Що е приказка. Видове приказки.

1. ПРИКАЗКА
Приказките са част от духовната култура на народа и от
наследството на нравствени и естетически ценности на
човечеството като цяло. Светът на приказките носи в себе
си богатството от образи и идеи, теми и сюжети, и
житейската мъдрост, натрупана през вековете.

2.  Почти всички изследователи фолклористи акцентират върху
условно- поетическата измислица в приказката. Същевременно
се прави опит да се установят и основните специфични черти
на приказната измислица в нейните конкретни измерения и
проявления, които я отличават от художествената измислица,
характерна за литературните жанрове.
 Специфични черти на този жанр: победата на доброто над
злото; поляризацията на героите в бинарна опозиция- добри,
справедливи и зли, завистливи; героите с малки изключения
(напр. народните приказки “Галена мома, работна невеста”,
“Чисто носи, сладко яде” и др.) не търпят развитие;
необичайната обстановка, в която се развива действието;
типизацията на героите; яркостта, образността, колоритността
на езика; големия потенциал от нравствени поуки;
разпространението по устен път и др.
Кое обединява отделните схващания на изследователите на прик

3.  Проп смята, че сюжетът е едно сложно
образувание в приказката и е свързан с
действащите лица. Голяма част от
фолклористите приемат за сюжетна
единица мотива. Според тях централния
мотив е ядро на приказката, около което
се изграждат останалите мотиви,
поясняващи централния. Подреждането на
мотивите зависи от конфликта,
съдържащ се в централния мотив, както и
от идейно-естетическата насоченост на
Сюжет на приказката

4.  Отличава се от композицията на разказа. При нея отчетливо
се поставят т.нар. сюжетно-композиционни рамки- в началото
и в края, където се съдържат и традиционните приказни
формули.
 Друга характерна черта на приказната композиция е диалогът,
който се изгражда на основата на живата разговорна реч. Той
обикновено съдържа хумора, иронията, остроумието,
находчивостта, присъщи на героите, носители на доброто. В
него изобилстват и пословици, и поговорки.
 Друга композиционна особеност е повторението на един от
основните епизоди, като след повтарянето на даден епизод се
извършва контрастно събитие и следва развръзката.
 За композицията на приказката е характерна и бинарната
опозиция при организацията на художествения материал и най-
вече по отношение образите на героите, а именно: умен-
Композиция на приказката:

5.  Той е свеж, образен, жив,
колоритен и изразителен,
защото се гради на
основата на разговорната
реч. Това придава
правдивост на
изображението. В речта
на героите и
обяснителните реплики
на разказвача се
съдържат пословици и
поговорки.
 Обикновено биват
типизирани (най-малкият
брат, царската дъщеря,
попът, Кума Лиса и др.).
Много често тези герои
нямат имена и не са
индивидуализирани.
Език на приказките: Героите на приказката:
Идеализация на героя:
Друга характерна черта на приказките е
идеализацията на героя, носител на доброто.
Например най- малкият брат, заварената дъщеря

7. Най- стари са приказките за живот-
ни. Характерна тяхна черта е але-
горията, иносказателността, въз-
никнала възникнала на основата
на пренасяне на човешките вза-
имоотношения и нрави в животин-
ския свят. По този начин се създава
един неповторим художествен свят,
изграден чрез свързване на два
свята- света на животните и света
на хората.
Изображението на животинския свят служи като средство, като похват за
сложните човешки взаимоотношения и нрави. Тази двуплановост- изображе
свята- разграничава приказката за животни от другите видове приказки.

8. Вълшебните приказки имат друга
постройка- създават се на прин-
ципа на нарастването- всеки пред-
шестващ епизод пояснява след-
ващия и подготвя кулминацията
докато при приказките за живот-
ни най- често се среща кулмина-
тивната постройка- последовател-
но свързани еднотипни, почти пов-
тарящи се елементи и ситуации.
Основен принцип е рязката поляризация на героите, която обуславя и
конфликтите в сюжета. В края на приказката неизменно доброто
побеждава злото, олицетворено във вълшебни сили- вещици, лами,
змейове и др. Светът на вълшебните приказки е населен с подобни герои:
великани, педя- човеци, самодиви, златни птици, летящи коне, както и с
вълшебни атрибути- вълшебни килимчета, свирки, пръчици и др. В речта
на героите се срещат и думи заклинания от рода на “Абракадабра!” и др.

9. Чудото в битовите приказки отсъства.
Среща се елементът на необичай-
ното, на хиперболизацията на чо-
вешките качества. Фактът, че герои-
те не търпят развитие , също служи
за разграничителен белег на този
жанр. Липсата на индивидуализация
на героите, тяхното типизиране е
друг жанрово- различителен белег.
героите в битовите приказки са обик-
новени хора, но правдоподобността
на темите, на ситуациите, на среда-
та, в която се развива действието,
се съчетава с крайна обобщеност на изображението, с типизация и
хиперболизация, кое-
то придава на този жанр особена условност. В битовите приказки хуморът
изобилства,
защото оценките обикновено са два вида- похвала, поощрение или присмех
(от хумора до

11.  Най- стара в
исторически аспект е
народната (фолклорна)
приказка, чиито
особености бяха
разгледани по- рано.
 При авторизираната/
преразказаната приказка
е налице преработка,
авторова намеса от
страна на литературния
творец, който
преразказва народната
приказка. Намесата на
автора може да засегне
идейно- тематичната
насоченост на народната
приказка, да изгради
композицията по друг
начин или пък да засегне
образната система.
Възможно е тази намеса
да е съвсем ограничена и
да се изразява само в
осъвременяване на езика.
Народна приказка:
Авторизирана/преразказ
ана
приказка:

12.  Възникнала най- късно в сравнение с народната и
авторизираната приказка.
 Авторската приказка е жанр със своя специфика.
Тя се отличава не само с подчертано
присъствие на авторовата индивидуалност, но
и с богатство на жанровите модификации. Ако
се задоволим със случая Андересен, ще трябва
да посочим следните жанрове: приказка,
сатирична приказка, приказка притча, приказна
новела, приказна повест, разказ, разказ балада.
 Съществуват два вида авторски приказки:
 Авторски приказки, близки до фолклорната
приказка
 Авторски приказки от нонсенсов тип
Авторска/ литературна приказка:

13.  Авторската приказка,
близка до фолклорната,
не е модификация на
фолклорен сюжет,
преработен от
авторовата личност,
както е при
авторизираната
приказка. Тя е плод на
творческото
въображение на
писателя и на неговото
светоусещане. Тя може
да е повлияна от
фолклорната традиция,
но винаги се отличава с
творческа
оригиналност, с
неповторимост на
 Авторската приказка от
нонсенсов тип е
съвършенно различен вид
приказка. Нонсенс, в
превод от английски
означава “глупост,
безсмислица, абсурд”.
 В приказката няма
отчетливи граници
между реално и възможно,
между въображаемо и
фантастично, но
органичността на това
смешение зависи в крайна
сметка от таланта на
автора.
Авторски приказки, близки
до фолклорните:
Авторски приказки от
нонсенсов тип

14. Съвременната българска приказка:
Съвременната литературна приказка е предимно
авторска. Твърде рядко се появяват сборници с
преразказани народни приказки и причината за това е
не толкова понижената престижност на преразказа
като вид литературна дейност, колкото в
обезсърчителния за младите писатели пример на
изтъкнати разказвачи като А. Каралийчев, Ран
Босилек,
Н. Райнов и др.