Текстът е философски коментар на знаменитата работа на Шрьодингер "Съвременното състояние на квантовата механика" (1935), прочула се чрез парадокса за "живата и мъртва котка". Наред с работата на Айнщайн, Подолски и Розен от същата година в нея се съдържа зародишът на съвременното бурно развитие на квантовата информация.
John Bell and von Neumann's theorem about the absence of hidden parameters in...Vasil Penchev
Текстът разглежда статията на Бел относно теоремата на фон Нойман за отсъствие на скрити параметри в квантовата механика. Подчертани са философскито значение и тълкувание.
Началото на квантовата информация: "парадоксът" на Айнщайн-Подолски-РозенVasil Penchev
THE BEGINNING OF QUANTUM INFORMATION: THE "PARADOX" OF EINSTEIN - PODOLSKY - ROSEN
The non-paradoxical paradox ¬– The argument EPR – „The element of reality“ – A new type of physical interaction? ¬– The alleged incompleteness of quantum mechanics – The problem about the simultaneity of reality ¬– „The criterion for physical reality“ ¬– Bohr‘s answer (1935) – The fundamentality of choice and of probability – Time and energy – Bohr, Kramers, Slater‘s theory (1924) – Complementarity and the dualistic character of reality – Analogies to relativity
Непарадоксалният парадокс – Аргументът АПР – „Елементът на реалността” – Нов тип физическо взаимодействие? – Набедената непълнота на квантовата механика – Проб-лемът около едновременността на реалността – „Критерият за физическа реалност” – Отговорът на Бор (1935) – Фундаменталност на избора и на вероятността – Време и енергия – Теорията на Бор, Крамерс и Слатер (1924) – Допълнителност и дуален ха-рактер на реалността – Аналогии с теорията на относителността
Racionalistic monism – Incompleteness and its “straightening” – Self-referential implicativeness – Conclusions for self-referential causality – The casus of «causa sui» − A new look at the hypothesis of “hidden parameters” – The “elementary” particles as “Ptolemaic cycles” – The spirit of Princeton and the idea of dualistic Pythagoreanism – What is the same? – The cognition of infinity – A problem: the power of the set of all Gödel insoluble statements
Рационалистичен монизъм – Непълнотата и нейното изправяне – Самореференциалната импликативност – Изводи за само-референциалната причинност – Казус с «causa sui» − Нов поглед към хипотезата за „скритите параметри“ − „Елементарните“ частици като “птоломеански цикли” − Принстънският дух от гледна точка на едно дуалистичното питагорейство – Кое е същото? – Познанието на безкрайното – Един проблем: мощността на множеството от всички неразрешими по Гьодел твърдения
Непълнота на аритметиката в смисъла на Гьодел и непълнота на квантовата механ...Vasil Penchev
The incompleteness of incompleteness – The meaning of the incompleteness of quantum mechanics in Einstein – The principle of relativity – The diagonalization reformulated in an „actualist“ way – Approaches to diagonalization – The Skolem paradox – Relativity in Skolem – The relativity of the kinds of infinities – The relativity of finitness and inifinity – The relativity of discreteness and continuity – The undecidability of infinity – The relativity of set and mapping – The Skolem paradox and the Gödel theorems – Skolem‘s approach of anesthesia for the paradox – An unattended interpretation available necessarily – The Ramsey theorem – Two ways for the definition of infinity in Peano arithmetic – The relativity of completeness and incompleteness: ¬– 1. Of arithmetic – 2. Of quantum mechanics – The ZFC axiomatic and the NBG axiomatic – Skolem‘s relativity of the notion of set – Again about the entangled undecidability of the liar and the arrow paradox – Contradiction and undecidability – The relativity of relativity and the undecidability of undecidability – The common problem of Einstein and Gödel – The generalization of relativity – The axiom of choice and electronagnetic constant – The problem of identity after quantum leap – The accepting or rejecting of energy conservation – The Skolem paradox and the relativity of knowledge – An arithmetical version of the paradox – The relativity of constructivism and Hilbert formalism – The ontological perspective to the Skolem paradox – „Models and reality“ by H. Putnam – Gödel‘s axiom of constructability – On the relativity of realism – On the unevitable unilaterality of any philosophical conception – On the mathematics of the real world
Непълнота на непълнотата – Смисъл на непълнотата на квантовата механика по Айнщайн – Принципът на относителността – „Актуалистки” преформулирана диагонализация – Подходи към диагонализацията – Парадоксът на Скулем – Относителност по Скулем – Относителност на видовете безкрайности – Относителност на крайно и безкрайно – Относителност на дискретно и континуално – Неразрешимост на безкрайността – Относителност на множество и изображение – Парадоксът на Скулем и теоремите на Гьодел – Подходът на Скулем за обезболяване от парадокса – Необходимото наличие на невъзнамерявана интерпретация – Теоремата на Рамзи – Два начина за дефиниране на безкрайност в Пеановата аритметика – Относителност на пълнота и непълнота – 1. На аритметиката – 2. На квантовата механика – Аксиоматиката ZFC и аксиоматиката NBG – Скулемова относителност на понятието за множество – Отново за единната неразрешимост на парадокса на Лъжеца и на Стрелата – Противоречие и неразрешимост – Относителност на относителността и неразрешимост на неразрешимостта – Общият проблем на Айнщайн и Гьодел – Обобщение на принципа на относителността – Аксиома за избора и постулат за ненадвишаване скоростта на с
Текстът е философски коментар на знаменитата работа на Шрьодингер "Съвременното състояние на квантовата механика" (1935), прочула се чрез парадокса за "живата и мъртва котка". Наред с работата на Айнщайн, Подолски и Розен от същата година в нея се съдържа зародишът на съвременното бурно развитие на квантовата информация.
John Bell and von Neumann's theorem about the absence of hidden parameters in...Vasil Penchev
Текстът разглежда статията на Бел относно теоремата на фон Нойман за отсъствие на скрити параметри в квантовата механика. Подчертани са философскито значение и тълкувание.
Началото на квантовата информация: "парадоксът" на Айнщайн-Подолски-РозенVasil Penchev
THE BEGINNING OF QUANTUM INFORMATION: THE "PARADOX" OF EINSTEIN - PODOLSKY - ROSEN
The non-paradoxical paradox ¬– The argument EPR – „The element of reality“ – A new type of physical interaction? ¬– The alleged incompleteness of quantum mechanics – The problem about the simultaneity of reality ¬– „The criterion for physical reality“ ¬– Bohr‘s answer (1935) – The fundamentality of choice and of probability – Time and energy – Bohr, Kramers, Slater‘s theory (1924) – Complementarity and the dualistic character of reality – Analogies to relativity
Непарадоксалният парадокс – Аргументът АПР – „Елементът на реалността” – Нов тип физическо взаимодействие? – Набедената непълнота на квантовата механика – Проб-лемът около едновременността на реалността – „Критерият за физическа реалност” – Отговорът на Бор (1935) – Фундаменталност на избора и на вероятността – Време и енергия – Теорията на Бор, Крамерс и Слатер (1924) – Допълнителност и дуален ха-рактер на реалността – Аналогии с теорията на относителността
Racionalistic monism – Incompleteness and its “straightening” – Self-referential implicativeness – Conclusions for self-referential causality – The casus of «causa sui» − A new look at the hypothesis of “hidden parameters” – The “elementary” particles as “Ptolemaic cycles” – The spirit of Princeton and the idea of dualistic Pythagoreanism – What is the same? – The cognition of infinity – A problem: the power of the set of all Gödel insoluble statements
Рационалистичен монизъм – Непълнотата и нейното изправяне – Самореференциалната импликативност – Изводи за само-референциалната причинност – Казус с «causa sui» − Нов поглед към хипотезата за „скритите параметри“ − „Елементарните“ частици като “птоломеански цикли” − Принстънският дух от гледна точка на едно дуалистичното питагорейство – Кое е същото? – Познанието на безкрайното – Един проблем: мощността на множеството от всички неразрешими по Гьодел твърдения
Непълнота на аритметиката в смисъла на Гьодел и непълнота на квантовата механ...Vasil Penchev
The incompleteness of incompleteness – The meaning of the incompleteness of quantum mechanics in Einstein – The principle of relativity – The diagonalization reformulated in an „actualist“ way – Approaches to diagonalization – The Skolem paradox – Relativity in Skolem – The relativity of the kinds of infinities – The relativity of finitness and inifinity – The relativity of discreteness and continuity – The undecidability of infinity – The relativity of set and mapping – The Skolem paradox and the Gödel theorems – Skolem‘s approach of anesthesia for the paradox – An unattended interpretation available necessarily – The Ramsey theorem – Two ways for the definition of infinity in Peano arithmetic – The relativity of completeness and incompleteness: ¬– 1. Of arithmetic – 2. Of quantum mechanics – The ZFC axiomatic and the NBG axiomatic – Skolem‘s relativity of the notion of set – Again about the entangled undecidability of the liar and the arrow paradox – Contradiction and undecidability – The relativity of relativity and the undecidability of undecidability – The common problem of Einstein and Gödel – The generalization of relativity – The axiom of choice and electronagnetic constant – The problem of identity after quantum leap – The accepting or rejecting of energy conservation – The Skolem paradox and the relativity of knowledge – An arithmetical version of the paradox – The relativity of constructivism and Hilbert formalism – The ontological perspective to the Skolem paradox – „Models and reality“ by H. Putnam – Gödel‘s axiom of constructability – On the relativity of realism – On the unevitable unilaterality of any philosophical conception – On the mathematics of the real world
Непълнота на непълнотата – Смисъл на непълнотата на квантовата механика по Айнщайн – Принципът на относителността – „Актуалистки” преформулирана диагонализация – Подходи към диагонализацията – Парадоксът на Скулем – Относителност по Скулем – Относителност на видовете безкрайности – Относителност на крайно и безкрайно – Относителност на дискретно и континуално – Неразрешимост на безкрайността – Относителност на множество и изображение – Парадоксът на Скулем и теоремите на Гьодел – Подходът на Скулем за обезболяване от парадокса – Необходимото наличие на невъзнамерявана интерпретация – Теоремата на Рамзи – Два начина за дефиниране на безкрайност в Пеановата аритметика – Относителност на пълнота и непълнота – 1. На аритметиката – 2. На квантовата механика – Аксиоматиката ZFC и аксиоматиката NBG – Скулемова относителност на понятието за множество – Отново за единната неразрешимост на парадокса на Лъжеца и на Стрелата – Противоречие и неразрешимост – Относителност на относителността и неразрешимост на неразрешимостта – Общият проблем на Айнщайн и Гьодел – Обобщение на принципа на относителността – Аксиома за избора и постулат за ненадвишаване скоростта на с
Дебатът между Айнщайн и Бор по основите на квантовата механикаVasil Penchev
EINSTEIN-BOHR'S DEBATE ABOUTE THE BASE OF QUANTUM MECHANICS
The dispute is insoluble – The letters between Born and Einstein – “The Good Old Man” and the “dice” – The boundary between “The Good Old Man” and human beings – The viewpoints of Einstein and Bohr and their exchange – The idea of “dualistic Pythagoreanism” – The phenomena of entanglement – Quantum information − On the 70-th anniversary of Einstein – “Incompleteness” of quantum mechanics?
Спорът е неразрешим – Писмата между Борн и Айнщайн – „Добрият старец” и „за-ровете” – Границата между „Добрия старец” и човека – Позициите на Айнщайн и Бор и тяхната размяна – Идея за „дуалистично питагорейство” – Явленията на сдвояване – Квантовата информация – По повод 70-та годишнина на Айнщайн – „Непълнотата” на квантовата механика?
OUTDATED PRESENTATION: To view updated version, please visit or do search under ISSUU, SCRIBD, YUMPU, and do the same presentation title search or use search engine. Slideshare does not allow file update at this time. - Thank you. Ben Rusuisiak
старяла представяне: за да видите подобрена версия, моля, посетете или да направите търсене в ISSUU, SCRIBD, YUMPU, и да направи същото търсене името на презентации или да използвате търсачката. Slideshare не позволява обновяване на файлове в момента. - Благодаря ти. Бен Русуйсиак
==
(Резюме на български език)
Новата парадигма на енергийните технологии с гео - социално - финансовият ефект
The new paradigm on energy technology with geo-socio-financial impact
ЧИСЛА
Текстът е първа част от по-широк замисъл − „Числа“ (Така се казва на гръцки и от него във всички езици четвърта глава от Библията, посветена на преброяването на израилтяните и похода в пустинята). Неговият стремеж ще бъде да представи едно осъвременено питагорейство. Предвиждат се още две части:
ЧИСЛО И ЗНАК. Синтактично-семантично интерпретиране на вълновата функция
ЧИСЛО И ИСТОРИЯ. Математизирането на историята
Ontological and historical responsibility. The condition of possibilityVasil Penchev
The main thesis is:
Ontological and historical responsibility refers to the choice of reality. Thus one should suppose many realities, each of which its own and unique histories, and correspondingly as many histories as realities. However, history as science recognise only a single history and a single reality, which can be well-defined only to the past, but not to future and even not to the present
This document discusses research paradigms and the logic of research. It defines key concepts like paradigm, ontology, epistemology and methodology. It outlines three main research paradigms - positivism, post-positivism, and critical theory - and how they differ in their basic beliefs and positions on practical research issues. The document also examines different logics of inquiry like induction, deduction, retroduction, and abduction; and how researchers can take a combined approach using elements of multiple strategies.
The generalization of the Periodic table. The "Periodic table" of "dark matter"Vasil Penchev
The thesis is: the “periodic table” of “dark matter” is equivalent to the standard periodic table of the visible matter being entangled. Thus, it is to consist of all possible entangled states of the atoms of chemical elements as quantum systems. In other words, an atom of any chemical element and as a quantum system, i.e. as a wave function, should be represented as a non-orthogonal in general (i.e. entangled) subspace of the separable complex Hilbert space relevant to the system to which the atom at issue is related as a true part of it. The paper follows previous publications of mine stating that “dark matter” and “dark energy” are projections of arbitrarily entangled states on the cognitive “screen” of Einstein’s “Mach’s principle” in general relativity postulating that gravitational field can be generated only by mass or energy.
Modal History versus Counterfactual History: History as IntentionVasil Penchev
The distinction of whether real or counterfactual history makes sense only post factum. However, modal history is to be defined only as ones’ intention and thus, ex-ante. Modal history is probable history, and its probability is subjective. One needs phenomenological “epoché” in relation to its reality (respectively, counterfactuality). Thus, modal history describes historical “phenomena” in Husserl’s sense and would need a specific application of phenomenological reduction, which can be called historical reduction. Modal history doubles history just as the recorded history of historiography does it. That doubling is a necessary condition of historical objectivity including one’s subjectivity: whether actors’, ex-anteor historians’ post factum. The objectivity doubled by ones’ subjectivity constitute “hermeneutical circle”.
Both classical and quantum information [autosaved]Vasil Penchev
Information can be considered a the most fundamental, philosophical, physical and mathematical concept originating from the totality by means of physical and mathematical transcendentalism (the counterpart of philosophical transcendentalism). Classical and quantum information. particularly by their units, bit and qubit, correspond and unify the finite and infinite:
As classical information is relevant to finite series and sets, as quantum information, to infinite ones. The separable complex Hilbert space of quantum mechanics can be represented equivalently as “qubit space”) as quantum information and doubled dually or “complimentary” by Hilbert arithmetic (classical information).
A CLASS OF EXEMPLES DEMONSTRATING THAT “푃푃≠푁푁푁 ” IN THE “P VS NP” PROBLEMVasil Penchev
The CMI Millennium “P vs NP Problem” can be resolved e.g. if one shows at least one counterexample to the “P=NP” conjecture. A certain class of problems being such counterexamples will be formulated. This implies the rejection of the hypothesis “P=NP” for any conditions satisfying the formulation of the problem. Thus, the solution “P≠NP” of the problem in general is proved. The class of counterexamples can be interpreted as any quantum superposition of any finite set of quantum states. The Kochen-Specker theorem is involved. Any fundamentally random choice among a finite set of alternatives belong to “NP’ but not to “P”. The conjecture that the set complement of “P” to “NP” can be described by that kind of choice exhaustively is formulated.
FERMAT’S LAST THEOREM PROVED BY INDUCTION (accompanied by a philosophical com...Vasil Penchev
A proof of Fermat’s last theorem is demonstrated. It is very brief, simple, elementary, and absolutely arithmetical. The necessary premises for the proof are only: the three definitive properties of the relation of equality (identity, symmetry, and transitivity), modus tollens, axiom of induction, the proof of Fermat’s last theorem in the case of n=3 as well as the premises necessary for the formulation of the theorem itself. It involves a modification of Fermat’s approach of infinite descent. The infinite descent is linked to induction starting from n=3 by modus tollens. An inductive series of modus tollens is constructed. The proof of the series by induction is equivalent to Fermat’s last theorem. As far as Fermat had been proved the theorem for n=4, one can suggest that the proof for n≥4 was accessible to him.
An idea for an elementary arithmetical proof of Fermat’s last theorem (FLT) by induction is suggested. It would be accessible to Fermat unlike Wiles’s proof (1995), and would justify Fermat’s claim (1637) for its proof. The inspiration for a simple proof would contradict to Descartes’s dualism for appealing to merge “mind” and “body”, “words” and “things”, “terms” and “propositions”, all orders of logic. A counterfactual course of history of mathematics and philosophy may be admitted. The bifurcation happened in Descartes and Fermat’s age. FLT is exceptionally difficult to be proved in our real branch rather than in the counterfactual one.
The space-time interpretation of Poincare’s conjecture proved by G. Perelman Vasil Penchev
This document discusses the generalization of Poincaré's conjecture to higher dimensions and its interpretation in terms of special relativity. It proposes that Poincaré's conjecture can be generalized to state that any 4-dimensional ball is topologically equivalent to 3D Euclidean space. This generalization has a physical interpretation in which our 3D space can be viewed as a "4-ball" closed in a fourth dimension. The document also outlines ideas for how one might prove this generalization by "unfolding" the problem into topological equivalences between Euclidean spaces.
Дебатът между Айнщайн и Бор по основите на квантовата механикаVasil Penchev
EINSTEIN-BOHR'S DEBATE ABOUTE THE BASE OF QUANTUM MECHANICS
The dispute is insoluble – The letters between Born and Einstein – “The Good Old Man” and the “dice” – The boundary between “The Good Old Man” and human beings – The viewpoints of Einstein and Bohr and their exchange – The idea of “dualistic Pythagoreanism” – The phenomena of entanglement – Quantum information − On the 70-th anniversary of Einstein – “Incompleteness” of quantum mechanics?
Спорът е неразрешим – Писмата между Борн и Айнщайн – „Добрият старец” и „за-ровете” – Границата между „Добрия старец” и човека – Позициите на Айнщайн и Бор и тяхната размяна – Идея за „дуалистично питагорейство” – Явленията на сдвояване – Квантовата информация – По повод 70-та годишнина на Айнщайн – „Непълнотата” на квантовата механика?
OUTDATED PRESENTATION: To view updated version, please visit or do search under ISSUU, SCRIBD, YUMPU, and do the same presentation title search or use search engine. Slideshare does not allow file update at this time. - Thank you. Ben Rusuisiak
старяла представяне: за да видите подобрена версия, моля, посетете или да направите търсене в ISSUU, SCRIBD, YUMPU, и да направи същото търсене името на презентации или да използвате търсачката. Slideshare не позволява обновяване на файлове в момента. - Благодаря ти. Бен Русуйсиак
==
(Резюме на български език)
Новата парадигма на енергийните технологии с гео - социално - финансовият ефект
The new paradigm on energy technology with geo-socio-financial impact
ЧИСЛА
Текстът е първа част от по-широк замисъл − „Числа“ (Така се казва на гръцки и от него във всички езици четвърта глава от Библията, посветена на преброяването на израилтяните и похода в пустинята). Неговият стремеж ще бъде да представи едно осъвременено питагорейство. Предвиждат се още две части:
ЧИСЛО И ЗНАК. Синтактично-семантично интерпретиране на вълновата функция
ЧИСЛО И ИСТОРИЯ. Математизирането на историята
Ontological and historical responsibility. The condition of possibilityVasil Penchev
The main thesis is:
Ontological and historical responsibility refers to the choice of reality. Thus one should suppose many realities, each of which its own and unique histories, and correspondingly as many histories as realities. However, history as science recognise only a single history and a single reality, which can be well-defined only to the past, but not to future and even not to the present
This document discusses research paradigms and the logic of research. It defines key concepts like paradigm, ontology, epistemology and methodology. It outlines three main research paradigms - positivism, post-positivism, and critical theory - and how they differ in their basic beliefs and positions on practical research issues. The document also examines different logics of inquiry like induction, deduction, retroduction, and abduction; and how researchers can take a combined approach using elements of multiple strategies.
The generalization of the Periodic table. The "Periodic table" of "dark matter"Vasil Penchev
The thesis is: the “periodic table” of “dark matter” is equivalent to the standard periodic table of the visible matter being entangled. Thus, it is to consist of all possible entangled states of the atoms of chemical elements as quantum systems. In other words, an atom of any chemical element and as a quantum system, i.e. as a wave function, should be represented as a non-orthogonal in general (i.e. entangled) subspace of the separable complex Hilbert space relevant to the system to which the atom at issue is related as a true part of it. The paper follows previous publications of mine stating that “dark matter” and “dark energy” are projections of arbitrarily entangled states on the cognitive “screen” of Einstein’s “Mach’s principle” in general relativity postulating that gravitational field can be generated only by mass or energy.
Modal History versus Counterfactual History: History as IntentionVasil Penchev
The distinction of whether real or counterfactual history makes sense only post factum. However, modal history is to be defined only as ones’ intention and thus, ex-ante. Modal history is probable history, and its probability is subjective. One needs phenomenological “epoché” in relation to its reality (respectively, counterfactuality). Thus, modal history describes historical “phenomena” in Husserl’s sense and would need a specific application of phenomenological reduction, which can be called historical reduction. Modal history doubles history just as the recorded history of historiography does it. That doubling is a necessary condition of historical objectivity including one’s subjectivity: whether actors’, ex-anteor historians’ post factum. The objectivity doubled by ones’ subjectivity constitute “hermeneutical circle”.
Both classical and quantum information [autosaved]Vasil Penchev
Information can be considered a the most fundamental, philosophical, physical and mathematical concept originating from the totality by means of physical and mathematical transcendentalism (the counterpart of philosophical transcendentalism). Classical and quantum information. particularly by their units, bit and qubit, correspond and unify the finite and infinite:
As classical information is relevant to finite series and sets, as quantum information, to infinite ones. The separable complex Hilbert space of quantum mechanics can be represented equivalently as “qubit space”) as quantum information and doubled dually or “complimentary” by Hilbert arithmetic (classical information).
A CLASS OF EXEMPLES DEMONSTRATING THAT “푃푃≠푁푁푁 ” IN THE “P VS NP” PROBLEMVasil Penchev
The CMI Millennium “P vs NP Problem” can be resolved e.g. if one shows at least one counterexample to the “P=NP” conjecture. A certain class of problems being such counterexamples will be formulated. This implies the rejection of the hypothesis “P=NP” for any conditions satisfying the formulation of the problem. Thus, the solution “P≠NP” of the problem in general is proved. The class of counterexamples can be interpreted as any quantum superposition of any finite set of quantum states. The Kochen-Specker theorem is involved. Any fundamentally random choice among a finite set of alternatives belong to “NP’ but not to “P”. The conjecture that the set complement of “P” to “NP” can be described by that kind of choice exhaustively is formulated.
FERMAT’S LAST THEOREM PROVED BY INDUCTION (accompanied by a philosophical com...Vasil Penchev
A proof of Fermat’s last theorem is demonstrated. It is very brief, simple, elementary, and absolutely arithmetical. The necessary premises for the proof are only: the three definitive properties of the relation of equality (identity, symmetry, and transitivity), modus tollens, axiom of induction, the proof of Fermat’s last theorem in the case of n=3 as well as the premises necessary for the formulation of the theorem itself. It involves a modification of Fermat’s approach of infinite descent. The infinite descent is linked to induction starting from n=3 by modus tollens. An inductive series of modus tollens is constructed. The proof of the series by induction is equivalent to Fermat’s last theorem. As far as Fermat had been proved the theorem for n=4, one can suggest that the proof for n≥4 was accessible to him.
An idea for an elementary arithmetical proof of Fermat’s last theorem (FLT) by induction is suggested. It would be accessible to Fermat unlike Wiles’s proof (1995), and would justify Fermat’s claim (1637) for its proof. The inspiration for a simple proof would contradict to Descartes’s dualism for appealing to merge “mind” and “body”, “words” and “things”, “terms” and “propositions”, all orders of logic. A counterfactual course of history of mathematics and philosophy may be admitted. The bifurcation happened in Descartes and Fermat’s age. FLT is exceptionally difficult to be proved in our real branch rather than in the counterfactual one.
The space-time interpretation of Poincare’s conjecture proved by G. Perelman Vasil Penchev
This document discusses the generalization of Poincaré's conjecture to higher dimensions and its interpretation in terms of special relativity. It proposes that Poincaré's conjecture can be generalized to state that any 4-dimensional ball is topologically equivalent to 3D Euclidean space. This generalization has a physical interpretation in which our 3D space can be viewed as a "4-ball" closed in a fourth dimension. The document also outlines ideas for how one might prove this generalization by "unfolding" the problem into topological equivalences between Euclidean spaces.
FROM THE PRINCIPLE OF LEAST ACTION TO THE CONSERVATION OF QUANTUM INFORMATION...Vasil Penchev
In fact, the first law of conservation (that of mass) was found in chemistry and generalized to the conservation of energy in physics by means of Einstein’s famous “E=mc2”. Energy conservation is implied by the principle of least action from a variational viewpoint as in Emmy Noether’s theorems (1918): any chemical change in a conservative (i.e. “closed”) system can be accomplished only in the way conserving its total energy. Bohr’s innovation to found Mendeleev’s periodic table by quantum mechanics implies a certain generalization referring to
the quantum leaps as if accomplished in all possible trajectories (according to Feynman’s interpretation) and therefore generalizing the principle of least action and needing a certain generalization of energy conservation as to any quantum change.The transition from the first to the second theorem of Emmy Noether represents well the necessary generalization: its chemical meaning is the ge eralization of any chemical reaction to be accomplished as if any possible course of time rather than in the standard evenly running time (and equivalent to energy conservation according to the first theorem). The problem: If any quantum change is accomplished in al possible “variations (i.e. “violations) of energy conservation” (by different probabilities),
what (if any) is conserved? An answer: quantum information is what is conserved. Indeed, it can be particularly defined as the counterpart (e.g. in the sense of Emmy Noether’s theorems) to the physical quantity of action (e.g. as energy is the counterpart of time in them). It is valid in any course of time rather than in the evenly running one. That generalization implies a generalization of the periodic table including any continuous and smooth transformation between two chemical elements.
From the principle of least action to the conservation of quantum information...Vasil Penchev
In fact, the first law of conservation (that of mass) was found in chemistry and generalized to the conservation of energy in physics by means of Einstein’s famous “E=mc2”. Energy conservation is implied by the principle of least action from a variational viewpoint as in Emmy Noether’s theorems (1918):any chemical change in a conservative (i.e. “closed”) system can be accomplished only in the way conserving its total energy. Bohr’s innovation to found Mendeleev’s periodic table by quantum mechanics implies a certain generalization referring to the quantum leaps as if accomplished in all possible trajectories (e.g. according to Feynman’s viewpoint) and therefore generalizing the principle of least action and needing a certain generalization of energy conservation as to any quantum change.
The transition from the first to the second theorem of Emmy Noether represents well the necessary generalization: its chemical meaning is the generalization of any chemical reaction to be accomplished as if any possible course of time rather than in the standard evenly running time (and equivalent to energy conservation according to the first theorem).
The problem: If any quantum change is accomplished in all possible “variations (i.e. “violations) of energy conservation” (by different probabilities), what (if any) is conserved?
An answer: quantum information is what is conserved. Indeed it can be particularly defined as the counterpart (e.g. in the sense of Emmy Noether’s theorems) to the physical quantity of action (e.g. as energy is the counterpart of time in them). It is valid in any course of time rather than in the evenly running one. (An illustration: if observers in arbitrarily accelerated reference frames exchange light signals about the course of a single chemical reaction observed by all of them, the universal viewpoint shareаble by all is that of quantum information).
That generalization implies a generalization of the periodic table including any continuous and smooth transformation between two chemical elements necessary conserving quantum information rather than energy: thus it can be called “alchemical periodic table”.
Poincaré’s conjecture proved by G. Perelman by the isomorphism of Minkowski s...Vasil Penchev
- The document discusses the relationship between separable complex Hilbert spaces (H) and sets of ordinals (H) and how they should not be equated if natural numbers are identified as finite.
- It presents two interpretations of H: as vectors in n-dimensional complex space or as squarely integrable functions, and discusses how the latter adds unitarity from energy conservation.
- It argues that Η rather than H should be used when not involving energy conservation, and discusses how the relation between H and HH generates spheres representing areas and can be interpreted physically in terms of energy and force.
Why anything rather than nothing? The answer of quantum mechnaicsVasil Penchev
Many researchers determine the question “Why anything
rather than nothing?” to be the most ancient and fundamental philosophical problem. It is closely related to the idea of Creation shared by religion, science, and philosophy, for example in the shape of the “Big Bang”, the doctrine of first cause or causa sui, the Creation in six days in the Bible, etc. Thus, the solution of quantum mechanics, being scientific in essence, can also be interpreted philosophically, and even religiously. This paper will only discuss the philosophical interpretation. The essence of the answer of quantum mechanics is: 1.) Creation is necessary in a rigorously mathematical sense. Thus, it does not need any hoice, free will, subject, God, etc. to appear. The world exists by virtue of mathematical necessity, e.g. as any mathematical truth such as 2+2=4; and 2.) Being is less than nothing rather than ore than nothing. Thus creation is not an increase of nothing, but the decrease of nothing: it is a deficiency in relation to nothing. Time and its “arrow” form the road from that diminishment or incompleteness to nothing.
The Square of Opposition & The Concept of Infinity: The shared information s...Vasil Penchev
The power of the square of opposition has been proved during millennia, It supplies logic by the ontological language of infinity for describing anything...
6th WORLD CONGRESS ON THE SQUARE OF OPPOSITION
http://www.square-of-opposition.org/square2018.html
Mamardashvili, an Observer of the Totality. About “Symbol and Consciousness”,...Vasil Penchev
The paper discusses a few tensions “crucifying” the works and even personality of the great Georgian philosopher Merab Mamardashvili: East and West; human being and thought, symbol and consciousness, infinity and finiteness, similarity and differences. The observer can be involved as the correlative counterpart of the totality: An observer opposed to the totality externalizes an internal part outside. Thus the phenomena of an observer and the totality turn out to converge to each other or to be one and the same. In other words, the phenomenon of an observer includes the singularity of the solipsistic Self, which (or “who”) is the same as that of the totality. Furthermore, observation can be thought as that primary and initial action underlain by the phenomenon of an observer. That action of observation consists in the externalization of the solipsistic Self outside as some external reality. It is both a zero action and the singularity of the phenomenon of action. The main conclusions are: Mamardashvili’s philosophy can be thought both as the suffering effort to be a human being again and again as well as the philosophical reflection on the genesis of thought from itself by the same effort. Thus it can be recognized as a powerful tension between signs anа symbol, between conscious structures and consciousness, between the syncretism of the East and the discursiveness of the West crucifying spiritually Georgia
Completeness: From henkin's Proposition to Quantum ComputerVasil Penchev
This document discusses how Leon Henkin's proposition relates to concepts in logic, set theory, information theory, and quantum mechanics. It argues that Henkin's proposition, which states the provability of a statement within a formal system, is equivalent to an internal and consistent position regarding infinity. The document then explores how this connects to Martin Lob's theorem, the Einstein-Podolsky-Rosen paradox in quantum mechanics, theorems about the absence of hidden variables, entanglement, quantum information, and ultimately quantum computers.
Why anything rather than nothing? The answer of quantum mechanicsVasil Penchev
This document discusses the philosophical question of why there is something rather than nothing from the perspective of quantum mechanics. It argues that quantum mechanics provides a solution where creation is permanent and due to the irreversibility of time. The creation in quantum mechanics represents a necessary loss of information as alternatives are rejected in the course of time, rather than being due to some external cause like God's will. This permanent creation process makes the universe mathematically necessary rather than requiring an initial singular event like the Big Bang.
The outlined approach allows a common philosophical viewpoint to the physical world, language and some mathematical structures therefore calling for the universe to be understood as a joint physical, linguistic and mathematical universum, in which physical motion and metaphor are one and the same rather than only similar in a sense.
Hilbert Space and pseudo-Riemannian Space: The Common Base of Quantum Informa...Vasil Penchev
Hilbert space underlying quantum mechanics and pseudo-Riemannian space underlying general relativity share a common base of quantum information. Hilbert space can be interpreted as the free variable of quantum information, and any point in it, being equivalent to a wave function (and thus, to a state of a quantum system), as a value of that variable of quantum information. In turn, pseudo-Riemannian space can be interpreted as the interaction of two or more quantities of quantum information and thus, as two or more entangled quantum systems. Consequently, one can distinguish local physical interactions describable by a single Hilbert space (or by any factorizable tensor product of such ones) and non-local physical interactions describable only by means by that Hilbert space, which cannot be factorized as any tensor product of the Hilbert spaces, by means of which one can describe the interacting quantum subsystems separately. Any interaction, which can be exhaustedly described in a single Hilbert space, such as the weak, strong, and electromagnetic one, is local in terms of quantum information. Any interaction, which cannot be described thus, is nonlocal in terms of quantum information. Any interaction, which is exhaustedly describable by pseudo-Riemannian space, such as gravity, is nonlocal in this sense. Consequently all known physical interaction can be described by a single geometrical base interpreting it in terms of quantum information.
This document discusses using Richard Feynman's interpretation of quantum mechanics as a way to formally summarize different explanations of quantum mechanics given to hypothetical children. It proposes that each child's understanding could be seen as one "pathway" or explanation, with the total set of explanations forming a distribution. The document then suggests that quantum mechanics itself could provide a meta-explanation that encompasses all the children's perspectives by describing phenomena probabilistically rather than deterministically. Finally, it gives some examples of how this approach could allow defining and experimentally studying the concept of God through quantum mechanics.
This document discusses whether artificial intelligence can have a soul from both scientific and religious perspectives. It begins by acknowledging that "soul" is a religious concept while AI is a scientific one. The document then examines how Christianity views creativity as a criterion for having a soul. It proposes formal scientific definitions of creativity involving learning rates and probabilities. An example is given comparing a master's creativity to an apprentice's. The document argues science can describe God's infinite creativity and human's finite creativity uniformly. It analyzes whether criteria for creativity can apply to AI like a Turing machine. Hypothetical examples involving infinite algorithms and self-learning machines are discussed.
Analogia entis as analogy universalized and formalized rigorously and mathema...Vasil Penchev
THE SECOND WORLD CONGRESS ON ANALOGY, POZNAŃ, MAY 24-26, 2017
(The Venue: Sala Lubrańskiego (Lubrański’s Hall at the Collegium Minus), Adam Mickiewicz University, Address: ul. Wieniawskiego 1) The presentation: 24 May, 15:30
10. “I attempt to exorcize the ghost
called ‘consciousness’ or ‘the
observer’ from quantum mechanics,
and to show that quantum mechanics
is as ‘objective’ a theory as, say, clas-
sical statistical mechanics” (p. 35)
11. В хода на изложението той
разширява и задълбочава
тезиса в по-големи детайли
и излага своята собствена
философска позиция
12. “My thesis in this introduction
is that the observer, or better,
the experimentalist, plays in
quantum theory exactly the
same role as in classical
physics. His task is to test the
theory” (ibidem).
13. “The opposite view, usually called the
Copenhagen interpretation of quan-
tum mechanics, is almost universally
accepted. In brief, it says that ‘objec-
tive reality has evaporated’, and that
quantum mechanics not represent
particles but rather our knowledge,
our observations, or our conscious-
ness, of particles” (ibidem).
14. Дълбокият смисъл на метафората
“схизмата във физиката”
Както спорът в Християнската
църква е дали Светият Дух е и от
Сина, така спорът във физиката е
дали Реалността е и от Наблюда-
теля (Експериментатора): дали
човек е непосредствен творец на
реалността, така както “богът” е?
15. Следователно ...
• Позицията на • “Копенхагенс-
Попър ката интер-
съответства на
тази на претация” –
Православието – на
Католицизма:
“ не и от”
“ и от”
16. Собствено темата на настоящия
доклад е:
Дали и доколко, и най-вече как
нарушаването на “Неравенствата
на Бел” е в подкрепа онтологично-
епистемологичната позиция,
охарактеризирана от Попър като
“Копенхагенската интерпретация”
17. Ходът на аргументацията:
1. Нарушаването на нера-
венствата на Бел води да
съществуване на особени,
“сдвоени” (entangled) със-
тояния на пространствено
отдалечени микрообекти
18. Ходът на аргументацията:
2. В този случай поне една величи-
на при всеки един от микрообек-
тите се описва с оператор, който
не е самоспрегнат.
3. Самоспрегнатите оператори
съответстват на определена
онтологично-епистемологична
позиция
19. Ходът на аргументацията:
4. Тази онтологично-епистемологична
позиция се състои в еквивалентността
на представянето на функцията на
физическата величина в квантовата
механика с аргумент, пробягващ све-
товете (“Многосветовата интерпре-
тация”) или наблюдателите (“Копен-
хагенската интерпретация”):
A()=A(*)=*()*dq=(*
20. Тълкувание на:
A()=A(*)=*()*dq=
(*)dq
Равенството е валидно само ако е
самоспрегнат оператор. Тогава за
физическата величина А -
функционал, съответен на оператора
, е валидно:
A(световете)=A(наблюдателите)
21. Експериментално доказаното
нарушаване на неравенствата на
Бел влече съществуването на
особени, нелокални, сдвоени
състояния на микрообектите
На величината, по отношение на
която е сдвояването, при всеки от
сдвоените микрообекти съответ-
ства оператор, който не е само-
спрегнат.
22. 5. Но ако случаят е този,
последният, то тогава:
А(световете) ≠ А (наблюдателите)
‘обективно’ ≠ ‘емпирично’
6. За да възстановим равенството,
се въвеждат нелокалните елементи
на реалноста: нелокално обектив-
но = локално обективно + сдвоени
състояния = емпирично
23. 7. При това се оказва, че онтоло-
гичният скрит параметър (свето-
вете) или епистемологичният
скрит параметър (наблюдателите),
могат вече да се тълкуват собстве-
но физически, а именно като раз-
лични степени на сдвояване (респ.
декохеренция), пробягвани в диси-
пативния процес на измерване
24. Принципно случайният колапс на
вълновата функция при измерване
(детерминиран едва ли не от
наблюдателя) сега се тълкува като
дисипативен процес на
декохеренция, протичащ като
процес във времето, определян от
хаотично нелокално
взаимодействие с уреда
25. Едно дълбоко епистемологично
противоречие между принципите
на квантовата механика и инфор-
мация (КМИ), от една страна, и от
друга, специалната и обща теория
на относителността (СОТО):
Принцип на относителността
(СОТО) VS. Вероятностно
разпределение (КМИ)
26. СОТО свързва множеството наб-
людатели (в пространство-време-
то) с един универсален свят тъкмо
чрез принципа на относителност-
та, изразяван математически чрез
лоренцова (обща) ковариантност
Всеки наблюдател е характеризи-
ран чрез отправна система и отно-
сителната си скорост спрямо всяка
друга (на всеки друг наблюдател)
27. Лоренцова ковариантност (СТО):
Тя изразява прехода от един
наблюдател (отправна система)
към друг(а) чрез точен
математически израз:
A2=f(α , A1), където A1 , (A2) е
физи-ческа величина в първата
(втора-та) отправна система, а α е
универ-сален (лоренцово
ковариантният) коефицент за
28. α = 1 -β 2 = 1-(v/c)2
1
... където v e относителната
скорост между двете
отправни системи, а α и β
са безразмерни реални
коефиценти, които могат да
се тълкуват и като
корелации
29. Да построим прехода между
концептуалните основи на СОТО
и КМИ чрез две изисквания:
1. Нека обобщим реалните коефи-
циенти α , β до комплексни,
запаз-вайки условието: |α |2 + |β |
2
=1.
2. Да отъждествим всяка отправна
система (СОТО) със “свят” или
30. Коментар към второто изискване:
За разлика от СОТО където се обсъж-
да преходът между отправните систе-
ми, то в КМИ вместо преход се посту-
лира случаен избор на един свят (наб-
людател), при което всеки направен
избор изключва всички други въз-
можни, които не са направени: напр.
да си представим случаен избор на ед-
на отпр. с-ма в СОТО или преход и
ковариантност на световете в КМИ
31. Коментарът продължава...
Тази размяна ясно показва различни-
те изходни установки на СОТО и
КМИ: позицията на първата е вътре
в отправните системи, при което избо-
рът е направен предварително с това,
че в отправната система има наблюда-
тел и теорията е за избраните отправ-
ни системи, докато при втората наб-
людателят случайно избира един свят
32. Коментарът продължава...
Следователно СОТО предполага наб-
людател, вътрешен за описвания свят,
докато КМИ – външен за описвания
свят, поради което той избира един
свят случайно, за да го опише. Оттук
коментираното второ изискване озна-
чава излизане отвън на вселената от
всички възможни светове (отправни
системи) или обратно – влизане вътре
във вселената
33. Тогава преходът между концептуал-
ните основи на СОТО и КМИ е:
1. Преход между реални и комп-
лексни коефиценти α , β ,
запазвай-ки условието: |α |2 + |β |
2
=1.
2. Преход между “отвътре” и “от-
вън” на вселената от всички въз-
Дали не откриваме принципно
можни светове.
сходство между двете изисквания?
34. Проблемът е съдържателната
интерпретация на скорости
(вероятности) комплексни числа
да се свърже с “излизането отвън”
Определение: v=dx/dti+icdti/dto,
Където ti e времето според
вътрешен наблюдател на
вселената, to според външния
наблюдател на вселената
35. Цялото това осмисляне на връзка-
та между концептуалните основи
на СОТО и КМИ е за да се изясни
смисълът на неравенствата на Бел
Трябва да си зададем въпросът:
“Може ли релативисткото описа-
ние на физическата реалност да се
смята за пълно?” вместо Can quan-
tum-mechanical description of physi-
cal reality be considered complete?
37. Неравенствата на Бел възникват
от аргумента АПР като
операционализиране с оглед
експериментална проверка
Множество експерименти, започ-
вайки от Клаузър и Хорн (1974) и
Аспе, Гранжие, Роже (1981, 1982)
показват тяхното нарушаване при
специално подбрани условия
38. Експериментално доказаното
тяхно нарушаване означава, че
отговорът на въпроса “Пълна
ли е КМ/И?” е положителен.
Обаче той - заедно със самия
аргумент АПР за контроверсия
между основите на КМ/И и
С/ОТО - означава отрицателен
отговор за пълнотата на С/ОТО
39. В какво се състои непълнотата на
С/ОТО?
Тя не казва нищо (и дори по
принцип не допуска) как се
преобразува дадена
кинематична величина между
две отправни системи вътре и
отвън светлинния конус
40. Нещо повече,
екстраполирайки нейния
формализъм за поведението
на физическите величини в
отправна система извън
светлинния конус, се появи
“научната” митология на
тахионите
41. Ако v е реално, то
| α | = 1 -β 2 = 1-(v/c)2
1
Ако v е комплексно, то:
| α | = 2
42. Физическият смисъл на
|α |:
| α | може да се тълкува като
кое-фицент на корелацията във
вто-ра инерциална отправна
систе-ма с относителна скорост
v на пространствена дължина x
от първоначалната отправна
сис-тема
43. Физическият смисъл на
|α |:
f(| α | ) може да се обобщи като
коефицент на корелацията във
втора инерциална отправна
система с относителна скорост v
на физическата величина А от
първоначалната отправна сис-
тема
44. Така се получава нова
интерпрета-ция на формализмите
на С/ОТО:
Във всяка друга отправна система
присъства физическата величина,
умножена не по поправъчен кое-
фицент f(| α | ) без каквато и да е
физическа интепретация, а коре-
лация между нея и наблюдателя,
получена чрез корелационния
коефицент f(| α | ) = φ (v)
45. В тази интерпретация на форма-
лизмите на С/ОТО неравенствата
на Бел имат ясен физически смисъл
Ако се разгледа физическа величи-
на, за която, подобно на простран-
ствената дължина,
f(| α | ) = | α | , то ако v e реално
число, взаимната корелация
между две такива физи-чески
46. Ако v обаче e комплексно число,
то взаимната корелация между две
такива физически величини
γ =
| α | 1 + | α | 2 ≤ 2√ 2
Оттук, че v може да приема ком-
плексни стойности, е експеримен-
тално проверима хипотеза ако:
2 < γ ≤ 2√ 2
47. Областта на взаимна корелация на
две физически величини γ > 2, се
обозначава също така и като “на-
рушаване неравенствата на Бел”
В областта на “нарушаване на нера-
венствата на Бел” микрообектите
непременно са сдвоени. Ако обаче
неравенствата не се нарушават
микробоектите могат както да
бъдат, така и да не бъдат сдвоени
48. Физическата интерпретация
на комплексната скорост:
V=v1+iv2=dx/dti+ic(dti/dto),
където, ti – времето на наблюдател,
вътрешен за светлинния конус
to – времето на наблюдател, външен
за светлинния конус
49. V=v1+iv2=dx/dti+ic(dti/dto)
v1- обичайната скорост,
v2 = ic(dti/dto) = ixc.sinα e тъкмо
ско-ростта, причиняваща
нелокалните ефекти: xc - е
разстоянието, изми-навано от
светлината за единица време,
еднакво вън и вътре в све-товия
50. Какво физически представлява
световият конус от
пространството на Минковски?
Вложени сфери, отстоящи на раз-
стояние xc, т.е. точков източник
излъчващ сферични вълни; два
светови конуса са два излъчващи
източника, а ъгълът между тях α
е ъгълът между техните светлин-
ните лъчи от двата източника
51. Смисълът на
“локалния реализъм”:
Корелациите на два светлинни из-
точника в настоящ момент според
С/ОТО могат да се интерпретират
по два различни, и при това експе-
риментално противоречащи си на-
чина: като причинени каузално от
минал момент или нелокално И
ОТ НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ
52. Обобщаване на светлинни източници
до произволни квантови обекти:
Тъй като според вълново-частичковия
дуализъм всеки квантов обект може да
се разглежда като сферична вълна със
скорост v=c.sinα c, то всяка
частичка (sinα < 1) може да се
интерпретира като светлинен
източник в светови конус (инерциална
отправна система), чиято ос сключва
ъгъл α с тази на наблюдателя
53. Тогава: “В света няма нищо
друго освен движеща се
светлина (енергия)” (по Енгелс)
Това, което виждаме като
материя (вещество), са само
сенки в нашата пещера
(отправна система) от
светлината отвън (по Платон)
54. Ако продължим последната
метафора, вълновата функция
описва обективната реалност като
и чрез “сенките” във всички
възможни пещери (светове или
наблюдатели): все едно прави
феноменологичско (в смисъл на
Хусерл) епохе по отношение на
действителното, “само по себе си”
положение на нещата
55. Да се върнем към смисъла
на “локалния реализъм”:
В “схизмата” - дали две настоящи
събития трябва да се разглеждат като
причинени каузално от събитие в ми-
нал момент или също така обусло-
вени и нелокално и от взаимодей-
ствието им в настоящия момент -
тезата на “локалния реализъм” (мета-
форично) е “православната”:
56. Тезата на “локалния реализъм”:
Две настоящи събития трябва да
се разглеждат като причинени
каузално от събитие в минал
момент (скрита променлива), но
не и като взаимно обусловени
също така нелокално и от
взаимодействието им в настоящия
момент
57. Тезата на “локалния реализъм” и
концептуалните основи на С/ОТО:
Тезата на “локалния реализъм”
противоречи не само на концеп-
туалните основи на КМ/И, не само
е вътрешно противоречива, както
разкрива теоремата на Кочън-
Шпекер (вж. по-нат.), но тя
противоречи и на С/ОТО: КАК?
58. С/ОТО обединява времето и
пространството в единно време-
пространство
При това е неизбежно не само вре-
мето да придобие характер на осо-
бена (математически изразявана с
имагинерния коефицент i) дистан-
ция, която се събира с обичайното
разстояние, но и противопо-
ложно и аналогично ...
59. ... пространството в единното
време-пространство – по подобие
на времето – да придобие характер
на особено обуславящо, нело-
кално обуславящото, различно
от причинно обуславящото.
Нелокално обуславящото
не отхвърля причинно
обуславящото, а го допълва!
60. От тази обща гледна точка обаче
самата причинност, разгледана
като времева нелокалност, следва
да се допълни с ретропричин-
ност, обуславяне на настоящето
от бъдещето: една теза, издигната
във философски план поне още от
Хайдегер. В научен план: все още
не е доказана или опровергана
експериментално
61. Джон Стюарт Бел
• J. Bell. On the
Einstein
Podosky Rosen
Paradox. –
Physics I (1964),
195-200.
62. parameters are added to
quantum mechanics to
determine the results of
individual measurements,
without changing the
statistical predictions,
there must be a mechanism
whereby the settings of one
measuring device cam
influence the reading of
63. … “Moreover the signal
must propagate
instantaneously, so that
such a theory could not
be Lorentz invariant” (p.
199).
course, the situation is differ
he quantum mechanical predic
ns are of limited validity” (ibid.
64. “Conceivably they might
apply only to experiments
in which the settings of
the instruments are made
sufficiently in advance to
allow them to reach some
mutual rapport by
exchange of signals with
velocity less than or equal
to that of light” (p. 199).
65. Illustration of Bell test for spin 1/2 parti-
cles: “Consider a pair of spin one-half
particles formed somehow in the singlet
spin state and moving freely in opposite
directions” (p.194)
66. Scheme of a "two-channel" Bell test
The source S produces pairs of
"photons", sent in opposite directions.
67. Each photon encounters a two-
channel polariser whose
orientation (a or b) can be set by
the experimenter. Emerging
signals from each channel are
detected and coincidences of four
types (++, --, +- and -+) counted
by the coincidence monitor
68. Бел е роден в Белфаст
• The physics
department of
Queen's
University,
Belfast (1949)
70. Джон С. Бел
Започва работа в
Британската
агенция по атомна
енергия, Марвелн,
после - в ЦЕРН
71. In 1964, after a year's leave
from CERN that he spent at
Stanford University, the
University of Wisconsin-
Madison and Brandeis
University, he wrote a paper
entitled "On the Einstein-
Podolsky-Rosen Paradox"
72. Джон С. Бел
• Умира
внезапно от
мозъчен
кръвоизлив на
62 годишна
възраст
73. Хипотеза: Нашето знание за
микрообекта е принципно
различно от неговото
състояние, но тази разлика
може да се обективира като
нелокален елемент на
реалността
74. Опровергаването на “локалния
реализъм” съдържа
три различни възможности:
• “Нелокален реализъм”
• “Локален не-реализъм”
• “Нелокален не-реализъм”
75. Така че опровергаването на
локалния реализъм в
областта на квантовата
механика означава само, че
в нейната област
принципите на локалността
и реализма са несъвместими
76. Аналогична е теоремата на
Kochen-Specker
Теоремата доказва, че има противо-
речие между две основни допускания
на теориите със скрити променливи:
че всички наблюдаеми имат определе-
ни стойности в даден момент и че
всички тези стойности са вътрешни и
независими от устройството, изпол-
звано да ги измерва
77. От 1967 преподавател, от 1994 (1989)
професор в Принстън: PhD (Принстън,
1958)
Саймън Кочън
и Джефри Бъб
на гроба на фон
Нойман
(снимката е от
07.10.07)
78. 1920 –
1955-1987 професор
в Цюрих (ЕTH)
Ернст Шпекер
на конференцията
по комбинаторика
в Хумболдовия
Университет –
Берлин (07.10.02)
79. Simon Kochen (above) and John
Conway proved “The Free Will
Theorem” arXiv:quant-ph/060479
80. От философска, но не от
физическа, математическа и
логическа гледна точка, теоремите
на Бел и на Кочън и Спекър
показват, че два принципа -
локалност (неконтекстуалност) и
реализъм (определеност) - са
логически несъвместими в
квантова механика
81. Авторите започват статията така:
“Do we really have free will,
or, as a few determined folk
maintain, is it all an illusion?
We don’t know, but will prove
in this paper that if indeed
there exist any experimenters
with a modicum of free will,
then elementary particles
82. “… the Free Will Theorem
tells us something very
important, namely that
although a “rough” texture
forces some decision to be
made, it does not actually
choose which decision that
is. We may regard such a
texture as a tribunal that
may require a particle to
83. “A future theory may
reasonably be expected
to describe more fully
exactly which “textures”
will cause reductions, but
the Free Will theorem
shows that no such
theory will correctly
predict the results of
these reductions” (p. 26)
84. Статията завършва така...
“Einstein could not
bring himself to believe
that “God plays dice
with the world,” but
perhaps we could
reconcile him to the
idea that “God lets the
85. За “теоремата за свободната
воля” с удоволствие бих се
включил в следващия
Попъров семинар, а сега да се
върна към теоремите на Бел и
на Кочън и Шпекер, често
обединявани кто теоремата
Бел-Кочън-Шпекер
86. Единството до степен на
тъждество на двете теореми
обаче изпъква, ако се
формулират в термините на
теорията на категориите: в
този обобщаващ случай може
да се твърди, че едно и също
нещо е изказано по два
различни начина
87. Тогава: опровергаването на “ло-
калния реализъм” (= неконтексту-
алната определеност) съдържа три
различни възможности:
• “Нелокален реализъм” =
“Контекстуална определеност”
• “Локален не-реализъм” =
“Неконтекстулна неопредленост”
• “Нелокален не-реализъм”=
“Контекстуална неопределеност”
88. Всъщност и трите възможности
са налични като концепции:
• “Нелокален реализъм” = “Контекс-
туална определеност”- в научната
дисциплина “Квантова информация”
• “Локален не-реализъм” = “Некон-
текстулна неопределеност”- ?????
• “Нелокален не-реализъм”=
“Контекстуална неопределеност” –
напр. “синхронизмът” на К.Г.Юнг,
Хусерловата “интерсубективност”
89. Твърде поучително е, че
само първата,
реалистичната и
полагащата обективност
концепция, се отнася към
научна дисциплина, а
именно квантовата
информация
90. Нейната философска
същност е, че съществуват -
и наскоро са били открити от
хората - особени, нелокални
елементи на обективната
реалност, а именно
сдвоените състояния на
микрообекти
91. В този смисъл онтологично-
епистемологичното напрежение,
породено от “Копенхагенската
интерпретация” на квантовата
механика, тълкуваща една теория
като не-обективна и не-
реалистична, може да се приеме за
преодоляно, тъкмо в духа на
надеждите на Сава Петров
92. Схизмата обаче, за която говори
Попър, макар и в текущия
исторически момент да изглежда
смекчена и дори заличена чрез
новите, нелокални елементи на
обективната реалности, всъщност
остава, но прехвърлена като
научно непродуктивна (сиреч
“метафизическа”) в областта на
философията
93. Една от целите на настоящия
доклад обаче е да постави на
обсъждане и втората възможност:
Локалният нереализъм:
1. Локалност – съществуването на
нелокални елементи се отхвърля
2. Постулира се на тяхно място
неотстранима разлика между
знание и действителност или между
емпирично и обективно
94. Локалният нереализъм се отнася
към квантовата информация (не-
локалният реализъм) точно както:
“Копенхагенската интерпретация”
към “Многосветовата
интепретация” на Еверет - Уилър
Всяка от двете двойки почива на
един и същ формализъм, но той
се тълкува съответно:
субективно/ обективно
95. Научната общност на физиците
последователно избра:
1. Субективната 2. Обективната
“Копенхаген-ска интерпретация
интерпре- на квантовата
тация” информация
(от 20-те до 80-те
(от 90-те години
години на XX век) на ХХ век и
досега)
96. Според мен рационални причини
за избора не могат да се посочат:
Научната общност на физиците
демонстрира стихийна
антиметафизичност и философска
плуралистичност.
Просто: философската мода сред
тях се смени (с поколението на
(пра)-внуците)
