Cтроителен Инженер, profile picture
Uploaded byCтроителен Инженер
729 views

Строителство Градът

Embed presentation

Download to read offline
sg.stroitelstvo.info Брой 29 (665), 26 юли - 1 август 2010 г. Цена 1.50 лв. „ДА ОТКЛЮЧИМ ПОТЕНЦИАЛА“ Това е мотото на българската позиция относ- но статегията на Европейския сьюз за развитие на Дунавското пространство. Според докумен- та съществува- щият потенциал трябва да бъде разкрит, оценен и освободен за развитие. Фотограф Мария Съботинова Още на стр. 4-5 Jessica стимулира общините да работят като предприемачи 33 млн. евро по оперативна програма „Регионално развитие“ ще се отпускат на търговски принцип за проекти, които ще стигнат до частния сектор чрез публично-частно партньорство Правителството одо- спортни обекти, енергий- ра, обществени простран-емите дейности по прио- ръжения за предпазване Кога ще се финансира? бри финансовото спора- на ефективност, паркин- ства, сгради и съоръже- ритетна ос 1 на оператив- от наводнения. Кръгът от Задължително условие зумение по инициатива- ги и др. ния, които са необходи- на програма „Регионал- обекти е разширен с биз- е проектите да бъдат част та Jessica миналата сед- Бизнесът за първи път ми или биха подпомогна- но развитие“ - „Интегри- нес и индустриални пар- На стр. 17 29 мица. Това е стъпка към ще може да се включи в ли развитието му. Това ерано и устойчиво градско кове, търговски зони и др. подписването на докумен- проекти, финансирани по така, защото инициатива-развитие“, по която се от- Изискването е тези проек- 29 > та, който ще даде път на оперативна програма „Ре- та Jessica - форма на раз- пускат средства за инвес- ти да са способни да гене- българските градове до гионално развитие“, не пореждане с европейски- тиции от енергийна ефек- рират доход, защото същ- изгодно финансиране за само като изпълнител или те безвъзмездни помощи тивност в обществени ността на Jessica е пари- градски проекти, вклю- доставчик, а и като пряк на търговски принцип, до- сгради като болници, учи- те да се отпускат под фор- 9 771310 983000 чително такива за бизнес бенефициент от изграж- пуска да се финансират лища или общински адми- мата на заеми и дялови зони и сгради, културни и дането на инфраструкту- публично-частни парт- нистрации, до обновяване участия. Разширява се и ньорства. на общите части на час- достъпът на частния сек- тен жилищен фонд, до об- тор до такова финансира- Какво ще се финансира? новяване на и изграждане не, включително до обек- Проектите трябва да на градски пространства, ти, разположени на частни съответстват на избира- улично осветление, съо- имоти.
2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. СЕДМИЦАТА www.stroitelstvo.info ЗАКОНОДАТЕЛСТВО След 6 месеца може да има нов Закон за Законови промени предвиждат планове за Общините ще стопанисват някои обществените поръчки управление на риска от наводнения находища на минерални води Обмисляме изцяло нов закон за обществените поръчки, тъй Ще бъдат съставяни карти на райони под заплаха и Някои от находищата на минерални води - като старият е с много грешна база. Това каза депутатът от такива в риск от наводнения, реши парламентът с изключителна държавна собственост, ще ГЕРБ Емил Радев по повод доклада на Европейската комисия, приемането на промени в Закона за водите. Въз ос- могат да се предоставят безвъзмездно за уп- който бе представен миналата седмица. В Агенцията за об- нова на тези карти ще се съставят планове за упра- равление на общините за срок от 25 години. ществени поръчки и в Министерския съвет вече се подготвя вление на риска от наводнения на ниво район на ба- Това реши парламентът, който прие на вто- новата нормативна база, съобщи Радев. Най-важното е да се сейново управление, които могат да включват на- ро четене промени в Закона за водите. Става предотврати разделянето на поръчките на няколко по-малки, сърчаване на практики за устойчиво земеползва- дума за минерални води, които не са дадени необходимо е още част от постановките, описани в наредби, не, подобряване на задържането на води, както и на концесии или за тях не са предоставени да се пренесат в самия закон, като основната цел е по-голяма контролирано наводняване на определени райони в права на други лица по реда на закона. Тази прозрачност, посочи депутатът. случай на наводнение. възможност влиза в сила от 1 януари 2011 г. ИНФРАСТРУКТУРА АПИ обяви решенията за определяне за строител и Стартира изграждането на канализация в кв. „Бенковски“ надзор на отсечката Ямбол - Карнобат Председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ Божидар Йотов подписа решения за определяне на изпъл- нител за допълнително проектиране и строителство и кон- султант на лот 4 от автомагистрала „Тракия“. За изпълни- тел на обществената поръчка за строителство е опреде- лено Сдружение „Тракия IV“ ДЗЗД с предложена цена 174 705 600 лв. без ДДС. За изпълнител на консултантска услу- га е избрано дружеството „План инвест - Пловдивинвест - ЛОТ4“ ДЗЗД, което има 100 точки по критерия „икономиче- ски най-изгодна оферта“. Столичната община избра шестте фирми, които ще ремонтират улиците Столичният кмет Йорданка Фандъкова подписа заповедта за класиране на участниците в обществената поръчка за те- кущ ремонт и поддържане на уличната мрежа и пътните съ- оръжения. Класирането на участниците е следното: първа Проектът на обща стойност 5.3 млн. лв. предвижда подмяна 460 м водопроводи по бул. „Лазар зона („Витоша“, „Лозенец“, „Средец“ и „Триадица“) - Обе- Михайлов“ до ул. „Единство“, както и изграждане на 530 м нов тръбопровод от бул. „Лазар Ми- динение „Трейс Инжект“; втора зона („Овча купел“, Банкя, хайлов“. Започва и строителството на канализационна помпена станция, която да пренасочва „Красна поляна“ и „Красно село“) - Пътностроителна тех- битовите отпадъчни води за последващо пречистване в ПСОВ Кубратово. Ще бъде изградена ника“ ЕАД; трета зона („Люлин“, „Възраждане“, „Илинден“, и разделна канализация – дъждовна и битова, с обща дължина 1000 м. „Надежда“ и „Връбница“) - „СК – 13 Пътстрой“ АД; четвър- та зона („Оборище“, „Сердика“, „Подуяне“ и „Нови Искър“) - „Пътища и съоръжения“ ЕАД; пета зона („Слатина“ и „Кре- СОС даде зелена светлина на търговете „Мапа Дженгиз“ ще дължи €14 млн. миковци“) - Консорциум ИНМАТ-ПС; шеста зона (Панчарево, за 7 инфраструктурни обекта неустойка, ако не завърши магистрала „Младост“, „Студентски“ и „Изгрев“) - „ГБС инфраструктур- но строителство“ АД. Столичният общински съвет даде съгласие „Люлин“ в срок за предоговарянето на обектите, които ще се строят със заема от 43.5 млн. евро, дого- Председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ Божидар Йотов и директо- НКЖИ с международна награда за запазване на ворен от Европейската инвестиционна бан- рът по проекти на Сдружение „Мапа Дженгиз“ Ке- ка. При преговорите с ЕИБ ще бъдат оставени биоразнообразието три кръстовища на две нива: на бул. „Акад. Ив. мал Юнлюер подписаха адендум към договора за На 11-ата конференция на Международния съюз на желез- Е. Гешов“ и ул. „Св. Георги Софийски“; при бул. строителство на автомагистрала „Люлин“. С под- ниците в Мадрид Национална компания „Железопътна ин- „Драган Цанков“ и бул. „П. К. Яворов“, и при писването на документа ще се избегне до голяма фраструктура“ получи специалната награда на журито за за- бул. „Андрей Сахаров“ и бул. „Андрей Ляпчев“. степен възможността за бъдещи спорове между пазване на биоразнообразието и защита на околната сре- Преговорите за пренасочване на средствата страните и усилията на изпълнителя ще бъдат фо- да. Наградата е за проекта „Обезопасяване на гнезда на бял от заема ще обхванат и други четири инфра- кусирани основно в същинската работа, а именно щъркел чрез изолиращи платформи на стълбове за пренос структурни обекта: транспортният възел „Лъ- завършването на проекта в сроковете на Финансо- на електроенергия“. В периода февруари-март 2010 г. НКЖИ вов мост“; нов надлез по ул. „Адам Мицкевич“; вия меморандум по Програма ИСПА. Изпълнителят е монтирала над 50 изолиращи платформи по цялата елек- част от бул. „Тодор Каблешков“ и реконструк- ще дължи неустойка от 14 млн. евро при неспазва- тропреносна мрежа на компанията в страната, с което про- цията на бул. „Ген. М. Д. Скобелев“ от бул. не на срока, определен за завършване на строител- ектът завършва успешно. „Христо Ботев“ до бул. „Витоша“. но-монтажните работи - 15 май 2011 г. Издава: Градът Медиа Груп, част от Икономедиа Управител: Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, mvasileva@thecitymedia.bg Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558 инж. Венета Кръстева Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, ntodorov@thecitymedia.bg Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, mnaydenova@thecitymedia.bg e-mail: vkrasteva@thecitymedia.bg Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, ageorgieva@thecitymedia.bg Деян Тодоров, 0897/846 282, dtodorov@thecitymedia.bg Зорница Вълчева - 0898/61 31 35, zvalcheva@thecitymedia.bg Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47 Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, msabotinova@thecitymedia.bg Наталия Димитрова - 0897/84 62 71, ndimitrova@thecitymedia.bg 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: office@thecitymedia.bg Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, stsenova@thecitymedia.bg; Таня Трифонова - 0897/84 62 73, ttrifonova@thecitymedia.bg Регионални офиси: Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, sdobreva@thecitymedia.bg Абонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: abonament@economedia.bg Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: str_office@press.bg Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, szlatkova@thecitymedia.bg Банкова сметка Икономедиа АД: Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: varna@thecitymedia.bg Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров „Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: pleven@thecitymedia.bg Редакционен екип: Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, office@thecitymedia.bg, Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД, Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, bstaneva@thecitymedia.bg Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, thristova@thecitymedia.bg София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900
Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 3 ОБЩИНИ ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ 23 забележителности включва нова пешеходна обиколка на София Над 220 проекта на полупазарни стопанства са Забележително- одобрени по Програмата за селските райони стите в първа- Одобрени са 224 проекта на стойност общо 3.6 млн. лв. По та пешеходна ту- мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес ристическа оби- на преструктуриране“ се подпомагат дребни земеделски про- колка „Опознай изводители да обновят стопанствата си или да увеличат от- София – цен- глежданите култури или броя на животните. Финансовата по- трална градска мощ по тази мярка е от изключителна важност, тъй като тя част“ се предста- е само за България и Румъния и дава възможност на всички вят от екскурзо- кандидати, които не са успели да кандидатстват по мярка 112 вод. Сред спир- „Млад фермер“. С одобрението на тези инвестиции обработ- ките по маршру- ката на всички проекти по мярката за полупазарните стопан- та са: Богослов- ства от стария прием приключва. ският факултет на СУ „Св. Кли- мент Охрид- МОСВ планира разплатените средства по „Околна ски“; хотел „Ше- ратон“; ротон- среда“ да достигнат 350 млн. лв. дата „Св. Георги За първата година управление на правителството изплатени- Победоносец“; те средства по програмата са 145 млн. лева, което е три пъти президентството и Археологическият музей; Българската народна банка; Народният театър повече в сравнение с плащанията в периода от 2007 г. до ок- „Иван Вазов“; руската църква „Св. Николай Чудотворец“; църквата „Св. София“; храм–памет- томври 2009 г., каза екоминистърът Нона Караджова. Минис- никът „Св. Александър Невски“; Народното събрание и паметникът на Цар Освободител. терството планира разплатените средства да достигнат 350 млн. лева до края на тази година, съобщи тя. „Ащром“ получава Халите Стартира изплащането на обезщетения за лот в замяна на градинката до 2 на магистрала „Тракия“ Близо 14 млн. лв. са разплатени на млади фермери Руската църква Областният управител на област Стара Загора Йордан Николов обяви процедура по изплащането на обезще- по мерки от еврофондовете Столичният общински съвет одо- тения за отчуждени имоти, през които преминава тра- бри споразумение за замяна на Държавен фонд „Земеделие“ е наредил плащания по проекти сето на лот 2 от автомагистрала „Тракия“. Процедура- за общо 15.5 млн. лв. Около 14 млн. лв. от разплатените сред- терена на градинката до Руска- та засяга участъка Стара Загора – Нова Загора от тра- та църква срещу дяловете на об- ства са по Програмата за развитие на селските райони. Те сето Оризово – Бургас. Комисия, назначена от област- включват превод на средства за изпълнени проекти по мяр- щината в Централните хали. Об- ния управител, е изготвила списък с необходимите до- щината ще продаде на „Ащром ка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ и мяр- кументи, които собствениците или техните правопри- ка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“. Около лимитед“ своите 25% от акции- емници трябва да представят при подаване на заявле- те в „Централни хали“ АД срещу 1.6 млн. лв. от преведените средства включват и плащания на ние в деловодството на областната администрация. проекти за подпомагане на лозаро-винарския сектор и Нацио- 6.24 млн. лв., като заедно с това ще купи 1305 кв.м от „Абротеа ин- налната програма по пчеларство. тернешънъл“ АД - терен, който се София се сдоби с герб от цветя намира непосредственто до Руска- ГРАДОУСТРОЙСТВО та църква на бул. „Цар Освободи- тел“ и на ул. „Г. С. Раковски“, сре- Експертен съвет прие четвърти вариант щу 5.592 млн. лв. на новия ОУП на Бургас В новия вариант на проекта са отразени около 70% от препоръ- ките и възраженията на граждани и институции, отправени след Бургас разработва стратеги- обществените обсъждания през март и април. Арх. Виктор Бу- ческа шумова карта зев от „Гео Щрих“ обясни, че основните цели на проекта са били три: извеждане на транзитния трафик от града, който достига „Спектри“ ЕООД е избрана за из- внушителните 27% от общия; открит достъп на жителите до мо- пълнител на изработване на Стра- рето и езерата; отстъпване на промишлеността на запад и бърза тегическа шумова карта на Бургас. връзка на гражданите към зелените площи за рекреация и отдих. Стойността на проекта е 220 000 лв. Неговата цел е определяне сте- пента на шумовото натоварване АРХИТЕКТУРА в околната среда чрез измерване, оценка и картотекиране на шумо- Композицията е изградена на 300 кв.м на зелената В края на август ще стане ясен победителят в вите нива. Стратегическата карта площ на бул. „Алея Яворов“ на кръговото кръстовище конкурса за „Българският Лувър“ представлява план-карта на Бургас, при бул. „Цариградско шосе“. Проектът за герба е раз- върху която ще бъдат нанесени работен от столичната дирекция „Зелена система“ и Главният архитект на София Петър Диков е председател на шумовите нива от транспорта, от е реализиран с помощта на дарение. За реализиране- журито в конкурса за проект за съвременен музеен център в промишлени дейности и други из- то му са използвани 5000 цветя - виолетова, червена и София. Седемнадесетчленната комисия е назначена със запо- точници на шум. В 50 точки из гра- бяла виола, жълт тагетес, синя лобелия, синя петуния, вед на министъра на културата Вежди Рашидов и ще разглеж- да ще бъдат извършени реални за- сребрист гнафалиум, зелена и сребриста сантолина. да по един-два проекта на ден. За конкурса бяха представени мервания на шумовите нива. Изградено е капково напояване и парково осветление. 31 български и чуждестранни проекти. Инициатива за възстановяване на музея на Колю Фичето в Дряново Организатори: община Дряново и националният конкурс „Сграда на годината“ Дарител: Камара на строителите в България С пряк ангажимент на: арх. Димитър Кръстев „Виа строй инженеринг“ ООД „Трейс холдинг“ АД „Димас“ АД, Габрово „Главболгарстрой“ АД „Станилов“ ЕАД „Инжпроект“ ООД „Галчев инженеринг“ АД „Старт инженеринг“ ООД „Биад-С“ ООД „Мидия“ ООД „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД Дарителска сметка в Централна кооперативна банка – клон Габрово IBAN: BG12 CECB 9790 3168 119101 За повече информация: www.stroitelstvo.info
4 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ДУНАВСКА СТРАТЕГИЯ Отключване на потенциала Българската позиция* за развитие на дунавското пространство в сферата на икономическия растеж, инфраструктурата и енергийната ефективност ду страните от региона. Общото е раз- Стратегията на Европейския бирането, че ползите от реализацията на Дунавски макрорегион съюз за Дунавския регион e инициати- стратегията ще бъдат много по-големи ва, координирана от Европейската коми- от простите статистически разчети и ще Молдова сия, обединява усилията на регионите и допринесат в по-висока степен за подо- страните в басейна на река Дунав, за ус- бряване на физическия и човешки капи- коряване на процесите на икономиче- тал на целия регион, повишаване на не- ско и социално сближаване, засилване и говата привлекателност за инвестито- Германия Украйна разширяване на териториалното сътруд- рите и жителите и постигане на „по-ви- ничество при ефективното прилагане на сока добавена стойност”. Tова може да в Чехия уна Словакия макрорегионално ниво на принципите се случи само ако в бъдещите планове и р. Д на европейската кохезионна политика проекти се намери точният баланс меж- Унгария В рамките на няколко месеца от стар- ду екологичните, транспортните и соци- Австрия Румъния тиращата конференция в град Улм, Гер- ално-икономическите нужди. Словения мания, на 1 и 2 февруари, през мащаб- В рамките на конференциите бяха Босна и Херцеговина р. Дунав ния форум в Будапеща на 25 февруари, обсъдени идеи за проекти, свързани с Черна гора съвместната конференция на 19 и 20 ап- транспорта, енергетиката, социално-ико- Сърбия България рил във Виена и Братислава, след това номическото развитие, туризма, окол- срещата на 10 и 11 май в Русе и Гюргево ната среда и информационното обще- до заключителната конференция в Кон- ство. Голяма част от тези проекти вече станца на 10 и 11 юни до публичното из- са включени в предварителния План за слушване в Брюксел на 15 юли всички действие за изпълнение на Стратегията заинтересувани участници в развитието за Дунавския регион, който предстои да на Дунавската стратегия извървяха ус- бъде завършен от Европейската комисия пешен път към изграждане на действено след анализи на представените „нацио- партньорството и сътрудничество меж- нални позиции”. Българската позиция за участие в Дунав- Нашите приоритетни области за Ключови отворени въпроси, свързани с практическата ската стратегия отчита визията на стратегията “Европа 2020”, стратегията са: реализация на стратегията, предложени от българската основните европейски и национални политики и нуждите от делегация пред представители на ГД „Регионална поли- развитие на местните и регионалните общности и се основа- • подобряване на достъпността, тика“: ва на принципите на сближаване, добросъседство и сътрудни- транспортните връзки и комуникации чество. За мото на българската позиция е възприета идеята за по и към Дунава и ефективното из- • предприемане на хармонизиращи мерки за съвместно отключване на потенциала – съществуващият огромен потен- ползване на енергийните ресурси; стратегическо планиране от страна на държавите членки циал трябва да бъде разкрит, оценен и освободен за развитие. • подобряване качеството на водите, за следващия програмен период на транснационална база, На 15 Юли, на среща между българска делегация водена от ми- опазване на богатото биоразнообра- които да включват разработване на конкретни планове за нистър Росен Плевнелиев, част от която беше и зам. министър зие, превенция и управление на ри- управление, които да предшестват инвестиционните про- Лиляна Павлова, и Генерална дирекция Регионално Развитие на ска; екти (по примера на формата V4 + България и Румъния за Европейската комисия, в лицето на генералния директор Дирк • повишаване на конкурентоспосо- общо пространствено планиране на територията); Анер, бяха обсъдени български предложения за проекти, кои- то бяха приети с интерес и ще бъдат включени в общия план за бността на регионите чрез иновации, • дефинирането на критерии за избор на проекти за из- действие на Европейската комисия относно Дунавската стра- образование, култура, туризъм, мул- пълнение на стратегията; тегия. Стратегията e уникална възможност за всички страни в тикултурен диалог и съхраняване на • прилагане на механизми за съвместно изпълнение на Дунавското пространство за постигане на хармонично и устой- регионалната идентичност и богатото инфраструктурни проекти. чиво развитие и повишаване на жизнения стандарт на хората. културно наследство. България ще заяви желанието си за приоритетно включ- При провеждането на серия от консултации и дискусии с пред- • укрепване капацитета за управле- ване именно на такива проекти, които да улесняват упра- ставители на местните власти, бизнеса, академичната общност ние, координация и партньорство на влението на транснационална основа, включително разра- и гражданските организации е използван подходът „отдолу на- всички нива, повишаване на сигур- ботване на хармонизирани процедури в различните стра- горе” - всички заинтересувани, от гражданското общество до ността и интеграция на хората в не- ни (например за отчуждаване на терени или издаване на управляващите органи участват във вземането на решения за равностойно положение. разрешителни за строеж и др.). стратегията и приоритетите които да бъдат следвани. Публикуваният материал е част от българската позиция за участие в Дунавската стратегия. Целия документ може да намерите на www.stroitelstvo.info
Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 5 ДУНАВСКА СТРАТЕГИЯ ДЕЙСТВИЯ В СФЕРАТА НА БИЗНЕС И ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ: Подкрепа за конкурентоспособността на предприятия- Пълноценно използване на човешкия капитал в региона Насърчаване на туризма и дунавската култура та в общия пазар •Подобряване качеството на образованието, отговаря- •Развитие на балканските културни коридори и формира- •Изграждане на индустриални и технологични паркове и що на търсенето на пазара на труда, създаване на въз- не на специализирани туристически маршрути транспортно-логистични и панаирни центрове можности за повишаване на квалификацията и усло- •Участие в разработване на обща стратегия за устойчиво вия за развитие на приложно-изследователска и науч- •Изследване и съхранение на културно-историческите териториално развитие на трансграничния регион Бъл- на дейност с оглед трансфера на знания и ноу-хау реликти и природни ресурси по поречието на р. Дунав и гария – Румъния •Подобряване на възможностите за образование, преква- създаване на база за развитие на иновативен туризъм в •Стимулиране устойчивото развитие на малкия и сред- лификация и учене през целия живот в региона с акцент региона ния бизнес в трансграничния регион върху опазване и развитие на природното и културното •Изграждане на Дунавски парк Видин - Калафат •Развитие на изследователския капацитет на региона в наследство на Дунавския регион •Повишаване на капацитета на общинските и областни- •Велоалея в частта Румъния – България Danube Velo подкрепа на инициативата на водещи пазари с акцент Route върху изграждане на уменията в областта н ИКТ и еко- те администрации и НПО във връзка с устойчивото раз- технологиите. витие. •Проучване на римското наследство в Дунавския регион и развитие на туризма (разработен проект, 2011-2013) •Организиране на ежегоден фестивал на рибата и рибар- ските обичаи и занаяти и промотиране на туризма по Ду- Приоритетът за стимулиране на търговията и инвести- Идентифицирани са проекти за създаване на об- нава циите съдържа инициативи за подкрепа на предпри- разователни и квалификационни центрове, както и Трансгранични мрежи за развитие на културен туризъм емачество, повишаване на капацитета за провежда- проекти за маркетинг на пазара на труда и студент- (CUL-TOUR-NET). не на ефективна финансова и инвестиционна полити- ската мобилност. Предвиждат се инициативи за по- ка на местно ниво, стимулиране на бизнес сътрудни- вишаване капацитета на общинските и областни- чеството и развитието на малкия и средния бизнес, те администрации и НПО във връзка с устойчиво- Приоритетът включва интегрирани проекти с тран- както и проекти за изграждане на индустриални и то развитие на региона. В този контекст развитие- сграничен и транснационален характер, насочени технологични паркове и транспортно-логистични и то на човешките ресурси се основава на партньор- към формирането на обща дунавска туристическа панаирни центрове. ството и трансфера на знания и добри практики стратегия и развитие на общ туристически пазар. ДЕЙСТВИЯ В СФЕРАТА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА За развитието на транспортната инфраструктура e предвиден комплекс от мерки, за модернизацията на железопътната, пътната и пристанищната инфра- структура, изграждане на мостовете и фериботни- те връзки, подобряване на навигационните системи, функционалните връзки, транспортната безопасност и сигурност. Тези мерки са интегрирани в комплекс- ни проекти по трансевропейските транспортни кори- дори Подобряване на достъпността и мобилността в региона КОРИДОР №4 •Втори мост на Дунав при Видин – Калафат (в процес на изпълнение - ИСПА) •Изграждане на автомагистрала „Люлин” (в процес на изпълнение) •Реконструкция на Северен околовръстен път на София (Северна тангента) •Изграждане на автомагистрала „Струма” •Изграждане на магистрала „Марица” •Първокласен път (Е79) Видин – Монтана – Враца – Бо- тевград •Реконструкция на жп линия Видин – София – Кулата линия към него Предвижда се интегрирано планиране и управление •Изграждане на АМ София - Калотина - Ниш. •Изграждане на интермодален терминал Русе на речната зона с интервенции върху инфраструктура- •Изграждане на четирилентов път I-5 Русе – В.Търново и КОРИДОР №7 та и технологиите за опазване на околната среда като прилежаща инфраструктура към него •TEN-T (Трансевропейска транспортна мрежа) проект •Рехабилитация на транспортната инфраструктура за изграждане на канализация и пречиствателни стан- №18 (за р.Дунав); ТГС. ции, съвременно управление на отпадъците, пречист- •Реконструкция на пристанища и фериботи ване на почвата, пречистване на водите и осигурява- • Изграждане на мост Силистра - Кълъраш Възстановяване и поддържане на качеството на не на питейното водоснабдяване. Мерките отразяват •Първокласни пътни връзки към пристанищата на Нико- водите нуждите от модернизация на съоръженията, изграж- пол, Свищов, Лом •Изпълнение на интегрирани проекти за подобряване •Дунавски панорамен път - прилежаща инфраструктура. на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води за аг- дане на капацитет и обучение, доставка на техническо •Мост Оряхово - Бекет ломерации с над 10 000 е.ж. (124 бр.) и за агломерации оборудване за ефективен контрол срещу замърсява- •жп линия Русе - Варна между 2000 и 10 000 е.ж. (411 бр.) нето на водите на реката, интегрирано управление на •Създаване на системи и мрежи за качествен и количест- водите, както и набор от проекти, свързани с използва- КОРИДОР №9 вен мониторинг и контрол на водите, осигуряване на дан- не на водите на р. Дунав за напояване и възстановява- •Реконструкция на Дунав мост 1 (Русе – Гюргево) и жп ни за ефективно управление на водните ресурси. не на нарушените терени и природните ландшафти. ДЕЙСТВИЯ В СФЕРАТА НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ Интегриране на енергийните системи, насърчава- • Изграждане на инсталации за възобновяеми енер- В българската позиция е представен набор от мерки, не на енергийната ефективност и увеличаване на гийни източници целящи постигането на регионална интеграция чрез възобновяемите енергийни източници • Изпълнение на научно-развойна програма за ус- общи транснационални енергийни инициативи, раз- тойчиви изолационни материали за подобряване витие на липсващите звена в енергийната система, • Изграждане на газопровод България - Румъния на енергийната ефективност на сградите създаване на единна регулаторна рамка, системи за • Изграждане на газова междусистемна връзка • Изграждане на демонстрационно селище с нулево България-Сърбия енергийно потребление сигурност, прилагане на нови финансови модели, из- • Обединение на енергийните пазари на България • Газифициране на региона Добрич - Силистра граждане на инсталации за възобновяеми енергийни и Румъния • Използване на геотермалната енергия на мине- източници, както и прилагането на мерки за енергий- • Реконструкция на газохранилище Чирен ралните извори. на ефективност.
6 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ До месец 89 млн. евро тръгват за развитие на туристически атракции Допустими бенефициенти са 161 български общини с над 10 хил. жители България трябва да разви- ва туристическия си потенциал устойчиво, в хармония с приро- дата и по начин, който да пред- стави страната ни пред света като дестинация с многостран- ни възможности за туризъм с акцент върху културата, исто- рическото наследство и еко- логията. Най-важният финан- Подкрепа ще получат проектни предложения за развитие на природни, културни и исторически забележителности - реставрация, кон- сов инструмент за постигане сервация, експониране, оборудване, въвеждане на техники и програми за интерпретация и анимация на тази стратегическа държав- на политика е оперативна про- грама „Регионално развитие”, в ДОПУСТИМИ ДЕЙНОСТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ ПО СХЕМАТА която са заделени 198 млн. евро за устойчиво развитие на тури- • Развитие на природни, културни и исторически атракции - лени площи, тоалетни, осветление, малки съоръжения за съби- зма. В приоритетната ос 3 на реставрация, консервация, експониране, оборудване, въвежда- ране на отпадъци, комунални услуги, съоръжения, обслужващи програмата основен инвести- не на техники и програми за интерпретация и анимация туристическата атракция и посетителите, достъп за хора с ув- ционен компонент е операция • Развитие на туристическата инфраструктура, необходима за реждания, необходими за развитието на цялостен туристически 3.1 „Подобряване на туристи- нуждите на атракциите (туристически пътеки и пътеки на здра- продукт) ческите атракции и свързаната вето, маршрути за катерене, езда и колоездене, места за пикник, • Съпътстващо обучение на персонала, работещ в подкрепя- с тях инфраструктура”, където указателни табели, посетителски информационни центрове) ните атракции е съсредоточен 77% от парич- • Развитие на допълнителна дребномащабна техническа ин- • Допълнителни дребномащабни неинфраструктурни дей- ния ресурс, или 153 млн. евро. фраструктура в района на атракциите, необходима за посеще- ности, имащи пряко отношение към подкрепяните атракции (ор- Мерките, включени в операци- ние на атракциите (пътища/улици за достъп, детски площадки, ганизиране на събития в района на атракциите, маркетингови и ята, целят подобряване, обно- съоръжения за отдих и спорт с нестопанска цел, паркинги, зе- рекламни дейности). вяване и разширяване на обек- тите на природното и култур- ното наследство и свързаната В НАСОКИТЕ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ ПО ВТОРАТА СХЕМА СА ДОБАВЕНИ ОЩЕ НЯКОЛ- с тях публична инфраструкту- ра, насърчавайки по този на- КО ДОПУСТИМИ ДЕЙНОСТИ чин развитието на културния, • Дейности, свързани с туристически атракции, къщи-музеи и помещения в сграда за целите и нуждите на туристически инфор- екологичния, здравния (балне- музеи на открито, са допустими, при условие че същите имат ста- мационен център (ТИЦ), при условие че новосъздаденият ТИЦ е оложки/СПА) туризъм и разно- тут на културни ценности по смисъла на Закона за културното на- задължително свързан тематично с подкрепените атракции образяването на традиционния следство • Монтаж на сглобяема постройка с обособени помещения за масов туризъм. • Дейности, свързани с ремонт/реконструкция на музеи, са до- каса, рекламен щанд, екскурзоводи, аниматори и др. През месец август в рамките пустими единствено, ако са свързани със съответната туристиче- • Изграждане на довеждаща инфраструктура, в това число: ел. на операция 3.1 на оперативна ска атракция захранващо трасе, изграждане на ВиК по трасето на пътя и др. програма „Регионално разви- • Ремонт/реконструкция на сгради/помещения от сгради с пос- • Закупуване на съоръжения (напр. атракционно влакче), улес- тие“ ще бъде отворена безвъз- ледваща функция за излагане на музейни сбирки или експозиции няващи достъпа до атракцията мездна схема BG161PO001/3.1- е допустимо, ако сбирките и експозициите са свързани със съот- • Монтаж на леки и преместваеми постройки и съоръжения с 03/2010 „Подкрепа за разви- ветната туристическа атракция цел осигуряване запазването на музейните експонати от атмос- тието на природни, културни и • Преустройство на съществуваща сграда или обособяване на ферни влияния и набези. исторически атракции” с общ бюджет от 89 млн. евро, обяви Снежина Славчева, заместник НЕДОПУСТИМИ ДЕЙНОСТИ главен директор на дирекция „Програмиране на регионално- то развитие” в Министерство- • Обновяване, реставрация и др. на движими културни цен- почивни домове, зоологически градини то на регионалното развитие и ности • Археологически проучвания и разкопки. При планиране на благоустройството, на проведе- • Ново строителство на туристически информационен цен- дейност „направа на археологически профил” следва ясно да се ната преди седмица в Пловдив тър разграничат предвидените дейности от горецитираните недопус- международна конференция на • Интервенции в градски паркове, гробищни паркове, хижи, тими такива.
Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 7 РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ Тодор Чобанов, зам.-министър на културата: Трябва да се избавим от сега действащата практика всеки район да развива един и същ културен продукт Не крия своето очакване да видим проекти, които са вклю- чени в приетия на 14 октомври 2009 г. от Министерския съ- вет Стратегически план за развитие на културния туризъм, включващ близо 400 археологически обекта, или 80% от архе- ологическото наследство на страната. Разбира се, че по опе- ративна програма „Регионално развитие“ ще могат да се фи- нансират и други значими недвижими културни ценности. Но нашите дългогодишни анализи показват, че трябва да се избавим от сега действащата практика всеки район да раз- вива един и същ културен продукт. Необходима е диверси- фикация, т.е. общините, които са бенефициенти, да изберат обекти, които им придават уникален облик и ги превръщат в конкурентоспособна туристическа дестинация. Минис- терството на културата е в процес на подготовка на нови стратегически документи в сферата на културата. През есента с широк обществен де- бат предстои да стартира изготвянето на национална културна стратегия. Тя ще послужи като основа подготовката на национална стратегия за културното наследство. Иво Маринов, зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма: След излизане от кризата, културният туризъм ще се развива с най-бързи темпове Фотограф Мария Съботинова Последното изследване на Евробарометър, поръчано от Ев- ропейската комисия, показва, че след излизане от финансо- тема „Високите техноло- ект по предходната схема не и социализиране, които во-икономическата криза, културният туризъм е отрасъ- гии и културното наслед- за развитие на туристиче- могат да привлекат зна- лът, който ще се развива с най-бързи темпове. Освен по опе- ство”. ските атракции. На сайта чителен поток от наши и ративна програма „Регионално развитие” проекти за разви- За разли- на оперативната програма чужди туристи. тие на туристическия потенциал на страната ще могат да ка от първата схема (www.bgregio.eu) вече е Също така предимство се включат в Дунавската стратегия, която ще бъде приета BG161PO001/3.1-02/2009 публикуван работният ва- ще имат проектни предло- до края на годината. Финансирането им ще бъде заложено в „Подкрепа за развитие- риант на насоките за кан- жения, фокусирани върху следващия програмен период на Европейския съюз 2014 - 2020 то на туристически ат- дидатстване с цел получа- по-слабо развити турис- г. На проведеното на 15 юли в европейския парламент обсъж- ракции”), която беше обя- ване на мнения и препо- тически локализации във дане на Дунавската стратегия изразихме нашата позиция вена през лятото на 2009 ръки от бенефициентите. вътрешността на страна- България да стане координатор на приоритетната ос „Ефек- г., сега допустими бене- Приоритетна финан- та, притежаващи значите- тивно използване на туристическия потенциал”. фициенти са 161 българ- сова подкрепа ще се ока- лен туристически потен- ски общини с над 10 хил. же на по-големи по мащаб циал. жители. По този начин се проекти, т.е. проекти, кои- Минималната и мак- Проф. Валерия Фол, траколог, научен дава шанс и на селищата с то насърчават развитието сималната обща стойност ръководител на проект Net heritage: развит зимен и морски ту- на стратегически разполо- на проектите е съответно ризъм, както и на големи- жени туристически проду- 631 579 лв. и 6 315 789 лв., Необходимо е нов подход към културното, те градове София и Плов- кти с широко въздействие, като е важно да се знае, че див. За дейности, свърза- основани на природното и безвъзмездната финансо- историческото и природно ни с недвижими култур- културно-историческо на- ва помощ не може да над- наследство ни ценности с национално следство или на групи от вишава 95%, т.е. кандида- значение, допустими са по-малки туристически тите следва да осигурят Необходимо е да преминем към един нов авангарден под- всички общини на терито- обекти. Например разви- 5% собствен принос. Пла- ход към културното, историческото и природното на- рията на страната, уточ- тието на недвижими кул- нираната продължител- следство и свързването им в общ туристически продукт ни Славчева. Единствено- турни ценности, свързани ност на проектите е не по- или атракция. Чрез новите технологии българската кул- то условие е кандидати- с тракийската цивилиза- вече от 24 месеца. тура може да стане част от световната. От нас, учени- те да нямат одобрен про- ция и тяхното експонира- Светла ДОБРЕВА те и специалистите, се изисква не само да отчитаме зна- чението на културното наследство и природните богат- Размер на схемата 173 777 324 лв. ства, а да ги направим достъпни за хората по света чрез тяхната дигитализация и онлайн представяне. От нас за- Размер на безвъзмездната финансова помощ 165 088 456 лв. виси да покажем мястото си на световната културна сце- Финансов принос на кандидатите 8 688 867 лв. на, защото ние имаме привилегията да живеем на земя, ко- ято винаги е имала своя принос в развитието на човешка- Потенциални бенефициенти 161 общини та цивилизация.
8 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ТРЕНД Световната банка: Кризата в Централна и Източна Европа отминава? България и Румъния са на опашката по прогнозен ръст Д есетте държави в Централна и Източна вите пазари ЕС-10 очаква Европа са се върнали към икономически постепенно възстановява- растеж за пръв път от началото на глобал- не през 2010 г. и 2011 г. Възстановяването е сла- ната финансова криза, се казва в редовен бо и доклад на Световната банка „Европейски съюз 10“ за десетте страни от региона. едва през 2011 г. реални- Тенденцията показва промяна от -2.1% те нива на БВП в региона икономически ръст в края на 2009 г. до ще достигнат стойности- те преди кризата 0.8% в първото тримесечие. Подобрение- като за някои държави ще то е най-осезаемо в Словакия и Полша и отнеме малко повече вре- най-слабо в България, Румъния и балтий- ме. Според прогнози- ските страни. те притокът на капитали и кредитната активност няма Десетте държави в Цен- намаления приток на капи- да се възстановят до пре- трална и Източна Евро- тал. дишните нива. па са се върнали към ико- Наблюдаваните държа- номически растеж за пръв Очакванията за България ви в редовното тримесеч- път от началото на глобал- са 0.2% през тази годи- но регионално изследване ната финансова криза, се на и 2.0% ръст през след- са България, Чехия, Есто- казва в редовен доклад на ващата ния, Унгария, Латвия, Лит- Световната банка „Евро- Прогнозата на „Ърнст & ва, Полша, Румъния, Сло- пейски съюз 10“ за десетте Янг“ беше за понижение с вакия и Словения. ЕС-15 страни от региона. Тенден- 1% през тази година. Пол- включва Австрия, Белгия, Случаят с район Мазовиецки П цията показва промяна от ша дори и през трудната Дания, Финландия, Фран- олският регион Мазовиецки имаше най-ниска степен на усвояване в -2.1% икономически ръст 2009 г. отчете растеж, през ция, Германия, Гърция, Ир- страната в периода 2004 - 2006 г., което се дължеше на различни причи- в края на 2009 г. до 0.8% 2010 г. и 2011 г. прогнози- ландия, Италия, Люксем- ни, и най-вече - административните процедури. През 2007 г. Полша децен- в първото тримесечие. По- те са за ръст съответно от бург, Холандия, Португа- добрението е най-осезаемо 3 и 3.7%. лия, Испания, Швеция и трализира усвояването на фондовете. Регионалното звено за управле- в Словакия и Полша и най- България, Полша и Ру- Великобритания. ние на проектите получава хиляди проекти по всяка мярка, всички свър- слабо в България, Румъния мъния отговарят само на Според друго изслед- зани с много разходи за потенциалните участници. Кандидатите трябва и балтийските страни. един от петте критерия за ване на Световната банка да представят напълно изготвени проекти и проектносметна документа- Пазарът на труда тради- влизане в еврозоната - дър- от юни т.г. възстановява- ция. Процедурите са съществено преразгледани за периода 2007 - 2013 г. ционно ще усети възстано- жавният дълг не надхвърля нето в Европа и Централ- вяването по-късно и в мо- 60% от брутния вътрешен на Азия се очаква да бъде По новите правила кандидатите трябва да представят само концепция от мента безработицата е 4.7 продукт, Унгария не покри- 4.1% през 2010 г., което е шест страници в началната фаза, с която започва оценяването на проек- милиона души при 3 мили- ва нито един от тях. с 3% по-бавно от предкри- та. Техническата оценка се извършва от консултанти по списък на минис- она през 2008 г. Безрабо- Несигурностите с дър- зисните средни нива за пет терството на регионалното развитие. Проектите са класират и получават тицата в ЕС-10 нарасна от жавния дълг в определе- години. Това е резултат от средства до тяхното изчерпване. Едва на този етап се изискват подробни 6.5% през юни 2008 г. на ни държави от еврозона- силния растеж на най-голе- предпроектни проучвания, които се оценяват от технически експерти. 10% през май 2010 г. та влошиха настроенията мите икономики в района - Бавното възстановя- на европейските финансо- Русия и Турция, които съз- жави като Гърция, Ирлан- те инвестиции в страните нения за бенефициентите. ване ще продължи и през ви пазари, което пък дове- дават три четвърти от ре- дия, Италия, Португалия и от региона. Европейският Важна роля има и изгра- следващата година благо- де до забавяне на капита- гионалния БВП. Растежът Испания също създава до- съюз подобри използване- деният преди кризата ад- дарение на глобалното по- ловите потоци в региона, в другите икономики се оч- пълнително затруднения. то на европейските струк- министративен капацитет. добрение на търговията. спад на цените на акции и аква да бъде сравнително турни фондове с увелича- Всички десет държави от Прогнозата за региона е обезценяване на местните слаб или отрицателен в го- Усвояване на европей- ване на използването на региона използваха значи- 1.5-1.7% за 2010 г. и 3.6% валути. ляма степен в резултат на ските фондове програмите, удължаване телна част от средствата в през 2011 г. Влиянието на положи- големите бюджетни дефи- Европейската кохези- на крайните срокове за из- периода 2004 - 2006 г. и за- Растежът обаче ще про- телния тренд в глобалната цити на държавите. Голя- онна политика поддър- ползването на програмите почнаха периода от новия дължи с по-ниска скорост търговия и намаленото же- мата несигурност по криза- жа ефективно бюджетна- и намаляване на потенци- бюджетен период 2007 - отпреди кризата поради лание за риск на финансо- та с държавния дълг в дър- та стабилност и публични- алните финансови притес- 2013 г. Договаряне и усвояване на европейските проекти, % Реализирани европейски проекти договорени усвоени Словения и Полша имат най-високите проценти на договаряне - около 55%, България и Румъния - над 45%. Процентът на усвояване варира от 26% в Естония и Литва до едва над 10% в България и Румъния, а на изпълнените - до 2-3%, което е сигнал за проблеми с прилагането и кофинансирането.
Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 9 ТРЕНД Годишен ръст на БВП в ЕС-15 и ЕС-10*, % Ръст на БВП по държави, % ЕС-15 ЕС-10 15 BG 10 CZ 5 EE 0 LV -5 LT HU -10 PL -15 RO -20 SI 1Q 07 2Q 07 3Q 07 4Q 07 1Q 08 2Q 08 3Q 08 4Q 08 1Q 09 2Q 09 3Q 09 4Q 09 1Q 10 SK * ЕС-10 - България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения ЕС-15 включва Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирлан- Най-голям е бил спадът в Литва, Латвия и Естония - до -20%, в Полша е останал поло- дия, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Испания, Швеция и Великобритания жителен през цялата криза Като цяло процентът програмния период се из- Опитът показва, че той обработка на плащания- тициите в области с висок от държавите, присъеди- на сключени и разплате- ползват от десетте дър- зависи много от институ- та до крайните бенефици- потенциал за растеж като нили се към ЕС през 2004 ни договори остава нисък жави от региона. В пове- ционални фактори на ниво енти - Латвия, Полша, по- енергийна ефективност, г., също имат над 50%. в много от държавите, кое- чето от тях годишните из- ЕС и на национално ниво. добряване на системите за чисти технологии, техно- Дори България и Румъния то е свързано с процесите ползвани обеми се удво- В региона правител- наблюдение и оценка с оп- логии за околната среда, имат процент на договаря- на кандидатстване, подго- иха в номинални обеми, ствата увеличиха обема ростен финансов менидж- инфраструктурата, финан- не над 45%. товка на проектите, оцен- най-вече в Чехия и Унга- на средствата за кофинан- мънт - Словения. сиране на малки и средни Изпълнението на про- ка и подбор, реализация на рия. Полша получава най- сиране, ускориха отпус- предприятия ектите обаче продължава проекта, правни и инсти- големия абсолютен обем кането на авансови пла- Нови правила на евро- Тези мерки са довели до да бъде проблем. Процен- туционални проблеми. средства, а по показател щания, съкратиха сроко- пейско ниво подобряване на усвоява- тът на усвояване варира Успешното усвояване на глава от населението на вете за възстановяване • Въвеждане на пра- нето на европейските фон- от 26% в Естония и Лит- на еврофондовете е клю- първо место са Естония, на средствата за големи- вилото n+3 за най-новите дове, въпреки че има голе- ва до едва над 10% в Бъл- чово в условията на за- Чехия и Унгария с 2500 те проекти, без да чакат страни членки ми различия между раз- гария и Румъния, а на из- тегнати финанси и криза- евро на човек. одобрението от Европей- • Увеличаване на евро- личните държави. Слове- пълнените - до 2-3%, кое- та. Основните източници Реалното положение ския съюз като Унгария и пейското финансиране от ния и Полша имат най-ви- то е сигнал за проблеми с са Европейският фонд за обаче е свързано повече Полша, предложиха дър- 75% на 85% соките проценти на дого- прилагането и кофинанси- регионално развитие, Ев- с капацитета на държави- жавни гаранции за общи- • Насочване на инвес- варяне - около 55%. Други рането. ропейския социален фонд те да оползотворят тези ните - Румъния, или други и Кохезионният фонд на средства. възможности за финансо- обща стойност за региона ва подкрепа като директни 348 млрд. евро, или 35% Проблеми за бенефици- заеми - България. Някои от бюджета на Европей- ентите в цяла Европа страни реформираха от- ския съюз. • Управляващите ор- говорните за управление- Въпреки че усвояване- гани не могат да намерят то на европейските сред- то на фондовете като цяло достатъчно независими ства институции, засили- е подобрено, реализация- оценители ха координацията и реви- та на самите проекти ос- • Кандидатите нямат зираха законодателството, тава истинско предизвика- достатъчно опит при под- включително правилата за телство. готовка на проектите, осо- възлагане на обществени Най-голям от тези фон- бено малките и средни- поръчки - България, Пол- дове е Европейският фонд те предприятия и малките ша и Словения, подобри- за регионално развитие, общини ха процеса на разглеждане който финансира инфра- • Липса на стратегиче- и оценяване на апликаци- структура и инвестиции за ско планиране онните форми - Чехия, Ес- създаване на работни мес- • Недостатъчен опит тония, Полша, Словакия и та. при обществените поръч- България, улесниха кри- Над половината от ев- ки и управлението на фи- териите - Румъния, Унга- ропейските фондове за нансите рия, съкратиха времето за Прогноза за БВП в Централна и Източна Европа, % 2009 2010 2011 4.0 3.7 5 3.3 4.0 3.6 3.7 2.9 3.1 2.1 3.0 3.0 1.5 2.0 1.9 1.8 0.5 1.0 0.9 0.2 0 -0.5 -5 -3.5 -4.1 -5.0 -4.7 -6.3 -7.8 -7.1 -10 -15 -14.1 -14.8 -20 -18.0 LV LT EE SI RO HU BG SK CZ PL България се очертава като държавата с най-малък ръст на БВП през 2011 г. от 2% на фона на държавите от региона
ИНФРАСТРУКТУРА 10 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. Одобриха 64 моста за финансиране от Световната банка Те са на стойност 88 млн. лева Рехабилитация и реконструкция на мостове 2011 г. по райони Н а 7 юли Министерският съвет одобри дър- за планиране • Югозападен район - най-го- лям брой мостове, повече- жавни гаранции за над 128 млн. лева по то виадукти по магистра- две проектни предложения, които канди- ла „Тракия“ датстват за финансиране през 2011 г. Едно- • Южен Централен район - то от тях е инфраструктурно и е за „План за на второ място по мосто- ве в критично състояние, действие за ремонт и реконструкция на мо- най-вече на пътища II и III стове - България 2011“. Той е заявен от Ми- клас над буйни реки нистерството на регионалното развитие и • Югоизточен район - на благоустройството. пето място по включени в програмата мостове, ко- ито пък са в много тежко Програмата за мосто- По него, както и по бъ- състояние • Северозападен район - на вете, която предлага Ми- дещите проекти за реха- трето място, повечето нистерството на регио- билитация за над 1 млрд. от тях са за реконструк- налното развитие и бла- евро ще бъдат провеж- ция гоустройството е в раз- дани разговори. • Северен Централен район - мер до 88 012 350 лева. Проектните предло- на четвърто място, поло- Предвижда се средства- жения са съгласувани вината над големи реки та да са заем от Между- със Съвета за икономи- • Североизточен район - по- народната банка за въз- ческа политика към Ми- следно място, три от тях становяване и развитие. нистерския съвет, като са при язовир „Цонево“ Одобреният размер на финансирането им се оч- държавните гаранции ще бъде включен в Закона за държавния бюджет на България за 2011 година. аква да окаже благопри- В програмата ятно влияние върху клю- са включени 64 мосто- чови сектори за страна- ви съоръжения, групирани та. в 9 лота (виж таблицата на стр. 11). Оценките, които са получили избраните 64 мо- ста, са между чиста двой- ка и 3.89. Под 3, т.е. оценка ремонт не е правен, същото се отнася и за виадуктите на „Хемус“ - те не са ремонти- рани от построяването им. В лот 1 попа- дат 11 виа- дукта. Те са по „слаб 2“, получават 26 мо- Край Пазарджик също магистрала „Тра- ста. Оценка малко под „до- са предвидени рехабилита- бър 4“ имат два моста. За ции на два виадукта - при кия“, строени са повечето от тях е предви- км 59+727 и при км 61+327, в периода 1974- ден ремонт, на 17 съоръже- на магистрала „Тракия“. Те 1980 година и по ния ще има реконструкция, са от съоръженията на ау- а за едно при Пазарджик е тобана, които от изгражда- тях ремонти са предвидено ново строител- нето им не са ремонтирани правени само на ство - това е нова конструк- - нито горната конструкция, връхната кон- ция, която ще бъде маршрут нито така нареченото долно за тежки товари над р. Бо- строене. струкция шуля. В останалите В лот 1 лотове от програмата за попадат 11 виадукта. Те обновяване и реконструк- са по магистрала „Тракия“ и ция на мостовете 2011 са по са при км 11+ 270, три при пътища I, II и III клас. Тези км 25, по един при км 26 и от тях, които са по първо- 27, по два при км 28 и км 29 класни пътища, са 10. Мос- и при км 30+874. Единайсе- товете по второкласните пъ- тте виадукта по магистрала тища са 11, третоклесните „Тракия“ са строени в пери- съоръжения са 30. Най-теж- ода 74-80 година от „Мост- ко е състоянието на моста строй“, район София. Спо- при Монтана по път III-162, ред Румен Йовчев, предсе- на км 32+ 514, над р. Боту- дател на Българска браншо- ня. Друг мост с оценка чис- ва камара „Пътища“, на виа- та двойка е при Търговище дуктите от км 11 до км 16 са по път I-4 на км 231+266 правени ремонти на връх- над р. Врана. Мостът над р. ната конструкция в периода Янтра по път II-52 в област О 2000-2003 г., а на този при Русе при км 30+257 също ценките, ко- Вакарел - при км 29, през е в много тежко състояние. 2000 г. Ремонтът на връх- Други два моста край Со- ито са полу- ната конструкция означа- фия по третокласни пъти- чили избраните ва премахване на асфалта, ща над р. Тополница и над смяна на изолацията и пов- р. Бунавска също се нуж- 64 моста, са меж- торно асфалтиране. От по- даят от основен ремонт. В ду чиста двой- строяването на виадуктите най-тежката група е и мос- ка и 3.89. Под 3, на „Тракия“ досега техните тът над р. Марица при км колони не са ремонтирани. 0+525 по път III - 802.9 край т.е. оценка „слаб Затова е предвиден ремонт Хасково. 2“, получават на високите стълбове и смя- Заемът за проектите ще 26 моста. Оцен- на на фуги. Предвижда се и бъде обсъден на предсто- обновяване на устои, стъл- ящата среща в София на ми- ка малко под „до- бове и ригели. сия на Световната банка в бър 4“ имат два Само допълваме, че на началото на август. моста магистрала „Тракия“ до км 8 Милена ВАСИЛЕВА
Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 11 ИНФРАСТРУКТУРА ПРОГРАМА „РЕХАБИЛИТАЦИЯ И РЕКОНСТРУКЦИЯ НА МОСТОВЕ 2011 Г.“ Lot № ОПУ Път km Премоствано препятствие Кратко описание на работите по съоръженията Започва ремонтът София София А-2 А-2 11+270 25+340 Виадукт Виадукт Ремонт на високи стълбове, смяна на 6 фуги Ремонт на високи стълбове, смяна на 6 фуги на бул. „Брюксел“ София София А-2 А-2 25+650 25+960 Виадукт Виадукт Ремонт на устои и смяна на 3 фуги Ремонт на ригел на стълб и смяна на 4 фуги в София София А-2 26+885 Виадукт Ремонт на устои и смяна на 4 фуги LOT 1 София А-2 27+500 Виадукт Ремонт на стълб №2 и смяна на 3 фуги София А-2 28+192 Виадукт Ремонт на високи стълбове и ригели, смяна на 4 фуги София А-2 28+620 Виадукт Ремонт на устои и смяна на 3 фуги София А-2 29+260 Виадукт Ремонт на стълб №3, устои и смяна на 4 фуги София А-2 29+660 Виадукт Ремонт на стълб №4, ригели, устои и смяна на 4 фуги София А-2 30+874 Виадукт Ремонт на всички стълбове, чела на греди Враца I-1 129+355 р.Ботуня Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно Враца II-11 104+560 р.Скът Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно Видин III-102 30+170 р.Стакевска Уширяване/смяна на връхна конструкция Видин III-114 58+901 р.Чупренска Смяна на връхна конструкция Оттук започва ремонтът на „Брюксел“ LOT 2 Фотограф Мария Съботинова Плевен III-306 17+724 р.Искър Нова връхна конструкция Стартира ремонтът на •ще изпълнят конзолата Плевен I-3 97+814 надлез Усилване, смяна главни греди, ремонт долно строенеи др. бул. „Брюксел“, съобщи не със сглобяеми елементи, Монтана III-162 32+514 р.Ботуня Уилване на долно строене,подмяна на връхна к-ция и др. пред журналисти кметът а монолитно Монтана III-133 48+566 р.Цибрица Уилване на долно строене,фундиране, уширяване на София Йорданка Фан- •ще използват алумини- дъкова миналата седми- ево скеле В. Търново II-53 6+324 р.Янтра Укрепване на долно строене, уширяване ца. Ремонтът ще обхване •ще използват ревизи- В. Търново II-53 45+307 р.Костелска Ремонт на сводовете и пътното платно отсечката от бул. „Брюк- онна машина. Ловеч I-4 51+426 р.Осъм Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция сел“, която започва от бул. Търгът за изграждане на „Цариградско шосе“ и сти- новата част от бул. „Брюк- LOT 3 Ловеч III-357 0+398 р.Осъм Ремонт стълбове и свод, връхна к-ция га до разклона за Терминал сел“ беше обявен през 2005 Русе II-52 30+257 р.Янтра Уилване на долно строене,подмяна на връхна к-ция и др. 2. Тя е с дължина от близо г. и строителното разреше- Габрово III-404 6+105 р.Росица Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно 2.5 км, от които 2.18 км са ние за него вече изтече. Ще естакада. бъде подготвено ново. Габрово II-44 8+715 р.Росица Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно Ремонтът ще започне В периода преди двата Силистра III-701 12+060 дере Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно първо в едното платно, а търга беше направен ре- Русе I-2 34+196 р.Бели лом Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно движението ще се извърш- монт на булеварда, който Разград I-2 65+990 р.Бели лом Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно ва двупосочно в другото обаче беше свързан само с платно. След рехабилита- преасфалтирането му, кое- Разград I-2 68+148 Надлез Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно цията на едното платно ще то се оказа неефективно. LOT 4 Добрич III-7105 4+154 дере Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно се премине към другото. Сега се предвижда съ- Търговище I-4 231+266 р.Врана Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно Строителството ще про- ществуващата стоманена дължи до пролетта на след- предпазна ограда в учас- Търговище I-4 197+630 Надлез Усилване, смяна главни греди, ремонт пътно платно ващата година. тъците извън съоръжени- Шумен III-7003 46+789 р.Страшка Ремонт връхна к-ция и пътно платно Първоначално обно- ето да бъде почистена и Благоев- вяването на 2.5 км от бу- повдигната до необходи- I-1 378+128 р.Струма Ремонт долно строене, нов дънен праг леварда към летището мата проектна височина. В град беше предвидено да вле- разделителната ивица ще Благоев- зе в някоя от оперативни- се постави нова еластич- III-1007 0+000 Надлез Усилване, смяна главни греди, ремонт пътно платно LOT 5 град те програми на Европей- на предпазна ограда. Във Перник III-605 15+065 р.Дулан Ремонт фундиране, долно строене, връхна к-ция и др. ския съюз. След като това външните ръбове на двете Кюстендил III-622 3+726 р.Елешница Ремонт фундиране, долно строене, връхна к-ция и др. се оказа невъзможно, част платна има бетонова пред- от допълнителните целеви пазна ограда, която ще се Кюстендил III-6224 0+167 р.Речица Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно средства за пътища, с които подмени с нова еластична Пазарджик II-37 148+156 р.Стара река Уилване на долно строене,връхна к-ция, уширяване бюджетът наскоро беше ак- предпазна ограда. Пазарджик III-376 15+499 р.Мътница Уилване на долно строене,връхна к-ция, уширяване туализиран, бяха отделени Извън съоръжението е за „Брюксел“. Те са общо заложено фрезоване на съ- София III-606 15+180 р.Тополница Ремонт долно строене, уширение, ремонт връхна конструкция 16.5 млн. лева - за ремонта ществуващата асфалтобе- LOT 6 София III-6006 3+623 р.Буновска Ремонт долно строене, уширение, ремонт връхна конструкция на естакадата и за размра- тонова настилка и полага- Пазарджик А-1 59+727 Виадукт Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно зяване на новата част от не на изравнителен пласт „Брюксел“. от неплътен асфалтобетон Пазарджик А-1 61+327 Виадукт Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно Търгът за обекта беше минимум 3 см и износващ Пазарджик III-3704 11+485 р.Бошуля Нова конструкция - маршрут за тежки товари проведен през 2008 г. За пласт от плътен асфалто- Смолян III-866 7+016 р.Черна Ремонт на свод, долно строене и пътното платно изпълнител бе избрана бетон 4 см. Върху съоръ- „ГБС-Инфраструктурно жението след полагане на Смолян III-197 79+662 р.Въча Ремонт фундиране, долно строене, връхна к-ция и др. строителство“. Според Ру- изравнителния бетон и хи- Пловдив III-565 7+960 р.Стряма Ремонт долно строене, уширение, нова връхна конструкция мен Йовчев, председател дроизолацията се полагат LOT 7 Пловдив III-642 26+048 р.Тикла Ремонт долно строене, уширение, нова връхна конструкция на Българска браншова ка- два пласта плътен асфал- мара „Пътища“, фирма- тобетон с дебелина 4 см и Пловдив III-642 29+883 р.Тикла Ремонт долно строене, уширение, нова връхна конструкция та е спечелила обявения от 6 см. Ще бъдат изградени Ст. Загора II-56 12+272 р.Габровница Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно Столичната община търг с нови корнизи и тротоарни Ямбол III-5303 3+877 р.Тунджа Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно предложените подобрения, блокове от монолитен сто- които той подлага на съм- манобетон, както и нови Ямбол III-7602 8+665 дере Ремонт долно строене, връхна к-ция и пътно платно нение: стоманобетонови блоко- Хасково III-809 0+525 р.Марица Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно •да бъде положен по- ве в разделителната ивица, LOT 8 Хасково II-76 64+349 р.Марица Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно цинкован парапет нов слой изравнителен не- Сливен II-48 52+926 р.Луда Камчия Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно •ще използват базата си армиран бетон, нова хидро- в Герман изолация. Сливен II-48 52+493 р.Котлешница Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно УЧАСТНИЦИ В ПРОЕКТА Ст. Загора II-57 27+100 Надлез Смяна главни греди, ремонт долно строене и др. Изпълнител „ГБС – Инфраструктурно строителство” Бургас II-99 3+453 Надлез Усилване, смяна главни греди, ремонт пътно платно Консултант „Софинвест“ЕООД Бургас III-9901 18+228 р.Велека Ремонт на метална к-ция и пътното платно Срок 305 календарни дни LOT 9 Варна III-208 49+425 яз.Цонево Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно „Инженеринг на „Основен ремонт на бул. „Брюксел” от кръстовището с бул. „Цари- Варна III-208 50+426 яз.Цонево Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно Проект градско шосе” до летище София, включи- Варна III-208 50+878 яз.Цонево Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно телно и мост”
12 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ЖЕЛЕЗНИЦИ Осем кандидата за супервизия на жп проекта Пловдив - Бургас Прегледът на офертите беше направен на 20 юли, предстои отваряне на ценовите предложения Н а 20 юли от 10 часа започна отварянето на кашоните с оферти на участниците в тър- 21 км га за супервизия на рехабилитация на же- от Михайлово до Кало- лезния път Пловдив - Бургас. За позици- яново ще бъдат реха- ята кандидатстваха осем фирми и обеди- билитирани за 19 ме- нения. сеца За фирмите -„Инженер Вито Пра- •Обединение „Ибе- то Инженеринг“, Италия. ринса - Инфра кеър“. В •“Гетинса - Фрам - Ра- България „Иберинса“ фаилов“. „Гетинса“ рабо- участва в проектите за ти по техническата по- Дунав мост 2 и жп лини- мощ за жп проекта „Ме- 42 месеца ята Видин - София. „Ин- здра - Горна Оряхови- ще отнеме проекти- фра кеър“ кандидатства в ца“, „Рафаилов консулт“ рането и изграждане- търга за избор на страте- ЕООД обединява пове- гия за внедряване на Ев- че от 40 висококвалифи- то на железопътния ропейската железопътна цирани специалисти, до- възел Бургас система за управление на казали в дългогодишна- трафика (ERTMS). та си практика своя про- техническа помощ в Бъл- то фирмата се оттегли. литация на железопътни- за проектиране и изграж- •„Мот Макдоналд“, фесионализъм - архите- гария. •“Луис Бергер“. Фир- те отсечки Стара Загора дане на системи за сигна- Великобритания. Консул- кти, инженери, техноло- •Обединение „Ептиса, мата е известна в Бълга- – Завой (до км 190+590 лизация и телекомуника- тант е на проекта „Тран- зи и др. Испания - Рубикон, Бъл- рия повече с пътните си в междугарието Ямбол ция в железопътен възел зитни пътища“, заедно с •Обединение “Инфран гария“. „Ептиса“ работи проекти. - Завой) и Завой – Зим- Бургас със срок на из- „Луис Белгер“ е супер- - ЕсЖиЕс“, Чехия. в България, включител- След оглед на техни- ница (от км 192+706 до пълнение 42 месеца. вайзър на магистрала •“Пойри Инфра“, ра- но и в злополучния воден ческите оферти ще бъдат входната стрелка на гара Втората група дей- „Люлин“ и др. боти по три проекта за проект в Сливен, от кой- отворени и ценовите. Зимница), включително ности на консултанта е главните коловози в га- свързана с ролята му на За проекта рите Стара Загора и Ям- инженер на обекта. Той Консултантът по оцен- бол и всички гари и спир- ще трябва да извърши ка на съответствието и ки между тях с приблизи- оценка на съответстви- строителен надзор за телна разгъната дължина ето на инвестиционния проекта „Рехабилита- на железния път 120 км, проект със съществени- ция на железопътната ин- със срок на изпълнение те изисквания към стро- фраструктура в участъ- 43 месеца. ежите, с изискванията на ци от железопътната ли- Третият е за рехаби- техническите специфика- ния Пловдив – Бургас“ литация на железопътна- ции за оперативна съв- ще трябва да изпълни два та отсечка Церковски – местимост. Избраният вида дейности. Карнобат, включително консултант ще упражня- Първата група е свър- главните коловози в гара ва строителен надзор при зана с администриране на Церковски с приблизи- извършване на строител- договори за проектиране телна разгъната дължи- но-монтажни работи съ- и строителство по четири на на железния път 28 км гласно изискванията, ще договора. и подновяване на желез- изпълнява функциите на Първият е за рехаби- ния път в отсечката Кар- координатор по безопас- литация на железопътната нобат – Бургас, а също ност и здраве, ще състави отсечка Михайлово – Ка- и главните коловози в га- технически паспорти на лояновец, включително рите Карнобат и Бургас обекта „Рехабилитация главните коловози в гари- и всички гари и спирки на железопътната инфра- те Михайлово и Калояно- между тях, с приблизи- структура по участъците вец, с приблизителна раз- телна разгъната дължина на железопътната линия гъната дължина на желез- на железния път 122 км. Пловдив – Бургас”. Об- ния път 21 км, със срок на Срокът за изпълнение е щата продължителност изпълнение 19 месеца. 38 месеца. на проекта е 60 дни. Вторият е за рехаби- Четвъртият договор е Милена ВАСИЛЕВА УЧАСТНИЦИ В ТЪРГА Главен участник Подизпълнители Обединение „Иберинса - Инфра кеър“ „Мугапо“ „ПВД консулт“ „Мот Макдоналд“, Великобритания „Трансконсулт БГ“ „Инженер Вито Прато Инженеринг“, Италия „ЕТ Консулт“ “Гетинса - Фрам - Рафаилов“ - Обединение “Инфран - ЕсЖиЕс“, Чехия „Гама мениджмънт“, Пътинвестинженеринг“ “Пойри Инфра“, Германия Обединение „Ептиса, Испания - Рубикон, България“. -“Луис Бергер“ „Консис“, „ПВД Консулт“
Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 13 ПЪТИЩА Част от „Транзитни пътища V“ да влезе в „Регионално развитие“ За довършване на спрените пътни проекти стигат 62 млн. лева Браншът предложи ща V“ на Европейската ин- отидат те? нестартиралите 6 лота от вестиционна банка. Има обекти, на кои- „Транзитни пътища V“ да Според инициатора на то са положени канавки и бъдат прехвърлени към оперативна програма „Ре- срещата Румен Йовчев, председател на Българска е изравнено земното лег- ло - ако строителството по 4 лота гионално развитие“. Това браншова камара „Пъти- тях не се продължи, всичко 3 лота 3 лота по „Транзитни са : ща“, първата полза от раз- това ще бъде разрушено и 2 лота по „Транзитни 1 лот пътища V“ 4 лота •Лот 1 - Велико Търново говорите е уточняването на ще се наложи да се прави пътища V“ 2 лота по „Транзитни от Световната пътища V“ - Дебелец и рехабилитаци- парите. повторно след зимата, каза банка ята на Дунав мост с обща От 167 млн. лева, пред- още Румен Йовчев. Такива 2 по Световната (общ) за двата банка дължина 3.550 км видени за тази година от за- неща не бива да се допус- •Лот 2 - Гурково - Нова еми и бюджет за обектите кат. 9 лота района 9 лота Загора + обходни пътища с по държавни инвестицион- Ако се стигне до спира- 6 лота по 11 лота 2 лота обща дължина 35.5 км ни заеми, 105 млн. лева вече не на обекти и отлагането „Транзитни пътища V“ 10 лота по „Транзитни пътища V“ •Лот 7 - Ямбол - Средец са разплатени за „Транзит- им за след зимата, то тряб- 3 по Световната 5 лота 1 по Световната банка и обходният път на Ямбол с ни пътища IV“. Остават 62 ва да стане по правилата - с банка 4 лота по обща дължина 64.1 км млн. лева. От тях 48 млн. издаване на Акт 10 и уточ- „Транзитни пътища V“ •Лот 15 - Пловдив - Асе- лева ще бъдат разплатени нения какво да се извърши. новград и Поповица - Асе- за тези дейности, които са Изходът е в удължаване 1 по Световната банка застрашени от новград с обща дължина сертифицирани и фактури- на заемното споразумение 1 лот по „Транзитни пътища V“ отлагане или спиране 30.6 км рани. Остават около 35-40 със Световната банка. •Лот 16 - пътен възел млн. лева за сертифицира- Милена ВАСИЛЕВА незастрашени Мухово - Пловдив и Со- ни, но нефактурирани дей- Още по темата фия - пътен възел Мухово с ности. За кои проекти ще в сп. „Индекс Пътища“ обща дължина 131 км. •Лот 24 - отсечките Са- моков - Живково - Ихти- Около 62млн. лева ман и Живково - Веринско общо са необходимите - пътен възел с магистрала средства за „Тракия“ с обща дължина 36 километра. довършване на Пътищата в тях са около работата по 300 км и са на стойност 200 отделните пътни млн. лева. проекти. До 15 дни ще бъде изра- ботен план, който да разяс- ни кои лотове по проекти- те „Транзитни пътища V” и „Рехабилитация на пътна- та инфраструктура” тряб- От 167 млн. лева, ва да завършат през тази предвидени за година, кои от тях могат да тази година от се отложат за следващата и заеми и бюджет за кои да се спрат. Това ста- обектите по държавни на ясно на проведената на 21 юли 2010 г. среща меж- инвестиционни заеми, ду министър Росен Плев- 105 млн. лева вече нелиев, председателя на са разплатени за УС на АПИ Божидар Йо- тов, Камарата на строите- „Транзитни пътища лите в България и Браншо- IV“. ва камара „Пътища”, съоб- щиха от регионалното ве- домство. Пътната агенция про- вежда разговори с изпъл- 62 млн. лева остават нителите лот по лот, за да се направи оценка какви дейности до момента са из- вършени на обектите и как- во е необходимо още да се От тях 48млн. прави по тях. Въз основа лева ще бъдат на проведените анализи ло- разплатени за тези товете ще бъдат разделени в групи. Щом анализите бъ- дейности, които са дат завършени, а планът - сертифицирани и готов, ще се проведе пов- фактурирани. торна среща в същия фор- мат. По предварителна ин- формация (към 31 юни 2010 г.) общо около 62 млн. лв. са необходимите сред- 35-40 млн. лева ства за довършване на ра- не достигат за ботата по отделните път- сертифицирани, ни проекти с финансиране но нефактурирани от Световната банка и про- дейности. грамата „Транзитни пъти-
14 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ХИДРОЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТИ В началото на 2012 г. се подновява строителството на ХЕК „Горна Арда“ НЕК и EVN се споразумяха за възобновяването на хидроенергийния проект Т очно десет години след офи- До 350 гигаватчаса МИНАЛОТО циалната първа копка се електрическа енергия ще е възобновява реализацията годишното производство 1998 г. на централите, което по- е подписано споразуме- на дълго планирания про- крива нуждите на над 100 нието за изграждането ект за хидроенергийна кас- хил. домакинства. Освен на ХЕК „Горна Арда“ када по горното течение на р. Арда че ще допринесе за подо- в Източните Родопи. На 19 юли във бряване на стабилността на електрозахранването в Виена НЕК и EVN подписаха акци- страната, хидроенергий- онерния договор за изграждане и ният проект е важна стъп- експлоатация на ХЕК „Горна Арда”. ка в посока на увеличава- Предвижда се в региона Мадан, Ар- не на дела на възобновя- дино и Китница поетапно да бъдат емите източници, който до 2020 г. трябва да достигне 1999 г. построени централи с водноеле- 16%. е регистрирано друже- ктрическа генерираща мощност до Предварителната рабо- ството „Хидроенергийна 170 MW. По време на 5-годишния пе- та по проекта започва още компания Горна Арда” с риод на изграждане ще бъдат съз- тази година. В момента се акционери НЕК и турска- дадени много работни места в реги- работи интензивно по тех- та „Джейлан холдинг” ническото препроектира- она и ще се дадат трайни икономи- не. Очаква се проектното чески импулси за инфраструктурата На 26 октомври 1999 г. беше направена първата копка на хидроенер- дружество „Горна Арда“ и туризма в Югоизточна България. гийната каскада „Горна Арда“ Архив „Строителство Градът“ да получи статут на ин- веститор клас А, което ще осигури оптималното под- помагане на инвестицион- ния проект от страна на 1999 г. българските институции. Хидроенергийната беше направена първа компания „Горна Арда” копка на каскада „Горна е създадена през 1999 г. Арда”. Оттогава разви- след междуправителстве- тие по изграждането на на спогодба между Бълга- обекта няма рия и Турция от НЕК ЕАД и турската „Джейлан хол- динг”, заменена по-късно от „Джейлан груп инша- ат санаи ятъръм ве тури- зъм А.С.“ На 2 септември 2009 г. Министерският съвет БЪДЕЩЕТО обяви решението си да рестартира проекта и да 19 юли 2010 г. допусне като инвестито- НЕК и EVN подписаха ри на мястото на „Джей- акционерния договор за лан холдинг” австрийски- изграждане и експлоата- те компании EVN AG и ция на ХЕК „Горна Арда”. Alpine Bau GmbH. Две- те компании се договори- До края на годината ще ха за откупуване на дела се изготви нов техниче- на турския холдинг. Впо- ски проект следствие Alpine Bau GmbH се оттегли от пла- нираната роля на акцио- нер в ХЕК „Горна Арда” и прехвърли всички права и задължения в проекта на EVN AG. България се превър- В началото на в предпочитано мяс- то в плановете за бъдещо на 2011г. развитие на EVN AG. Ав- се очаква да започнат стрийската компания от- сондажите и подготви- дава изключително зна- телните работи чение на разработването на собствени генериращи мощности за доставка на енергия на 1.6 млн. кли- енти на EVN Bulgaria в цяла Южна и Югоизточна България. През септември тази година EVN ще стар- В началото тира проект за електро- на 2012 г. снабдяване и топлофика- ция (когенерация) в град ако нещата се развиват Пловдив, чиято стойност по план, ще има първа е 50 млн. евро. копка на обекта
Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 15 СМЕТИЩА Шест се състезават за актуализация на проекта за депото край Плевен В Т плана да действие на Министерството на Поръчката включва и еренът за новото депо е с площ то развитие и благоустройството одо- околната среда и водите за втората поло- изготвяне на документа- 201 дка и се намира в съседство с брява сегашния вид и експлоатация ции за възлагане на об- вина на годината е предвидено поетапно ществени поръчки за из- настоящото сметище. Една трета на сметището, РИОСВ – Плевен, кон- да бъдат отправени покани за кандидат- бор на строител на инвес- от този терен ще остане незает пора- тролира състоянието му през някол- стване по Оперативна програма „Околна тиционните проекти на Ре- ди това, че отпадат четири клетки от ко месеца. Главният еколог на града среда” към няколко общини, сред които и Плевен, гионален център за упра- стария работен проект. На тяхно мяс- се надява съседните общини и еко- за изграждане на регионално депо за управление вление на отпадъци – реги- то ще бъде разположено компостно министерството да намерят решение на отпадъците. Дали ще получат покана обаче за- он Плевен, и избор на дос- поле и център за приемане на опас- за място, където да депонират отпа- тавчик на техника и обо- виси от проектната готовност на общините. рудване за същото. ни отпадъци. Една клетка ще остане дъците си предвид изтеклия срок на Според обявените изис- изцяло незапълнена, което по думите 16 юни 2009 г., след който всички не- Шест оферти са депози- ни инвестиционни проек- квания участниците тряб- на главния еколог на община Плевен законни сметища трябваше да бъдат рани в община Плевен по ти за Регионален център за ва да притежават опит в инж. Димитринка Абрашева е полез- закрити. Би било рисково да поемаме търга за избор на компа- управление на отпадъци, проектирането на инвести- но, тъй като така ще има възможност отпадъци от съседни общини предвид ния за осъществяване на включващ актуализация ционни проекти за депа за консултантски, инженер- на съществуващ проект на отпадъци до фаза работен за бъдещо разширение. Капацитетът на това, че всеки момент очакваме ни и строителни услуги ново регионално депо - ре- проект, включително да са на плевенското депо е официално из- да се изчерпа капацитетът на нашето за плевенското депо. Със- гион Плевен, обхващащ правили подробни коли- черпан през 2007 г. След допълнител- сметище, каза инж. Абрашева. Шест- тезават се компании, сред стопански двор, изгражда- чествени сметки на най- ни технически мероприятия и до този те общини, които ще се възползват от които консорциуми с нем- не на клетка 1, помощна малко един обект за строи- момент продължава безпроблемна- новото регионално депо, са Плевен, ско, испанско, дори с ир- инфраструктура, необхо- телство на ново или рекон- та експлоатация на старото смети- Долни Дъбник, Долна Митрополия, ландско участие. В момен- димите съоръжения и тех- струкция на съществуващо та се прави прецизен пре- ника за депото, инсталация депо за отпадъци с капаци- ще. Министерството на регионално- Пордим, Гулянци и Искър. глед и установяване изряд- за компостиране и рекул- тет най-малко 100 тона на ността на всички докумен- тивация на терен от старо ден. Кандидатите трябва да има опит над пет години в управление на отпадъците, предложенията финансо- ти в пакетните документа- депо Плевен, върху който разполагат с експерт в еки- управлението или проек- да е участвал в минимум вата оценка ще е с тежест ции, и до 17 август коми- е разположена инсталаци- па си с опит в изготвяне на тирането на инвестицион- два проекта за управление 70%, а срокът на изготвяне сията трябва да се произ- ята, център за предаване документации за възлагане ни инфраструктури про- или проектиране на ин- – 30%. Пет месеца е обя- несе за икономически най- на отпадъци за разделно на обществени поръчки за екти до фаза работен про- вестиционни инфраструк- вената продължителност изгодната оферта. събрани фракции рецикли- избор на строител. Едно от ект, включително изготвя- турни проекти в облас- за изпълнение на поръчка- Поръчката, обхваща- руеми отпадъци и за опас- основните изисквания към не на подробни количест- тта на третиране на отпа- та, считан от датата на под- ща актуализация на работ- ни отпадъци. ръководителя на екипа е да вени сметки, в областта на дъци. При разглеждане на писване на договора. Инж. Димитринка Абрашева, началник-отдел „Екология“ в община Плевен: В края на годината ще е ясно кога започва строителството Инж. Абрашева, кое на Плевен. Общата й площ допълнителни разработ- се пакетите, които са мно- наложи актуализа- е 201 дка. Към настоящия ки, както и анализ на раз- го големи, изискванията са цията на проекта за момент от трите котлова- ходи и ползи, който е фи- много тежки не толкова за плевенското депо? на или от трите клетки, ко- нансова част от предпро- правоспособност и вид на - В момента тече про- ито бяха предвидени, в ра- ектното проучване, той фирмата, а като брой доку- цедурата по актуализация ботен проект остава само също изисква и налага ня- менти, които трябва да бъ- на проекта за изгражда- една. Това налага актуали- кои промени, след като бъ- дат представени. Имаме из- не на регионално депо. В зация на проекта, добавяме дат разгледани тези допъл- исквания за т.нар. ключови продължение на две годи- споменатото вече компост- нителни документи и бъ- експерти, които ще участ- ни разглеждаме и кориги- но поле, център за приема- дат приети от Министер- ват в проектирането, за ко- раме документацията, коя- не на опасни отпадъци от ството на околната среда ито изискваме определе- то беше изработена и пре- бита. С този вид съоръ- и водите, ние ще бъдем по- ни доказателства относно доставена на община Пле- жения ще бъде актуализи- канени да представим про- тяхната правоспособност вен от консултантски екип. ран и изготвен окончател- ектното предложение. Как- и опит в проектирането на До този момент в продъл- ният проект, който трябва то споменах, проектното този вид съоръжения. Това жение на две години от да бъде приет от областен предложение ще включва налага много прецизен Министерството на окол- експертен съвет, тъй като На този етап финан- ектирането и доставката предпроектно проучване, преглед и установяване из- ната среда и водите изис- депото, знаете, ще обслуж- сирането актуализация- на машини и съоръжения. финансов анализ, някои рядността на всички доку- каха неколкократно про- ва шест общини. С готовия та на проекта ще бъде от Собственият принос на об- задължителни документи, менти. До 17 август коми- мени в тази документация, работен проект ще канди- община Плевен. Ако впо- щина Плевен се очаква да които общината трябва да сията трябва да се произ- която впоследствие при- датстваме за финансира- следствие бъдем одобрени бъде между 1.5 и 3%, но предостави като решение несе както по допустимост доби съвсем различен вид не от оперативна програма от оперативната програ- това окончателно ще по- на общински съвет. Очак- на документите, така и по от това, което първоначал- „Околна среда”. Това, кое- ма, тези разходи ще бъдат лучим като информация ваме съгласуване от Ми- избор на цена. но ни беше предоставено. то на този етап очакваме, е включени в общите разхо- след подписване на рамко- нистерството на здравео- Очакванията ми са ус- Причината за това бяха и да бъдем поканени от Ми- ди по програмата, които вия договор между опера- пазването за компостната поредно по едно и също някои изменения, които нистерството на околната ще визират основно про- тивната програма и регион площадка, която ще бъде време да приключи пока- се наложиха от страна на среда и водите с проектно ектирането, изграждането Плевен. разположена на територи- ната и присъединяването нормативната база, като предложение и на базата и доставката на машини и ята на депото относно от- ни към оперативната про- добавяне на нови съоръ- на това проектно предло- съоръжения за регионал- Кога очаквате да се стоянието по Наредба 7. грама и приключване на жения към съществуващия жение да получим одобре- ния център. случи това? Тези допълнителни доку- проектирането, така че в към момента работен про- ние за продължаване на - Трябва да се проведат менти, които съпровождат рамките на пет месеца или ект. Тези нови съоръжения последващите процедури В какви параметри е още няколко процедури, проекта, трябва да бъдат най-много шест, зависи от са свързани с изграждане по финансиране. Очакваме финансирането, кое- които касаят оценката на представени в министер- това какви срокове са по- на компостно поле за ком- до пет, най-много шест ме- то очаквате да полу- въздействие върху околна- ството, след което ще по- дали проектантите, ние постиране на зелени отпа- сеца след приключване на чите за реализация- та среда на проекта, ком- лучим покана. да имаме готовия работен дъци и център за приема- поръчката и избор на про- та на проекта? плексно разрешително, с проект. В края на тази го- не на опасни отпадъци от ектант да получим и гото- - За регион Плевен без- каквото ние разполагаме, В момента на какъв дина се надявам да има- бита. Тези две съоръже- вия окончателен работен възмездното финансиране но се налага то да бъде до- етап е оценката на ме някаква светлина кога ния ще бъдат на терито- проект, който ще ни послу- ще бъде в размер на 10.6 пълнено с новите съоръже- офертите? може да започне строител- рията на площадката, коя- жи да обявим веднага об- млн. евро. В тази сума ще ния, които ще фигурират в - В момента комисията ството. то е отредена, знаете, пре- ществена поръчка за стро- влязат освен изграждане- проекта и след одобрение работи по допустимост на Интервюто взе ди много години от общи- ителство. то и стойността на про- от министерството на тези кандидатите, разглеждат Силвия ЗЛАТКОВА
16 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ИНФРАСТРУКТУРА Три проекта за над 5 млн. лв. стартира Полски Тръмбеш П олски Тръмбеш - една от хилядите бъл- развитие на селските ра- щи по две, три населени на и продължава досега на ната за страната. Единият гарски общини, които попадат в обхвата йони. И за трите обекта места, 11 бункерни стан- етапи, съобразно отпуска- от първокласните пътища върви процедура за из- ции, 20 дренажа, 5 капта- ните средства за тази цел. I–5, Русе – Велико Търно- на Програмата за развитие на селските бор на изпълнител. Инте- жа, 13 шахтови кладене- Към момента са изграде- во, е международен транс- райони, вече работи по три проекта, фи- ресът от фирмите е много ца и 71.3 км външни и 296 ни около 83% от цялата портен коридор – МТК нансирани по нея. И трите проекта са в голям, в момента комиси- км. вътрешни водопровод- мрежа и главния колектор, № 9 и се явява централ- сферата на инфраструктурата, като общият финан- ите работят и през месец ни мрежи. Водните ресур- който е заустен в р. Янтра. на транспортна ос меж- сов ресурс по тях е за над 5 млн. лв. - средства, октомври ще излязат с ре- си на общината се състо- Община Полски Тръмбеш ду северна и южна Бъл- шения за избор на изпъл- ят от повърхностни и под- се обслужва от два пре- гария и пренася междуна- с които Полски Тръмбеш се надява чувствително нители и по трите проце- почвени води. Важно мяс- сичащи се републикански родни потоци по направ- да подобри водоснабдяването и пътната мрежа в дури, уточниха от община то заема р.Янтра, образу- първокласни пътя, репу- ление север – юг. Другият половината от населените места в обхвата й. Полски Тръмбеш. ваща множество меандри бликански пътища от тре- първокласен път I-3, Бяла Водоснабдяването на на територията на общи- ти клас и общинска пътна – Плевен, минаващ през населените места в Пол- ната. Водосборния басейн мрежа. Дължината на пър- територията на община- Община Полски Тръм- номиката в селските райо- ски Тръмбеш се осъ- на реката е 86 кв.км. Голя- вокласните пътища е 32.77 та, е в направление изток беш стартира три инфра- ни” и 322 “Обновяване и ществява чрез поддържа- ма част от водния баланс км. Пътищата от III клас – запад. В общината пре- структурни обекта за над развитие на населени мес- не и експлоатация на 18 на общината е осигурен са 80.85 км, а общинските обладава третокласна път- 5 млн. лв. Проектите се та” от Програмата за раз- основни помпени стан- от ненапълно проучени пътища – 37.69 км. Гъсто- на мрежа ( 53% от обща- изпълняват с безвъзмезд- витие на селските райони ции, три от които са въз- подпочвени води. Строи- тата на пътищата от I и III та дължина на пътищата), на финансова помощ по за периода 2007-2013 г., лови системи, получава- телството на канализаци- клас е по-висока от сред- която обслужва междуоб- мярка 321 “Основни услу- подкрепена от Европей- щи вода от няколко во- ята в Полски Тръмбеш е ната за областта и над два щинските и вътрешнооб- ги за населението и ико- ския земеделски фонд за доизточника и захранва- започнало през 1974 годи- пъти по-висока от сред- ластните потоци. ОБЕКТ „РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЧАСТ ОТ ВОДОПРОВОДНАТА МРЕЖА И ПОДОБРЯВАНЕ НА УЛИЧ- НИТЕ НАСТИЛКИ В РАДАНОВО, КЛИМЕНТОВО, ПОЛСКИ СЕНОВЕЦ, ОРЛОВЕЦ, КАРАНЦИ” В търга за избор на ните строително-монтаж- бъдат пуснати в експлоа- Реконструкция на част от водопроводната мре- изпълнител се състеза- ни работи включват земни тация с отделни разреше- жа, включваща подобряване на уличните настил- ват двайсет и осем фир- работи, доставка и мон- ния за ползване. Общата Обект ки в населените места Раданово, Климентово, Пол- ми. Обектът включва ре- таж на водопроводни тръ- прогнозна стойност на по- ски Сеновец, Орловец, Каранци на община Полски конструкция на част от би, арматури и връзки към ръчката е в размер на над Тръмбеш водопроводната мрежа, тях, пътни настилки, нап- 2.5 млн. лв., в т.ч. 2.4 млн. Прогнозна стойност 2524380.00 без ДДС включваща подобрява- рава на бордюри. Проек- лв. за строително-монтаж- не на улични настилки в тът е разделен на два ета- ни работи и непредвидени Мярка 321 “Основни услуги за населението и ико- Финансов инструмент номиката в селските райони” населените места в об- па, като първият включва разходи в размер на 5%. щина Полски Тръмбеш и селата Раданово и Полски Проектът ще се изпълнява Брой подадени оферти 28 ще се изпълнява в отдел- Сеновец, а вторият - села- с безвъзмездна финансова Срок за обявяване на резултатите 5 октомври 2010 г. ни населени места - села- та Климентово, Орловец помощ по мярка 321 “Ос- та Раданово, Полски Се- и Каранци. Етапите пред- новни услуги за населени- Минимално изискване работи за подобни обек- ви години в парично изра- новец, Климентово, Орло- ставляват самостоятел- ето и икономиката в сел- към кандидатите е годи- ти за всяка от последните жение да не е по-малък от вец, Каранци. Предвиде- ни подобекти и трябва да ските райони”. шен обем на строителни три приключили финансо- 2 млн. лв. ОБЕКТ „РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЧАСТ ОТ УЛИЧНАТА МРЕЖА – УЛ. “АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ”, УЛ.”РУЕН”, УЛ. “ОБОРИЩЕ”, УЛ.”ЧАЯ”, УЛ. “СРЕДНА ГОРА”, УЛ. “БЕЛИ БРЯГ” В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ“ В търга за избор на из- “Бели бряг”. Строител- населени места“. Обща- Реконструкця и изграждане на част от улична- пълнител играят петнай- но-монтажните работи та стойност на поръчка- та мрежа – ул. “Ал. Стамболийски”, ул.”Руен”, ул. Обект “Оборище”, ул.”Чая”, ул. “Средна гора”, ул. “Бели сет фирми. Проектът е включват земни работи, та е 1.344 млн. лв., в т.ч. разбит на два етапа, като пътни настилки, напра- разходи за строително- бряг” в град Полски Тръмбеш първият включва рекон- ва на бордюри, марки- монтажни работи в раз- Прогнозна стойност 1344000,00 лв. без ДДС струкции на улици – ул. ровки, сигнализация и мер на 1.28 млн. лв. и 5% Мярка 322 “Обновяване и развитие на населени “Ал. Стамболийски”, принадлежности на пътя. непредвидени разходи. Финансов инструмент места” ул. “Оборище, втори- Проектът ще се реали- Продължителността на Брой подадени оферти 15 ят – ул.”Чая”, ул. “Сред- зира по мярка 322 “Об- изпълнението е четири- на гора”, ул.”Руен”, ул. новяване и развитие на найсет месеца. Срок за обяваване на резултатите 8 октомври 2010 г. ОБЕКТ „БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - ИЗГРАЖДАНЕ НА УЛИЧНИ НАСТИЛКИ НА УЛИЦИ В СЕЛО ПЕТКО КА- РАВЕЛОВО, ОБЩИНА ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ” В търга за избор на из- по пътна маркировка и по- на 5%. Продължителнос- Благоустрояване - изграждане на улични настил- пълнител се конкурират ставяне на пътна сигнали- тта на изпълнение е пет- Обект ки на улици в село Петко Каравелово, община шестнайсет оферти. Обек- зация. Проектът е разде- найсет месеца. Проектът Полски Тръмбеш тът включва реконструк- лен на два етапа, като те ще се изпълнява с безвъз- Прогнозна стойност 1347056 лв. без ДДС ция и изграждане на улич- представляват самостоя- мездна финансова помощ на мрежа в кв. 75, 75А, 76, телни подобекти и тряб- по мярка 322 “Обновява- Мярка 322 “Обновяване и развитие на населе- Финансов инструмент ни места” 77, 79, 80 по план на с. Пе- ва да бъдат пуснати в екс- не и развитие на населени тко Каравелово, община плоатация с отделни удос- места”. Брой подадени оферти 16 Полски Тръмбеш. Пред- товерения за ползване. Изпълнението на про- видените строително-мон- Стойността на поръч- екта може да започне след Срок за обявяване на резултатите 11 октомври 2010 г. тажни работи са земни ра- ката е в размер на над 1.3 реализация на проект ”Ка- боти, пътни настилки, нап- млн. лв., в т.ч. 1.28 млн. нализация на кв. 75, 75А, годишен обем на строи- ни на предмета на поръч- ни и в парично изражение рава на бордюри и трото- лв. за строително-мон- 76, 77, 79 и 80 по плана на телни работи в последни- ката на участника за вся- трябва да не е по-малък от ари, отводняване, принад- тажни работи и непред- с. Петко Каравелово “. те два търга е за обекти с ка от последните три при- 1 млн. лева. лежност на пътя - работи видени разходи в размер Минималният изискуем естество и мащаби подоб- ключили финансови годи- Силвия ЗЛАТКОВА
ГРАДОУСТРОЙСТВО 17 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. Интегрираните планове са Jessica стимулира общините... по-скоро бизнес, отколкото От стр. 1 от интегрирани планове за градско възстановяване и тях средства - дялов ка- питал, заеми или хибрид- ни инструменти като ме- устройствени развитие, съответстващи на общите устройствени планове на даденото на- селено място. Това усло- цанин кредити. Къде ще се финансира? Само седемте най-го- Ролята на частните инвеститори може да бъде ключова, а вие трябва да насърчи ин- леми български градове тегрираността на отдел- могат да се възползват от прозрачността при реализацията на плановете ще спомогне да се ните инвестиционни ини- схемата. Финансирането циативи, така че техни- е разпределено така: възстанови доброто име на публично-частните партньорства ческата и транспортната •25.8 млн. лева за Со- инфраструктура да бъдат фия И нтегрираният план за градско възстановя- схемата по оперативна програма „Регионално раз- в съответствие с изграж- •38.7 млн. лева за дру- ване и развитие представлява съвкупност от витие“ (ОПРР) - „Подкрепа за интергирани планове дането и подобренията на гите шест града - Плов- свързани във времето и пространството про- за градско възстановяване и развитие“. Проектът с обществените сгради и с див, Варна, Бургас, Русе, екти, действия и инвестиционни намерения, които методическите насоки и изискванията пред канди- частните инвестиционни Стара Загора и Плевен, се прилагат в определени градски територии, наре- датите беше предложен от управляващия орган за проекти, за да се увеличи или 33 млн. евро общ бю- ефективността им. джет (64.5 млн. лева). чени зони за въздействие, обединяващи съвмест- коментар към заинтересуваните общини, което те Общините все още ня- ното провеждане на различни политики, насочени трябваше да направят до 22 юли. Самата схема ще мат такива интегрира- Коя е Jessica? към реализацията на визията и стратегията за раз- бъде отворена на 30 юли, като потенциалните бе- ни планове, а от седем- Jessica е английското витие на града или на негови части в съответствие нефициенти, разделени в два компонента - седемте те най-големи градове в съкращение на програма- с определените приоритети. Планът обединява раз- големи града (компонент 1) и проекти на 29 общи- България Бургас и Варна та „Съвместна европей- в момента изготвят нови ска подкрепа за устой- нородни участници за тяхното съвместно реализи- ни, центрове на градски агломерации (компонент общи устройствени пла- чиви инвестиции в град- ране и управлява съвместно инвестиционни ресур- 2), ще имат възможност да подават своите проект- нове. В Русе е правена ските райони“, родена си от различни източници (структурните фондове на ни предложения до 1 ноември. Общият размер на актуализация през 2008 по инициатива на Евро- Европейския съюз, общинския бюджет, държавния финансирането е близо 44.5 млн. лв. За компонент г., готви се такава за Пле- пейската комисия и Ев- бюджет и частни инвестиции). 1 максималната финансова помощ по схемата е 1 вен, в Стара Загора тя е в ропейската инвестицион- В България предстои интегрирани планове да бъ- млн. лв, а за компонент 2 - 500 хил. лв, според за- процедура по приемане. на банка за по-ефектив- София и Пловдив имат ното управление на сред- дат разработени за 36 общини, центрове на агло- писаното в годишната индикативна работна програ- сравнително нови плано- ствата, които ЕС дава по мерационни ареали. Това ще стане с отварянето на ма по ОПРР. ви документи. оперативните програми Отделно от това по за регионално развитие оперативна програма „Ре- на страните членки. За Интегрираният план по съще- следва да се разширят и с предста- гионално развитие“ ще се разлика от безвъзмезд- ство е комплексно мероприятие за вителства на обществени организа- финансира изработването ната помощ за обществе- реализация на съществена част на ции. и на интегрирани планове ни пространства, инфра- визията за развитие на града. Това Този тип проекти са идеалната за градско възстановява- структура на градовете мероприятие следва да е така опре- възможност да се изпробва в дейст- не и развитие за конкрет- или проекти за социално делено, че да даде максимален при- вие устойчивият модел на градско- ни територии от градове- и икономическо разви- нос за осъществяване на тази ви- то управление – съвместна рабо- те. Като съдържание те тие по нея парите се от- зия. Интегрираният план е много та на трите опори на града: общин- трябва да уплътнят пред- пускат като кредити, дя- повече бизнес план, отколкото ус- ската администрация, бизнеса и об- вижданията на общите и лови участия в проектни тройствен или общински план, не- ществеността. подробните устройствени компании или мецанин- зависимо че ще се предшества от Съпротивата спрямо подобни планове с конкретни про- финансиране за проекти, стратегически анализи, доказател- реализации е естествена и тя се ектни идеи, начини и фор- които са икономически ства и мотиви. дължи най-вече на краткосрочни- ми на финансиране, сро- жизнеспособни. Най-важното условие за разра- те цели, които си поставят общин- кове и граници за реали- Средствата са от бю- ботката и реализацията на интегри- ските администрации във времевия зирането им. Интегрира- джета на оперативна про- рания план е волята и способността хоризонт на своя мандат. До след- ните планове ще се правят грама „Регионално разви- на администрацията да управлява ващите избори остава малко пове- за четири типа зони - го- тие“, но този начин на из- сложен проект с разнородни учас- че от година, а това значително ще лемите жилищни компле- ползването им позволява тници. При това стартовата иници- спомогне за апатията на общините кси, квартали в социална значително увеличаване Aрх. Иван ДЕЛЧЕВ, член на Комисията атива може да не е на общината, а към такива проекти. Впрочем това изолация, за индустриал- на финансовия капацитет, по реализация на проектите по европей- на частен инвеститор или на кон- е и причината плановата готовност ни зони и за важни град- тъй като след реализира- ските фондове към Камарата на архите- сорциум от такива инвеститори. и стратегическото планиране да се ски пространства като ис- нето на инвестициите те ктите в България Печалната слава на публично- третират формално от общинските торическия център, райо- се връщат и могат да се частните партньорства не бива да администрации. ни с архитектурни памет- използват за нови проек- Интегрираният план не е нито бъде пречка за реализация на та- Именно в този аспект ролята на ници, главни търговски ти, дори и след изтича- устройствен план, нито стратегия къв проект. Тези партньорства са частните инвеститори може да бъде улици, паркове и площа- нето на срока на програ- за развитие на община. За да се основната възможност за подобна ключова. Благоприятното в случая ди. Тяхната идея е да ум- мата. Като безвъзмезд- разработи такъв план, е необходи- мащабна операция, която мобили- е, че прозрачността на процедури- ножат ефекта от наслаг- на помощ от ЕС не уве- ма наличност на тези стратегиче- зира значителни ресурси върху це- те при реализацията на такива пла- ването на градски проек- личават държавния дълг. ски документи, като в краен слу- лева територия и от която се очак- нове ще спомогне да се възстанови ти в една територия чрез Като принос на програ- чай може да се наложи тяхната ак- ват ефекти както за бизнеса, така и доброто име на публично-частните комбинация от мерки с мата се изтъква привли- туализация. за обществото. Тези партньорства партньорства. общ финансов ресурс. чането на частния сек- Финансовата схема тор, което прави инвести- предвижда създаването циите по-устойчиви фи- И нтегрираните планове са идеална- та възможност да се изпробва в действие устойчивият модел на град- Н ай-важното условие за разработка- та и реализацията на интегрирания план е волята и способността на адми- на холдингов фонд, който ще финансира фондове за градско развитие за кон- кретните планове, в кои- нансово и икономически, както и въвеждането на по-сложни финансови ин- струменти при работата с ското управление – съвместна работа нистрацията да управлява сложен про- то ще може да привлича и европейски средства, ко- партньори от частния сек- ето пък повишава инфор- на трите опори на града: общинската ект с разнородни участници. При това тор. Фондовете за градско мираността на общините администрация, бизнеса и обществе- стартовата инициатива може да не е развитие пък ще финан- за възможностите за пуб- ността на общината, а на частен инвеститор сират конкретните проек- лично-частни партньор- ти с най-подходящите за ства.
18 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ГРАДОУСТРОЙСТВО Селищно образувание „Изгрев“ във Със сегашната разработка се цели решаването на значимите и неотложни станала ярък пример за стихийната С елищно образувание ”Изгрев” е част от Ва- веждане на отчуждител- на тези по бул. „ Христо фраструктурни и благо- ни процедури, проектира- Смирненски“. Наличие устройствени меропри- ИНВЕСТИЦИИТЕ ВЪВ рна. Заема площ от 380 хил. кв.м, заклю- ВИК чена между бул. „Христо Смирненски” от не и строителство на не- на дейности, несъвмести- ятия, налага неотлож- обходимата за функцио- ми с предназначението на на регулация на процеса. юг, пътя Варна – Каменар от запад, платото нирането на територия- територията. Това може да се постигне 19 млн. лв. „Франга” от север и бул. „Мир” от изток. По та улична мрежа и необ- Основната цел на про- с осигуряване на проект- са необходими данни от ЗРП ЖК „Изгрев” (1995 г.) посто- ходимата техническа ин- екта е да се решат значи- на готовност по отноше- за изграждане на янното население за района е 2560 души и фраструктура. мите и неотложни устрой- ния на главните и второ- Проектът в максимал- ствени, комуникацион- степенните улични трасе- ВиК мрежата в сезонно пребиваващи - 8000 души. По нео- на степен е съобразен но-транспортни и еколо- та, обезпечаване с обекти територията фициална информация постоянно обитава- със Застроително-регу- гични проблеми на тери- на публичната собстве- щите души към момента са значително по- лационния план на жили- торията. Най-важният е ност, които на територия- вече с перспектива към увеличаване пред- щен комплекс „Изгрев”, провеждане на улична ре- та почти липсват, и опти- вид бързото застрояване с индивидуални приет през май 1995 г., гулация с прецизиране на мизиране на градоустрой- и многофамилни жилищни сгради. и множеството одобрени главна, второстепенна и ствените показатели в съ- частични ПУП, както и с обслужваща улична мре- ответствие с установени- подземни и надземни про- жа като клас и габарити те устройствени зони съ- води на техническата ин- и нейното обвързване със гласно „Специфични пра- След анализ на същест- на засиления интерес от фраструктура. съседни устройствени те- вила и нормативи за ус- вуващото положение, брой поземлени имоти, на страна на собственици и строителни фирми за по- Оценката на съществу- ващото положение сочи ритории при максимално съобразяване и запазва- тройство и застрояване на територията на град 29 млн. лв. база градоустройствени- интензивно застрояване няколко сериозни про- не частната собственост Варна“, одобрени през за обезпечаване на те показатели за плътност на имотите в района. блема. Застроеност в го- върху поземлените имо- 1999 г., при отчитане за- битова канализация и Кинт за устройстве- Селищното образу- ляма степен на нови сгра- ти. Втората цел е да се ложените идеи в ОУП на ните зони за застроява- вание е ярък пример за ди, неотразени в цифров определи предназначени- града (в етап предварите- не на селищно образува- стихийната урбанизация модел. Постоянно обита- ето на имотите – общин- лен проект). ние “Изгрев” разработка- на атрактивни терито- ване в степен, изискваща ска, държавна, публична С плана се предлага из- та прогнозира приблизи- рии през последните го- неотложни мерки за оси- собственост, с оглед оси- граждане на главна и вто- телно 30 хил. население, дини. Освен тангираща- гуряване на необходими- гуряване обслужването ростепенна улична мре- обособяващо около 5600 та улична мрежа във въ- те улици. Липса на вся- на територията. жа, предимно с II , III , IV домакинства. Този пока- трешността няма изгра- какви обособени трасе- и V клас улици. Заложе- зател е приет за оптима- дена нито една улица на та на улици, обслужва- Комуникации, Регула- на е и възможността за лен независимо от много големия капацитет на те- практика. Разработване- то на плана за улична ре- щи района и поземлените имоти, благоустроеност ция, Градоустройство Пазарната ситуация обслужване с масов град- ски транспорт по улици 23 млн.лв. риторията, на база ораз- гулация и одобряване- и осветление на терито- през последните години III и IV клас с предвиден за подземна меряване и тенденции за то му ще даде на община рията. Липса на всякак- – експанзивно усвояване обръщач. канализационна развитие на града, на те- Варна градоустройствена ви обществено обслужва- на територията без нуж- В проекта е отразено тръбна система риторията на “Изгрев” и и правна основа за про- щи обекти с изключение ните съпътстващи ин- и трасето на Е-87 (бул. “ п иле “ ир Пр М .„ „ с“ ул ул. ул. „Подви н“ еве Н ул. „ ул. „Мир“ Военномедицинска МБАЛ болница „Св.Марина“ ки“ рн енс р. Сми „Х бул. бул. „Х р. Смирн енски“
Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 19 ГРАДОУСТРОЙСТВО Варна с план за улична регулация устройствени, комуникационно-транспортни и екологични проблеми на територията, урбанизация през последните години „Варна“) с резервирано Проектантски колектив: трасе на електричка, с об- служващите кръстови- арх. Радослав Димитров – „Градоустройство“ ща и улици, на основание инж. Йоан Каратерзиян – „Регулации“ действащ ОГП и ГКТП инж. Недялко Иванов – „Комуникации“, „Вертикална на Варна. Трасето е зало- планировка“ жено и в предварителния проект на общия устрой- инж. Руси Желев – „Водоснабдяване и канализация“ ствен план на Варна и е инж. Йончо Каменов – „Електроснабдяване“ едно от най-оспорвани- те му предвиждания. При Обект “План за улична регулация на улици и по- обществените обсъжда- землени имоти за обекти публична соб- ния, а и впоследствие сре- ственост на СО “Изгрев” щу него се обявиха голя- Възложител община Варна ма част от собственици- те в района. Основни- Изпълнител „Трафикконсулт БГ” ЕООД, гр. Варна ят им мотив е липсата на перспектива за скорош- Фаза предварителен проект ната реализация на буле- варда, като за сметка на Франга дере, Кокарджа Канализация това много имоти, главно дере и Кемер дере. Счита На територията има из- частна собственост, оста- се, че със значителната си градена частично битова ват блокирани и с неясна площ и потенциал същи- и дъждовна канализация перспектива. те могат да послужат за около експерименталните Поради липса на тере- рекреация и отдих на жи- жилищни сгради и по бул. ни за изграждане на об- веещото население в ра- „Хр. Смирненски”. Дъж- ра и трета категория на на територията). Техниче- торията. ществени паркинги, а и йона. довните води се събират електрозахранване, отчи- ските параметри на нова- Отчитайки разположе- поради характера на зона- в трите дерета и се отвеж- та проектът. та подстанция ще се опре- нието на парцелите и кон- та планът предвижда пар- Водоснабдяване дат във Варненското езеро Предвижда се изграж- делят на база данни от oб- фигурацията на улична- кирането да се реализира В момента на терито- и морето. дане на нова подстан- щия устройствен план на та мрежа, планът пред- изключително за сметка рията на селищното обра- За обезпечаване на би- ция 110/20 kV със закри- Варна, като е възможно вижда и изграждането на имотите частна или пуб- зувание само главен клон товата канализация пла- та разпределителна уред- определянето и на по-под- 81 трансформаторни пос- лична собственост. на V зона и водопровод нът предвижда изгражда- ба (за която има регули- ходящо място – например та. При оразмеряване и „Варна - Зл. пясъци” II нето на 67 км тръбна ка- рано УПИ в южната част в северната част над тери- Силвия ЦЕНОВА регулиране на поземле- са собственост на „ВиК” нализационна мрежа, коя- ните имоти за публична ООД, Варна. Всички ос- то пресича бул. ”Хр.Смир- собственост не се отреж- танали водопроводи са ненски” на 6 места и се дат територии за търго- частна собственост, като включва в изградената би- вия, обществено хранене, по-голямата част не от- това канализация на Ва- комунално обслужване, говарят на изисквания- рна. Необходимите инвес- култура и младежки дей- та за минимален диаме- тиции са 29 млн. лв. ности и не се предвиждат тър. Трасетата на всич- Предложената дъждов- за отчуждаване предвид ки изградени водопрово- на канализация се състои законовата уредба. Таки- ди са в конфликт с проек- от две части. Подземна ка- ва се очаква да бъдат под- та за уличната регулация. нализационна тръбна сис- сигурени в частни имоти На територията са изгра- тема с дължина 55 км, ко- вследствие на частната дени и резервоарите за III ето ще изисква 23 млн. лв. инициатива и пазарен ме- водоснабдителна зона на инвестиции. ханизъм. град Варна и резервоари- Откритите стоманобе- Обекти за администра- те на курорта Златни пя- тонови канали са с дължи- тивно-делово обслужва- съци I и II етап. на от 6 км и необходими не и социални дейности Теренът е много раз- инвестиции от 9 млн. лв. също не се предвиждат, нообразен, хълмист и със Общо за част ВиК са като функциите основно силни наклони с посока необходими инвестиции се насочват към районния северозапад-югоизток и от 80 млн. лв. и градския център пора- се пресича от три дерета, ди липсата на терени об- като две от тях се разкло- Електроснабдяване щинска и държавна соб- няват. Големината му пре- На територията на ”Из- ственост. допределя изграждането грев” има изградени транс- Здравното обслужва- на няколко водоснабди- форматорни постове, ко- не с изключение на пър- телни зони. ито служат за захранване вична медицинска помощ Общо в ”Изгрев” се на част от съществуващи и аптеки в частни имо- оформят шест водоснаб- обекти. Захранването на ти е заложено на меди- дителни зони. За III, IV и вилите е с въздушна мре- цински център (поликли- V водоснабдителна зона жа и мачтови трафопосто- ника), като обслужване- ще се ползват изградени- ве. През територията ми- то на ниво болница е из- те резервоари, но за VI, нават две въздушни линии вън района. Резервирани VII и VIII водоснабдител- 110 kV, п/ст “Варна-за- са терени за три учили- на зона ще трябва да се пад” – п/ст “Варна-изток” ща, по три детски гради- осигурят необходимите и п/ст “Варна-изток” - п/ст ни и детски ясли, меди- площи и изградят необ- “Златни пясъци”, които се цински център (районна ходимите обеми, като се запазват. През района пре- поликлиника или дом за предвижда те да обслуж- минават и три въздушни социални грижи) и адми- ват и територии, извън линии 20 kV, а именно: ЕП нистративен център. селищното образувание. 20 kV “Спартак”, “Чайка” Регулирани са и тере- Общо за селищното и “Вапцаров”. Те служат ни за резервоари на ВиК образувание е необходи- за захранване на възлова и новопроектирана пло- мо изграждането на 69 станция “Стадиона” от п/ щадка за ел. подстанции. хил. м водопроводна мре- ст “Варна-запад”. Обособени са и съ- жа и 19 млн. лв. инвести- Основната част от по- ществуващи дерета - ции. требителите ще са от вто-
20 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ГРАДОУСТРОЙСТВО Стартира общественото обсъждане устройствена схема на пет Районната устройстве- нето й в рамките на гру- на схема на общините пата общини авторският Пловдив, Родопи, Мари- колектив предлага преход ца, Садово и Куклен ще от моноцентрична към бъде подложена на широк полицентрична струк- обществен дебат в пери- тура чрез целенасочено ода от 26 до 30 юли. Об- стимулиране на центро- емният документ, съдър- вете от по-ниските йе- жащ задълбочен анализ рархични нива. Идеята е на състоянието и концеп- ядрото – Пловдив, да се ция за социално-иконо- разтовари функционално мическо и пространстве- и субстантно, а същест- но развитие развитие на вуващата около него дис- групата общини до 2027 персна система от сели- г., разработен от екип на ща да бъдат обвързани в „Ситиплан” под ръковод- смислени и функционал- ството на проф. арх. Ве- ни мрежи, обслужвани селина Троева и инж. Ди- от вторични и специали- митър Попов по възлага- зирани центрове, опреде- не на Министерството на лени въз основа на тради- регионалното развитие и циите, наличните ресур- благоустройството, е из- си, потенциала и необ- цяло подчинен на прин- ходимостта от определен ципите и политиките за вид социални услуги. интегрирано устойчиво развитие. Общата площ на тери- Районната устройстве- торията на петте общини на схема (РУС) предла- в РУС е 130 956 ха, като га една нова организа- предложенията за разши- ция на самостоятелно ре- рения на населените мес- гионално развитие, нов та са в размер от 223 хa, а проектен път за засил- на урбанизираните тери- ване на взаимодействия- тории за производство се та в териториалния аре- увеличават с 442 хa. ал на базата на сътрудни- чество между общините Прилагането на ус- и съвместното решаване тройствените условия за на надобщинските про- балансирано и устойчиво Икономическо зониране на територията блеми, свързани с инфра- развитие на петте общи- Н структурното и икономи- ни налага да се използ- а основата на природния потенциал, историче- 2.3. Агроикономически парк - община Садово (на ба- ческото развитие. Пора- ват оптимално наличните ското развитие и традициите в икономическо- зата на Института по растителна генетика и земедел- ди пилотния характер на поземлени ресурси и по- то развитие на Пловдив и прилежащите общини ския колеж) разработката нейното об- тенциала на съществува- съждане с представители- щите селища, за да се из- Родопи, Марица, Куклен и Садово в РУС се предлага 3. Зони за отдих, туризъм и спорт те на държавните и мест- бегне дисперсното и без- определена функционална специализация на терито- 3.1. Зона Родопи (вилен отдих, туризъм, летни и зим- ни власти, с бизнеса и не- разборно урбанизиране рията (зони) и на някои населени места в тях. ни спортове и др.), разположена в планинската част правителствения сектор е на плодородните земи. 1. Зони за екологично чиста селскостопанска продук- на общините Родопи и Куклен, южно от веригата се- от изключителна важност Запазването на културно ция лища в Родопската яка както за конкретната за- богатство и разнообра- 1.1. Зони за производство на пресни и преработени 3.2. Крайречна зона за водни спортове и отдих в по- дача, така и за намиране зие на селищата и хар- на най-подходящия фор- моничното им вписване зеленчуци в община Марица (от българския генети- речието на р. Марица и р. Стряма мат за бъдещи районни в пейзажа може да бъде чен фонд) 3.3. Други зони (посочени на специализираната схе- устройствени схеми, кои- постигнато чрез ограни- 1.2. Зона за развитие на лозарство и производство на ма). то предстои да бъдат из- чаване на разрастване- винени продукти, овощарство (за прясна консумация 4. Зони за рекултивация и възстановяване и произ- готвени в страната. На- то им, което се подкрепя и в преработено състояние), производство на посадъ- водство на технически култури за биогориво правените предложения и от демографските из- в устройствената концеп- следвания. чен материал и др., разположени в общините Родо- 4.1. Зоната около КЦМ – Куклен ция на РУС ще подпомог- Прилагането на прин- пи и Куклен между населените места от “Родопската 4.2. Зони за рекултивация на закрити законни смети- нат общините в актуали- ципа на съвместяване на яка” и гр. Пловдив, и зона в югозападната част на об- ща и ликвидация на незаконни сметища зирането (Пловдив, Кук- функциите и разтоварва- щина Марица (землището на с. Цалапица) 4.3. Други зони, които се определят с общите устрой- лен, Марица) и създава- нето на ядрото ще увели- 1.3. Зона за производство на ядкови култури (основ- ствени планове на общините. нето на нови общи ус- чи привлекателността на но на фъстъци) и сертифициран посадъчен материал Наред със зонирането по икономическо предназна- тройствени планове (Са- териториите и също ще дово, Родопи). Това ще редуцира трафика, като в община Садово чение са определени и зоните с натрупване на обек- наложи редуциране на те- същевременно ще подо- 2. Нови компактни зони за бърз икономически рас- ти на културно наследство, които се нуждаят от осо- рените, отредени за про- бри достъпа до услуги на теж (субсидирани с публични инвестиции и средства бена нормативна защита. Това се отнася и за зоните дължаващо изграждане населението. от европейските фондове – основно по ОП “Регионал- по „Натура 2000“ и другите защитени територии (при- на жилищни, промишле- Съществуващите ус- но развитие” родни паркове, екологични обекти и др.). ни, складови и логистич- ловия за развитие на би- ни зони в разумни гра- оземеделието, обвърза- 2.1. Високотехнологичен парк Пловдив Като специфична зона за обитаване, отдих и туризъм ници, запазвайки по този но с научноизследовател- 2.2. Производствени зони с надобщинско значение е определена територията на землищата на населе- начин плодородните зе- ските центрове и инова- (Радиново, Куклен, Крумово, Катуница) ните места в Родопската яка. меделски земи и характе- тивната дейност, за обо- ра на средата. гатяване на туристиче- ката на територията в об- на хората ще подпомогне ческа стойност ще бъде лени коридори по поре- Осигуряването на ус- ските дейности и компле- хвата на РУС и ще я на- създаването на по-устой- допълнителен фактор за чията на реките, на ма- тойчивост на селищна- кси посредством интег- правят по-конкуренто- чиви социални общности. стабилизиране на насе- сиви от трайни насажде- та мрежа е приоритетна рирането на природните способна. Разкриването Предлагането на по-голя- лението и за повишаване ния, на влажни и защите- задача на интегрирани- и културни ценности ще на работни места в съот- мо разнообразие от фор- качеството на живот. ни зони прави зелената те политики за регионал- подпомогнат устойчиво- ветствие с квалификаци- ми на обитаване с по-ви- Наличието на горски система разнообразна и но развитие. За постига- то развитие на икономи- ята, знанията и уменията сока социална и естети- масиви и паркове, на зе- устойчива.
Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 21 ГРАДОУСТРОЙСТВО на районната пловдивски общини Площ на съществу- ПРОЕКТЕН Наименование на териториалния елемент ващи елементи по Разлика БАЛАНС КВС-2010 г. ТЕРИТОРИИ С НАЙ-ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ha в% ha в% ha в% 1. Урбанизирани територии, в т.ч.: 14151.7 10.82 14805.2 11.31 653.5 0.50 1.1 населени места 10331.3 7.90 10554.5 8.07 223.2 0.17 1.2. селищни образувания за обитаване 613.5 0.47 601.0 0.46 -12.5 -0.01 1.3. територии за производство 3206.9 2.45 3649.7 2.79 442.8 0.34 2. Земеделски територии, в т.ч.: 74788.6 57.16 73954.5 56.52 -834.1 -0.64 2.1. обработваеми земи 66815.0 51.06 66223.0 50.61 -592.0 -0.45 в т.ч. оризища 5539.3 4.23 5539.3 4.23 0.0 0.0 в т.ч. трайни насаждения 7848.1 6.00 7816.4 5.97 -31.7 0.0 в т.ч. изоставени и врем.неизползвани обраб.земи 2163.6 1.65 - - -2163.6 -1.7 2.4. необработваеми земи 7973.6 6.09 7916.8 6.05 -56.8 -0.04 Корекция за междуселищна пътна инфраструктура - - -185.3 -0.14 -185.3 -0.14 3. Горски територии, в т.ч.: 34077.7 26.04 34051.2 26.02 -26.5 -0.02 3.1. Залесени горски площи 33510.0 25.61 33510.0 25.61 0.0 0.00 3.2. Горски земи 371.5 0.28 371.5 0.28 0.0 0.00 3.3. Горска пътна инфраструктура 196.2 0.15 196.2 0.15 0.0 0.00 Корекция за територии на въжени линии - - -26.5 -0.02 -26.5 -0.02 4. Водни площи, в т.ч.: 4395.9 3.36 4395.9 3.36 0.0 0.00 4.1. естествени водни площи 1251.8 0.96 1251.8 0.96 0.0 0.00 4.2. изкуствени водни площи 3144.1 2.40 3144.1 2.40 0.0 0.00 5. Територии за транспорт 2508.2 1.92 2720.0 2.08 211.8 0.16 5.1. Междуселищна пътна мрежа 1065.9 0.81 1251.2 0.96 185.3 0.14 5.2. Територии на въздушния транспорт 1144.0 0.87 1144.0 0.87 0.0 0.00 5.3. Жп линии и линии на метро 298.3 0.23 298.3 0.23 0.0 0.00 5.4. Територии на въжени линии 0.0 0.00 26.5 0.02 26.5 0.02 6. Територии за техническа инфраструктура 11.2 0.01 11.2 0.01 0.0 0.00 7. Други територии 916.1 0.70 911.3 0.70 -4.8 0.00 7.1. Природни потенциали и забележителности 42.0 0.03 42.0 0.03 0.0 0.00 7.2.Територии за добив на полезни изкопаеми 114.8 0.09 114.8 0.09 0.0 0.00 7.3.Територии, заети от отпадъци - за рекултивация 80.4 0.06 80.4 0.06 0.0 0.00 7.4. Земи без стопанско предназначение 678.9 0.52 674.1 0.52 -4.8 0.00 8. ОБЩА ПЛОЩ 130849.4 100.00 130849.4 100.00 0.0 0.00 в т.ч. ЗАЩИТЕНИ И НАРУШЕНИ ТЕРИТОРИИ - - - - - - А) Територии за природозащита 25507.5 19.49 25507.5 19.49 0.0 0.00 Б) Защитени територии за опазване на културно-исто- 313.2 0.24 313.2 0.24 0.0 0.00 рическото наследство В) Територии с особена териториалноустройствена за- 10.2 0.01 10.2 0.01 0.0 0.00 щита Г) Територии за възстановяване и рекултивация 54.0 0.04 103.4 0.08 49.4 0.04 Д) Територии с активни и потенциални свлачища и сру- 0.0 0.00 0.0 0.00 0.0 0.00 тища Е) Други нарушени територии 123.8 0.09 123.8 0.09 0.0 0.00 Ж) ОБЩА ПЛОЩ по точки Г), Д), и Е) с отчитане на при- 177.8 0.14 227.2 0.17 49.4 0.04 покриването Стратегически задачи на РУС • Ефективно, балансирано и репродуктивно използване на природните и производствените ресурси на група- та общини. Известна истина е, че центърът на териториалната общност - гр. Пловдив, който се развива в зем- лищните си граници, има население, но няма територия за развитие, а съседните четири общини имат терито- рия, но нямат достатъчно население и развита икономика. • Преразпределяне на функции - съществуващи и нови, между „ядрото“ (гр. Пловдив) и „гравитационното поле” (съседните общини) за постигане на балансирано функционално развитие и по-високо ниво на обслужване. • Създаване на устройствени условия за интензивен икономически растеж и повишен инвестиционен интерес към територията на групата общини, която притежава добра транспортна достъпност и висококвалифицира- на работна ръка. • Развитие но обществения транспорт и пътната мрежа на групата общини и достъпа на населението и иконо- мическите субекти до магистралната транспортна инфраструктура и зоните за отдих в планинските части на територията. • Интегрирано опазване на културното наследство и използването му като фактор за икономически растеж. • Опазване и подобряване на околната среда чрез модернизация на ВиК мрежата, изграждане на регионал- ни депа за твърди битови отпадъци и локални станции за пречистване на питейни и отпадни битови и промиш- лени води и др.
ПРОЕКТИ 22 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. Съживяват Малката базилика в Пловдив Американска фондация подпомага реставрацията на обекта П рез 1999 г. по проект “Красива България” През 1999 г. по про- бяха реализирани дейности на терена на ект “Красива Бълга- рия” бяха реализира- Малката базилика, целящи запазването на ни дейности на те- мозайките до момента на тяхното експони- рена на Малката ба- ране, който така и не настъпи през послед- зилика, целящи за- валите години. Тогава бе реализирано вре- пазването на мозай- ките до момента на менно покритие на баптистерията с пясък тяхното експонира- и тънка бетонна плоча, които вече са об- не, който така и не расли с висока храстова и дървесна расти- настъпи през пос- телност. Част от останалите на терена подо- ледвалите години. Тогава бе реализира- ви мозайки са демонтирани и прибрани на но временно покри- съхранение тие на баптистери- ята с пясък и тънка бетонна плоча, кои- то вече са обрасли Предстои подписва- ция Десислава Талиокова. с висока храстова и не на тристранен дого- Археологическият ком- дървесна растител- вор между Министерство- плекс е паметник на кул- ност. Част от ос- то на културата, Област- турата с национално зна- таналите на терена на администрация – Плов- чение. Запазен е на място подови мозайки са див, и фондация „Амери- в междублоковото прос- демонтирани и при- ка за България” за отпус- транство на блокове 22 и брани на съхранение кане на целево дарение за 23 на бул. “Мария Луи- възстановяване на архео- за”. Комплексът включва логически комплекс “Кре- сектор от източното тра- постна стена с кула и ран- се на крепостната стена западно от улицата. Ар- България. ният управител инж. Иван пониране на мозайките нохристиянска базилика“ на Филипопол от II-IV век хеологическите проучва- С днешна дата обектът Тотев. и изграждане на култур- - Малката раннохристи- с дължина около 20 м за- ния са проведени в пери- е обрасъл с храсти и дър- Преди три месеца екс- но-информационен цен- янска базилика. Това съ- едно с разположените за- ода 1988 - 1998 г. по ръ- вета. За да може държава- перти на фондация „Аме- тър. Окончателната сума общи областният управи- падно от нея баннохрис- ководството на археолога та да инвестира средства рика за България” посе- се уточнява в момента, но тел Иван Тотев след ра- тиянска базилика от V-VI Мина Боспачиева. Наме- в неговата реставрация и тиха Малката базилика и тя ще бъде достатъчна за ботна среща в София със в, по-известна като Мал- рените римски подови мо- консервация, в момента бяха силно впечатлени от това обектът да стане ре- замeстник-министъра на ка базилика, улица от сис- зайки са най-добре запа- се извършва процедура по мозайките и местоположе- ално достъпен за посети- културата Тодор Чобанов темата кардинес с посока зените на територията на актуване на обекта като нието й, затова се ангажи- тели, подчерта областният и изпълнителния директор югозапад – североизток и Пловдивска област и едни публична държавна соб- рат с нейното възстановя- управител. на американската фонда- части от антична сграда от най-добре запазените в ственост, обясни област- ване. Предвижда се екс- Светла ДОБРЕВА ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО През 1988 г. През 1991 г. През 1995 г. при строеж на жилищен блок 23 на бул. „Кн. М. Луиза” е открит в непосредствена близост до крепостната кула в укрепения обектът получава статут на паметник на културата от национал- и проучен сектор от крепостната стена с правоъгълна кула. Ва- сектор се попада на раннохристиянска базилика с подови но значение. С преместването на жилищния блок в източна по- риантите за запазването му на място са довели до разширява- мозайки, представляваща трикорабна едноапсидна сгра- сока извън античната крепостна стена и последвалите до 1998 не на проучвания сектор в западно и източно направление. да с притвор. Базиликата е функционирала с преустройства г. археологически проучвания е локализиран елинистически през два основни строителни периода с непроменени раз- некропол (IV – II в. пр.Хр.), застрояване от I – IV в. с жилищни мери през V и VI век. Общата дължина с апсидата е 20 м, а сгради и занаятчийски работилници, над които през IV – VI век общата ширина - 13 м. се е разположил раннохристиянският некропол на Филипопол.
Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 23 АРХИТЕКТУРА Биенале 2010 - мисия почти възможна Българската архитектурна гилдия ще има свои представители на форума във Венеция, когато по каналите на града ще тече изкуство и архитектура Н Б апоследък тезата, че кризата все пак открива нови въз- иеналето във Вене- можности, от кoито трябва да се възползваме тотално, ция със своята исто- се изтърка и звучи повече като оправдание да се зани- рия от над един век маваме с нещо, което не е съвсем по специалността ни, се е превърнало в една отколкото реална стратегия да оцелеем. Въпреки това от най-престижните кул- от време на време на всеки му излиза късметът и из- турни институции в све- та. Още с основаването никва някоя тънка сламка, за която да се хване. Така на- си се превръща в среди- пример страната ни има доста възможности да се рек- ще за най-новите тенден- ламира в чужбина, като затова дори получава безвъз- ции в света на изкуството. мездно финансиране по оперативна програма „Регио- През 2010 г. ще се прове- нално развитие”. Как обаче се реализира това финан- дат дванадесетото Меж- сиране и дали си заслужава да бъдат похарчени 7.96 дународно архитектур- млн. лв. за интегрирани рекламни кампании на българ- но изложение (от 29 ав- ския туристически продукт в Германия, Великобрита- густ до 21 ноември), 67-ят ния и Русия, където познават до болка туристическа- филмов фестивал във Ве- та ни реалност, или 4.6 млн. лв. за злепоставянето ни на неция, седмият Междуна- експото в Шанхай? роден фестивал за модер- ни танци и 54-ят Между- народен фестивал за съ- временна музика К Все по-често оставаме луба на мла- с впечатление, че про- блемът не е толкова в дите архите- липсата на средства, кол- кти оргазират кото в липсата на дално- конкурс за кри- видност накъде да бъдат насочени и как най-хи- ейтив - „Без бю- тро да бъдат използвани джет на Биенале дори малкото пари, с ко- ито разполагаме. И ако 2010” посетителите в Шанхай ще видят представяне на една ръка разстояние. на страната ни в духа на Поради липсата на бю- един привидно отдавна джет за участие САБ ще отминал манталитет, то изпрати първите четири посетителите на биена- класирани в конкурса на лето във Венеция за по- свои разноски във Вене- реден път няма да видят ция с цел да провокират изобщо български па- участниците и посетите- вилион. Малко е трудно лите на събитието да ги да се сравнят двете съ- забележат, да създадат бития, имайки предвид, нови контакти, да обме- че участие във Венеция нят идеи и да вдишат от струва 100 хил. евро, чуждестранния опит. За- или 23 пъти по-малко от данието е съвсем прос- участието ни в експото, то и изисква да се пред- но, от друга страна, меж- ложат идеи за участие дународната архитектур- на България без бюджет, на изложба в Италия е като стойността на край- единствената по рода си ния резултат (труд и ма- специализирана изложба териали) да струва най- в цял свят и с единаде- много 200 лв. и да е по- сетте си издания досега лек от 10 кг. Участници- се е превърнала в мери- те трябва да са члено- ло за дизайнери, архите- ве на Клуба на младите кти и професионалисти в архитекти към крайния глобален мащаб. срок на предаване, кой- Възможността в слу- то е 17 часа на 30 август. чая е една инициатива на Предложенията ще бъдат Клуба на младите архи- обсъдени и журирани на текти към Съюза на ар- 7 септември в централа- хитектите в България и та на САБ, а членове на ARHITEKTURA.BG за журито ще бъдат всич- криейтив конкурс за ар- ки присъстващи в залата хитекти и студенти по по време на обсъждането архитектура „Без бю- на проектите. Така в дни- джет на Биенале 2010”. те между 5 и 9 октомври Тъй като най-ценното страната ни ще има пред- на събитието във Вене- ставители във Венеция, ция е самото посещение които публиката сама е и това да видиш светов- избрала. ната архитектура накуп Арх. Рая ТИНЧЕВА
BUILDINGREEN УСТОЙЧИВО СТРОИТЕЛСТВО, ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ 24 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. Кой е по-по-най- в българската устойчива архитектура Обявиха резултатите от първия конкурс за устойчива архитектура, проведен от Камарата на архитектите в България Отбелязването на два- ция“ - АДА ООД; екип от тура и вграждането им в тиране Greenworks), арх. рия) и арх. Росица Злата- ма част от устойчивите десетата годишнина от арх. Илко Николов, арх. манталитета на проекти- Весела Вълчева-Макгий нова (член на управител- проекти в страната ни са създаването на Съвета Диана Мущанова, арх. ране и строителство. (консултант по устойчи- ния съвет на Съюза на по ескиз на американски на архитектите в Евро- Мишо Михайлов, арх. Ро- Това би подобрило как- во строителство, дирек- архитектите в България). бюра и участват в про- па (АСЕ) постави пре- сица Йовчева и дизайне- то чувствително среда- тор на образователния Според арх. Весела Въл- грамата LEED. Въпреки дизвикателството пред рът Георги Зайков; „Ар- та, в която живеем и ра- комитет в BGBC), арх. чева-Макгий регистри- това според нея липсва българската архитектур- текс инженеринг“ АД; ботим, но и би доближи- Здравко Генчев (изпълни- рането на толкова много ясна концепция какво е на колегия да демонстри- „Булгарконсулт А&Е“ ло България до европей- телен директор на Цен- проекти в конкурса е из- устойчива архитектура и ра най-добрия пример за ЕООД; „Архонт студио“ ските изисквания, които търа за енергийна ефек- ключително положител- все още няма отличител- устойчива архитектура ООД; арх. Емил Василев сме длъжни да посрещ- тивност „ЕнЕфект“ и на но и статистически голя- но устойчиви проекти. от последните 20 годи- и VBSTUDIO. нем в най-близко бъде- мрежата „ЕкоЕнергия“), ни в страната. В иници- Основната идея за ор- ще. За да бъде избрана арх. Лило Попов (член ативата на Камарата на ганизиране на конкурса най-адекватната на изис- на управителния съвет на Първо място архитектите в България не е само представянето кванията за устойчивост Съюза на архитектите в за излъчване на най-ус- тойчива българска сгра- на страната ни в рамките на събитията по отбеляз- сграда, проектите бяха представени и оцене- България), арх. Николай Гълъбов (председател на Англо-американското да взеха участие извест- ни наши фирми и проек- ване на годишнината на АСЕ, а най-вече популя- ни от жури в състав арх. Андрея Момерин (уп- Комисията по междуна- родна дейност и евроин- училище в София - урок за танти като „Архитектур- но-дизайнерска аген- ризиране на принципите на устойчивата архитек- равител на организаци- ята за устойчиво проек- теграция към Камарата на архитектите в Бълга- „зелено” устойчиво мислене Журито е единодушно, ното езеро в двора. После че Англо-американското се използва за напояване. училище отговаря в най- Сградните системи голяма степен от всички (отоплителна и климатич- представени проекти на на инсталации, резервоари критериите за устойчи- за дъждовна вода, слънче- вост и изразява устойчив ви панели и др.) са проек- подход във всяка фаза на тирани така, че учениците планиране, строителство да имат достъп и да могат и експлоатация. да видят как работи и „жи- Още с проекта за из- вее” сградата. граждането на сградата е Проектирано от Ар- залегнала идеята за нама- хитектурно дизайнер- ляване на енергийното по- ска агенция - АДА ООД требление и по-чиста при- по ескиз на RMJM Hillier рода. На покрива на сгра- Group, USA, Англо-аме- дата са монтирани слън- риканското училище е чеви панели, които й оси- разположено в местността гуряват топлата вода. На- между околовръстен път всякъде прозорците са със и землището на община специални стъкла, които Панчарево. Училището се намаляват загубата на то- разполага в терен с площ плина. Самите прозорци от 70 хил. кв.м. Сградата заемат площ от 1900 кв.м, е с площ от около 7 700 което е близо една чет- кв.м, има външни тераси, върт от цялата сграда. Ос- площадки за игра, спорт- вен електроенергия учи- ни и технически съоръже- лището пести и вода. Има ния. изградена локална пре- През 2006 г. сградата чиствателна станция, коя- на Англо-американското то отработва водата от ка- училище получи специал- нализацията. Специални на награда в националния резервоари пък събират конкурс „Сграда на годи- дъждовната вода - от по- ната“ за „Най-екологична крива тя минава през во- сграда в България и сгра- досточни тръби, влиза под да с най-голямо социално земята и пълни изкустве- значение“.
Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 25 Второ място Трето място Пътнически терминал на летище Административна сграда на Пловдив - система за контрол на Посолството на САЩ - първата LEED енергийните разходи сграда в България разгъната площ от 10 090 Локален партньор в кв.м, в това число 2700 проекта за новата адми- кв.м покритие над улица нистративна сграда на По- и перон, 5200 кв.м площ солството на САЩ в Со- на основното ниво, пред- фия е Архитектурно ди- назначено изцяло за об- зайнерска агенция - АДА служване на пътници при ООД. Парцелът на посол- висок стандарт на услу- ството е с площ 40 дка и е гите и 2190 кв.м служеб- рамкиран от двете си стра- ни помещения на второ ни с паркова среда. Кон- ниво. цепцията е да се създаде Сградата е изцяло кли- „сграда в парка”, но пора- матизирана, оборудва- ди мерки за сигурност ком- на с BMS, осигуряваща плексът отстъпва в дъл- и регулираща разделно и бочина, като по този на- независимо потребление чин се съхраняват 4 ха съ- на енергия в отделните ществуваща растителност, ни комплекс от системи за та за екологично оценява- сектори. Чрез системата което надвишава два пъти пестене на енергия, кон- не. Освен това от всички Пътническият терми- колов, арх. Диана Муща- се контролират енергий- изискванията на LEED. трол на качеството на въз- дипломатически сгради на нал на летище Пловдив нова, арх. Мишо Михай- ните разходи и микрокли- В сградата са използвани духа, мониторинг на CO2. Америка по света допре- за вътрешни и междуна- лов, арх. Росица Йовчева мата в различните функ- иновативни стратегии за Това е първата сграда ди месеци само две отго- родни полети е проекти- и дизайнерът Георги Зай- ционални зони на лети- мениджмънт и опазване на в България, която е сер- варяха на LEED - в София ран от екип арх. Илко Ни- ков. Сградата е с покрита щето. водите, както и са внедре- тифицирана по програма- и Панама. Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 www.bgregio.eu ВСУ обновява сградния си фонд с европари Проектът „Осигуряване на подходяща и рентабилна образователна среда във ВСУ „Л. Каравелов” чрез подобряване на енергийната ефективност на учебен блок 6 и модернизация на библиотеката” се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие 2007–2013“, съфинансирана от Европейския съюз. Основният уче- бен блок 6, кой- то ще бъде са- ниран по про- екта Момент от пресконференцията по представяне на проекта на 22 юли Основните БЮДЖЕТ НА ПРОЕКТА енергоспестяващи мероприятия са: 1 455 700 лв. е общата стойност ВСУ „Л. Каравелов” тектурни ателиета, лабо- то беше представен пред •Цялостна подмяна на хидроизолацията на по- на проекта е утвърден и привлекате- ратории, библиотека и др. медиите проектът и бяха крива и топлинна изолация на покривното прос- лен образователен и нау- Със собствени средства в разяснени подробности транство с обща площ 2262 кв.м. чен център, притежаващ сградата са извършвани по него. •Демонтаж на дървена дограма, доставка и мон- 1 237 345 лв. дългогодишни традиции и частични строително-ре- Срокът за изпълнение безвъзмездна финан- подготвя висококвалифи- монтни работи – подмя- на проекта е 24 месеца, а таж на нова PVC дограма с обща площ 1604 цирани строителни кадри на на дограма, отоплител- изпълнението му ще се ре- кв.м. сова помощ от ЕФРР от всички образовател- на инсталация, сервизни- ализира от 4-членен екип. •Външна топлоизолaция и декоративна мазилка но–квалификационни сте- пени в областта на строи- те помещения. На 2 юни 2010 г. бе по- Ръководител на проекта е доц. Георги Годинячки – на всички фасади на сградата. 144 666 лв. телството и архитектура- дписан двустранен дого- ректор на ВСУ. В момен- съфинансиране от на- •Програмируема система за управление на ото- та. В учебен корпус блок вор между МРРБ и ВСУ та се разработва тръжна- ционалния бюджет 6, който е въведен в екс- за предоставяне на ВСУ та документация за изпъл- плението. плоатация през 1985 г., като бенефициент, безвъз- нение на строително-мон- •Подмяна на ел. табла и оптимизиране режима на се провежда цялостни- мездна финансова помощ тажните работи, след кое- осветлението чрез монтиране на сензори. 73 689 лв. ят учебен процес. В него за изпълнение на проек- то предстои да бъде про- собствен принос на се помещават лекцион- та. На 22 юли се проведе ведена процедура по ЗОП •Ново компютърно оборудване на библиотеката и ВСУ ни зали, кабинети, архи- пресконференция, на коя- за избор на изпълнител. климатична система. “Този документ е създаден съгласно договор BG 161PO001/1.1- 07/2009/013 в рамките на проект „Осигуряване на подходяща и рентабилна образователна среда във ВСУ „Л. Ка- равелов” чрез подобряване на енергийната ефективност на блок 6 и модернизация на библиотеката”, който се осъществява с финансовата подкрепа на оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
26 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ОБРАЗОВАНИЕ Доц. Георги Годинячки, ректор, в годината на 90-ия юбилей на Строителни войски и 72 години Висше строително училище „Любен Каравелов“: На първо място е качеството на обучението и грижата за студентите Д Доц. Годинячки, кои са оц. д-р инж. Георги Го- планове и липсата на изучава- основните приоритети динячки е завършил не на основни дисциплини. в работата на Висшето Искам да използвам случая да строително училище в през 1982 г. ВНВСУ обърна внимание върху един момента? „Ген. Бл. Иванов” (понасто- куриозен случай. През декем- - На първо място поставяме ящем ВСУ „Л. Каравелов“), ври 2008 г. получихме първо- качеството на обучението на специалност “Промишлено начална тригодишна акреди- студентите. В България ниво- и гражданско строителство”, тация на специалността „Ар- то на подготовка на постъп- хитектура“, която изтича през ващите във висшите училища профил “Конструкции”, след 2011 г. През май завършиха пада, а най-силните ученици което докторантура към На- първите ни студенти магистри отиват да учат в чужбина. За- учноизследователския тех- по специалност „Архитекту- това целта ни е при нас да не нически институт – МО. Ра- ра“. По информация от самите допуснем занижаване качест- боти във ВСУ от 1990 г. - от абсолвенти Камарата на архи- вото на обучението и стиму- асистент, през ръководител тектите в България е отказала лиране на студентите да учат. да им даде правоспособност. Всички млади хора имат въз- на катедра до зам.-ректор, от Първо ние, а после и от сама- можности, въпросът е да ги 2003 г. досега е ректор. Автор та камара отправихме запит- използват максимално, защо- и съавтор на учебници, на го- ване до Националната аген- то често по различни причи- лям брой научни публикации ция за оценяване и акредита- ни те имат други приорите- и на две рационализации. ция, която даде много катего- ти като работа или други дей- ричен отговор, че обучението ности. академичния състав? ност трябваше да осигурим и след одобрение на книжа- по архитектура във ВСУ е в Втората ни задача е устой- - Дълго време се подготвяха и по-голямо съфинансиране, та от МРРБ през септември пълно съответствие със ЗВО чиво финансово управление промени в Закона за висше- което е трудно за нас. Основ- предстои старт на обществе- и няма никакво основание на висшето училище и изли- то образование, които в мо- ните работи включват външна ната поръчка за изпълнител. за съмнение в акредитация- зане от кризата. Университе- мента обаче нямат развитие. топлоизолация на учебен кор- Стойността на строително-ре- та на специалността. Очаква- тите получават финансира- Сега се говори за връщане на пус блок 6, строен през 1985 монтните работи е около 1.1 ме този въпрос да се реши час не на брой обучавани студен- платеното образование, което г., цялостна хидроизолацията млн. лева. Очакваме ремонтът по-скоро. ти. Повечето от университе- няма да реши проблемите на на покрива - 2262 кв.м, под- да започне през пролетта на тите са затруднени финансо- университетите. Трябва да се мяна на 1604 кв.м дограма, 2011 г. паралелно с учебния Предстоят ли промени, во. Държавната субсидия за има предвид, че завършващи- усъвършенстване на система процес, което ще изисква до- свързани с тристепенно- 2007 и 2008 г. беше изплатена те зрелостници са по-малко от за управление на отопление- бра координация. то обучение? 100%. За 2009 г. изпълнени- обявените места в универси- то, ел. табла и оптимизиране - Ние изцяло отговаряме на ето на бюджетната субсидия тетите. Може би ще има оси- режима на осветлението чрез Как ще коментирате европейските изисквания. Ин- беше под 90%, а за 2010 г. до гуряване на повече средства сензори, компютърно оборуд- външното оценяване и женерните ни програми са че- момента се изпълнява 83% и в някои университети по оп- ване на библиотеката и клима- обучението по архитек- тиригодишни бакалавърски с не се знае какво намаление е ределени специалности. Във тична система. тура и строителство в възможност за продължаване предвидено още до края на го- ВСУ също са обучавани сту- Подготовката ни отне около България? след това в магистърски. От дината. За тази година нямаме денти платено обучение, но година. Студенти и препода- - През май изпълнихме из- тази есен освен „Строителни нито лев, отпуснат за капита- това създава определено не- ватели от ВСУ изготвиха ге- искванията на процедурата и конструкции“ имаме акреди- лови разходи и ремонти. Как- равенство между студентите. одезическо и архитектурно предадохме цялостната доку- тирани три нови магистрату- вото и да извършваме, го пра- Законът за развитие на ака- заснемане и цялостния техни- ментация на английски език ри с продължителност година вим предимно със собствени демичния състав беше при- чески проект, а специализира за външно оценяване. По моя и половина - „Технология на средства, целево финансира- ет през май, но правилникът фирма извърши енергийното преценка то засяга повече въз- строителството“, „Управление не или от дарения от бивши за прилагане още не е готов, обследване. Сградата е стро- можностите на университети- на инвестиционни проекти“ и възпитаници. От няколко го- очаква се приемането му от ена по метода пакетно-повди- те за развиване на науката, но „Опазване на архитектурно- дини непрекъснато обявяваме Министерския съвет. Ще ви- гани плочи, дограмата е сил- нека не подценяваме факта, то наследство“. Последните конкурси и назначаваме нови дим дали няма противоречие но амортизирана и има голе- че висшите учебни заведения две са единствени в България преподаватели, защото създа- в забраната за преподаватели ми топлинни загуби. Проек- имат еднакво важната зада- и не се предлагат в други ви- ването на Архитектурния фа- от един университет да заемат тът за санирането е на колек- ча да обучават студенти и да сши учебни заведения. Така- култет изисква не по-малко от академични длъжности в друг. тив от ВСУ: част „Архитекту- водят качествен учебен про- ва е и бакалавърската специ- 40 щатни преподаватели. ра“ – арх. Анета Младенова и цес. Проблемът за качеството алност „Строителство и архи- Много важни за нас са отно- Представете с няколко арх. Борислава Манчева, кон- на образователния процес при тектура на сгради и съоръже- шението и грижата към сту- думи подготвяното сани- структивно становище – инж. това оценяване е по-слабо за- ния“, от която студентите мо- дентите. ВСУ има голямо пре- ране на сградния фонд с Василий Сафронов, част ВиК сегнат, а приоритет е даден на гат да продължат в магистър- димство, че е една стройна и европейски средства? – инж. Борис Николов, част научните постижения на пре- ска програма по архитектура компактна структура, обе- - Проектът, който спечелихме „Електро“ – инж. Стоян Ха- подавателите. Очакваме да с продължителност 2 години и динена в уникален за Бълга- по програма „Регионално раз- мов, план за безопасност и видим дали няма да бъде опо- половина. рия кампус, и цялостната дей- витие“ по договор от 2 юни, здраве – доц. Венцислав Сто- рочено на местна почва това ност се осъществява в един е за 1 455 700 лв. Таванът янов. външно оценяване. Какво е взаимодействие- затворен район от 106 дека- на проектите беше до 4 млн. В момента се разработ- Обучение в професионално то с бизнеса? ра. Всички текущи пробле- лева, но при по-голяма стой- ва тръжната документация направление архитектура и - Ние сме висше училище с ми на студентите се решават строителство вече се извърш- много добри традиции и тяс- много оперативно, осигурено История ва на няколко места в Бъл- на връзка със строителния е качествено и бързо обслуж- гария, но учебните заведе- бранш и бившите ни възпита- В ване от администрацията, как- исшето строително училище “Любен Каравелов” – Со- ния с утвърдени дългогодиш- ници. От няколко години има- то и консултации от препода- фия, е наследник на специализираното военно инженер- ни традиции са Университе- ме кариерен център, но ситу- вателите. но-строително училище за нуждите на Строителни вой- тът по архитектура, строител- ацията вече се промени – по- ски. От създаването му през 1938 г. е преминало през ство и геодезия и ВСУ „Л. Ка- рано фирмите непрекъснато Какви промени очаквате различни форми на съществуване - школа, средно, по- равелов”. В началото на вся- търсеха нови кадри, а сега не във връзка с подготвяни- лувисше и висше учебно заведение. Над 5500 са обуче- ка учебна година при нас се се предлагат достатъчно ра- те изменения на Закона преместват студенти от дру- ботни места. Всички очакваме за висшето образование ните до момента випускници. Преподаватели от учили- ги университети, но се налага края на кризата. и с влизането в сила на щето са проектанти на различни административни, про- да ги връщаме 1-2 курса назад Интервюто взе Закона за развитието на мишлени, жилищни и транспортни обекти. поради разликите в учебните Николай ТОДОРОВ
Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 27 ОБРАЗОВАНИЕ Възпитаници: Училището ни изучи и възпита лични качества Валентин Вълев, управител на преимущество в на- там, че и сега учили- „Експрес Гаранцион” ЕООД чалото на нашата ка- щето подготвя до- риера като инжене- бре обучени изпълни- Обучението в тога- ри. Добрият инже- тели, не толкова про- вашното ВВИСУ „Бла- нер трябва да има не ектанти, просто ми- гой Иванов” имаше само професионални кроклиматът там е няколко много добри качества, но и да ра- такъв. А Строителни страни. Самият факт, боти с хора, а това се войски беше една от че бяхме затворени учи ежедневно още от най-добрите строи- зад една ограда, ни по- първия обект. Строи- телни организации магаше да се съсредо- телни войски ни дадо- от близкото минало. точим върху основния ха възможността да Попадайки там, се за- ни проблем - учение- бъдем самостоятел- познах със строител- то. Имахме възмож- ни ръководители, да ния процес от всич- ност да обменяме по- носим отговорност ки страни - от най-до- стоянно информация за действията си и да лното ниво до най-го- помежду си. Дисципли- планираме бъдещето си. Тази самостоятелност ни даде лемите обекти, от ценообразуване до главен инженер. ната и това, че няма- увереността, че имаме сили да започнем самостоятелен Работата ми там ме е научила на всичко, после само съм ше на кого да се оп- успешен бизнес - много от моите колеги днес са успешни прилагал наученото според моето виждане. Опитът, лачеш, ни научи да разчитаме на себе си, което впослед- строителни предприемачи. който бяхме натрупали във взаимоотношенията с хора- ствие много ми е помагало. А Строителни войски беше та, управлението на персонала, в управлението на проце- страхотна школа. Беше като на война. Постъпваш, хвър- Христо Димитров, управител сите ни беше от голяма полза впоследствие. Друг плюс - лят те в работата и никой не го интересува как си, мо- Строителни войски през годините обучи много хора, ко- жеш ли. Единствено защо не си спазил графика, този или на „Планекс” ООД: ито в противен случай нямаше да знаят какво да правят онзи срок. Беше доста тежко, но и доста мотивиращо. Обучението във ВСУ „Любен Каравелов” беше на доста с живота си. За съжаление всичко това няма да се случи Въобще не е случайно, че толкова много инженери, кои- добро ниво и училището подготвяше отлични изпълни- повече, вече няма как да съществува в същия вид в кой- то минаха оттам, изградиха впоследствие успешен стро- тели. Това се вижда и сега във фирмите в бранша - кол- то беше - няма база, няма добро управление, няма и при- ителен бизнес и оцеляват. ко от техните управители са кадри, обучени там. Смя- чина да се случи. Илиян Терзиев, управител на „АТ инженеринг 2000“ ООД: За успешен бизнес са необходими няколко основни компонента. На първо място - зна- ния, получени от до- бри преподаватели. Те не богат обаче да ра- ботят без практичес- ки опит, осигуряван от Строителните войски. Без дисциплина нищо не може да функ- ционира успешно. И трите неща аз съм по- лучил от ВНВСУ, сега ВСУ „Любен Караве- лов“, и системата на Строителни войски. Калин Балкански, управител на „Балкански 2000“ ООД: Много съществено е обучението, което всички получихме там. Училището е на мно- го високо ниво. Освен уменията чисто про- фесионално-техниче- ски хората се обучава- ха и в мъжество, дис- циплина и самодисци- плина. Освен че тряб- ва да бъдем и техниче- ски грамотни, но и да бъдем принципно съ- вестни и отговорни личности. Николай Галчев, гл. изп. директор на „Галчев инженеринг груп“: Винаги съм се чувствал горд, че съм възпитаник на едно от най-старите висши училища в България - историята на нашите предшественици ни задължава да дадем най- доброто от себе си. Добрата академична подготовка във ВСУ, съчетана с възможността за практическа реализа- ция на наученото в Строителни войски ни даде голямо
28 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ИНВЕСТИЦИИ Преките чуждестранни инвестиции над 1.2 трлн. долара през 2010 г. „Зелените“ инвестиции са приоритет Възстановяването на- вите сектори, стимули- Спадът в ПЧИ беше най-осезаем в развитите икономики, а най-малък в бира сила и глобални- ращите и определящите Югоизточна Азия и Африка те преки чуждестранни фактори за включване- инвестиции се очаква да то на транснационални- надминат 1.2 трилиона те корпорации в прехо- долара през 2010 г., да да към нисковъглероден достигнат 1.3–1.5 трили- икономически растеж, она долара през 2011 г. като анализира възмож- и да се доближат до 1.6– ностите за правителстве- 2 трилиона долара през ни политики, които могат 2012 г. Като цяло иконо- да подобрят този преход. мическото възстановя- Световният доклад за ване изглежда крехко на инвестициите за 2010 г. този етап благодарение оценява резкия спад на на по-високите корпора- входящи ПЧИ на 1 114 тивни печалби и подобре- млрд. през 2009 г., или ните икономически и фи- 27%, спадът през 2008 нансови условия. г. беше 16%. През 2009 Глобалните преки чуж- г. глобалните изходящи дестранни инвестиции са ПЧИ спаднаха с 43% до стигнали до най-ниска 1.101 милиарда долара, точка през втората част надминавайки намалени- на 2009 г., последвано отето от 37% при входящи- скромно възстановяване те инвестиции. Повечето през първата част на го- компоненти на ПЧИ – ка- дината, което е основа- питаловите инвестиции, ние за по-добра перспек- вътрешнофирмени заеми тива. и реинвестирани печал- Това посочва годишно- би, се свиха, а ПЧИ от то изследване на светов- фондове за дялови инвес- •Значимостта на раз- ките в преход намаляха с от глобалните изходящи до историческите 11%. ните тенденции в инвес- тиции намаляха с 65%. витите икономики и на 27% през 2009 г. и изхо- ПЧИ. Тези страни са на- Цялостната чуждестран- тициите на Конференци- Според изследването икономиките в преход дящите потоци на ПЧИ чело на процеса на въз- на заетост на транснаци- ята на ООН за търговия като дестинации и източ- от тези две групи иконо- становяването на инвес- оналните корпорации се и развитие (ЮНКТАД), някои промени в тен- ници на глобални ПЧИ мики се свиха с 21%, те тициите и ще останат ос- повиши до 80 милиона наречено „Инвестиране в денциите на глобални- се очаква да се увелича- все пак са поели почти новни дестинации за чуж- долара. нисковъглеродна иконо- те ПЧИ ва. Въпреки че преките половината от входящите дестранни инвестиции. •Резкият спад в тран- мика”. Той изследва ха- ще се усилят в краткосро- инвестиции към развити- потоци през 2009 г. и са •Тенденцията на до- сграничните сливания и рактеристиките, ключо- чен и средносрочен план. те икономики и икономи- осигурили една четвърт пълнително свиване в придобивания беше глав- производствените ПЧИ ната причина за спада на Най-популярни Основни изводи в сравнение с тези при ПЧИ през 2009 г. Тъй правителствени мерки за •Глобалните ПЧИ през първата половина на 2010 услугите ще се запази. като са по-чувствител- Заради трансгранични- ни към финансовите ус- улесняване на инвеститорите г.: сдържано и неравномерно възстановяване те придобивания произ- ловия, трансграничните •Улесняване на критериите за одобрение •Предпазлив оптимизъм: скромно възстановя- водственият сектор беше сливания и придобива- •Канализиране на процедурите за одобрение на ване на глобалните инвестиции, последвано от най-силно засегнат през ния се свиха с 34% през 2009 г. със спад от 77% в 2009 г. С 15% намаляха инвестиционни проекти растеж в средносрочен план сравнение с 2008 г. проектите „на зелено” - •Подобряване на сътрудничеството между раз- Въпреки сериозния нови проекти, започнати •Развиващите се икономики и тези в преход са личните агенции и звена за инвестиционната по- ефект върху ПЧИ кри- от транснационални кор- литика привлекли половината от глобалните ПЧИ и са зата все още не е спря- порации в чужди стра- •Ускоряване на режимите за лицензиране на ин- направили една четвърт от тях ла интернационализаци- ни. Първоначалните дан- вестиционни проекти • Тези икономики водят възстановяването на ята на производството. ни демонстрират, че сли- Делът на транснационал- ванията и придобивани- •По-добър баланс между интересите на инвести- глобалните ПЧИ и ще останат благоприятна дес- ните корпорации в све- ята се възстановяват по- торите и обществения интерес тинация за тях товния БВП се покачи бързо. 7 държави са едновременно най-големите източници и През 2009 България е била на второ място в Балканския получатели на инвестиции за 2009 регион по привлечени преки чуждестранни инвестиции Източник: ЮНКТАД, Бъл- гарска агенция за инвестиции
Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 29 ИНВЕСТИЦИИ „Зелените“ инвестиции Видове 2. Създаване на продукти и услуги с ниско съдър- Тенденции •Нисковъглеродните чуждестранни инвести- жание на въглерод при употреба, които включват •Бързо увеличение на нисковъглеродните ции са трансфер на технологии, практики или електрически автомобили, електроника и интег- ПЧИ през последните години въпреки спада продукти от международните корпорации, рирани системи за масов транспорт. през 2009 г. в резултат на финансовата криза. така че техните операции и използването на •Около 40% от нисковъглеродните ПЧИ през техните продукти и услуги генерира значи- Значение 2003 - 2009 са в развиващите се страни. телно по-малко парникови газове. Нисковъглеродните ПЧИ са около 90 млрд. •Все повече международни корпорации се •Нисковъглеродните чуждестранни инвести- долара през 2009 г. само в три ключови ин- ориентират към нисковъглеродни инвести- ции включват и ПЧИ, направени за придоби- дустрии, които са: ване или достъп на нисковъглеродни техно- •Възобновяеми енергийни източници (ВЕЦ, ции. логии, процеси и продукти. слънчеви панели, ветропаркове и т.н.) • Около 10% от нисковъглеродните ПЧИ през •Нисковъглеродните чуждестранни инвести- •Рециклиране 2003 - 2009 са от корпорации от развиващите ции биват два вида: •Производство на екологични технологии и се страни и икономиките в преход. По-голя- 1. Въвеждане на нисковъглеродни процеси, кои- продукти (вятърни турбини, слънчеви панели мата част от тези инвестиции са били в други то намаляват емисиите на парникови газове. и биогорива) развиващи се страни. Големите развиващи се либерализират, насърча- зумения. Страните про- ПЧИ в България и Румъния пазари продължават да се ват и улесняват чуждес- дължават да ги използват 16000 представят добре. Въпре- транните инвестиции.като начин да привлекат ки че САЩ останаха глав- Малко под 70% от мерки- и насърчат чуждестранни ният получател на ПЧИ те, инициирани минала- инвестиции. 14000 през 2009 г., Китай е на та година, са били в под- Управлението на ин- второ място. Половина- крепа на чуждестранните вестиционното въздейст- та от шестте главни дес- инвестиции. Делът на по-вие на антикризисни- 12000 тинации за чуждестранни рестриктивните полити- те мерки ще представля- инвестиции са развиващи чески мерки през 2009 г.ва голямо предизвика- 10000 се икономики или иконо- е 30% - най-високият от телство пред правител- мики в преход. 1992 г. насам. ствата. Това е от особено Международните ин- значение за развиващи се млн.$ 8000 България Либерализация и регула- вестиционни споразуме- страни, чиито индустрии Румъния ция едновременно ния, които се състоят отмогат да бъдат негатив- Националните полити- двустранни инвестицион- но повлияни от нелоял- 6000 ки продължават да либе- ни договори, договори зана конкуренция в резул- рализират чуждестран- двойно данъчно облагане тат на държавна помощ, ните инвестиции, но и да и други, продължиха да и на страни, които нямат 4000 регулират по-стриктно. се увеличават през 2009 възможност да предла- Усилията са да се либе- г., достигайки 5939 спо-гат такава държавна по- рализират входящите по- разумения. Сред новите мощ. Развитите държа- 2000 тоци и в същото време те 211 нови споразумения ви трябва да подсигурят да са регулирани по-вни- през 2009 г. 82 са били приключването на про- 0 мателно след ясните тен- двустранни инвестицион- грами за субсидии по на- 2006 2007 2008 2009 денции към либерализа- ни договори, 109 са биличин, който не използва ция от първите години на договори за двойно да- кризата като претекст за XXI век. нъчно облагане и 20 са дискриминиране срещу България През 2009 г. повече- били други международ- едни или други чуждес- то страни продължиха да ни инвестиционни спора- транни инвеститори. Преките чуждестранни инвестиции в Румъния. България са намалявали с пъти след Според препоръките на ЮНКТАД ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИ, МЛН. ДОЛАРА 2007 г. - от 12 388 милиарда долара на България е реализирала много от тях 1996 - 2005 9 795 млрд. долара до 4 467 млрд. до- - с промените в правилника за прила- средного- 2006 2007 2008 2009 лара през 2009 г. гане на Закона за насърчаване на ин- дишно Това поставя страната на трето място вестициите бяха улеснени критери- БЪЛГАРИЯ по обем на глава от населението през ите за одобрение, опростени и кана- Входящи 1 292 7 804 12 388 9 795 4 467 2007 г., което съответно е пето през лизирани процедурите за одобрение 2008 г. и 19-о през 2009 г. Потенциа- на инвестиционни проекти с цел по- Изходящи 14177 270 707 - 136 лът е бил съответно 54 и 61-во място добряване сътрудничеството между РУМЪНИЯ за 2007 и 2008 г. различните агенции, работещи с ин- Входящи 2 130 11 367 9 921 13 909 6 329 И по двата показателя страната е из- веститорите, намалени праговете за Изходящи 6 423 279 274 218 0.1 преварвала държави като Естония и лицензиране на инвеститорите. ВЕЛИКОБРИТАНИЯ Входящи 62 191 156 186 186 381 91 487 45 676 КЛАСАЦИЯ Изходящи 94 548 86 271 318 403 161 056 18 463 Привлечени ПЧИ на човек Потенциал за привличане на ПЧИ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Държава 2007 2008 2009 Държава 2007 2008 Входящи 323 314 586 815 923 810 536 917 361 949 Йордания 12 13 14 Малта 55 56 Изходящи 406 911 694 946 1 287 277 915 780 388 527 Монголия 30 14 15 Латвия 49 57 Европа Армения 46 26 16 Азърбейджан 65 58 Входящи 335 140 628 420 988 422 551 059 378 388 Саудитска Арабия 55 33 17 Мексико 58 59 Изходящи 438 296 797 600 1 367 624 992 106 439 584 Сингапур 7 50 18 Аржентина 59 60 РАЗВИТИ ИКОНОМИКИ България 3 5 19 България 54 61 Входящи 516 296 970 098 1 444 075 1 018 273 565 892 Мозамбик 64 48 20 Тайланд 61 62 Изходящи 633 191 1 158 105 1 923 895 1 571 899 820 665 ЦЕЛИЯ СВЯТ Бахамас 24 21 21 Панама 63 63 Входящи 741 045 1 459 133 2 099 973 1 770 873 1 114 189 Естония 17 37 22 Ангола 72 64 Изходящи 717 852 1 410 574 2 267 547 1 928 799 1 100 993 Ямайка 50 24 23 Румъния 64 65
30 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ОФЕРТИ , foto.stroitelstvo.info Фотосервиз на Градът Медиа Груп ЦЕНИ (без ДДС) В РУБРИКА МАГАЗИН: рекламно каре (пълноцветно): 33 см2 – 70 лв.; 66 см2 – 130 лв.; 102 см2 – 190 лв.; 136 см2 – 250 лв.
Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 31 СВЯТ Най-големият транзитен терминал в Европа ще се изгражда в Словакия В резултат от партньорските взаимоотношения между Австрия, Чехия и Словакия възниква един от най-амбициозните проекти по Дунавската стратегия С Т ъвместен проект за изграждане на най-го- рансконтинен- лемия в Европа транзитен терминал беше талният тран- представен на поредната конференция по зитен терминал „Дунавската стратегия”. Партньори в ини- циативата са Австрия, Чехия и Републи- в Централна Ев- ка Словакия, като мащабният обект ще се ропа ще предста- разположи на словашка територия. Транс- влява мултимо- континенталният транзитен терминал при- дален разпредели- съства в националната програма за разви- телен център, об- тие на Словакия до 2020 г. и наскоро наме- служващ всички ри своето заслужено място в словашката позиция по европейската стратегия за раз- форми на транс- витие на дунавския макрорегион. порт – въздушен, сухопътен и во- ден Параметрите на Дунав- ване, а концентрацията на ската стратегия са насоче- първокласни пътища, ви- ни към постигане на цели сокоскоростни жп линии и от транснационално и меж- международни летища в ре- дуконтинентално ниво и гиона допълва инфраструк- е от значение да се под- турните модули в транс- П крепят проекти, които ще портната система. Изграж- улеснят търговията между дането на подобен обект се жение на региона на евро- и транспортна инфраструк- отношения, което ще дове- роектът за ЕС и страните от азиатски- налага и поради някои тех- пейския континент, квали- тура. В близост до града де до цялостен просперитет трансконти- те държави. Европейски- ническите ограничения, фицираната работна ръка преминават първокласни на регионите в Централна и ненталния тер- те стратези признават зна- като например разликите и благоприятната данъчна и второкласни пътни арте- Източна Европа. Подобни чението на ефективни ко- в размера на коловозите в среда са част от причините рии, както и две електри- нови импулси от своя стра- минал носи и рис- муникационни връзки не Азия и Европа или затруд- Словакия да бележи ежего- фицирани скоростни желе- на ще инициират развитие кове, понеже ня- само в сферата на кому- нените плавателни условия дишен икономически ръст зопътни линии. Погранич- и оживление на икономи- кои от съоръже- никационните технологии, в някои участъци на река от около 10%. ната река Морава може да ческите дейности и в оста- но и под формата на транс- Дунав. Трансконтинен- По проекта за транскон- се прекоси с ферибот или налата част на Европа. Ре- нията трябва да портни маршрути, за да се талният терминал се оказ- тиненталния транзитен по автомобилен мост, пре- ализирането на проекта ще се разположат на осъществи реалното прид- ва най-ефикасният и пред- терминал работи екипът на ди да се влее в Дунав. Про- положи основите на цен- вижване на хора, стоки и приемчив начин за съвмес- словашкия архитект Юрай ектът за трансконтинентал- тър за транзит, логистика и настоящи воен- суровини. Едно от приори- тяване на петте типа транс- Янин, състоящ се от око- ния терминал носи и риско- търговия, който може да се ни територии и тетните направления за по- порт в световната логис- ло 50 специалисти. Те се ве, понеже някои от съоръ- разрасне до център за раз- върху зони с при- стигане на просперитет в тична и търговска мрежа. запознават с проекта още женията трябва да се раз- витие и обучение в сфера- крайречните територии на В миналото регионът, в на идейно ниво, след което положат на настоящи воен- та на разнообразните ви- роден газ и водни Дунав включва развитие- който е разположен про- се взема съвместното ре- ни територии и върху зони дове транспорт, логистика, резервоари то на мултимодални транс- ектният транзитен тер- шение значителна част от с природен газ и водни ре- „интелигентни” транспорт- портни коридори. минал, е бил кръстопът- съоръженията да се лока- зервоари. ни системи и информаци- Трансконтиненталният но място на две от най-ва- лизират в близост до град Очаква се проектът да онни технологии. За да функционира опти- транзитен терминал в Цен- жните направления в Ев- Малаки, край речната гра- има огромен ефект вър- По предварителни раз- мално трансконтинентал- трална Европа ще предста- разия – Пътят на коприна- ница с Австрия. Градът от- ху околната среда, насе- чети стойността на про- ният транзитен терминал, влява мултимодален раз- та (изток – запад) и Пътят стои на 40 км от летището лението, инфраструктура- екта възлиза на 37 млрд. е от съществено значение пределителен център, об- на кехлибара (север-юг). и дунавското пристанище- та и икономиката не само евро. Планирано е строи- корабоплаването по река- служващ всички форми на В наши дни териториите, то на Братислава и на 88 на Малаки и региона, но и телството да стартира през та да се осъществява без- транспорт – въздушен, су- разположени между градо- км от летището на Виена. в европейски мащаб. Тран- 2014 г. и да приключи до проблемно, както и да бъ- хопътен и воден. Водна- вете Виена, Братислава и Малаки е индустриален, зитната функция на обекта 2020. Дотогава се очаква дат завършени магистрал- та връзка към река Дунав Бърно, са наречени златен културен и търговски цен- ще подобри условията за да са реализирани и дру- ните пътни и релсови тра- осигурява възможности за триъгълник за инвестиции. тър на региона и разполага възникване на нови индус- ги приоритетни проекти сета в макрорегиона. речно и речно-морско пла- Стратегическото разполо- с добре развита техническа трии и финансови взаимо- по Дунавската стратегия. Надежда НИКОЛОВА План за разширение на железницата с широко междуосие Кошице - Виена Възможности за разполагане на мултимодални терминали в Словакия - жп линия широко междуосие - промяна на междуосието - жп линия широко междуосие - други мултимодални терминали в Словакия - жп линия широко междуосие разширение - жп линия шроко междуосие - за ремонт - жп линия широко междуосие разширение - Трансконтинентален транзитен терминал ТТТ - жп линия стандартна високоскоростна - водни пътища - жп линия стандартна - жп линия стандартна нормална - транстонтинентален транзитен терминал - водни пътища - Транзитен терминал Кошице
32 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. СВЯТ Първи проект на Жан Нувел във Великобритания Кървавочервеният павилион на известния архитект е отворен до 17 октомври Всяко лято от 2000 г. лиона представлява ком- от аранжировката включ- ва собствената си архи- известната лондонска га- бинация от контрастира- ва маси за тенис, дъски за тектурна практика през лерия за модерно и съ- щи материали – леки ма- шах, хвърчила, фризбита 1970. През 1994 той осно- временно изкуство „Сер- терии и метални конзолни и балони— всички черве- вава Ateliers Jean Nouvel, пентин” става домакин структури. Цялото съоръ- ни. което сега е едно от най- на авангардна временна жение е в яркочервен цвят, Павилионът на Нувел големите архитектур- структура. Тази година га- който контрастира силно ще функционира като об- ни студиа във Франция с лерията, намираща се в със заобикалящата го зе- ществено място, кафене офиси в цял свят. Компа- градини Кенсингтън в ан- ленина на парка. Кърваво- и съоръжение за различ- нията се е специализирала глийската столица, праз- червеното е избрано и по- ни културни мероприятия, в сфери като архитектура, нува своята 40-годишнина ради факта, че навява асо- които всяко лято привли- градски дизайн, ландшафт, и каква по-голяма награ- циации с типичните бри- чат поне 250 хиляди посе- индустриален и вътрешен да от това удоволствието тански символи като чер- тители. Павилионът отво- дизайн. Освен работата си да се порадва на модерния вените телефонни каби- ри врати в средата на юли към галерия „Серпентин” Не може да се отрече, че червеното стои много добре дизайн на съоръжение, ни, пощенски кутии и ав- и ще остане до октомври. Нувел наскоро оповести на фона на зеленината на парка проектирано от световно- тобуси в Лондон. Пави- За него няма бюджет, тъй и намерението си да рабо- дина да се създава павили- Хадид (2000), Оскар Ни- известен архитект. Тази лионът е авангарден, има като се финансира чрез ти по проекта за новия на- он към известната лондон- мейер (2003) и Франк Гери година павилионът, който смели геометрични фор- спонсорство, дарения и ционален музей на Катар. ска галерия датира от 2000 (2008) вече са сред извест- ежегодно се изгражда тук, ми и големи сгъваеми тен- продажба на предходните Стилът на работа на ар- г. и е замисъл на директора ните архитекти, проекти- е дело на французина Жан ти. Структурите от стъкло, структури. хитекта е несравним, ха- на галерията Джулия Пей- рали временни структура Нувел. Това реално е и де- поликарбонат и текстил Жан Нувел е роден рактеризира се с индиви- тън-Джоунс. Целта е да се за галерия „Серпентин”. сетият проект на галери- представляват игра между през 1945 г. във Франция. дуалност и иновативност. представят проекти на ар- Павилионът на Нувел ще ята по тази инициатива и вътрешните и външните От 1967 до 1970 е рабо- Освен с архитектурата си хитекти, които към мо- бъде домакин на редица първата завършена сграда пространства. Временната тил като асистент и про- Нувел е известен и с инте- мента на отправената по- събития в продължение на на архитекта във Велико- сграда на френския архи- джект мениджър на вели- реса си към музиката и ли- кана нямат завършен про- четири месеца, в това чис- британия. тект е място за забавления чията Клод Парент и Пол тературата. ект в Обединеното крал- ло музикални прояви, теа- Самият дизайн на пави- и почивка и затова част Вирилио. Нувел оглавя- Инициативата всяка го- ство. Популярните Заха трални постановки и др. Нувел е избрал кървавочервения цвят заради асоциацията, която прави с типично Павилионът ще бъде домакин на различни мероприятия чак до 17 октомври британските телефонни кабини, пощенски кутии и автобуси в Лондон

More Related Content

PDF
Строителсво и Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Sg 20100301 All
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Revit Geting Started
byCтроителен Инженер
 
DOC
Mrrb
byCтроителен Инженер
 
PDF
Mинистерство на регионалното развитие и благоустройството
byCтроителен Инженер
 
Строителсво и Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Sg 20100301 All
byCтроителен Инженер
 
Строителство градът
byCтроителен Инженер
 
Revit Geting Started
byCтроителен Инженер
 
Mrrb
byCтроителен Инженер
 
Mинистерство на регионалното развитие и благоустройството
byCтроителен Инженер
 

Viewers also liked

PDF
Държавен Вестник
byCтроителен Инженер
 
PDF
Mинистерство на регионалното развитие и благоустройството
byCтроителен Инженер
 
DOC
Наредба за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства
byCтроителен Инженер
 
DOC
Наредба
byCтроителен Инженер
 
PDF
1 introduction
byPrabhu mk
 
PDF
How To Design Concrete Structures Using Eurocode 2
byCтроителен Инженер
 
PDF
Сеизмично райониране на Република България
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
DOC
метални конструкции 8 семестър - уасг 2015
byMitko Dobrev
 
PDF
Mastering Auto Cad 2010
byCтроителен Инженер
 
PDF
Лекция 1
byИван Иванов
 
PPT
тема 6 стенни и смесени конструкции
byMitko Dimitrov
 
PDF
оразмеряване и конструиране на стоманобетонна шайба
byVasil Kardjiev
 
PDF
Национални параметри за Еврокод 8
byCтроителен Инженер
 
PDF
6 portal frames
byPrabhu mk
 
Държавен Вестник
byCтроителен Инженер
 
Mинистерство на регионалното развитие и благоустройството
byCтроителен Инженер
 
Наредба за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства
byCтроителен Инженер
 
Наредба
byCтроителен Инженер
 
1 introduction
byPrabhu mk
 
How To Design Concrete Structures Using Eurocode 2
byCтроителен Инженер
 
Сеизмично райониране на Република България
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
метални конструкции 8 семестър - уасг 2015
byMitko Dobrev
 
Mastering Auto Cad 2010
byCтроителен Инженер
 
Лекция 1
byИван Иванов
 
тема 6 стенни и смесени конструкции
byMitko Dimitrov
 
оразмеряване и конструиране на стоманобетонна шайба
byVasil Kardjiev
 
Национални параметри за Еврокод 8
byCтроителен Инженер
 
6 portal frames
byPrabhu mk
 

Similar to Строителство Градът

PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
строителство градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Sg 20100308 All
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Календар със събитията на членовете на БДФ за месеаприл
byBulgarian Donor's Forum
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
строителство градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
BG - 1st MyUniversity brochure
byMyUniversity project
 
PDF
MyUniversity: ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ ЗА ОБЕДИНЕНО ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ , брошура
bymanuvergi
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
строителство градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Sg 20100308 All
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Календар със събитията на членовете на БДФ за месеаприл
byBulgarian Donor's Forum
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
строителство градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
BG - 1st MyUniversity brochure
byMyUniversity project
 
MyUniversity: ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ ЗА ОБЕДИНЕНО ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ , брошура
bymanuvergi
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 

More from Cтроителен Инженер

PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
PDF
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 
Строителство Градът
byCтроителен Инженер
 

Строителство Градът

  • 1.
    sg.stroitelstvo.info Брой 29 (665), 26 юли - 1 август 2010 г. Цена 1.50 лв. „ДА ОТКЛЮЧИМ ПОТЕНЦИАЛА“ Това е мотото на българската позиция относ- но статегията на Европейския сьюз за развитие на Дунавското пространство. Според докумен- та съществува- щият потенциал трябва да бъде разкрит, оценен и освободен за развитие. Фотограф Мария Съботинова Още на стр. 4-5 Jessica стимулира общините да работят като предприемачи 33 млн. евро по оперативна програма „Регионално развитие“ ще се отпускат на търговски принцип за проекти, които ще стигнат до частния сектор чрез публично-частно партньорство Правителството одо- спортни обекти, енергий- ра, обществени простран-емите дейности по прио- ръжения за предпазване Кога ще се финансира? бри финансовото спора- на ефективност, паркин- ства, сгради и съоръже- ритетна ос 1 на оператив- от наводнения. Кръгът от Задължително условие зумение по инициатива- ги и др. ния, които са необходи- на програма „Регионал- обекти е разширен с биз- е проектите да бъдат част та Jessica миналата сед- Бизнесът за първи път ми или биха подпомогна- но развитие“ - „Интегри- нес и индустриални пар- На стр. 17 29 мица. Това е стъпка към ще може да се включи в ли развитието му. Това ерано и устойчиво градско кове, търговски зони и др. подписването на докумен- проекти, финансирани по така, защото инициатива-развитие“, по която се от- Изискването е тези проек- 29 > та, който ще даде път на оперативна програма „Ре- та Jessica - форма на раз- пускат средства за инвес- ти да са способни да гене- българските градове до гионално развитие“, не пореждане с европейски- тиции от енергийна ефек- рират доход, защото същ- изгодно финансиране за само като изпълнител или те безвъзмездни помощи тивност в обществени ността на Jessica е пари- градски проекти, вклю- доставчик, а и като пряк на търговски принцип, до- сгради като болници, учи- те да се отпускат под фор- 9 771310 983000 чително такива за бизнес бенефициент от изграж- пуска да се финансират лища или общински адми- мата на заеми и дялови зони и сгради, културни и дането на инфраструкту- публично-частни парт- нистрации, до обновяване участия. Разширява се и ньорства. на общите части на час- достъпът на частния сек- тен жилищен фонд, до об- тор до такова финансира- Какво ще се финансира? новяване на и изграждане не, включително до обек- Проектите трябва да на градски пространства, ти, разположени на частни съответстват на избира- улично осветление, съо- имоти.
  • 2.
    2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. СЕДМИЦАТА www.stroitelstvo.info ЗАКОНОДАТЕЛСТВО След 6 месеца може да има нов Закон за Законови промени предвиждат планове за Общините ще стопанисват някои обществените поръчки управление на риска от наводнения находища на минерални води Обмисляме изцяло нов закон за обществените поръчки, тъй Ще бъдат съставяни карти на райони под заплаха и Някои от находищата на минерални води - като старият е с много грешна база. Това каза депутатът от такива в риск от наводнения, реши парламентът с изключителна държавна собственост, ще ГЕРБ Емил Радев по повод доклада на Европейската комисия, приемането на промени в Закона за водите. Въз ос- могат да се предоставят безвъзмездно за уп- който бе представен миналата седмица. В Агенцията за об- нова на тези карти ще се съставят планове за упра- равление на общините за срок от 25 години. ществени поръчки и в Министерския съвет вече се подготвя вление на риска от наводнения на ниво район на ба- Това реши парламентът, който прие на вто- новата нормативна база, съобщи Радев. Най-важното е да се сейново управление, които могат да включват на- ро четене промени в Закона за водите. Става предотврати разделянето на поръчките на няколко по-малки, сърчаване на практики за устойчиво земеползва- дума за минерални води, които не са дадени необходимо е още част от постановките, описани в наредби, не, подобряване на задържането на води, както и на концесии или за тях не са предоставени да се пренесат в самия закон, като основната цел е по-голяма контролирано наводняване на определени райони в права на други лица по реда на закона. Тази прозрачност, посочи депутатът. случай на наводнение. възможност влиза в сила от 1 януари 2011 г. ИНФРАСТРУКТУРА АПИ обяви решенията за определяне за строител и Стартира изграждането на канализация в кв. „Бенковски“ надзор на отсечката Ямбол - Карнобат Председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ Божидар Йотов подписа решения за определяне на изпъл- нител за допълнително проектиране и строителство и кон- султант на лот 4 от автомагистрала „Тракия“. За изпълни- тел на обществената поръчка за строителство е опреде- лено Сдружение „Тракия IV“ ДЗЗД с предложена цена 174 705 600 лв. без ДДС. За изпълнител на консултантска услу- га е избрано дружеството „План инвест - Пловдивинвест - ЛОТ4“ ДЗЗД, което има 100 точки по критерия „икономиче- ски най-изгодна оферта“. Столичната община избра шестте фирми, които ще ремонтират улиците Столичният кмет Йорданка Фандъкова подписа заповедта за класиране на участниците в обществената поръчка за те- кущ ремонт и поддържане на уличната мрежа и пътните съ- оръжения. Класирането на участниците е следното: първа Проектът на обща стойност 5.3 млн. лв. предвижда подмяна 460 м водопроводи по бул. „Лазар зона („Витоша“, „Лозенец“, „Средец“ и „Триадица“) - Обе- Михайлов“ до ул. „Единство“, както и изграждане на 530 м нов тръбопровод от бул. „Лазар Ми- динение „Трейс Инжект“; втора зона („Овча купел“, Банкя, хайлов“. Започва и строителството на канализационна помпена станция, която да пренасочва „Красна поляна“ и „Красно село“) - Пътностроителна тех- битовите отпадъчни води за последващо пречистване в ПСОВ Кубратово. Ще бъде изградена ника“ ЕАД; трета зона („Люлин“, „Възраждане“, „Илинден“, и разделна канализация – дъждовна и битова, с обща дължина 1000 м. „Надежда“ и „Връбница“) - „СК – 13 Пътстрой“ АД; четвър- та зона („Оборище“, „Сердика“, „Подуяне“ и „Нови Искър“) - „Пътища и съоръжения“ ЕАД; пета зона („Слатина“ и „Кре- СОС даде зелена светлина на търговете „Мапа Дженгиз“ ще дължи €14 млн. миковци“) - Консорциум ИНМАТ-ПС; шеста зона (Панчарево, за 7 инфраструктурни обекта неустойка, ако не завърши магистрала „Младост“, „Студентски“ и „Изгрев“) - „ГБС инфраструктур- но строителство“ АД. Столичният общински съвет даде съгласие „Люлин“ в срок за предоговарянето на обектите, които ще се строят със заема от 43.5 млн. евро, дого- Председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ Божидар Йотов и директо- НКЖИ с международна награда за запазване на ворен от Европейската инвестиционна бан- рът по проекти на Сдружение „Мапа Дженгиз“ Ке- ка. При преговорите с ЕИБ ще бъдат оставени биоразнообразието три кръстовища на две нива: на бул. „Акад. Ив. мал Юнлюер подписаха адендум към договора за На 11-ата конференция на Международния съюз на желез- Е. Гешов“ и ул. „Св. Георги Софийски“; при бул. строителство на автомагистрала „Люлин“. С под- ниците в Мадрид Национална компания „Железопътна ин- „Драган Цанков“ и бул. „П. К. Яворов“, и при писването на документа ще се избегне до голяма фраструктура“ получи специалната награда на журито за за- бул. „Андрей Сахаров“ и бул. „Андрей Ляпчев“. степен възможността за бъдещи спорове между пазване на биоразнообразието и защита на околната сре- Преговорите за пренасочване на средствата страните и усилията на изпълнителя ще бъдат фо- да. Наградата е за проекта „Обезопасяване на гнезда на бял от заема ще обхванат и други четири инфра- кусирани основно в същинската работа, а именно щъркел чрез изолиращи платформи на стълбове за пренос структурни обекта: транспортният възел „Лъ- завършването на проекта в сроковете на Финансо- на електроенергия“. В периода февруари-март 2010 г. НКЖИ вов мост“; нов надлез по ул. „Адам Мицкевич“; вия меморандум по Програма ИСПА. Изпълнителят е монтирала над 50 изолиращи платформи по цялата елек- част от бул. „Тодор Каблешков“ и реконструк- ще дължи неустойка от 14 млн. евро при неспазва- тропреносна мрежа на компанията в страната, с което про- цията на бул. „Ген. М. Д. Скобелев“ от бул. не на срока, определен за завършване на строител- ектът завършва успешно. „Христо Ботев“ до бул. „Витоша“. но-монтажните работи - 15 май 2011 г. Издава: Градът Медиа Груп, част от Икономедиа Управител: Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, mvasileva@thecitymedia.bg Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558 инж. Венета Кръстева Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, ntodorov@thecitymedia.bg Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, mnaydenova@thecitymedia.bg e-mail: vkrasteva@thecitymedia.bg Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, ageorgieva@thecitymedia.bg Деян Тодоров, 0897/846 282, dtodorov@thecitymedia.bg Зорница Вълчева - 0898/61 31 35, zvalcheva@thecitymedia.bg Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47 Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, msabotinova@thecitymedia.bg Наталия Димитрова - 0897/84 62 71, ndimitrova@thecitymedia.bg 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: office@thecitymedia.bg Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, stsenova@thecitymedia.bg; Таня Трифонова - 0897/84 62 73, ttrifonova@thecitymedia.bg Регионални офиси: Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, sdobreva@thecitymedia.bg Абонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: abonament@economedia.bg Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: str_office@press.bg Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, szlatkova@thecitymedia.bg Банкова сметка Икономедиа АД: Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: varna@thecitymedia.bg Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров „Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: pleven@thecitymedia.bg Редакционен екип: Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, office@thecitymedia.bg, Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД, Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, bstaneva@thecitymedia.bg Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, thristova@thecitymedia.bg София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900
  • 3.
    Строителство Градът, 26юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 3 ОБЩИНИ ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ 23 забележителности включва нова пешеходна обиколка на София Над 220 проекта на полупазарни стопанства са Забележително- одобрени по Програмата за селските райони стите в първа- Одобрени са 224 проекта на стойност общо 3.6 млн. лв. По та пешеходна ту- мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес ристическа оби- на преструктуриране“ се подпомагат дребни земеделски про- колка „Опознай изводители да обновят стопанствата си или да увеличат от- София – цен- глежданите култури или броя на животните. Финансовата по- трална градска мощ по тази мярка е от изключителна важност, тъй като тя част“ се предста- е само за България и Румъния и дава възможност на всички вят от екскурзо- кандидати, които не са успели да кандидатстват по мярка 112 вод. Сред спир- „Млад фермер“. С одобрението на тези инвестиции обработ- ките по маршру- ката на всички проекти по мярката за полупазарните стопан- та са: Богослов- ства от стария прием приключва. ският факултет на СУ „Св. Кли- мент Охрид- МОСВ планира разплатените средства по „Околна ски“; хотел „Ше- ратон“; ротон- среда“ да достигнат 350 млн. лв. дата „Св. Георги За първата година управление на правителството изплатени- Победоносец“; те средства по програмата са 145 млн. лева, което е три пъти президентството и Археологическият музей; Българската народна банка; Народният театър повече в сравнение с плащанията в периода от 2007 г. до ок- „Иван Вазов“; руската църква „Св. Николай Чудотворец“; църквата „Св. София“; храм–памет- томври 2009 г., каза екоминистърът Нона Караджова. Минис- никът „Св. Александър Невски“; Народното събрание и паметникът на Цар Освободител. терството планира разплатените средства да достигнат 350 млн. лева до края на тази година, съобщи тя. „Ащром“ получава Халите Стартира изплащането на обезщетения за лот в замяна на градинката до 2 на магистрала „Тракия“ Близо 14 млн. лв. са разплатени на млади фермери Руската църква Областният управител на област Стара Загора Йордан Николов обяви процедура по изплащането на обезще- по мерки от еврофондовете Столичният общински съвет одо- тения за отчуждени имоти, през които преминава тра- бри споразумение за замяна на Държавен фонд „Земеделие“ е наредил плащания по проекти сето на лот 2 от автомагистрала „Тракия“. Процедура- за общо 15.5 млн. лв. Около 14 млн. лв. от разплатените сред- терена на градинката до Руска- та засяга участъка Стара Загора – Нова Загора от тра- та църква срещу дяловете на об- ства са по Програмата за развитие на селските райони. Те сето Оризово – Бургас. Комисия, назначена от област- включват превод на средства за изпълнени проекти по мяр- щината в Централните хали. Об- ния управител, е изготвила списък с необходимите до- щината ще продаде на „Ащром ка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ и мяр- кументи, които собствениците или техните правопри- ка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“. Около лимитед“ своите 25% от акции- емници трябва да представят при подаване на заявле- те в „Централни хали“ АД срещу 1.6 млн. лв. от преведените средства включват и плащания на ние в деловодството на областната администрация. проекти за подпомагане на лозаро-винарския сектор и Нацио- 6.24 млн. лв., като заедно с това ще купи 1305 кв.м от „Абротеа ин- налната програма по пчеларство. тернешънъл“ АД - терен, който се София се сдоби с герб от цветя намира непосредственто до Руска- ГРАДОУСТРОЙСТВО та църква на бул. „Цар Освободи- тел“ и на ул. „Г. С. Раковски“, сре- Експертен съвет прие четвърти вариант щу 5.592 млн. лв. на новия ОУП на Бургас В новия вариант на проекта са отразени около 70% от препоръ- ките и възраженията на граждани и институции, отправени след Бургас разработва стратеги- обществените обсъждания през март и април. Арх. Виктор Бу- ческа шумова карта зев от „Гео Щрих“ обясни, че основните цели на проекта са били три: извеждане на транзитния трафик от града, който достига „Спектри“ ЕООД е избрана за из- внушителните 27% от общия; открит достъп на жителите до мо- пълнител на изработване на Стра- рето и езерата; отстъпване на промишлеността на запад и бърза тегическа шумова карта на Бургас. връзка на гражданите към зелените площи за рекреация и отдих. Стойността на проекта е 220 000 лв. Неговата цел е определяне сте- пента на шумовото натоварване АРХИТЕКТУРА в околната среда чрез измерване, оценка и картотекиране на шумо- Композицията е изградена на 300 кв.м на зелената В края на август ще стане ясен победителят в вите нива. Стратегическата карта площ на бул. „Алея Яворов“ на кръговото кръстовище конкурса за „Българският Лувър“ представлява план-карта на Бургас, при бул. „Цариградско шосе“. Проектът за герба е раз- върху която ще бъдат нанесени работен от столичната дирекция „Зелена система“ и Главният архитект на София Петър Диков е председател на шумовите нива от транспорта, от е реализиран с помощта на дарение. За реализиране- журито в конкурса за проект за съвременен музеен център в промишлени дейности и други из- то му са използвани 5000 цветя - виолетова, червена и София. Седемнадесетчленната комисия е назначена със запо- точници на шум. В 50 точки из гра- бяла виола, жълт тагетес, синя лобелия, синя петуния, вед на министъра на културата Вежди Рашидов и ще разглеж- да ще бъдат извършени реални за- сребрист гнафалиум, зелена и сребриста сантолина. да по един-два проекта на ден. За конкурса бяха представени мервания на шумовите нива. Изградено е капково напояване и парково осветление. 31 български и чуждестранни проекти. Инициатива за възстановяване на музея на Колю Фичето в Дряново Организатори: община Дряново и националният конкурс „Сграда на годината“ Дарител: Камара на строителите в България С пряк ангажимент на: арх. Димитър Кръстев „Виа строй инженеринг“ ООД „Трейс холдинг“ АД „Димас“ АД, Габрово „Главболгарстрой“ АД „Станилов“ ЕАД „Инжпроект“ ООД „Галчев инженеринг“ АД „Старт инженеринг“ ООД „Биад-С“ ООД „Мидия“ ООД „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД Дарителска сметка в Централна кооперативна банка – клон Габрово IBAN: BG12 CECB 9790 3168 119101 За повече информация: www.stroitelstvo.info
  • 4.
    4 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ДУНАВСКА СТРАТЕГИЯ Отключване на потенциала Българската позиция* за развитие на дунавското пространство в сферата на икономическия растеж, инфраструктурата и енергийната ефективност ду страните от региона. Общото е раз- Стратегията на Европейския бирането, че ползите от реализацията на Дунавски макрорегион съюз за Дунавския регион e инициати- стратегията ще бъдат много по-големи ва, координирана от Европейската коми- от простите статистически разчети и ще Молдова сия, обединява усилията на регионите и допринесат в по-висока степен за подо- страните в басейна на река Дунав, за ус- бряване на физическия и човешки капи- коряване на процесите на икономиче- тал на целия регион, повишаване на не- ско и социално сближаване, засилване и говата привлекателност за инвестито- Германия Украйна разширяване на териториалното сътруд- рите и жителите и постигане на „по-ви- ничество при ефективното прилагане на сока добавена стойност”. Tова може да в Чехия уна Словакия макрорегионално ниво на принципите се случи само ако в бъдещите планове и р. Д на европейската кохезионна политика проекти се намери точният баланс меж- Унгария В рамките на няколко месеца от стар- ду екологичните, транспортните и соци- Австрия Румъния тиращата конференция в град Улм, Гер- ално-икономическите нужди. Словения мания, на 1 и 2 февруари, през мащаб- В рамките на конференциите бяха Босна и Херцеговина р. Дунав ния форум в Будапеща на 25 февруари, обсъдени идеи за проекти, свързани с Черна гора съвместната конференция на 19 и 20 ап- транспорта, енергетиката, социално-ико- Сърбия България рил във Виена и Братислава, след това номическото развитие, туризма, окол- срещата на 10 и 11 май в Русе и Гюргево ната среда и информационното обще- до заключителната конференция в Кон- ство. Голяма част от тези проекти вече станца на 10 и 11 юни до публичното из- са включени в предварителния План за слушване в Брюксел на 15 юли всички действие за изпълнение на Стратегията заинтересувани участници в развитието за Дунавския регион, който предстои да на Дунавската стратегия извървяха ус- бъде завършен от Европейската комисия пешен път към изграждане на действено след анализи на представените „нацио- партньорството и сътрудничество меж- нални позиции”. Българската позиция за участие в Дунав- Нашите приоритетни области за Ключови отворени въпроси, свързани с практическата ската стратегия отчита визията на стратегията “Европа 2020”, стратегията са: реализация на стратегията, предложени от българската основните европейски и национални политики и нуждите от делегация пред представители на ГД „Регионална поли- развитие на местните и регионалните общности и се основа- • подобряване на достъпността, тика“: ва на принципите на сближаване, добросъседство и сътрудни- транспортните връзки и комуникации чество. За мото на българската позиция е възприета идеята за по и към Дунава и ефективното из- • предприемане на хармонизиращи мерки за съвместно отключване на потенциала – съществуващият огромен потен- ползване на енергийните ресурси; стратегическо планиране от страна на държавите членки циал трябва да бъде разкрит, оценен и освободен за развитие. • подобряване качеството на водите, за следващия програмен период на транснационална база, На 15 Юли, на среща между българска делегация водена от ми- опазване на богатото биоразнообра- които да включват разработване на конкретни планове за нистър Росен Плевнелиев, част от която беше и зам. министър зие, превенция и управление на ри- управление, които да предшестват инвестиционните про- Лиляна Павлова, и Генерална дирекция Регионално Развитие на ска; екти (по примера на формата V4 + България и Румъния за Европейската комисия, в лицето на генералния директор Дирк • повишаване на конкурентоспосо- общо пространствено планиране на територията); Анер, бяха обсъдени български предложения за проекти, кои- то бяха приети с интерес и ще бъдат включени в общия план за бността на регионите чрез иновации, • дефинирането на критерии за избор на проекти за из- действие на Европейската комисия относно Дунавската стра- образование, култура, туризъм, мул- пълнение на стратегията; тегия. Стратегията e уникална възможност за всички страни в тикултурен диалог и съхраняване на • прилагане на механизми за съвместно изпълнение на Дунавското пространство за постигане на хармонично и устой- регионалната идентичност и богатото инфраструктурни проекти. чиво развитие и повишаване на жизнения стандарт на хората. културно наследство. България ще заяви желанието си за приоритетно включ- При провеждането на серия от консултации и дискусии с пред- • укрепване капацитета за управле- ване именно на такива проекти, които да улесняват упра- ставители на местните власти, бизнеса, академичната общност ние, координация и партньорство на влението на транснационална основа, включително разра- и гражданските организации е използван подходът „отдолу на- всички нива, повишаване на сигур- ботване на хармонизирани процедури в различните стра- горе” - всички заинтересувани, от гражданското общество до ността и интеграция на хората в не- ни (например за отчуждаване на терени или издаване на управляващите органи участват във вземането на решения за равностойно положение. разрешителни за строеж и др.). стратегията и приоритетите които да бъдат следвани. Публикуваният материал е част от българската позиция за участие в Дунавската стратегия. Целия документ може да намерите на www.stroitelstvo.info
  • 5.
    Строителство Градът, 26юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 5 ДУНАВСКА СТРАТЕГИЯ ДЕЙСТВИЯ В СФЕРАТА НА БИЗНЕС И ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ: Подкрепа за конкурентоспособността на предприятия- Пълноценно използване на човешкия капитал в региона Насърчаване на туризма и дунавската култура та в общия пазар •Подобряване качеството на образованието, отговаря- •Развитие на балканските културни коридори и формира- •Изграждане на индустриални и технологични паркове и що на търсенето на пазара на труда, създаване на въз- не на специализирани туристически маршрути транспортно-логистични и панаирни центрове можности за повишаване на квалификацията и усло- •Участие в разработване на обща стратегия за устойчиво вия за развитие на приложно-изследователска и науч- •Изследване и съхранение на културно-историческите териториално развитие на трансграничния регион Бъл- на дейност с оглед трансфера на знания и ноу-хау реликти и природни ресурси по поречието на р. Дунав и гария – Румъния •Подобряване на възможностите за образование, преква- създаване на база за развитие на иновативен туризъм в •Стимулиране устойчивото развитие на малкия и сред- лификация и учене през целия живот в региона с акцент региона ния бизнес в трансграничния регион върху опазване и развитие на природното и културното •Изграждане на Дунавски парк Видин - Калафат •Развитие на изследователския капацитет на региона в наследство на Дунавския регион •Повишаване на капацитета на общинските и областни- •Велоалея в частта Румъния – България Danube Velo подкрепа на инициативата на водещи пазари с акцент Route върху изграждане на уменията в областта н ИКТ и еко- те администрации и НПО във връзка с устойчивото раз- технологиите. витие. •Проучване на римското наследство в Дунавския регион и развитие на туризма (разработен проект, 2011-2013) •Организиране на ежегоден фестивал на рибата и рибар- ските обичаи и занаяти и промотиране на туризма по Ду- Приоритетът за стимулиране на търговията и инвести- Идентифицирани са проекти за създаване на об- нава циите съдържа инициативи за подкрепа на предпри- разователни и квалификационни центрове, както и Трансгранични мрежи за развитие на културен туризъм емачество, повишаване на капацитета за провежда- проекти за маркетинг на пазара на труда и студент- (CUL-TOUR-NET). не на ефективна финансова и инвестиционна полити- ската мобилност. Предвиждат се инициативи за по- ка на местно ниво, стимулиране на бизнес сътрудни- вишаване капацитета на общинските и областни- чеството и развитието на малкия и средния бизнес, те администрации и НПО във връзка с устойчиво- Приоритетът включва интегрирани проекти с тран- както и проекти за изграждане на индустриални и то развитие на региона. В този контекст развитие- сграничен и транснационален характер, насочени технологични паркове и транспортно-логистични и то на човешките ресурси се основава на партньор- към формирането на обща дунавска туристическа панаирни центрове. ството и трансфера на знания и добри практики стратегия и развитие на общ туристически пазар. ДЕЙСТВИЯ В СФЕРАТА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА За развитието на транспортната инфраструктура e предвиден комплекс от мерки, за модернизацията на железопътната, пътната и пристанищната инфра- структура, изграждане на мостовете и фериботни- те връзки, подобряване на навигационните системи, функционалните връзки, транспортната безопасност и сигурност. Тези мерки са интегрирани в комплекс- ни проекти по трансевропейските транспортни кори- дори Подобряване на достъпността и мобилността в региона КОРИДОР №4 •Втори мост на Дунав при Видин – Калафат (в процес на изпълнение - ИСПА) •Изграждане на автомагистрала „Люлин” (в процес на изпълнение) •Реконструкция на Северен околовръстен път на София (Северна тангента) •Изграждане на автомагистрала „Струма” •Изграждане на магистрала „Марица” •Първокласен път (Е79) Видин – Монтана – Враца – Бо- тевград •Реконструкция на жп линия Видин – София – Кулата линия към него Предвижда се интегрирано планиране и управление •Изграждане на АМ София - Калотина - Ниш. •Изграждане на интермодален терминал Русе на речната зона с интервенции върху инфраструктура- •Изграждане на четирилентов път I-5 Русе – В.Търново и КОРИДОР №7 та и технологиите за опазване на околната среда като прилежаща инфраструктура към него •TEN-T (Трансевропейска транспортна мрежа) проект •Рехабилитация на транспортната инфраструктура за изграждане на канализация и пречиствателни стан- №18 (за р.Дунав); ТГС. ции, съвременно управление на отпадъците, пречист- •Реконструкция на пристанища и фериботи ване на почвата, пречистване на водите и осигурява- • Изграждане на мост Силистра - Кълъраш Възстановяване и поддържане на качеството на не на питейното водоснабдяване. Мерките отразяват •Първокласни пътни връзки към пристанищата на Нико- водите нуждите от модернизация на съоръженията, изграж- пол, Свищов, Лом •Изпълнение на интегрирани проекти за подобряване •Дунавски панорамен път - прилежаща инфраструктура. на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води за аг- дане на капацитет и обучение, доставка на техническо •Мост Оряхово - Бекет ломерации с над 10 000 е.ж. (124 бр.) и за агломерации оборудване за ефективен контрол срещу замърсява- •жп линия Русе - Варна между 2000 и 10 000 е.ж. (411 бр.) нето на водите на реката, интегрирано управление на •Създаване на системи и мрежи за качествен и количест- водите, както и набор от проекти, свързани с използва- КОРИДОР №9 вен мониторинг и контрол на водите, осигуряване на дан- не на водите на р. Дунав за напояване и възстановява- •Реконструкция на Дунав мост 1 (Русе – Гюргево) и жп ни за ефективно управление на водните ресурси. не на нарушените терени и природните ландшафти. ДЕЙСТВИЯ В СФЕРАТА НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ Интегриране на енергийните системи, насърчава- • Изграждане на инсталации за възобновяеми енер- В българската позиция е представен набор от мерки, не на енергийната ефективност и увеличаване на гийни източници целящи постигането на регионална интеграция чрез възобновяемите енергийни източници • Изпълнение на научно-развойна програма за ус- общи транснационални енергийни инициативи, раз- тойчиви изолационни материали за подобряване витие на липсващите звена в енергийната система, • Изграждане на газопровод България - Румъния на енергийната ефективност на сградите създаване на единна регулаторна рамка, системи за • Изграждане на газова междусистемна връзка • Изграждане на демонстрационно селище с нулево България-Сърбия енергийно потребление сигурност, прилагане на нови финансови модели, из- • Обединение на енергийните пазари на България • Газифициране на региона Добрич - Силистра граждане на инсталации за възобновяеми енергийни и Румъния • Използване на геотермалната енергия на мине- източници, както и прилагането на мерки за енергий- • Реконструкция на газохранилище Чирен ралните извори. на ефективност.
  • 6.
    6 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ До месец 89 млн. евро тръгват за развитие на туристически атракции Допустими бенефициенти са 161 български общини с над 10 хил. жители България трябва да разви- ва туристическия си потенциал устойчиво, в хармония с приро- дата и по начин, който да пред- стави страната ни пред света като дестинация с многостран- ни възможности за туризъм с акцент върху културата, исто- рическото наследство и еко- логията. Най-важният финан- Подкрепа ще получат проектни предложения за развитие на природни, културни и исторически забележителности - реставрация, кон- сов инструмент за постигане сервация, експониране, оборудване, въвеждане на техники и програми за интерпретация и анимация на тази стратегическа държав- на политика е оперативна про- грама „Регионално развитие”, в ДОПУСТИМИ ДЕЙНОСТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ ПО СХЕМАТА която са заделени 198 млн. евро за устойчиво развитие на тури- • Развитие на природни, културни и исторически атракции - лени площи, тоалетни, осветление, малки съоръжения за съби- зма. В приоритетната ос 3 на реставрация, консервация, експониране, оборудване, въвежда- ране на отпадъци, комунални услуги, съоръжения, обслужващи програмата основен инвести- не на техники и програми за интерпретация и анимация туристическата атракция и посетителите, достъп за хора с ув- ционен компонент е операция • Развитие на туристическата инфраструктура, необходима за реждания, необходими за развитието на цялостен туристически 3.1 „Подобряване на туристи- нуждите на атракциите (туристически пътеки и пътеки на здра- продукт) ческите атракции и свързаната вето, маршрути за катерене, езда и колоездене, места за пикник, • Съпътстващо обучение на персонала, работещ в подкрепя- с тях инфраструктура”, където указателни табели, посетителски информационни центрове) ните атракции е съсредоточен 77% от парич- • Развитие на допълнителна дребномащабна техническа ин- • Допълнителни дребномащабни неинфраструктурни дей- ния ресурс, или 153 млн. евро. фраструктура в района на атракциите, необходима за посеще- ности, имащи пряко отношение към подкрепяните атракции (ор- Мерките, включени в операци- ние на атракциите (пътища/улици за достъп, детски площадки, ганизиране на събития в района на атракциите, маркетингови и ята, целят подобряване, обно- съоръжения за отдих и спорт с нестопанска цел, паркинги, зе- рекламни дейности). вяване и разширяване на обек- тите на природното и култур- ното наследство и свързаната В НАСОКИТЕ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ ПО ВТОРАТА СХЕМА СА ДОБАВЕНИ ОЩЕ НЯКОЛ- с тях публична инфраструкту- ра, насърчавайки по този на- КО ДОПУСТИМИ ДЕЙНОСТИ чин развитието на културния, • Дейности, свързани с туристически атракции, къщи-музеи и помещения в сграда за целите и нуждите на туристически инфор- екологичния, здравния (балне- музеи на открито, са допустими, при условие че същите имат ста- мационен център (ТИЦ), при условие че новосъздаденият ТИЦ е оложки/СПА) туризъм и разно- тут на културни ценности по смисъла на Закона за културното на- задължително свързан тематично с подкрепените атракции образяването на традиционния следство • Монтаж на сглобяема постройка с обособени помещения за масов туризъм. • Дейности, свързани с ремонт/реконструкция на музеи, са до- каса, рекламен щанд, екскурзоводи, аниматори и др. През месец август в рамките пустими единствено, ако са свързани със съответната туристиче- • Изграждане на довеждаща инфраструктура, в това число: ел. на операция 3.1 на оперативна ска атракция захранващо трасе, изграждане на ВиК по трасето на пътя и др. програма „Регионално разви- • Ремонт/реконструкция на сгради/помещения от сгради с пос- • Закупуване на съоръжения (напр. атракционно влакче), улес- тие“ ще бъде отворена безвъз- ледваща функция за излагане на музейни сбирки или експозиции няващи достъпа до атракцията мездна схема BG161PO001/3.1- е допустимо, ако сбирките и експозициите са свързани със съот- • Монтаж на леки и преместваеми постройки и съоръжения с 03/2010 „Подкрепа за разви- ветната туристическа атракция цел осигуряване запазването на музейните експонати от атмос- тието на природни, културни и • Преустройство на съществуваща сграда или обособяване на ферни влияния и набези. исторически атракции” с общ бюджет от 89 млн. евро, обяви Снежина Славчева, заместник НЕДОПУСТИМИ ДЕЙНОСТИ главен директор на дирекция „Програмиране на регионално- то развитие” в Министерство- • Обновяване, реставрация и др. на движими културни цен- почивни домове, зоологически градини то на регионалното развитие и ности • Археологически проучвания и разкопки. При планиране на благоустройството, на проведе- • Ново строителство на туристически информационен цен- дейност „направа на археологически профил” следва ясно да се ната преди седмица в Пловдив тър разграничат предвидените дейности от горецитираните недопус- международна конференция на • Интервенции в градски паркове, гробищни паркове, хижи, тими такива.
  • 7.
    Строителство Градът, 26юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 7 РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ Тодор Чобанов, зам.-министър на културата: Трябва да се избавим от сега действащата практика всеки район да развива един и същ културен продукт Не крия своето очакване да видим проекти, които са вклю- чени в приетия на 14 октомври 2009 г. от Министерския съ- вет Стратегически план за развитие на културния туризъм, включващ близо 400 археологически обекта, или 80% от архе- ологическото наследство на страната. Разбира се, че по опе- ративна програма „Регионално развитие“ ще могат да се фи- нансират и други значими недвижими културни ценности. Но нашите дългогодишни анализи показват, че трябва да се избавим от сега действащата практика всеки район да раз- вива един и същ културен продукт. Необходима е диверси- фикация, т.е. общините, които са бенефициенти, да изберат обекти, които им придават уникален облик и ги превръщат в конкурентоспособна туристическа дестинация. Минис- терството на културата е в процес на подготовка на нови стратегически документи в сферата на културата. През есента с широк обществен де- бат предстои да стартира изготвянето на национална културна стратегия. Тя ще послужи като основа подготовката на национална стратегия за културното наследство. Иво Маринов, зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма: След излизане от кризата, културният туризъм ще се развива с най-бързи темпове Фотограф Мария Съботинова Последното изследване на Евробарометър, поръчано от Ев- ропейската комисия, показва, че след излизане от финансо- тема „Високите техноло- ект по предходната схема не и социализиране, които во-икономическата криза, културният туризъм е отрасъ- гии и културното наслед- за развитие на туристиче- могат да привлекат зна- лът, който ще се развива с най-бързи темпове. Освен по опе- ство”. ските атракции. На сайта чителен поток от наши и ративна програма „Регионално развитие” проекти за разви- За разли- на оперативната програма чужди туристи. тие на туристическия потенциал на страната ще могат да ка от първата схема (www.bgregio.eu) вече е Също така предимство се включат в Дунавската стратегия, която ще бъде приета BG161PO001/3.1-02/2009 публикуван работният ва- ще имат проектни предло- до края на годината. Финансирането им ще бъде заложено в „Подкрепа за развитие- риант на насоките за кан- жения, фокусирани върху следващия програмен период на Европейския съюз 2014 - 2020 то на туристически ат- дидатстване с цел получа- по-слабо развити турис- г. На проведеното на 15 юли в европейския парламент обсъж- ракции”), която беше обя- ване на мнения и препо- тически локализации във дане на Дунавската стратегия изразихме нашата позиция вена през лятото на 2009 ръки от бенефициентите. вътрешността на страна- България да стане координатор на приоритетната ос „Ефек- г., сега допустими бене- Приоритетна финан- та, притежаващи значите- тивно използване на туристическия потенциал”. фициенти са 161 българ- сова подкрепа ще се ока- лен туристически потен- ски общини с над 10 хил. же на по-големи по мащаб циал. жители. По този начин се проекти, т.е. проекти, кои- Минималната и мак- Проф. Валерия Фол, траколог, научен дава шанс и на селищата с то насърчават развитието сималната обща стойност ръководител на проект Net heritage: развит зимен и морски ту- на стратегически разполо- на проектите е съответно ризъм, както и на големи- жени туристически проду- 631 579 лв. и 6 315 789 лв., Необходимо е нов подход към културното, те градове София и Плов- кти с широко въздействие, като е важно да се знае, че див. За дейности, свърза- основани на природното и безвъзмездната финансо- историческото и природно ни с недвижими култур- културно-историческо на- ва помощ не може да над- наследство ни ценности с национално следство или на групи от вишава 95%, т.е. кандида- значение, допустими са по-малки туристически тите следва да осигурят Необходимо е да преминем към един нов авангарден под- всички общини на терито- обекти. Например разви- 5% собствен принос. Пла- ход към културното, историческото и природното на- рията на страната, уточ- тието на недвижими кул- нираната продължител- следство и свързването им в общ туристически продукт ни Славчева. Единствено- турни ценности, свързани ност на проектите е не по- или атракция. Чрез новите технологии българската кул- то условие е кандидати- с тракийската цивилиза- вече от 24 месеца. тура може да стане част от световната. От нас, учени- те да нямат одобрен про- ция и тяхното експонира- Светла ДОБРЕВА те и специалистите, се изисква не само да отчитаме зна- чението на културното наследство и природните богат- Размер на схемата 173 777 324 лв. ства, а да ги направим достъпни за хората по света чрез тяхната дигитализация и онлайн представяне. От нас за- Размер на безвъзмездната финансова помощ 165 088 456 лв. виси да покажем мястото си на световната културна сце- Финансов принос на кандидатите 8 688 867 лв. на, защото ние имаме привилегията да живеем на земя, ко- ято винаги е имала своя принос в развитието на човешка- Потенциални бенефициенти 161 общини та цивилизация.
  • 8.
    8 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ТРЕНД Световната банка: Кризата в Централна и Източна Европа отминава? България и Румъния са на опашката по прогнозен ръст Д есетте държави в Централна и Източна вите пазари ЕС-10 очаква Европа са се върнали към икономически постепенно възстановява- растеж за пръв път от началото на глобал- не през 2010 г. и 2011 г. Възстановяването е сла- ната финансова криза, се казва в редовен бо и доклад на Световната банка „Европейски съюз 10“ за десетте страни от региона. едва през 2011 г. реални- Тенденцията показва промяна от -2.1% те нива на БВП в региона икономически ръст в края на 2009 г. до ще достигнат стойности- те преди кризата 0.8% в първото тримесечие. Подобрение- като за някои държави ще то е най-осезаемо в Словакия и Полша и отнеме малко повече вре- най-слабо в България, Румъния и балтий- ме. Според прогнози- ските страни. те притокът на капитали и кредитната активност няма Десетте държави в Цен- намаления приток на капи- да се възстановят до пре- трална и Източна Евро- тал. дишните нива. па са се върнали към ико- Наблюдаваните държа- номически растеж за пръв Очакванията за България ви в редовното тримесеч- път от началото на глобал- са 0.2% през тази годи- но регионално изследване ната финансова криза, се на и 2.0% ръст през след- са България, Чехия, Есто- казва в редовен доклад на ващата ния, Унгария, Латвия, Лит- Световната банка „Евро- Прогнозата на „Ърнст & ва, Полша, Румъния, Сло- пейски съюз 10“ за десетте Янг“ беше за понижение с вакия и Словения. ЕС-15 страни от региона. Тенден- 1% през тази година. Пол- включва Австрия, Белгия, Случаят с район Мазовиецки П цията показва промяна от ша дори и през трудната Дания, Финландия, Фран- олският регион Мазовиецки имаше най-ниска степен на усвояване в -2.1% икономически ръст 2009 г. отчете растеж, през ция, Германия, Гърция, Ир- страната в периода 2004 - 2006 г., което се дължеше на различни причи- в края на 2009 г. до 0.8% 2010 г. и 2011 г. прогнози- ландия, Италия, Люксем- ни, и най-вече - административните процедури. През 2007 г. Полша децен- в първото тримесечие. По- те са за ръст съответно от бург, Холандия, Португа- добрението е най-осезаемо 3 и 3.7%. лия, Испания, Швеция и трализира усвояването на фондовете. Регионалното звено за управле- в Словакия и Полша и най- България, Полша и Ру- Великобритания. ние на проектите получава хиляди проекти по всяка мярка, всички свър- слабо в България, Румъния мъния отговарят само на Според друго изслед- зани с много разходи за потенциалните участници. Кандидатите трябва и балтийските страни. един от петте критерия за ване на Световната банка да представят напълно изготвени проекти и проектносметна документа- Пазарът на труда тради- влизане в еврозоната - дър- от юни т.г. възстановява- ция. Процедурите са съществено преразгледани за периода 2007 - 2013 г. ционно ще усети възстано- жавният дълг не надхвърля нето в Европа и Централ- вяването по-късно и в мо- 60% от брутния вътрешен на Азия се очаква да бъде По новите правила кандидатите трябва да представят само концепция от мента безработицата е 4.7 продукт, Унгария не покри- 4.1% през 2010 г., което е шест страници в началната фаза, с която започва оценяването на проек- милиона души при 3 мили- ва нито един от тях. с 3% по-бавно от предкри- та. Техническата оценка се извършва от консултанти по списък на минис- она през 2008 г. Безрабо- Несигурностите с дър- зисните средни нива за пет терството на регионалното развитие. Проектите са класират и получават тицата в ЕС-10 нарасна от жавния дълг в определе- години. Това е резултат от средства до тяхното изчерпване. Едва на този етап се изискват подробни 6.5% през юни 2008 г. на ни държави от еврозона- силния растеж на най-голе- предпроектни проучвания, които се оценяват от технически експерти. 10% през май 2010 г. та влошиха настроенията мите икономики в района - Бавното възстановя- на европейските финансо- Русия и Турция, които съз- жави като Гърция, Ирлан- те инвестиции в страните нения за бенефициентите. ване ще продължи и през ви пазари, което пък дове- дават три четвърти от ре- дия, Италия, Португалия и от региона. Европейският Важна роля има и изгра- следващата година благо- де до забавяне на капита- гионалния БВП. Растежът Испания също създава до- съюз подобри използване- деният преди кризата ад- дарение на глобалното по- ловите потоци в региона, в другите икономики се оч- пълнително затруднения. то на европейските струк- министративен капацитет. добрение на търговията. спад на цените на акции и аква да бъде сравнително турни фондове с увелича- Всички десет държави от Прогнозата за региона е обезценяване на местните слаб или отрицателен в го- Усвояване на европей- ване на използването на региона използваха значи- 1.5-1.7% за 2010 г. и 3.6% валути. ляма степен в резултат на ските фондове програмите, удължаване телна част от средствата в през 2011 г. Влиянието на положи- големите бюджетни дефи- Европейската кохези- на крайните срокове за из- периода 2004 - 2006 г. и за- Растежът обаче ще про- телния тренд в глобалната цити на държавите. Голя- онна политика поддър- ползването на програмите почнаха периода от новия дължи с по-ниска скорост търговия и намаленото же- мата несигурност по криза- жа ефективно бюджетна- и намаляване на потенци- бюджетен период 2007 - отпреди кризата поради лание за риск на финансо- та с държавния дълг в дър- та стабилност и публични- алните финансови притес- 2013 г. Договаряне и усвояване на европейските проекти, % Реализирани европейски проекти договорени усвоени Словения и Полша имат най-високите проценти на договаряне - около 55%, България и Румъния - над 45%. Процентът на усвояване варира от 26% в Естония и Литва до едва над 10% в България и Румъния, а на изпълнените - до 2-3%, което е сигнал за проблеми с прилагането и кофинансирането.
  • 9.
    Строителство Градът, 26юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 9 ТРЕНД Годишен ръст на БВП в ЕС-15 и ЕС-10*, % Ръст на БВП по държави, % ЕС-15 ЕС-10 15 BG 10 CZ 5 EE 0 LV -5 LT HU -10 PL -15 RO -20 SI 1Q 07 2Q 07 3Q 07 4Q 07 1Q 08 2Q 08 3Q 08 4Q 08 1Q 09 2Q 09 3Q 09 4Q 09 1Q 10 SK * ЕС-10 - България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения ЕС-15 включва Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирлан- Най-голям е бил спадът в Литва, Латвия и Естония - до -20%, в Полша е останал поло- дия, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Испания, Швеция и Великобритания жителен през цялата криза Като цяло процентът програмния период се из- Опитът показва, че той обработка на плащания- тициите в области с висок от държавите, присъеди- на сключени и разплате- ползват от десетте дър- зависи много от институ- та до крайните бенефици- потенциал за растеж като нили се към ЕС през 2004 ни договори остава нисък жави от региона. В пове- ционални фактори на ниво енти - Латвия, Полша, по- енергийна ефективност, г., също имат над 50%. в много от държавите, кое- чето от тях годишните из- ЕС и на национално ниво. добряване на системите за чисти технологии, техно- Дори България и Румъния то е свързано с процесите ползвани обеми се удво- В региона правител- наблюдение и оценка с оп- логии за околната среда, имат процент на договаря- на кандидатстване, подго- иха в номинални обеми, ствата увеличиха обема ростен финансов менидж- инфраструктурата, финан- не над 45%. товка на проектите, оцен- най-вече в Чехия и Унга- на средствата за кофинан- мънт - Словения. сиране на малки и средни Изпълнението на про- ка и подбор, реализация на рия. Полша получава най- сиране, ускориха отпус- предприятия ектите обаче продължава проекта, правни и инсти- големия абсолютен обем кането на авансови пла- Нови правила на евро- Тези мерки са довели до да бъде проблем. Процен- туционални проблеми. средства, а по показател щания, съкратиха сроко- пейско ниво подобряване на усвоява- тът на усвояване варира Успешното усвояване на глава от населението на вете за възстановяване • Въвеждане на пра- нето на европейските фон- от 26% в Естония и Лит- на еврофондовете е клю- първо место са Естония, на средствата за големи- вилото n+3 за най-новите дове, въпреки че има голе- ва до едва над 10% в Бъл- чово в условията на за- Чехия и Унгария с 2500 те проекти, без да чакат страни членки ми различия между раз- гария и Румъния, а на из- тегнати финанси и криза- евро на човек. одобрението от Европей- • Увеличаване на евро- личните държави. Слове- пълнените - до 2-3%, кое- та. Основните източници Реалното положение ския съюз като Унгария и пейското финансиране от ния и Полша имат най-ви- то е сигнал за проблеми с са Европейският фонд за обаче е свързано повече Полша, предложиха дър- 75% на 85% соките проценти на дого- прилагането и кофинанси- регионално развитие, Ев- с капацитета на държави- жавни гаранции за общи- • Насочване на инвес- варяне - около 55%. Други рането. ропейския социален фонд те да оползотворят тези ните - Румъния, или други и Кохезионният фонд на средства. възможности за финансо- обща стойност за региона ва подкрепа като директни 348 млрд. евро, или 35% Проблеми за бенефици- заеми - България. Някои от бюджета на Европей- ентите в цяла Европа страни реформираха от- ския съюз. • Управляващите ор- говорните за управление- Въпреки че усвояване- гани не могат да намерят то на европейските сред- то на фондовете като цяло достатъчно независими ства институции, засили- е подобрено, реализация- оценители ха координацията и реви- та на самите проекти ос- • Кандидатите нямат зираха законодателството, тава истинско предизвика- достатъчно опит при под- включително правилата за телство. готовка на проектите, осо- възлагане на обществени Най-голям от тези фон- бено малките и средни- поръчки - България, Пол- дове е Европейският фонд те предприятия и малките ша и Словения, подобри- за регионално развитие, общини ха процеса на разглеждане който финансира инфра- • Липса на стратегиче- и оценяване на апликаци- структура и инвестиции за ско планиране онните форми - Чехия, Ес- създаване на работни мес- • Недостатъчен опит тония, Полша, Словакия и та. при обществените поръч- България, улесниха кри- Над половината от ев- ки и управлението на фи- териите - Румъния, Унга- ропейските фондове за нансите рия, съкратиха времето за Прогноза за БВП в Централна и Източна Европа, % 2009 2010 2011 4.0 3.7 5 3.3 4.0 3.6 3.7 2.9 3.1 2.1 3.0 3.0 1.5 2.0 1.9 1.8 0.5 1.0 0.9 0.2 0 -0.5 -5 -3.5 -4.1 -5.0 -4.7 -6.3 -7.8 -7.1 -10 -15 -14.1 -14.8 -20 -18.0 LV LT EE SI RO HU BG SK CZ PL България се очертава като държавата с най-малък ръст на БВП през 2011 г. от 2% на фона на държавите от региона
  • 10.
    ИНФРАСТРУКТУРА 10 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. Одобриха 64 моста за финансиране от Световната банка Те са на стойност 88 млн. лева Рехабилитация и реконструкция на мостове 2011 г. по райони Н а 7 юли Министерският съвет одобри дър- за планиране • Югозападен район - най-го- лям брой мостове, повече- жавни гаранции за над 128 млн. лева по то виадукти по магистра- две проектни предложения, които канди- ла „Тракия“ датстват за финансиране през 2011 г. Едно- • Южен Централен район - то от тях е инфраструктурно и е за „План за на второ място по мосто- ве в критично състояние, действие за ремонт и реконструкция на мо- най-вече на пътища II и III стове - България 2011“. Той е заявен от Ми- клас над буйни реки нистерството на регионалното развитие и • Югоизточен район - на благоустройството. пето място по включени в програмата мостове, ко- ито пък са в много тежко Програмата за мосто- По него, както и по бъ- състояние • Северозападен район - на вете, която предлага Ми- дещите проекти за реха- трето място, повечето нистерството на регио- билитация за над 1 млрд. от тях са за реконструк- налното развитие и бла- евро ще бъдат провеж- ция гоустройството е в раз- дани разговори. • Северен Централен район - мер до 88 012 350 лева. Проектните предло- на четвърто място, поло- Предвижда се средства- жения са съгласувани вината над големи реки та да са заем от Между- със Съвета за икономи- • Североизточен район - по- народната банка за въз- ческа политика към Ми- следно място, три от тях становяване и развитие. нистерския съвет, като са при язовир „Цонево“ Одобреният размер на финансирането им се оч- държавните гаранции ще бъде включен в Закона за държавния бюджет на България за 2011 година. аква да окаже благопри- В програмата ятно влияние върху клю- са включени 64 мосто- чови сектори за страна- ви съоръжения, групирани та. в 9 лота (виж таблицата на стр. 11). Оценките, които са получили избраните 64 мо- ста, са между чиста двой- ка и 3.89. Под 3, т.е. оценка ремонт не е правен, същото се отнася и за виадуктите на „Хемус“ - те не са ремонти- рани от построяването им. В лот 1 попа- дат 11 виа- дукта. Те са по „слаб 2“, получават 26 мо- Край Пазарджик също магистрала „Тра- ста. Оценка малко под „до- са предвидени рехабилита- бър 4“ имат два моста. За ции на два виадукта - при кия“, строени са повечето от тях е предви- км 59+727 и при км 61+327, в периода 1974- ден ремонт, на 17 съоръже- на магистрала „Тракия“. Те 1980 година и по ния ще има реконструкция, са от съоръженията на ау- а за едно при Пазарджик е тобана, които от изгражда- тях ремонти са предвидено ново строител- нето им не са ремонтирани правени само на ство - това е нова конструк- - нито горната конструкция, връхната кон- ция, която ще бъде маршрут нито така нареченото долно за тежки товари над р. Бо- строене. струкция шуля. В останалите В лот 1 лотове от програмата за попадат 11 виадукта. Те обновяване и реконструк- са по магистрала „Тракия“ и ция на мостовете 2011 са по са при км 11+ 270, три при пътища I, II и III клас. Тези км 25, по един при км 26 и от тях, които са по първо- 27, по два при км 28 и км 29 класни пътища, са 10. Мос- и при км 30+874. Единайсе- товете по второкласните пъ- тте виадукта по магистрала тища са 11, третоклесните „Тракия“ са строени в пери- съоръжения са 30. Най-теж- ода 74-80 година от „Мост- ко е състоянието на моста строй“, район София. Спо- при Монтана по път III-162, ред Румен Йовчев, предсе- на км 32+ 514, над р. Боту- дател на Българска браншо- ня. Друг мост с оценка чис- ва камара „Пътища“, на виа- та двойка е при Търговище дуктите от км 11 до км 16 са по път I-4 на км 231+266 правени ремонти на връх- над р. Врана. Мостът над р. ната конструкция в периода Янтра по път II-52 в област О 2000-2003 г., а на този при Русе при км 30+257 също ценките, ко- Вакарел - при км 29, през е в много тежко състояние. 2000 г. Ремонтът на връх- Други два моста край Со- ито са полу- ната конструкция означа- фия по третокласни пъти- чили избраните ва премахване на асфалта, ща над р. Тополница и над смяна на изолацията и пов- р. Бунавска също се нуж- 64 моста, са меж- торно асфалтиране. От по- даят от основен ремонт. В ду чиста двой- строяването на виадуктите най-тежката група е и мос- ка и 3.89. Под 3, на „Тракия“ досега техните тът над р. Марица при км колони не са ремонтирани. 0+525 по път III - 802.9 край т.е. оценка „слаб Затова е предвиден ремонт Хасково. 2“, получават на високите стълбове и смя- Заемът за проектите ще 26 моста. Оцен- на на фуги. Предвижда се и бъде обсъден на предсто- обновяване на устои, стъл- ящата среща в София на ми- ка малко под „до- бове и ригели. сия на Световната банка в бър 4“ имат два Само допълваме, че на началото на август. моста магистрала „Тракия“ до км 8 Милена ВАСИЛЕВА
  • 11.
    Строителство Градът, 26юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 11 ИНФРАСТРУКТУРА ПРОГРАМА „РЕХАБИЛИТАЦИЯ И РЕКОНСТРУКЦИЯ НА МОСТОВЕ 2011 Г.“ Lot № ОПУ Път km Премоствано препятствие Кратко описание на работите по съоръженията Започва ремонтът София София А-2 А-2 11+270 25+340 Виадукт Виадукт Ремонт на високи стълбове, смяна на 6 фуги Ремонт на високи стълбове, смяна на 6 фуги на бул. „Брюксел“ София София А-2 А-2 25+650 25+960 Виадукт Виадукт Ремонт на устои и смяна на 3 фуги Ремонт на ригел на стълб и смяна на 4 фуги в София София А-2 26+885 Виадукт Ремонт на устои и смяна на 4 фуги LOT 1 София А-2 27+500 Виадукт Ремонт на стълб №2 и смяна на 3 фуги София А-2 28+192 Виадукт Ремонт на високи стълбове и ригели, смяна на 4 фуги София А-2 28+620 Виадукт Ремонт на устои и смяна на 3 фуги София А-2 29+260 Виадукт Ремонт на стълб №3, устои и смяна на 4 фуги София А-2 29+660 Виадукт Ремонт на стълб №4, ригели, устои и смяна на 4 фуги София А-2 30+874 Виадукт Ремонт на всички стълбове, чела на греди Враца I-1 129+355 р.Ботуня Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно Враца II-11 104+560 р.Скът Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно Видин III-102 30+170 р.Стакевска Уширяване/смяна на връхна конструкция Видин III-114 58+901 р.Чупренска Смяна на връхна конструкция Оттук започва ремонтът на „Брюксел“ LOT 2 Фотограф Мария Съботинова Плевен III-306 17+724 р.Искър Нова връхна конструкция Стартира ремонтът на •ще изпълнят конзолата Плевен I-3 97+814 надлез Усилване, смяна главни греди, ремонт долно строенеи др. бул. „Брюксел“, съобщи не със сглобяеми елементи, Монтана III-162 32+514 р.Ботуня Уилване на долно строене,подмяна на връхна к-ция и др. пред журналисти кметът а монолитно Монтана III-133 48+566 р.Цибрица Уилване на долно строене,фундиране, уширяване на София Йорданка Фан- •ще използват алумини- дъкова миналата седми- ево скеле В. Търново II-53 6+324 р.Янтра Укрепване на долно строене, уширяване ца. Ремонтът ще обхване •ще използват ревизи- В. Търново II-53 45+307 р.Костелска Ремонт на сводовете и пътното платно отсечката от бул. „Брюк- онна машина. Ловеч I-4 51+426 р.Осъм Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция сел“, която започва от бул. Търгът за изграждане на „Цариградско шосе“ и сти- новата част от бул. „Брюк- LOT 3 Ловеч III-357 0+398 р.Осъм Ремонт стълбове и свод, връхна к-ция га до разклона за Терминал сел“ беше обявен през 2005 Русе II-52 30+257 р.Янтра Уилване на долно строене,подмяна на връхна к-ция и др. 2. Тя е с дължина от близо г. и строителното разреше- Габрово III-404 6+105 р.Росица Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно 2.5 км, от които 2.18 км са ние за него вече изтече. Ще естакада. бъде подготвено ново. Габрово II-44 8+715 р.Росица Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно Ремонтът ще започне В периода преди двата Силистра III-701 12+060 дере Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно първо в едното платно, а търга беше направен ре- Русе I-2 34+196 р.Бели лом Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно движението ще се извърш- монт на булеварда, който Разград I-2 65+990 р.Бели лом Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно ва двупосочно в другото обаче беше свързан само с платно. След рехабилита- преасфалтирането му, кое- Разград I-2 68+148 Надлез Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно цията на едното платно ще то се оказа неефективно. LOT 4 Добрич III-7105 4+154 дере Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно се премине към другото. Сега се предвижда съ- Търговище I-4 231+266 р.Врана Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно Строителството ще про- ществуващата стоманена дължи до пролетта на след- предпазна ограда в учас- Търговище I-4 197+630 Надлез Усилване, смяна главни греди, ремонт пътно платно ващата година. тъците извън съоръжени- Шумен III-7003 46+789 р.Страшка Ремонт връхна к-ция и пътно платно Първоначално обно- ето да бъде почистена и Благоев- вяването на 2.5 км от бу- повдигната до необходи- I-1 378+128 р.Струма Ремонт долно строене, нов дънен праг леварда към летището мата проектна височина. В град беше предвидено да вле- разделителната ивица ще Благоев- зе в някоя от оперативни- се постави нова еластич- III-1007 0+000 Надлез Усилване, смяна главни греди, ремонт пътно платно LOT 5 град те програми на Европей- на предпазна ограда. Във Перник III-605 15+065 р.Дулан Ремонт фундиране, долно строене, връхна к-ция и др. ския съюз. След като това външните ръбове на двете Кюстендил III-622 3+726 р.Елешница Ремонт фундиране, долно строене, връхна к-ция и др. се оказа невъзможно, част платна има бетонова пред- от допълнителните целеви пазна ограда, която ще се Кюстендил III-6224 0+167 р.Речица Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно средства за пътища, с които подмени с нова еластична Пазарджик II-37 148+156 р.Стара река Уилване на долно строене,връхна к-ция, уширяване бюджетът наскоро беше ак- предпазна ограда. Пазарджик III-376 15+499 р.Мътница Уилване на долно строене,връхна к-ция, уширяване туализиран, бяха отделени Извън съоръжението е за „Брюксел“. Те са общо заложено фрезоване на съ- София III-606 15+180 р.Тополница Ремонт долно строене, уширение, ремонт връхна конструкция 16.5 млн. лева - за ремонта ществуващата асфалтобе- LOT 6 София III-6006 3+623 р.Буновска Ремонт долно строене, уширение, ремонт връхна конструкция на естакадата и за размра- тонова настилка и полага- Пазарджик А-1 59+727 Виадукт Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно зяване на новата част от не на изравнителен пласт „Брюксел“. от неплътен асфалтобетон Пазарджик А-1 61+327 Виадукт Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно Търгът за обекта беше минимум 3 см и износващ Пазарджик III-3704 11+485 р.Бошуля Нова конструкция - маршрут за тежки товари проведен през 2008 г. За пласт от плътен асфалто- Смолян III-866 7+016 р.Черна Ремонт на свод, долно строене и пътното платно изпълнител бе избрана бетон 4 см. Върху съоръ- „ГБС-Инфраструктурно жението след полагане на Смолян III-197 79+662 р.Въча Ремонт фундиране, долно строене, връхна к-ция и др. строителство“. Според Ру- изравнителния бетон и хи- Пловдив III-565 7+960 р.Стряма Ремонт долно строене, уширение, нова връхна конструкция мен Йовчев, председател дроизолацията се полагат LOT 7 Пловдив III-642 26+048 р.Тикла Ремонт долно строене, уширение, нова връхна конструкция на Българска браншова ка- два пласта плътен асфал- мара „Пътища“, фирма- тобетон с дебелина 4 см и Пловдив III-642 29+883 р.Тикла Ремонт долно строене, уширение, нова връхна конструкция та е спечелила обявения от 6 см. Ще бъдат изградени Ст. Загора II-56 12+272 р.Габровница Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно Столичната община търг с нови корнизи и тротоарни Ямбол III-5303 3+877 р.Тунджа Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно предложените подобрения, блокове от монолитен сто- които той подлага на съм- манобетон, както и нови Ямбол III-7602 8+665 дере Ремонт долно строене, връхна к-ция и пътно платно нение: стоманобетонови блоко- Хасково III-809 0+525 р.Марица Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно •да бъде положен по- ве в разделителната ивица, LOT 8 Хасково II-76 64+349 р.Марица Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно цинкован парапет нов слой изравнителен не- Сливен II-48 52+926 р.Луда Камчия Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно •ще използват базата си армиран бетон, нова хидро- в Герман изолация. Сливен II-48 52+493 р.Котлешница Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно УЧАСТНИЦИ В ПРОЕКТА Ст. Загора II-57 27+100 Надлез Смяна главни греди, ремонт долно строене и др. Изпълнител „ГБС – Инфраструктурно строителство” Бургас II-99 3+453 Надлез Усилване, смяна главни греди, ремонт пътно платно Консултант „Софинвест“ЕООД Бургас III-9901 18+228 р.Велека Ремонт на метална к-ция и пътното платно Срок 305 календарни дни LOT 9 Варна III-208 49+425 яз.Цонево Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно „Инженеринг на „Основен ремонт на бул. „Брюксел” от кръстовището с бул. „Цари- Варна III-208 50+426 яз.Цонево Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно Проект градско шосе” до летище София, включи- Варна III-208 50+878 яз.Цонево Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно телно и мост”
  • 12.
    12 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ЖЕЛЕЗНИЦИ Осем кандидата за супервизия на жп проекта Пловдив - Бургас Прегледът на офертите беше направен на 20 юли, предстои отваряне на ценовите предложения Н а 20 юли от 10 часа започна отварянето на кашоните с оферти на участниците в тър- 21 км га за супервизия на рехабилитация на же- от Михайлово до Кало- лезния път Пловдив - Бургас. За позици- яново ще бъдат реха- ята кандидатстваха осем фирми и обеди- билитирани за 19 ме- нения. сеца За фирмите -„Инженер Вито Пра- •Обединение „Ибе- то Инженеринг“, Италия. ринса - Инфра кеър“. В •“Гетинса - Фрам - Ра- България „Иберинса“ фаилов“. „Гетинса“ рабо- участва в проектите за ти по техническата по- Дунав мост 2 и жп лини- мощ за жп проекта „Ме- 42 месеца ята Видин - София. „Ин- здра - Горна Оряхови- ще отнеме проекти- фра кеър“ кандидатства в ца“, „Рафаилов консулт“ рането и изграждане- търга за избор на страте- ЕООД обединява пове- гия за внедряване на Ев- че от 40 висококвалифи- то на железопътния ропейската железопътна цирани специалисти, до- възел Бургас система за управление на казали в дългогодишна- трафика (ERTMS). та си практика своя про- техническа помощ в Бъл- то фирмата се оттегли. литация на железопътни- за проектиране и изграж- •„Мот Макдоналд“, фесионализъм - архите- гария. •“Луис Бергер“. Фир- те отсечки Стара Загора дане на системи за сигна- Великобритания. Консул- кти, инженери, техноло- •Обединение „Ептиса, мата е известна в Бълга- – Завой (до км 190+590 лизация и телекомуника- тант е на проекта „Тран- зи и др. Испания - Рубикон, Бъл- рия повече с пътните си в междугарието Ямбол ция в железопътен възел зитни пътища“, заедно с •Обединение “Инфран гария“. „Ептиса“ работи проекти. - Завой) и Завой – Зим- Бургас със срок на из- „Луис Белгер“ е супер- - ЕсЖиЕс“, Чехия. в България, включител- След оглед на техни- ница (от км 192+706 до пълнение 42 месеца. вайзър на магистрала •“Пойри Инфра“, ра- но и в злополучния воден ческите оферти ще бъдат входната стрелка на гара Втората група дей- „Люлин“ и др. боти по три проекта за проект в Сливен, от кой- отворени и ценовите. Зимница), включително ности на консултанта е главните коловози в га- свързана с ролята му на За проекта рите Стара Загора и Ям- инженер на обекта. Той Консултантът по оцен- бол и всички гари и спир- ще трябва да извърши ка на съответствието и ки между тях с приблизи- оценка на съответстви- строителен надзор за телна разгъната дължина ето на инвестиционния проекта „Рехабилита- на железния път 120 км, проект със съществени- ция на железопътната ин- със срок на изпълнение те изисквания към стро- фраструктура в участъ- 43 месеца. ежите, с изискванията на ци от железопътната ли- Третият е за рехаби- техническите специфика- ния Пловдив – Бургас“ литация на железопътна- ции за оперативна съв- ще трябва да изпълни два та отсечка Церковски – местимост. Избраният вида дейности. Карнобат, включително консултант ще упражня- Първата група е свър- главните коловози в гара ва строителен надзор при зана с администриране на Церковски с приблизи- извършване на строител- договори за проектиране телна разгъната дължи- но-монтажни работи съ- и строителство по четири на на железния път 28 км гласно изискванията, ще договора. и подновяване на желез- изпълнява функциите на Първият е за рехаби- ния път в отсечката Кар- координатор по безопас- литация на железопътната нобат – Бургас, а също ност и здраве, ще състави отсечка Михайлово – Ка- и главните коловози в га- технически паспорти на лояновец, включително рите Карнобат и Бургас обекта „Рехабилитация главните коловози в гари- и всички гари и спирки на железопътната инфра- те Михайлово и Калояно- между тях, с приблизи- структура по участъците вец, с приблизителна раз- телна разгъната дължина на железопътната линия гъната дължина на желез- на железния път 122 км. Пловдив – Бургас”. Об- ния път 21 км, със срок на Срокът за изпълнение е щата продължителност изпълнение 19 месеца. 38 месеца. на проекта е 60 дни. Вторият е за рехаби- Четвъртият договор е Милена ВАСИЛЕВА УЧАСТНИЦИ В ТЪРГА Главен участник Подизпълнители Обединение „Иберинса - Инфра кеър“ „Мугапо“ „ПВД консулт“ „Мот Макдоналд“, Великобритания „Трансконсулт БГ“ „Инженер Вито Прато Инженеринг“, Италия „ЕТ Консулт“ “Гетинса - Фрам - Рафаилов“ - Обединение “Инфран - ЕсЖиЕс“, Чехия „Гама мениджмънт“, Пътинвестинженеринг“ “Пойри Инфра“, Германия Обединение „Ептиса, Испания - Рубикон, България“. -“Луис Бергер“ „Консис“, „ПВД Консулт“
  • 13.
    Строителство Градът, 26юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 13 ПЪТИЩА Част от „Транзитни пътища V“ да влезе в „Регионално развитие“ За довършване на спрените пътни проекти стигат 62 млн. лева Браншът предложи ща V“ на Европейската ин- отидат те? нестартиралите 6 лота от вестиционна банка. Има обекти, на кои- „Транзитни пътища V“ да Според инициатора на то са положени канавки и бъдат прехвърлени към оперативна програма „Ре- срещата Румен Йовчев, председател на Българска е изравнено земното лег- ло - ако строителството по 4 лота гионално развитие“. Това браншова камара „Пъти- тях не се продължи, всичко 3 лота 3 лота по „Транзитни са : ща“, първата полза от раз- това ще бъде разрушено и 2 лота по „Транзитни 1 лот пътища V“ 4 лота •Лот 1 - Велико Търново говорите е уточняването на ще се наложи да се прави пътища V“ 2 лота по „Транзитни от Световната пътища V“ - Дебелец и рехабилитаци- парите. повторно след зимата, каза банка ята на Дунав мост с обща От 167 млн. лева, пред- още Румен Йовчев. Такива 2 по Световната (общ) за двата банка дължина 3.550 км видени за тази година от за- неща не бива да се допус- •Лот 2 - Гурково - Нова еми и бюджет за обектите кат. 9 лота района 9 лота Загора + обходни пътища с по държавни инвестицион- Ако се стигне до спира- 6 лота по 11 лота 2 лота обща дължина 35.5 км ни заеми, 105 млн. лева вече не на обекти и отлагането „Транзитни пътища V“ 10 лота по „Транзитни пътища V“ •Лот 7 - Ямбол - Средец са разплатени за „Транзит- им за след зимата, то тряб- 3 по Световната 5 лота 1 по Световната банка и обходният път на Ямбол с ни пътища IV“. Остават 62 ва да стане по правилата - с банка 4 лота по обща дължина 64.1 км млн. лева. От тях 48 млн. издаване на Акт 10 и уточ- „Транзитни пътища V“ •Лот 15 - Пловдив - Асе- лева ще бъдат разплатени нения какво да се извърши. новград и Поповица - Асе- за тези дейности, които са Изходът е в удължаване 1 по Световната банка застрашени от новград с обща дължина сертифицирани и фактури- на заемното споразумение 1 лот по „Транзитни пътища V“ отлагане или спиране 30.6 км рани. Остават около 35-40 със Световната банка. •Лот 16 - пътен възел млн. лева за сертифицира- Милена ВАСИЛЕВА незастрашени Мухово - Пловдив и Со- ни, но нефактурирани дей- Още по темата фия - пътен възел Мухово с ности. За кои проекти ще в сп. „Индекс Пътища“ обща дължина 131 км. •Лот 24 - отсечките Са- моков - Живково - Ихти- Около 62млн. лева ман и Живково - Веринско общо са необходимите - пътен възел с магистрала средства за „Тракия“ с обща дължина 36 километра. довършване на Пътищата в тях са около работата по 300 км и са на стойност 200 отделните пътни млн. лева. проекти. До 15 дни ще бъде изра- ботен план, който да разяс- ни кои лотове по проекти- те „Транзитни пътища V” и „Рехабилитация на пътна- та инфраструктура” тряб- От 167 млн. лева, ва да завършат през тази предвидени за година, кои от тях могат да тази година от се отложат за следващата и заеми и бюджет за кои да се спрат. Това ста- обектите по държавни на ясно на проведената на 21 юли 2010 г. среща меж- инвестиционни заеми, ду министър Росен Плев- 105 млн. лева вече нелиев, председателя на са разплатени за УС на АПИ Божидар Йо- тов, Камарата на строите- „Транзитни пътища лите в България и Браншо- IV“. ва камара „Пътища”, съоб- щиха от регионалното ве- домство. Пътната агенция про- вежда разговори с изпъл- 62 млн. лева остават нителите лот по лот, за да се направи оценка какви дейности до момента са из- вършени на обектите и как- во е необходимо още да се От тях 48млн. прави по тях. Въз основа лева ще бъдат на проведените анализи ло- разплатени за тези товете ще бъдат разделени в групи. Щом анализите бъ- дейности, които са дат завършени, а планът - сертифицирани и готов, ще се проведе пов- фактурирани. торна среща в същия фор- мат. По предварителна ин- формация (към 31 юни 2010 г.) общо около 62 млн. лв. са необходимите сред- 35-40 млн. лева ства за довършване на ра- не достигат за ботата по отделните път- сертифицирани, ни проекти с финансиране но нефактурирани от Световната банка и про- дейности. грамата „Транзитни пъти-
  • 14.
    14 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ХИДРОЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТИ В началото на 2012 г. се подновява строителството на ХЕК „Горна Арда“ НЕК и EVN се споразумяха за възобновяването на хидроенергийния проект Т очно десет години след офи- До 350 гигаватчаса МИНАЛОТО циалната първа копка се електрическа енергия ще е възобновява реализацията годишното производство 1998 г. на централите, което по- е подписано споразуме- на дълго планирания про- крива нуждите на над 100 нието за изграждането ект за хидроенергийна кас- хил. домакинства. Освен на ХЕК „Горна Арда“ када по горното течение на р. Арда че ще допринесе за подо- в Източните Родопи. На 19 юли във бряване на стабилността на електрозахранването в Виена НЕК и EVN подписаха акци- страната, хидроенергий- онерния договор за изграждане и ният проект е важна стъп- експлоатация на ХЕК „Горна Арда”. ка в посока на увеличава- Предвижда се в региона Мадан, Ар- не на дела на възобновя- дино и Китница поетапно да бъдат емите източници, който до 2020 г. трябва да достигне 1999 г. построени централи с водноеле- 16%. е регистрирано друже- ктрическа генерираща мощност до Предварителната рабо- ството „Хидроенергийна 170 MW. По време на 5-годишния пе- та по проекта започва още компания Горна Арда” с риод на изграждане ще бъдат съз- тази година. В момента се акционери НЕК и турска- дадени много работни места в реги- работи интензивно по тех- та „Джейлан холдинг” ническото препроектира- она и ще се дадат трайни икономи- не. Очаква се проектното чески импулси за инфраструктурата На 26 октомври 1999 г. беше направена първата копка на хидроенер- дружество „Горна Арда“ и туризма в Югоизточна България. гийната каскада „Горна Арда“ Архив „Строителство Градът“ да получи статут на ин- веститор клас А, което ще осигури оптималното под- помагане на инвестицион- ния проект от страна на 1999 г. българските институции. Хидроенергийната беше направена първа компания „Горна Арда” копка на каскада „Горна е създадена през 1999 г. Арда”. Оттогава разви- след междуправителстве- тие по изграждането на на спогодба между Бълга- обекта няма рия и Турция от НЕК ЕАД и турската „Джейлан хол- динг”, заменена по-късно от „Джейлан груп инша- ат санаи ятъръм ве тури- зъм А.С.“ На 2 септември 2009 г. Министерският съвет БЪДЕЩЕТО обяви решението си да рестартира проекта и да 19 юли 2010 г. допусне като инвестито- НЕК и EVN подписаха ри на мястото на „Джей- акционерния договор за лан холдинг” австрийски- изграждане и експлоата- те компании EVN AG и ция на ХЕК „Горна Арда”. Alpine Bau GmbH. Две- те компании се договори- До края на годината ще ха за откупуване на дела се изготви нов техниче- на турския холдинг. Впо- ски проект следствие Alpine Bau GmbH се оттегли от пла- нираната роля на акцио- нер в ХЕК „Горна Арда” и прехвърли всички права и задължения в проекта на EVN AG. България се превър- В началото на в предпочитано мяс- то в плановете за бъдещо на 2011г. развитие на EVN AG. Ав- се очаква да започнат стрийската компания от- сондажите и подготви- дава изключително зна- телните работи чение на разработването на собствени генериращи мощности за доставка на енергия на 1.6 млн. кли- енти на EVN Bulgaria в цяла Южна и Югоизточна България. През септември тази година EVN ще стар- В началото тира проект за електро- на 2012 г. снабдяване и топлофика- ция (когенерация) в град ако нещата се развиват Пловдив, чиято стойност по план, ще има първа е 50 млн. евро. копка на обекта
  • 15.
    Строителство Градът, 26юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 15 СМЕТИЩА Шест се състезават за актуализация на проекта за депото край Плевен В Т плана да действие на Министерството на Поръчката включва и еренът за новото депо е с площ то развитие и благоустройството одо- околната среда и водите за втората поло- изготвяне на документа- 201 дка и се намира в съседство с брява сегашния вид и експлоатация ции за възлагане на об- вина на годината е предвидено поетапно ществени поръчки за из- настоящото сметище. Една трета на сметището, РИОСВ – Плевен, кон- да бъдат отправени покани за кандидат- бор на строител на инвес- от този терен ще остане незает пора- тролира състоянието му през някол- стване по Оперативна програма „Околна тиционните проекти на Ре- ди това, че отпадат четири клетки от ко месеца. Главният еколог на града среда” към няколко общини, сред които и Плевен, гионален център за упра- стария работен проект. На тяхно мяс- се надява съседните общини и еко- за изграждане на регионално депо за управление вление на отпадъци – реги- то ще бъде разположено компостно министерството да намерят решение на отпадъците. Дали ще получат покана обаче за- он Плевен, и избор на дос- поле и център за приемане на опас- за място, където да депонират отпа- тавчик на техника и обо- виси от проектната готовност на общините. рудване за същото. ни отпадъци. Една клетка ще остане дъците си предвид изтеклия срок на Според обявените изис- изцяло незапълнена, което по думите 16 юни 2009 г., след който всички не- Шест оферти са депози- ни инвестиционни проек- квания участниците тряб- на главния еколог на община Плевен законни сметища трябваше да бъдат рани в община Плевен по ти за Регионален център за ва да притежават опит в инж. Димитринка Абрашева е полез- закрити. Би било рисково да поемаме търга за избор на компа- управление на отпадъци, проектирането на инвести- но, тъй като така ще има възможност отпадъци от съседни общини предвид ния за осъществяване на включващ актуализация ционни проекти за депа за консултантски, инженер- на съществуващ проект на отпадъци до фаза работен за бъдещо разширение. Капацитетът на това, че всеки момент очакваме ни и строителни услуги ново регионално депо - ре- проект, включително да са на плевенското депо е официално из- да се изчерпа капацитетът на нашето за плевенското депо. Със- гион Плевен, обхващащ правили подробни коли- черпан през 2007 г. След допълнител- сметище, каза инж. Абрашева. Шест- тезават се компании, сред стопански двор, изгражда- чествени сметки на най- ни технически мероприятия и до този те общини, които ще се възползват от които консорциуми с нем- не на клетка 1, помощна малко един обект за строи- момент продължава безпроблемна- новото регионално депо, са Плевен, ско, испанско, дори с ир- инфраструктура, необхо- телство на ново или рекон- та експлоатация на старото смети- Долни Дъбник, Долна Митрополия, ландско участие. В момен- димите съоръжения и тех- струкция на съществуващо та се прави прецизен пре- ника за депото, инсталация депо за отпадъци с капаци- ще. Министерството на регионално- Пордим, Гулянци и Искър. глед и установяване изряд- за компостиране и рекул- тет най-малко 100 тона на ността на всички докумен- тивация на терен от старо ден. Кандидатите трябва да има опит над пет години в управление на отпадъците, предложенията финансо- ти в пакетните документа- депо Плевен, върху който разполагат с експерт в еки- управлението или проек- да е участвал в минимум вата оценка ще е с тежест ции, и до 17 август коми- е разположена инсталаци- па си с опит в изготвяне на тирането на инвестицион- два проекта за управление 70%, а срокът на изготвяне сията трябва да се произ- ята, център за предаване документации за възлагане ни инфраструктури про- или проектиране на ин- – 30%. Пет месеца е обя- несе за икономически най- на отпадъци за разделно на обществени поръчки за екти до фаза работен про- вестиционни инфраструк- вената продължителност изгодната оферта. събрани фракции рецикли- избор на строител. Едно от ект, включително изготвя- турни проекти в облас- за изпълнение на поръчка- Поръчката, обхваща- руеми отпадъци и за опас- основните изисквания към не на подробни количест- тта на третиране на отпа- та, считан от датата на под- ща актуализация на работ- ни отпадъци. ръководителя на екипа е да вени сметки, в областта на дъци. При разглеждане на писване на договора. Инж. Димитринка Абрашева, началник-отдел „Екология“ в община Плевен: В края на годината ще е ясно кога започва строителството Инж. Абрашева, кое на Плевен. Общата й площ допълнителни разработ- се пакетите, които са мно- наложи актуализа- е 201 дка. Към настоящия ки, както и анализ на раз- го големи, изискванията са цията на проекта за момент от трите котлова- ходи и ползи, който е фи- много тежки не толкова за плевенското депо? на или от трите клетки, ко- нансова част от предпро- правоспособност и вид на - В момента тече про- ито бяха предвидени, в ра- ектното проучване, той фирмата, а като брой доку- цедурата по актуализация ботен проект остава само също изисква и налага ня- менти, които трябва да бъ- на проекта за изгражда- една. Това налага актуали- кои промени, след като бъ- дат представени. Имаме из- не на регионално депо. В зация на проекта, добавяме дат разгледани тези допъл- исквания за т.нар. ключови продължение на две годи- споменатото вече компост- нителни документи и бъ- експерти, които ще участ- ни разглеждаме и кориги- но поле, център за приема- дат приети от Министер- ват в проектирането, за ко- раме документацията, коя- не на опасни отпадъци от ството на околната среда ито изискваме определе- то беше изработена и пре- бита. С този вид съоръ- и водите, ние ще бъдем по- ни доказателства относно доставена на община Пле- жения ще бъде актуализи- канени да представим про- тяхната правоспособност вен от консултантски екип. ран и изготвен окончател- ектното предложение. Как- и опит в проектирането на До този момент в продъл- ният проект, който трябва то споменах, проектното този вид съоръжения. Това жение на две години от да бъде приет от областен предложение ще включва налага много прецизен Министерството на окол- експертен съвет, тъй като На този етап финан- ектирането и доставката предпроектно проучване, преглед и установяване из- ната среда и водите изис- депото, знаете, ще обслуж- сирането актуализация- на машини и съоръжения. финансов анализ, някои рядността на всички доку- каха неколкократно про- ва шест общини. С готовия та на проекта ще бъде от Собственият принос на об- задължителни документи, менти. До 17 август коми- мени в тази документация, работен проект ще канди- община Плевен. Ако впо- щина Плевен се очаква да които общината трябва да сията трябва да се произ- която впоследствие при- датстваме за финансира- следствие бъдем одобрени бъде между 1.5 и 3%, но предостави като решение несе както по допустимост доби съвсем различен вид не от оперативна програма от оперативната програ- това окончателно ще по- на общински съвет. Очак- на документите, така и по от това, което първоначал- „Околна среда”. Това, кое- ма, тези разходи ще бъдат лучим като информация ваме съгласуване от Ми- избор на цена. но ни беше предоставено. то на този етап очакваме, е включени в общите разхо- след подписване на рамко- нистерството на здравео- Очакванията ми са ус- Причината за това бяха и да бъдем поканени от Ми- ди по програмата, които вия договор между опера- пазването за компостната поредно по едно и също някои изменения, които нистерството на околната ще визират основно про- тивната програма и регион площадка, която ще бъде време да приключи пока- се наложиха от страна на среда и водите с проектно ектирането, изграждането Плевен. разположена на територи- ната и присъединяването нормативната база, като предложение и на базата и доставката на машини и ята на депото относно от- ни към оперативната про- добавяне на нови съоръ- на това проектно предло- съоръжения за регионал- Кога очаквате да се стоянието по Наредба 7. грама и приключване на жения към съществуващия жение да получим одобре- ния център. случи това? Тези допълнителни доку- проектирането, така че в към момента работен про- ние за продължаване на - Трябва да се проведат менти, които съпровождат рамките на пет месеца или ект. Тези нови съоръжения последващите процедури В какви параметри е още няколко процедури, проекта, трябва да бъдат най-много шест, зависи от са свързани с изграждане по финансиране. Очакваме финансирането, кое- които касаят оценката на представени в министер- това какви срокове са по- на компостно поле за ком- до пет, най-много шест ме- то очаквате да полу- въздействие върху околна- ството, след което ще по- дали проектантите, ние постиране на зелени отпа- сеца след приключване на чите за реализация- та среда на проекта, ком- лучим покана. да имаме готовия работен дъци и център за приема- поръчката и избор на про- та на проекта? плексно разрешително, с проект. В края на тази го- не на опасни отпадъци от ектант да получим и гото- - За регион Плевен без- каквото ние разполагаме, В момента на какъв дина се надявам да има- бита. Тези две съоръже- вия окончателен работен възмездното финансиране но се налага то да бъде до- етап е оценката на ме някаква светлина кога ния ще бъдат на терито- проект, който ще ни послу- ще бъде в размер на 10.6 пълнено с новите съоръже- офертите? може да започне строител- рията на площадката, коя- жи да обявим веднага об- млн. евро. В тази сума ще ния, които ще фигурират в - В момента комисията ството. то е отредена, знаете, пре- ществена поръчка за стро- влязат освен изграждане- проекта и след одобрение работи по допустимост на Интервюто взе ди много години от общи- ителство. то и стойността на про- от министерството на тези кандидатите, разглеждат Силвия ЗЛАТКОВА
  • 16.
    16 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ИНФРАСТРУКТУРА Три проекта за над 5 млн. лв. стартира Полски Тръмбеш П олски Тръмбеш - една от хилядите бъл- развитие на селските ра- щи по две, три населени на и продължава досега на ната за страната. Единият гарски общини, които попадат в обхвата йони. И за трите обекта места, 11 бункерни стан- етапи, съобразно отпуска- от първокласните пътища върви процедура за из- ции, 20 дренажа, 5 капта- ните средства за тази цел. I–5, Русе – Велико Търно- на Програмата за развитие на селските бор на изпълнител. Инте- жа, 13 шахтови кладене- Към момента са изграде- во, е международен транс- райони, вече работи по три проекта, фи- ресът от фирмите е много ца и 71.3 км външни и 296 ни около 83% от цялата портен коридор – МТК нансирани по нея. И трите проекта са в голям, в момента комиси- км. вътрешни водопровод- мрежа и главния колектор, № 9 и се явява централ- сферата на инфраструктурата, като общият финан- ите работят и през месец ни мрежи. Водните ресур- който е заустен в р. Янтра. на транспортна ос меж- сов ресурс по тях е за над 5 млн. лв. - средства, октомври ще излязат с ре- си на общината се състо- Община Полски Тръмбеш ду северна и южна Бъл- шения за избор на изпъл- ят от повърхностни и под- се обслужва от два пре- гария и пренася междуна- с които Полски Тръмбеш се надява чувствително нители и по трите проце- почвени води. Важно мяс- сичащи се републикански родни потоци по направ- да подобри водоснабдяването и пътната мрежа в дури, уточниха от община то заема р.Янтра, образу- първокласни пътя, репу- ление север – юг. Другият половината от населените места в обхвата й. Полски Тръмбеш. ваща множество меандри бликански пътища от тре- първокласен път I-3, Бяла Водоснабдяването на на територията на общи- ти клас и общинска пътна – Плевен, минаващ през населените места в Пол- ната. Водосборния басейн мрежа. Дължината на пър- територията на община- Община Полски Тръм- номиката в селските райо- ски Тръмбеш се осъ- на реката е 86 кв.км. Голя- вокласните пътища е 32.77 та, е в направление изток беш стартира три инфра- ни” и 322 “Обновяване и ществява чрез поддържа- ма част от водния баланс км. Пътищата от III клас – запад. В общината пре- структурни обекта за над развитие на населени мес- не и експлоатация на 18 на общината е осигурен са 80.85 км, а общинските обладава третокласна път- 5 млн. лв. Проектите се та” от Програмата за раз- основни помпени стан- от ненапълно проучени пътища – 37.69 км. Гъсто- на мрежа ( 53% от обща- изпълняват с безвъзмезд- витие на селските райони ции, три от които са въз- подпочвени води. Строи- тата на пътищата от I и III та дължина на пътищата), на финансова помощ по за периода 2007-2013 г., лови системи, получава- телството на канализаци- клас е по-висока от сред- която обслужва междуоб- мярка 321 “Основни услу- подкрепена от Европей- щи вода от няколко во- ята в Полски Тръмбеш е ната за областта и над два щинските и вътрешнооб- ги за населението и ико- ския земеделски фонд за доизточника и захранва- започнало през 1974 годи- пъти по-висока от сред- ластните потоци. ОБЕКТ „РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЧАСТ ОТ ВОДОПРОВОДНАТА МРЕЖА И ПОДОБРЯВАНЕ НА УЛИЧ- НИТЕ НАСТИЛКИ В РАДАНОВО, КЛИМЕНТОВО, ПОЛСКИ СЕНОВЕЦ, ОРЛОВЕЦ, КАРАНЦИ” В търга за избор на ните строително-монтаж- бъдат пуснати в експлоа- Реконструкция на част от водопроводната мре- изпълнител се състеза- ни работи включват земни тация с отделни разреше- жа, включваща подобряване на уличните настил- ват двайсет и осем фир- работи, доставка и мон- ния за ползване. Общата Обект ки в населените места Раданово, Климентово, Пол- ми. Обектът включва ре- таж на водопроводни тръ- прогнозна стойност на по- ски Сеновец, Орловец, Каранци на община Полски конструкция на част от би, арматури и връзки към ръчката е в размер на над Тръмбеш водопроводната мрежа, тях, пътни настилки, нап- 2.5 млн. лв., в т.ч. 2.4 млн. Прогнозна стойност 2524380.00 без ДДС включваща подобрява- рава на бордюри. Проек- лв. за строително-монтаж- не на улични настилки в тът е разделен на два ета- ни работи и непредвидени Мярка 321 “Основни услуги за населението и ико- Финансов инструмент номиката в селските райони” населените места в об- па, като първият включва разходи в размер на 5%. щина Полски Тръмбеш и селата Раданово и Полски Проектът ще се изпълнява Брой подадени оферти 28 ще се изпълнява в отдел- Сеновец, а вторият - села- с безвъзмездна финансова Срок за обявяване на резултатите 5 октомври 2010 г. ни населени места - села- та Климентово, Орловец помощ по мярка 321 “Ос- та Раданово, Полски Се- и Каранци. Етапите пред- новни услуги за населени- Минимално изискване работи за подобни обек- ви години в парично изра- новец, Климентово, Орло- ставляват самостоятел- ето и икономиката в сел- към кандидатите е годи- ти за всяка от последните жение да не е по-малък от вец, Каранци. Предвиде- ни подобекти и трябва да ските райони”. шен обем на строителни три приключили финансо- 2 млн. лв. ОБЕКТ „РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЧАСТ ОТ УЛИЧНАТА МРЕЖА – УЛ. “АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ”, УЛ.”РУЕН”, УЛ. “ОБОРИЩЕ”, УЛ.”ЧАЯ”, УЛ. “СРЕДНА ГОРА”, УЛ. “БЕЛИ БРЯГ” В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ“ В търга за избор на из- “Бели бряг”. Строител- населени места“. Обща- Реконструкця и изграждане на част от улична- пълнител играят петнай- но-монтажните работи та стойност на поръчка- та мрежа – ул. “Ал. Стамболийски”, ул.”Руен”, ул. Обект “Оборище”, ул.”Чая”, ул. “Средна гора”, ул. “Бели сет фирми. Проектът е включват земни работи, та е 1.344 млн. лв., в т.ч. разбит на два етапа, като пътни настилки, напра- разходи за строително- бряг” в град Полски Тръмбеш първият включва рекон- ва на бордюри, марки- монтажни работи в раз- Прогнозна стойност 1344000,00 лв. без ДДС струкции на улици – ул. ровки, сигнализация и мер на 1.28 млн. лв. и 5% Мярка 322 “Обновяване и развитие на населени “Ал. Стамболийски”, принадлежности на пътя. непредвидени разходи. Финансов инструмент места” ул. “Оборище, втори- Проектът ще се реали- Продължителността на Брой подадени оферти 15 ят – ул.”Чая”, ул. “Сред- зира по мярка 322 “Об- изпълнението е четири- на гора”, ул.”Руен”, ул. новяване и развитие на найсет месеца. Срок за обяваване на резултатите 8 октомври 2010 г. ОБЕКТ „БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - ИЗГРАЖДАНЕ НА УЛИЧНИ НАСТИЛКИ НА УЛИЦИ В СЕЛО ПЕТКО КА- РАВЕЛОВО, ОБЩИНА ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ” В търга за избор на из- по пътна маркировка и по- на 5%. Продължителнос- Благоустрояване - изграждане на улични настил- пълнител се конкурират ставяне на пътна сигнали- тта на изпълнение е пет- Обект ки на улици в село Петко Каравелово, община шестнайсет оферти. Обек- зация. Проектът е разде- найсет месеца. Проектът Полски Тръмбеш тът включва реконструк- лен на два етапа, като те ще се изпълнява с безвъз- Прогнозна стойност 1347056 лв. без ДДС ция и изграждане на улич- представляват самостоя- мездна финансова помощ на мрежа в кв. 75, 75А, 76, телни подобекти и тряб- по мярка 322 “Обновява- Мярка 322 “Обновяване и развитие на населе- Финансов инструмент ни места” 77, 79, 80 по план на с. Пе- ва да бъдат пуснати в екс- не и развитие на населени тко Каравелово, община плоатация с отделни удос- места”. Брой подадени оферти 16 Полски Тръмбеш. Пред- товерения за ползване. Изпълнението на про- видените строително-мон- Стойността на поръч- екта може да започне след Срок за обявяване на резултатите 11 октомври 2010 г. тажни работи са земни ра- ката е в размер на над 1.3 реализация на проект ”Ка- боти, пътни настилки, нап- млн. лв., в т.ч. 1.28 млн. нализация на кв. 75, 75А, годишен обем на строи- ни на предмета на поръч- ни и в парично изражение рава на бордюри и трото- лв. за строително-мон- 76, 77, 79 и 80 по плана на телни работи в последни- ката на участника за вся- трябва да не е по-малък от ари, отводняване, принад- тажни работи и непред- с. Петко Каравелово “. те два търга е за обекти с ка от последните три при- 1 млн. лева. лежност на пътя - работи видени разходи в размер Минималният изискуем естество и мащаби подоб- ключили финансови годи- Силвия ЗЛАТКОВА
  • 17.
    ГРАДОУСТРОЙСТВО 17 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. Интегрираните планове са Jessica стимулира общините... по-скоро бизнес, отколкото От стр. 1 от интегрирани планове за градско възстановяване и тях средства - дялов ка- питал, заеми или хибрид- ни инструменти като ме- устройствени развитие, съответстващи на общите устройствени планове на даденото на- селено място. Това усло- цанин кредити. Къде ще се финансира? Само седемте най-го- Ролята на частните инвеститори може да бъде ключова, а вие трябва да насърчи ин- леми български градове тегрираността на отдел- могат да се възползват от прозрачността при реализацията на плановете ще спомогне да се ните инвестиционни ини- схемата. Финансирането циативи, така че техни- е разпределено така: възстанови доброто име на публично-частните партньорства ческата и транспортната •25.8 млн. лева за Со- инфраструктура да бъдат фия И нтегрираният план за градско възстановя- схемата по оперативна програма „Регионално раз- в съответствие с изграж- •38.7 млн. лева за дру- ване и развитие представлява съвкупност от витие“ (ОПРР) - „Подкрепа за интергирани планове дането и подобренията на гите шест града - Плов- свързани във времето и пространството про- за градско възстановяване и развитие“. Проектът с обществените сгради и с див, Варна, Бургас, Русе, екти, действия и инвестиционни намерения, които методическите насоки и изискванията пред канди- частните инвестиционни Стара Загора и Плевен, се прилагат в определени градски територии, наре- датите беше предложен от управляващия орган за проекти, за да се увеличи или 33 млн. евро общ бю- ефективността им. джет (64.5 млн. лева). чени зони за въздействие, обединяващи съвмест- коментар към заинтересуваните общини, което те Общините все още ня- ното провеждане на различни политики, насочени трябваше да направят до 22 юли. Самата схема ще мат такива интегрира- Коя е Jessica? към реализацията на визията и стратегията за раз- бъде отворена на 30 юли, като потенциалните бе- ни планове, а от седем- Jessica е английското витие на града или на негови части в съответствие нефициенти, разделени в два компонента - седемте те най-големи градове в съкращение на програма- с определените приоритети. Планът обединява раз- големи града (компонент 1) и проекти на 29 общи- България Бургас и Варна та „Съвместна европей- в момента изготвят нови ска подкрепа за устой- нородни участници за тяхното съвместно реализи- ни, центрове на градски агломерации (компонент общи устройствени пла- чиви инвестиции в град- ране и управлява съвместно инвестиционни ресур- 2), ще имат възможност да подават своите проект- нове. В Русе е правена ските райони“, родена си от различни източници (структурните фондове на ни предложения до 1 ноември. Общият размер на актуализация през 2008 по инициатива на Евро- Европейския съюз, общинския бюджет, държавния финансирането е близо 44.5 млн. лв. За компонент г., готви се такава за Пле- пейската комисия и Ев- бюджет и частни инвестиции). 1 максималната финансова помощ по схемата е 1 вен, в Стара Загора тя е в ропейската инвестицион- В България предстои интегрирани планове да бъ- млн. лв, а за компонент 2 - 500 хил. лв, според за- процедура по приемане. на банка за по-ефектив- София и Пловдив имат ното управление на сред- дат разработени за 36 общини, центрове на агло- писаното в годишната индикативна работна програ- сравнително нови плано- ствата, които ЕС дава по мерационни ареали. Това ще стане с отварянето на ма по ОПРР. ви документи. оперативните програми Отделно от това по за регионално развитие оперативна програма „Ре- на страните членки. За Интегрираният план по съще- следва да се разширят и с предста- гионално развитие“ ще се разлика от безвъзмезд- ство е комплексно мероприятие за вителства на обществени организа- финансира изработването ната помощ за обществе- реализация на съществена част на ции. и на интегрирани планове ни пространства, инфра- визията за развитие на града. Това Този тип проекти са идеалната за градско възстановява- структура на градовете мероприятие следва да е така опре- възможност да се изпробва в дейст- не и развитие за конкрет- или проекти за социално делено, че да даде максимален при- вие устойчивият модел на градско- ни територии от градове- и икономическо разви- нос за осъществяване на тази ви- то управление – съвместна рабо- те. Като съдържание те тие по нея парите се от- зия. Интегрираният план е много та на трите опори на града: общин- трябва да уплътнят пред- пускат като кредити, дя- повече бизнес план, отколкото ус- ската администрация, бизнеса и об- вижданията на общите и лови участия в проектни тройствен или общински план, не- ществеността. подробните устройствени компании или мецанин- зависимо че ще се предшества от Съпротивата спрямо подобни планове с конкретни про- финансиране за проекти, стратегически анализи, доказател- реализации е естествена и тя се ектни идеи, начини и фор- които са икономически ства и мотиви. дължи най-вече на краткосрочни- ми на финансиране, сро- жизнеспособни. Най-важното условие за разра- те цели, които си поставят общин- кове и граници за реали- Средствата са от бю- ботката и реализацията на интегри- ските администрации във времевия зирането им. Интегрира- джета на оперативна про- рания план е волята и способността хоризонт на своя мандат. До след- ните планове ще се правят грама „Регионално разви- на администрацията да управлява ващите избори остава малко пове- за четири типа зони - го- тие“, но този начин на из- сложен проект с разнородни учас- че от година, а това значително ще лемите жилищни компле- ползването им позволява тници. При това стартовата иници- спомогне за апатията на общините кси, квартали в социална значително увеличаване Aрх. Иван ДЕЛЧЕВ, член на Комисията атива може да не е на общината, а към такива проекти. Впрочем това изолация, за индустриал- на финансовия капацитет, по реализация на проектите по европей- на частен инвеститор или на кон- е и причината плановата готовност ни зони и за важни град- тъй като след реализира- ските фондове към Камарата на архите- сорциум от такива инвеститори. и стратегическото планиране да се ски пространства като ис- нето на инвестициите те ктите в България Печалната слава на публично- третират формално от общинските торическия център, райо- се връщат и могат да се частните партньорства не бива да администрации. ни с архитектурни памет- използват за нови проек- Интегрираният план не е нито бъде пречка за реализация на та- Именно в този аспект ролята на ници, главни търговски ти, дори и след изтича- устройствен план, нито стратегия къв проект. Тези партньорства са частните инвеститори може да бъде улици, паркове и площа- нето на срока на програ- за развитие на община. За да се основната възможност за подобна ключова. Благоприятното в случая ди. Тяхната идея е да ум- мата. Като безвъзмезд- разработи такъв план, е необходи- мащабна операция, която мобили- е, че прозрачността на процедури- ножат ефекта от наслаг- на помощ от ЕС не уве- ма наличност на тези стратегиче- зира значителни ресурси върху це- те при реализацията на такива пла- ването на градски проек- личават държавния дълг. ски документи, като в краен слу- лева територия и от която се очак- нове ще спомогне да се възстанови ти в една територия чрез Като принос на програ- чай може да се наложи тяхната ак- ват ефекти както за бизнеса, така и доброто име на публично-частните комбинация от мерки с мата се изтъква привли- туализация. за обществото. Тези партньорства партньорства. общ финансов ресурс. чането на частния сек- Финансовата схема тор, което прави инвести- предвижда създаването циите по-устойчиви фи- И нтегрираните планове са идеална- та възможност да се изпробва в действие устойчивият модел на град- Н ай-важното условие за разработка- та и реализацията на интегрирания план е волята и способността на адми- на холдингов фонд, който ще финансира фондове за градско развитие за кон- кретните планове, в кои- нансово и икономически, както и въвеждането на по-сложни финансови ин- струменти при работата с ското управление – съвместна работа нистрацията да управлява сложен про- то ще може да привлича и европейски средства, ко- партньори от частния сек- ето пък повишава инфор- на трите опори на града: общинската ект с разнородни участници. При това тор. Фондовете за градско мираността на общините администрация, бизнеса и обществе- стартовата инициатива може да не е развитие пък ще финан- за възможностите за пуб- ността на общината, а на частен инвеститор сират конкретните проек- лично-частни партньор- ти с най-подходящите за ства.
  • 18.
    18 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ГРАДОУСТРОЙСТВО Селищно образувание „Изгрев“ във Със сегашната разработка се цели решаването на значимите и неотложни станала ярък пример за стихийната С елищно образувание ”Изгрев” е част от Ва- веждане на отчуждител- на тези по бул. „ Христо фраструктурни и благо- ни процедури, проектира- Смирненски“. Наличие устройствени меропри- ИНВЕСТИЦИИТЕ ВЪВ рна. Заема площ от 380 хил. кв.м, заклю- ВИК чена между бул. „Христо Смирненски” от не и строителство на не- на дейности, несъвмести- ятия, налага неотлож- обходимата за функцио- ми с предназначението на на регулация на процеса. юг, пътя Варна – Каменар от запад, платото нирането на територия- територията. Това може да се постигне 19 млн. лв. „Франга” от север и бул. „Мир” от изток. По та улична мрежа и необ- Основната цел на про- с осигуряване на проект- са необходими данни от ЗРП ЖК „Изгрев” (1995 г.) посто- ходимата техническа ин- екта е да се решат значи- на готовност по отноше- за изграждане на янното население за района е 2560 души и фраструктура. мите и неотложни устрой- ния на главните и второ- Проектът в максимал- ствени, комуникацион- степенните улични трасе- ВиК мрежата в сезонно пребиваващи - 8000 души. По нео- на степен е съобразен но-транспортни и еколо- та, обезпечаване с обекти територията фициална информация постоянно обитава- със Застроително-регу- гични проблеми на тери- на публичната собстве- щите души към момента са значително по- лационния план на жили- торията. Най-важният е ност, които на територия- вече с перспектива към увеличаване пред- щен комплекс „Изгрев”, провеждане на улична ре- та почти липсват, и опти- вид бързото застрояване с индивидуални приет през май 1995 г., гулация с прецизиране на мизиране на градоустрой- и многофамилни жилищни сгради. и множеството одобрени главна, второстепенна и ствените показатели в съ- частични ПУП, както и с обслужваща улична мре- ответствие с установени- подземни и надземни про- жа като клас и габарити те устройствени зони съ- води на техническата ин- и нейното обвързване със гласно „Специфични пра- След анализ на същест- на засиления интерес от фраструктура. съседни устройствени те- вила и нормативи за ус- вуващото положение, брой поземлени имоти, на страна на собственици и строителни фирми за по- Оценката на съществу- ващото положение сочи ритории при максимално съобразяване и запазва- тройство и застрояване на територията на град 29 млн. лв. база градоустройствени- интензивно застрояване няколко сериозни про- не частната собственост Варна“, одобрени през за обезпечаване на те показатели за плътност на имотите в района. блема. Застроеност в го- върху поземлените имо- 1999 г., при отчитане за- битова канализация и Кинт за устройстве- Селищното образу- ляма степен на нови сгра- ти. Втората цел е да се ложените идеи в ОУП на ните зони за застроява- вание е ярък пример за ди, неотразени в цифров определи предназначени- града (в етап предварите- не на селищно образува- стихийната урбанизация модел. Постоянно обита- ето на имотите – общин- лен проект). ние “Изгрев” разработка- на атрактивни терито- ване в степен, изискваща ска, държавна, публична С плана се предлага из- та прогнозира приблизи- рии през последните го- неотложни мерки за оси- собственост, с оглед оси- граждане на главна и вто- телно 30 хил. население, дини. Освен тангираща- гуряване на необходими- гуряване обслужването ростепенна улична мре- обособяващо около 5600 та улична мрежа във въ- те улици. Липса на вся- на територията. жа, предимно с II , III , IV домакинства. Този пока- трешността няма изгра- какви обособени трасе- и V клас улици. Заложе- зател е приет за оптима- дена нито една улица на та на улици, обслужва- Комуникации, Регула- на е и възможността за лен независимо от много големия капацитет на те- практика. Разработване- то на плана за улична ре- щи района и поземлените имоти, благоустроеност ция, Градоустройство Пазарната ситуация обслужване с масов град- ски транспорт по улици 23 млн.лв. риторията, на база ораз- гулация и одобряване- и осветление на терито- през последните години III и IV клас с предвиден за подземна меряване и тенденции за то му ще даде на община рията. Липса на всякак- – експанзивно усвояване обръщач. канализационна развитие на града, на те- Варна градоустройствена ви обществено обслужва- на територията без нуж- В проекта е отразено тръбна система риторията на “Изгрев” и и правна основа за про- щи обекти с изключение ните съпътстващи ин- и трасето на Е-87 (бул. “ п иле “ ир Пр М .„ „ с“ ул ул. ул. „Подви н“ еве Н ул. „ ул. „Мир“ Военномедицинска МБАЛ болница „Св.Марина“ ки“ рн енс р. Сми „Х бул. бул. „Х р. Смирн енски“
  • 19.
    Строителство Градът, 26юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 19 ГРАДОУСТРОЙСТВО Варна с план за улична регулация устройствени, комуникационно-транспортни и екологични проблеми на територията, урбанизация през последните години „Варна“) с резервирано Проектантски колектив: трасе на електричка, с об- служващите кръстови- арх. Радослав Димитров – „Градоустройство“ ща и улици, на основание инж. Йоан Каратерзиян – „Регулации“ действащ ОГП и ГКТП инж. Недялко Иванов – „Комуникации“, „Вертикална на Варна. Трасето е зало- планировка“ жено и в предварителния проект на общия устрой- инж. Руси Желев – „Водоснабдяване и канализация“ ствен план на Варна и е инж. Йончо Каменов – „Електроснабдяване“ едно от най-оспорвани- те му предвиждания. При Обект “План за улична регулация на улици и по- обществените обсъжда- землени имоти за обекти публична соб- ния, а и впоследствие сре- ственост на СО “Изгрев” щу него се обявиха голя- Възложител община Варна ма част от собственици- те в района. Основни- Изпълнител „Трафикконсулт БГ” ЕООД, гр. Варна ят им мотив е липсата на перспектива за скорош- Фаза предварителен проект ната реализация на буле- варда, като за сметка на Франга дере, Кокарджа Канализация това много имоти, главно дере и Кемер дере. Счита На територията има из- частна собственост, оста- се, че със значителната си градена частично битова ват блокирани и с неясна площ и потенциал същи- и дъждовна канализация перспектива. те могат да послужат за около експерименталните Поради липса на тере- рекреация и отдих на жи- жилищни сгради и по бул. ни за изграждане на об- веещото население в ра- „Хр. Смирненски”. Дъж- ра и трета категория на на територията). Техниче- торията. ществени паркинги, а и йона. довните води се събират електрозахранване, отчи- ските параметри на нова- Отчитайки разположе- поради характера на зона- в трите дерета и се отвеж- та проектът. та подстанция ще се опре- нието на парцелите и кон- та планът предвижда пар- Водоснабдяване дат във Варненското езеро Предвижда се изграж- делят на база данни от oб- фигурацията на улична- кирането да се реализира В момента на терито- и морето. дане на нова подстан- щия устройствен план на та мрежа, планът пред- изключително за сметка рията на селищното обра- За обезпечаване на би- ция 110/20 kV със закри- Варна, като е възможно вижда и изграждането на имотите частна или пуб- зувание само главен клон товата канализация пла- та разпределителна уред- определянето и на по-под- 81 трансформаторни пос- лична собственост. на V зона и водопровод нът предвижда изгражда- ба (за която има регули- ходящо място – например та. При оразмеряване и „Варна - Зл. пясъци” II нето на 67 км тръбна ка- рано УПИ в южната част в северната част над тери- Силвия ЦЕНОВА регулиране на поземле- са собственост на „ВиК” нализационна мрежа, коя- ните имоти за публична ООД, Варна. Всички ос- то пресича бул. ”Хр.Смир- собственост не се отреж- танали водопроводи са ненски” на 6 места и се дат територии за търго- частна собственост, като включва в изградената би- вия, обществено хранене, по-голямата част не от- това канализация на Ва- комунално обслужване, говарят на изисквания- рна. Необходимите инвес- култура и младежки дей- та за минимален диаме- тиции са 29 млн. лв. ности и не се предвиждат тър. Трасетата на всич- Предложената дъждов- за отчуждаване предвид ки изградени водопрово- на канализация се състои законовата уредба. Таки- ди са в конфликт с проек- от две части. Подземна ка- ва се очаква да бъдат под- та за уличната регулация. нализационна тръбна сис- сигурени в частни имоти На територията са изгра- тема с дължина 55 км, ко- вследствие на частната дени и резервоарите за III ето ще изисква 23 млн. лв. инициатива и пазарен ме- водоснабдителна зона на инвестиции. ханизъм. град Варна и резервоари- Откритите стоманобе- Обекти за администра- те на курорта Златни пя- тонови канали са с дължи- тивно-делово обслужва- съци I и II етап. на от 6 км и необходими не и социални дейности Теренът е много раз- инвестиции от 9 млн. лв. също не се предвиждат, нообразен, хълмист и със Общо за част ВиК са като функциите основно силни наклони с посока необходими инвестиции се насочват към районния северозапад-югоизток и от 80 млн. лв. и градския център пора- се пресича от три дерета, ди липсата на терени об- като две от тях се разкло- Електроснабдяване щинска и държавна соб- няват. Големината му пре- На територията на ”Из- ственост. допределя изграждането грев” има изградени транс- Здравното обслужва- на няколко водоснабди- форматорни постове, ко- не с изключение на пър- телни зони. ито служат за захранване вична медицинска помощ Общо в ”Изгрев” се на част от съществуващи и аптеки в частни имо- оформят шест водоснаб- обекти. Захранването на ти е заложено на меди- дителни зони. За III, IV и вилите е с въздушна мре- цински център (поликли- V водоснабдителна зона жа и мачтови трафопосто- ника), като обслужване- ще се ползват изградени- ве. През територията ми- то на ниво болница е из- те резервоари, но за VI, нават две въздушни линии вън района. Резервирани VII и VIII водоснабдител- 110 kV, п/ст “Варна-за- са терени за три учили- на зона ще трябва да се пад” – п/ст “Варна-изток” ща, по три детски гради- осигурят необходимите и п/ст “Варна-изток” - п/ст ни и детски ясли, меди- площи и изградят необ- “Златни пясъци”, които се цински център (районна ходимите обеми, като се запазват. През района пре- поликлиника или дом за предвижда те да обслуж- минават и три въздушни социални грижи) и адми- ват и територии, извън линии 20 kV, а именно: ЕП нистративен център. селищното образувание. 20 kV “Спартак”, “Чайка” Регулирани са и тере- Общо за селищното и “Вапцаров”. Те служат ни за резервоари на ВиК образувание е необходи- за захранване на възлова и новопроектирана пло- мо изграждането на 69 станция “Стадиона” от п/ щадка за ел. подстанции. хил. м водопроводна мре- ст “Варна-запад”. Обособени са и съ- жа и 19 млн. лв. инвести- Основната част от по- ществуващи дерета - ции. требителите ще са от вто-
  • 20.
    20 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ГРАДОУСТРОЙСТВО Стартира общественото обсъждане устройствена схема на пет Районната устройстве- нето й в рамките на гру- на схема на общините пата общини авторският Пловдив, Родопи, Мари- колектив предлага преход ца, Садово и Куклен ще от моноцентрична към бъде подложена на широк полицентрична струк- обществен дебат в пери- тура чрез целенасочено ода от 26 до 30 юли. Об- стимулиране на центро- емният документ, съдър- вете от по-ниските йе- жащ задълбочен анализ рархични нива. Идеята е на състоянието и концеп- ядрото – Пловдив, да се ция за социално-иконо- разтовари функционално мическо и пространстве- и субстантно, а същест- но развитие развитие на вуващата около него дис- групата общини до 2027 персна система от сели- г., разработен от екип на ща да бъдат обвързани в „Ситиплан” под ръковод- смислени и функционал- ството на проф. арх. Ве- ни мрежи, обслужвани селина Троева и инж. Ди- от вторични и специали- митър Попов по възлага- зирани центрове, опреде- не на Министерството на лени въз основа на тради- регионалното развитие и циите, наличните ресур- благоустройството, е из- си, потенциала и необ- цяло подчинен на прин- ходимостта от определен ципите и политиките за вид социални услуги. интегрирано устойчиво развитие. Общата площ на тери- Районната устройстве- торията на петте общини на схема (РУС) предла- в РУС е 130 956 ха, като га една нова организа- предложенията за разши- ция на самостоятелно ре- рения на населените мес- гионално развитие, нов та са в размер от 223 хa, а проектен път за засил- на урбанизираните тери- ване на взаимодействия- тории за производство се та в териториалния аре- увеличават с 442 хa. ал на базата на сътрудни- чество между общините Прилагането на ус- и съвместното решаване тройствените условия за на надобщинските про- балансирано и устойчиво Икономическо зониране на територията блеми, свързани с инфра- развитие на петте общи- Н структурното и икономи- ни налага да се използ- а основата на природния потенциал, историче- 2.3. Агроикономически парк - община Садово (на ба- ческото развитие. Пора- ват оптимално наличните ското развитие и традициите в икономическо- зата на Института по растителна генетика и земедел- ди пилотния характер на поземлени ресурси и по- то развитие на Пловдив и прилежащите общини ския колеж) разработката нейното об- тенциала на съществува- съждане с представители- щите селища, за да се из- Родопи, Марица, Куклен и Садово в РУС се предлага 3. Зони за отдих, туризъм и спорт те на държавните и мест- бегне дисперсното и без- определена функционална специализация на терито- 3.1. Зона Родопи (вилен отдих, туризъм, летни и зим- ни власти, с бизнеса и не- разборно урбанизиране рията (зони) и на някои населени места в тях. ни спортове и др.), разположена в планинската част правителствения сектор е на плодородните земи. 1. Зони за екологично чиста селскостопанска продук- на общините Родопи и Куклен, южно от веригата се- от изключителна важност Запазването на културно ция лища в Родопската яка както за конкретната за- богатство и разнообра- 1.1. Зони за производство на пресни и преработени 3.2. Крайречна зона за водни спортове и отдих в по- дача, така и за намиране зие на селищата и хар- на най-подходящия фор- моничното им вписване зеленчуци в община Марица (от българския генети- речието на р. Марица и р. Стряма мат за бъдещи районни в пейзажа може да бъде чен фонд) 3.3. Други зони (посочени на специализираната схе- устройствени схеми, кои- постигнато чрез ограни- 1.2. Зона за развитие на лозарство и производство на ма). то предстои да бъдат из- чаване на разрастване- винени продукти, овощарство (за прясна консумация 4. Зони за рекултивация и възстановяване и произ- готвени в страната. На- то им, което се подкрепя и в преработено състояние), производство на посадъ- водство на технически култури за биогориво правените предложения и от демографските из- в устройствената концеп- следвания. чен материал и др., разположени в общините Родо- 4.1. Зоната около КЦМ – Куклен ция на РУС ще подпомог- Прилагането на прин- пи и Куклен между населените места от “Родопската 4.2. Зони за рекултивация на закрити законни смети- нат общините в актуали- ципа на съвместяване на яка” и гр. Пловдив, и зона в югозападната част на об- ща и ликвидация на незаконни сметища зирането (Пловдив, Кук- функциите и разтоварва- щина Марица (землището на с. Цалапица) 4.3. Други зони, които се определят с общите устрой- лен, Марица) и създава- нето на ядрото ще увели- 1.3. Зона за производство на ядкови култури (основ- ствени планове на общините. нето на нови общи ус- чи привлекателността на но на фъстъци) и сертифициран посадъчен материал Наред със зонирането по икономическо предназна- тройствени планове (Са- териториите и също ще дово, Родопи). Това ще редуцира трафика, като в община Садово чение са определени и зоните с натрупване на обек- наложи редуциране на те- същевременно ще подо- 2. Нови компактни зони за бърз икономически рас- ти на културно наследство, които се нуждаят от осо- рените, отредени за про- бри достъпа до услуги на теж (субсидирани с публични инвестиции и средства бена нормативна защита. Това се отнася и за зоните дължаващо изграждане населението. от европейските фондове – основно по ОП “Регионал- по „Натура 2000“ и другите защитени територии (при- на жилищни, промишле- Съществуващите ус- но развитие” родни паркове, екологични обекти и др.). ни, складови и логистич- ловия за развитие на би- ни зони в разумни гра- оземеделието, обвърза- 2.1. Високотехнологичен парк Пловдив Като специфична зона за обитаване, отдих и туризъм ници, запазвайки по този но с научноизследовател- 2.2. Производствени зони с надобщинско значение е определена територията на землищата на населе- начин плодородните зе- ските центрове и инова- (Радиново, Куклен, Крумово, Катуница) ните места в Родопската яка. меделски земи и характе- тивната дейност, за обо- ра на средата. гатяване на туристиче- ката на територията в об- на хората ще подпомогне ческа стойност ще бъде лени коридори по поре- Осигуряването на ус- ските дейности и компле- хвата на РУС и ще я на- създаването на по-устой- допълнителен фактор за чията на реките, на ма- тойчивост на селищна- кси посредством интег- правят по-конкуренто- чиви социални общности. стабилизиране на насе- сиви от трайни насажде- та мрежа е приоритетна рирането на природните способна. Разкриването Предлагането на по-голя- лението и за повишаване ния, на влажни и защите- задача на интегрирани- и културни ценности ще на работни места в съот- мо разнообразие от фор- качеството на живот. ни зони прави зелената те политики за регионал- подпомогнат устойчиво- ветствие с квалификаци- ми на обитаване с по-ви- Наличието на горски система разнообразна и но развитие. За постига- то развитие на икономи- ята, знанията и уменията сока социална и естети- масиви и паркове, на зе- устойчива.
  • 21.
    Строителство Градът, 26юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 21 ГРАДОУСТРОЙСТВО на районната пловдивски общини Площ на съществу- ПРОЕКТЕН Наименование на териториалния елемент ващи елементи по Разлика БАЛАНС КВС-2010 г. ТЕРИТОРИИ С НАЙ-ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ha в% ha в% ha в% 1. Урбанизирани територии, в т.ч.: 14151.7 10.82 14805.2 11.31 653.5 0.50 1.1 населени места 10331.3 7.90 10554.5 8.07 223.2 0.17 1.2. селищни образувания за обитаване 613.5 0.47 601.0 0.46 -12.5 -0.01 1.3. територии за производство 3206.9 2.45 3649.7 2.79 442.8 0.34 2. Земеделски територии, в т.ч.: 74788.6 57.16 73954.5 56.52 -834.1 -0.64 2.1. обработваеми земи 66815.0 51.06 66223.0 50.61 -592.0 -0.45 в т.ч. оризища 5539.3 4.23 5539.3 4.23 0.0 0.0 в т.ч. трайни насаждения 7848.1 6.00 7816.4 5.97 -31.7 0.0 в т.ч. изоставени и врем.неизползвани обраб.земи 2163.6 1.65 - - -2163.6 -1.7 2.4. необработваеми земи 7973.6 6.09 7916.8 6.05 -56.8 -0.04 Корекция за междуселищна пътна инфраструктура - - -185.3 -0.14 -185.3 -0.14 3. Горски територии, в т.ч.: 34077.7 26.04 34051.2 26.02 -26.5 -0.02 3.1. Залесени горски площи 33510.0 25.61 33510.0 25.61 0.0 0.00 3.2. Горски земи 371.5 0.28 371.5 0.28 0.0 0.00 3.3. Горска пътна инфраструктура 196.2 0.15 196.2 0.15 0.0 0.00 Корекция за територии на въжени линии - - -26.5 -0.02 -26.5 -0.02 4. Водни площи, в т.ч.: 4395.9 3.36 4395.9 3.36 0.0 0.00 4.1. естествени водни площи 1251.8 0.96 1251.8 0.96 0.0 0.00 4.2. изкуствени водни площи 3144.1 2.40 3144.1 2.40 0.0 0.00 5. Територии за транспорт 2508.2 1.92 2720.0 2.08 211.8 0.16 5.1. Междуселищна пътна мрежа 1065.9 0.81 1251.2 0.96 185.3 0.14 5.2. Територии на въздушния транспорт 1144.0 0.87 1144.0 0.87 0.0 0.00 5.3. Жп линии и линии на метро 298.3 0.23 298.3 0.23 0.0 0.00 5.4. Територии на въжени линии 0.0 0.00 26.5 0.02 26.5 0.02 6. Територии за техническа инфраструктура 11.2 0.01 11.2 0.01 0.0 0.00 7. Други територии 916.1 0.70 911.3 0.70 -4.8 0.00 7.1. Природни потенциали и забележителности 42.0 0.03 42.0 0.03 0.0 0.00 7.2.Територии за добив на полезни изкопаеми 114.8 0.09 114.8 0.09 0.0 0.00 7.3.Територии, заети от отпадъци - за рекултивация 80.4 0.06 80.4 0.06 0.0 0.00 7.4. Земи без стопанско предназначение 678.9 0.52 674.1 0.52 -4.8 0.00 8. ОБЩА ПЛОЩ 130849.4 100.00 130849.4 100.00 0.0 0.00 в т.ч. ЗАЩИТЕНИ И НАРУШЕНИ ТЕРИТОРИИ - - - - - - А) Територии за природозащита 25507.5 19.49 25507.5 19.49 0.0 0.00 Б) Защитени територии за опазване на културно-исто- 313.2 0.24 313.2 0.24 0.0 0.00 рическото наследство В) Територии с особена териториалноустройствена за- 10.2 0.01 10.2 0.01 0.0 0.00 щита Г) Територии за възстановяване и рекултивация 54.0 0.04 103.4 0.08 49.4 0.04 Д) Територии с активни и потенциални свлачища и сру- 0.0 0.00 0.0 0.00 0.0 0.00 тища Е) Други нарушени територии 123.8 0.09 123.8 0.09 0.0 0.00 Ж) ОБЩА ПЛОЩ по точки Г), Д), и Е) с отчитане на при- 177.8 0.14 227.2 0.17 49.4 0.04 покриването Стратегически задачи на РУС • Ефективно, балансирано и репродуктивно използване на природните и производствените ресурси на група- та общини. Известна истина е, че центърът на териториалната общност - гр. Пловдив, който се развива в зем- лищните си граници, има население, но няма територия за развитие, а съседните четири общини имат терито- рия, но нямат достатъчно население и развита икономика. • Преразпределяне на функции - съществуващи и нови, между „ядрото“ (гр. Пловдив) и „гравитационното поле” (съседните общини) за постигане на балансирано функционално развитие и по-високо ниво на обслужване. • Създаване на устройствени условия за интензивен икономически растеж и повишен инвестиционен интерес към територията на групата общини, която притежава добра транспортна достъпност и висококвалифицира- на работна ръка. • Развитие но обществения транспорт и пътната мрежа на групата общини и достъпа на населението и иконо- мическите субекти до магистралната транспортна инфраструктура и зоните за отдих в планинските части на територията. • Интегрирано опазване на културното наследство и използването му като фактор за икономически растеж. • Опазване и подобряване на околната среда чрез модернизация на ВиК мрежата, изграждане на регионал- ни депа за твърди битови отпадъци и локални станции за пречистване на питейни и отпадни битови и промиш- лени води и др.
  • 22.
    ПРОЕКТИ 22 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. Съживяват Малката базилика в Пловдив Американска фондация подпомага реставрацията на обекта П рез 1999 г. по проект “Красива България” През 1999 г. по про- бяха реализирани дейности на терена на ект “Красива Бълга- рия” бяха реализира- Малката базилика, целящи запазването на ни дейности на те- мозайките до момента на тяхното експони- рена на Малката ба- ране, който така и не настъпи през послед- зилика, целящи за- валите години. Тогава бе реализирано вре- пазването на мозай- ките до момента на менно покритие на баптистерията с пясък тяхното експонира- и тънка бетонна плоча, които вече са об- не, който така и не расли с висока храстова и дървесна расти- настъпи през пос- телност. Част от останалите на терена подо- ледвалите години. Тогава бе реализира- ви мозайки са демонтирани и прибрани на но временно покри- съхранение тие на баптистери- ята с пясък и тънка бетонна плоча, кои- то вече са обрасли Предстои подписва- ция Десислава Талиокова. с висока храстова и не на тристранен дого- Археологическият ком- дървесна растител- вор между Министерство- плекс е паметник на кул- ност. Част от ос- то на културата, Област- турата с национално зна- таналите на терена на администрация – Плов- чение. Запазен е на място подови мозайки са див, и фондация „Амери- в междублоковото прос- демонтирани и при- ка за България” за отпус- транство на блокове 22 и брани на съхранение кане на целево дарение за 23 на бул. “Мария Луи- възстановяване на архео- за”. Комплексът включва логически комплекс “Кре- сектор от източното тра- постна стена с кула и ран- се на крепостната стена западно от улицата. Ар- България. ният управител инж. Иван пониране на мозайките нохристиянска базилика“ на Филипопол от II-IV век хеологическите проучва- С днешна дата обектът Тотев. и изграждане на култур- - Малката раннохристи- с дължина около 20 м за- ния са проведени в пери- е обрасъл с храсти и дър- Преди три месеца екс- но-информационен цен- янска базилика. Това съ- едно с разположените за- ода 1988 - 1998 г. по ръ- вета. За да може държава- перти на фондация „Аме- тър. Окончателната сума общи областният управи- падно от нея баннохрис- ководството на археолога та да инвестира средства рика за България” посе- се уточнява в момента, но тел Иван Тотев след ра- тиянска базилика от V-VI Мина Боспачиева. Наме- в неговата реставрация и тиха Малката базилика и тя ще бъде достатъчна за ботна среща в София със в, по-известна като Мал- рените римски подови мо- консервация, в момента бяха силно впечатлени от това обектът да стане ре- замeстник-министъра на ка базилика, улица от сис- зайки са най-добре запа- се извършва процедура по мозайките и местоположе- ално достъпен за посети- културата Тодор Чобанов темата кардинес с посока зените на територията на актуване на обекта като нието й, затова се ангажи- тели, подчерта областният и изпълнителния директор югозапад – североизток и Пловдивска област и едни публична държавна соб- рат с нейното възстановя- управител. на американската фонда- части от антична сграда от най-добре запазените в ственост, обясни област- ване. Предвижда се екс- Светла ДОБРЕВА ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО През 1988 г. През 1991 г. През 1995 г. при строеж на жилищен блок 23 на бул. „Кн. М. Луиза” е открит в непосредствена близост до крепостната кула в укрепения обектът получава статут на паметник на културата от национал- и проучен сектор от крепостната стена с правоъгълна кула. Ва- сектор се попада на раннохристиянска базилика с подови но значение. С преместването на жилищния блок в източна по- риантите за запазването му на място са довели до разширява- мозайки, представляваща трикорабна едноапсидна сгра- сока извън античната крепостна стена и последвалите до 1998 не на проучвания сектор в западно и източно направление. да с притвор. Базиликата е функционирала с преустройства г. археологически проучвания е локализиран елинистически през два основни строителни периода с непроменени раз- некропол (IV – II в. пр.Хр.), застрояване от I – IV в. с жилищни мери през V и VI век. Общата дължина с апсидата е 20 м, а сгради и занаятчийски работилници, над които през IV – VI век общата ширина - 13 м. се е разположил раннохристиянският некропол на Филипопол.
  • 23.
    Строителство Градът, 26юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 23 АРХИТЕКТУРА Биенале 2010 - мисия почти възможна Българската архитектурна гилдия ще има свои представители на форума във Венеция, когато по каналите на града ще тече изкуство и архитектура Н Б апоследък тезата, че кризата все пак открива нови въз- иеналето във Вене- можности, от кoито трябва да се възползваме тотално, ция със своята исто- се изтърка и звучи повече като оправдание да се зани- рия от над един век маваме с нещо, което не е съвсем по специалността ни, се е превърнало в една отколкото реална стратегия да оцелеем. Въпреки това от най-престижните кул- от време на време на всеки му излиза късметът и из- турни институции в све- та. Още с основаването никва някоя тънка сламка, за която да се хване. Така на- си се превръща в среди- пример страната ни има доста възможности да се рек- ще за най-новите тенден- ламира в чужбина, като затова дори получава безвъз- ции в света на изкуството. мездно финансиране по оперативна програма „Регио- През 2010 г. ще се прове- нално развитие”. Как обаче се реализира това финан- дат дванадесетото Меж- сиране и дали си заслужава да бъдат похарчени 7.96 дународно архитектур- млн. лв. за интегрирани рекламни кампании на българ- но изложение (от 29 ав- ския туристически продукт в Германия, Великобрита- густ до 21 ноември), 67-ят ния и Русия, където познават до болка туристическа- филмов фестивал във Ве- та ни реалност, или 4.6 млн. лв. за злепоставянето ни на неция, седмият Междуна- експото в Шанхай? роден фестивал за модер- ни танци и 54-ят Между- народен фестивал за съ- временна музика К Все по-често оставаме луба на мла- с впечатление, че про- блемът не е толкова в дите архите- липсата на средства, кол- кти оргазират кото в липсата на дално- конкурс за кри- видност накъде да бъдат насочени и как най-хи- ейтив - „Без бю- тро да бъдат използвани джет на Биенале дори малкото пари, с ко- ито разполагаме. И ако 2010” посетителите в Шанхай ще видят представяне на една ръка разстояние. на страната ни в духа на Поради липсата на бю- един привидно отдавна джет за участие САБ ще отминал манталитет, то изпрати първите четири посетителите на биена- класирани в конкурса на лето във Венеция за по- свои разноски във Вене- реден път няма да видят ция с цел да провокират изобщо български па- участниците и посетите- вилион. Малко е трудно лите на събитието да ги да се сравнят двете съ- забележат, да създадат бития, имайки предвид, нови контакти, да обме- че участие във Венеция нят идеи и да вдишат от струва 100 хил. евро, чуждестранния опит. За- или 23 пъти по-малко от данието е съвсем прос- участието ни в експото, то и изисква да се пред- но, от друга страна, меж- ложат идеи за участие дународната архитектур- на България без бюджет, на изложба в Италия е като стойността на край- единствената по рода си ния резултат (труд и ма- специализирана изложба териали) да струва най- в цял свят и с единаде- много 200 лв. и да е по- сетте си издания досега лек от 10 кг. Участници- се е превърнала в мери- те трябва да са члено- ло за дизайнери, архите- ве на Клуба на младите кти и професионалисти в архитекти към крайния глобален мащаб. срок на предаване, кой- Възможността в слу- то е 17 часа на 30 август. чая е една инициатива на Предложенията ще бъдат Клуба на младите архи- обсъдени и журирани на текти към Съюза на ар- 7 септември в централа- хитектите в България и та на САБ, а членове на ARHITEKTURA.BG за журито ще бъдат всич- криейтив конкурс за ар- ки присъстващи в залата хитекти и студенти по по време на обсъждането архитектура „Без бю- на проектите. Така в дни- джет на Биенале 2010”. те между 5 и 9 октомври Тъй като най-ценното страната ни ще има пред- на събитието във Вене- ставители във Венеция, ция е самото посещение които публиката сама е и това да видиш светов- избрала. ната архитектура накуп Арх. Рая ТИНЧЕВА
  • 24.
    BUILDINGREEN УСТОЙЧИВО СТРОИТЕЛСТВО, ЕНЕРГИЙНАЕФЕКТИВНОСТ 24 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. Кой е по-по-най- в българската устойчива архитектура Обявиха резултатите от първия конкурс за устойчива архитектура, проведен от Камарата на архитектите в България Отбелязването на два- ция“ - АДА ООД; екип от тура и вграждането им в тиране Greenworks), арх. рия) и арх. Росица Злата- ма част от устойчивите десетата годишнина от арх. Илко Николов, арх. манталитета на проекти- Весела Вълчева-Макгий нова (член на управител- проекти в страната ни са създаването на Съвета Диана Мущанова, арх. ране и строителство. (консултант по устойчи- ния съвет на Съюза на по ескиз на американски на архитектите в Евро- Мишо Михайлов, арх. Ро- Това би подобрило как- во строителство, дирек- архитектите в България). бюра и участват в про- па (АСЕ) постави пре- сица Йовчева и дизайне- то чувствително среда- тор на образователния Според арх. Весела Въл- грамата LEED. Въпреки дизвикателството пред рът Георги Зайков; „Ар- та, в която живеем и ра- комитет в BGBC), арх. чева-Макгий регистри- това според нея липсва българската архитектур- текс инженеринг“ АД; ботим, но и би доближи- Здравко Генчев (изпълни- рането на толкова много ясна концепция какво е на колегия да демонстри- „Булгарконсулт А&Е“ ло България до европей- телен директор на Цен- проекти в конкурса е из- устойчива архитектура и ра най-добрия пример за ЕООД; „Архонт студио“ ските изисквания, които търа за енергийна ефек- ключително положител- все още няма отличител- устойчива архитектура ООД; арх. Емил Василев сме длъжни да посрещ- тивност „ЕнЕфект“ и на но и статистически голя- но устойчиви проекти. от последните 20 годи- и VBSTUDIO. нем в най-близко бъде- мрежата „ЕкоЕнергия“), ни в страната. В иници- Основната идея за ор- ще. За да бъде избрана арх. Лило Попов (член ативата на Камарата на ганизиране на конкурса най-адекватната на изис- на управителния съвет на Първо място архитектите в България не е само представянето кванията за устойчивост Съюза на архитектите в за излъчване на най-ус- тойчива българска сгра- на страната ни в рамките на събитията по отбеляз- сграда, проектите бяха представени и оцене- България), арх. Николай Гълъбов (председател на Англо-американското да взеха участие извест- ни наши фирми и проек- ване на годишнината на АСЕ, а най-вече популя- ни от жури в състав арх. Андрея Момерин (уп- Комисията по междуна- родна дейност и евроин- училище в София - урок за танти като „Архитектур- но-дизайнерска аген- ризиране на принципите на устойчивата архитек- равител на организаци- ята за устойчиво проек- теграция към Камарата на архитектите в Бълга- „зелено” устойчиво мислене Журито е единодушно, ното езеро в двора. После че Англо-американското се използва за напояване. училище отговаря в най- Сградните системи голяма степен от всички (отоплителна и климатич- представени проекти на на инсталации, резервоари критериите за устойчи- за дъждовна вода, слънче- вост и изразява устойчив ви панели и др.) са проек- подход във всяка фаза на тирани така, че учениците планиране, строителство да имат достъп и да могат и експлоатация. да видят как работи и „жи- Още с проекта за из- вее” сградата. граждането на сградата е Проектирано от Ар- залегнала идеята за нама- хитектурно дизайнер- ляване на енергийното по- ска агенция - АДА ООД требление и по-чиста при- по ескиз на RMJM Hillier рода. На покрива на сгра- Group, USA, Англо-аме- дата са монтирани слън- риканското училище е чеви панели, които й оси- разположено в местността гуряват топлата вода. На- между околовръстен път всякъде прозорците са със и землището на община специални стъкла, които Панчарево. Училището се намаляват загубата на то- разполага в терен с площ плина. Самите прозорци от 70 хил. кв.м. Сградата заемат площ от 1900 кв.м, е с площ от около 7 700 което е близо една чет- кв.м, има външни тераси, върт от цялата сграда. Ос- площадки за игра, спорт- вен електроенергия учи- ни и технически съоръже- лището пести и вода. Има ния. изградена локална пре- През 2006 г. сградата чиствателна станция, коя- на Англо-американското то отработва водата от ка- училище получи специал- нализацията. Специални на награда в националния резервоари пък събират конкурс „Сграда на годи- дъждовната вода - от по- ната“ за „Най-екологична крива тя минава през во- сграда в България и сгра- досточни тръби, влиза под да с най-голямо социално земята и пълни изкустве- значение“.
  • 25.
    Строителство Градът, 26юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 25 Второ място Трето място Пътнически терминал на летище Административна сграда на Пловдив - система за контрол на Посолството на САЩ - първата LEED енергийните разходи сграда в България разгъната площ от 10 090 Локален партньор в кв.м, в това число 2700 проекта за новата адми- кв.м покритие над улица нистративна сграда на По- и перон, 5200 кв.м площ солството на САЩ в Со- на основното ниво, пред- фия е Архитектурно ди- назначено изцяло за об- зайнерска агенция - АДА служване на пътници при ООД. Парцелът на посол- висок стандарт на услу- ството е с площ 40 дка и е гите и 2190 кв.м служеб- рамкиран от двете си стра- ни помещения на второ ни с паркова среда. Кон- ниво. цепцията е да се създаде Сградата е изцяло кли- „сграда в парка”, но пора- матизирана, оборудва- ди мерки за сигурност ком- на с BMS, осигуряваща плексът отстъпва в дъл- и регулираща разделно и бочина, като по този на- независимо потребление чин се съхраняват 4 ха съ- на енергия в отделните ществуваща растителност, ни комплекс от системи за та за екологично оценява- сектори. Чрез системата което надвишава два пъти пестене на енергия, кон- не. Освен това от всички Пътническият терми- колов, арх. Диана Муща- се контролират енергий- изискванията на LEED. трол на качеството на въз- дипломатически сгради на нал на летище Пловдив нова, арх. Мишо Михай- ните разходи и микрокли- В сградата са използвани духа, мониторинг на CO2. Америка по света допре- за вътрешни и междуна- лов, арх. Росица Йовчева мата в различните функ- иновативни стратегии за Това е първата сграда ди месеци само две отго- родни полети е проекти- и дизайнерът Георги Зай- ционални зони на лети- мениджмънт и опазване на в България, която е сер- варяха на LEED - в София ран от екип арх. Илко Ни- ков. Сградата е с покрита щето. водите, както и са внедре- тифицирана по програма- и Панама. Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 www.bgregio.eu ВСУ обновява сградния си фонд с европари Проектът „Осигуряване на подходяща и рентабилна образователна среда във ВСУ „Л. Каравелов” чрез подобряване на енергийната ефективност на учебен блок 6 и модернизация на библиотеката” се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие 2007–2013“, съфинансирана от Европейския съюз. Основният уче- бен блок 6, кой- то ще бъде са- ниран по про- екта Момент от пресконференцията по представяне на проекта на 22 юли Основните БЮДЖЕТ НА ПРОЕКТА енергоспестяващи мероприятия са: 1 455 700 лв. е общата стойност ВСУ „Л. Каравелов” тектурни ателиета, лабо- то беше представен пред •Цялостна подмяна на хидроизолацията на по- на проекта е утвърден и привлекате- ратории, библиотека и др. медиите проектът и бяха крива и топлинна изолация на покривното прос- лен образователен и нау- Със собствени средства в разяснени подробности транство с обща площ 2262 кв.м. чен център, притежаващ сградата са извършвани по него. •Демонтаж на дървена дограма, доставка и мон- 1 237 345 лв. дългогодишни традиции и частични строително-ре- Срокът за изпълнение безвъзмездна финан- подготвя висококвалифи- монтни работи – подмя- на проекта е 24 месеца, а таж на нова PVC дограма с обща площ 1604 цирани строителни кадри на на дограма, отоплител- изпълнението му ще се ре- кв.м. сова помощ от ЕФРР от всички образовател- на инсталация, сервизни- ализира от 4-членен екип. •Външна топлоизолaция и декоративна мазилка но–квалификационни сте- пени в областта на строи- те помещения. На 2 юни 2010 г. бе по- Ръководител на проекта е доц. Георги Годинячки – на всички фасади на сградата. 144 666 лв. телството и архитектура- дписан двустранен дого- ректор на ВСУ. В момен- съфинансиране от на- •Програмируема система за управление на ото- та. В учебен корпус блок вор между МРРБ и ВСУ та се разработва тръжна- ционалния бюджет 6, който е въведен в екс- за предоставяне на ВСУ та документация за изпъл- плението. плоатация през 1985 г., като бенефициент, безвъз- нение на строително-мон- •Подмяна на ел. табла и оптимизиране режима на се провежда цялостни- мездна финансова помощ тажните работи, след кое- осветлението чрез монтиране на сензори. 73 689 лв. ят учебен процес. В него за изпълнение на проек- то предстои да бъде про- собствен принос на се помещават лекцион- та. На 22 юли се проведе ведена процедура по ЗОП •Ново компютърно оборудване на библиотеката и ВСУ ни зали, кабинети, архи- пресконференция, на коя- за избор на изпълнител. климатична система. “Този документ е създаден съгласно договор BG 161PO001/1.1- 07/2009/013 в рамките на проект „Осигуряване на подходяща и рентабилна образователна среда във ВСУ „Л. Ка- равелов” чрез подобряване на енергийната ефективност на блок 6 и модернизация на библиотеката”, който се осъществява с финансовата подкрепа на оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
  • 26.
    26 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ОБРАЗОВАНИЕ Доц. Георги Годинячки, ректор, в годината на 90-ия юбилей на Строителни войски и 72 години Висше строително училище „Любен Каравелов“: На първо място е качеството на обучението и грижата за студентите Д Доц. Годинячки, кои са оц. д-р инж. Георги Го- планове и липсата на изучава- основните приоритети динячки е завършил не на основни дисциплини. в работата на Висшето Искам да използвам случая да строително училище в през 1982 г. ВНВСУ обърна внимание върху един момента? „Ген. Бл. Иванов” (понасто- куриозен случай. През декем- - На първо място поставяме ящем ВСУ „Л. Каравелов“), ври 2008 г. получихме първо- качеството на обучението на специалност “Промишлено начална тригодишна акреди- студентите. В България ниво- и гражданско строителство”, тация на специалността „Ар- то на подготовка на постъп- хитектура“, която изтича през ващите във висшите училища профил “Конструкции”, след 2011 г. През май завършиха пада, а най-силните ученици което докторантура към На- първите ни студенти магистри отиват да учат в чужбина. За- учноизследователския тех- по специалност „Архитекту- това целта ни е при нас да не нически институт – МО. Ра- ра“. По информация от самите допуснем занижаване качест- боти във ВСУ от 1990 г. - от абсолвенти Камарата на архи- вото на обучението и стиму- асистент, през ръководител тектите в България е отказала лиране на студентите да учат. да им даде правоспособност. Всички млади хора имат въз- на катедра до зам.-ректор, от Първо ние, а после и от сама- можности, въпросът е да ги 2003 г. досега е ректор. Автор та камара отправихме запит- използват максимално, защо- и съавтор на учебници, на го- ване до Националната аген- то често по различни причи- лям брой научни публикации ция за оценяване и акредита- ни те имат други приорите- и на две рационализации. ция, която даде много катего- ти като работа или други дей- ричен отговор, че обучението ности. академичния състав? ност трябваше да осигурим и след одобрение на книжа- по архитектура във ВСУ е в Втората ни задача е устой- - Дълго време се подготвяха и по-голямо съфинансиране, та от МРРБ през септември пълно съответствие със ЗВО чиво финансово управление промени в Закона за висше- което е трудно за нас. Основ- предстои старт на обществе- и няма никакво основание на висшето училище и изли- то образование, които в мо- ните работи включват външна ната поръчка за изпълнител. за съмнение в акредитация- зане от кризата. Университе- мента обаче нямат развитие. топлоизолация на учебен кор- Стойността на строително-ре- та на специалността. Очаква- тите получават финансира- Сега се говори за връщане на пус блок 6, строен през 1985 монтните работи е около 1.1 ме този въпрос да се реши час не на брой обучавани студен- платеното образование, което г., цялостна хидроизолацията млн. лева. Очакваме ремонтът по-скоро. ти. Повечето от университе- няма да реши проблемите на на покрива - 2262 кв.м, под- да започне през пролетта на тите са затруднени финансо- университетите. Трябва да се мяна на 1604 кв.м дограма, 2011 г. паралелно с учебния Предстоят ли промени, во. Държавната субсидия за има предвид, че завършващи- усъвършенстване на система процес, което ще изисква до- свързани с тристепенно- 2007 и 2008 г. беше изплатена те зрелостници са по-малко от за управление на отопление- бра координация. то обучение? 100%. За 2009 г. изпълнени- обявените места в универси- то, ел. табла и оптимизиране - Ние изцяло отговаряме на ето на бюджетната субсидия тетите. Може би ще има оси- режима на осветлението чрез Как ще коментирате европейските изисквания. Ин- беше под 90%, а за 2010 г. до гуряване на повече средства сензори, компютърно оборуд- външното оценяване и женерните ни програми са че- момента се изпълнява 83% и в някои университети по оп- ване на библиотеката и клима- обучението по архитек- тиригодишни бакалавърски с не се знае какво намаление е ределени специалности. Във тична система. тура и строителство в възможност за продължаване предвидено още до края на го- ВСУ също са обучавани сту- Подготовката ни отне около България? след това в магистърски. От дината. За тази година нямаме денти платено обучение, но година. Студенти и препода- - През май изпълнихме из- тази есен освен „Строителни нито лев, отпуснат за капита- това създава определено не- ватели от ВСУ изготвиха ге- искванията на процедурата и конструкции“ имаме акреди- лови разходи и ремонти. Как- равенство между студентите. одезическо и архитектурно предадохме цялостната доку- тирани три нови магистрату- вото и да извършваме, го пра- Законът за развитие на ака- заснемане и цялостния техни- ментация на английски език ри с продължителност година вим предимно със собствени демичния състав беше при- чески проект, а специализира за външно оценяване. По моя и половина - „Технология на средства, целево финансира- ет през май, но правилникът фирма извърши енергийното преценка то засяга повече въз- строителството“, „Управление не или от дарения от бивши за прилагане още не е готов, обследване. Сградата е стро- можностите на университети- на инвестиционни проекти“ и възпитаници. От няколко го- очаква се приемането му от ена по метода пакетно-повди- те за развиване на науката, но „Опазване на архитектурно- дини непрекъснато обявяваме Министерския съвет. Ще ви- гани плочи, дограмата е сил- нека не подценяваме факта, то наследство“. Последните конкурси и назначаваме нови дим дали няма противоречие но амортизирана и има голе- че висшите учебни заведения две са единствени в България преподаватели, защото създа- в забраната за преподаватели ми топлинни загуби. Проек- имат еднакво важната зада- и не се предлагат в други ви- ването на Архитектурния фа- от един университет да заемат тът за санирането е на колек- ча да обучават студенти и да сши учебни заведения. Така- култет изисква не по-малко от академични длъжности в друг. тив от ВСУ: част „Архитекту- водят качествен учебен про- ва е и бакалавърската специ- 40 щатни преподаватели. ра“ – арх. Анета Младенова и цес. Проблемът за качеството алност „Строителство и архи- Много важни за нас са отно- Представете с няколко арх. Борислава Манчева, кон- на образователния процес при тектура на сгради и съоръже- шението и грижата към сту- думи подготвяното сани- структивно становище – инж. това оценяване е по-слабо за- ния“, от която студентите мо- дентите. ВСУ има голямо пре- ране на сградния фонд с Василий Сафронов, част ВиК сегнат, а приоритет е даден на гат да продължат в магистър- димство, че е една стройна и европейски средства? – инж. Борис Николов, част научните постижения на пре- ска програма по архитектура компактна структура, обе- - Проектът, който спечелихме „Електро“ – инж. Стоян Ха- подавателите. Очакваме да с продължителност 2 години и динена в уникален за Бълга- по програма „Регионално раз- мов, план за безопасност и видим дали няма да бъде опо- половина. рия кампус, и цялостната дей- витие“ по договор от 2 юни, здраве – доц. Венцислав Сто- рочено на местна почва това ност се осъществява в един е за 1 455 700 лв. Таванът янов. външно оценяване. Какво е взаимодействие- затворен район от 106 дека- на проектите беше до 4 млн. В момента се разработ- Обучение в професионално то с бизнеса? ра. Всички текущи пробле- лева, но при по-голяма стой- ва тръжната документация направление архитектура и - Ние сме висше училище с ми на студентите се решават строителство вече се извърш- много добри традиции и тяс- много оперативно, осигурено История ва на няколко места в Бъл- на връзка със строителния е качествено и бързо обслуж- гария, но учебните заведе- бранш и бившите ни възпита- В ване от администрацията, как- исшето строително училище “Любен Каравелов” – Со- ния с утвърдени дългогодиш- ници. От няколко години има- то и консултации от препода- фия, е наследник на специализираното военно инженер- ни традиции са Университе- ме кариерен център, но ситу- вателите. но-строително училище за нуждите на Строителни вой- тът по архитектура, строител- ацията вече се промени – по- ски. От създаването му през 1938 г. е преминало през ство и геодезия и ВСУ „Л. Ка- рано фирмите непрекъснато Какви промени очаквате различни форми на съществуване - школа, средно, по- равелов”. В началото на вся- търсеха нови кадри, а сега не във връзка с подготвяни- лувисше и висше учебно заведение. Над 5500 са обуче- ка учебна година при нас се се предлагат достатъчно ра- те изменения на Закона преместват студенти от дру- ботни места. Всички очакваме за висшето образование ните до момента випускници. Преподаватели от учили- ги университети, но се налага края на кризата. и с влизането в сила на щето са проектанти на различни административни, про- да ги връщаме 1-2 курса назад Интервюто взе Закона за развитието на мишлени, жилищни и транспортни обекти. поради разликите в учебните Николай ТОДОРОВ
  • 27.
    Строителство Градът, 26юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 27 ОБРАЗОВАНИЕ Възпитаници: Училището ни изучи и възпита лични качества Валентин Вълев, управител на преимущество в на- там, че и сега учили- „Експрес Гаранцион” ЕООД чалото на нашата ка- щето подготвя до- риера като инжене- бре обучени изпълни- Обучението в тога- ри. Добрият инже- тели, не толкова про- вашното ВВИСУ „Бла- нер трябва да има не ектанти, просто ми- гой Иванов” имаше само професионални кроклиматът там е няколко много добри качества, но и да ра- такъв. А Строителни страни. Самият факт, боти с хора, а това се войски беше една от че бяхме затворени учи ежедневно още от най-добрите строи- зад една ограда, ни по- първия обект. Строи- телни организации магаше да се съсредо- телни войски ни дадо- от близкото минало. точим върху основния ха възможността да Попадайки там, се за- ни проблем - учение- бъдем самостоятел- познах със строител- то. Имахме възмож- ни ръководители, да ния процес от всич- ност да обменяме по- носим отговорност ки страни - от най-до- стоянно информация за действията си и да лното ниво до най-го- помежду си. Дисципли- планираме бъдещето си. Тази самостоятелност ни даде лемите обекти, от ценообразуване до главен инженер. ната и това, че няма- увереността, че имаме сили да започнем самостоятелен Работата ми там ме е научила на всичко, после само съм ше на кого да се оп- успешен бизнес - много от моите колеги днес са успешни прилагал наученото според моето виждане. Опитът, лачеш, ни научи да разчитаме на себе си, което впослед- строителни предприемачи. който бяхме натрупали във взаимоотношенията с хора- ствие много ми е помагало. А Строителни войски беше та, управлението на персонала, в управлението на проце- страхотна школа. Беше като на война. Постъпваш, хвър- Христо Димитров, управител сите ни беше от голяма полза впоследствие. Друг плюс - лят те в работата и никой не го интересува как си, мо- Строителни войски през годините обучи много хора, ко- жеш ли. Единствено защо не си спазил графика, този или на „Планекс” ООД: ито в противен случай нямаше да знаят какво да правят онзи срок. Беше доста тежко, но и доста мотивиращо. Обучението във ВСУ „Любен Каравелов” беше на доста с живота си. За съжаление всичко това няма да се случи Въобще не е случайно, че толкова много инженери, кои- добро ниво и училището подготвяше отлични изпълни- повече, вече няма как да съществува в същия вид в кой- то минаха оттам, изградиха впоследствие успешен стро- тели. Това се вижда и сега във фирмите в бранша - кол- то беше - няма база, няма добро управление, няма и при- ителен бизнес и оцеляват. ко от техните управители са кадри, обучени там. Смя- чина да се случи. Илиян Терзиев, управител на „АТ инженеринг 2000“ ООД: За успешен бизнес са необходими няколко основни компонента. На първо място - зна- ния, получени от до- бри преподаватели. Те не богат обаче да ра- ботят без практичес- ки опит, осигуряван от Строителните войски. Без дисциплина нищо не може да функ- ционира успешно. И трите неща аз съм по- лучил от ВНВСУ, сега ВСУ „Любен Караве- лов“, и системата на Строителни войски. Калин Балкански, управител на „Балкански 2000“ ООД: Много съществено е обучението, което всички получихме там. Училището е на мно- го високо ниво. Освен уменията чисто про- фесионално-техниче- ски хората се обучава- ха и в мъжество, дис- циплина и самодисци- плина. Освен че тряб- ва да бъдем и техниче- ски грамотни, но и да бъдем принципно съ- вестни и отговорни личности. Николай Галчев, гл. изп. директор на „Галчев инженеринг груп“: Винаги съм се чувствал горд, че съм възпитаник на едно от най-старите висши училища в България - историята на нашите предшественици ни задължава да дадем най- доброто от себе си. Добрата академична подготовка във ВСУ, съчетана с възможността за практическа реализа- ция на наученото в Строителни войски ни даде голямо
  • 28.
    28 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ИНВЕСТИЦИИ Преките чуждестранни инвестиции над 1.2 трлн. долара през 2010 г. „Зелените“ инвестиции са приоритет Възстановяването на- вите сектори, стимули- Спадът в ПЧИ беше най-осезаем в развитите икономики, а най-малък в бира сила и глобални- ращите и определящите Югоизточна Азия и Африка те преки чуждестранни фактори за включване- инвестиции се очаква да то на транснационални- надминат 1.2 трилиона те корпорации в прехо- долара през 2010 г., да да към нисковъглероден достигнат 1.3–1.5 трили- икономически растеж, она долара през 2011 г. като анализира възмож- и да се доближат до 1.6– ностите за правителстве- 2 трилиона долара през ни политики, които могат 2012 г. Като цяло иконо- да подобрят този преход. мическото възстановя- Световният доклад за ване изглежда крехко на инвестициите за 2010 г. този етап благодарение оценява резкия спад на на по-високите корпора- входящи ПЧИ на 1 114 тивни печалби и подобре- млрд. през 2009 г., или ните икономически и фи- 27%, спадът през 2008 нансови условия. г. беше 16%. През 2009 Глобалните преки чуж- г. глобалните изходящи дестранни инвестиции са ПЧИ спаднаха с 43% до стигнали до най-ниска 1.101 милиарда долара, точка през втората част надминавайки намалени- на 2009 г., последвано отето от 37% при входящи- скромно възстановяване те инвестиции. Повечето през първата част на го- компоненти на ПЧИ – ка- дината, което е основа- питаловите инвестиции, ние за по-добра перспек- вътрешнофирмени заеми тива. и реинвестирани печал- Това посочва годишно- би, се свиха, а ПЧИ от то изследване на светов- фондове за дялови инвес- •Значимостта на раз- ките в преход намаляха с от глобалните изходящи до историческите 11%. ните тенденции в инвес- тиции намаляха с 65%. витите икономики и на 27% през 2009 г. и изхо- ПЧИ. Тези страни са на- Цялостната чуждестран- тициите на Конференци- Според изследването икономиките в преход дящите потоци на ПЧИ чело на процеса на въз- на заетост на транснаци- ята на ООН за търговия като дестинации и източ- от тези две групи иконо- становяването на инвес- оналните корпорации се и развитие (ЮНКТАД), някои промени в тен- ници на глобални ПЧИ мики се свиха с 21%, те тициите и ще останат ос- повиши до 80 милиона наречено „Инвестиране в денциите на глобални- се очаква да се увелича- все пак са поели почти новни дестинации за чуж- долара. нисковъглеродна иконо- те ПЧИ ва. Въпреки че преките половината от входящите дестранни инвестиции. •Резкият спад в тран- мика”. Той изследва ха- ще се усилят в краткосро- инвестиции към развити- потоци през 2009 г. и са •Тенденцията на до- сграничните сливания и рактеристиките, ключо- чен и средносрочен план. те икономики и икономи- осигурили една четвърт пълнително свиване в придобивания беше глав- производствените ПЧИ ната причина за спада на Най-популярни Основни изводи в сравнение с тези при ПЧИ през 2009 г. Тъй правителствени мерки за •Глобалните ПЧИ през първата половина на 2010 услугите ще се запази. като са по-чувствител- Заради трансгранични- ни към финансовите ус- улесняване на инвеститорите г.: сдържано и неравномерно възстановяване те придобивания произ- ловия, трансграничните •Улесняване на критериите за одобрение •Предпазлив оптимизъм: скромно възстановя- водственият сектор беше сливания и придобива- •Канализиране на процедурите за одобрение на ване на глобалните инвестиции, последвано от най-силно засегнат през ния се свиха с 34% през 2009 г. със спад от 77% в 2009 г. С 15% намаляха инвестиционни проекти растеж в средносрочен план сравнение с 2008 г. проектите „на зелено” - •Подобряване на сътрудничеството между раз- Въпреки сериозния нови проекти, започнати •Развиващите се икономики и тези в преход са личните агенции и звена за инвестиционната по- ефект върху ПЧИ кри- от транснационални кор- литика привлекли половината от глобалните ПЧИ и са зата все още не е спря- порации в чужди стра- •Ускоряване на режимите за лицензиране на ин- направили една четвърт от тях ла интернационализаци- ни. Първоначалните дан- вестиционни проекти • Тези икономики водят възстановяването на ята на производството. ни демонстрират, че сли- Делът на транснационал- ванията и придобивани- •По-добър баланс между интересите на инвести- глобалните ПЧИ и ще останат благоприятна дес- ните корпорации в све- ята се възстановяват по- торите и обществения интерес тинация за тях товния БВП се покачи бързо. 7 държави са едновременно най-големите източници и През 2009 България е била на второ място в Балканския получатели на инвестиции за 2009 регион по привлечени преки чуждестранни инвестиции Източник: ЮНКТАД, Бъл- гарска агенция за инвестиции
  • 29.
    Строителство Градът, 26юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 29 ИНВЕСТИЦИИ „Зелените“ инвестиции Видове 2. Създаване на продукти и услуги с ниско съдър- Тенденции •Нисковъглеродните чуждестранни инвести- жание на въглерод при употреба, които включват •Бързо увеличение на нисковъглеродните ции са трансфер на технологии, практики или електрически автомобили, електроника и интег- ПЧИ през последните години въпреки спада продукти от международните корпорации, рирани системи за масов транспорт. през 2009 г. в резултат на финансовата криза. така че техните операции и използването на •Около 40% от нисковъглеродните ПЧИ през техните продукти и услуги генерира значи- Значение 2003 - 2009 са в развиващите се страни. телно по-малко парникови газове. Нисковъглеродните ПЧИ са около 90 млрд. •Все повече международни корпорации се •Нисковъглеродните чуждестранни инвести- долара през 2009 г. само в три ключови ин- ориентират към нисковъглеродни инвести- ции включват и ПЧИ, направени за придоби- дустрии, които са: ване или достъп на нисковъглеродни техно- •Възобновяеми енергийни източници (ВЕЦ, ции. логии, процеси и продукти. слънчеви панели, ветропаркове и т.н.) • Около 10% от нисковъглеродните ПЧИ през •Нисковъглеродните чуждестранни инвести- •Рециклиране 2003 - 2009 са от корпорации от развиващите ции биват два вида: •Производство на екологични технологии и се страни и икономиките в преход. По-голя- 1. Въвеждане на нисковъглеродни процеси, кои- продукти (вятърни турбини, слънчеви панели мата част от тези инвестиции са били в други то намаляват емисиите на парникови газове. и биогорива) развиващи се страни. Големите развиващи се либерализират, насърча- зумения. Страните про- ПЧИ в България и Румъния пазари продължават да се ват и улесняват чуждес- дължават да ги използват 16000 представят добре. Въпре- транните инвестиции.като начин да привлекат ки че САЩ останаха глав- Малко под 70% от мерки- и насърчат чуждестранни ният получател на ПЧИ те, инициирани минала- инвестиции. 14000 през 2009 г., Китай е на та година, са били в под- Управлението на ин- второ място. Половина- крепа на чуждестранните вестиционното въздейст- та от шестте главни дес- инвестиции. Делът на по-вие на антикризисни- 12000 тинации за чуждестранни рестриктивните полити- те мерки ще представля- инвестиции са развиващи чески мерки през 2009 г.ва голямо предизвика- 10000 се икономики или иконо- е 30% - най-високият от телство пред правител- мики в преход. 1992 г. насам. ствата. Това е от особено Международните ин- значение за развиващи се млн.$ 8000 България Либерализация и регула- вестиционни споразуме- страни, чиито индустрии Румъния ция едновременно ния, които се състоят отмогат да бъдат негатив- Националните полити- двустранни инвестицион- но повлияни от нелоял- 6000 ки продължават да либе- ни договори, договори зана конкуренция в резул- рализират чуждестран- двойно данъчно облагане тат на държавна помощ, ните инвестиции, но и да и други, продължиха да и на страни, които нямат 4000 регулират по-стриктно. се увеличават през 2009 възможност да предла- Усилията са да се либе- г., достигайки 5939 спо-гат такава държавна по- рализират входящите по- разумения. Сред новите мощ. Развитите държа- 2000 тоци и в същото време те 211 нови споразумения ви трябва да подсигурят да са регулирани по-вни- през 2009 г. 82 са били приключването на про- 0 мателно след ясните тен- двустранни инвестицион- грами за субсидии по на- 2006 2007 2008 2009 денции към либерализа- ни договори, 109 са биличин, който не използва ция от първите години на договори за двойно да- кризата като претекст за XXI век. нъчно облагане и 20 са дискриминиране срещу България През 2009 г. повече- били други международ- едни или други чуждес- то страни продължиха да ни инвестиционни спора- транни инвеститори. Преките чуждестранни инвестиции в Румъния. България са намалявали с пъти след Според препоръките на ЮНКТАД ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИ, МЛН. ДОЛАРА 2007 г. - от 12 388 милиарда долара на България е реализирала много от тях 1996 - 2005 9 795 млрд. долара до 4 467 млрд. до- - с промените в правилника за прила- средного- 2006 2007 2008 2009 лара през 2009 г. гане на Закона за насърчаване на ин- дишно Това поставя страната на трето място вестициите бяха улеснени критери- БЪЛГАРИЯ по обем на глава от населението през ите за одобрение, опростени и кана- Входящи 1 292 7 804 12 388 9 795 4 467 2007 г., което съответно е пето през лизирани процедурите за одобрение 2008 г. и 19-о през 2009 г. Потенциа- на инвестиционни проекти с цел по- Изходящи 14177 270 707 - 136 лът е бил съответно 54 и 61-во място добряване сътрудничеството между РУМЪНИЯ за 2007 и 2008 г. различните агенции, работещи с ин- Входящи 2 130 11 367 9 921 13 909 6 329 И по двата показателя страната е из- веститорите, намалени праговете за Изходящи 6 423 279 274 218 0.1 преварвала държави като Естония и лицензиране на инвеститорите. ВЕЛИКОБРИТАНИЯ Входящи 62 191 156 186 186 381 91 487 45 676 КЛАСАЦИЯ Изходящи 94 548 86 271 318 403 161 056 18 463 Привлечени ПЧИ на човек Потенциал за привличане на ПЧИ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Държава 2007 2008 2009 Държава 2007 2008 Входящи 323 314 586 815 923 810 536 917 361 949 Йордания 12 13 14 Малта 55 56 Изходящи 406 911 694 946 1 287 277 915 780 388 527 Монголия 30 14 15 Латвия 49 57 Европа Армения 46 26 16 Азърбейджан 65 58 Входящи 335 140 628 420 988 422 551 059 378 388 Саудитска Арабия 55 33 17 Мексико 58 59 Изходящи 438 296 797 600 1 367 624 992 106 439 584 Сингапур 7 50 18 Аржентина 59 60 РАЗВИТИ ИКОНОМИКИ България 3 5 19 България 54 61 Входящи 516 296 970 098 1 444 075 1 018 273 565 892 Мозамбик 64 48 20 Тайланд 61 62 Изходящи 633 191 1 158 105 1 923 895 1 571 899 820 665 ЦЕЛИЯ СВЯТ Бахамас 24 21 21 Панама 63 63 Входящи 741 045 1 459 133 2 099 973 1 770 873 1 114 189 Естония 17 37 22 Ангола 72 64 Изходящи 717 852 1 410 574 2 267 547 1 928 799 1 100 993 Ямайка 50 24 23 Румъния 64 65
  • 30.
    30 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. ОФЕРТИ , foto.stroitelstvo.info Фотосервиз на Градът Медиа Груп ЦЕНИ (без ДДС) В РУБРИКА МАГАЗИН: рекламно каре (пълноцветно): 33 см2 – 70 лв.; 66 см2 – 130 лв.; 102 см2 – 190 лв.; 136 см2 – 250 лв.
  • 31.
    Строителство Градът, 26юли - 1 август 2010 г. sg.stroitelstvo.info 31 СВЯТ Най-големият транзитен терминал в Европа ще се изгражда в Словакия В резултат от партньорските взаимоотношения между Австрия, Чехия и Словакия възниква един от най-амбициозните проекти по Дунавската стратегия С Т ъвместен проект за изграждане на най-го- рансконтинен- лемия в Европа транзитен терминал беше талният тран- представен на поредната конференция по зитен терминал „Дунавската стратегия”. Партньори в ини- циативата са Австрия, Чехия и Републи- в Централна Ев- ка Словакия, като мащабният обект ще се ропа ще предста- разположи на словашка територия. Транс- влява мултимо- континенталният транзитен терминал при- дален разпредели- съства в националната програма за разви- телен център, об- тие на Словакия до 2020 г. и наскоро наме- служващ всички ри своето заслужено място в словашката позиция по европейската стратегия за раз- форми на транс- витие на дунавския макрорегион. порт – въздушен, сухопътен и во- ден Параметрите на Дунав- ване, а концентрацията на ската стратегия са насоче- първокласни пътища, ви- ни към постигане на цели сокоскоростни жп линии и от транснационално и меж- международни летища в ре- дуконтинентално ниво и гиона допълва инфраструк- е от значение да се под- турните модули в транс- П крепят проекти, които ще портната система. Изграж- улеснят търговията между дането на подобен обект се жение на региона на евро- и транспортна инфраструк- отношения, което ще дове- роектът за ЕС и страните от азиатски- налага и поради някои тех- пейския континент, квали- тура. В близост до града де до цялостен просперитет трансконти- те държави. Европейски- ническите ограничения, фицираната работна ръка преминават първокласни на регионите в Централна и ненталния тер- те стратези признават зна- като например разликите и благоприятната данъчна и второкласни пътни арте- Източна Европа. Подобни чението на ефективни ко- в размера на коловозите в среда са част от причините рии, както и две електри- нови импулси от своя стра- минал носи и рис- муникационни връзки не Азия и Европа или затруд- Словакия да бележи ежего- фицирани скоростни желе- на ще инициират развитие кове, понеже ня- само в сферата на кому- нените плавателни условия дишен икономически ръст зопътни линии. Погранич- и оживление на икономи- кои от съоръже- никационните технологии, в някои участъци на река от около 10%. ната река Морава може да ческите дейности и в оста- но и под формата на транс- Дунав. Трансконтинен- По проекта за транскон- се прекоси с ферибот или налата част на Европа. Ре- нията трябва да портни маршрути, за да се талният терминал се оказ- тиненталния транзитен по автомобилен мост, пре- ализирането на проекта ще се разположат на осъществи реалното прид- ва най-ефикасният и пред- терминал работи екипът на ди да се влее в Дунав. Про- положи основите на цен- вижване на хора, стоки и приемчив начин за съвмес- словашкия архитект Юрай ектът за трансконтинентал- тър за транзит, логистика и настоящи воен- суровини. Едно от приори- тяване на петте типа транс- Янин, състоящ се от око- ния терминал носи и риско- търговия, който може да се ни територии и тетните направления за по- порт в световната логис- ло 50 специалисти. Те се ве, понеже някои от съоръ- разрасне до център за раз- върху зони с при- стигане на просперитет в тична и търговска мрежа. запознават с проекта още женията трябва да се раз- витие и обучение в сфера- крайречните територии на В миналото регионът, в на идейно ниво, след което положат на настоящи воен- та на разнообразните ви- роден газ и водни Дунав включва развитие- който е разположен про- се взема съвместното ре- ни територии и върху зони дове транспорт, логистика, резервоари то на мултимодални транс- ектният транзитен тер- шение значителна част от с природен газ и водни ре- „интелигентни” транспорт- портни коридори. минал, е бил кръстопът- съоръженията да се лока- зервоари. ни системи и информаци- Трансконтиненталният но място на две от най-ва- лизират в близост до град Очаква се проектът да онни технологии. За да функционира опти- транзитен терминал в Цен- жните направления в Ев- Малаки, край речната гра- има огромен ефект вър- По предварителни раз- мално трансконтинентал- трална Европа ще предста- разия – Пътят на коприна- ница с Австрия. Градът от- ху околната среда, насе- чети стойността на про- ният транзитен терминал, влява мултимодален раз- та (изток – запад) и Пътят стои на 40 км от летището лението, инфраструктура- екта възлиза на 37 млрд. е от съществено значение пределителен център, об- на кехлибара (север-юг). и дунавското пристанище- та и икономиката не само евро. Планирано е строи- корабоплаването по река- служващ всички форми на В наши дни териториите, то на Братислава и на 88 на Малаки и региона, но и телството да стартира през та да се осъществява без- транспорт – въздушен, су- разположени между градо- км от летището на Виена. в европейски мащаб. Тран- 2014 г. и да приключи до проблемно, както и да бъ- хопътен и воден. Водна- вете Виена, Братислава и Малаки е индустриален, зитната функция на обекта 2020. Дотогава се очаква дат завършени магистрал- та връзка към река Дунав Бърно, са наречени златен културен и търговски цен- ще подобри условията за да са реализирани и дру- ните пътни и релсови тра- осигурява възможности за триъгълник за инвестиции. тър на региона и разполага възникване на нови индус- ги приоритетни проекти сета в макрорегиона. речно и речно-морско пла- Стратегическото разполо- с добре развита техническа трии и финансови взаимо- по Дунавската стратегия. Надежда НИКОЛОВА План за разширение на железницата с широко междуосие Кошице - Виена Възможности за разполагане на мултимодални терминали в Словакия - жп линия широко междуосие - промяна на междуосието - жп линия широко междуосие - други мултимодални терминали в Словакия - жп линия широко междуосие разширение - жп линия шроко междуосие - за ремонт - жп линия широко междуосие разширение - Трансконтинентален транзитен терминал ТТТ - жп линия стандартна високоскоростна - водни пътища - жп линия стандартна - жп линия стандартна нормална - транстонтинентален транзитен терминал - водни пътища - Транзитен терминал Кошице
  • 32.
    32 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г. СВЯТ Първи проект на Жан Нувел във Великобритания Кървавочервеният павилион на известния архитект е отворен до 17 октомври Всяко лято от 2000 г. лиона представлява ком- от аранжировката включ- ва собствената си архи- известната лондонска га- бинация от контрастира- ва маси за тенис, дъски за тектурна практика през лерия за модерно и съ- щи материали – леки ма- шах, хвърчила, фризбита 1970. През 1994 той осно- временно изкуство „Сер- терии и метални конзолни и балони— всички черве- вава Ateliers Jean Nouvel, пентин” става домакин структури. Цялото съоръ- ни. което сега е едно от най- на авангардна временна жение е в яркочервен цвят, Павилионът на Нувел големите архитектур- структура. Тази година га- който контрастира силно ще функционира като об- ни студиа във Франция с лерията, намираща се в със заобикалящата го зе- ществено място, кафене офиси в цял свят. Компа- градини Кенсингтън в ан- ленина на парка. Кърваво- и съоръжение за различ- нията се е специализирала глийската столица, праз- червеното е избрано и по- ни културни мероприятия, в сфери като архитектура, нува своята 40-годишнина ради факта, че навява асо- които всяко лято привли- градски дизайн, ландшафт, и каква по-голяма награ- циации с типичните бри- чат поне 250 хиляди посе- индустриален и вътрешен да от това удоволствието тански символи като чер- тители. Павилионът отво- дизайн. Освен работата си да се порадва на модерния вените телефонни каби- ри врати в средата на юли към галерия „Серпентин” Не може да се отрече, че червеното стои много добре дизайн на съоръжение, ни, пощенски кутии и ав- и ще остане до октомври. Нувел наскоро оповести на фона на зеленината на парка проектирано от световно- тобуси в Лондон. Пави- За него няма бюджет, тъй и намерението си да рабо- дина да се създава павили- Хадид (2000), Оскар Ни- известен архитект. Тази лионът е авангарден, има като се финансира чрез ти по проекта за новия на- он към известната лондон- мейер (2003) и Франк Гери година павилионът, който смели геометрични фор- спонсорство, дарения и ционален музей на Катар. ска галерия датира от 2000 (2008) вече са сред извест- ежегодно се изгражда тук, ми и големи сгъваеми тен- продажба на предходните Стилът на работа на ар- г. и е замисъл на директора ните архитекти, проекти- е дело на французина Жан ти. Структурите от стъкло, структури. хитекта е несравним, ха- на галерията Джулия Пей- рали временни структура Нувел. Това реално е и де- поликарбонат и текстил Жан Нувел е роден рактеризира се с индиви- тън-Джоунс. Целта е да се за галерия „Серпентин”. сетият проект на галери- представляват игра между през 1945 г. във Франция. дуалност и иновативност. представят проекти на ар- Павилионът на Нувел ще ята по тази инициатива и вътрешните и външните От 1967 до 1970 е рабо- Освен с архитектурата си хитекти, които към мо- бъде домакин на редица първата завършена сграда пространства. Временната тил като асистент и про- Нувел е известен и с инте- мента на отправената по- събития в продължение на на архитекта във Велико- сграда на френския архи- джект мениджър на вели- реса си към музиката и ли- кана нямат завършен про- четири месеца, в това чис- британия. тект е място за забавления чията Клод Парент и Пол тературата. ект в Обединеното крал- ло музикални прояви, теа- Самият дизайн на пави- и почивка и затова част Вирилио. Нувел оглавя- Инициативата всяка го- ство. Популярните Заха трални постановки и др. Нувел е избрал кървавочервения цвят заради асоциацията, която прави с типично Павилионът ще бъде домакин на различни мероприятия чак до 17 октомври британските телефонни кабини, пощенски кутии и автобуси в Лондон