http://www.souhssz.com/uchilishchni-izjavi/izvnklasni-djejnosti/

1. ИСТОРИЯ НА
ПРОГРАМИРАНЕТО

2. Най-старата машина за програмиране е програмният
хуманоиден робот на Ал Джазари през 1206 г. Външният
вид на робота на Ал Джазари е механизирана лодка с
четирима автоматични музиканти, която се носи по езерото
и забавлява гостите по време на кралските балове.
Неговият механизъм включва програмируеми барабани с
ключе, захванати на малка ръчка, които отмерват ритъма.
Барабанистът е можел да изпълнява различни ритми в
зависимост от положението на ключето.

3. Често за образец на ранното изкуство е считан станът за
жакардови тъкани, създаден през 1801 г. В тази машина се
използвали картонени карти с дупки по тях /перфокарти/, като
дупките показват извивките на дрехата. Така в зависимост от
картите, които му се поставят, станът можел да произвежда
напълно различни дрехи. Такива карти е използвал и Чарлз
Бабидж през 1830г., за да управлява своята сметачна машина.
Тук отворите се използват за контрол на машината.

4. Това нововъведение по-късно е подобрено от Херман Холерит,
който прилага перфорацията по определена схема за въвеждане
на данни. Холерит изобретява специална перфорираща машина
за въвеждане на големи масиви от данни, наречена табулатор. Тя
се основава на релета и работи с перфокарти, които получават
неговото име. Освен тях изобретява и четец за тези карти.
Първото приложение на машината е при обработката на
резултатите от преброяване на населението в САЩ през 1890 г.
когато резултатите са обработени много по-евтино от очакваното и
преди определения срок (при предишното преброяване
обработката отнела години).

6. Изобретението на Джон фон Нойман позволява програмите да бъдат
запаметени в компютърна памет. Ранните програми трябвало
стриктно да задават инструкциите на отделната машина. Всеки
модел компютър се нуждаел от различни команди за изпълняването
на една и съща задача. По-късно са създадени езиците за
програмиране.През 1954 г. е създаден FORTRAN — първият език на
високо ниво. Това позволило на програмистите да извършват
изчисленията директно чрез задаване на нужната формула. След
това са създадени още много езици за програмиране, като
например COBOL. Програмите обаче все още се въвеждат с
перфокарти или перфолента.
Комутационен панел с
проводници за сметачна
машина IBM 402.

7. Към края на 60-те години устройствата за съхранение на
данни и компютърните терминали се развиват достатъчно,
за да стане възможно програмите да бъдат писани
директно на клавиатурата. Създадени са текстови
редактори, които позволяват на програмистите да
въвеждат, редактират и обработват кода си много по-лесно,
отколкото с перфокартите.

8. Но компютърът може да възприема непосредствено
само т. нар. машинен език. Най-близки до машинните
езици са асемблерните езици, но използването им е
трудно. По-удобни за използване са т. нар. езици за
програмиране от високо равнище, които са по-
близки до естествените човешки езици, а действията се
записват по начин, близък до математиката.

9. Области на използване на
програмните езици
 Научни изчисления (C++, FORTRAN, Java);
 Системно програмиране (C++, Java);
 Обработка на данни (C++, COBOL, Java);
 Изкуствен интелект (LISP, Prolog);
 Издателска дейност (Postscript, TeX);
 Отдалечена обработка на информация (Perl, PHP,
Java, C++);
 Описание на документи (HTML, XML).

11.  Бъдещето е насочено към изкуствения интелект - това
ще е в основата на поне 90% от технологиите след 20-30
години. Колкото повече напредваме с времето, толкова по-
малки, по-умни, по-енергоспестяващи и екологични ще
стават устройствата, които ще ползваме.
 В най-скоро време ще се появят и развиват
холограмите.
 Може би компютър ще управлява автомобилите ни, а
ние само ще се возим - това може и да е изобретението на
десетилетието.
 Бъдещето наистина ще е много интересно, но нещата
ще се насочат към биотехнологиите, изкуствения интелект
и определено ще има доста работа за програмистите.

12. http://vbox7.com/play:eda63544
http://vbox7.com/play:9c6aa1c5
http://vbox7.com/play:4903e466

16. Тест с линк.