Ден на християнското семейство
 
 
 
Въведение Богородично  ни напомня за влизането на  Светата Дева  в Йерусалимския храм.
Когато Мария навършила три години, благочестивите й родители Йоаким и Ана изпълнили обещанието си, дадено пред Бога, и оставили дъщеря си в храма - да служи на Господа и да се подготвя за великото си предназначение на Божия майка.
Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария –  я  посрещнал, благославяйки я.  Той я въвежда  в светилището на  21 ноември .
Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била 'дадена' на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.
 
Неслучайно Църквата е отредила Въведение Богородично като Ден на християнското семейство.  Подобно на влизането на Света Богородица в храма е и семейното идване в църква на 21 ноември.
То символизира въвеждането на детето в лоното на християнската църква и вярата – духовно задължение на всеки родител.  Защото семейството  е най-доброто училище,  което може да даде  първите познания за Бога и Православието,  за християнските добродетели,  на които векове се е крепял българският род.
На този ден родителите или учителите водят децата в църквата. Представени на бога, те ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.
В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг - само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение.
След това в дома, събрани  около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали - освен празника Въведение Богородично - и здравата връзка помежду си.  Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.
Нека в този хубав християнски празник, посветен на семейството,  да си пожелаем  топло огнище, хубави  чувства, много любов и разбирателство  с най-близките хора.
Днес е празник много мил,  с него Бог ни е благословил,  затова ще Му благодарим,  че с семейство ни е надарил. Събрали сме се тук сега  по християнски у дома.  Мама вкусна гозба прави,  кака сръчно й помага  и лъжицата подава.  После правят вкусна питка  като слънце в маргаритка,  мажат я със яйчице  и пекат я с масълце.
После идват баба, дядо и посрещаме ги с радост.  Мама новата покривка вади,  кака тръгва да я глади.    Татко носи плодове    и се чуват смехове.  Всички сядаме задружни,    хващаме се за ръце    и се молим от сърце:  да сме здрави, да сме живи,  да сме винаги щастливи.  Все така да сме задружни,  да помагаме си в нужда  Да сме истински християни,  Бог със нас да се похвали.
Не  знаем радост друга  по-голяма, не знаем  друго щастие по-сладко: да те приспива най-добрата  мама, да те събужда най-добрия татко. Събудим ли се, мама по челото целува ни  и казва:”Слънце  мило!” и ние се усмихваме, защото в  очите й е слънце зазорило. С добрата мама, с най-добрия татко Денят е светъл, щастието сладко!
Щом  татко ни погали по челото, шепти: “Соколче мое!Рожбо мила!” И ние се усмихваме, защото за нас е той  соколова закрила. Затуй е звездна нашата нощувка и по-уханен е денят  от цвете, че майчина и таткова  милувка над  детството ни като слънце свети. С добрата мама, с най-добрия татко Денят е светъл, щастието сладко!
Мили Господи прости ми моля ти се от душа с ум и разум надари ме, да не мога да греша.  Запази ми ти сърцето  от зли мисли и неща всичко виждаш от небето, зло на мен недей изпраща.  Дай на мама, дай на тате здраве сила и живот мир любов на всички братя и добро на наш народ.
Колко мило, колко сладко е при мама и при татко! Те за нас се много трудят, те за нас от сън се будят. Щом очи от сън отворим, със кого ще заговорим? С нашта мама кротка, мила със зората подранила.
Тихо татко да събуди да отиде да се труди - да печели и набави дрехи и обувки здрави, и тетрадки, и писалки за дечицата си малки. Колко мило, колко сладко е при мама и при татко!
Ето на - ръка на мама, ето на - ръка на тате, като мене няма, няма по-щастлива на земята. Погледнете, погледнете - между тях сега се смея, че ръцете им са люлка, на която се люлея. Те ме вдигат нависоко, стискам им ръцете - двете, че това е най-добрата детска люлка под небето.
 
Молитва
Мили Господи, прости ми –  моля ти се от душа! С ум и разум надари ме,  да не мога да греша.
С ум и разум надари ме, да не мога да греша.
Запази ми Ти сърцето от зли мисли  и неща,всичко виждаш от небето-  зло на мене недей изпращай!
 
Всичко виждаш  от небето   –  зло на мене недей изпращай!
Дай на мама, дай на тате, здраве, сила и живот; мир, любов на всички братя и добро на наш народ!
Мир, любов на всички братя  и добро на наш народ!

ден на християнското семейство

  • 1.
  • 2.
  • 3.
  • 4.
  • 5.
    Въведение Богородично ни напомня за влизането на Светата Дева в Йерусалимския храм.
  • 6.
    Когато Мария навършилатри години, благочестивите й родители Йоаким и Ана изпълнили обещанието си, дадено пред Бога, и оставили дъщеря си в храма - да служи на Господа и да се подготвя за великото си предназначение на Божия майка.
  • 7.
    Със запалени свещивсички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – я посрещнал, благославяйки я. Той я въвежда в светилището на 21 ноември .
  • 8.
    Когато достигнала възрастта,на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била 'дадена' на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.
  • 9.
  • 10.
    Неслучайно Църквата еотредила Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Подобно на влизането на Света Богородица в храма е и семейното идване в църква на 21 ноември.
  • 11.
    То символизира въвежданетона детето в лоното на християнската църква и вярата – духовно задължение на всеки родител. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род.
  • 12.
    На този денродителите или учителите водят децата в църквата. Представени на бога, те ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.
  • 13.
    В миналото тозиден се е чествал в много ограничен кръг - само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение.
  • 14.
    След това вдома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали - освен празника Въведение Богородично - и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.
  • 15.
    Нека в тозихубав християнски празник, посветен на семейството, да си пожелаем топло огнище, хубави чувства, много любов и разбирателство с най-близките хора.
  • 16.
    Днес е празникмного мил, с него Бог ни е благословил, затова ще Му благодарим, че с семейство ни е надарил. Събрали сме се тук сега по християнски у дома. Мама вкусна гозба прави, кака сръчно й помага и лъжицата подава. После правят вкусна питка като слънце в маргаритка, мажат я със яйчице и пекат я с масълце.
  • 17.
    После идват баба,дядо и посрещаме ги с радост. Мама новата покривка вади, кака тръгва да я глади. Татко носи плодове и се чуват смехове. Всички сядаме задружни, хващаме се за ръце и се молим от сърце: да сме здрави, да сме живи, да сме винаги щастливи. Все така да сме задружни, да помагаме си в нужда Да сме истински християни, Бог със нас да се похвали.
  • 18.
    Не знаемрадост друга по-голяма, не знаем друго щастие по-сладко: да те приспива най-добрата мама, да те събужда най-добрия татко. Събудим ли се, мама по челото целува ни и казва:”Слънце мило!” и ние се усмихваме, защото в очите й е слънце зазорило. С добрата мама, с най-добрия татко Денят е светъл, щастието сладко!
  • 19.
    Щом таткони погали по челото, шепти: “Соколче мое!Рожбо мила!” И ние се усмихваме, защото за нас е той соколова закрила. Затуй е звездна нашата нощувка и по-уханен е денят от цвете, че майчина и таткова милувка над детството ни като слънце свети. С добрата мама, с най-добрия татко Денят е светъл, щастието сладко!
  • 20.
    Мили Господи простими моля ти се от душа с ум и разум надари ме, да не мога да греша. Запази ми ти сърцето от зли мисли и неща всичко виждаш от небето, зло на мен недей изпраща. Дай на мама, дай на тате здраве сила и живот мир любов на всички братя и добро на наш народ.
  • 21.
    Колко мило, колкосладко е при мама и при татко! Те за нас се много трудят, те за нас от сън се будят. Щом очи от сън отворим, със кого ще заговорим? С нашта мама кротка, мила със зората подранила.
  • 22.
    Тихо татко дасъбуди да отиде да се труди - да печели и набави дрехи и обувки здрави, и тетрадки, и писалки за дечицата си малки. Колко мило, колко сладко е при мама и при татко!
  • 23.
    Ето на -ръка на мама, ето на - ръка на тате, като мене няма, няма по-щастлива на земята. Погледнете, погледнете - между тях сега се смея, че ръцете им са люлка, на която се люлея. Те ме вдигат нависоко, стискам им ръцете - двете, че това е най-добрата детска люлка под небето.
  • 24.
  • 25.
  • 26.
    Мили Господи, простими – моля ти се от душа! С ум и разум надари ме, да не мога да греша.
  • 27.
    С ум иразум надари ме, да не мога да греша.
  • 28.
    Запази ми Тисърцето от зли мисли и неща,всичко виждаш от небето- зло на мене недей изпращай!
  • 29.
  • 30.
    Всичко виждаш от небето – зло на мене недей изпращай!
  • 31.
    Дай на мама,дай на тате, здраве, сила и живот; мир, любов на всички братя и добро на наш народ!
  • 32.
    Мир, любов навсички братя и добро на наш народ!