Kodirane

Информатика в училище www.iit.hit.bg

Кодиране на информацията
в компютъра


Двоичен код
Всичката информация, която се обработва в
компютъра, трябва да бъде представена в
двоичен код с помощта на две цифри – 0 и 1.
Тези два символа 0 и 1 е прието да се наричат
битове (от англ. binary digit – двоичен знак).


Кодиране и декодиране
Кодиране – това е процес на преобразуване
на входната информация във форма,
възприемана от компютъра, т.е. двоичен
код.
Декодиране – процес на преобразуване на
данните от двоичен код във форма,
понятна на човека. (процес обратен на
кодирането)


Способи на кодиране
Способите за кодиране и декодиране на
информацията в компютъра, се определят,
зависят от вида на информацията, а
именно, какво трябва да се кодира : числа,
текст, графически изображения или звук.


Представяне на числата
За запис на информация за количество на
обекти се използват числа. Числата се
записват с използване на особени знакови
системи, които се наричат бройни системи.
Бройна система – съвкупност от правила за
запис на числа с помоща на определен
набор от символи.


Позициони и непозициони бройни
системи
Всички бройни системи се делят на две
големи групи :
ПОЗИЦИОНИ НЕПОЗИЦИОННИ

Количественото значение на всяка Количественото значение на
цифра на числото зависи от това, цифрата на числото не зависи от
на кое място (позиция или разряд) това, на кое място (позиция или
е записаната цифра. разряд) е записаната цифра.

0,7 XIX
7
70


Римска непозициона бройна система
Най – разпространената от непозиционните
бройни системи се явява римската. В
качеството на цифри се използват : I(1),
V(5), X(10), L(50), C(100), D(500),
M(1000).
Величината на числото се определя като сума
или разлика на цифрата в числото.

MCMXCVIII = 1000+(1000-100)+(100-10)+5+1+1+1
= 1998


Позициони бройни системи
Първата позиционна бройна система е била
измислена още в Древния Вавилон, като
вавилонската номерация е била
шестнадесетична, т.е. в нея са се използвали
шестнадесет цифри !
През XIX век доста широко разпространение е
получила дванадесетичната бройна система.
В днешно време най-често се използват десетична,
двоична, осмична и шестнадесетична бройни
системи.


Основа на бройните системи
Количеството различни символи, използвани за
изображение на числата в позиционните бройни
системи, се нарича основа на бройната система.

Бройна система Основа Азбука на цифрите

Десетична 10 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

Двоична 2 0, 1

Осмична 8 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7

Шестнадесетична 16 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, A, B, C, D, E, F


Съответствие между бройните
системи
Десетична
0 1 2 3 4 5 6 7
Двоична
0 1 10 11 100 101 110 111
Осмична
0 1 2 3 4 5 6 7
Шестнадесетична
0 1 2 3 4 5 6 7

Десетична
8 9 10 11 12 13 14 15 16
Двоична
1000 1001 1010 1011 1100 1101 1110 1111 10000
Осмична
10 11 12 13 14 15 16 17 20
Шестнадесетична
8 9 A B C D E F 10


Двоично кодиране на текстова
информация
Започвайки с 60-те години, компютрите все
повече се използват за обработка на
текстова информация и в настоящия
момент по-голяма част от ПК в света са
заети с обработка именно на текстова
информация.
Традиционно за кодиране на един символ се
използва количество информация = 1 байт
(1 байт = 8 бита).


За кодиране на един символ е необходим
един байт информация.

Отчитайки, че всеки бит приема значение 1
или 0, получаваме, че с помощта на 1 байт
може да се закодират 256 различни
символа.
28=256


Кодирането се заключава в това, че всеки
символ се поставя в съответствие с
уникален двоичен код от 00000000 до
11111111 (или десетичен код от 0 до 255).
Присвояването на даден символ на конкретен
код – е въпрос на съгласуване, който се
фиксира с кодова таблица.


Таблица на кодировките
Таблица, в която всеки символ от компютърната
азбука е поставен в съответствие с пореден
номер (код), се нарича таблица на кодировките.
За различни типове ЕИМ се използват различни
кодировки. С разпространението на IBM PC
международен стандарт стана таблицата на
кодировките ASCII (American Standart Code for
Information Interchange) – Американски
стандартен код за информационен обмен.


Таблица на кодировките ASCII
Стандартни в тази таблица се явяват само първата половина
символи, т.е. символите с номера от 0 (00000000) до 127
(0111111). Тук влизат буквите на латинската азбука,
цифрите, препинателните знаци, скобите и някои други
символи.
Останалите 128 кода се използват в различни варианти. В
българските кодировки са разположени символите на
българската азбука.
В днешно време е получил широко разпространение новия
международен стандарт Unicode, който отделя на всеки
символ два байта. С негова помощ може да се закодира
65536 (216= 65536 ) с различни символи.

Таблица на встандартната част на ASCII
Информатика училище www.iit.hit.bg


Таблица на
разширения
код ASCII


Обърнете внимание! !
Цифрите се кодират по стандарта ASCII в два
случая – при въвеждане-извеждане и
когато се срещат в текста. Ако цифрите
участвуват в изчисления, то се извършва
тяхното преобразуване в друг двоичен код.
Да вземем числото 57.
При използване в текста всяка цифра ще бъде представена със своя код в
съответствие с таблицата ASCII. В двоична система това е –
00110101 00110111.
При използоване в изчисления кода на това число ще бъде получен по
правилата на превод в двоична бройна система и ще получим –
00111001.


Кодиране на графическа информация
Създаването и съхраняването на графически
обекти в компютъра е възможно по два
способа – като растерно или като векторно
изображение. За всеки тип изображение се
използва различен способ за кодиране.
ИЗОБРАЖЕНИЕ

РАСТЕРНО ВЕКТОРНО


Кодиране на растерно изображение
Растерното изображение
представлява съвкупност
от точки (пиксели) в
различни цветове.
За черно-бели изображения информационния объем на
една точка е равен на един бит (или черна, или бяла
– или 1, или 0).
За четири цвята – 2 бита.
За 8 цвята са необходими – 3 бита.
За 16 цвята – 4 бита.
За 256 цвята – 8 бита (1 байт).
Цветното изображение на екрана на монитора се формира
за сметка на смесването на три базови цвята :
червен, зелен, син. т.н. модел RGB.
За получаване на богата палитра базовите цветове могат
да бъдат зададени с различни интензивности.
4 294 967 296 цвята (True Color) – 32 бита (4 байта).


Кодиране на векторни изображения
Векторното изображение представлява
съвкупност от графически примитиви
(елементарни фигури - точка, отрязък,
елипса …). Всеки примитив се описва с
математически формули. Кодирането
зависи от приложната среда.
елипса

правоъгълник

крива


Двоично кодиране на звук
Звука – е вълна с непрекъснато
изменяща се амплитуда и честота.
Колкото е по-голяма
амплитудата, толкова е по силен
за човека, колкото е по- голяма
честотата, толкова е по-висок
тона.
Процеса на кодиране на звуков сигнал
се извършва чрез неговата
времева дискретизация –
непрекъснатата вълна се разбива
на отделни малки времеви
участъци (интервали).
Качеството на двоичното кодиране на
звука се определя от стъпката на
дискретизация.


Вопроси и задачи ?
 Закодирайте с помощта на ASCII-кода своята
фамилия, име, номер в клас.
 Кои са предимствата и недостатъците на
кодирането, използвано в компютъра ?
 По какво се отличават растерните и векторните
изображения ?
 В какво се състои кодирането на графическата
информация ?
 На лист с квадратчета нарисувайте рисунка.
Закодирайте вашата рисунка с двоичен код.


Какво количество компютри виждате ? Дайте отговора в
двоична, осмична и десетична бройна система.
?

Отговор :

102 28 210
Двоична Осмична Десетична


?

Отговор :

112 38 310


?

Отговор :

1012 58 510


?

Отговор :

1112 78 710


?

Отговор :

10002 108 810


?

Отговор :

10012 118 910

Kodirane

Recommended

Recommended

More Related Content

What's hot

What's hot (20)

More from anihadjiiska

More from anihadjiiska (12)

Kodirane