This subject acquaints students with the historical and cultural values of the architectural and archaeological heritage in the urban environment. Skills are acquired with respect to methods and techniques for conservation, adaptation and changing of functions of architectural monuments. Knowledge is obtained on the types of the historical and cultural monuments, and a sense of cultural and historical memory of urban spaces is developed.

1. УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ
гр. София
архитектурен факултет
Катедра "История и Теория на Архитектурата"
Проект по „Културно наследство”
КОНЦЕПЦИЯ ЗА УСТРОЙСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА
ТЕРИТОРИЯТА НА РИМСКИ ФОРУМ И ЦЕНТРАЛЕН
ПЛОЩАД, ГРАД ПЛОВДИВ
Специалност: Урбанизъм, III курс, летен семестър на учебната 2007 / 2008 год.
Авторски колектив: Благой Георгиев Петков 10047 и Нина Бойкова Боева 10114
Ръководители: гл.ас. арх. Йорданка Кандулкова, ас. арх. Доника Георгиева и арх. Мирослав Велков

2. EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ
Практика Practice
Сигнатура CHEbEBU
Наименование на дисциплината по учебен план
Културно наследство
Започва в семестър 6 Завършва в семестър 6
ECTS 4.0
СтатутИзбираем
CodeCHEbEBU
Title of the discipline in the academic curriculum
Cultural Heritage
Starts in semester 6 Ends in semester 6
ECTS4.0
Type Elective
30
0
60
60
Анотация
Дисциплината запознава студентите с историческите и културни ценности на
архитектурното и археологическо наследство в градската среда. Създават се
умения за създаване на методи и техники за консервация, адаптация и смяна на
функциите на архитектурните обекти. Придобиват се познания за видовете
исторически и културни паметници и се създава отношение към културната и
историческата памет на градските пространства.
Annotation
This subject acquaints students with the historical and cultural values of the
architectural and archaeological heritage in the urban environment. Skills are acquired
with respect to methods and techniques for conservation, adaptation and changing of
functions of architectural monuments. Knowledge is obtained on the types of the
historical and cultural monuments, and a sense of cultural and historical memory of
urban spaces is developed.
30
30
0
60
60
Катедра
Градоустройство
Department
Urban Planning
Principal lecturer
Assoc. Prof. Dr. Arch. Yordanka Kandulkova
Водещ преподавател
доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова
Самостоятелна
подготовка
Аудиторни часове (общо) Academic hours(total )
Individual
independant study
LecturesЛекции 30
Упражнения/Семинарни занятия Exercises/Seminars
Форма на оценяване
Изпит
Form of assessment
Exam
URBCHEbEBU6U.pdf
- -Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages
Урбанизъм - бакалавър*UACEG, 26.10.2006, A- 2448
CHEbEBUUrbanism - bachelor*

3. СЪДЪРЖАНИЕ:
За проекта стр. 3
Задание стр. 4
Въведение стр. 5
I. ПРОУЧВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ТЕРИТОРИЯТА
a. Пловдив и мястото му в културно-историческото пространство на
Югоизточна Европа
стр. 7
i. Културни маршрути стр. 9
ii. Културен живот на Пловдив стр. 15
b. Римските форуми стр. 16
II. ПРОУЧВАНЕ НА АРХИВНИ И АКТУАЛНИ КАРТНИ МАТЕРИАЛИ,
КАДАСТРАЛНИ СНИМКИ И ДР. ГРАФИЧНИ ДОКУМЕНТИ ЗА
ТЕРИТОРИЯТА
стр. 19
a. Анализ на стари планове
b. Концепции за развитие на централната част на Пловдив
c. Предвиждания на новия Общ Устройствен План на Пловдив
i. Анализ на подземния урбанизъм стр. 21
III. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПОТЕНЦИАЛ НА ТЕРИТОРИЯТА
стр. 22
a. Памет на средата
b. Подсистеми
i. архитектурни, археологически и художествени паметници;
• Участие на форума в античната структура
ii. исторически места и културни пейзажи;
• Силуетно въздействие на урбанистичната структура
iii. мемориален художествен синтез;
iv. традиционни комуникационни направления;
v. традиционни визуални контакти;
vi. връзка с прилежащата природна среда и специфична
ландшафтна характеристика;
c. Извеждане на културно-историческия потенциал на територията
IV. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА СЪВРЕМЕННОТО СЪСТОЯНИЕ НА КУЛТУРНО-
ИСТОРИЧЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ В ТЕРИТОРИЯТА
стр. 24
a. Културно-историческа стойност
i. Автентичност, научно-историческа и естетико-художествена
стойност
ii. Утилитарна стойност
b. SWOT Анализ
i. Изводи
V. ПРОБЛЕМНА СИТУАЦИЯ стр. 25
a. Анализ на физическото състояние на паметника
b. Анализ на средата
i. Анализ на застрояването
c. Проблемна карта
VI. КОНЦЕПЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА стр. 25
a. Концептуална схема за устройствено развитие на територията
i. Транспортно-комуникационно решение
ii. Пешеходни направления
iii. Функционална организация и допустими дейности
iv. Проект за интегрирана информационна система и културно-
исторически маршрути
b. Предимства на възприетото решение
c. Степен на намеса
i. Консервационни и реставрационни дейности по съхраняване
на паметника
ii. Принципи на експониране
Заключение стр. 26
Списък на схемите стр. 27
Приложения стр. 27
стр. 2 / 28
Използвана литература стр. 27

4. За проекта:
Настоящият проект се изготвя по задание на Катедра "История и Теория на
Архитектурата" в архитектурния факултет на Университета по Архитектура,
Строителство и Геодезия, гр. София и представлява идейна фаза на концепция
за развитие на Единичен археологически паметник на културата от национално
значение №611 „Територия на Форумен Комплекс”, разположен до и под
площад „Централен”, град Пловдив, обявен, ДВ, бр. 6/95 г.; прот. от 22.06.98 г.
на НСОПК (Шифър: ГПК - А*, ОЗ - А 4, ОЗ - Ж1, ПК - ПГИ), който е публична
държавна собственост и в момента е експониран фрагментарно.
Проектът се разработва в избираемия модул „Културно наследство” в
трети курс, летен семестър на специалността УРБАНИЗЪМ.
а) Цел:
Изграждане на единна концепция за съхраняване, изява на културно-
историческите ценности и социализация на Римския Форум в град Пловдив
като интегрална част от съвременната градска тъкан
б) Задачи:
- Проучване на територията на паметника в нейната цялост – обхват,
ландшафтни и визуални контакти, традиционни обемно-
пространствени съотношения, както и мястото и в градската
структура
- Исторически и социално-икономически аспекти
- Паметникът и неговата среда като културно-историческа ценност,
връзка с други архитектурни и художествени паметници
- Автентичност и утилитарна стойност, памет на средата
- Традиционни и възможни функции
- Извеждане на културно-историческия потенциал, анализ и оценка на
съвременното състояние и формулиране на основните проблеми и
предизвикателства
- Социализиране на паметник и интегрирането му в националната
туристическа мрежа, визия за устойчиво развитие
- Предложения за консервационни, реставрационни и адаптационни
работи и степен на намеса
Всички предложения на авторите са съобразени с действащото национално
законодателство към 18 февруари 2008 год., с конвенциите, ратифицирани от
Република България и най-вече с КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА
СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО И ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО , която представляват
моралния кодекс на урбаниста, архитекта и реставратора.
Представените идеи не са самоцелно художествено произведение, а отразяват
съществуващата политическа и социално-икономическа рамка като предлагат
реално и постижимо проектно решение. Направен е опит да се постигне баланс
между нестихващия инвеститорски натиск над централната градска територия и
задължението да се опази паметникът на културата в неговата ансамблова
цялост и пропорции – връзката му с материалните и духовните следи на
прилежащата територия, ландшафт, пейзаж и традиционни визуални и
комуникационни направления.
Авторски колектив:
Благой Георгиев Петков УРБ 10047
Нина Бойкова Боева УРБ 10114
С ръководители:
гл.ас. арх. Йорданка Иванова Кандулкова, водещ преподавател на модула и
ас. арх. Доника Атанасова Георгиева
арх. Мирослав Велков
Авторски права: Цялата графична и текстова част на настоящият
проект е собственост на Университета по Архитектура,
Строителство и Геодезия и на неговите автори и
копирането и публикуването на коя да е част от него без
изричното съгласие на притежателя на авторските права
е престъпление според българското и международното
законодателство за авторско право и ще бъде
преследвано от структурите на изпълнителната власт.
Всички използвани материали са цитирани в изложението
или в заключителната част „Използвана литература”.
Всички снимки и схеми са част от упоменатите статии
или са дело на авторите.
Предоставената информация следва да се счита
актуална към датата на започване на проектното
проучване, а именно 18 февруари 2008 год.
Възможни са печатни грешки и графични неточности,
произтичащи от мащаба и ползваната техника.
Този проект е създаден с използването на софтуерни
продукти в демонстрационен режим с учебна цел или
такива с права на Университета по Архитектура,
Строителство и Геодезия или партньорски организации.
стр. 3 / 28

5. КАТЕДРА "ИСТОРИЯ И ТЕОРИЯ НА АРХИТЕКТУРАТА" СПЕЦИАЛНОСТ "УРБАНИЗЪМ"
III КУРС, VI СЕМЕСТЪР,
УКАЗАНИЯ
ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА УПРАЖНЕНИЯТА ПО "КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО"
Практическите занятия са свързани с работа по конкретна историческа територия –
групов паметник на културата или зона с концентрация на единични обекти-паметници
на културата. Студентите формират практически познания и умения за проучване и
анализ на културно-историческия й потенциал. Идентифицират културно-историческите
ценности, анализират актуалното им състояние и извеждат концепция за тяхното
съхраняване, изявяване и социализация като интегрална част на съвременната среда.
СЪДЪРЖАНИЕ НА КУРСОВИЯ ПРОЕКТ:
I. ПРОУЧВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ТЕРИТОРИЯТА - ОБЕКТ НА КУРСОВИЯ
ПРОЕКТ И СЕЛИЩЕТО, КЪМ КОЕТО ТЯ ПРИНАДЛЕЖИ.
Съставя се библиографска информация за територията- обект на курсовия проект - за
основните етапи от нейното развитие, за съвременното и състояние и тенденции за
развитите.
Представят се: текстови материали, фотоси или схеми - копия или преписи от
издирените литературни източници, като се посочват заглавията и авторите на
цитираните материали.
II. ПРОУЧВАНЕ НА АРХИВНИ И АКТУАЛНИ КАРТНИ МАТЕРИАЛИ, КАДАСТРАЛНИ
СНИМКИ И ДР. ГРАФИЧНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ТЕРИТОРИЯТА:
1. Проучва се развитието на средата чрез сравнителен анализ на кадастрални
основи към различни периоди. Извеждат се устойчивите характеристики при
урбанистичната трансформация на територията.
Представят се: сравнителна схема на базата на кадастралните планове към различни
периоди от развитието на територията.
2. Проучва се позицията на разглежданата територия спрямо съвременната
структура на селищния организъм, към който принадлежи, и връзката й с другите
елементи на КИН в селището.
Представят се: схема/и/ изясняващи мястото на територията в съвременния селищен
организъм и връзката й с останалите елементи на КИН.
III. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПОТЕНЦИАЛ НА ТЕРИТОРИЯТА
a. архитектурни паметници;
b. археологически паметници;
c. художествени паметници;
d. исторически места и културни пейзажи;
e. мемориален художествен синтез;
f. места на специфичен традиционен бит, фолклор, занаяти и др.
g. традиционни комуникационни направления;
h. традиционни визуални контакти;
i. традиционна зеленина;
j. специфична ландшафтна характеристика.
Представя се план с идентифицирани и пространствено локализирани културно-
исторически ценности.
IV. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА СЪВРЕМЕННОТО СЪСТОЯНИЕ НА КУЛТУРНО-
ИСТОРИЧЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ В ТЕРИТОРИЯТА
Преценя ват се конструктивно-техническото състояние на обектите, тяхната
използваемост, атрактивност, достъпност, степен на социализация и др.
Представя се схема със сигнатурно отразена преценката за съвременното състояние
на културно-историческите ценности по различни критерии.
V. ПРОБЛЕМНА СИТУАЦИЯ
В резултат на цялото предходно проучване се извеждат проблемите за опазване на
културно-историческите ценности, за тяхното социализиране и за развитието на
територията.
Представят се: схема "Проблемна карта", в която сигнатурно се локализират
изведените проблеми.
VI. КОНЦЕПЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА със съхраняване, изявяване и
социализация на културно-историческите ценности като интегрална част на
съвременната среда.
Представят се: концептуални схеми за устройствено развитие на територията и идейно
устройствено решение с по-подробно изясняване на някои емблематични за
решението фрагменти.
Проектът се разработва от колектив от 2-ма студенти и се предава на CD и албум с
формат "АЗ"! с точен или линеен мащаб на графичните части!
Февруари 2008 год. РЪКОВОДИТЕЛ КАТЕДРА:
стр. 4 / 28
гр. София. доц д-р арх. Георги Димитров Станишев

6. Въведение:
„Пло̀вдив е вторият по-големина град в Република
България и 83-ят по население в Европейския съюз.
Той е административен център на Южен централен
район, Област Пловдив и на три от съставни и
общини: Пловдив, Марица и Родопи. Градът е важно
икономическо, транспортно, културно и образователно
средище за цялата страна.
Пловдив е град с население от над 370 хиляди
жители. Разположен е в централната част
Горнотракийската низина, на двата бряга на река
Марица. Отстои на 10 км от Родопа планина и на 50 км
от Стара планина. Градът е застроен върху седем
сиенитови хълма, някои с височина над 250 м. Поради
това Пловдив често е наричан „Градът на седемте
тепета“.
В Пловдив се провеждат множество икономически и
културни прояви, сред които Международният панаир,
Международният театрален фестивал „Сцена на
кръстопът”, Телевизионният фестивал „Златната
ракла” и други. В града са запазени множество паметници от античността, сред които
Античният театър, Римският Одеон, Римският форум, Римският стадион, Археологическият
комплекс „Ейрене” и други. През 12 век пр.н.е. праисторическото селище на Небет тепе
прераства в древнотракийския град Евмолпия, който е един от първите градски центрове в
Югоизточна Европа. Останките от него могат да бъдат видени и днес.
Пловдив в разположен в централната част на Горнотракийската низина. През него преминава
най-пълноводната река в Южна България - Марица. По този начин градът естествено се
разделя на две части. На север от Марица е разположен единствено район „Северен“, известен
още със старото си наименование Кършияка, а на юг се намира същинската част на града,
включваща останалите пет района.
Пловдивското поле е представлява
алувиална низина, формирана от река
Марица и нейните притоци. От
северозапад се издигат възвишенията на
Същинска и Сърнена Средна гора, на
изток са Чирпанските възвишения. От юг,
полето е оградено от склона на Родопа
планина, който е стръмен и висок – около
1300 м н.в., прорязан от тесните долини
на реките Въча, Стара река, Яденица,
Чепинска и др. В града са разположени
шест сиенитни хълма, наричани още
тепета. До началото на ХХ век те са
седем, но едно от тях е разрушено.
Традиционните имена на тепетата са:
Джендем тепе, Бунарджик, Сахат тепе,
Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Последните три възвишения образуват Трихълмието
в централната част на Пловдив.
Пловдив е един от най-старите европейски градове и същевременно съвременник на Троя.
Началото на града е поставено около 6000 г пр. н. е. Около 1200 г. пр. Хр. траките създават
върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия. През 342 г. пр.н.е. е завладян
от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на Филипополис (на
гръцки: Φιλιππόπολις). Тогава „градът на Филип“ бива обграден със здрави крепостни стени. По-
късно траките отново възстановяват контрола върху селището и го наричат Пулпудева, превод
на Филипополис.
През 72 г. от н.е. градът е завладян от римския пълководец Терентиус Варо Лукулус и попада в
пределите на Римската империя, като отново е преименуван - на Тримонциум (Град на три
хълма). Въпреки това и през римската епоха градът е известен предимно с името Филипополис.
Бил е най-голям и главен град (метрополия) на голямата римска провинция Тракия. Според
известния римски историк от IV век Амиан Марцелин "Големите градове Филипопол, който в
древността се наричал Евмолпиада, и Бероя (днешна Стара Загора) красят провинция Тракия".
В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които
първата и най-важна - Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров.
Римляните оценяват важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели
мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища. Строят се също обществени
сгради, храмове, бани, театри и мащабен стадион. С разрастването си, градът напуска
очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени
отново, издига се втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има
модерни за времето си водоснабдителна система и канализация. Разкопки в съвременния град
днес разкриват само малка част от античното минало на старинния Пловдив.
Античният театър, известен погрешно и
като Амфитеатъра, е най-голямо
постижение в областта на реставрацията
на паметниците от античността у нас.
Построен е в началото на 2 век, по
времето на римския император Траян.
Театърът е разположен в естествената
седловина между Джамбаз тепе и Таксим
тепе. Театронът е разчленен на два
ранга от по четиринадесет реда седалки,
отделени с хоризонтална пътека
(диазома). Вероятно театърът е побирал
около 3 500 зрители. От южната страна
на полукръглата орхестра се издига
триетажната сценична постройка,
украсена с фризове, корнизи и статуи. Театърът е проучен археологически, консервиран и
реставриран под ръководството на Л. Ботушарова и В. Коларова в периода 1968-1984 г. Тук се
провеждат редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен
фестивал.
Римският Одеон е реставриран през
2004 г. Построен е през 2-5 в. и е
вторият (или малкият) античен театър
на Филипополис със седалки за 350
зрители. В действителност сградата е
строена като булевтерион - седалище
на градското събрание и по-късно е
била реконструирана и пригодена за
нуждите на покрита театрална сграда.
Римският форум от времето на
император Веспасиан през 1 в. и
доизграден през 2 в. се намира до
днешната Централна поща в град
Пловдив и в непосредствена близост до Римския одеон. Заема площ от 11 ха и е бил
заобиколен от магазини и обществени сгради. Тук са се фокусирали главните улици на Древния
Филипопол.
стр. 5 / 28

7. Разкрити части от римски стадион в центъра на града Римският стадион е още един значителен
паметник на античния град. Разположен е в ската между Сахат тепе и трихълмието, на
днешния площад „Джумаята”. Построен е през II в. по модел на Делфийския стадион. В
Древността Римският стадион е побирал 30 хил. души, които са наблюдавали гладиаторски
битки и спортни състезания - Питийски, Александрийски и Кендрисийски игри. Понастоящем се
виждат северната дъга на стадиона с 13 реда седалки, засводеният северен вход и част от
пистата.
Археологически комплекс „Ейрене” се
намира се в южното подножие на
Трихълмието, от северната страна на
античната улица в подлез
„Археологически”. Комплексът
представлява останки от
представителна сграда, строена през III
– IV в. и по всяка вероятност ползвана
като резиденция от виден гражданин на
Филипопол. Ейрене е християнското име
на Пенелопа – девойка от гр. Мегадон,
приела християнството през II в. В
представителната част на сградата
помещенията са с многоцветни подови
мозайки, които впечатляват със своите
геометрични и фигурални изображения.
Небет тепе е историческата причина за възникването на днешния Пловдив. На Небет тепе се
намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през 12 век пр.н.е.
в прераства в древнотракийския град Евмолпия, един от първите градски центрове в
Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и
аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха.
Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни
блокове, в т.нар. циклопски градеж.
Култура и изкуство
Музика
Пловдивският симфоничен оркестър е първия извънстоличен държавен оркестър. Създаден е
през 1945 г., а корените му са от 100-годишната оркестрова традиция в Пловдив. Пловдивската
опера и балет са създадени през ноември 1953 г.
Международноизвестни са пловдивският Хор "Детска китка" и хор "Евмолпея".
Изобразително изкуство
Пловдив е развит център на иконописта още от Средновековието. През Възраждането в града
идват да работят майстори зографи от цялата страна, сред които са Димитър Зограф и синът
му Зафир (Станислав Доспевски), Захари Зограф, Георги Данчов и др. След Освобождението,
когато Пловдив е столица на Източна Румелия, тук работят големият български художник от
чешки произход Иван Мърквичка и един от първите преподаватели в Държавното рисувателно
училище Антон Митов. През 1912 г. е организирана изложба, на която са поканени всички
художници от Южна България, с което се полага началото на Дружество на художниците с
център Пловдив. В изложбата участват 16 автори, които стават и основатели на дружеството. В
Дружеството участват основните фигури в българското изобразително изкуство по това време,
като Христо Станчев, Сирак Скитник, Николай Райнов, Давид Перец, Даниел Дечев, Цанко
Лавренов, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Борис Ангелушев и др. През 50-те години
Дружеството на пловдивските художници се включва в Съюза на българските художници.
Характерен възход е отбелязан през 60-те и 70-те години с изявите на цяло поколение творци с
национално значение: Иван Кирков, Колю Витковски, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги
Божилов - Слона, Енчо Пиронков, Христо Стефанов и др. Като силно начало на 90-те се явява
дейността на едно от първите в страната младежки авангардни сдружения - група „Ръб”, а в
началото на новото хилядолетие и Сдружението за съвременно изкуство „Изкуство днес”.
• Още в края на 19 век в Пловдив се създава втората в страната Държавна художествена
галерия след Националната в столицата. Днес фондът на Държавна художествена
галерия - Пловдив, наброява над 5000 оригинални художествени произведения,
експонирани в 4 различни сгради: Постоянна експозиция, къща музей „Златю Бояджиев”
и Иконна сбирка на ул. „Съборна”, Постоянна експозиция на Цанко Лавренов на ул.
„Княз Александър I”. През 1981 г. бе открита Постоянна експозиция на мексиканското
изкуство, дарение от мексиканските художници в чест на 1300-годишнината от
основаването на българската държава.
• Днес в града под тепетата работят над 30 художествени галерии.” (източник и снимки:
www.plovdiv.bg)
Къщата на Аргир
Коюмджиоглу в Стария
Пловдив, сега Етнографски
музей – емблема на
българската възрожденска
архитектура
(снимки: www.plovdiv.bg)
а) поглед от двора
б) поглед от Хисар капия
(от изток)
стр. 6 / 28

8. I. ПРОУЧВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ТЕРИТОРИЯТА
a. Пловдив и мястото му в културно-историческото
пространство на Югоизточна Европа
„Разположена в сърцето на Балканския полуостров, България се гордее със своята древна и богата история. Траки,
елини, римляни, византийци, славяни и българи са обитавали тези земи, оставяйки след себе си паметници и
обогатявайки съкровищницата на световната култура.
. 7 / 28
През 2005 година (21.05.), президентите на осем страни от Югоизточна Европа (ЮИЕ) обещаха да увеличат усилията
за запазване и развитие на културното наследство на региона.
"Културното наследство от години се използва като оправдание за конфронтационни действия, но сега ние доказваме,
че културата е част от многостранния положителен имидж на региона," каза Първанов по отношение на етническото и
културно многообразие на Балканите и тяхното бурно минало.
В края на срещата президентите приеха декларация, в която се посочва, че "културното и историческо наследство
повече не може да ни разделя; напротив, то ще ни обедини и ще бъде един от най-сериозните аргументи за
интеграцията на региона в ЕС."
Пловдив е една голяма част от всичко това...
Български традиции
Още през седмото хилядолетие пр.н.е., цели три хиляди години преди египтяните, търговци от днешните земи известни
като България са кръстосвали Средиземно море. Тези древни исторически факти са източник не само на голямо
национално самочувствие, но и на вдъхновение за повдигнат национален дух. Много е изгубеното през всичките
хилядолетия досега, но и немалко е запазено – един богат духовен свят, който ще ви потопи в багри, ритми и мелодии
от живия български фолклор, неувяхващата красота на българските изкуства и занаяти, преливащите от жизненост
обичаи и фестивали, пикантния вкус на българската кухня и деликатния аромат на българските вина.
Пловдивският регион (включващ Пловдив и прилежащите градчета и села), с всички находки от цивилизациите на
Византия, Рим и Отоманската империя, е изключително богат с разнообразието от култури, останки от които са оцелели
през вековете и са се съхранили и до днес.
Красотата в българското минало
Красотата е част от българската душа и сърце, а българският народ има традиции в изграждането на красота.
Архитектура, интериор на домове, предмети на бита, танци и занаяти – всичко това хармонично съчетава цветове и
звуци, топлота и спокойствие. Всяка една култура, населявала българските земи, е оставила свое културно наследство
за идните поколения. Смайващото разнообразие на българския бит и фолклор представлява смес от тракийски,
славянски и прабългарски традиции. Обичаите, ритуалите, националните костюми и народните песни са строго
специфични за всеки един регион, но са обединени от тринадесет-вековна история, и са помогнали за съхранението на
българския национален дух през вековете.
Елементи на някои езически ритуали все още се срещат в националните български обичаи (кукери, нестинари). Други
езически ритуали са били трансформирани в християнски, като както езическите, така и християнскитеелементи са се
съхранили през вековете. Голяма част от календара на празниците са от езически произход. Българската традиция да
се изработват мартеници от бели и червени конци за здраве и късмет е наистина уникална. Бъларите са заимствали
културни елементи от многобройните нашественици и завоеватели наБалканите. По този начин те са обогатили своята
традиция в областта на косюмите, бита и ритуалите – дори и по време на дългите тъмни години на турското робство.
История на Пловдив
Пловдив е един от най-старите градове не само в България, но и в Европа. Той е съвременник на Троя и е по-древен
от Рим, Атина или Константинопол.
Няма окончателен отговор на въпроса за възрастта на града. През 1975 г. са разкрити останки от религиозна постройка
от периода на Критско-Микенската култура, сравнима само с находката на остров Кносос.
Траките са най-старото население на Балканския полуостров. Уседналият им начин на
живот и естественият процес на елинизация ги превръщат в носители на висока
материална и духовна култура, а благодарение на ранната поява на племенни
общности те стават важен фактор в историята на полуострова. Траките оставят
изключително оригинална култура, в която традициятата и асимилираното чуждо
влияние създават естествена връзка между Изтока и Запада.
Омир, Херодот и други антични автори описват бита, нравите и богатата култура на
траките. Те били изкусни воини, отлични строители на крепости и кули, ненадминати
земеделци, скотовъди и занаятчии. Медът и виното на Тракия са възпявани от не един
античен автор. Намерените златни и сребърни тракийски накити и съдове показват
изключително майсторство на изработката и висок художествен вкус. Траките били
пословично смели и свободолюбиви. Не случайно Спартак, водач на най-голямото
въстание в Римската империя, е от Тракия.
Религиозната система на траките е политеистична. Гръцкият пантеон дължи именно на траките неустоимия Бакхус.
Широко разпространен е култът към героя-конник. Високо се е почитал и Дионис, богът на вечното сътворение и
възраждащата се природа. Култът към Дионис се свързва и с друг митичен образ Орфей, тракийски певец, лечител и
птицегадател.
Историята на Пловдив е тясно свързана с две тракийски племена одрисите и бесите. Те населявали поречието на р.
Марица и Родопите. Царството на одрисите, основано около 480-460 г. пр. н. е., е най-ранният тракийски племенен
съюз.
Траките първи създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия (Сладкозвучен, на името на
митичния тракийски герой, цар и певец).
През 342 г. пр. н. е. Филип II завладява селището, обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис
(град на Филип). Но македонското управление трае само около половин век. Смъртта на Александър Велики, син на
Филип II, подбужда свободолюбивите траки към въстание и Сеутес III, цар на одрисите, възстановява тракийското
царство.
Липсата на единство сред тракийските племена скоро става причина за първото голямо разрушение, което градът
преживява през 278 г. пр. н. е. от келтите. През 3 и 5 век метрополисът преживява още две унищожителни нашествия
на готите и на ордите на Атила, цар на хуните.
Повече от два века коства на римляните да покорят Тракия. Редуват се кръвопролития и дипломатически ходове до 72
г. пр. н. е., когато римският пълководец Терентиус Варо Лукулус завладява цялото поречие на р. Марица, включително
и Филипополис, който римляните наричат Тримонциум (град на трите хълма). Макар и покорени, траките запазват
своята автономия до 46 г. от н. е., когато римският император Клавдий включва Тракия в пределите на империята. По-
късно Тримонциум става център на огромната провинция Тракия Романа. През 2 и 3 в. от н. е. градът е обявен за
метрополис на провинцията със собствен сенат и и общотракийско събрание (койнон тракон), упълномощено да събира
данъци и мита и да кове монети. Именно тогава Тримонциум достига своя икономически и културен зенит.
В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна Виа
Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните бързо оценили важното стратегическо
местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища,
охранявани от патрули и белязани с километрични камъни (милиарий).
стр

9. Строят се също обществени сгради, храмове, бани, стадиони, театри. С разрастването си градът напуска очертанията
на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са
построени отново, издига се втора крепостна стена, за да обхване
разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си
водоснабдителна система и канализация.
За великолепието на града основна роля са играели огромният стадион,
амфитеатърът, баните и на първо място римският преаториум. Това била
резиденцията на императорския управител на провинция Тракия, както и
мястото, където отсядал императорът при посещенията си в града.
Преаториумът се е намирал на Таксим тепе и имал внушителни размери
(около 2 хектара), перфектни архитектурни пропорции, прекрасни колони,
капители и корнизи. Древните автори описват мраморния трон, който бил
разположен на най-западната точка, върху скалите. Оттук императорът
можел да наблюдава ученията на войските, състезания и фестивали на
стадиона, да размишлява върху държавническите грижи, съзерцавайки
величествените очертания на Родопите и Балкана.
. 8 / 28
и
ционен и
там и
България.
За Римската империя настъпва период на упадък и тя се разцепва на две. Създадена е Източната римска империя
Византия, и Пловдивският регион е включен в нея. През 330 г. столицата на империята се премества от Рим във
великолепния Константинопол. Така в края на IV в. започва т.н “византийския период” в историята на града.
VI век отбелязва нов етап в развитието на вечния град. Император Юстиниян Велики (527-565) обновява напълно
Тримонциум. Една от целите на императора е да възстанови и укрепи близо стоте крепости в тракийските си владения.
Този век е изключително важен в историята на Пловдив и с още едно събитие. Около средата на VI в. в града идват
славяните, които постепенно променят етническия облик на целия регион. Ако през римската епоха градът, освен
Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското Пулпудева, но го
модифицират като Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив.
След създаването на Първото българско царство Пловдив се оказва пограничен град, изключително важен в
непрестанните борби между Византийската империя и младата българска държава. Българите окупират града и цяла
Тракия десетки пъти. За първи път през 812 г. хан Крум завладява Пловдив, но градът бил официално включен в
пределите на българската държава от хан Маламир през 834 г. Пловдив преминава от ръце в ръце и Симеон Велики
(893-927), и наследникът му Петър (927-969), и Самуил (980-1014) го отвоювали отново от Византия. Въпреки че
българската управа присъства тук за кратки периоди, този факт позволява на славяните да се установят трайно в града
и околностите, което завинаги променя етническия и културния му облик.
От осемте кръстоносни похода, продължили до 1291 г., Пловдив е по-малко или повече повлиян от първите четири,
които преминават през града, а два от тях го оставят в пламъци.
След разрушенията на кръстоносците градът е възстановен и укрепен от византийския император Исак Ангел, а след
основаването на Второто българско царство цяла западна Тракия отново е включена в пределите на българската
държава. По време на политическия възход на Второто българско царство и зенита, достигнат от Иван Асен II,
България се издига и утвърждава като велика сила в Източна Европа. Пловдив остава в пределите на България до
смъртта на Иван Асен II през 1241 г. До завладяването му от турците градът преминава от ръце в ръце повече от 15
пъти.
Турците нахлуват на Балканския полуостров през средата на 14 в., завладяват Константинопол и го превръщат в
столица на Османската империя. Завладяването на долината на р. Марица и на града било поверено на Лала Шакхин
паша, чийто гроб и днес може да се види в двора на Имарет джамия. Пловдивският гарнизон оказал упорита съпротива
и устоял на безброй атаки, но турците открили част от водоснабдителната система на града в с. Марково и я
прекъснали. Така през 1364 г. градът е завладян от турците, които на свой ред му дават ново име Филибе.
Попадайки във вътрешността на империята, Филибе губи значението си на важна крепост и на прага на Ориента
постепенно израства модерен за времето си, оживен икономически център, град на търговци и занаятчии.
Правителството решава, че Филибе не е изложено повече на опасността от внезапна атака и разрешава
разрушаването на укрепленията. Планините от каменни блокове, изграждали крепостните стени и античните постройки,
са използвани за застрояване. Постепенно, но необратимо всички видими следи от древното минало на града
изчезнали. Започва масово строителство на обществени сгради: джамии, странноприемници, ханове, бани. Филибе
напълно променил архитектурния си облик и се превърнал в типичен ориенталски град с особено очарование и
мистичност. В града имало 55 джамии. Хълмовете опустели, но в подножието им кипяла оживена търговия. Пазарът се
простирал между площада на Улу (днес Джумая) джамия и реката, където се намирали над 800 магазина. Още 300
можели да се преброят на каменния мост и оттатък реката. И днес пространството е най-оживеното търговско място на
града.
Националното възраждане събужда българския дух. Числено нарасналата българска буржоазия укрепва
икономически и получава ключово влияние в обществото. Търгувайки с Европа и Русия, тази прослойка е отворена за
модерни политически и културни влияния; тя разбира огромното значение на науката и образованието.
През първата половина на 19 век, наред с Истанбул, Солун и Одрин, Пловдив става голям икономически център в
европейската част на Турция. По суша или с шлепове по Марица стоките от града стигали до Солун, Енес и Истанбул и
оттам поемали към целия свят. Пловдив същевременно бил център на
огромна занаятчийска област, която обхващала почти цяла Югоизточна
България. През 1853 г. населението на града вече наброявало 50 000 души.
Пловдивските търговци и занаятчии постепенно забогатели; престижът им
пред Високата порта растял. Досегът им с развити чужди страни и култури
разширил мирогледът им, изтънчил вкусовете им и стимулирал
свободолюбието и патриотизма им. Променил се и стилът им на живот.
Заможните пловдивчани се чувствали у дома на трихълмието, където се
радвали на по-голяма независимост. Започнало съревнование в
строителството на нови, хубави къщи.
Пловдив влиза в новата българска история с историческия си принос в две
насоки: развитието на националната култура и борбата за църковна
независимост, която била равносилна на мирна буржоазна революция.
Пловдив играе водеща роля в тази борба в лицето на лидери като Найден Геров, доктор Вулкович, Йоаким Груев, цели
родове като Чалъковите и Чомаковите. Доктор Стоян Чомаков като представител на българската църковна общност
прекарва повече от 10 години в Истанбул, за да се бори за църковна независимост.
Той имал много познанства, посещавал видни фамилии и домове и представял на великия везир дълги петиции,
носещи стотици печати и хиляди подписи.
Църквата “Св. Богородица”, построена през 1844 в Пловдив, била сцена на
основните събития. Цялата коледна литургия на 25 декември 1859 г. била
отслужена на български и това е за първи път не само в Пловдив, но и в
България. На 10 януари 1860 г. Пловдивският митрополит Паисий отслужил
меса на български, което било нечувана дързост. След месата Паисий
официално оповестил, че неговото паство се отрича от Гръцкия патриарх и че
той остава с паството си. Избухва безпрецедентен скандал; Пловдив става
най-радикалният център на църковните борби. Създаден е църковен съвет,
който поема религиозните въпроси. По негова инициатива на 30 април 1861 г.
е проведен първият църковно-народен събор, на който освен 60 свещениц
участват и 200 миряни. Изпратена е делегация до Високата порта с
официални искания за църковна независимост. Съборът става тради
се провежда всяка година в Пловдивската епархия. През 1870 г. Високата
порта официално признава автономията на българската църква, а от
съществуването на българска нация. Преди това българите били поставяни
под общия знаменател “християни”. Така за първи път са очертани
етническите граници на
Пловдив има пионерска роля и в развитието на българското образование. През 1839 г. в града е открито първото
българско училище. През 1850 г. в Пловдив се поставя началото на модерното, светско образование с откриването на
класното училище “Св. св. Кирил и Методий”. На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя,
който впоследствие става национален празник на славянската писменост и култура. През 1868 г. училището прераства
в първата българска гимназия. Негови възпитаници са най-големите интелектуалци, политически и духовни лидери на
нацията.
стр

10. Пловдив се слави с много първи за България събития в областта на културата. Тук е основано първото българско
книгоиздателство и първата печатница. В Пловдив се поставя началото и на организираното книгоразпространение.
Тук е основан първият литературен читателски клуб и първата женска асоциация.
Постиженията в областта на образованието и борбите за църковна независимост ускоряват борбата за политически
права и национална независимост. Тези процеси получават силен тласък след войните на Австрия и Русия с Турция и
освобождението на Румъния, Сърбия и Гърция.
След Априлското въстание Пловдив посреща представители на европейската прогресивна мисъл като лейди
Странгфорд и много журналисти и дипломати, които разгласяват пред света истината за зверствата на башибозука.
През 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война. След падането на София руските войски под
командването на ген. Гурко приближават Пловдив. Вечерта на 16.I.1878 г.ескадронът на кап. Бураго преплува р.
Марица и обръща в бяг щаба на Сюлейман паша, прекъсвайки вечерята му.
Санстефанският мирен договор, подписан на 3 март 1878 г., създава Княжество България, включващо всички земи с
преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град
естествено е обявен за столица на новата държава и седалище на временното руско управление начело с принц
Дондуков-Корсаков.
Уплашени от нарастващото влияние на Русия на Балканския полуостров, Великите сили начело с Великобритания и
Австро-Унгария енергично се противопоставили на Санстефанския мирен договор. Изтощена от войната, Русия е
принудена да се преклони. Според новия Берлински договор България е разделена на две: Княжество България със
столица София, и васална провинция Източна Румелия със столица Пловдив, която е оставена под политическия и
военен контрол на султана. Македония направо е върната на Турция. Машинациите на великите сили разрушават
вековната национална мечта на българите да имат обединена и свободна държава.
София става държавен и политически център, но Пловдив запазва естествения си статут на културен център.
Градът отново е люлка на много първи за страната културни инициативи. Тук са създадени културни институции от
изключителна важност: библиотека, музей, театър. Първият театър “Люксембург”, в който са положени основите на
професионалния театър в България, е построен в Пловдив. В града излизат две литературни списания и едно
педагогическо. Дори тогава Археологическият музей притежа най-богатата елинистична колекция в страната. Иван
Мърквичка и Антон Митов подреждат първата художествена изложба в страната в залата на библиотеката в Пловдив.
Първият хор с диригент Ангел Букурещлиев е основан в Пловдив. Първият обществен парк в България е създаден тук.
Дворцовият градинар на Наполеон III и любимец на султан Абдул Азис направил чудеса в градския пейзаж. Тук се
провежда Първият конгрес по стенография...
Пловдив има основна заслуга за историческия акт на Съединението на Княжество България с Източна Румелия,
обявено в града на 6 септември 1885 г. Светът бил шокиран от политическата воля и решимост на българите, от
начина, по който е осъществено Съединението и от готовността на младата армия да понесе огромните отговорности и
рискове за защитата на този акт.
След Съединението Пловдив остава и до ден днешен е вторият по големина и значение град след столицата София.
През 1888 е построен железопътен път между двата града.
През 1892 г. градът е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие, чийто директор е писателят
Михалаки Георгиев. Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир. След Освобождението в
Пловдив е открита и първата пивоварна фабрика.
В началото на века Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-
вкусова промишленост. В града са инвестирани германски, френски и белгийски капитали и се развива модерна
търговия, банково дело и индустрия. През 1939 г. в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във
фабрики, предимно в хранителната и тютюневата промишленост.” (източник и снимки: www.plovdiv.bg)
Пловдив има своя „Златен печат"
„На 19.12.2007г. Европейски форум на експертите и Официалното представителство на уникалните селища в
Европа удостои с наградата „Златен Печат" за уникално европейско селище 10 български селища, начело с Пловдив.
Носители на този приз са и градове като Флоренция и Страсбург.
От името на гр. Пловдив наградата получиха г-н Георги Шопов, зам. Кмет на общ. Пловдив и г-жа Петя Дойчинова,
гл. секретар на общината.
Номинациите за носител на това престижно отличие се правят от 150 български учени и творби, притежаващи
Златни отличия за приноса си към българската наука и култура.
Община Пловдив получи и правото да подпечатва с получения печат всички свои представителни документи при
кореспонденцията си в страната и чужбина.” (източник и снимки: www.plovdiv.bg)
Паметници под закрилата на ЮНЕСКО в България
И година на обявяването им
• Боянската църква – 1979
• Ивановски скални църкви – 1979
• Казанлъшка гробница -1979
• Мадарски конник -1979
• Несебър – 1983
• Национален парк Пирин -1983
• Рилски манастир - 1983
• Национален резерват Сребърна – 1983
• Свещарска гробница – 1985
• Бистришките баби – 2005
„Старият Пловдив и районът около село Свещари ще бъдат предложени за включване в списъка на
ЮНЕСКО с паметници, които са част от световното културно наследство.
Паметниците на ЮНЕСКО в България са уникални обекти на материалната и нематериална култура и
природния пейзаж. Опазването и популяризирането им изискват сериозни грижи както от страна на
държавата, така и на местните власти и гражданските движения.” (източник: www.nationalheritagebg.org)
i. Културни маршрути
История
„Понятието културни коридори или културни маршрути е обект на сложна интердисциплинарна дискусия.
Политиката на културните маршрути се развива от Съвета на Европа от 80-те години на 20 век. През 1997
г. в Люксембург е създаден Европейският институт за културни коридори (www.culture-routes.lu). Той
работи под мотото “Да построим Европа пътувайки”.
В рамките на интензивен политически диалог, воден от държавните глави на страните от ЕЮИ, България в
лицето на президента Георги Първанов, предприе мащабна политическа акция, насочена към
изграждането на мрежа от културни коридори, които да се основават на споделено културно наследство,
обединена инфраструктура и създаване на нови културни маршрути – основа на културен туризъм и
гаранция за устойчивото развитие на региона.
Идеите за разкриване на културните коридори в ЕЮИ, опазване и социализиране на тяхното наследство
бяха подкрепени от ЮНЕСКО, Съвета на Европа и европейската Комисия. Целта на тази политическа
платформа – уникална за Балканите, е да се намали вътрешнорегионалната конфронтация, да се
надмогнат негативните стереотипи и се създаде нов имидж на региона. Всичко това е подчинено на
разбирането, че едни мирни Балкани ще създадат условия за устойчиво развитие и подобравяне на
благосъстоянието на местните общества.
Идеята еволюира от 2003 до 2005 г. по време на регионалните форуми на президентите.
стр. 9 / 28
Използването на потенциала на тази политика ще стане възможно, ако се стартират нови анициативи в
рамките на общ регионален план за действия, създаден на базата на Общата Стратегия приета на срещата
в Опатия през юни 2006 г. Тяхното разработване следва да е резултат на мащабна обществена дискусия и
подкрепа от страна на държавните институции.

11. Културните коридори се вписват във формата на европейските културни маршрути, но са по-мащабна
идея, която може да се реализира на базата на създаване на специфични икономически и обществени
организми, свързани в клъстери. В рамките на общата дейност на клъстера, съществуващите културни
маршрути могат да получат статут на европейски маршрути в две катергории. Даването на категория
става от специализирано Бюро на ИКОМОС в Барцелона – Международен център за културни маршрути
(Centre international des itineraries culturels).” (източник: www.nationalheritagebg.org)
Маршрути в ЮИ Европа
На експертно ниво идеята за изграждане на мрежа от културни маршрути в
Югоизточна Европа, обединяваща наследството на народи с обща история и
близки традиции, се заражда още в края на миналия век, като през 1999 год. по
проект на програма ФАР е изработена Национална схема на културните
маршрути, а през 2000 по инициатива на „Български национален комитет на
Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места”
(съкратено БНК на ИКОМОС) и в партньорство с Албания, Босна и
Херцеговина, Гърция, Македония, Румъния, Словения, Турция, Хърватска и
Югославия, Международния съвет, King Baudouin Foundation (след конкурс за
PRIX EHD 2000) и Фондация „Отворено общество” е осъществен
ТРАНСНАЦИОНАЛЕН ПРОЕКТ „КУЛТУРНИ МАРШРУТИ НА ЮГОИЗТОЧНА
ЕВРОПА”, чиито цели са свързани с подпомагането на интегрирано развитие на
регионален културен туризъм и на свързаните с него услуги и инфраструктури.
Съставена е База данни и са създадени първите карти на регионални
тематични културни маршрути (по темите: антични паметници, крепости,
религиозни центрове и манастири, народна архитектура, световно наследство).
Предвижда се проектът да се развива както на национално равнище – в
конкретни културни туристически продукти, така и на европейско – в рамките
на европейската мрежа на културни маршрути.
Същата година Европейските дни на наследството в България са посветени на
културните маршрути. На политическата сцена идеята е представена на:
Форум във Варна 2005 г.
„От 20 до 21 май 2005 г. се проведе среща на осем президента от Югоизточна Европа по темата
“Културните коридори в Югоизточна Европа - общо минало и споделено наследство, ключ към бъдещо
партньорство”.
"Държавните глави днес се включваме в дебат, който се води от десетилетия от учени и експерти.
Понятието "културни коридори" се налага в резултат на усилията да определим духовната близост на този
регион. Те имат своята икономическа обусловеност, имат и невероятна динамика. Днешният форум е знак,
че регионът може да говори и да мисли със свой глас." Това каза президентът Георги Първанов при
откриването на форума.
На Срещата бе приета Декларация за културните коридори в югоизточна Европа – основа на създаване на
регионална Стратегия и план за действие за разкриване и развитие на мрежа от културни коридори.
Основните идеи за културните коридори бяха изложени от президента Георги Първанов в словото му при
откриване на форума.” (източник: www.nationalheritagebg.org)
Форум в Опатия 2006 г.
„От 1 до 2 юни 2006 г. в Опатия Хърватия се проведе Вторият регионален форум, посветен на културните
коридори. На него бе приета “Стратегия за разкриване, опазване, устойчиво използване и
популяризиране на културните коридори на югоизточна Европа”.” (източник: www.nationalheritagebg.org)
стр. 10 / 28
Схема на културните коридори в Югоизточна Европа (източник: ИКОМОС,
www.icomos-bg.org)

12. Мястото на България и
Пловдив на картата на
световните и
европейските културни
коридори и маршрути
(източник:
www.seecorridors.eu)
Национална схема на културните маршрути Европа (източник: ИКОМОС,
www.icomos-bg.org)
Емблеми на регионални форуми в Сибиу, Румъния и Пловдив (източник:
www.seecorridors.eu)
Процесите на съставяне и утвърждаване на туристически маршрути в
Югоизточна Европа продължават с проведените регионални форуми в Сибиу,
Румъния (Културна столица на Европа за 2007 год.) през месец юни 2007 год.,
Пловдив, ноември 2007 год. и предстоящия за 2008 год. в Атина, Гърция.
стр. 11 / 28
Културните маршрути позволяват историческите следи по тази ос да бъдат
възприемани и опазвани в тяхната ансамблова цялост. Те са в основата на
разработването на работещи туристически пакети и изграждането на устойчив
културен туризъм, също така позволяват гъвкавост и свобода на избора и

13. интегриране с други дейности – спорт, конгресни пътувания, еко- и велопреходи
и т.н., като по този начин съживяват и генерират растеж в икономиката на цели
региони.
В Пловдив се намира най-големият панаирен и конгресен център на Балканския
полуостров. Градът разполага със спортен комплекс със гребен канал и
атлетически стадион, интегрирани в градски парк. Ски комплексите в Родопите
и Стара планина са на няколко часа път с автомобил, а черноморските и
адриатическите курорти – до половин ден.
. 12 / 28
Добре организираната йерархична териториална и тематична структура в една
обща мрежа от маршрути позволява изява на малки културно-исторически
обекти, разтоварването от туристически потоци на големите, а това води до
намаляване на амортизацията и подобряването на качеството на възприемане
на отделните елементи и на цялата система.
Нива на значимост на културните маршрути. Световно и Европейско ниво:
Като водещо търговско средище от древността до днешни дни Пловдив
кореспондира със сухоземния маршрут на Пътя на коприната и с търговските
коридори, свързващи Европа с Арабския полуостров и Персийския залив.
Градът има традиции в бубарството и производството на коприна, които могат
да се проследят до ерата на високите технологии в XXI век. През областта, в
свободните търговски зони в рамките на града и тази в Раковски ежегодно
преминава огромен транзит от стоки.
Схема на културните
коридори в Югоизточна
Европа
(източник:
www.seecorridors.eu)
Регионално ниво, Културни коридори в Югоизточна Европа:
През Пловдив преминава културният коридор „Диагонален път”. Градът също
кореспондира с Източния Транс-Балкански път. Становището на Областната
управа, изявено в проект „ТРАНСБАЛКАНСКИ КУЛТУРЕН КОРИДОР “ГЪРЦИЯ-
БЪЛГАРИЯ-РУМЪНИЯ”- СПОДЕЛЕНО НАСЛЕДСТВО И ОБЩО ЕВРОПЕЙСКО
БЪДЕЩЕ” по КОМУНИКАЦИОННАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ - РАБОТНА ПРОГРАМА 2007 е свързано със
стремеж за пренасочване на туристическите потоци от тази ос към Пловдив и
културните маршрути от по-ниско ниво.
Пренасочване на туристически
потоци, фрагмент от резюме на
проект „ТРАНСБАЛКАНСКИ
КУЛТУРЕН КОРИДОР “ГЪРЦИЯ-
БЪЛГАРИЯ-РУМЪНИЯ” (източник:
www.pd.government.bg)
Национално и регионално ниво, за региона на Пловдив:
Централното за страната местоположение на Пловдив предопределя връзката
му с почти всички национални културни маршрути (освен тези в периферията).
Градът разполага с международно летище и силно развита туристическа
инфраструктура – от пет звездни хотели, през мини екокомплекси и
туристически ферми в близките селища, до младежки хостели.
Пловдив кореспондира с паневропейски коридори
№ 4, 8, 9 и 10 и е пресечна точка на основните
транспортни направления за страната и Югоизточна
Европа. По този начин градът се превръща в
отправна точка за много туристически дестинации
(Всяко едно пътешествие започва от дома и
нагласата – културното наследство може да
изчисти имиджа на България на място за евтина
ваканция).
(схема от www.bg.wikipedia.org)
На територията на областта попадат Асеновград с Бачковския манастир и
местността Белинташ, Хисаря, Старосел, Карлово, Сопот и Калофер (виж
приложение 1).
Пловдив може да интегрира потенциала на пилотния туристически пакет
„Родопска Света Гора” в единна културна мрежа.
стр

14. Културен коридор Източен трансбалкански път
. 13 / 28
(източник: www.seecorridors.eu)
Източен трансбалкански път
(схема и снимка: www.seecorridors.eu)
„Източният трансбалкански път прекосява Югоизточна Европа в посока север-юг.
Коридорът преминава през Румъния, България и Гърция и свързва Балтийско с Егейско
море и Средиземноморието. По своето трасе на север Източният трансбалкански път
прави връзка с големия Европейски маршрут Виа Реджия (Пътят на Кралете) в Лвов
(Украйна) – прекосяващ Европа от Киев до Сантяго де Компостела (Испания).
Източният трансбалкански път е основен гръбнак на манастирските средища в
Югоизточна Европа в посока север-изток. Поемайки от религиозния ареал на църквите
в Молдавия и дървените църкви в Марамуреш (Румъния), коридорът се спуска на юг
към Търновската Света гора и Родопската Света гора. Коридорът се влива в
религиозната ос Виа Егнация при някогашния голям манастирски център Mount
Papikion. Източният трансбалкански път минава през три планински масива със
специфичен облик – Карпатите, Стара Планина (Балкан) и Родопи. Тези закътани места
са съхранили своеобразни острови на времето – традиционни селищни агломерации със
запазена балканска архитектура.
Характерна особеност на Източния трасбалкански път е фрагментът на територията на
България. Той отразява една сложна стратификация на времеви пластове –
представителна за тези земи: от културата на 20 век в историческия град Русе на река
Дунав, през манастирите, църквите и народната архитектура на Новото време във
Великотърновсия и Асеновградския културен ареал, Средновековните крепости на
север от Стара планина и в Родопите, до най-древни цивилизации – Казанлъшката и
Свещарската тракийски гробници, Неолитните жилища в Стара Загора, Долината на
тракийските царе, скалните светилища Перперикон и Белинташ.
стр

15. Източният транбалкански път разкрива изключителните постижения на майсторите –
строители, дърборезбари, зографи в уникалните църквите в Молдавия, Марамуреш,
величествените скални манастири в Иваново, манастирите на Търновската и
Родопската Света гора. По протежението му са разположени редица исторически
градове – Сигишоара, Сибиу, Брашов, Букурещ (Румъния), Русе, Велико Търново,
Габрово, Пловдив, Смолян (България), Ксанти, Драма, Кавала, Александруполис,
Димотика, Самотраки (Гърция).” (източник: www.seecorridors.eu)
Пилотен регион – Асеновград
„В рамките на локален културен маршрут Родопска Света гора – завършен културно-
туристически продукт по програма PHARE BG 0102.03 Развитие на българския
културен туризъм на Европейската комисия (2003), част от културния коридор
Източен трансбалкански път – е разработен пилотен модел за представяне на
културните и природни ценности, обектите на пътната и туристическата
инфраструктури в интерактивен вид.” (източник и схеми: www.seecorridors.eu)
Културни маршрути в Родопския културен ареал
Интерактивна схема на
Туристическия Пакет
„РОДОПСКА СВЕТА
ГОРА”
(източник:
www.seecorridors.eu)
стр. 14 / 28