Боряна Каменова МОСВ

1. Рамка на политиката на
ЕС по климат и
енергетика 2030 и
енергийна ефективност
Боряна Каменова
Директор „Политика по
изменение на климата“
Министерство на околната
среда и водите

2. Рамка на политиката на ЕС по
климат и енергетика до 2030 г.
• Заключения на Европейския съвет от
24 октомври 2014 г.

3. Основни документи:
1. Съобщение на Комисията „Рамка за политиките в
областта на климата и енергетиката през периода
2020—2030 година“
2. Европейска стратегия за енергийна сигурност.
3. Съобщение относно енергийната ефективност и
нейния принос към енергийната сигурност и
Рамката до 2030 г. за политиките в областта на
климата и енергетиката

4. Основни ангажименти
• Задължителна цел за намаляване на емисиите на
ПГ в ЕС с 40% спрямо 1990 г.;
• Задължителна цел за 27% дял на ВЕИ в КЕП на ЕС
без индивидуални национални показатели за
отделните ДЧ.
• Подобряване на енергийната ефективност –
индикативна цел за ЕС от 27 % до 2030 г.
• Минимум 10 % междусистемна електроенергийна
свързаност до 2020 и 15 % до 2030 г. чрез проекти
от общ интерес

5. Рамка 2030 - 2
• Нова система за управление – основана на
национални планове на ДЧ за
конкурентоспособна, сигурна и устойчива
енергетика.
• Укрепване на ЕСТЕ
• Безплатни квоти за секторите, застрашени от
„изтичане на въглерод“
• Право на безплатни квоти за
електропроизводство за определени ДЧ
• Механизми за солидарност и компенсиране на
разходите

6. Механизми за гъвкавост и
солидарност
• Фонд за иновации (NER 400)
• Фонд за модернизация (2% от общото
количество квоти, възлизащи на 300 млн.) –
баланс в системата за управление между
държавите членки – бенефициенти и
Европейската инвестиционна банка
• нов механизъм на преразпределение на
тръжните квоти между ДЧ (90%:10%)

7. Предложение на ЕК за Рамка - 2
• Целта от 40 % намаление на ЕПГ до 2030
г. се разпределя:
•за секторите в ЕСТЕ редукция от 43%
спрямо нивото им от 2005 г.
•и редукция от 30 % за секторите извън
Схемата под равнището им за 2005 г.

8. Разпределение на усилията за
секторите извън ЕСТЕ - 2
Транспорт 7697 7954 8129 8420 9817 12743 19757
Отпадъци* 4230 3816 3762 3614 3602 3453 3251
Селско стопанство 6207 6186 6148 6325 6119 6675 7250
ЗПЗГС*** -8934 -8109 -7979 -8207 -11805 -11806 -11828
Бит и услуги 2380 2012 2278 2244 2027 2373 3002
Други 1456 1408 1770 1582 1839 2204 2200
2005 2010 2011* 2012 2015 2020 2030

9. Основни изводи в оценката на
въздействие
• Средногодишни допълнителни инвестиции 2011-
2030 г. - 38 млрд. евро за ЕС като цяло
• Общите разходи по енергийната система към 2030
г. се очаква да се увеличат с 0,15% (годишно с 2
млрд. евро за периода 2011-2030 г.)
• Относително по-големи разходи и инвестиции за
ДЧ с по-ниски доходи - по-високи с около 3 млрд.
евро годишно
• индикативна цел за ЕС за 27 % ЕЕ – увеличение с 20
млрд. евро годишно, но ползи за икономическата и
енергийната сигурност.

10. Оценка на разходите за
България• Проучване на Оксфордския институт за
МОСВ: с най-голям потенциал за намаление
на емисиите в България са енергетиката и
енергийната ефективност на сградите
• Необходими инвестиции 7,9 млрд. евро до
2030 г., като годишните инвестиции са между
350 и 550 млн. евро.
• Значителни разходи за сектора до 2030 г. са
неизбежни и при референтния сценарий.

11. Енергийна ефективност
• При заложените във ІІ национален план за ЕЕ
енергийни спестявания в KЕП 716 ktoe/г. разходите
ще възлизат общо на около 7,8 млрд лв.
• Общ възможен потенциал за енергийни
спестявания до 2020 г.- 12,7 % спрямо осреднената
стойност на КЕП за периода 2001 – 2005 г. (886
ktoe).
• Цел от 27 % спестяване на енергия на ниво ЕС е
реалистична и постижима за България
• механизъм за гъвкавост по отношение на
енергийната ефективност

12. Енергийният съюз на ЕС
• 18.12.2014 г. Европейският съвет прие заключения,
в които призовава ЕК да представи цялостно
предложение за енергиен съюз .
• Предложение на ЕК от 25 февруари 2015 г., заедно
със съобщение относно пътя към Париж и
съобщение относно напредъка в постигането на
минимална цел от 10 % от съществуващата
електроенергийна междусистемна свързаност.
• председателството, заедно с ЕК, организира
конференция на високо равнище в Рига на 06.02.
2015 г., - начало на „процеса Рига“ за създаване на
енергиен съюз.

13. Енергиен съюз – предложение на ЕК
Цялостна промяна на начините за
производство, транспортиране и
разходване на различните видове енергия
Петте измерения на енергийния съюз:
- Енергийна сигурност, солидарност и
доверие;
- Вътрешен енергиен пазар;
- Енергийна ефективност;
- Декарбонизация на икономиката;
- Научни изследвания и иновации.

14. Благодаря за вниманието