2. Биография
• Роден e на 25 юни 1909г в
град Ловеч в семейството на
Веса Харизанова и Тотю
Димов като е бил единствено
дете. Детството му минава в
бащината къща в Дупница.
Баща му загива на фронта в
Междусъюзническата война,а
майка му Веса има афинитет
към литературата и иска
детето и да стане художник
или поет.
3. Ученически години
• Завършва мъжката
гимназията в София и следва
ветеринарна медицина ,по-
късно работи като участъков
ветеринарен лекар . От 1939г
се заема с академичната
работа в областта на
медицината .През 1943г е
изпратен на специализация в
Мадрид.
4. Философския цикъл на Димов
• В последните години от образованието си е отдаден на
философските науки и споделя :
“За да се оформи един писател, той трябва да се занимава и
с философия. Моята философска ерудиция е далеч по-голяма
от литературната. За мен ползата от четене на
философски книги е много голяма, защото си изяснявам
съществените връзки между явленията в света и
придобивам цялостен поглед към диалектиката на
процесите.”
5. Семеен живот
• След завръщането си от
Испания през 1944г той сключва
брак с първата си съпруга –Нели
Доспевска като по-късно има
дъщеря Сибила. След време се
развежда и намира любовта в
Лена Левчева . Бракът между
Димов и Левчева е кратък .
Третият брак на твореца е с
Лиляна Бушева от която е и
втората му дъщеря – Теодора.
Лена Левчева
8. Творчество
• Литературното наследство ,което Димов оставя след себе си, включва
,разкази,пътеписи,пиеси и романи . Творбите ,които добиват най-широка
популярност ,са романите на балетриста:
• “Поручик Бенц”
• “Осъдени души”
• “Тютюн” – издаден в две версии
• През 1938г излиза романа “Поручик Бенц” в него се наблюдават
тематики,мотиви и образи ,които са били нови за българската
литература.Образът на “фаталната “ жена е превъплътен в Елена Петрашева.
Те е била дъщеря на българин и французойка. Красотата и е била страстна и
покоряваща ,а животът и- подчинен да изпитва силни емоции и преживявания
.Основния потърпевш от нейните действия е немският поручик Бенц, който под
влияние на силните си чувства към нея става неин съучастник във всяко нейно
действие .
9. “Осъдени души”
• Във вторият му роман “Осъдени души”,написан
през 1945г съчетанието между невинност и
порочност са още по-ярко изразени и засягат с по-
голяма сила. От престоя си в Испания, Димов
вижда сложната обстановка,току-що
приключилата гражданска война и различията на
обществото. На тези предпоставки той “засява” и
развива идеята си за едно общество на “осъдени
души”. Той залага тези проблеми в основата на
бурния сюжет ,който се развива на фона на
конфликтите на испанското общество ,допълнен
от фаталната жена – Фани Хорн и традиционния ,
фанатичен отец Ередиа.
11. “Тютюн”
• Романът “Тютюн”,който излиза през 1951г е панорама на българското
общество от онова време.Разривът между мечти и
реалност,разрухата,грехът,отчуждението-героите преминават през
всичко това, за да разберат,че успехът ,който преследват не им носи
щастие,а гибел. Това е най-високо ценената и най-остро
критикуваната му творба.
• Около “Тютюн” се разгръща и една от най-важните литературни
дискусии. За да удовлетвори политическите изисквания на
догматичната критика, Димов преработва романа си,внася в него герои
комунисти ;преиздаден от 1954г е “вторият” роман “Тютюн”,а след още
авторски промени романът излиза отново през 1955г. Оригиналният
първи вариант на “Тютюн”е издаден чак през 1992г. От 1964г до
смъртта си е председател на Съюза на българските писатели .
• Димитър Димов умира на 1 април 1966г по време на командировка в
Букурещ.
13. Димов казва
• “…Общото възражение на всички, които ме
критикуват неблагоприятно, е, че съм
принизил положителните герои в романа
“Тютюн”
• “…Аз смятам, че сложната действителност,
яркостта на епохата и остротата на
конфликтите, сред които живеем, заслужават
такова отразяване.”