2. БЯЛО ДЖУДЖЕ
Белите джуджета са
компактни звезди с маси,
сравними с тази на Слънцето.
Светимостта им е десетки хиляди
пъти по-малка от слънчевата.
Плътността на белите джуджета
е от порядъка на 109 kg/m3 Броят
им е около 3-10% от звездите
в Галактиката.
3. Фаулър обяснява вътрешния
строеж на белите джуджета.
Ключова роля в тази насока
изиграват две идеи: мнението на
Е.Епик, че червените гиганти се
образуват от звезди от главната
последователност в резултат на
изгаряне на ядреното гориво и
предположението на В.
Г.Фесенков, че звездите от
главната последователност би
трябвало да губят маса и това
оказва съществено влияние
в еволюцията на звездите.
4. ЧЕРВЕНО ДЖУДЖЕ
Най-малките червени джуджета
стигат до 0,08 слънчеви маси . Под
тази условна граница звездите вече се
наричат кафяви джуджета.
Температурата на повърхността им е
под 3500 К. Те имат огромна
продължителност на живота. Смята
се, че червените джуджета са най-
разпространеният тип звезди във
Вселената. Най-близката до Слънцето
звезда Проксима Кентавър е червено
джудже.
5. КАФЯВО ДЖУДЖЕ
• Звезда с маса между 1 и 8 процента
от тази на Слънцето. Те се образуват
при гравитационния
колапс на звезден прах и газ.
Температурата на повърхността им се
колебае в границите 800–2500 градуса
по Целзий. След това кафявите
джуджета продължават да излъчват
слаба светлина поради топлината,
образувала се при освобождаването
на гравитационна енергия в процеса
на тяхното бавно свиване.
6. ЧЕРНО ДЖУДЖЕ
Хипотетична звезда, образувана,
когато едно бяло джудже стане
прекалено студено, за да
излъчва топлина, светлина или
енергия. Черните джуджета
излъчват толкова енергия, колкото
заобикалящата ги среда
Ако черни джуджета съществуваха в
нашата вселена, те биха били много
трудни за откриване, защото
излъчват малко радиация.