1. Изготвил:Марио Маринов от 9в

2.  Да видим какво представлява всеизвестната тайна наука алхимия
според тангризма. Като наука на колобрите за трансмутацията и
трансформацията на видовете, преминаващи в своята еволюция
през Четирите основни Царства на Земята, алхимията се явява
наука на посветените за тайните на Сътворението и
Сътворчеството. (1)
 Изследването, което ще представим по-долу, категорично се
различава и дистанцира от свободните, литературно-художествени
схеми и тълкуванията им, типични за псевдоалхимичните
интерпретатори, каквито са абсолютно всички „изследователи" на
тази загадъчна наука. Не включваме в това ято от фанатизирани
умове души като Платон, Питагор, Нютон и други, оставили в
тезисите си дълбоки и все още непрозрени от „знаещите"
алхимични идеи и изследвания. Те не са тълкуватели, а Адепти на
алхимичните знания, чието приложение днес удивлява науката, но
твърде рядко някой се сеща, че наистина надхвърлят човешките
възможности (ум), предлагайки на света невероятно много идеи за
развитие на съзнанието, до неговото най-висше ниво -
духовността.

4.  В така нареченото тълкуване на алхимичната символика се е
наложило едно преценено, направлявано и твърде
прокабалистично структуриране на знаци и схематични
рисунки, както и тяхното инертно, повърхностно насищане с
измислени знания. Организирането на даден символ в
алхимичните му отношения с другите символи, както и в
неговата пряка контактност с тях, няма тази знакова
бъбривост, типична за назнайващите многознайници.
 Повечето от изследователите на Алхимията поддържат
мнението, че Алхимията е плод на средновековната култура.
Кардинална грешка е да се приема твърдението, че алхимията
е рожба на средновековието. Тази „тъмна нощ" на съзряващото
християнство е забулена наистина с непрогледния мрак на
каноническото си покривало. И как тогава, в тази непрогледна
тъмнина, се роди нещо извън научното, колкото и бедно да е то
още като наука, обгърнато в тайнството на едно знание, което
уж е възникнало във формиращата се средновековна мисъл и
наука, и в същото време има коренно различен характер,
представлява само по себе си дълбочина и връх в химичната
наука.

6.  За тази наука наистина можем да говорим, защото от това
време съществува и мнението, че алхимията произхожда от
Тот (Хермес Трисмегист) - основоположник на алхимията.
Постепенно преданието утвърждава „Изумрудените
скрижали" като майка и баща на алхимичното тайнство.
 Много, твърде много са търсенията, опипванията и
фриволните анализи на изследователите на алхимията.
 Ако разгледаме основните понятия, с които е била
кръщавана тази наука, ще стигнем до: Chimeia - наливане,
накисване. Влияние от медицинската практика. Cemi или
Chuma - чернозем или черната страна. Произхожда от
египетските жреци - познаващи рудите, металите, златото и
така нататък, докато се потопим в многообразието на
тълкуванията. Но никой не може да прескочи коварната
частичка „АЛ", която няма превод в нито един от езиците на
земята, заради което - макар и също толкова неубедително -
приписват на частицата арабски произход.
 В Енциклопедията пише:

8.  Алхимията (арабски: al-khimia) е названието на
химията до научния й период, в древността (Египет) и
средновековието (до 17 век -Арабия и главно западна
Европа). Целта й е превръщане на метали в злато и
сребро, получаване на еликсир за дълголетие, лекуване
на болести и др. Някои алхимици откриват редица
съединения, което има значение за развитието на
химичните знания. Основният метод на алхимиците се
състоял в това, че смес от злато, сребро и други
съставки се е подлагала на много бавно загряване. Така
е получен сребърният тетрахлораурат (AgAuCl4),
използван и днес за позлатяване на предмети.

10.  Философски камък. Философският камък било
чудотворно вещество, което можело да превърне
оловото в злато и с чиято помощ се правело еликсир на
безсмъртието.
 Трябва да отбележим и факта, че съвременните
изследователи разделят алхимията на Западна и
Източна. Западната определено влиза в европейската
средновековна култура.
 И всички те забравят, че още Аристотел определя
алхимичната наука като наука за елементите. Излиза,
че алхимията съвсем не е нещо средновековно - както
правилно възкликва В. Л. Рабинович.

11.  Още един щекотлив въпрос, на който няма отговор.
До ден днешен.

12.  Дори Исак Нютон не можа да осъзнае разликата между науката
Химия, с която се занимаваше и достигна велики прозрения,
превърнали го в един от корифеите на научната мисъл, и
алхимичните експерименти, които е провеждал тайно. Ако само за
миг беше осъзнал простата истина, че алхимията е ниво на
химичните процеси в материята, неподозирано и от
експерименталната човешка мисъл, нямаше да трепери от
Инквизицията, а щеше гордо да обяви прозрението си, с което
щеше да премахне анатемата върху алхимията. И всички щяха ясно
да разберат, че алхимиците от вида на съвременниците му са
наистина обикновени шарлатани.
 Днес, от позицията на времето и нарасналата научна мисъл,
можем да се преклоним пред величието на този научен ум, който
прозира съществуването на ниво в химичните отношения между
елементите, коренно различно от познатото и граничещо с
Божественото. Гениално. Велико осъзнаване на същността на
алхимичното взаимодействие като процес, интерпретиращ
Божествената дейност, наречена Сътворение, тоест организация
на материята по специфичен, непознат на човешкия ум принцип

14.  Сътворчеството, като Второ ниво на организацията на
специфични атоми на материята (елементите) е процес,
ръководен от енергията на индивида чрез неговото лично
съзнание.
 Нютон наистина е един от адептите на алхимията, но
ограничен и скован от фанатизираната претенция на учени
и църковни схоластици, не може да прескочи бариерата на
тогавашната парадигма на науката. Разбира се, не бива да
забравяме и факта, че науката все още е на ниво до атомно, а
алхимията е процес на атомно и податомно нива, при което
кварки и лептони са в единство и хармония.
 Няма нужните обективни условия за подобни идеи и
хипотези. Дори терминът кварки е бил немислим тогава.
Затова отдаваме почит към този гениален промислител на
алхимичното тайнство, колкото и недоказано да изглежда то
от съвременна позиция.
 Какъв контраст: всички търсят чрез алхимията злато, а
Нютон - Бога!