2. НЕКА ЗАПОЧНЕМ НАШИЯ РАЗГОВОР…
С ВЪПРОСИ
С какви асоциации свързвате ключовия израз „академично писане“ ?
Колко от Вас са правили доклад, реферат или научно съобщение в
училище? А историческо есе?
Колко са правили анотация на доклад от международна конференция
или на историческо изследване?
Колко от Вас биха искали да имат научна статия в престижно
международно списание?
3. ◦ Когато пишете важен текст, дали правите повече от една
чернова?
◦ Ако имате възможност за избор, какво бихте предпочели – да
пишете на хартия или да използвате компютър?
- Замисляли ли сте се ЗАЩО?
◦ Какво правите, преди да започнете да пишете?
◦ Как започвате да пишете? Смятате, че е важно да започнете „от
начало“ или предпочитате да „скочите“ оттам, където имате
определени идеи?
- Смятате ли, че единият подход е по-добър от другия?
НЕКА ЗАПОЧНЕМ НАШИЯ РАЗГОВОР… С ВЪПРОСИ
4. Отговори на тези и на други въпроси ще търсим в
раздела: Научно изследване и Академично
писане.
За част от присъстващите изразът „академично писане“
може да предизвиква двойствени асоциации.
От една страна е очевидно, че уменията и навиците за
академичното писане са основа за успешното
„пребиваване“ в академичната среда.
От друга страна – почти всички субекти на
академическия процес – от първокурсника до именития
професор, поне веднъж са изпитвали чувство на тревога
от необходимостта да изложат своите идеи в писмена
форма.
5. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА АКАДЕМИЧНОТО ПИСАНЕ?
Академичното писане е свързано и се реализира в рамките на
академичната дейност. Академичният жанр се различава от други видове
писане като креативното или белетристичното (за създаване на
художествена литература) или личното (писане на писма или имейли до
близки и приятели).
Креативното и личното писане са неформални по своя характер, така че
позволяват използването на разговорен език, жаргон, съкращения и
непълни изречения, докато академичното писане е формално и не допуска
използването на жаргон (журналистически и друг).
То също така е организирано по точно определени начини.
6. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА АКАДЕМИЧНОТО ПИСАНЕ?
Академичното писане е сериозно по своето естество, насочено е към
критична и информирана читателска аудитория и се основано на знание,
получено с изследване и разсъждения.
В академичните текстове се представят идеи или аргументи; те не търсят
емоционално въздействие, а се опитват да въздействат логически.
При академичното писане се заема обективна позиция и ясно се посочва
значимостта на темата.
Текстовете са организирани така, че да могат други учени в съответната
област на познанието да разберат и използват в свои изследвания
представените в текста резултати.
7. КОИ СА ОСНОВНИТЕ МУ ХАРАКТЕРИСТИКИ?
1. Това е писане, осъществявано от членове на академичната общност за
други членове на академичната общност.
Тази общност включва, наред с университетски преподаватели, учени и
академични изследователи, и студентите.
В този смисъл всички писмени задания, които се налага да пишете по
време на студентстването ви, представляват различни форми на
академичното писане.
8. 2. То е посветено на теми и въпроси, представляващи интерес за академичната общност.
Импликациите на тази характеристика на академичното писане са две и са
взаимосвързани.
Всеки академичен текст се създава на основата на вече натрупано разбиране и познание
по съответната тема.
Същевременно съдържанието на всеки академичен текст е насочено към други членове
на академичната общност (дори това да е само преподавателят, който ще прочете вашата
курсова работа).
Поради това академичното писане не е самоцелно, а е насочено към по-доброто
осмисляне на даден въпрос или представянето му по различен начин.
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
9. 3. Академичното писане трябва да представя информиран аргумент
и/или собствен прочит на дадена тема.
Всеки академичен текст трябва да информира (в най-широкия смисъл на
понятието) и/или да представя и защитава позиция.
В този смисъл академичното писане е винаги авторско и предполага
творчество. (Дори в един реферат има елементи на творчество в
селекцията, подреждането и поставянето на акценти в събраните
материали.)
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
10. ВИДОВЕ АКАДЕМИЧНИ ТЕКСТОВЕ
В рамките на академичния жанр могат да се разграничат различни видове текстове
в зависимост от целите, с които се пише съответния текст и използваните методи,
но също и от причините за написването му, адресираната аудитория, както и от
обема на текста.
Обикновено академичните текстове са насочени към академичната общност, но в
някои случаи може да имат читателска аудитория и извън академичните среди
посредством журналистически публикации, публични речи и други.
Прагматичната цел в повечето случаи е публикуването на текста. В отделни случаи
целта на академичното писане може да не е публикация. Например при
докторската дисертация основната причина за писането е придобиването на
научна степен, а публикуването на тезата е – евентуално – последваща и не
толкова основна цел.
12. ВИДОВЕ АКАДЕМИЧНИ ТЕКСТОВЕ
Монография – гр. monos – един, единен, единствен; grapho – пиша
Публикуван научноизследователски труд, посветен на цялостното и комплексно
изследване на значим научен проблем или тема, съдържащ важни и оригинални
теоретични изследвания и притежаващ разгърната структура (съдържание); обем – не
по-малък от 200 стр.; наличие на ISBN; разработва се самостоятелно или колективно;
може да бъде отпечатана в самостоятелно издание, като част (глава) от книга или в
специализирано научно издание (напр. в „Научни трудове“ на ВТУ „Св. св. Кирил и
Методий“).
Дисертация (докторска теза, докторантски труд) – писмена научна работа,
представяща научноизследователски труд за придобиване на научна степен „доктор“
във висше учебно заведение, която се защитава публично от автора; може да бъде и
публикувана, но това не е основаната причина за написването й.
13. СТУДЕНТСКО АКАДЕМИЧНО ПИСАНЕ
Студентското академично писане представлява
специфична част и частен случай на академичното
писане.
Различните разновидности на студентското
академично писане са с различна трудност и значение
за академичното развитие на студентите. Това, което е
общо за тях и ги разграничава от останалите
академични текстове, е по-особеното им
предназначение, както и ограничената им аудитория.
статия
дипломнаработа
курсова работа
писмена презентация
академично есе
доклад
реферат
14. СТУДЕНТСКО
АКАДЕМИЧНО
ПИСАНЕ -
специфики
АУДИТОРИЯ
- доста по-ограничена от тази на другите видове академично писане
- тя е точно определена – професор или лектор, който е в позицията
на експерт, тъй като познава проблематиката и наличната
литература по нея.
ЦЕЛ
Конкретната прагматична цел на всяко писмено задание е добро
представяне и получаване на по-висока оценка.
Обикновено проверяващия/четящия вашата писмена работа, я
оценява и разглежда според набор от критерии. При всички
положения е добре да се уточни дали съответния професор няма
някакви специфични критерии и изисквания, с които трябва да се
съобрази писмената работа.
ВАЖНО! Зададените от преподавателя правила са водещи и
основни, а конкретните изисквания в последствие служат като
критерии за оценка на работата ви.
ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТ:
Винаги се информирайте
предварително за
изискванията на
преподавателя за
конкретната писмена
работа.
15. ВИДОВЕ СТУДЕНТСКИ АКАДЕМИЧНИ ТЕКСТОВЕ
реферат (лат. refferi, referare, refero – докладвам, съобщавам) – кратко изложение на съдържанието на
един или няколко източника (научна работа, книга, статия и т.н.) – с акцент на основните въпроси и
изводите, необходими за запознаване със съответния източник.
Според „Български тълковен речник” рефератът се окачествява като „научен доклад пред слушатели,
сказка, беседа”, което показва близостта на термините „доклад” и „реферат ”.
курсова работа – самостоятелно научно изследване по конкретна тема от изучавана дисциплина, в
която студентът прави анализ на теоретични и емпирични данни и предлага свои авторски обобщения
и изводи.
дипломна работа – разработка по научен проблем, нова гледна точка към познати събития и факти
или систематизиране и обобщаване на вече натрупан опит и постижения в изясняването и решаването
на даден научен проблем.
16. ВИДОВЕ СТУДЕНТСКИ АКАДЕМИЧНИ ТЕКСТОВЕ
академично есе – творческа и сравнително кратка по обем научна разработка, чрез
която се обосновава индивидуалната позиция на пишещия; темата може да бъде от
всяка сфера на човешкото познание; определяща е възможността за изразяване на
авторовата индивидуалност, за субективна оценка на научни факти и явления.
научна статия – разработка по научен проблем, нова гледна точка към нещо познато
или систематизиране и обобщаване на вече натрупан опит и постижения в изясняването
и решаването на даден научен проблем; публикуват се в специализирани периодични
издания, както и като част от колективни монографии и тематични сборници.
17. резюме
Писмен текст, който чрез смислово компресиране на по-голяма по обем историческа информация осигурява
възможност за икономично представяне на съдържанието в синтезиран вид.
рецензия на книга/ на статия
Писмена преценка за качествата на научен труд, в която се прави кратко изложение на рецензирания
материал и на автора му (особено при рецензии на книги) и се подлагат на анализ стила на автора,
структурата на текста, релевантността на тезите, тежестта на аргументите и адекватността на изводите;
отпечатват се в специализирани периодични научни издания, а често и в списания и вестници, могат да
бъдат открити също в специализирани страници в Интернет.
анотирана библиография
Писмено представяне на изследванията по дадена тема или на даден автор, в което отделните заглавия и
библиографската информация към тях са подредени по азбучен ред и за всяко отделно заглавие има кратко
резюме и евентуално коментар; може да бъде публикувано като самостоятелно издание или да бъде част от
изследователски проект.
ВИДОВЕ СТУДЕНТСКИ АКАДЕМИЧНИ ТЕКСТОВЕ
18. ЕТАПИ
НА СЪЗДАВАНЕ
НА ПИСМЕНА
РАБОТА
6. Оформяне на окончателния вариант –
съдържателно, структурно и стилово + графично
оформяне на текста
5. Преглед и редакция на текста
4. Написване на първи вариант (чернова) на текста
3. Творческо осмисляне на събраната информация
2. Събиране на източници
1. Осмисляне на задачата и планиране на работата
19. ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТ:
Не пренебрегвайте
графичното и техническо
оформяне на текста! То е
много важно за цялостното
впечатление, което текстът
оставя в читателите
(у професора).
Имайте предвид, че така описаните фази само най-
общо представят процеса на писане, който е
индивидуален за всеки пишещ.
Някои автори мислят повече преди да започнат да
пишат, други предпочитат да мислят в процеса на
писане и произвеждат повече чернови преди
окончателния вариант.
Ако вече не сте го направили, с времето ще откриете
ваш собствен начин на писане, който ще ви подхожда
най-добре.
ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТ:
Опитвайте се да НЕ ПИШЕТЕ
в последния момент преди срока
за предаване на заданието.
Особено при по-големите писмени
работи си оставете достатъчно
време, за да може процесът на
писане да премине през всичките
етапи и резултатът да е качествен.
20. ЗАДАЧА: Определете хронологическите граници
на следните заглавия:
Г. С. Раковски – политик, стратег и водач на българската
революция
Идеите за национално освобождение 18??-186?г.
Борбите на българите за национално обединение след
Освобождението
ВМРО и идеята за автономия
Войни за национално обединение на българите
Съединението …….???? г.
21. ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ
1. Анализирай темата – съдържание, обем, характер
2. Изясни си какви задачи си поставяш с нейната разработка, каква теза ще доказваш;
3. Подбери и уточни основните факти;
4. Състави план на писмената работа и обмисли композицията;
5. Почни да пишеш и помни, че:
уводът въвежда към основното съдържание и е кратък, в него обикновено се поставя тезата;
всяка точка от плана е малък проблем, твой аргумент към тезата, който трябва да се докаже, така че да
спомага за логично обосноваване на основната теза и за изясняване на смисъла;
не преразказвай, а разсъждавай и прави изводи, като се опираш на конкретните факти, чиито анализ
подчиняваш на темата;
не минавай към нова мисъл, преди да е доказана предишната;
обмисляй логическите преходи между отделните части;
не забравяй, че заключението е обобщение на основните мисли в главната част на писмената работа;
6. Спазвай основните стилно-езикови изисквания;
7. Разделяй изложението на абзаци съгласно плана на заданието;
8. Пиши чисто, четливо, не задрасквай;
9. След като завършиш , провери съдържанието и нанеси необходимите поправки.
22. ТИПИЧНИ ГРЕШКИ
◦ нарушен баланс между отделните елементи
на структурата;
◦ несъответствие между тема и съдържание;
◦ неясна структура на текста;
◦ неточен изказ;
◦ поредица от факти или цитати без
съществена връзка;
◦ плагиатство!!!
