Автор: В. Атанасова II курс, БМ, фак. №2110370004, Шуменски университет "Епископ Константин Преславски"

1. ШУ „Еп. Константин Преславски“
Факултет по хуманитарни науки
Катедра по журналистика и масови медии
Курсова работа
по Западни литератури
на тема:
„Къщата на духовете“
Исабел Алиенде
изготвил: В. Атанасова Преподавател: проф. Е. Борисова
II курс, БМ, фак. №2110370004
Шумен 2023 г.

2. Къщата на духовете
„Напиши това, което не трябва да се забравя“
Исабел Алиенде

3.  Исабел Алиенде е чилийска писателка родена на 02.08.1942 г. в Перу, Лима.
 Семейството и е буржоазно. Баща ѝ е дипломат, а президентът на Чили
Салвадор Алиенде е негов братовчед.
 След преврата през 1973 г. на семейството се налага да напусне Чили и
емигрира във Венецуела. Там, тя прекарва 13 г. от живота си. За
Венецуела казва, че е прекрасна и гостоприемна страна. Преди да замине,
взема шепа пръст от Чили и посажда незабравка в саксия.
 Животът на Исабел е една плетеница от всичко по много. Тя е с гореща
кръв, болезнено справедлива, защитаваща правата на жените и убедена
до днес, че патриархата е отживелица.
 „Виновник“ за нейният талант и себепознание е майка ѝ. Подарява и
тетрадка, в която да записва своите мисли, чувства и преживявания.
 Едната стена в стаята ѝ е оставена бяла – да рисува, да проследява през
годините емоциите, които я съпътстват през детството до
съзряването.
 Исабел Алиенде е открит, пламенен и горд човек, който постига всичко
сам. Не се възползва от родството си с президента на Чили, опора и е
любовта.

4.  Всяка нова книга е започвана винаги на 08.01. – датата на която е пишела
писма до своя дядо. А тези писма са използвани в първата ѝ книга „Къщата
на духовете“, преведена на над 40 езика и превърнала се в бестселър.
Исабел пише само през зимата, в малка къщичка по 10 часа на ден. Лятото е
оставено за забавления със семейството и приятели. 10 години работи като
журналист и учител, но после се отдава изцяло на писателска дейност.
 Има две деца от първия си съпруг – Николас и Паула, като Паула умира от
порфирия само на 28 години. 4 години след нейната смърт, тя създава
фондация Исабел Алиенде, за да помага на жени.
 С втория си съпруг живее в Америка. И той е писател, само че на криминални
романи.
 Тя живее със страст, тя пише със страст! Убедена, че само любовта и шепота
на сърцето са важни, че човек е роден, за да бъде щастлив.
 "Може би идваме на този свят, за да търсим любовта, за да я намерим и
после да я изгубим, и после отново и отново все същото. С всяка нова
любов се раждаме повторно и с всяка любов, която приключва, в сърцата
ни се отваря рана. Аз съм покрита с горди белези.»
 На 74 г. сключва трети брак, за когото казва: «Няма време за губене»
 Всичките ѝ бракове траят по 28 години…

5. Творчеството и е богато, жанровете различни. С еднаква лекота пише и любовни, и
криминални романи. „Къщата на духовете“ е писан през 1982 г. в стил магически
реализъм. „Паула“ през1994 г. в памет и за спомен за нейната Паула. „Афродита“ през
1997 г., пълна с неподражаем хумор и анекдоти от собствения живот на Алиенде,
„Отвъд зимата“ през 2018, ,,Дъщеря на съдбата“- 1999, „Портрет в сепия“ – 2000 г.,
„Цвят продълговат в морето“ – 2020 г. , „Ева Луна“ -1987г.
„На жените с обич“- 2021г., „Приказки на Ева Луна“ – 1989 г.
„Дъщеря на съдбата“ и „Портрет в сепия“ са част от трилогията ведно с „Къщата на
духовете“
„Японският любовник“ – 2015 г., „Любов“ - 2015 г., „Игра на изкормвач“ – 2013г.,
„Дневникът на Мая“ – 2013 г., „За любовта и сянката“ – 1985 г., „Зоро“ - 2009 г…
Повече от 26 романа… Последният е „Виолета“, през 2022 г.
«Момиченцето и девойката, които бях, жената, която съм, старицата, която ще
бъда, всички етапи са вода от един и същи извор»...

6. С Николас и Паула
сн. личен архив
С втория си съпруг си Уилям Гордън

7. Романът започва с дневника на малката Клара, главна и много вдъхновяваща героиня.
…Барабас е куче с неопределена порода пристигнало по вода и заело място в сърцето на
малката Клара дълги години.
Братовчедът на майка ѝ Нѝвеа Маркос е колоритна личност, чудак с разностранни интереси,
естествоизпитател, авантюрист и природолюбител, който е любимец на децата ѝ, защото, когато
им гостува, донася със себе си пълни сандъци със съкровища, а от последното пътуване и
проскубан, говорящ папагал с испански акцент. Той е част от неговия бизнес план за
забогатяване. Използва го за реклама на прахчета против импотентност заедно с една латерна,
която има кюнец като печка на въглища.
Вестта за неговата смърт не впечатлява никого, защото неведнъж е обявяван за мъртъв, а се е
появявал след това жив и здрав. Но този път е различно – наистина е мъртъв. Преди поредното
му приключение, приживе папагалът е завещан на Бавачката, но тя го отравя с рициново масло,
защото не може да гледа похотливия му поглед и да слуша крясъците му, а Маркос приживе
продава латерната на слепец.
Семейство Дел Вале е пълно с чудаци по майчина линия. Клара има сестра Роса, която е бяла,
със зелена коса и златисти очи. Неземно красива, с кожа като от порцелан. Всеки, който я види
ахва. Тя има годеник – Естебан Труеба, който прекарва две години в мините, за да търси злато,
за да може след сватбата да и осигури такъв живот, какъвто красивата Роса заслужава.
Не успяват да се оженят, защото след една настинка Роса умира, тъй като за загряване на
тялото ѝ дават чай с малко ракия, която е подарена на баща ѝ, а всъщност е отровна.

8. След нелепата и преждевременна смърт на Роса Естебан е съкрушен.
Сестра му Ферула е дъщеря-мъченица, която се грижи за майка им, останала инвалид заради
артрита. Поради ранната смърт на баща им, семейството е живяло много бедно, преди да
тръгне на училище, поради липса на топли дрехи, са подлагали вестници, за да изолират студа,
а той се е притеснявал да мърда, за да не шуми хартията.
Сега, когато Роса вече я няма, изчезва и необходимостта да копае скалите и да търси златната
жилка. Решава да замине за Сан Лукас и си обещава, че никога повече няма да се стиска за
дребните удобства. „Никога повече няма да съм беден“ – обещава си той, докато пътува в
първа класа за Трите Марии.
Трите Марии е чифлик, семейна собственост, завещана му от баща им – пропил се и обрекъл
семейството на бедност. Намира се в Сан Лукас – окаяна затънтеност, която той предпочита от
рудничната дупка на Севера. В чифлика се ширят нищета, бедност и бурени. Успява да го
вдигне на крака и да го превърне в райска градина. Грижи се за селяните, храни ги добре, но се
превръща в груб, арогантен, дори на моменти жесток човек. Нищо общо с човека преди. Не че
и преди не е бил избухлив или гневен, просто тук в чифлика се показва в пълния си блясък.
Получава всичко каквото и от когото поиска. Младите момичета, без значение омъжени или не
са негова лесна плячка. Срещнати на реката, в полето…, за него няма значение. Никой не знае
колко от децата носят неговата кръв.
Панча Гарсия кръщава сина си Естебан, на насилника си, с надеждата, че той ще даде
презимето си на детето.
Посещава и бардака „Червеното фенерче“. Там, едно от момичетата Трансито Сото

9. му иска заем от 50 песос, с обещанието, че ще му ги върне. С тях тя си купува рокля, парфюм
и си прави трайно къдрене.
След години Естебан получава писмо от сестра си, че майка им иска да се прости с него.
Нямало го е 10 години, обещал е, че ще ги навестява и няма да им липсва нищо.
Но не спазва първото си обещание…
…Клара спира да говори, когато е 9-годишна и пищи щом види д-р Куевас. А пищи, защото
става неволен свидетел на аутопсията на Роса на мраморната маса, извършена от доктора и
неговия помощник.
В стремежа си да накара Клара да проговори Бавачката измисля всякакви форми на страх –
пирати, духове, живи гадини в леглото ѝ, но с всичко това влияе само на Барабас – черният
великан, наследство от вуйчо Маркос. Съсипва му и без това крехката психика.
Клара е момиче, надарено с необикновени способности. Свири Шопен на пианото, без да му
вдига капака, мести солницата по масата със силата на мисълта си, кара трикраката маса да
лети в стаята.
Вечно отнесена, вечно отсъстваща от ежедневието на близките си. Освен да тълкува сънища,
тя вижда и в бъдещето и предусеща намеренията на хората. Бавачката казва, че всичко това
ще приключи с първата „демонстрация“ на момичето, но не познава.

10. След 10 години мълчание Клара най-сетне проговаря, и то на 19-я си рожден ден.
Просто съобщава на близките си, че ще се омъжи за годеника на покойната си сестра,
Естебан.
А Естебан не може да познае родния си град след толкова години. Слага разделителна
линия между шумния и модерен град, и спокойствието и тишината на селото. И отсича:
„Отвратителен град!“ по повод вида на жените с голи глезени, мъжете с панталони с басти,
шумотевицата…
Но видът на родната му къща, на майка му, го покъртва. Къщата, както и майка му се
рушат и отвън, и отвътре, и той се чуди къде са всичките пари, които е пращал през
годините.
Виждайки майка си в леглото, Естебан е покрусен, а отвивайки я, вижда краката ѝ подути,
сини, разядени, докато е жива от червеи и мухи. В този момент Естебан забравя всички
неволи и лишения от своето детство, прощава всичко на майка си…
По ирония нито той, нито Ферула са до майка си, когато тя умира.
Ферула чете молитви на просяци, проститутки и сираци, а той е в дома на мъртвата си
годеница, за да изпълни заръката на майка си: да се ожени и да има законни деца. Самата
тя не подозира, че той има немалък брой деца, от които е признал само едно за свое. Върл
противник на комунизма и социализма, а самият той е допринесъл за това 
Както е предрекла Клара, сватба има. Жени се за Естебан Труеба, а той не може да
откъсне очи от нея.

11. Влюбен до уши, обещаващ си, че тя ще го обикне такъв голям и несръчен. Прави ѝ
скъпи подаръци, за които тя отбелязва, че са много красиви и ги прибира на място,
което забравя.
След сватбеното пътешествие я завежда в новата, голяма къща. Внася я на ръце, кара
я да си затвори очите, а когато Клара ги отваря, наддава вик. Стъпала е върху
ощавената кожа на любимото куче Барабас, убито от незнаен злосторник. Ферула,
сестра му, не пропуска да отбележи, че го е предупредила.
Скоро Клара разбира, че е бременна. На надеждата на Естебан, че ще е момче, Клара
най-спокойно му отвръща, че ще е момиче и ще се казва Бланка. Бланка се ражда
грозно, космато „шебече“, чиято майка ѝ говори на правилен испански все едно
разговаря с голям човек.
Когато отива в Трите Марии Клара от пръв поглед разбира, че там ще и хареса. Но не и
на Ферула. Клара се заема да ограмотява местните жени и да ги учи, че те не са по-
долу от мъжете. На което последните отвръщат със смях и недоумение. Че как тъй
всичко е общо, че как един мъж няма да бие жена си, нали така показва обичта си?!
Когато Клара забременява с близнаците и съобщава, че ще се казват Хайме е
Николас, Естебан изохква от недоволство, че нито едно от децата му няма да носи
неговото име. Отива в кръчмата и се напива за втори път в живота си (първият път е
бил на 16 г.)

12. В яда си посещава публичен дом и там съдбата отново го среща с Трансито Сото,
същата на която зае 50 сентавос. Тя веднага му разкрива своя бизнес план относно
публичния дом Христофор Колумб. Идеята ѝ: кооператив! Но не какъв да е, а от „курви,
а защо не и педерасти“.
Клара губи родителите си в катастрофа с адската машина наречена автомобил,
вдигаща убийствената скорост от 15-20 км/ч
В живота и влизат трите сестри Мора – духовни посестрими на Клара. Те правят
спиритически сеанси, гледат на карти, свързват се по телепатия с други от техния сой.
Избухва ревност между Бавачката и Ферула за обичта на Клара и децата.
Ферула за първи път се чувства полезна, и с благодарност и възхита се грижи за Клара.
Къпе я, разресва косата ѝ, облича я, само с нея споделя най-съкровените си тежнения.
Непознала и недопуснала до себе си любов и близост, след смъртта на майка си, си
мисли, че ще я отритнат. Клара я успокоява като и казва, че ще станат приятелки.
Но избухва ревност и между Ферула и Естебан за обичта на Клара. Естебан я обвинява,
че тя е виновна, че Клара е охладняла към него.
Не след дълго я прогонва от имението, а тя го проклина с думите: „Цял живот ще си
самотен, ще ти се свие душата, ще ти се смали тялото и ще умреш като куче!“

13. Ферула си отива, а когато Клара се опитва да я открие с помощта на сестрите Мора, те и обясняват,
че ако човек не иска да бъде намерен, те нямат силата да го сторят.
Педро Гарсия Стария е стар човек, живял от много време в чифлика, баща на Педро Гарсия Втори и
дядо на Педро Гарсия Трети. Живее в синхрон с природата, говори на цветята и слуша вятъра. В
годината, запомнена с нашествието от мравки, единствен той успява да спаси реколтата, не като ги
пръска с инсектициди или да им пали мравуняка, а просто отива до множество мравки, събира в
кърпата си една шепа и започва да им говори, че не е тук мястото им, че са объркали пътя и той ще
им го покаже. Излиза извън селото, пуска мравките на земята и след тези в кърпата, се изнасят
всички мравки, превзели домовете и нивите на хората.
Дълго след като Ферула напуска дома на Естебан, една вечер нейният дух ги посещава на вечеря.
Тогава Клара разбира, че тя е умряла, но не я вижда само тя както обикновено, а цялото семейство.
Двамата с Естебан тръгват да търсят отец, Антонио, нейният изповедник, който ги завежда да
къщата ѝ. Мрачен, тесен, мръсен квартал…
Ферула лежи на леглото си, в стая оголена от бедност. Самата тя е с перука, косата и е окапала от
недохранване и тегоби. Парите, които брат ѝ е изпращал стоят непокътнати в пликовете. Дори и
мъртва, тя пак е успяла да го накара да се чувства неин длъжник и черен неблагодарник. Клара я
приготвя за последния ѝ път…
…Лятото започва роман между Бланка и Педро Трети Гарсия. Той е станал красив, възмъжал
младеж, а тя девойка като пролетна пъпка.
Никой от семейството не подозира за техните срещи по нощите.
Клара, майка ѝ, пак започва да отсъства духом от семейния живот. Пак е зареяна, отвеяна…
Тя просто предчувства голямата беда – земетресението!

14. Кошмарът на Клара се превръща в реалност. Земята бучи страшно и се разцепва, вулканът
„бълва огън и пушек като разгневен дракон“, Клара вижда как къщата се срутва върху Естебан.
Но той е жив! Изпотрошен, но жив. Когато викат на помощ Педро Гарсия Стария и след като е
направил обстоен преглед, отсича: „Ако го размърдате, ще умре!“
Слага го на импровизирана маса, поисква един мях с вино и го разделя на три части. С едната
го измива, другата му дава да я изпие, третата я изпива сам. И тогава започва – изтегля,
наглася, шинира, пристяга, мърмори си молитвите, не чува псувните и виковете на Естебан. Но
Естебан му има доверие, видя какво направи с мравките.
По-късно лекарите не вярват, че това е възможно. Дори д-р Куевас си признава, че дори не би и
опитал. Не стига земетръса и вулкана, ами и океана се бунтува. Огромна, гигантска вълна
залива острови, земеделска земя, лавата предизвиква пожари и оставя пепелища. Чифликът е
пощаден, но мародери, микроби, бацили се вихрят на воля. Бавачката е умряла от ужас в
голямата къща на ъгъла, в столицата.
Естебан лежи 4 месеца, озлобен и изнервен още повече от безсилието и неподвижността си.
Чифликът се съвзема бавно от пепелището. На Клара и се налага да порасне изведнъж. Няма
на кого до се опре, Бавачката и Ферула са мъртви, Естебан на легло, а Бланка в колеж. Готви,
води сметки, търпи капризите на Естебан.
Един ден, след като монахините ѝ съобщават, че Бланка е болна, тя отива да я види. Пътьом
минава през голямата къща на ъгъла и остава изумена.

15. След смъртта на Бавачката, всичко тъне в прах, паяжини, всички растения са изсъхнали, а
прислугата нехае и клюкарства. Клара уволнява всички, събира малкото вещи на Бавачката,
взима си сбогом с нея, нарежда да преместят останките ѝ в семейната гробница, за да не е
сама, а да бъде до тези, за които се е грижила цял живот.
…Скоро, в Трите Марии се настанява един чудак от френски произход, инвеститор – граф
Дьо Сатини. Предлага на Естебан Труеба бизнес. Вместо да изтребват чинчилите, тази
напаст за селяните, да ги отглеждат за кожи. Скоро става най-желаният ерген в околността,
нищо че предизвиква у някои смях с панталоните и „педерастките“ си заострени обувки.
Хвърля око на Бланка, дори баща ѝ и съобщава, че ще я омъжи за графа, на което тя твърдо
казва не! Дори му заявява, че ако продължи да настоява, ще хване първия влак за столицата
и ще стане послушница в манастир…
…Братята Николас и Хайме са коренно различни, ако̀ и да са близнаци. Хайме е висок,
строен, състрадателен, другият шпинга и половина. Николас е с пъргав ум, дребен на ръст и
вечно забъркан в неприятности…
Педро Гарсия Стария умира на преклонна възраст. Естебан Труеба му организира 3-дневно
поклонение, защото не забравя добрините, които му е сторил, а и за да даде възможност на
хората от цялата околия да се сбогуват с него.
Педро Трети Гарсия също е там, облечен като духовник, защото Естебан го гони от имението,
след като разбира за подривната му дейност.

16. Той не може да пропусне погребението на дядо си, използва възможността да се види с
Бланка и да се мъчи да убеди селяните в социалистическите си идеи за свобода, равенство,
братство.
Старите го гледат и се чудят какви глупости говори, младите го слушат в захлас, А Бланка е
бременна без да подозира.
След дългите отсъствия на Педро Трети Бланка се сближава с графа, яздят, правят си
пикници, почти забравила за брачното му предложение, а и той не отваря дума.
Само той знае, че тя прескача нощем прозореца, преоблечена в мъжки дрехи, за да отиде на
реката, но си мълчи.
Една нощ събира смелост, проследява я, и ги вижда двамата с Педро заспали на брега на
реката, изтощени, голи, влюбени…
Решава да разкаже всичко на баща ѝ. Дори не изчаква да се съмне. А Естебан Труеба
разбрал, че е мамен толкова време, не се поколебава, облича се, обува се, откача
ловджийската пушка, взима камшика за езда, и процежда: „Ще ги убия и двамата!“
Препуска с коня си на зазоряване, а насреща му е Бланка – щастлива, обичана и обичаща…
Поваля я с камшика и я бие до несвяст. Но разбрал, че така нищо няма да постигне, я качва
на коня цялата обляна в кръв и препуска към къщи.
А през това време графът си е събрал куфарите и обрал крушите.

17. Естебан Труеба продължава да вилнее, троши наред, обвинява Клара, че не е дала
нужното възпитание и морал на Бланка, на което тя му отговаря: „Каквото е направил Педро
Трети Гарсия, си го направил и ти. И ти си лягал с неомъжени жени, които не са от твоята
черга. Разликата е, че го е правил от любов. Бланка също.“
Тук Естебан губи самообладание и я удря с такава сила, че и избива предните зъби…
Въпреки извиненията, молбите за прошка и разкаянието, тя до края на живота си не му
проговаря. Сваля халката и спира да използва презимето му.
Два дни по-късно майка и дъщеря напускат имението като оставят Естебан Труеба сам,
унизен и бесен. Напуска го и управителят му Педро Втори Гарсия. Този мъж е обичал нежно
и всеотдайно Клара, била му е опора и добра господарка. Казва на Естебан, че не иска да е
там, когато намери сина му.
А Естебан го намира с помощта на внука на Панча Гарсия, онази, която поваля навремето…
Този внук е като зверче, с малки и злобни очички, с жестоко сърце.
С негова помощ намира Педро Трети заспал в една дъскорезница, опитва се да го убие с
брадвата, но само му отрязва трите пръста на дясната ръка. Не дава обещаната награда на
детето, сякаш кръвта го е отрезвила и му казва, че предателите не заслужават награда…
…Клара и Бланка са в столицата. Клара няма намерение да пада духом и да се
самосъжалява.
Посещават я всички онези, които са и приятели, съмишленици, обикновени навлеци.

18. В къщата кипи живот и мисъл за духовете, които викат – души на умрели ли са или
извънземни? Но Бланка е бременна и започва да ѝ личи, съобщават на баща ѝ, а той тутакси
съжалява, че не е убил Педро Трети.
Но… Намира Жан Сатини, отправя предложение, на което той не може да откаже, и отива в
столицата. Там, на пищна церемония с много умело ушита рокля, за да не личи
бременността, ги женят. Клара почти не присъства.
Бланка заминава с Жан Дьо Сатини, а майка ѝ остава сама с близнаците и постоянните
гости.
На Естебан Труеба се отваря възможност да се кандидатира за сенатор, отколешна негова
мечта. Изоставя чифлика на новия управител и се мести в столицата.
Къщата неформално е разделена на два лагера: в единия е Клара с нейните духове и
поддръжници, в другия Труеба с политическите си съмишленици.
Избран е за сенатор. Сближава се с политиката, но се отчуждава напълно от семейството си.
На всичкото отгоре единият близнак – Николас, не иска да носи неговото име. В разрез е с
неговите десни принципи.
Николас и Аманда. Той от богато, но не по наследство семейство, тя, от тъй-наречената
средна класа граничеща с нищета. Едва след бурната им любов и на прага на тяхната
раздяла, той научава нейната история. Дете на баща алкохолик, на преуморена майка, а
след нейната смърт се грижи за брат си Мигел, още пеленаче.

19. А сега и бременна, но нежелаеща да задържи детето или да се омъжи за Николас.
За помощ ще молят Хайме, добрият и разумен брат, пълна противоположност на Николас.
Сериозен, състрадателен, свалящ в буквалния смисъл дрехата си, да я даде на бедняк,
спасявал неведнъж Николас от неприятности в колежа. Учи за лекар, чете почти денонощно и
е влюбен тайно в Аманда. В това кокалесто, чернокосо момиче, цялото в пръстени, халки и
верижки. И от тази беля го отървава Хайме, помага на Аманда.
А брачният живот на Бланка с графа тече спокойно. Той няма намерение да консумира брака.
Него го интересуват фотографията, контенето и смъркането на кокаин.
Бланка се е отдала на бъдещото бебе. Плете, шие, купува само розови дрехи, защото е
убедена, че ще бъде момиче. И тя като майка си навремето, се мъчи да осъществи връзка с
бебето в корема си.
А мъжът ѝ се занимава с контрабанда, мумии на инки и фотография…
Когато Бланка влиза в „лабораторията“ му, остава изумена – там са фотографирани всичките
им слуги индианци, както майка ги е родила, и то в неприлични пози.
Бланка не се двоуми, събира малко дрешки и се отправя към гарата. Майка ѝ по нейни си
пътища знае, че раздялата им няма да е дълга, затова и приготвя най-просторната и светла
стая и подрежда голямото бронзово легло, на което е родила и отгледала трите си деца.

20. Алба се ражда с петънце на гърба с формата на звезда. А такива хора ще се радват на честит
живот според баба ѝ Клара. Нѝвеа – белоснежна; Клара – светла, ясна; Бланка – бяла; Алба –
зора; Цяла плеяда от светли синоними.
Чичо ѝ Хайме „с две звучни плесници я посвети в житейското страдание и в механиката на
дишането“, като помага в раждането ѝ.
Алба е необикновено дете, и то е със зелена коса, но с очи мъдри като на старец, също като
на баща си Педро Гарсия Трети. Вуйчо ѝ Николас я тренира да държи на болка, дядо ѝ я води
в ранчото да познава и обича земята и селяните. Само с нея се чувства доволен и щастлив.
…Един ден духовете на Клара и съобщават, че скоро ще премине в отвъдното. Тогава слага в
ред тетрадките-животоописания, нарежда ги и ги връзва с цветни панделки не по хронология,
а по събития. Надписва картички с послание за всеки.
Единствено Алба не губи дума и ума и не иска да напусне стаята ѝ до последно…
Смъртта сдобрява Клара и Естебан Гарсия. Той я измива, наглася, облича, дори и слага
няколко капки парфюм. Едва тогава пуска всички в стаята да си вземат сбогом.
Слагат при Клара и главата на майка ѝ, търкулнала се след катастрофата и останала в мазето
непогребана толкова години. На погребението идват много хора, Естебан се чуди откъде е
познавала всички тези чудаци. Дори селяните от Трите Марии са били толкова път, за да се
сбогуват с нея. Педро Гарсия Втори също е там, но не подава ръка на Естебан, не му е
простил, че и причини болка и унижение. Плаче от мъка…„

21. С Клара си отиват призраците, гостите и светлата радост. Отиват си свежите цветя,
настаняват се развалата, треволяците и немарата. Без нея всичко се превръща в прах и
пепел. Дори домашните и нищо вече не ги свързва. Единствено нейната стая си остава
същата – със сините копринени тапети и мебелите от бяло дърво.
…Естебан е изцяло погълнат от политиката и от цялото си сърце е противник на левите идеи,
марксизма и социализма. Консерватор, вярващ в частната собственост и демокрацията.
Първи нарича левицата враг на демокрацията.
… Когато Алба рисува голямо червено сърце на стената в детската си стая, се разбира, че тя
загърбва детството си. Влюбена е! В Мигел, последна година студент по право, брат на
Аманда, онова мъничко и любопитно дете, което скрило се в гардероба, без да иска вижда
появата на Алба на бял свят.
Но Мигел няма ясен спомен за този момент… И той харесва Алба, чувствата му са споделени.
Дори са заедно на барикадата, построена от техни състуденти в университета, но напуснала я
преждевременно заради здравето ѝ и разкрита, че е внучка на сенатора Естебан Гарсия, не от
кой да е, а от карабинера Естебан Гарсия.
А той е карабинер благодарение на нейния дядо, дал му препоръка за колежа и по този начин
отплатил му се за предателството спрямо баща ѝ. Алба няма приятни спомени от Естебан
Гарсия при нито една среща с него…
Събитията са такива, че двамата с Мигел спират да ходят на лекции за известно време.

22. Протестът е спрян, законно избраният президент е убит в двореца си след военен преврат.
Хайме, вуйчо ѝ, е арестуван, измъчван и най-накрая екзекутиран от военните.
Николас отдавна е изпратен в чужбина с прилична сума за издръжка, за да не злепоставя баща
си по площадите.
Алба и Мигел се наслаждават на любовта си, в голямата къща. И тя като майка си отваря
прозореца нощем, но не да скача през него, а да приеме Мигел. А за Мигел тя е най-красивата в
цялата Вселена…
Следват политически страсти, убийства, гонения, затвор. Отчуждават земята на Трите Марии.
Труеба вече не е собственик. И идея няма, че биковете за разплод, вносните крави, отлежалите
вина в избите са минало.
Страната е пред фалит. Разкъсвана от политически амбиции и недоимък.
Последната жива от сестрите Мора Луиса Мора, идва при Алба и дядо ѝ, за да донесе вест от
Клара. Тя казва на Алба да се пази, защото смъртта е по петите ѝ.
Новата власт издига стени около бедняшките квартали, защото не иска гладни, измъчени деца и
вдовици да развалят гледката на столичани и туристи.
Алба помага на преследвани хора, като успява да ги закара до някое посолство и там да
намерят закрила.
Изпращат и Поета в последния му път, съчинил толкова много стихове и песни за новия свят.

23. А Алба, Бланка и Естебан са като призраци в голямата къща. Естебан разбира, че е грешал
относно политиката, когато военните взимат властта. Плаче, но за Родината, защото нищо
добро не може да се очаква от тези хора.
Бланка му признава, че крие Педро Трети в една от стаите. Любовта между двамата се е
възродила с пълна сила след двугодишно прекъсване. Но този затвор започва да му тежи. За
него свободата е по-ценна от всичко. Издирван, той е в опасност. Бланка моли баща си да
помогне и да изведат Педро извън страната. И Труеба помага. 50 години обич не са малко.
Вече не таи омраза. Иска прошка, дава им благословията си и ги изпраща за Канада. Повече
не ги вижда, но докато е жив им изпраща пари…
А Алба използва празните стаи в къщата, за да крие хора в нужда. Продава мебелите, дори
портрета на баба си Клара, за да има пари.
Дядо и не подозира какви ги върши, но щом вижда, че портрета го няма, ѝ забранява да
продава каквото и да е, и ѝ открива сметка в банката, да разполага с известна сума за делото
си.
Когато злото в лицето на Тайната полиция и Естебан Гарсия чука на вратата, е късна вечер.
Влизат, изпотрошават произведения на изкуството, горят книги на Хайме, на Николас,
марксистка литература, дори оперните партитури на Труеба. За радост няма скрити хора в
къщата. Отвеждат Алба, държат я в затвор 3 месеца, като системно е измъчвана и
унижавана… Търсят Мигел, но тя не знае къде е. Гарсия е жесток и отмъстителен. Не може да
ѝ прости, че тя е живяла в разкош и изобилие, а на него това му е било отказано.

24. След поредното издевателство, Клара е затворена в кучкарника – малко, тясно, ниско тухлено
пространство, където човек не може да оцелее повече от 2-3 дни.
Но тя оцелява. Незнаеща къде се намира, между небето и земята, баба ѝ Клара и се явява и ѝ
казва, че трябва да живее. Че майсторлъкът не е да умре, а да оцелее – това е вече чудо.
Клара ѝ внушава мисълта да пише, да пише с мисълта си, за да помни и разкаже за ужасите
преживени от всички. В началото е трудно, но Алба се справя. Превъзмогва собствените си
мъки, измисля си код, за да не бърка реда на събитията…
Спасението идва от неочаквано място. Естебан Труеба е вече 90-годишен старец, проклятието
на Ферула се е сбъднало почти напълно. Нито тамошните лекари, нито американските успяват
да разберат защо се смалява. Но духът и мисълта са с внучката му. Мигел му дава
спасителната идея да потърси Трансито Сото. През услугите на публичния дом са минали не
малко висшестоящи военни кадри. И тя успява.
„Обажда се Трансито Сото, господарю. Изпълних заръката ви.“
Естебан Труеба не умира като куче, както го прокле сестра му. Угасва кротко в ръцете на Алба.
Но преди това възраждат голямата къща на ъгъла за нов живот. Почистена, озеленена, с
пусната вода в шадрафаните, тя, сакаш никога не е била занемарявана…
С помощта на добрата памет на дядо си, с тетрадките-животоописания на баба си, с нейните
мислени записки, успяват да запишат историята на поколенията от двата рода, на мечтите,
любовта, несправедливостите в живота, жестокостта, ламтенето за власт и пари, погубили не
едно семейство.

25. Не допуска омразата да надделее в разказа ѝ. Не търси отмъщение, а осъзнава, че
ако на злото се отвръща със зло, това ще бъде един непрестанен цикъл на
отмъщение.
Алба очаква дъщеря със същото вълнение, както баба ѝ е чакала майка ѝ, а майка ѝ,
нея – Алба - Зората, Бялата, пречистваща светлина и упование в доброто…
…Исабел Алиенде с еднаква лекота рисува и любовните сцени, и сцените с насилие.
Самата тя е емоционална, с гореща кръв и здрави принципи. Нежността и грубостта,
дори жестокостта са описани пълнокръвно. Като безпристрастен наблюдател отчита
само фактите. Оставя на читателя да отсъди кой е крив и кой е прав. Като в приказките
и историите с добра развръзка всичко е добре, когато завършва добре, и когато всеки
си получи заслуженото.
Накрая само отсъжда, че ако Естебан Труеба не беше посегнал на Панча Гарсия, може
би Алба нямаше да понесе всичко това. Но Алба(светлината) е избрала да прекъсне
нишката на злото…