1. - Повтарям ви отново госпожо Стийл, не съм луда! – синеокото момиче
изкрещя гневно срещу терапевтката си
- Моля ви да запазите спокойствие госпожице и да ми обясните какъв е
проблема ви. – терапевтката подкани момичето да говори. То нервно
местеше поглед от предмет на предмет. Бучащите гласове в главата й я
дразнеха допълнително, а отказа на жената да проуме, че тя не е луда я
влудяваше.
- Чувам гласовев главата си те не спират. Бучат непрестанно един през друг
и не ме оставят да спя. – отговори рязко момичето.
- Оо и какво ви казват тези гласове госпожице? – попита почти
насмешливо госпожа Стийл. „На нея не й пука за мен, не я интересува, че
имам проблем различен от нейните глупави предположения. Как би могла да
ми помогне. Един човек, чието съзнание е толкова лесно за манипулиране. С
какво би ми била полезна? С нищо, нищичко“
- Различни неща. Всеки глас си има история, но всички ме предуреждават
да се пазя от доцата на мрака и луната. – отвърна пациентката
приглаждайки махагоновите къдрици спускащи се до кръста й. Алая Стийл
винаги се е плашела от момичето, то изглеждаше като призрак, като
някаква порцеланова кукла. Очите й бяха плашещи, ледено студени,
показващи само част от тайните на девойката, но за Алая тя беше просто
работа, клетото момиче си бе изгубило ума в онзи дом за сираци и сега бе
1

2. нейна работа да се опита да й върне разсъдъка, но изгубиш ли нещо веднъж
не можеш да го върнеш.
- Само вие можете да спрете тези гласове, вие си ги създавате вие ги
спирате госпожице. – отвърна простичко терапевтката. Гнева обзе Катрин
и преди да се спря всички предмети в кабинета се издигнаха във въздуха, а
двете свещи на бюрото пламнаха със силен огън. В следващия момент всичко
бе както трябваше да е. Момичето спря гнева си, но госпожа Сийл беше
ужасена, изплашена, шокирана от видяното. Катрин се подсмихна доволна
от факта, че е показала на всезнаещата докторка, че не знае абсолютно
нищо.
- Ето виждате ли. Аз не съм като вас. – каза Катрин. – А сега
госпожи Стийл, ще забравите за разговора ни. Държала съм се доре и няма
място за притеснение. – продължи момичето взирайки се в очите на
жената. Зениците й изглеждаха като на котка, а напевния и мелодичен
глас сякаш хипнотизира терапевтката, която повтори думите. Момичето
отмести взора си, а жената се съвзе от транса
- Е Катрин всичко мина добре. – поздрави я ведто терапевтката и
момичето излезе от кабинета. Силите й вече бяха нарастнали и тази вечер
щеше да се освободи от затвора, който наричаха дом. Всички момичета
седнаха на обичайните си места и прислужниците сложиха пред всяко едно
момиче порция супа, ако това можеше да се нарече супа, след което пиле с
ориз и за десерт бисквитена торта с чай, специално подсладен от Катрин.
Момичето хапваше бавно за да укроти ентусиазма си, докато другите
момичета разговаряха оживено и се смееха. Тя и още едно момиче останах
да помогнат с разчистването, докато другите се забавляваха във дневната.
10 удара оттекнаха из цялата сграда, съобщавайки, че вече е 10 часа
вечерта. Възпитателките, все жени на преклонна възраст продружиха
2

3. девойките до помещенията за спане. Катрин усещаше как момичетата я
гледат, някои от страх, а други й се присмиваха, но тази вечер нищо не бе
в състояние да развали натроението й. Тя седна на ръба на леглото и
започна да разресва дългата си коса, когато приключи всички бяха заспали
дълбоко. Билката наистина действаше. Катрин извади един сак и сложи
няколкото чифта динки, които имаше, блузите и два суитчъра и слезе във
фоаето.
- Къде отиваш млада госпожице? – попита директорката на дома.
Момичето се усмихна лениво и покри ръката й със собствената си
прилагайки същия трик като по-рано с терапевтката.
- Преди да си легнем, мило семейсто от далечен град са дошли и са ме
осиновили. – каза спокойно, а старата дама кимна удобрително погълната
от призрачната красота на девойката и повтори думите й.
- Късмет с новото семейство Катрин. – поздрави я бодро госпожата, преди
да излезе.
- Благодаря. Късмет с дома за сираци госпожо. – отвърна момичето и
завинаги напусна дома за изоставени деца. Сега целта й бе да стигне до
малко градче в Съфолк, източна Англия. Имаше видения за това място и
лесно щеше да открие къщата. След три дни Катрин бе пред вратата на
семейство Мейър във Фрамлингхам. Висока жена с къса червеникава коса до
брадичката й се показа и се усмихна когато видя момичето стоящо на прага
й.
- Мислех, че няма да успееш да дойдеш. – ахна жената и прегрна
Катрин. – Казвам се Вивиан Мейър и мога да отговоря на всичките ти
въпроси. – каза жената и покани момичето в дома си.
3

4. - Искам да знам отговори на всичко. – попита Катрин настанявайки се
удобно, докато Вивиан слагаше сандвичи, бисквити и чай на масичката във
всекидневната.
- Ти си вещица, последната от могъщ род. Аз също съм вещица, но
обикновена, силите ми са нищожни до твоите, но мога да те въведа в
основата. Гласовете, които са те довели до тук са на предците ти и можеш
да се научиш да ги контролираш защото са малко досадни, предполагам. –
обясни Вивиан и двете се засмяха. Гласовете в главата й наистина бяха
повече от досадни. Беше мъчение да не можеш да чуеш собствените си мисли
от някако буботене.
- Досадни е меко казано. Но искам да знам всичко, защо съм такава, къде
са родителите ми такива неща. – каза Катрин, която за пръв пътсе
чувстваше на мястото си. Вивиан изчезна и след минутка се върна със
стара прашасала книга.
- Нямам никакви сведения за семейството ти, но навярно са били само те
от чистокръвните родове. И преди да ме попиташ какво означава това, тук е
описано всичко. – каза отгръщайки старата книга. Беше изписана със
сътани знаци от които не се разбираше нищо.. – Докосни я. –
инструктира Вивиан и при допира до грапавия пергамент знацитезапочнага
да се местят и да изобразяват разчетливи думи и рисунки – Първите
вещици са се появили преи доста хилядолетия във времена когато хората са
били глупави и без Бог в който да вярват. Сестрите Фейърчайлд, Анна и
Принс. Тогава магията е била използвана да имат хората храна и вода
такива неща. Но постепенно между двете сестри се зародили кавги и двете
имали желание да се докажат коя е по-добра. За нещастие родителите им
уреждат брак на Анна с възлюбения на Принс, а в последствие Принс
избира за съпруг момчето което харесвала Анна. Това преминава
4

5. границата и за двете и настъпили тъмни времена за хората. Посевите им
не никнели, храната намалявала, реките пресъхвали, но това не спряло
двете момичета. Използвали черна магия и от бъдещите си жениси създали
чудовища, врагове също като тях. Не е сигурно коя кой е създала, но чрез
ухапване видовете на двете раси нараствали, те враждували един с друг и
хората били посредата на тази война. Сестрите на правели нищо за да
спрят царящия хаос. Но с времето колкото повече животи отнемали
създадените чудовища, двете момичета не останали безнаказани. Природата
започнала да ги наказва за деянието им. Вътре в умовете им настанал
ужас, започнали да губят разсъдъка си, изглеждали като ходещи мъртви, но
Анна решила да създаде наследници. На 16 хора тя предала по част от
силите си така се зародили чистокръвните родове вещици. Но Анна имала
вярна слугиня, Кристал Мохеган, преди да умре Анна предала последните
си сили на Кристал. Но преди това Анна се опитала да поправи
нанесените щети. С проклятие вампирите са беззащити денем, а
върколаците са активни само на пълнолуние. И двете раси страдали заради
наложените им ограничения. А Принс от своя страна жертвала всичките
си сили за отмъщение. Този, който убие някой от тези 16 вещици да
бъде прокълнат до края на дните си. Години по-късно, когато броя на
вещиците нарастнал имало две жертви и проклятието на Принс се
задействало. Само чистокръвен може да го развали. За тези създания,
вещиците били доста вкусни и всеки опит да потърсят помощ от тях
завършвали фатално, за година чистокръвните изчезнали. Аз и другите
вещици по света сме така да се каже извънбрачни деца, в онези времена
изневерите не били изнеда. Никой не разбрал за Кристал, тя се
прикривала умело и ето те теб. – завърши историята си. Катрин мълчеше
асимилирайки информацията, която бе получила. До сега гледаше на себе си
като на нкаква откачалка с нечовешки способности. Имаше толкова много
5

6. неща, които трябваше да научи за себе си. Фрамлингхам беше спокойно
градче, с малко жители, които се познаваха един друг и най-важното от
всичко беше сигурно убежище за Катрин. Вивиан беше щастливо омъжена с
дъщеря година по-голяма от Катрин и двете момичета се сближиха бързо.
Лия бе очарована от способностите на Катрин и двете момичета често се
измъкваха от вкъщи за да правят нещо забранено. За пръв път в живота си
Катрин беше щастлива, имаше семейство, което не я мислеше за откачалка
и дори гадже, с което имаше известни трудности, но живота й бе меко
казано прекрасен.
6