Обща характеристика на външното и вътрешно устройство, многообразие и класификация, представители, отнасящи се към типа и характерни особености в начина им на живот.
Обща характеристика по отношение на устройството на плоските червеи, класификация и многообразие, различни представители - ресничести, смукалници и тении, цикъл на развитие на тениите и метилите, крайни и междинни гостоприемници, значение за човека и профилактика.
Обща характеристика на външното и вътрешно устройство, многообразие и класификация, представители, отнасящи се към типа и характерни особености в начина им на живот.
Обща характеристика по отношение на устройството на плоските червеи, класификация и многообразие, различни представители - ресничести, смукалници и тении, цикъл на развитие на тениите и метилите, крайни и междинни гостоприемници, значение за човека и профилактика.
Обща характеристика и особености в устройството на кръглите червеи, многообразие и представители, които паразитират в човека, причиняващи различни заболявания, симптоми, начини на заразяване и профилактика.
Презентацията включва характеристика и многообразие на Голосеменните растения. Включени са различни представители към Иглолистните, Сагови, Гинкови и Гнетови. Посочена е кратка характеристика за представените голосеменни растения,тяхното разпространение и значение.
2. • От използването на
огъня до
съвременните
космически ракети и
компютри,
развитието на
човешката
цивилизация е
свързано с химията.
• Химията – наука на
тайнственост и
чудеса…
Въведение
3. • В далечното минало,
древните хора
притежавали
впечатляващи
познания и умения.
• Без да познават
законите и да
обясняват процесите,
• хората събирали и
предавали опита си
през вековете.
Въведение
4. Произход
• Една част от учените
разглеждат химията
като изкуство за
получаване на
благородни метали.
• Други я свързват със
старото
наименование на
Египет – Хема, което
произлиза от думата
„хем“ – черен. С нея
жителите на долината
на Нил наричали
плодородната черна
наносна почва, с
която реката
обогатявала
бреговете си.
5. Произход
За родина на химията
се счита Египет.
Египтяните имали
достатъчно химически
познания – познавали са
процеса на преработване
на желязната руда в пещи
и закаляването на
полученото желязо,
получавали мед и
използвали бронза- сплав
от мед и калай, изготвяли
първокласен текстил и
неговото боядисване,
били майстори на
керамиката и
ненадминати в
балсамирането.
6. Развитие на химията
Производството
на барут, лекарства, стъкло
нареждат Китай като
страна с най- древните
химици на Земята.
Подобно производство
било наблюдавано в
Персия и Индия.Абу Бакр Мухаммад ибн
Зекария ал-Рази
( 865 – 925) -
персийски химик, лекар, а
лхимик и философ.
7. • В древна Гърция
мъдреците търсели
причината за явленията.
По пътя на
наблюдението и
разсъжденията,
гръцките философи
стигат до идеята, че
безкрайното
разнообразие в
природата се дължи на
едно единно цяло,
наречено първоматерия.
Развитие на химията
Анаксимандър
Емпедокъл
8. Талес, Анаксимандър,
Анаксимен, Хераклит,
Емпедокъл, Аристотел, Левкип,
Демокрит са ярки имена в
историята на човечеството.
• Според Талес
първоматерията е водата.
• Според Анаксимендър
първоматерията е „апейрон“
• Според Анаксимен
първоматерията е въздуха
• Според Емпедокъл
съществуват 4 основни
елемента – огън, въздух, вода
и земя.
• Според Аристотел
първоматерията притежава
свойствата топло, студено,
сухо и влажно.
Развитие на химията
Талес
Аристотел
Хераклит
9. Левкип и Демокрит
полагат началото на
древния анатомизъм.
Според тях материята
се състои от много
малки неделими
частици, които
нарекли атоми.
Тези атоми били
изградени от една и
съща материя, имали
различна форма и
големина и се намирали
в непрекъснато
движение.
Развитие на химията
Демокрит
Левкип
10. Алхимия – александрийски етап
Алхимическият период (III–XVII в.)
е времето на търсене
на философския камък.
Алхимическата теория, основана на
античните представи за четирите
елемента, се преплита
с астрологията и мистиката.
В Александрия става съединяване на
теориите на Платон и Аристотел с
практическите знания за веществата,
свойствата им и преобразуванията
им. Александрийските учени
откриват амалгирането и започват
да го прилагат при позлатяването,
подобряват метода за извличане на
злато и сребро от руди, като за целта
широко използват живак.
Алхимици в търсене на
философския камък
11. Алхимия - арабски етап
Арабите създали своя химична
школа. Към наименованието
химия те прибавили
представката „ал“ и химията се
преименува в
алхимия.Алхимията търси своя
„философски камък“ –
всемогъщо средство, което
превръща минералите в злато. В
стремежа си да постигнат своята
мечта, алхимиците неусетно
натрупват познания за
веществата и техните
изменения, установяват
различни процеси и проправят
пътя на химичната технология.
Алхимици в търсене на
философския камък
12. Алхимия - арабски етап
По време на арабския етап се
раждат понятията лабораторна
техника и оборудване, методика
на експеримента и апаратура.
Арабските алхимици безспорно
достигат несъмнени практически
успехи – извличат антимон, арсен,
фосфор, произвеждат оцетна
киселина и разреждат разтвори на
минерални киселини.
Важно събитие при арабските
алхимици е създаването на
рационална фармация и аптеки,
като е разработена традицията на
древната медицина.
Джабир ибн Хайян (Гебер),
смятан за баща на химията
13. Алхимия - европейски етап
В европейската алхимия има
много повече мистика,
отколкото в арабската.
През 1270 г. италианският
алхимик Бонавентура при
опитите си да получи
универсален разтворител,
получава разтвор
на амониев хлорид в азотна
киселина, който може да
разтваря златото, наричано
още царя от металите (оттам
произлиза и названието на
този разтвор - царска вода). алхимици в лаборатория
14. Алхимия - европейски етап
Псевдо-Гебер, един от най-
значимите средновековни
европейски алхимици, които
работят в Испания през 14-ти
век и който подписва своите
съчинения с името Гебер,
прави подробно описание на
концентрирани минерални
киселини (сярна и азотна
киселина).
Използването на тези
киселини в алхимичната
практика води до значително
увеличение на знанията на
алхимиците за веществата.
Джабир ибн Хайян (Гебер),
смятан за баща на химията
15. Алхимия - европейски етап
В средата на 13-ти век
в Европа започва
производството на барут, като
първото му описание (дадено не
по-късно от 1249 г.) очевидно е
направено от Р. Бейкън (считан
за основател на барутното дело
в Германия).
Роджър Бейкън -
английския философ и
алхимик от XIII век -
Барут на зърна
Боеприпаси
16. Алхимия - европейски етап
• Появата на огнестрелното
оръжие е силен стимул за по-
нататъшното развитие на
алхимията и преплитането ѝ
със занаятчийската химия.
Френско оръдие Cannon
Scnheider 1903, използвано
отБългарската армия в
началото на ХХ век.
Старинно оръдие (топ)
Италия – 1944 година –
използване на миномети
17. Съвременна химия
Основите на съвременната химия са
свързани с имената на Авогадро,
Пристли, Шееле, Ломоносов,
Далтон, Лавоазие, Пруст и др.
Лавоазие и Ломоносов изучават
горенето и ролята на кислорода в
различни процеси.
За първи път е изказан Закона за
запазване масата на веществата.
Възниква и се развива атомната
теория на Джон Далтон .
Въвеждат се основните понятия в
химията – атом, молекула, атомна
и молекулна маса, химичен
елемент.
Антоан Лавоазие се смята за
"баща на съвременната химия".
18. • Авогадро
Италианският физик и химик Лоренцо
Романо Амедео Карло Авогадро е роден
в Турин, третото от осем деца в
семейството на чиновник от съдебното
ведомство.
Открития –Неговата цел е да опише
химичните свойства на съединенията на
елементите като използва физиката.
През 1811 г. публикува своята хипотеза,
гласяща: един мол какъвто и да е газ
при еднаква температура и налягане
заема един и същ обем. По-късно
хипотезата му е наречена Закон на
Авогадро.
Той е създател и на числото на
Авогадро.
9 август 1776 година
- 9 юли 1856 година
19. • Пристли
Джоузеф Пристли е английски химик ,
теолог и философ, член на Лондонското
кралско дружество (1767). Пристли е роден в
енория Бърстол, на 6 мили от Лийдс.
В периода 1772–1774 година
открива амоняка, хлороводорода и др.
През 1774 година изолира кислорода, като го
нарича "жизнен въздух". През 1774 г.
английският учен Дж. Пристли насипал в
стъкленица червен прах и го загрял с голяма
лупа, която „улавяла“ слънчевите лъчи. На
дъното на стъкленицата се появили капчици
живак. Към отвора ѝ ученият поднесъл тлееща
треска и видял, че тя се разпалва. Полученият
газ не горял, но поддържал горенето.
13 март 1733година
- 6 февруари 1804 година
20. • При опита на Пристли сложното
вещество живачен оксид се разлага
на две прости вещества - живак и
кислород.
• По- късно френският учен А. Л.
Лавоазие дал на „жизнения въздух“
името кислород.
• Дж. Пристли установява, че
зелените растения
прочистват въздуха. 13 март 1733година
- 6 февруари 1804 година
• Пристли
21. • Арениус
Носител на Нобелова награда по
химии [ 1903 ]. Шведският физик и
химик Сванте Август Аррениус е
роден в имението Вейк, недалече от
Упсала. Той бил втория син на
Сванте Густав Аррениус, управител
на имението. Предците на
Аррениус били фермери.
Открития– Теорията на
електролитната дисоциациация,
разработил теорията за хидролизата
на солите, изучавал химичната
кинетика и обяснил зависимостта
на химичните реакции от
температурата. 19 февруари 1859 година
- 2 октомври 1927 година
22. • Бекетов
Руският химик Николай Николаевич
Бекетов, един от основоположниците
на физическата химия и химическата
динамика, положил основите на
принципа на алуминотермията, е
роден в семейството на морски
офицер.
Открития – Изследвал поведението
на органичните вещества при високи
температури; открил извличането на
метали от разтвори на соли на
водорода под налягане . 13 януари 1827 година
- 13 декември 1911 година
23. • Бертло
Франският химик и обществен
деятел Пиер Йожен Марселен
Бертло е роден в Париж в
семейството на лекар.
Открития - Синтезирал много
прости въглеводороди – метан,
етилен, ацетилен, бензол - получил
аналози на природните мазнини -
изследвал действието на взривните
вещества и изобретил
калориметрическата бомба.
25 октомври 1827 година
- 18 март 1907 година
24. • БЕРЦЕЛИУС
Шведският химик Йенс Якоб Берцелиус е
роден в малкото селище Веверсунда, близо
до източния бряг на езерото Ветерн .
Неговият баща бил директор на училище.
Открития –
В химията успява да раздели елементите
на метали и неметали.
Развива атомно учение, създава през 1812 –
1819год. електрохимична теория на
химичната връзка и дава класификация
на елементи, съединения и минерали,
таблици за атомната теория; въвежда
съвременните химични знаци.
Открива церия (1803 г.), селена (1817 г.)
и тория (1828 г.).
Изолира силиция (1823 г.),циркония (1824 г)
и титана (1825 г.)
20 август 1779 година
- 7 август 1848 година
25. • БОЛЦМАН
Австрийският физик Людвиг
Болцман е роден във Виена в
семейството на служещи.
Открития - Провел важни
изследования в областта на
кинетическата теория на газовете,
извел закона за разпределението
на молекулите на газовете по
скорости – пръв променил закона
на термодинамиката към
процесите на излъчвания. 20 февруари 1844 година
- 5 септември 1906 година
26. • БОЙЛ
Ирландският физик, химик и
богослов Роберт Бойл е роден в
ирландския замък Лисмор. Роберт
бил седмия син на Ричард Бойл,
граф на Коркс
Открития - Открил в 1660 г.
закона за изменението на обема на
въздуха при изменение на
налягането - въвел в химията
понятие за анализа на състава на
телата – за първи път използвал
индикатори за определяне на
киселините и основите.
25 януари 1627 година
- 31 декември 1691 година
27. • БОР
Нобелов лауреат по физика,1922 г.
Датският физик Ниль Хенрик Давид
Бор е роден в Копенхаген и бил
второто от трите деца наКристиан
Бор и Елен Бор.
Открития – Теория за електроните
в металите - магнитните явления в
металите – радиоактивност на
елементите и строежа на атома -
извел много следствия от ядрения
модел на атома, предложен от
Ръдърфорд.
7 октомври 1885 година
- 8 ноември 1962 година
28. • Антоан Лавоазие
• Антоан-Лоран дьо Лавоазие
е френски химик, член на
Парижката академия на науките
(1772) и нейн председател (1785),
един от създателите на
съвременната химия.
Той е установил:
Ролята на кислорода при
горенето и дишането (1780),
независимо от Джоузеф Пристли
и Карл Шееле;
закона за запазване на масата при
химични реакции;
състава на въздуха и водата (1770);
на диаманти(1773).
26 август 1743 година
- 8 май 1794 година
29. • Антоан Лавоазие
Лавоазие e създател на
химическата
номенклатура (1786 – 1787),
чиито основни принципи са
запазени и до днес.
Доказал е, че т.нар. „земи“
(окисите на калция, бария, магнезия)
не са прости вещества, както се е
смятало дотогава, а кислородни
съединения на съответните
елементи.
Лавоазие е един от основателите
на термохимията; въвел е
принципите на физико-химичното
изследване и в областта
на биологията.
26 август 1743 година
- 8 май 1794 година
30. Заключение
• Химията е природна
наука.
• Тя разкрива същността на
процесите и законите на
които се подчиняват.
• Превръща чудесата в една
наука и науката – в чудеса.