1. Отдел Папрати

2. Разпространение
 Папратовите растения
растат при
разнообразни условия.
 Най-често се срещат
във влажни сенчести
и блатисти места.
 Някои растат по
дърветата (в
тропичните гори).
 Обитават влажни
места или водоеми

3. Обща характеристика
 спорови растения
 тревисти, рядко
дървесни форми
 имат подземно стъбло-
коренище
 от коренището се
развиват корени и листа
с разнообразна форма

4. Устройство
 Корените обикновено са
влакнести.
 При повечето видове
стъблата почти не са
развити или са
видоизменени -подземни
коренища.
 Листата са с разнообразна
форма и размери
 По долната повърхност на
листата се разполагат
групи спорангии, в които
се образуват спори.

5. Устройство
 Листата нарастват с
върха си.
 Обикновено те са силно
развити, с нарязана
листна петура
 спорангиите са
групирани в групи
наречени споруси

6. Размножаване
 Папратовите се размножават безполово-
o вегетативно
o чрез спори
 и полово- чрез полови клетки.
 Вегетативното размножаване най-често е чрез накъсване на
коренището.
 Спорите се развиват в многоклетъчни органи -спорангии, които са
събрани в групи спороси, най-често по-долната повърхност на
листата.
 След покълване на спорите се развива малка сърцевидна зелена
пластинка.
 Тя се прикрепя към почвата чрез ризоиди.
 Върху нея се развиват мъжките и женските размножителни органи.
 Оплождането става само при наличие на водна среда.

8. Многообразие
 У нас се срещат 45 вида папрати - в горите,
по скалите, в езерата и блата. Широко
разпространени са орловата папрат,
волският език, сладката папрат, мъжката
папрат, женската папрат и др.

9. Женска папрат
 Многогодишно тревисто
растение с късо, дебело,
косо разположено
коренище, покрито с кафяви
люспи.
 Листата сравнително нежни,
едри, дълги до 150 см.
 Спорите яйцевидни до
бъбрековидни, с неопадващо
покривало.
 Среща се сравнително често
по влажни, сенчести и
гористи места, главно в по-
високите планини,където
достига до 2 000 м н.в.

10. Мъжка папрат
 Многогодишно тревисто
растение с едро, до 30 см
дълго, дебело, косо
възходящо или
хоризонтално коренище,
покрито с остатъци от
листни дръжки на
миналогодишни листа.
 Листата са дълги до 1 м .
 Спорите узряват през
август-септември.
 Разпространена е из
влажни, сенчести гори и
храсталаци в планините
до 1800 м надморска
височина.

11. Сладка папрат
 Многогодишна, висока до 40см.
папрат с хоризонтално пълзящо
коренище, покрито с кафяви
люспи.
 Листата излизат в две редици от
горната повърхност на
коренището.
 Те са с жълтеникава или зелена
дръжка, а петурите им са пересто
нарязани почти до средната
жилка.
 Спорангиите са събрани в групи,
които са наредени в два реда от
долната страна на листните
делчета.
 Среща се по влажни и сенчести
скали из цялата страна.


12. Златиста папрат
 Многогодишно растение
с късо коренище, от което
излиза снопче
презимуващи кожести
листа, дълги 5-25 см,
 Разпространена е в цяла
България до към 1500 м н.
в. главно в пукнатини
варовити скали, като
преобладава в по-южните
части на страната, май —
октомври.

13. Орлова папрат
 Многогодишно растение
с едри листа, дълги 40-400
см, 2-3 пъти перести,
кожести, на дълга дръжка,
равна на петурата или по-
дълга, голи или в
основата си влакнести.
 Коренището дълго,
пълзящо.
 Широко разпространена е
в цялата страна от
морското равнище до
високо планинския пояс,
особено по сечища,
поляни и гори.


14. Змийска папрат
 Повечето видове
образуват само едно
едногодишно листо.
Корените са къси и
удебелени.

15.  Волският език е тревисто многогодишно растение. Един от най-
разпространените видове от отдел Папратовидни в България.
Има късо коренище, от което излизат сравнително едри листа 10-
60 cm. дълги, кожести, голи, с широко до линейно ланцетна
петура, широка 5-7 cm. Дръжката е къса, спорите са наредени от
двете страни на средната жилка, косо спрямо нея и успоредни
помежду си, дълги 8-18 mm.
Волски език

16. Диксония
 Представител на
дървовидните папрати
 Произхожда от Нова
Зеландия, но поради
оригиналността си при
специални условия се
отглежда като декоративна
 Има едри кожести,
двустранно нарязани листа
са разположени винаги на
върха на растенията.
 Те се появяват
последователно.
 Достига от 3 до 6 метра.

17. Адиантум - Венерини коси
 Адиантум е записан в
Червената книга на България.
 Среща се в Южните Родопи и е
известно със своите лечебни
свойства.
 Листата са изключително
нежни, свежозелени, перести и
разположени на фини кафяво-
черни клонки.
 Стъблото е черно на цвят, като
на дължина може да достигне
до 1 метър.

18. Асплениум
 Асплениумите са род
красиви папрати,
разпространени в
тропическите гори на
Африка, Азия и
Австралия.
 За разлика от повечето
папрати листата на тази са
цели и образуват фуния.
 В природата расте като
епифитно растение и
достига огромни размери.
 В фунията му гнездят
птици, откъдето иджа и
едно от имената му
"гнездова папрат".

19. Страшниче
 Страшничето е дребно
многогодишно растение
с късо, разклонено
коренище, покрито с
кафяви линейни люспи.
 Листата са дълги 5-15 см,
презимуващи, голи, с
дръжка 2-3 пъти по-дълга
от петурата, които към
основата си са клиновидно
стеснени, към горната си
част заострени

20. Изтравниче
 Обикновеното изтравниче е
дребна папрат с неестествено
дебело за размерите
й туфесто коренище.
 Среща се също по каменистите
и скалистите места сред по-
влажните гори и храсталаци.
 Листата й са дълги само 5 - 20
см и са просто перести.
 Те са кожести сиво-зелени или
жълто-зелени с червено-
кафяви до черни силно лъскави
и много жилави дръжки.

21. Водни папрати-
Разковниче и Лейка
 Обитават блата и бавно течащи води