3.
Име: Олово - Pb (Plumbum)
Атомен номер: 82
Атомна маса: 207.2
Електронна обвивка: 2, 8, 18, 32, 18, 4
Плътност: 11.35g/cm3
Изотопи: 29
Електроотрицателност: 2.33
Степен на окисление: - 4, +2, +4
6-ти период IV А група
4. Основен източник са сулфидните полиметални руди, минералът
галенит – PbS
PbS → PbO → Pb
Първоначално рудата се обогатява. Полученият концентрат се подлага
на обгаряне:
2PbS + 3O2 = 2PbO + 2SO2↑.
При обгарянето се добавят флюси, коиото образуват разредна
фаза, циментираща шихта.
По-нататък съдържащото се в агломерата олово и медни оксиди се
вузстановяват чрез кокс:
PbO + C = Pb + CO↑ и PbO + CO = Pb + CO2↑
Черното олово се получава при взаимодействие на изходна
сулфидна руда с кислород . Процесът протича в 2 етапа:
2PbS + 3O2 = 2PbO + 2SO2↑,
PbS + 2PbO = 3Pb + SO2↑.
За следващото пречистване на т.нар. сурово или черно олово от
примесите Cu, Sb, Sn, Al, Bi, Au, и Ag се използва електролиза
5. Сиво-бял, мек и пластичен метал със силен
метален блясък
Разтваря се в киселини и се окислява при
обикновена температура
Съединенията му са отровни
Добива се главно от
минералите галенит,
церусит и англезит
6. Взаймодействие с прости вещества:
с кислород:
2Pb + O2 --> 2PbO
с хлор:
Pb + Cl2 --> PbCl2
със сяра:
Pb + S --> PbS
С металите образува меки сплави - мек
припой, лагерна сплав и др.
7.
Оловните пари и оловните йони имат отровно
действие. Те попадат в човешкия организъм чрез
въздуха, водата и храната. Големи количества
аерозоли постъпват в атмосферата при изгарянето на
оловосъдържащия бензин
Оловото се натрупва в организма и когато достигне
определено количество, предизвиква болестта
сатурнизъм. Заболелият получава нервно
разтройство и венците на зъбите му добиват сивкав
цвят. При хроничните отравяния се поразяват
кръвотворните органи, засягат се някой
ензими, жлезите с вътрешна секреция и др.
Също така оловото се натрупва и в костите на
живите организми.Протича процесът заместване на
калция с олово
8.
Оловото се среща в природата в съединено
състояние. Най-разпространената оловна руда е
галенитът. У нас находища има в
Родопите, Искърския пролом, Врачанско
Най-големите находища са в
Австралия, Канада, Русия, Испания
Използва се за сплави, химични
апаратури, изолатор на кабели, акумулатори, за
защита от радиоактивни лъчения, за
куршуми, сачми и др.