2.  Той е петото дете в семейството на Мария
Дончева и хаджи Христо Георгев
Чорбаджийски. Баща му е имал планове
за своя син- искал е той да стане офицер
или търговец, докато майката на Чудомир
го е насърчила да се занимава с
рисуването. До 16-годишна възраст учи в
Старозагорската гимназия „Иван Вазов“.
През 1913 г. завършва Държавното
художествено-индустриално училище в
София. През юношеските си години
получава своя прякор Чудомир, който по-
късно използва и като псевдоним.

3. По думите на автора, той и неговите връстници
често попадат на обявления за награда за
информация, свързана с обявените за държавно
издирване дейци на ВМОРО Яне Сандански и
Чудомир Кантарджиев. Между последния и
младия Димитър е открита комична прилика от
страна на приятелите на бъдещия писател, които
му прикачват прякора Чудомир.

4.  Участва в Балканската и Първата световна война. През 1921-ва се
жени за своята колежка - художничката Мара Нонова. В периода
1920–1933 г. работи като гимназиален учител в Казанлък. През
1929-1930 г. специализира рисуване в Париж. До смъртта си е
председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-
етнографския музей в Казанлък. От 1938 г.е член на Върховния
читалищен съвет, а през 1959 г. става народен представител. Става
заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г.
получава званието Народен деятел на културата.

5.  Освен като писател, Чудомир се изявява както като художник. В
ранните си години се занимава с рисуването на карикатури за
столичните вестници и списания. След края на Първата световна
война, когато Чудомир се установява в Казанлък, той провежда
своята първа самостоятелна изложба. Във всекидневника
„Зора“, към който работи в продължение на близо тридесет
години, са публикувани множество негови рисунки на политическа
и социална тематика. Най-известните му произведения в
изобразителното изкуство той създава през последните години на
живота си. Серията картини е наречена „Нашенци“ и включва
предимно негови акварели, но също и други картини.

6.  Изявява се също така и като изследовател краевед, като има
известни приноси за развитието на музейното и читалищното
дело. Чудомир е един от основателите на казанлъшкия вестник
Казанлъшка искра.
 Умира на 26 декември 1967 г. в София.
Два дни по-късно казанлъчани и хора,
дошли от цяла България, изпращат
Чудомир в последния му път. Погребват го,
по негово желание, в градинката пред
къщата му.

7.  Първите му изяви в печата датират от 1907 г., когато негови
карикатури и римувани злободневки биват публикувани във
вестник „Балканска трибуна“; после следват първите му
фейлетони, разкази, епиграми, публикувани от списанията
„Барабан“, „Остен“, „Жило“, „Червен смях“, както и от вестниците
„Слово“, „Зора“, „Искра“ и др. Чудомир придобива голяма
популярност чрез кратките си хумористични разкази -те не слизат
от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват
многобройни издания:

8.  Не съм от тях (1935)
 Нашенци (1936)
 Аламинут (1938)
 Кой както я нареди (1940)
 Консул на Голо бърдо (1947)
 През 1969 е издадена сбирката от афоризми и миниатюри
„Пестете ни времето!“.
 Произведенията на Чудомир са преведени на много езици