a

1. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ –
МАЙСТОРА
ИЗГОТВИЛ: НАСКО ТОНЧЕВ НАСКОВ 11В

2. СЪДЪРЖАНИЕ НА
ПРЕЗЕНТАЦИЯТА
1. Малко за Майстора
2. Биография
3. Майстора Войн
4. Хубавите и лошите моменти на Майстора
5. Трагедия и измама
6. Щедрият Майстор
7. Чувствата на Майстора за Америка
8. Изложби и среща с миналото
9. Финансовата криза и новият дом на Майстора
10. Последните години на Майстора

3. МАЛКО ЗА МАЙСТОРА
• Владимир Димитров Майстора е български художник,
едно от големите имена в българската живопис. Твори
през първата половина на ХХ век. Изявява се
в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция.
Неговите портрети и композиции притежават изразителни
цветове, идеалистичен рисунък и силно символно
излъчване. Майстора има принос и като военен
художник като създава стотици скици на българските
войски, предавайки емоциите в окопите и бита на
войната. Той е и първият официален български военен
кореспондент.

4. БИОГРАФИЯ
• Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 година в село Фролош в
семейството на баща бежанец от македонското влашко село Магарево и
майка бежанка от македонското село Стар Истевник (със смесено българско
християнско и мюсюлманско население). През 1889 година семейството му се
преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование
и прогимназия. След 1895 година сменя няколко професии, известно
време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където
талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани
от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото
индустриално училище (което днес е Националната художествена академия)
при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и
други. В своя начален период рисува главно портрети (на Александър
Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На
селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други). Печели първите награди във
всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1909
година посещава биеналето във Венеция, пътува из Турция, Русия, Италия.

5. МАЙСТОРА ВОЙН
• През 1910 година творецът завършва образованието си в Рисувалното училище
и получава предложение да продължи обучението си в чужбина като
стипендиант, но отказва. Вместо това започва да работи като учител по
краснопис и гимнастика в Държавна търговска гимназия „Димитър Василев“ –
Свищов, където се запознава с Николай Лилиев. Между двамата творци
възниква приятелство, подкрепено от общи възгледи, което се запазва за цял
живот. През 1912 година Владимир Димитров, въпреки че е освободен от
военна служба, се включва в Балканската война като военен художник. На
фронта той се сблъсква с една действителност, която дълбоко въздейства на
душевността и емоционалността на твореца и се превръща в проекция на
неговите военни картини. В творбите, които създава през тези години, той се
опитва да покаже бита на българските войници на фронта – почиващи войници,
войници на поход или дори такива, които се греят на топлината на огъня. Една
от най – силните и изпълнени с емоция творби на Майстора от този период е
картината „Завръщане от фронта“. След приключването на войната, той
посещава Виена за кратък период от време, след което, завръщайки се в
България, решава да се отдаде изцяло на творчество.
•

6. ХУБАВИТЕ И ЛОШИТЕ МОМЕНТИ НА МАЙСТОРА
• В годините (1896 – 1899г.) Владимир Димитров работи като продавач на вестници, дърводелски работник, хотелски
прислужник и бояджия. През 1899 година започва работа като писар в Кюстендилския окръжен съд, където остава
близо четири години. Средата, в която попада там, се оказва изключително благоприятна за духовното израстване на
Майстора, тъй като от тогава датират и запознанствата му с Никола Венетов и Емануил Попдимитров. Благодарение на
дружбата си с тях, Владимир Димитров открива нови философски учения и възгледи, като най – дълбока следа у него
оставят идеите на Толстой. На 11 май през 1903 година в гимнастическия салон на Педагогическото училище се
открива първата изложба на младия художник, по инициатива на адвокати и съдии от кюстендилския съд, които са
силно впечатлени от таланта му. Няколко дни по – късно именно на него е поверена и задачата да изработи портрета
на Гоце Делчев, при отслужване на панахида в негова чест след смъртта му. През есента на същата година младият
художник, подпомогнат от свои съграждани, постъпва като извънреден ученик в Рисувалното училище– София, като
негови преподаватели са Иван Мърквичка, Жеко Спиридонов, Петко Клисуров и Антон Митов. Въпреки факта, че е
извънреден ученик, Майсторът се откроява с огромните усилия, които полага и желанието да се усъвършенства. През
1908 година в Кюстендил сред голяма мизерия умира бащата на художника. В едно от последните писма, които той
изпраща на сина си, се забелязва болезнена острота в думите му относно решението на Владимир да учи: „Сине,
какво ме грее мене, ако утре ти станеш и професор, когато днес баща ти умира от глад.“

7. ТРАГЕДИЯ И ИЗМАМА
• През 1921 година Владимир Димитров преживява една от най – тежките
загуби в своя живот – умира майка му Камка Стоилова, която е най –
скъпият му човек и доверен приятел. Една година по – късно, през 1922
година, Майсторът открива своя самостоятелна изложба в Царския манеж,
която е последвана от широк интерес и многобройни отзиви. С малкото
събрани средства той заминава за Италия по покана на художника Борис
Георгиев. През 1923 година се включва с 21 картини в изложбата на
римските художници. Точно с тези си творби художникът бива забелязан от
американския меценат Джон Крейн, който откупува за 40 000 лирети
платната от изложбата и сключва с Майстора четиригодишен договор,
според който срещу 150 долара месечно той се задължава да предава на
Крейн всички картини, които нарисува през следващите 4 години. И до
днес това се смята за най – неизгодната сделка през целия живот и
творчество на художника.

8. ЩЕДРИЯТ МАЙСТОР
• През декември 1923 година в София се организира комитет за подпомагане на пострадалите от
септемврийските събития. Част от комитета са Екатерина Каравелова, П. Преславски, А.
Страшимиров, а като тричленна контролна комисия са назначени Кертев, Владимир Димитров и
Л. Ширков. По сведения на Мицо Андонов от комитета са събрани много книги, картини и други
ценни предмети, които са продадени, а събраните средства са разпределени сред нуждаещите
се. Свои картини дарява и Майстора. Малко по – късно, преди заминаването си в САЩ по покана
на Джон Крейн, син на сенатора Чарлз Крейн, Владимир Димитров посещава за последно
комитета, за да се сбогува с другарите. При това последно посещение изрича думите „От народа –
за народа“, дарявайки немалка сума за подпомагане на пострадалите.

9. ЧУВСТВАТА НА
МАЙСТОРА ЗА
АМЕРИКА
• За пътуването и престоя си в
Америка Майстора разказва пред
журналиста Христо
Бръзицов: „Толкова бях зает с
рисуване,че когато ме попитат
какво съм видял от Америка,
просто не мога да отговоря – аз
живеех само за и със картините си.
И може би по – добре, че не се
взирах повече в тамошния живот,
защото колкото можах да съзра, не
ми допадна. Чужди сме ние на оня
дух..“

10. ИЗЛОЖБИ И СРЕЩА С
МИНАЛОТО
• През 1924 година Димитров открива своя изложба в с. Дивля
– от нея са едни от най – значимите му творби – „Момиче от
Калотино“, „Жетварка“, „Сестри“. Същата година се установява
в Кюстендилско, като най – дълго остава в с. Шишковци, което
се превръща в източник на впечатленията му за българския
бит и култура и вдъхновението му в тази насока. През 1926
година, по инициатива на Джон Крейн, прекарва известно
време в Цариград и в Италия, където рисува усилено. Година
по – късно открива изложба в с. Шишковци. През май 1928
година заминава за Прага, за да предаде част от картините си
на Крейн. Остава там повече от месец и се среща с
някогашния си преподавател Иван Мърквичка. От тогава
датира и портретът, който Майстора изработва на Мърквичка.

11. ФИНАНСОВАТА КРИЗА И
НОВИЯТ ДОМ НА МАЙСТОРА
• Същата година Джон Крейн прекратява договора си с Владимир Димитров,
заради настъпилата тежка икономическа криза. Настават трудни времена за
Майстора, в които той се уповава на подкрепата на Министерството на народната
просвета и на приятели. Художникът се установява окончателно в с. Шишковци,
където в негово ателие всъщност се превръщат кюстендилските поля. Обект на
творчеството му са красотата и нежността на българката, изобразена в красива
носия с цветни шевици; трудолюбивият и честен българин, който се труди на
полето неуморно от изгрев до заник; отношенията между хората – братя, сестри,
майки и деца, другари; удивителната българска природа във всичките и цветове
и багри – разцъфналите вишневи дървета, червените макови градини, златните
житни поля. За създаването на една от своите картини самият Владимир
Димитров споделя: „Един ден в Шишковци рисувах селяни, държат грозде в
ръцете си. Понеже времето беше усилно и маранята задушаваше, дадох почивка
на моделите и облегнах картината върху дувара на двора. Гроздето беше
докарано по форма и тон. Ние се разприказвахме за това – онова, време да
мине. Неочаквано за всички ни, току се чу откъм дувара нещо като трак, трак,
трак… Кога се обърнахме, що да видим: кокошките кълват гроздето в картината.
Беля работа! Тогава рекох на селяните: „Барем кокошките можем да излъжем.“

12. ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ НА
МАЙСТОРА
• Животът му в село Шишковци всъщност е най –
плодотворният период на твореца. След трайното му
установяване там, той открива няколко самостоятелни
изложби както в Шишковци, така и в София. През 1946
година става член на българската комунистическа партия,
а следващите няколко години – 1948 година, 1949 година,
1950 година – участва като делегат на няколко световни
конгреса. През 1950 година е награден със званието
„Народен художник“ и е обявен за почетен гражданин на
София, а през 1959 година – с орден „Георги Димитров“.
Владимир Димитров – Майстора умира през 1960 година в
София от рак на панкреаса, а през 1972 година тленните
му останки са пренесени и положени в с. Шишковци.

13. НЯКОИ ОТ НЕВОРОЯТНИТЕ
КАРТИНИ НА МАЙСТОРА

14. ИЗТОЧНИЦИ
• Владимир Димитров – Майстора – Уикипедия (wikipedia.org)
• Владимир Димитров – Майстора | Българска история
(bulgarianhistory.org)
• владимир димитров майстора - Bing images

15. КРАЙ НА
ПРЕЗЕНТАЦИЯТА
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО. НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ Е ХАРЕСАЛО.