Ран Босилек
Роден е на 26 септември 1886 в Габрово. Баща му е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Ран Босилек е седемгодишен. Ран Босилек има двама братя и две сестри. Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов (1881 – 1953), професор по педагогика. Другият му брат е Никола Негенцов (1888 – 1943) – физик, метеоролог.Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904 – 1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.
Къщата на ул. „Иван Асен II“ 10 в София, където Ран Босилек е живял и творил от 1928 до 1958 г.
Паметната плоча на стената на дома на Ран Босилек
Участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“. Редактор е в издателство „Хемус“, където се издава сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на изд. „Хемус“, печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел[1][2].
Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.
Умира на 8 октомври 1958 година в София.
Ран Босилек
Роден е на 26 септември 1886 в Габрово. Баща му е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Ран Босилек е седемгодишен. Ран Босилек има двама братя и две сестри. Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов (1881 – 1953), професор по педагогика. Другият му брат е Никола Негенцов (1888 – 1943) – физик, метеоролог.Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904 – 1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.
Къщата на ул. „Иван Асен II“ 10 в София, където Ран Босилек е живял и творил от 1928 до 1958 г.
Паметната плоча на стената на дома на Ран Босилек
Участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“. Редактор е в издателство „Хемус“, където се издава сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на изд. „Хемус“, печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел[1][2].
Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.
Умира на 8 октомври 1958 година в София.
Роден: 27 април 1866 Трявна
Починал: 28 май 1912 (на 46 години) Брунате, Италия
Биография
Пенчо Славейков е роден на 27.04.1866 г. в Трявна. Славейков е български поет, един от участниците в кръга „Мисъл“, наред с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Той е най-малкият син на възрожденския поет и общественик Петко Рачов Славейков, от когото наследява много като човек, гражданин и творец.
Учение
Учи в Трявна и Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Преживяното в Стара Загора по време на Руско-турската война остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет; тези "враснали тъй дълбоко в душата спомени" служат на Славейков при работата му върху "Кървава песен".
2. Емилиян Станев (псевдоним на
Никола Стоянов Станев) е роден
на 28.02.1907 г. в гр.Търново.
Детството си прекарва най-вече в
градовете Велико Търново и Елена,
където живее дълго заедно със
семейството си.
От малък баща му започва да
го води със себе си на лов сред
природата и по-късно това дава
отражение в произведенията му,
където намираме често нейни
описания.
4. През 1928 г.
завършва гимназия в град
Елена като частен ученик
. Завършва
гимназия във Враца, учи
живопис в София, след
което записва финанси и
кредит в Свободния
университет в София.
Учи
известно време живопис
5. През 1932-1944
става чиновник в
Софийската община, а
през 1945 е управител
на ловно стопанство в
с. Буковец, Ловешко.
7. • Първата му книга -
сборник с разкази с името
"Примамливи блясъци" е
издадена през 1938 г.
•Следващата му книга е
сбор-никът "Сами" (1940
г.),
8. •"Вълчи нощи" - 1943
г.
•"Делници и празници"
- 1945 г.
• "Дива птица" - 1946
г.
•"В тиха вечер" - 1948
9. През 1948 г.
излиза едно от най-
известните му
произведения -
повестта "Крадецът
на праскови".
10. След 1950 г. в
продължение на 14
години работи върху
своя роман "Иван
Кондарев", в който са
описани събитията
свързани със
Септемврийското
въстание от 1923 г.
12. Автор е на книги за деца и
юноши:
"През гори и води" - 1943 г.
"Лакомото мече" - 1944 г.
"Повест за една гора" -1948 г.
"Когато скрежът се топи" -
1950 г.
13. "Чернишка" - 1950 г.
Разкази с опашки –
1976 г.
Желязната гора – 1980
г.
Приключения в гората
– 1970 г.
14.
15. Емилиян Станев обичаше да
спори, да се противопоставя на
изказвания, на чути мисли и
възгледи.И не само когато ги
смяташе погрешни.Той обичаше
да показва “обратната страна на
медала “, не търпеше
категоричната затвореност,
закостенялост на идеите и
съжденията дори когато в
основата си са правилни.Можеше
да смути и свой приятел,
16. В такива спорове
Емилиян Станев,
усмихвайки се тайно, а по
някога и явно, на
разгорещеността у
събеседника си, изпробваше
жизнеността на героя и
неговата вътрешна ,
психологическа правда,
неговата “кауза” , която
може да бъде в най-
17. Паметникът на Емилиян Станев
Намира се в западната част на Самоводската
чаршия, близо до родната му къща, превърната днес в
музей и до хотел Комфорт. Направен е от бронз и е
открит през 1987г.
