1. Пенчо Петков Славейков

2. Пенчо Петков Славейков Роден: 27 април 1866 Трявна , Османска империя Починал: 28 май 1912 (на 46 години) Брунате , Италия

3. Биография Пенчо Славейков е роден на 27.04.1866 г. в Трявна. Той е най-малкият син на възрожденския поет и общественик Петко Рачов Славейков, от когото наследява много като човек, гражданин и творец.

4. Учение Учи в Трявна и Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Преживяното в Стара Загора по време на Руско-турската война остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет; тези "враснали тъй дълбоко в душата спомени" служат на Славейков при работата му върху "Кървава песен".

5. След края на войната писателят се премества в Сливен , а през 1879 г. — отново в Търново, където баща му Петко Славейков издава вестниците „ Остен “ и „ Целокупна България “ , а Пенчо Славейков участва в разпространението им.

6. В София В края на 1879 г. семейството се установява в София , където Славейков учи до 1881 г. След въвеждането на Режима на пълномощията , баща му, един от водачите на Либералната партия , е арестуван, след което заминава за Източна Румелия .

7. Пенчо Славейков продължава образованието си в Пловдив . През 1883 г. е един от начинателите и водителите на ученическия смут в Пловдивската реална гимназия против лошото преподаване на предметите , след като учители като П. Р. Славейков, Петко Каравелов и Трайко Китанчев били заменени с парфюмирани контета и умствено боси „възпитатели“ .

8. Фаталната случка 1884, 24. 01. - замръзва на леда на Марица след продължително пързаляне с кънки; безрезултатно лечение в Пловдив, София, Виена, Париж, Лайпциг, Берлин

9. След като преключва с учението, писателят Живее в различни селища — Люцерн , Хофлу , Горат , Гьошенен , Андермат , Логано . Силният душевен гнет влошава здравето му. Славейков прави героични усилия да работи.

10. Краят В края на ноември пристига в Италия . Най-дълго се задържа в Рим. През май 1912 г. отново е на път към Енгандините, в планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца пристига в малкото курортното градче Брунате , разположено между езерото Лаго ди Комо и град Комо (Италия) , където на 28 май умира. Погребан е в селското гробище; костите му са пренесени в България през 1921 г.

11. Творчество 1897 г. – разпространява вестниците “Остен” и “Целокупна България” на Петко Славейков 1885 г. – сближава се с Ал. Константинов и двамата сътрудничат на сп. "Библиотека Свети Климент" с преводи от руски поети. В края на 80-те и началото на 90-те – стихотворенията: "Бащин край", "Любимий падишах", "Дим до Бога", "Манго и мечката", "Цар Давид" и др.

12. 1892 г. – в сп. “Мисъл” – първите редакции на поемите: “ Cis moll”, “ Успокоения”, “Фрина” 1892 г. – заминава в Лайпциг, където създава поемите "Ралица", "Бойко", "Неразделни", и други класически епически песни, първите глави на епопеята "Кървава песен", много от миниатюрите в "Сън за щастие". 1896 г. – завършва книга първа от “Епически песни” в Лайпциг, подготвя. 2 кн. , продължава да твори интимна лирика, извисявайки се над ранните си лирически произведения. 1911 г. - завършва 2 ч. на "Кървава песен" (IV-VI песен), подготвя антологията "Немски поети".

13. И сенките ни тихо ще се слеят Голямата любов на Славейков

14. Мара Белчева и Пенчо Славейков...

15. Мара Белчева и Пенчо Славейков

16. Мара Белчева е истинска икона на своето време. 23-годишна е, когато мъжът й Христо Белчев (финансовият министър на Стамболов) е убит. В нея е влюбен самият княз Фердинанд – злите езици говорят, че една от причините за убийството на мъжа й Христо Белчев (финансовия министър на Стамболов) е продиктувано и от желанието той да бъде премахнат от живота на красавицата и тя да стане свободна жена. Факт е, че Фердинанд поръчва да направят гипсова отливка на ръката й, която държи на нощното си шкафче, за да я гали и целува. Придворна дама, младата вдовица е подложена на постоянните ухажвания на царедворците.

17. Но Провидението е предопределило друго: да събере тази обаятелна и желана красавица с един от най-големите поети и интелектуалци, единственият български творец, стигнал до прага на Нобеловата награда за литература – Пенчо Славейков.

18. На 10 юли 1911 г. уволняват Славейков от поста директор на Народната библиотека в София. Министърът назначава на негово място брат си. А като подигравка премества поета за уредник на училищния музей. Новата стаичка (кабинет) на Славейков била на четвъртия етаж, а краката му били схванати след като седемнайсетгодишен замръзва на пързалката и затова не можел да изкачва стълбища. Обиденият поет отказва да стане уредник и емигрира в чужбина.

19. В края на август вече е в Цюрих, където го очаква Мара Белчева. Двамата се местят от град на град и от село на село и понеже здравето на Славейков се влошава, заминават за Италия. Три месеца двамата живеят оскъдно в Рим.

20. Съдбата вече е преброила дните на Славейков. Писано било да го застигне в красивия град на брега на езерото Брунате, в още по-хубавата вила Белависта. Две неща изглежда ускоряват края му. Най-напред Пенчо и Мара се насилват и без почивка стигат в Брунате в 22 часа вечерта. След няколко дни на Славейков му прилошава.

21. Лекарството се излива от скованата уста на Славейков. Мара Белчева отчаяно вярва, че ако той го погълне, ще се оправи. Усилията й са напразни. Само погледът на умиращия все още е така жив. Иска да й каже нещо - не може. Тя му дава лист и молив да пише - не може. Неочаквано обаче устните му се раздвижват и той отронва със сетни сили: "Светлина!" Тя разтваря завесите, той потрепва и издъхва. В този миг слънцето залязва.

23. Галерия

24. Къщата на Пенчо Петков Славейков

29. Снимки на поета

30. Портрет на поета

31. Изготвила презентацията Кремена Ненова VII клас