Биографични данни Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица. През 1896 год. семейството му се премества да живее в гр. Пловдив . Там Димчо Дебелянов прави първите си опити в литературата, като в последствие изгаря написаните от него стихотворения. В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов постъпва в казармата на 22 пехотен тракийски полк в гр. Самоков.
3.
Биографични данни Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29.01.1916 год. Димчо Дебелянов пристига на фронта, за да се постъпи като доброволец в Първата Световна Война. Димчо Дебелянов загива на 2 октомври 1916г.в боя близо до Демир Хисар като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца.
4.
Роден край Копривщицаиграе първостепенна роля в епохата на българското Възраждане. Будни копривщенци вземат участие в Първата българска легия, четите на Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Христо Ботев.
5.
Роден край През1870 година Левски основава тук таен революционен комитет. Копривщица става люлка на Априлското въстание от 1876 година. От тук тръгва кървавото писмо на Тодор Каблешков, тук гръмва първата пушка срещу поробителя. Копривщенци вземат участие в българското опълчение и Руско-турската освободителна война, в Сръбско-българската война, Илинденско-Преображенското въстание и Балканската война.
6.
Роден край Роднатакъща на Димчо Дебелянов е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей. Построена е от дядото на Димчо Дебелянов през 1830г. и представлява неголяма двуетажна постройка в обширен тих двор. Там днес е разположен един от най-хубавите паметници в България – шедьовърът на проф. Иван Лазаров „Паметник на майката”.
7.
Семейство Димчо прекарвабезоблачно детство в родния град в голямото семейство на Вельо Дебелянов и Цана Стайчина. Бил е последното, шесто дете в семейството. През 1896 година смъртта на баща му е трагедия, белязала за цял живот поетичната душа на 9 годишния Димчо.
8.
Случки от животаПрез 1907 година Дебелянов записва право в юридическия факултет, след това се прехвърля в историко-филологическия факултет. Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир.
9.
Творчество Огромно влияниевърху изграждането му като поет изиграват някои западноевропейски и руски символисти, а неговите учители и кумири Пенчо Славейков и Пейо Яворов разширяват творческия му мироглед. Творчеството на Дебелянов винаги търси възможно най-естествения, не натруфен изказ, младостта му подхваща ритъма, а римата лети безгрижно.
10.
Творчество През 1906година списанието “Съвременност” публикува първите му отпечатани творби - „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“, които са подписани с името Димчо. През 1907 година в списание “Българска сбирка” публикува “Копнежи”, “Брезите сладостно заспали”, “Станси”. Последните стихове, писани на фронта са изпълнени с отвращение към войната, тъжен край на краткото му, но прекрасно творчество.
11.
Творчество УТРО След бури - мир и тишина, след нощ - безбрежна светлина. Над равноширнатия път лучите вихрен танц въртят - път царствен царствено поел, високо плува горд орел. И аз, пиян от светлина, в зорите ранни на деня, повярвал в слънцето, вървя, през буйно-зрейнали нивя, и слушам радостно-смутен как шепне утрото над мен с дъха на ранните цветя ще дойде тя, ще дойде тя.
12.
Другите за негоЯворов на Дебелянов: "Поздравявам те с чудесното стихотворение, което си написал!"
13.
Другите за негоС много почит и признателност Димчовите почитатели се покланят пред г ения на твореца . Учредена бе ежегодна награда за литература с неговото име. Според Димчо Дебелянов в литературата няма регламент, че регламентите се създават за бездарниците. Това разбиране на поета е залегнало в основата на принципите при възстановяването на Националната литературна награда "Д. Дебелянов" и става основна идея и критерий при определянето на носителя й.
