It's a presentation based on the paper for World congress of semiotics, Sofia, Sept. 2014, dedicated to the necessity of new perspectives on brand. It discusses the key role of people and socioculture in contemporary brand/ing practice. Semiotics is introduced as a convenient tool for development of new brand knowledge and new generation of brand managers.
It's a presentation based on the paper for World congress of semiotics, Sofia, Sept. 2014, dedicated to the necessity of new perspectives on brand. It discusses the key role of people and socioculture in contemporary brand/ing practice. Semiotics is introduced as a convenient tool for development of new brand knowledge and new generation of brand managers.
1. SEMM310
МП “Реклама и Бранд мениджмънт”
Семиотични изследвания на
търговската марка І ч.
2012/2013 г.
СЕМИОЗИС, АРТИКУЛАЦИЯ И КУЛТУРА
ас. Д. Трендафилов
09.10.2012 г.
2.
3. Семиотика?
Науката за знака/знаците
Наука за знаковите системи
Наука за социалния живот на знаците
Наука за комуникацията
Наука за културата
Наука за възприятието на света
! Семиозис – процес на означаване
5. Ментален образ (понятие за “дърво”) комуникаран чрез звуково
кодиране (“д-ъ-р-в-о”), без в това време референтът
(конкретното дърво, за което става дума) да е налице.
7. Относно знака /Ернст Касирер
Знакът не е само обвивка на мисълта, но и неин необходим и
съществен орган. Той не само съобщава някакво налично мисловно
съдържание, а представлява инструмент, чрез който това
съдържание се откроява и получава своята пълна определеност.
Актът на определяне на някакво съдържание е тясно свързан с акта
на неговото фиксиране в някакъв характерен за него знак.
“Процесът на изграждане на езика показва, че хаосът от
непосредствени впечатления просветва и се артикулира за нас едва
когато го “назовем” и по този начин го пронижем с функцията на
езиковото мислене и езиковия израз.”
8. Относно знака /2
За нашето съзнание знакът е както първи стадий, така и първи белег
на действителността, тъй като чрез него се слага край на
постоянното трансформиране на съдържанията, циркулиращи в
съзнанието и защото в него се издига и определя нещо устойчиво.
Знакът не е единично и еднократно усещане, а представлява една
трайна общност от съдържания.
Задачата на езика е не просто да повтаря определения и
дистинкции, които имаме вече в представата си, а да ги превръща в
разпознаваеми.
“Човешкото познание наистина никога не може да се освободи от
образи и знаци, но именно благодарение на това то се
характеризира като човешко, т.е. като ограничено и крайно, на което
противостои идеалът за съвършения, прототипен, божествен
интелект.”
9. Моделът “Органон” на К. Бюлер
Функции на езика според
Бюлер:
• Експресия -
самоизразяване
• Апелация – връзка с друг
човек
• Репрезентация –отнасяне
към извънезиковата
действителност
10. Видове знаци
Индекс – имат причинно-
следствена връзка с означения
обект
Икона – видима и лесно
уловима прилика него
Символ – никаква връзка с
обекта
11. Артикулация на света
32 думи за сняг при Инуитите (Канада, Аляска).
3744 думи за камила в арабския език.
В езика лингала (Центр. Африка) има само една дума
за “вчера” и “утре”.
При племето Хоса (Южна Африка) няма дума за “чужд
човек”/”непознат”/”чужденец”.
12. Природата на културата
Културата е съвкупност от устойчиви форми на социално
взаимодействие, закрепени в ценности, норми и средства за
комуникация, предавани от поколение на поколение;
Проявява се в стабилни модели на поведение за определена
страна, организация и/или епоха;
Културата “е комплексно цяло, включващо познание, вярване,
изкуство, морал, закон, обичай и всички други способности или
навици, придобити от човешките същества като членове на
общество.”
Определение от сър Едуард Тейлър от 1871 г.
13. Три стълба на Културата (У. Еко)
Производство на обекти
(трансформиране на околната среда в ползи)
Обмен на блага
(трансформиране на стойност между хора)
Размяна на роднински връзки
(установяване на система от социални отношения)