1. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ АНГЕЛ КЪНЧЕВ”
ФАКУЛТЕТ "ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И ЗДРАВНИ
ГРИЖИ"
Катедра "Обществено здраве и социални дейности"
Социалната работа в ХХI век
Есе
(посветено на Световния ден на социалната работа – 2014)
Ирена Григорова Иванова
Магистърски курс „Клинична социална работа“
Ф.№139652
РУСЕ
март, 2014

2. Спомняте ли си онези дни, когато вечер, след дългия, изпълнен с
палави игри следобед, с натежали от умора клепачи, сме се унасяли от
благите думи на майките ни, редящи поредната приказка. Как сме чакали
да видим онова човече, Оле-затвори-очички, което всеки път напръсква
очите ни с млечице и ги залепя, за да заспим. Ако сме били послушни,
разтваря шареното си чадърче над нас и ни разказва една от
многобройните си истории. Приказките са едни от най-красивите и
вълнуващи спомени от детството ни. Те изграждат в представите ни един
различен свят. Свят, в който ни учат да разграничаваме добро от зло, да
градим величествени дворци, да чакаме своя принц или да се борим за
своята принцеса, да бъдем честни и смели, да браним мечтите си и да
вършим чудеса. В този вълшебен свят всичко е съвършено, прекрасно,
доброто винаги надделява и всички живеят щастливо до края на дните си.
Но идва момент, в който порастваме и осъзнаваме истината. Оказва се, че
съвсем не е толкова лесно да си построиш дворец и да вършиш добрини,
но наистина трябва да си белязан от съдбата.
Като ученици пишехме есета на тема:“Каква искам да стана?“,
обикновено избирах професии, за които лесно се пише. Мечтаех да стана
лекар, историк, археолог, учителка, за да бъда сред децата, да ги уча и да
израствам заедно с тях или художничка – така щях да доставям наслада на
хората около мен. Пораснах... и станах учителка. Но нещо ни ми
достигаше, някаква частица липсваше. Никога не бях мислила, че ще стана
социален работник, но професията сама ме откри, а после и аз я открих.
Професията социален работник е непозната не само за децата, но и за
много възрастни. Това е така, защото в страната ни малко се знае за
същността на социалната работа. До голяма степен разбирането за нея е
сведено до това да се изчисляват помощи, да се преследват хората, да
бъдат наставлявани, а не да бъдат подкрепени, за да могат да вземат
живота си в собствените си ръце.
За да станеш социален работник трябва наистина да си белязан от
съдбата. Професията не е от най-престижните или най-атрактивните, пък и
общуването с хора, които имат здравословни проблеми, не могат да се
справят сами с живота си, често пъти е голямо изпитание. Ето защо се
смята, че само алтруистично настроени хора по собствено желание отиват
да работят в социалната сфера.
В световната практика социалната работа се възприема като една
изключително важна и престижна помощна професия. Западните

3. изследователи я определят като професията на ХХІ век, а според А. Харис
“социалната работа се превръща в най-разпространената
междудисциплинарна професия на ХХІ век”. Развитието й представлява
взаимодействие на няколко взаимосвързани в наши дни процеса –
институционализация, идентификация и интернализация на фона на
европейската интеграция и глобализация.
Като научна и академична дейност социалната работа е сравнително
ново направление за България. За времето от последните 10-15 години тази
специалност успя да промени нагласите на работещите в сферата на
социалното подпомагане, както и тези на самите ползвателите на
социалните услуги. От неизвестна професия, практикуването, на която
беше на принципа „Работа в краен случай, когато всички институции са
изчерпали ресурсите си с дадения клиент”, социалната работа се утвърди
като модерна професия, с подготвени за целта специалисти, с възможности
за практическа реализация в различни области у нас и в чужбина.
„Обикновено под „социална работа” се разбира един ансамбъл от различни
практики, които кореспондират с различни професии. Като рационални и
обмисляни практики, тези професии подбират, селектират задълбочено
познание на социалната и индивидуална реалност, върху която те
претендират да действат, както се смята в техните социални, политически,
юридически и психологически аспекти. Това обяснява тясната връзка,
която „социалната работа” в различните си прояви подържа със
социалните и хуманитарни и политически правни науки” .
Специално внимание на социалната работа и по-конкретно на ролята
и статуса й, на идентификацията на социалния работник и неговата
подготовка, образование се обръща в резолюция на Съвета на Европа още
през 1967г., с което се признава нейната значимост. Тя се дефинира като
“специфична професионална дейност, която се стреми към помагане за по-
добра взаимна адаптация между индивиди, семейства, групи и
обществената среда, в която те живеят и, развивайки самоуважение и
самоотговорност в тях, да се използват възможностите на личността,
междуличностните връзки и отпуснатите ресурси от обществото за
подобряване на тяхното състояние”. Въпреки че в своите документи я
определя като “специфична професионална дейност” Съветът на Европа я
разглежда и като специфична помощна дейност за лица, институции и
организации от трите сектора – публичния, частния и неправителствения,

4. като насочена към решаване на социалните проблеми на лица, групи и
общности в неравностойно социално положение”.
Социалната работа откликва на кризите и спешните ситуации,
както и на ежедневните проблеми на личността и обществото. В
съгласие с холистичния си подход към личностите и средата им, тя
използва многообразие от умения, техники и дейности. Интервенциите на
социалната работа варират от предимно насочени към личността
психосоциални процеси до включване в социалната политика, планиране и
развитие. В това число влизат консултиране, клинична социална работа,
групова работа, социално-педагогическа работа и фамилна терапия, както
и усилия за подпомагане на хората да се ползват от услугите и ресурсите в
общността. Интервенциите включват също така и създаване на
организации и агенции, организиране на общността, и ангажиране със
социални и политически дейности, с цел повлияване на социалната
политика и икономическото развитие.
Холистичният фокус на социалната работа е универсален, но
приоритетите на практиката на социалната работа варират в различните
страни, и в различните времеви моменти в зависимост от културни,
исторически и социоикономически условия. Социалната работа се е
развила от хуманитарните и демократични идеали, и нейните ценности се
основават на уважение към равенството, значимостта и достойнството на
всички хора. От началото си преди повече от един век практическата
социална работа е насочена към удовлетворяването на човешките нужди и
развитието на човешкия потенциал. Човешките права и социалната
справедливост са мотивите и аргументите на социалната работа. В
солидарност с хората в неравностойно положение, целите на професията са
намаляване на бедността и освобождаване на уязвимите и потиснатите
хора с цел насърчаване на социалното включване.
Социалната работа е особен тип работа. И не защото работим с
болни хора или хора в затруднено положение, а защото се работи със
сърце. Ако трябва да говоря за качествата, които трябва да притежава един
социален работник това е любов към хората и милосърдие. За да станеш
добър специалист е необходимо да притежаваш качества като хуманност,
честност, отдаденост. Не може да бъдеш полезен на хората и да не ги
обичаш. При това да не ги обичаш искренно, с всичките им недостатъци и
проблеми. Любовта и милосърдието правят хората търпеливи и
снизходителни. Социалният работник трябва да бъде безкрайно търпелив.

5. Често пъти в своята работа получаваме незаслужени упреци от отчаяни
хора, озлобени от живота. Страшно е когато се превръщаме в
„администратори на човешките съдби“. Тогава ние не ще можем да
осъществим и една трета от своите задължения. Днес когато живеем във
трудни времена, когато средствата не достигат, когато липсват, когато
обществото „боледува“ трябва да съумеем с добра дума да вдъхнем
спокойствие, да дадем кураж и надежда.
Към настоящият момент социалният работник бързо изменя своята
професионална роля. От пасивен посредник между институции и
нуждаещи се хора се превръща в активна фигура, която предлага решения
за „оздравяване“ не само на лицата, но и на средата, в която живее. От
друга страна социалните работници участват активно в разработването и
внедряването на нови програми и проекти, работят в общности, изпълняват
синдикално-защитни функции.
Професията е дълбоко хуманен плод на съвременността.
Необходимостта от нея възниква от сложната социална среда, в която
живеем и от затрудненията на отделни членове на обществото да се
адаптират към социалният живот. Трудно се гради красиво бъдеще, но
въпреки трудностите, трябва да внимаваш, да не загубиш хуманното в
себе си, да разпалваш искрицата любов, която топли сърцето ти, защото
ако изгасне, остава само пронизващият студ.
Много ми се иска да помагаме, не защото можем, а защото е по-
трудно да помогнеш, отколкото просто да отминеш... Да подаряваме
усмивка, поне един път дневно, защото тя е уникален начин да покажеш на
някого, че в моментите, когато надеждата ни напуска или няма причина да
се усмихнеш на живота, някого там със същата, или дори по-тежка съдба
от нашата е достатъчно силен да се усмихне и да пребори трудностите...
Понякога един жест може да преобърне целия живот!
И накрая ще завърша с откъс от едно стихотворение:
Бъди достатъчно силен,
за да се срещаш със света всеки ден...
Бъди достатъчно слаб,
за да разбереш, че не можеш да правиш всичко сам...
Бъди щедър и великодушен
към онези, които се нуждаят от твоята помощ..
Бъди...
Просто бъди!