Galaxies and hypergalaxies

2. Какво представляват
галактиките?
• Галактика е гравитационно-свързана система от
звезди, междузвезден газ и прах, плазма и невидима
тъмна материя.
• Всички обекти в състава на галактиката участват в
движението около общия център на масата.
• Галактиките са необикновено големи облаци, съставени
от стотици милиони, а понякога и стотици милиарди
звезди. Всяка галактика (с изключение на тези, които се
сблъскват) е независима и изолирана звездна система.
•
• Техният диаметър може да се равнява на стотици
хиляди светлинни години.

3. • Броят на звездите в тях е от порядъка на десетки и
стотици милиарди.
• Най-големите галактики имат диаметър около 30-40
хиляди парсека, а най-малките - хиляди пъти по-
малък, а масите им могат да се различават милиони
пъти.
• Голяма част от галактиките са обединени в огромни
галактични купове, а разстоянията между тях са
само около 10-20 пъти по-големи от диаметъра им,
така, че нерядко се наблюдават взаимодействащи
галактики.

4. Характеристики на трите основни типа
галактики
За сравнение са използвани следните характеристики на нашата Галактика: маса 200. 199
M
радиус 5.104
lу
светимост 20.109
L
Типове по Хьбл
Характеристики Спирални 5 Неправилни Iг
Елиптични Е
Маса 10-6
-50 0,001 -2 0,0001 -0,2
Радиус 0,01-10 0,2-2 0,05-0,3
Светимост 0,00001-10 0,001 —2 0,00001-0,1
Скорост на въртене, Km/s 100 100-300 50—150
Цвят червен
червен в ядрото, син в
спиралите син
Спектрален клас К F- К А— G
Състав на звездното старо старо и младо старо и младо
население
Съдържание на
междузвездно вещество
0,1% 1-10% 15-20%

5. Активни галактики
• Активни галактики са галактики, в кои­то се наблюдават
различни нестациoнарности, най­често съсредоточени в
техните ядра.
• Едни от най­разпростра­нените са радиогалактиките.
Това са га­лактики с не много висока светимост в
оптичния диапазон, но с много силно радиоизлъчване.
• Обикновено в тези га­лактики се наблюдава оптично
изобра­жение с два симетрично разположени спрямо
него мощни радиоизточника.
• Радиогалактика е най­мощният след Слън­цето
радиоизточник по небето, означен със Суg А.

6. • Друг вид активни галактики са Сийфъртовите
галактики, наречени по името на техния
откривател.
• Той в пър­вата половина на 40­те години на XX
век намерил няколко галактики с ярко
звезднообразно ядро, в което се наблю­дават
водородни линии с ширина, отго­варяща на
радиални скорости в него от няколко хиляди
km/s.
• С такава скорост най­вероятно се движат
изхвърляни в резултат на неизвестни
нестационарни процеси, плътни облаци от газ.

7. Сийфъртова галактика

9. • Арменският астроном Б. Маркарян откри и изучи
галактики с мощно ултра­виолетово излъчване.
• Част от извест­ните около 2000 Маркарянови
галакти­ки са също Сийфъртови.
• Силното ултра­виолетово излъчване на тези
галактики се дължи главно на бурно звездообра­
зуване.
• Най­често активните процеси в галактиките се
обясняват с наличие на черна дупка в техните ядра,
която сил­но притегля газ, достигащ релативис­
тични скорости, пораждащи мощно лъ­чение.

11. Взаимодействащи галактики
• Както и при звездите, когато две или повече галактики
са разположени бли­зо една до друга, те гравитационно
си взаимодействат, при което могат да настъпят
деформации в тяхното първо­начално устройство и
форма.
• При взаимодействащите галактики се наблюдават
твърде разнообразни де­ формации, които не винаги се
обясня­ват с гравитационни сили: опашки, свързващи ги
ивици и дъги и др. Руският астроном Борис Ворон­цов­
Веляминов е описал, изучил и със­тавил каталог на
взаимодействащи га­лактики. Много от тези галактики
са и активни.

12. Двойната галактика М51 и М52, образу­ваща
взаимодействаща си система