very cool

1. Слънчева система Меркурий Венера Земя Марс Юпитер Сатурн Уран Нептун Церера Плутон Ерида Астероиди Метеорити Комети

2. Меркурий Меркурий е най-близката до Слънцето и най-малката планета в Слънчевата система. Меркурий се наблюдава винаги в непосредствена близост до Слънцето и поради това рядко бива наблюдаван с телескопи . Меркурий няма естествени спътници.

3. Венера Венера е втората по ред планета от Слънцето и носи името на богинята Венера от римската митология. Тя е земеподобна планета, много близка по големина и общи качества до Земята; понякога е наричана „планетата-сестра на Земята“. Понеже Венера е по-близко до Слънцето спрямо Земята, тя винаги се наблюдава близко до него . На Земята тя може да се наблюдава само непосредствено преди изгрев и непосредствено след залез.

4. Земя Земята е третата планета в Слънчевата система. Тя е най-голямата от земеподобните планети в тази система и единствената, на която според съвременните научни схващания има живот. Земята е формирана преди около 4,54 милиарда години и скоро след това придобива единствения си естествен спътник — Луната..

5. Марс Марс е четвъртата планета от Слънцето в Слънчевата система. Марс има два естествени спътника: Фобос и Деймос, които са малки по размери, с неправилна форма и за които се счита, че са прихванати от гравитацията на планетата астероиди.

6. Юпитер Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система. Юпитер и другите газови гиганти в Слънчевата система (Сатурн, Уран и Нептун) са известни още като юпитероподобни планети. Планетата носи името на бога Юпитер от римската митология..

7. Сатурн Сатурн е шестата планета от Слънцето. Тя е газов гигант и е втора по големина в Слънчевата система след Юпитер. Сатурн е известен най-вече с пръстените си съставени от лед и космически прах Сатурн е съставен от водород, хелий и следи от други елементи. Вътрешността на планетата е съставена от малко ядро от скали и лед, оградено от тънък слой метален водород, който е ограден от дебел външен слой газове. Скоростта на вятъра на Сатурн може да достигне до 1 800 km/h, много по-бързо от ветровете на Юпитер. Планетата има магнитно поле със средна сила между това на Земята и много по-силното магнитно поле около Юпитер

8. Уран Уран е седмата планета от Слънцето. Тя е газов гигант и е трета по размери и четвърта по маса в Слънчевата система . Уран и Нептун имат различна вътрешна структура и атмосферен състав от този при големите газови гиганти Сатурн и Юпите р . Затова астрономите ги поставят в различен клас наречен „ледени гиганти“. Атмосферата на планетата съдържа основно водород и хелий, както и вода, амоняк и метан заедно със следи от други въглеводороди. Атмосферата на Уран е най-студената в Слънчевата система с минимална температура −224 °C. Облаците са структурирани на слоеве, като по-ниските съдържат много вода, а по-високите метан.

9. Нептун Нептун е осмата планета от Слънцето и най-външния газов гигант в Слънчевата система. Тя е четвъртата по размери и третата по маса. Поради значителната ексцентричност на орбитата на Плутон, Нептун понякога е най-отдалечената от Слънцето планета. Атмосферата на Нептун е съставена основно от водород и хелий със следи от метан. Метанът в атмосферата е причината за синия цвят на планетата, но понеже цветът на Нептун е много по-ярък от този на Уран, който има същото количество метан се смята, че има друга съставка, която му придава такъв наситен цвят. Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система достигащи до скорост от 2 100 км/ч.

10. Астероиди

11. Метеори

12. Комети

13. Слънце и звезди Слънцето Животът на слънцето Сириус и Ригел

14. Слънцето Слънцето е звезда в центъра на нашата Слънчева система. Планетата Земя е разположена в орбита около Слънцето, както и множество други планети, астероиди, комети и космически прах. Енергията идваща от слънцето под формата на слънчева светлина подържа почти целия живот на Земята чрез фотосинтезата, освен това то е определящо за състоянието на климата и времето.

15. Животът на слънцето Според съвременните представи звездите възникват при гравитационното свиване на газово-прахов облак, съдържащ почти единствено водород. Това свиване предизвиква повишаване на налягането и температурата в него. Получената кондензация, се нарича протозвезда . Когато налягането и температурата в недрата на протозвездата се повишат достатъчно, започват термоядрени реакции на синтез, които превръщат водорода в хелий.

16. Налягането от енергията, която се отделя при тези термоядрени реакции, се уравновесява с гравитационните сили и свиването на обекта спира. Казваме, че се е родила звезда. По този начин е възникнало и нашето Слънце преди около 4,6 милиарда години. Сега то е в етап, в който водорода се превръща в хелий.. Това е и по-голямата част от живота на Слънцето.

17. Когато водородът в звездата намалее, неговото превръщане в хелий спира и в звездата настъпват структурни промени. Балансът между налягането и гравитационните сили се нарушава. Ядрото се свива, а повърхностните слоеве бързо увеличават размерите си и температурата им се понижава. Поради свиването на ядрото температурата му расте. Когато тя достигне стотици милиони градуси, започва термоядреното горене на хелия, при което се синтезират по-тежки елементи. Тази фаза от живота на звездата се нарича червен гигант , заради цвета и увеличения размер на звездата. Слънцето ще изгори своя водород след около 5 млрд. години и ще се превърне в червен гигант..

18. Когато всички възможни термоядрени реакции, при които се отделя енергия, изчерпят ядреното си гориво, настъпва краят на червения гигант. Реакциите на сливане, които са поддържали звездата през по-ранните етапи от живота са намалили нейната маса до стойност, под която гравитацията не е достатъчно силна, за да задържи външните и слоеве. Тази газова обвивка се изхвърля навън и формира планетарна мъглявина , а в центъра и ще остане горещото ядро – колапсирало до размерите на Земята . Ядрените източници на енергия в звездата вече са изчерпани, но тя свети още дълго, като изстива бавно .

19. Звезди Сириус Ригел

20. Сириус Сириус е от съзвездието Голяма мечка и е най-ярката звезда на небосклона. Името произлиза от древногръцкото Σείριος . Нейната звездна величина е почти два пъти по-ярка от Канопус, следващата по яркост звезда, което я прави петият по яркост обект след Слънцето, Луната, Венера и Марс . Сириус е и една от най-близките до нас звезди - намира се само на 9 светлинни години от Слънчевата система.

21. Ригел Ригел е най-ярката звезда в съзвездието Орион и шестата по яркост звезда в небето. Разстоянието до нея се оценява на 1076 светлинни години. Поради голямата си маса Ригел се класифицира като звезда-свръхгигант

22. Млечен път Млечният път е спиралната галактика, в която се намира Слънчевата система. Има лещовидна форма, а Слънцето е близо до галактичната равнина. За земния наблюдател звездите от тази равнина се сливат в светлата ивица на млечния път. Диаметърът на Млечния път е около 130 000 светлинни години, а централният му диск от стари звезди има диаметър, приблизително равен на 10 000 светлинни години

23. Галактики Спирални галактики Елиптични галактики Неправилни галактики