Пламена Колева фак.№ 1912011055 Магистър “Лингвистика и масови камуникации” Шуменски университет "Епископ Константин Преславски"

1. Блага
Димитрова

2. Живот и дейности
• Работи като редактор, занимава се с преводаческа и
обществена дейност, съставя антологии. Вицепрезидент е
на България за 1992 - 1993г. Пише поезия, проза,
пътеписи, романи, есета, спомени, както и два тома
документално изследване за българската култура.
Превежда е от полски, старогръцки, руски, шведски.

3. • За дейността си като писател
Димитрова получава
множество български и
международни литературни
награди и отличия,
включително орден „Стара
планина“ – първа степен.
• Блага е едновременно
поетеса - достатъчно
еманципирана, за да говори
свободно за любовта и
истински бунтар-философ в
прозата си. Нейни романи се
превеждат на много езици, а
между 1987 и 1989 г. ѝ е
забранено публикуване на
творбите.

4. Творчество
• Първи публикувани
стихове„До утре“ 1959г.
• Романът „Пътуване към
себе си“ се нарежда
сред най-добрите ѝ
творби, наред с
„Отклонение“,
„Страшният съд“,
„Лавина“ и забранения
по време на
тоталитарния режим
роман „Лице“.
• Блага Димитрова е
поетеса на
нереализираната любов
- на любовта, която едва
докосва, неуловима,
липсваща, по-скоро
болка и разочарование,
отколкото блаженство.

5. • Романът „Отклонение“
(1967) има досега шест
издания. Преведен е на
осем езика.
• „Само една любов
признавам на тоя свят – да
обичаш, независимо от
това, обичат ли те, носят
ли ти сигурност,
подкрепят ли те, като че
ли си недоразвито
същество и се нуждаеш от
патерици. Независимо от
това, изгодно или не,
благоразумно или не. Да
обичаш, защото обичаш.
Това е единственото
основание.“

6. • Екранизацията показва
прекрасно онази любов
- невъзможна,
неуловима, изплъзваща
се под натиска на
разума. Наричат го един
от българските любовни
филми на всички
времена. Въпроси,
съмнения, надежда и
разочарование - филмът
разказва за
отношенията на двама
души, някога обичали
се, дълго време
разделени, а после
случайно срещнали се.

7. • “Нищо не се повтаря. В
живота са повторими
само напразните усилия
да се върне
пропуснатото.“
• „Бягайки от любовта,
ограбвам чувството и се
самоограбвам. Светът
обеднява… Нека си
разбия главата. Да спя
на гол камък. Но да не
затъвам в това
тресавище на
полуживот, полулюбов,
полусмелост.”
• „Въображението и
паметта си дават
среща в нас двамата.
Навярно това е
любовта – без вериги,
без решетки, без
клетви. Без гаранция.
Истинската любов, най-
хубавата – това е
свобода. Вратата не се
заключва. Мога да си
отида, когато поискам.“
• „Само времето тече
независимо от зноя и
сушата – единствената
река, която никога не
пресъхва на тая
планета.“

8. • "Човекът е това, което му остава, след като изгуби
всичко!", казва Блага Димитрова. А какво остава,
след като изгубиш любовта? Нищо. И всичко. Защото
любовта не се губи. Можеш да изгубиш човека,
когото обичаш, но не и любовта. Можеш да изгубиш
мечтите си с него, но не и спомените. Можеш да
изгубиш присъствието му, но не и усещането за него.

9. • Романът „Лавина, създаден 1971г. се
откроява с разтърсващата драма на
сюжета и неочакваната
метафоричност на внушенията. След
появата си романът предизвиква смут
и тиха паника сред литературните
критици.

10. • Много литературни
критици забелязаха един
специален контекст в
"Лавината" - една
равносметка на
собствения живот на
авторката. "Ах, и той е бил
млад! Бил е буен,
клокочещ поток. Разбивал
е бентове и ледове. Бил е
разпенен водопад. Бил е
смръщен, гръмовит облак.
Бил е разбушуван океан.
Бил е някога!

11. “Всеки сам си създава
лавината, която ще
го погълне.”
• "Лице с лице с
лавината. Ето какво е
лавината. Чист,
невинен, натрупан
сняг. Спи и сънува най-
белите сънища.
Кротък. Пази се от
кротките!"
"Хората гледат: скала. Спират. Връщат се. Няма
път. А и скалата е път. Алпинистите търсят
от всички пътища най-трудния.”
• „Исках да те
нямам завинаги, а
не да те имам за
кратко! Мигът е
вечност, когато
се насити с
чувство, дали
консумирано или
не- все едно.“

12. Изготвил: Пламена Колева
фак.№ 1912011055
Магистър “Лингвистика и масови камуникации”