Successfully reported this slideshow.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.

Блага Димитрова

5 views

Published on

Пламена Колева фак.№ 1912011055 Магистър “Лингвистика и масови камуникации” Шуменски университет "Епископ Константин Преславски"

Published in: Education
  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

Блага Димитрова

  1. 1. Блага Димитрова
  2. 2. Живот и дейности • Работи като редактор, занимава се с преводаческа и обществена дейност, съставя антологии. Вицепрезидент е на България за 1992 - 1993г. Пише поезия, проза, пътеписи, романи, есета, спомени, както и два тома документално изследване за българската култура. Превежда е от полски, старогръцки, руски, шведски.
  3. 3. • За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ – първа степен. • Блага е едновременно поетеса - достатъчно еманципирана, за да говори свободно за любовта и истински бунтар-философ в прозата си. Нейни романи се превеждат на много езици, а между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено публикуване на творбите.
  4. 4. Творчество • Първи публикувани стихове„До утре“ 1959г. • Романът „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. • Блага Димитрова е поетеса на нереализираната любов - на любовта, която едва докосва, неуловима, липсваща, по-скоро болка и разочарование, отколкото блаженство.
  5. 5. • Романът „Отклонение“ (1967) има досега шест издания. Преведен е на осем езика. • „Само една любов признавам на тоя свят – да обичаш, независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.“
  6. 6. • Екранизацията показва прекрасно онази любов - невъзможна, неуловима, изплъзваща се под натиска на разума. Наричат го един от българските любовни филми на всички времена. Въпроси, съмнения, надежда и разочарование - филмът разказва за отношенията на двама души, някога обичали се, дълго време разделени, а после случайно срещнали се.
  7. 7. • “Нищо не се повтаря. В живота са повторими само напразните усилия да се върне пропуснатото.“ • „Бягайки от любовта, ограбвам чувството и се самоограбвам. Светът обеднява… Нека си разбия главата. Да спя на гол камък. Но да не затъвам в това тресавище на полуживот, полулюбов, полусмелост.” • „Въображението и паметта си дават среща в нас двамата. Навярно това е любовта – без вериги, без решетки, без клетви. Без гаранция. Истинската любов, най- хубавата – това е свобода. Вратата не се заключва. Мога да си отида, когато поискам.“ • „Само времето тече независимо от зноя и сушата – единствената река, която никога не пресъхва на тая планета.“
  8. 8. • "Човекът е това, което му остава, след като изгуби всичко!", казва Блага Димитрова. А какво остава, след като изгубиш любовта? Нищо. И всичко. Защото любовта не се губи. Можеш да изгубиш човека, когото обичаш, но не и любовта. Можеш да изгубиш мечтите си с него, но не и спомените. Можеш да изгубиш присъствието му, но не и усещането за него.
  9. 9. • Романът „Лавина, създаден 1971г. се откроява с разтърсващата драма на сюжета и неочакваната метафоричност на внушенията. След появата си романът предизвиква смут и тиха паника сред литературните критици.
  10. 10. • Много литературни критици забелязаха един специален контекст в "Лавината" - една равносметка на собствения живот на авторката. "Ах, и той е бил млад! Бил е буен, клокочещ поток. Разбивал е бентове и ледове. Бил е разпенен водопад. Бил е смръщен, гръмовит облак. Бил е разбушуван океан. Бил е някога!
  11. 11. “Всеки сам си създава лавината, която ще го погълне.” • "Лице с лице с лавината. Ето какво е лавината. Чист, невинен, натрупан сняг. Спи и сънува най- белите сънища. Кротък. Пази се от кротките!" "Хората гледат: скала. Спират. Връщат се. Няма път. А и скалата е път. Алпинистите търсят от всички пътища най-трудния.” • „Исках да те нямам завинаги, а не да те имам за кратко! Мигът е вечност, когато се насити с чувство, дали консумирано или не- все едно.“
  12. 12. Изготвил: Пламена Колева фак.№ 1912011055 Магистър “Лингвистика и масови камуникации”

×