1. НАЦИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ЗА ДРЕВНИ ЕЗИЦИ И КУЛТУРИ
„ КОНСТАНТИН КИРИЛ ФИЛОСОФ”
ДИПЛОМНА РАБОТА
ПРОФИЛ БЪЛГАРИСТИКА
„ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА - „ЗВЕЗДА НА МОРЯКА” И „СЪРЦЕ ЧОВЕШКО” -
ОСНОВНИ ТЕМИ И МОТИВИ В ЛИРИКАТА Й ОТ 30-те ГОДИНИ „
Дипломант: Марияна Асенова Минчева Научен ръководител: Албена Руневска
София
2012

2. • I ГЛАВА
• ЛИРИКАТА НА БАГРЯНА ПРЕЗ 20-те
• Бунт и традиция
• Елисавета Багряна е псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева, родена на
29.04.1893 ( 16.04 нов стил) в София. Дъщеря е на чиновническо семейство,с
което живее в София, завършва гимназиалното си образование в София през
1910, след това през 1911-1915 учи славянска филология в Софийския
университет. Същата година заминава,за да преподава в село Афтане, Бургаска
област, където има пряк досег с българската селска жена,нейния бит и
ежедневие.
• През 1915 за първи път в списание „Съвременна мисъл” са отпечатани две
нейни стихотворения „Вечерна песен” и „Защо”. От 1921 взима редовно
участие в литературния живот. Пише и сътрудничи във „Вестник за жената”,
„Лик”, списанието „Златорог” и други. Утвърждава се като поетеса след
издаването на първата й стихосбирка „Вечната и святата” (1927). От 1925 е
член на редакционната колегия на списание „Септември”.
• Багряна навлиза в литературния живот в периода след Първата световна
война. Време, в което символистичната поезия бива изместена от нов
поетичен, земен свят, занимаващ се със социалните сблъсъци и
освобождаването на човешката личност във всякакви форми. В лириката на
Багряна се усеща именно това - поривите и чувствата, породени от стихията на
младостта, земния човек, изпълнен с щастие. Поетесата не търси скрит
замисъл, не кара и нас да го правим, тя ни показва света през своите очи, един
вълшебен нов свят, каращ ни да сме благодарни за чудото, наречено живот, и

3. • за всички изненади - и хубави, и лоши, които той ни донася. Нейните стихове ни вдъхват надежда,
карат ни да не спираме да търсим хубавата страна на живота и на заобикалящото ни дори когато
сме стигнали до дъното и не се вижда надежда, когато в най-големия мрак се ражда нов порив,
нова мечта.
• В ярката лирическа героиня винаги се откриват дълбоките корени на народната душевност.
Оптимистичният поглед, твърдостта срещу несгодите на живота са черти на българския
национален характер, които Багряна пресъздава в своите модерни образи, запазвайки
устойчивостта и непоколебимостта на героите срещу страховете им. Образът на родното също
неизменно присъства в стиховете на Багряна, често лирическата героиня е сравнявана с родната
природа, оттам можем да забележим също каква важност има и природата в душевността на
поетесата. В поезията на Багряна се усеща потискания с векове порив на жената към обществена
изява, към просторите на необятния живот. Героинята, също като поетесата е волна и смела,
привличат я непознати зеи и брегове, въображението мй руши всички прегради на условностите и
ограниченията. В сърцето й тупти ритъмът на съвременността, тя познава добре опиянението от
скоростта и опасността, които са й приятни, но в същото време се забелязват чертите на
женствеността, в нея говори сърцето на „последната и първата жена”, нейният свят се върти около
любовта, със и чрез нея тя осмисля своето съществуване. Благодарение на лириката на Багряна за
първи път българската жена разкрива своята природа, любовта се слива с желанието за свободен
живот, немислимо е да вирее в тесните рамки на домашния уют, тясно свързана е с възможността
за разгръщане и развитие на личността, за необезпокояван полет с магията на любовта.
• Основните мотиви в лириката на Багряна през 20-те години са жената да бъде свободна, да има
възможността за себепознание, да бъде признато мястото й в обществото. Мотивът за пътя, чрез
който да бъде видяна като пътничка, която отваря всичките си сетива, за да погълне новите
светове. Това е поезия, разчупваща стереотипите, която и до ден-днешен звучи съвременно.
Поезия за днешната еманципирана жена, чието сърце осъзнава колко бързо отлита младостта,
затворена в една стая, бунтува се срещу еснафския дух на обществото, чува се викът на плътското
и земното, жената усеща, че свободният й полет и просторът на волна птица са й отнети („Зов”).

4. • Поезията на Багряна напомня една на вид спокойна река, но изпод пластовете тишина и смирение
бушува ураган от страсти, копнежи и мечти. Поетесата притежава истински талант да се
превъплъщава в другите, да чувства с техните чувства, да мисли с техните мисли, да обича с
техните сърца и въпреки ударите на съдбата и хорските несъгласия тя никого не мрази, сърцето й
е пълно само с любов - ненаситна, необятна. Това извисява поезията й, прави я символ на една
модерна жена, майка, българка, което я превръща в най-българската и най-женствената поетеса.
• Жената в поезията на Багряна е дръзка, обаятелна, импулсивна, една истинска „амазонка”.
Амазонката е символ на освободена от собствените си окови жена, търсеща лудешки своето ново
пространство. Жената е женствена, носи майчинското в себе си, желае да раздаде радостта, огъня
и копнежа, които носи в себе си, на света. Стихосбирката „Вечната и святата” се концентрира върху
мотива за майчинство, за ‘вечното’ и ‘святото’, което всяка жена притежава, то е храм, то е
ядро, мястото, където се сплитат грях и святост, биологично и духовно. Породено от земната
любов, майчинството има своя святост, заложена му природно - готовността и саможертвеността
на жената. Лирическата героиня има „душа на чучулига”, стреми се към необятния
свят, ограниченията, наложени от мъжа от близкото минало, са твърде скучни и невъзможни за
изпълнение от „кипящата кръв” на скитницата, тя желае да изразява мнение, да се носи като
песен, да има възможността да отстоява правата си и да бъде уязвима, когато пожелае. Тя се
освобождава от покорството, защото е осъзнала своята независимост, своята същност, която е
непокорна и своенравна. Дъщеря е на своята ‘кръвна’ майка-земя, на своето
„скитническо, непокорно племе”. Носи вечното земно начало, вечната променливост в
сезоните, цветовете, формите. В лириката на Багряна Земята и родината са в образа на
майки, вечно приютяващи, страдащи и създаващи.
• В цикъла „Вечната и святата” лирическата героиня вярва и се стреми към свободата и винаги е в
готовност да я отстоява. Любовта също е главен мотив, тя бива представяна с различни лица -
страдание, възторг, тъга, в лириката тя е равна на свободата. Не липсва и желанието за
пътешествия, голямото въображение предлага полети на мисълта над далечни, самотни
острови, обитавани само от любов и приятни мисли. Поезията й също така е дълбоко

5. • свързана и с родовото. Родината е разбрана като родова кръв, родова памет, която е
лично и само твоя и никой не може да ти я отнеме, както и възможността да се
преоткриваш в нея отново и отново. ”Моята песен” е творба, в която се събират
гласовете на родовия свят, героинята иска своята свобода, да види и опознае света, но
не може да пренебрегне и ценностите, които я правят значима, а те биват определени
от връзките и съдбата на собствения й народ. Поетесата е част от българския народ,
това, което предстои на него, предстои и на нея, безгласната песен е израз на дълбока
гордост от великата и тъжна родова съдба, общото между лирическата героиня и
родината е песента - песента на миналото, гласът на родовата кръв.
• Като освобождение на жената може да се разглежда и освобождаването й от дома,
наречен затвор. Къщата и домът са израз на семейна топлина, там трябва да се
чувстваме сигурно и трябва да ни е най-добре, когато сме в него, той е крайният
резултат от труда на няколко сплотени поколения, спазващи традиции и уважаващи се
помежду си. Мотивът за този ‘затвор’, както Багрянината героиня схваща дома, е в
основата на стихотворението „Зов”. Знаците за отнетата свобода на жената са
представени директно - ‘зад три врати заключена’, ‘тъмни коридори’. На този дом,
мрачен и тягостен, се противопоставя външният свят - светъл, широк, просторен.
Опозициите вътре-вън, светлина-мрак чертаят състоянието на лирическата героиня,
докато горящата й душа мечтае за волен полет. Иска да полети с крилете на любовта и
свободата над света, но този сковаващ дом я кара не да гори, а да тлее. Посланието й е
ясно и страстно заявено, нищо няма да сломи свободния й дух: „Разтроши ключалките
ръждясали! Дай ми път през тъмни коридори!”.
• Чрез своята поезия Багряна проблематизира мястото на жената в обществото, тя е
непокорна настоява за своя избор, воюва за свободата и любовта. Героинята й е
устремена, напориста, с бунтарски дух срещу наложените ограничения и забрани. Не
се подчинява на пориви, които потискат полета й за духовна самоизява за човешко и
женско осъществяване. Самото заглавие на стихосбирката „Вечната и святата” рамкира
същността на жената, то напомня за вечната женственост - родина, майка, сестра, за
женското начало, което дава и опазва живота.

6. • свързана и с родовото. Родината е разбрана като родова кръв, родова памет, която е
лично и само твоя и никой не може да ти я отнеме, както и възможността да се
преоткриваш в нея отново и отново. ”Моята песен” е творба, в която се събират
гласовете на родовия свят, героинята иска своята свобода, да види и опознае света, но
не може да пренебрегне и ценностите, които я правят значима, а те биват определени
от връзките и съдбата на собствения й народ. Поетесата е част от българския
народ, това, което предстои на него, предстои и на нея, безгласната песен е израз на
дълбока гордост от великата и тъжна родова съдба, общото между лирическата
героиня и родината е песента - песента на миналото, гласът на родовата кръв.
• Като освобождение на жената може да се разглежда и освобождаването й от
дома, наречен затвор. Къщата и домът са израз на семейна топлина, там трябва да се
чувстваме сигурно и трябва да ни е най-добре, когато сме в него, той е крайният
резултат от труда на няколко сплотени поколения, спазващи традиции и уважаващи се
помежду си. Мотивът за този ‘затвор’, както Багрянината героиня схваща дома, е в
основата на стихотворението „Зов”. Знаците за отнетата свобода на жената са
представени директно - ‘зад три врати заключена’, ‘тъмни коридори’. На този
дом, мрачен и тягостен, се противопоставя външният свят - светъл, широк, просторен.
Опозициите вътре-вън, светлина-мрак чертаят състоянието на лирическата
героиня, докато горящата й душа мечтае за волен полет. Иска да полети с крилете на
любовта и свободата над света, но този сковаващ дом я кара не да гори, а да тлее.
Посланието й е ясно и страстно заявено, нищо няма да сломи свободния й дух:
„Разтроши ключалките ръждясали! Дай ми път през тъмни коридори!”.
• Чрез своята поезия Багряна проблематизира мястото на жената в обществото, тя е
непокорна настоява за своя избор, воюва за свободата и любовта. Героинята й е
устремена, напориста, с бунтарски дух срещу наложените ограничения и забрани. Не
се подчинява на пориви, които потискат полета й за духовна самоизява за човешко и
женско осъществяване. Самото заглавие на стихосбирката „Вечната и святата” рамкира
същността на жената, то напомня за вечната женственост - родина, майка, сестра, за
женското начало, което дава и опазва живота.

7. • ЗАКЛЮЧЕНИЕ
•
• Чрез поезията си Багряна показва на света, че любовта е неиния водещ
фактор. Тя е възприета като част от свободата, но пътя към нея не е лесен.
Трябва да си готов да се бориш за любовта, да приемеш, че има възходи и
падения. За поетесата това е най-добрия начин на живот.
• Влюбването те окрилява, помага ти да полетиш към мечтите си, прави всичко
да изглежда красиво и добро, но винаги има по някое малко
разочарование, което трябва да знаем как да понесем. Багряна живее чрез
любовта, тя е неина пътеводна звезда, неина пазителка.
• Ако обичаш някого ще направиш всичко за него, освен да измениш на себе
си, въпреки силната любов, която лирическата героиня изпитва към любимия
си, любовта към самата нея е по-силна. Не бива да „изневеряваш” на себе
си, защото преди да се намесиш в нечий чужд живот трябва да си наясно със
своя собствен.
• За поетесата любовта към родината е най-силната такава, въпреки желанията
й за пътешествия в далечни страни, тя иска винаги да има къде да се върне.
Въпреки че води живота на „кукувица” майчинския инстинкт не е напуснал
лирическата героиня, домът за нея понякога е „затвор” , но понякога би се
зарадвала на домашния уют. Чрез своята поезия Багряна рисува различните
чувства „обитаващи” жената. За поетесата жената е
първична, решителна, мечтателка, но също така и уравновесена и борбена.
•