Презентация към лекцията, изнесена на 2 декември 2021 г. в София в рамките на проекта "Моята бъларска история"

1. Вера Бонева
„И ЛИЧИ, ЧЕ СЪМ НАРОДЕН“:
ОБЩЕСТВЕНИКЪТ И ПОЛИТИКЪТ
ПЕТКО РАЧОВ СЛАВЕЙКОВ
Четвъртък, 2 декември 2021

2. Ученик и учител
 Роден е на 17 ноември 1827 г. в Търново в семейството на Рачо Казанджията.
Майка му Пенка е от село Вишовград. Тя умира при раждането на Петко.
Отгледан е от мащеха, от която пази добри спомени. Учи в местните килийни
училища – българско и гръцко. През 1837-40 г. посещава училища в Трявна и
Лясковец. Усвоява гръцкия писмен и говорим език в училищна възраст. През
1842 г. с приятеля си Христо Драганов преписват Паисиевата история. По това
време за кратко учи и в Свищов.
 Кариерата си на учител започва на 16 години в общинското училище в Търново.
По това време е и първият период на литературната му дейност, дефиниран от
Боян Пенев като „черковнославянски“ – 1842-1847. От 1843 до 1848 г. учителства
последователно в Севлиево и Ловеч. За кратко учителства във Враца и
Берковица до 1849 г. През втората половина на 1849 учи при даскал Иван
Момчилов в Елена. В края на годината е прогонен от училището по настояване
на търновския митрополит и се установява в Трявна.
 Учителската му кариера включва преподаване Трявна (1849-1853; 1857-1862),
Ески Джумая (1863), Цариград (1872-1873), Стара Загора (1876-1877). Оставил
е име на обаятелен педагог, който разпалва в умовете на възпитаниците си
страст към знанието и национално чувство.

4. Книжовник и писател
 През 50-те години на XIX век Славейков се самооформя като
книжовник и творец. Превежда, преписва и разпространява свои и
чужди творби. Побългарява известни образци на руската, гръцката и
сръбска литератури. Издава и разпространява смесени сборници,
фолклорни творби, песнопойки, учебници, календари.
 През 60-те години на XIX век се утвърждава като разпознаваем
книжовник – основно чрез вестниците си „Гайда“ и „Македония“.
Календарите му се разпространяват из стотици градове и села. Влиза
буквално във всеки дом с изящната си литературна работа върху
новобългарския превод на Библията, излязла от печат през 1871 г. и
носеща също името Славейкова.
 Най-високите постижения на литературния и публицистичния му
талант се включват в културния ни развой през последното
предосвобожденско десетилетие. Има приноси в литературната
критика, фолклористиката, езикознанието, историописта.

5. Неговият хумор бе утешавал две
поколения. Две поколения бяха пили от
извора на неговата ясна мисъл.<...>
Неуморим, остроумен, весел, ловък и
свръх всичко – приятел на народа и
защитник на неговото достойнство.
Отлично запознат с тежненията на своята
публика, Петко Славейков обладава
голяма сръчност да дава комичен релеф на
нещата и хората.
С. Радев. Строителите на съвременна
България. Т. І. С., 1990, 84-85.

6. Петко Славейков и църковният въпрос
Конфронтира се с търновския владика още през 40-те години на XIX
век; през 50-те години се включва в национални прояви на църковната
борба. Поддържа контакти с основните лидери на движението – светски
и духовни.
 През 1856 г. пребивава в Цариград като представител по църковния
въпрос на Търновска епархия. Има ключова роля за отстраняването на
митрополит Неофит. Чрез изданията си „Гайда“ (1863-1867) и
„Македония“ (1866-1872) подкрепя радикалното течение на църковната
борба и има значим личен принос за успешния изход на движението.
 След учредяването на Българската екзархия продължава активно да
работи за пълен суверенитет на новата църковна институция.
Ситуацията обаче предполага умерени действия и той постепенно е
изтласкан от групата на дейците с решаващ глас за съдбата на
Екзархията.

7. „Въпросът за черковната ни независимост е дело чисто народно. В течение на този въпрос народът ни
показа своята опитност и водителите му блистетелно засвидетелстваха колко дълбоко и истинно
разумяват интересите му. С една реч – черковният тойзи въпрос, като показа просветената свест и
разумната и крепка воля на българския народ, прави го достоен за по-добра чест и отваря му дверите
за нов живот и светла бъдущност.“
Вестник „Македония“, г. III, бр. 2, 7 декември 1868 г.

8. Петко Славейков в Руско-турската война 1877/78 г.
През юли 1877 г. в продължение на 10 дни е начело на
гражданската власт в Стара Загора.
В хода на битката за Стара Загора остава до
последния възможен момент в горящия град. Напуска
го на 19 юли 1877 г. – вечерта, през Мъглижкия
манастир и Казанлък се прибира в Трявна.
В края на юли се установява в Търново, където е
назначен за „чиновник по особени поръчения към
княз Владимир Черкаски“.
Изпращан е на разузнавателни мисии на юг от
Балкана, за да наблюдава движението на турските
войски. Пише поредица от доклади.
Съдейства на руските власти за устрояването на
бежанците, движещи се от юг на север към
окупираните от руските войски части.
В края на декември 1877 г. успява да убеди ген.
Скобелев да се премине Балкана по Химитлийската
пътека. След битката при Шейново се движи в
авангарда на руските войски по посока Одрин.

9. Петко Славейков в Учредителното събрание – 1879 г.
Славейков влиза в Учредителното събрание с назначение от руските власти. Той е един от
най-активните депутати – 112 негови изказвания са регистрирали протоколите на УС.
Включен е в 20-членна комисия на УС, която подготвя мемоар до великите сили относно
съдбата на останалите извън Княжество България и Източна Румелия български земи.
Издава вестник „Остен“.
По естествен начин Петко Славейков става лидер на либералното крило в Учредителното
събрание. Подкрепя кандидатурата на Александър Батенберг за български княз и осмива
Александър Екзарх, който се е кандидатирал за поста.

10. В опозиция и на власт – август 1879 – април 1880
След назначаването на първото правителство, ръководено от Тодор Бурмов, Петко
Славейков излиза в опозиция. Критикува чрез вестника си „Целокупна България“.
Освободен е от длъжността председател на търновския губернски съвет – 11 август
1879 г., и се пренася в София. Избран е за народен представител в Първото ОНС –
21 октомври – 24 ноември 1879 г. 
След разпускането на Първото ОНС Петко Славейков отново е начело на
пропагандните инициативи на либералите. Независимо, че е опозиционен лидер,
той за кратко е назначен за председател на софийския губернски съвет. Има личен
принос за победата на либералите на изборите на Второ ОНС, проведени през
януари 1880 г. След назначаването на кабинета, начело с Драган Цанков, Петко
Славейков е избран за председател на Второто ОНС – март-ноември 1880.
 Министър на народното просвещение в първото правителство на Петко
Каравелов – 28 ноември-17декември 1880. Министър на вътрешните работи в
същото правителство – 17 декември 1880-27 април 1881.
За месец е директор на Народната библиотека – октомври-ноември 1880.

12. Политически емигрант в Пловдив
След 27 април 1881 г. Славейков е назначен за съветник в Министерството на
просвещението. Успоредно с това той е начело на опозицията срещу новия режим. В
навечерието на изборите за Второ ВНС е поставен под домашен арест.
 След заседанието на Второто ВНС в Свищов на 1 юли 1881 г. Славейков е
интерниран в Трявна. Семейството му остава в София. Отдава се на книжовна
дейност и бързо преодолява стреса от политическото поражение. На 1 септември
1881 г. е реабилитиран. На 20 септември заминава за Пловдив, където получава
учителско място.
В Пловдив се включва в обществения живот. Участва в издаването на списание
„Наука“. Продължава с опитите си да крепи опозиционните идеи на Либералната
партия. В началото на 1882 г. посещава София в търсене възможност да издаде
събраните от него пословици и поговорки. Обикаля Родопите с изследователска
цел.
В началото на 1883 г. посещава София с политическа цел – да убеди руските
администратори в несносността на установения режим. Срещите му не дават
очакваните резултати.

13. На 2 януари 1884 г. излиза бр. 1 на вестник
„Търновска конституция“; Славейков оглавява
радикалното крило на Либералната партия, което е
за пълно възстановяване на Търновската
конституция.
Води литературни спорове с Иван Вазов.
Осъществява изследователска експедиция в
Родопите, финансирана от правителството –
пролетта на 1884 г. Критикува във вестника си
правителството на Драган Цанков (1 януари 1884 –
29 юни 1884 г.)
Крилото на Петко Каравелов и Петко Славейков
спечелва изборите за Четвърто ОНС (24 юни 1884 - 6
септември 1886). Славейков е вече болен, но приема
поста министър на вътрешните работи. През януари
1885 г. подава оставка по болест.
През следващите години се отдава основно на
литературните си занимания.
Ангажира се с подкрепа на Съединението. Назначен е
за помощник на княжеския комисар в бивша Източна
Румелия – 9 септември 1885 г. През Сръбско-
българската война е на фронта като главен
инспектор на Червения кръст.

14. Превратната 1886 година
 В началото на годината отново боледува, но написва и публикува политическата
брошура „Размисли върху положението ни“. Критикува сервилността на
определени среди в българския елит към Русия. Издига лозунга: „България за
българите, руското за русите“. Твърдо подкрепя княз Александър I.
 През юли и август 1886 г. пътува до Виена, за да лекува себе си и сина си Пенчо.
 Превратът на 9 август 1886 г. го намира в Трявна. Извикан е в Търново от Стефан
Стамболов, за да съдейства за преодоляването на политическата криза. Предлага
на Ст. Стамболов да оглави контрапреврата. Включва се в наместничеството на
княз Александър I. След контрапреврата и оттеглянето на княза Славейков се
отдава на литературна дейност.
 През октомври 1886 г. започва да издава вестник „Истина“. Критикува крайните
антируски позиции на новите управляващи. Избран е за депутат в Третото ВНС,
но не се включва в работата на събранието. Остро е критикуван от списвания от
Димитър Петков вестник „Независима България“. Захари Стоянов също го напада
с хули и обиди.

15. Отново в опозиция 1887-1888
 Петко Славейков и синът му Иван поддържат опозиционна политика на Стефан
Стамболов чрез вестник „Искър“ и чрез лични контакти. По време на бунтовете
срещу режима – февруари 1887 г. Иван е арестуван, интерниран и малтретиран.
Това нанася тежък удар върху баща му. Той обаче не се предава, а пише на
дъщеря си: „Блазе на тия, които могат да покажат раните си за отечеството.“
 На 20 юни 1887 г. отправя остро писмо до опонентите си, събрани във Великото
народно в Търново да избират княз. Не одобрява антируската политика и
политическото партизанство. Отправя писмо до новия княз, в което настоява, че
в България има терор и насилие.
 От страниците на различни вестници поставя въпроса за възстановяване
дипломатическите отношения с Русия. Подложен е на лични нападки. Срещу него
се водят съдебни дела за „присвоени суми“ през 1880 г.
 В края на декември 1888 г. получава втори мозъчен удар, след който не се
възстановява напълно. Остава трудно подвижен и с проблемна комуникация до
края на живота си.

16. Последни години 1889-1895
След частичното си възстановяване
от преживения удар, се отдава на
книжовна дейност.
Публикува, дописва и преписва
старите си трудове. Общува с
ограничен кръг от приятели.
„Нищо не му беше така тъжно, както
когато гледаше, че лека-полека
пръстите му се отказваха да държат
перото… Той не можеше да отдели
очите си от ръкописите си.“
Иван Славейков

17. Получател: София, за Дядо Славейков
Петко Славейков е един от най-влиятелните
възрожденски и следосвобожденски дейци. Дължи
публичната си популярност на неизтощимата си
творческа инвенция, на позитивния си дух и на
интуицията си за хора и ситуации.
Работи от 16-тата си годишнина до края на жизнения
си път. Отдаден е основно на писателската си мисия,
но успоредно с това е:
Лидер на църковната борба;
Влиятелен писател, публицист и издател;
Участник във всички военни операции по нашите
земи от 1853 до 1885 г.
Председател на Народното събрание; депутат в три
велики народни събрания и в четири обикновени
народни събрания; два пъти министър; директор на
Народната библиотека, княжески наместник; лидер
на опозицията… и затворник поне десетина пъти.
 Баща и дядо на цяла плеяда неизтощими
строители на съвременна България.