Социални, икономически, и екологически характеристики на жилищните форми - L9
1. доц. д-р арх. Александър Слаев
жилищни форми
социални, икономически и
екологически характеристики
2. Социални фактори и характеристики
на жилищните форми
Значение на социалните фактори за функционирането на жилищните
форми
През 30те години на 20ти век модернистите издигнаха в култ идеята
за социалната роля на архитектурата. През 50те, 60те и 70те хиляди
жилищни комплекса бяха построени по всички континенти практически
следвайки принципите на Атинската Харта. Две десетилетия по-късно
тези комплекси бяха обявени за "зони спални" и то предимно за
работническата класа.
След още две десетилетия обаче Англо-Американската школа
(известна с критичното си отношение към Атинската Харта) е
безпомощна да реши проблемите на социалната сегрегация в "света
на предградията" – моретата от предградия около големите градове
на запада. Тези предградия са истинските "зони спални" на 21ви век..
Главни групи социални фактори при жилищните форми
социална сегрегация/ интеграция
създаване на местни общности със силни вътрешни връзки съседски (междусъседски) контакти
интензивни връзки на градско ниво с цел да се създадат
благоприятни условия за професионална реализация и
ползване на обществен сервиз.
3. Видове социални фактори при
жилищните форми
Социална сегрегация/ интеграция
Еднофамилните жилищни зони стимулират създаването на
зони според социалния статус на жителите: зони за
средната класа, за работническата класа, зони за много
богатите прослойки. Многофамилните сгради стимулират
процеса на социална интеграция между обитателите.
Стимулиране на социалните връзки на местно ниво
Връзките на местно ниво (между съседи) са по-силни в
зоните с еднофамилно застрояване и в многофамилните
сгради с не повече от 5-6 жилища. В многофамилните
сгради с повече от 10 жилища контактите между съседите
намаляват с нарастването на броя на живеещите
домакинства.
Интензивност на връзките между жителите на града
Урбанизираните територии (градовете) съществуват, за да
могат хората да обменят плодовете на труда си найефективно – да продават труда си на най-добра цена и в
замяна да ползват плодовете на труда на другите. Затова
връзките в рамките на града са от първостепенна важност
за обществения живот, но те до голяма степен се
предопределят от жилищните форми.
4. Еднофамилни и свободностоящи
многофамилни жилищни форми
– социални фактори
Жилищни
форми
Типичен
КИНТ
нето
Връзки на
градско
ниво
Междусъседски
връзки
Социална
сегрегация /
Интегрция
Свободностоящи
еднофамилни
къщи
0.1-0.6
Изключително
слаби
Много
добри
Соц.
сегргация
(- -)
Еднофамилни Редови структури
0.6-0.9
Слаби /
средни
Много
добри
Соц.
интеграция
(+)
Еднофамилни –
Групирани
0.5-0.7
Слаби /
средни
Много
добри
Интеграция
(+)
Градски вили
1.0 -1.5
средни /
добри
Много
добри
Интеграция
(+)
Жилищни кули
2.5-7.0
Много
добри
Много
затруднени
Интеграция
(+)
6. Терасирани, хълмообразни и
дуплексни структури,
– социални фактори– social features
Жилищни
форми
Типиче
н
КИНТ
нето
Терасирани
форми на
стръмен терен
1.0-1.5
Хълмообразни и
високо-етажни
терасирани
1.5-2.5
(hi-rise
2,5-4.5)
Дуплексни
структури
Комбинирани
(Терасирани+
Дуплексни)
Връзки на
градско
ниво
средно /
високо
интензивни
1.2-1.8
1.2-2.8
средно /
високо
интензивни
средно /
високо
интензивни
средно /
високо
интензивни
Междусъседски
връзки
Социална
сегрегация /
Интегрция
Много
добри
Интеграция
Много
добри
Интеграция
Много
добри
Интеграция
Много
добри
Интеграция
(++)
(++)
(++)
(++)
7. Икономически фактори при
жилищните форми
Икономическите фактори при жилищните форми са
свързани с икономията на градска инфраструктура и
стойността на строителството
Минимизиране цената на градската инфраструктура
Колкото по-ниска е интензивността (Кинт), толкова повече
земя се консумира и п-дълги са мрежите на пътната и на
техническата инфраструктура. Съответно тези разходи са
най-високи при застрояване с еднофамилни свободностоящи къщи и са най-малки при жилищните кули, при
коридорни сгради, улично-квартални и секционни структури.
Минимизиране на строителните разходи
Строителството на ниско-етажни жилищни сгради е поевтино на квадратен метър брутна площ
От друга страна, делът на обслужващите площи при високоетажните сгради е по-малък, което намалява строителните
разходи
Строителните разходи при терасираните структури са повисоки, но това не е така при дуплексните структури
При много високите сгради (повече от 20-25 етажа)
разходите за инсталации нарастват драстично
8. Екологически фактори при
жилищните форми
Екологическите фактори при жилищните форми са
свързани с минимизирането на
интервенцията в природната среда
използването на възстановими ресурси
Минимизирането на интервенцията в природната среда
означава:
Преди всичко консумиране на по-малко земя. В това
отношение високо-интензивните форми (с висок Кинт) имат
най-големи предимства
Използване на възстановими ресурси за строителство и
експлоатация на жилищата (отопление и микроклимат)
Използване на естествени и възстановими строителни
материали – дърво, керамични тухли и керемиди и т.н. Пошироко приложими са при ниско-етажните сгради.
Възможно максимални топлоизолационни качества.
Външната повърхнина при много-фамилните форми е помалка по площ на едно жилище
Високо ефективни инсталации – по-лесно се реализират
при еднофамилните форми, но са много по-ефективни при
много-фамилните сгради с голям брой жилища.
9. Еднофамилни и свободностоящи
многофамилни жилищни форми
– икономически и екологични фактори
Икон.ефективност
– ниво на разходи
Екологическа
ефективност
Жилищни
форми
Типичен
КИНТ
нето
Разходи
за земя и
инфра-ра
Строителни
разходи
Консумация на
земя
Еколог.съобраз.
стр-во
Свободно-стоящи
0.1-0.6
Мн.вис.
разходи
(- -)
Отн.вис.
разходи
(-)
Мн.вис.
разходи
(- -)
Много
подходящи
Сред.вис
разх. (+ -)
Сред.вис
разходи
Срд.вис
консум
(+-)
(+-)
Много
подходящи
Сред.вис
разх.(+ -)
Сред.вис
разходи
Срд.вис
консум
(+-)
(+-)
Сред.вис
разх.(+ -)
Сред.вис
разходи
Срд.вис
консум
(+-)
(+-)
Изкл.нис.
разх.(+ +)
Мн.вис.
(- -)
Мн.нис.
еднофамилни
къщи
Еднофамилни Редови
структури
0.6-0.9
Еднофамилни –
Групирани
0.5-0.7
Градски вили
1.0 -1.5
Жилищни кули
2.5-7.0
(+-)
Много
подходящи
Много
подходящи
Неподходящи
10. Улично-квартални, секционни структури и
коридорни сгради
– икономически и екологични фактори
Жилищни
форми
Ул.-кварт. струк-ри
– ниско+сред.етаж.
– високоетажни
Секционни стр-ри
–
ниско+сред.етаж. –
високоетажни
Коридорни сгради
–
ниско+сред.етаж. –
високоетажни
– галерийни
Типичен
Икон.ефективност
– ниво на разходи
Екологическа
ефективност
КИНТ
нето
Разходи
за земя и
инфра-ра
Строителни
разходи
Консумация на
земя
Еколог.съобраз.
стр-во
1.5-3.0
3.5-6.0
Отн.ниски
Срд.високи
Подходящи
Мн.ниски
Мн.високи
Ниски
Мн.ниски
1.0-3.0
3.5-6.0
Отн.ниски
Срд.високи
Ниски
Подходящи
Мн.ниски
Мн.високи
Мн.ниски
Неподх-щи
1.5-2.5
3.5-6.0
1.5-2.5
1.5-5.0
Отн.ниски
Срд.високи
Подходящи
Мн.ниски
Мн.високи
Отн.ниски
Срд.високи
Отн.ниски
Срд.високи
Ниски
Мн.ниски
Ниски
Ниски
Неподх-щи
Неподх-щи
Подходящи
Подходящи
11. Терасирани, хълмообразни и
дуплексни форми
– икономически и екологични фактори
Жилищни
форми
Типиче
н
Икон.ефективност
– ниво на разходи
Екологическа
ефективност
Разходи
за земя и
инфра-ра
Строителни
разходи
Консумация на
земя
Еколог.съобраз.
стр-во
Средни
Относ.
високи
Относ.
ниски
Много
подходящи
1.5-2.5
Хълмообразни
и високо-етажни (мн.ет
терасирани
2,5-4.5)
Средни
Относ.
високи
Относ.
ниски
Много
подходящи
Дуплексни
структури
1.2-1.8
Средни /
ниски
Средни /
ниски
Относ.
ниски
Много
подходящи
1.2-2.8
Средни /
ниски
Средни /
ниски
Относ.
ниски
Много
подходящи
Терасирани
форми на
стръмен терен
Комбинирани
(Терасирани+
КИНТ
нето
1.0-1.5
