2. галактика
• Галактика (на старогръцки: Γαλαξίας —
Млечен път) е гравитационно-свързана
система от звезди, междузвезден
газ и прах, плазма и невидима тъмна
материя. Всички обекти в състава на
галактиката участват в движението
около общия център на масата. В
състава на галактиките влизат и
различни видове звездни
купове и мъглявини, като повечето от
звездите в галактиките са част от
система от две или повече звезди.
• Типичните галактики съдържат от
един милион до хиляда милиарда
звезди, гравитиращи около общ
гравитационен център. Въпреки, че все
още не е добре изучена и разбрана, се
предполага, че тъмната материя
съставлява около 90% от масата на
повечето галактики. Последните
изследвания и наблюдения дават
основание да се счита, че масивничерни
дупки съществуват в центъра на
повечето, ако не на всички галактики.

3. Метеорит
• Метеоритите са главно каменни или железни тела,
които падат върху земята от междупланетното
пространство. Те са остатъци от метеори, които не
са успели да изгорят напълно при преминаването
си през земната атмосфера. При падане на такова
тяло се наблюдава интензивно светещ движещ се
обект с видимо по-големи размери — това
явление в астрономията се нарича болид. Това
явление може да се наблюдава и денем. Падането
е съпроводено и със силен звук (гръм). Интересен
е фактът, че понякога нощем болидът може да
освети местности с километри наоколо.
От съпротивлението на въздуха метеорното тяло
се забавя и неговата кинетична енергия преминава
в топлинна и светлинна. В резултат на това
повърхностния слой на метеорита и образувалата
се около него въздушна обвивка се нагрява до
няколко хиляди градуса. Веществото на
метеорното тяло след кипване се изпарява и
частично се разпръсква на много малки частици.
Падайки почти отвесно на Земята, отломките на
метеорното тяло изстиват и когато достигнат
повърхността, те са само топли. На местата на
падане си метеорите образуват вдлъбнатини
(кратери), размерите и формата на които зависят
от масата и скоростта на метеоритите.
Метеоритът (в българския
народен език се срещат
словосъчетанията "огнебесгур" —
от огнена + небесна + сгур —
, "божа сгур", "божа
огнесгур", "небесна шлака" и др.) е
твърдо метеорно тяло с
извънземен произход, паднало
върху земната повърхност (или на
повърхността на
друга планета или спътник).
Метеоритите са с неправилна
многостенна форма, със заоблени
ръбове, покрити с тъмна кора и
вдлъбнатини. Имат размери от
няколко милиметра до няколко
метра, тежат от няколко грама
до няколко тона. Биват железни
(>90% метал), железно-каменни
(~50% метал), каменни (<10%
метал). Съдържат
главно силиций, алуминий, желязо,
калций и кислород. Метеоритите
най-често падат поединично, тъй
като са неразрушили се при
навлизането си в
земната атмосфера тела. При
падането на големи метеорити се
образуват метеоритни кратери.

4. комета
• Кометите се движат като правило
по високоексцентрични елиптични орбити, ч
ийто афелий често лежи отвъд орбитата
на Плутон. Имат широк спектър на
орбитални периоди, вариращи от няколко
години до стотици хиляди години. Тези с
малък период произхождат от Пояса на
Кайпер, или свързания с него разпръснат
диск, който се намира отвъд орбитата
на Нептун. Тези с по-дълъг период
произхождат отоблака на Оорт - сферичен
облак от ледени тела във външната
Слънчева
система, където температурите са
достатъчно ниски да позволят
съществуването на водата, метана и
въглеродния диоскид в твърдо агрегатно
състояние. Някои комети след многократни
преминавания през вътрешната част
на Слънчевата система загубват външния си
слой от летливи елементи и в някои
отношения са неотличими от астероиди.
• Редки комети с хиперболични орбити
минават веднъж през вътрешната част на
Слънчевата система, след което биват
изхвърляни в междузвездното пространство.
• Кометите са наблюдавани още от древни
времена и традиционно се считат за лошо
знамение.
Кометата (на старогръцки: κομ
ήτης - с коса, космат) е
малък астрономически
обект в Слънчевата система,
подобна на астероид, но
съставена предимно
от лед (въглероден
диоксид, метан и вода), прах,
скални частици и примеси от
различни минерали.
Поради тази причина понякога
кометите биват наричани
„топки от мръсен сняг“. Когато
е достатъчно близо
до Слънцето, показва видима
кома (тънка, размита,
временна атмосфера), а
понякога и опашка. Тези явления
се дължат на въздействието на
слънчевата радиация
и слънчевия вятър върху ядрото
на кометата.

5. Астероид
• Терминът астероид, значещ „подобен на звезда“
(от гръцки астер - звезда и едиос - форма, вид), е
използван за първи път от сър Уилям Хершел скоро
след откриването на втория астероид 2
Палада през 28 март 1802 г. от Хайнрих Вилхелм
Олберс. За разлика от всички други открити до
момента планети, чиито диск е
видим, астероидите са точкови обекти, приличащи
на звезди. Уилям Хершел обаче също прилага
термина и към малките спътници на газовите
гиганти. Първата научна публикация[2], използваща
"астероид" в заглавието, е издадена през 1840 г.
от Георг Адолф Ерман.
• Точното определение на астероид все още не е
напълно изяснено. Една възможна класификация на
астероидите е спрямо тяхната големина.
Астероидите са тела с диаметър по-голям от 50
m, за разлика отметеоритите. Астероидите могат
да достигнат почти безпрепятствено до земната
повърхност за разлика от
метеоритите, които сублимират или експлоадират
при навлизането си в земната атмосфера. Още
една характерна черта на астероидите е че те са
съставени предмно от скали и метали за разлика
от кометите. Терминът "изкуствен астероид"
понякога се използва за обекти с човешки произход в
слънчева орбита, като апарата Маринър 4.
Астероид (от старогръцки ἀζηήρ -
звезда и εἶδος - като, във формата
на) е неголямо планетоподобно
небесно тяло на орбита
около Слънцето. Астероидите се
смятат още за малки
планети илипланетоиди, с
размери, много по-малки от тези на
същинските планети.
За повечето астероиди се смята, че
са останки от протопланетарния
диск преди 4,5 милиарда години, от
който са формирани планетите, но
не са погълнати от тях или
изхвърлени извън Слънчевата
система.[1] Някои астероди имат
собствени спътници. Почти всички
астероиди се намират в астероидния
пояс, на елиптични орбити между
тези на Марс и Юпитер