Образование в чужбина - Successful Stories - Issue #2

Successful Stories – Issue #2, October, 2015
Success stories don't just happen, they all start somewhere.

Уважаеми кандидат-студенти,
За втора поредна година правим изданието “Successful Stories”. Миналата година си пожелахме
издаването му да стане традиция и се радваме, че и през 2015 има наши студенти, успешно
дипломирали се, които с удоволствие попълниха анкетата, за да го допълним.
Миналата година, на прага на 7-та годишнина от основаването на „Мис Диамандиева” ООД (31 Август
2007 г.) решихме да отправим поглед назад във времето, за да направим равносметка и отчетем
просперитета на нашите клиенти (кандидат-студенти), защото „Success stories don't just happen,
they all start somewhere”.
През тези, вече 8 години много от тях ни посетиха, за да споделят своите тревоги и успехи. Някои
допопълниха и колекцията ни от сувенирни лъжички, с такива от своите дестинации на обучение, Year
Abroad или Placement Year. Благодарим им от все сърце! Това прави нашите дни смислени!
Задаваме ежегодно (тази година потърсихме меннието на 75 % от дипломиралите се) едни и същи
въпроси и публикуваме всички материали без редакция, за да може всеки млад човек, отправил
поглед към образование в чужбина, да се изгради представа за живота, обучението и алтернативите
пред него като получи информация „от първа ръка“.
Искрено благодарим на тези, които се отзоваха и тази година на поканата ни за участие в изданието
(25 % от дипломиралите се) и ни изпратиха попълнен въпросник и снимка. Защото “Successful
Stories” са реалното измерение и на нашия успех.
Скъпи кандидат-студенти, ние знаем, че въпроса за обучението, живота в чужбина и най-вече
реализацията след това силно ви вълнува. Считаме, че това издание ще ви помогне и ще отговори
поне отчасти на вашите въпроси. Не се съмняваме, че ще ви мотивира да вървите уверено напред към
мечтите си.
На всички вас, отправили поглед към образование в чужбина, желаем успех в кампанията и в
бъдещите Ви начинания!
Ваня Диамандиева - Собственик / Академичен
Мениджър
Милен Младенов - Съдружник / Мениджър

1. Име,Фамилия: Цветозар Александров
2. Данни за обучението:
Ø Спепен на образованието (бакалавър,
магистър, др.): Бакалавър
Ø Име на университета:
University of Portsmouth
Ø Град: Portsmouth, Hampshire, UK
Ø Специалност/срок на обучение: BSc
Computer Network Management and
Design
Ø Година на прием: 2008
Ø Годишна такса за обучение: £3145
Ø Ползван студентски кредит (да,не): Не
Ø Ползван друг кредит, стипенция, друга
финансова помощ: Не
3. Споделете:
Ø Удовлетворени ли сте от полученото образование:
Университетът в Портсмут притежава една, от най-добре оборудваните лаборатории, за
компютърни мрежи. Обучението беше както теоритическо, така и практическо, като се набляга
на практическото през втората и третата година. Напълно съм удовлетворен от придобитите
знания.
Ø Какви трудности срещнахте в годините на обучение( в академичен план и по отношение
на живота в чужбина):
В началото беше малко трудно да разбирам нормалните хора (магазинери, продавачи и т.н.)
поради силно изразения “Помпи” диалект (нищо общо с Academic English :)), но с времето
свикнах. Нямах проблеми с университета, нито с почасовата работа, която вършех съвместно,
за допълнителен приход.
Ø Какви възможности в допълнение към учебната програма получихте( стажове, Year
Abroad, Placement Year, участия в проекти и т.н).:
Имах възможност за Placement Year след втората година на обучение, но за съжаление не успях
да намеря подходяща позиция. Също така университета предоставяше възможност за
безплатни курсове, извън учебната програма, за Cisco сертификат, които посещавах с интерес.
Ø Споделете впечатления от академичната среда, студентската общност, отношение към
Българите като цяло:
В Портсмут винаги е имало доста български студенти, и обществото е едно от най-големите в
Англия. Бяха организирани доста мероприятия, сбирки и купони. Дори успяхме да съберем
достатъчно хора за група за народни танци, в която аз преподавах и имахме няколко участия на
различни интернационални събития. Отношението към българите по нищо не се различаваше
от отношението към който и да е друг етнос и като цяло беше положително.
4. Работихте ли по време на образованието си ( ако „Да”- къде, колко време, на каква позиция,
впечатления от работодателя и отношението му към вас)?
По време на образованието си работех като сервитьор/барман в ресторанта на един хотел.
Първоначално работех 20 часа на седмица, поради рестрикциите на жълтата карта тогава. През

ваканции правех пълно работно време – 45 – 55 часа на седмица. Работата не беше нищо
особенно, но помагаше за сметките, като в същото време не пречеше на ученето.
Работодателите бяха много разбрани и се съобразяваха с лекции, изпити и тн.
5. Какъв беше средно месечният размер на разходваните средства за издръжка в чужбина
(квартира, храна, други)?
Трудно е да се изчисли с точност след толкова време, но като цяло средно на месец около £800
бяха достатъчно за издръжка, без особени ограничения ( излизане, бирички и т.н., без да се
включват цигари... който пуши, да му мисли с £7 за кутия). Ако нещата загрубееха и нямаше
часове на работа и с £500-£600 се оправяхме (на хляб и маргарин :D).
6. С какъв успех завършите образованието си (First Class, 2:1, 2:2,друго)?
2:1
7. Какво направихте след завършването си (реализация в сферата на обучение, реализация в
друга сфера, в коя държава, фирма, организация, не работите, учите в следваща
образователна степен, др.)?
След завършването си продължих да работя в ресторанта, докато кандидатствах на безброй
места, и след няколко месеца и безброй интервюта започнах работа по специалността, в IT
Consultant Company с име- FDM Group ( в Лондон). Работата включваше 3 месеца неплатено
обучение, на пълно работно време (фул тайм), през което пътувах от Портсмут до Лондон всеки
ден (по 2 часа в посока), и същевременно работех в хотела вечер и през уикенда за да мога да
си позволя билета до Лондон (£500 на месец). Всичко това се отплати в последствие, след като
получих контракт през консултантската компания, с Авива – най-голямата застрахователна
компания в Европа, за една година в Норич.
В момента съм на вторият си контракт през консултантската компания, този път с Wincor
Nixdorf – World leader in POS Systems, Cash Machines and Store Solutions.
8. В какъв срок след завършването си намерихте работа по специалността?
3 месеца.
9. Други ( ако имате какво още да споделите важно за следващите поколения кандидат-студенти).
С труд и упоритост всичко се постига. Избутването на университета е лесната част, след това
трябва много здрави нерви в борбата за кариера. Трява да се гледа напред и да не се обръща
внимание на негативните моменти.
Млади бъдещи студенти, ако сте достатъчно упорти, и си стегнете дупарите, не се отказвате
при първите два негативни отговора на апликации за работа и продължавате напред, ще
успеете със сигурност и успехът ще бъде сладък.

1. Име,Фамилия: Мартин Радев
магистър,др.): Магистър
Edinburgh University
Ø Град: Единбург, Шотландия, UK
Ø Специалност/срок на обучение:
Архитектура / 6 години
финансова помощ: SAAS
Не! С придобития опит осъзнах какво липсва в моята програма и с какво други университети я
превъзхождат.
Ø Какви трудности срещнахте в годините на обучение( в академичен план и по отношение на
живота в чужбина):
„Архитектурата” изисква цялото свобоно време от студентите! Първите два-три месеца бяха
езиково предизвикателство по отношение на социалните контакти, особено с шотландци и
ирландци!
Между постигане на ниво Бакалавър и започване на магистърската програма, от всеки студент
без предварителен опит в сферата се изисква да натрупа практически опит като стажант в
архитектурно, инженерно или дизайн бюро. Самостоятелни и групови участия в извън-класни
проекти се насърчават от преподавателите, но най-често те са по силите само на хората с
предварителен опит.
Студентската общност в Единбург е сплотена въпреки нарастващите си размери. За шестте
години през които съм бил част от общността, броят на студентите се увеличи от около 30 до
над 400! Това дава възможност на всички да намерят по-общи интереси с колегите си и се
образуваха клубове и групи в самото общество.

Работих като барман през първата година от магистърската програма, от Септември 2012 до
2013, което включва и Комедийният фестивал през Август. През 2013-2014 имах възможност да
работя отново, но академичната работа беше с приоритет. Работодател ми беше студентското
сдружение на университета (Edinburgh University Student Association)
Kвартира между £250-£370.
Разходите за храна са силно индивидуални и зависят от начинът на живот на студентите. При
мен бяха около £175-£250 на месец.
Master of Architecture (Merit)
Все още кандидатствам за работа/стаж в сферата, нужен за придобиване на степен Архитект.
Без отговор
Правете това, което ви радва!

1. Име, Фамилия: Мария Ненкова
2 Данни за обучението:
Ø Име на университета: University of
Warwick
Ø Град: Ковънтри, Англия, UK
Европейско право (с немски)
Ø Ползван студентски кредит (да,не): ДА
финансова помощ: НЕ
Получената степен – Бакалавър по Европейско право (с немски) определено отговори на моите
очаквания и оправда инвестираните време, усилия и средства. Като основен плюс на
програмата бих определила факта, че освен задълбочените познания, които придобих в
сферата на английската правна система, имах възможността да изучавам и друга правна
система – тази на Германия. С увереност бих казала, че в резултат на това и езиковите ми
познания по немски се подобриха.
Конкретно в академичен план, най-трудно ми беше да свикна с изискванията при писането на
т.нар. курсови работи, или essays. С немските домашни беше относително по-лесно понеже
имаше определен модел, който трябваше да се спазва при разрешаването и тълкуването на
казусите. С английските казуси и теми не беше точно така. Факт е, че трябваше да бъдат
изчетени и подбрани солиден брой правни източници, но най-трудно за всички студенти си
оставаше правилната структура на работата и аналитичния характер. За съжаление,
единственият начин, по който тези умения могат да бъдат придобити, е чрез много практика.
По отношение на живота в чужбина не бих казала, че съм изпитала особени трудности. Основен
плюс на университетите в Англия конкретно е, че повечето организират т.нар. induction week,
когато се отбелязват всички необходими административни процедури, които студентът трябва
да изпълни като например регистрация за съответните академични предмети, откриване на
банкова сметка, настаняване в общежитие и др.

Изключително много оценявам и се радвам от факта, че имах възможността да прекарам една
година от образованието си в друга държава – Германия. Тази Year Abroad по линия на
програмата ЕRASMUS беше от много важно значение, понеже за разлика от повечето подобни
програми, при нас постигнатите академични успехи бяха от съществено значение при
формирането на крайния резултат на дипломата. На практика не се различавахме от другите
немски студенти по право, избрали Universität des Saarlandes в провинция Заарланд, защото
учихме същите предмети и бяхме подложени на същото натоварване. Всичко това спомогна за
по-доброто усвояване на материала, и задълбочаване на знанията.
След полагането на изпитите, в самия край на учебната година имах възможността да участвам
в т.нар. академия Europaicum, където заедно с други колеги дискутирахме и подготвяхме
презентации на различни теми, касаещи бъдещето развитие на Европа и Европейския съюз.
Паралелно с това, имах възможността да проведа стаж в местния Landgericht.
Надали лесно може да бъде забравена цялата тази „хейт-кампания“, насочена към българите и
румънците с тези изключително глупави и необосновани доводи, как ще наводним пазара на
труда и източим социалната система. Повече не бих коментирала темата, но бих желала да
подчертая факта, че никога не съм се чувствала дискриминирана или подтисната по някакъв
начин от колегите или преподавателите ми.
Бих казала, че отношението към българите и нашата държава е доста позитивно, въпреки
последните събития. Това, което винаги ми е правило добро впечатление е фактът, че още от
самото стартиране на учебната година, студентът има определен personal tutor, с когото можеш
да дискутираш всякакви проблеми, възникнали по време на следването. Като цяло всички
преподаватели са изключително отзивчиви, и готови да ти помогнат, ако срещаш трудности в
съответния предмет.
Наложи ми се да започна работа през последната година от обучението ми. В университета, в
самото начало на годината имаше възможност да се присъединя към екипа на Warwick Arts
Centre. Това е център за изкуства, където студенти, гости на университета, представители от
други катедри, или накратко всички, които искат да се потопят в една по-креативна атмосфера,
имат шанса да присъстват на едни от най-популярните театрални и оперни постановки.
Аз започнах като steward, но на този етап в момента работя и в кино-салона и галерията Mead,
които също са част от центъра. Впечатленията ми от работодателя и колегите са повече от
позитивни, всички са много мили и отзивчиви, и отделят специално внимание, ако имаш
въпроси или се нуждаеш от помощ.
5. Какъв беше средно месечният размер на изразходваните средства за издръжка в чужбина
Трябва да се има предвид, че когато аз кандидаствах преди 5 години, условията бяха съвсем
различни, и смея да твърдя, че откъм финансова гледна точка всичко беше доста по-лесно. Аз
живях в общежитие първата и последна година, защото първо беше по-евтино, и второ не
трябваше да плащам сметки. Не на последно място е и фактът, че Уорик е campus university.
Какво е това ли? Това е просто идеално ако като мен не обичате да пътувате с автобус, или пък
обичате да си доспивате малко повече сутрин преди лекцията. :D
Като съвет към бъдещите студенти, бих казала, че е от значение и градът, в който
възнамеряват да прекарат годините от обучението си. По-малките градове в повечето случаи са
и по-евтини – като пример бих дала Ковънтри, където квартира може да бъде намерена и за
£250. Цената на общежитията варира в зависимост от това, при какви условия желае да живее

студентът – обикновено това, което оскъпява е наличието на собствени bathroom facilities, но
като средна цена общежитията излизат около £3000-£3500 на година.
Откъм храна бих казала, че е доста индивидуално. На мен обикновено ми е излизало около £50
на седмица, но зависи много какъв режим спазва съответния човек.
Бакалавърската си степен завърших с 2:1.
Решението ми да продължа образованието си и да уча за магистър по международно
икономическо право беше продиктувано от факта, че за успешна кариера и реализация в
Европейските структури, което е моята мечта, са необходими по-задълбочени познания в
съответната академична област. Като съвет към всички бъдещи кандидат-студенти, които
виждат своето развитие в Европейските институции, бих посъветвала да имат предвид
огромното значение на допълнителните академични степени. Като пример, бих дала
посещението си на кариерен форум по-рано тази година, където самият директор на
Европейската служба за подбор на персонал, г-н Дейвид Бърфийлд подчерта важността на
магистърските програми.
Въпреки че продължих с образованието си в Магистърска степен (в същият универитет),
веднага след като завърших бакалавърската си степен, миналото лято, успях да си намеря
работа в представителството на холандската фирма Dutchblue&Comforties, където имах
възможността да приложа на практика познанията си по немски в бизнес контекст.
Бъдещите кандидат-студенти бих посъветвала да проучат внимателно възможностите, които
университетите предлагат за Placement Year и Year Abroad. Опитът и познанията, които се
придобиват през този период, наистина са безценни, и наистина помагат при търсенето на
работа. Работодателите оценяват още и факта, че студентите участват в доброволчески
инициативи. Затова моят съвет е да участвате в колкото се може повече общества (т.нар.
societies), помагайте при различните volunteering кампании, и не забравяйте, че годините,
прекарани в университета могат наистина да бъдат най-хубавите, ако се възползвате от всички
възможности за развитие и контакти.

1. Име,Фамилия: Александър Симеонов
магистър, др.): Бакалавар
Manchester Metropolitan University
Ø Град: Манчестър, Англия, UK
Икономика (3г.)
Ø Ползван студентски кредит (да,не): Да
Много. Мисля, че голяма роля изиграха преподавателите, които се стремяха да помагат при
всяка възможност.
На първо място, разбира се, езикът. Когато стъпиш в Англия, разбираш колко го знаеш.
Започнах да се чувсвам комфортно чак когато прекарах 1 година работейки и учейки
едновременно.
На второ място – начинът на учене. Наложи ми се да повтарям първата година в университета.
В Англия никой не те кара да научиш всеки един дребен детайл, който е бил преподаден на
лекциите. Лекторите искат първо да разбереш нещата, след това сам да намериш начин да
проверяваш колко време ти отнема да го напишеш. От ученик, който повтаряше, се превърнах
в такъв, който си минава изпитите с лекота и то с много добри резултати. Това да започнеш с
план включващ подточки ти е 60%-70% от работата. Разбира се, това може да се отнася само за
специалността, която аз учих, но един план на никого няма да навреди.
Моят униврситет (но и почти всеки университет в Англия) разполага с център, където можеш да
отидеш и да поискаш съвет как да кандидатстваш за работа, стаж и магистърски програми. Но
имайте впредвид, че никой няма да ви намери стаж или работа без вие да си пуснете сами
молбата.
Аз лично бих ви посъветвал да се стараете да се запознаете с възможно най-много съученици
от специалността. Ако трябва да съм честен, от университета по-лесно място да срещнеш
приятели няма. Бих посъветвал всеки, който има възможност, да прекара една година в
общежитие. Контактите, които ще направите в общежитието, все някога ще бъдат от полза. Аз
прекарах 8 месеца в търсене на работа и накрая бивш съквартирант ми намери първата работа
в Англия.

Никога не съм почувствал каквато и да е дискриминация към мен. Може и да е имало, но
попринцип не обръщам особено внимание на хора, които не ме засягат.
Отначало започнах като барман в дискотеките, а след това работих на Old Trafford, Etihad
Stadium и Reebok Stadium чрез кетаринг агенции.
Последните две години от обучението ми Работих в Weatherspoons (верига пъбове). Работих 20
до 30 часа седмично, а през ваканциите средно по 40 часа. Хубавото на веригата кръчми е, че
ги има навсякъде. Като работодатели не мога да бъда по-доволен тъй като работих, колкото аз
си прецених. Може би това, че работих като сервитьор, барман и готвач до голяма степен
допринесе за съобразителността на работодателя. Също така работих основно със студенти,
което правеше работата доста приятна дори в натоварените моменти.
Аз не бих бил критерий за това колко биха били разходите Ви на месец, тъй като не ми
оставаше много време за излизане (веднъж на месец). Занимавах се с доста извънкласни
дейности, за да си запълня автобиографията. Но последните две години се издържах изцяло
със средствата от почасовата работа, където заработвах около £100 - £150 седмично. Разбира
се наемите най-вероятно са се повишили, откакто аз завърших, а и аз не живях в лукс.
2:1
В момента работя като счетоводител в отдел Данъци към Deloitte UK. Това е стандартна
програма, която трае от 3 до 5 години, докато се квалифицирам.
Аз получих офертата си в средата на последната ми година в университета. Разбира се,
офертата беше валидна само ако завърша с успех 2:1(60%+) или First(70%+). Не ме разбирайте
погрешно, но ако не се стремите да изкарате този резултат, по-добре не се захващайте да учите
в Англия. Има възможности да си намерите работа и с 2:2, но се поставяте в ситуация, където
се борите с кандидатите, които са изкарали горе споменатите резултати.
От друга страна ако изкарате First – това също не би ви гарантирало работа.
Има много тънкости за кандидатстването за работа, но и Вие сами трябва да са постараете да
заработите една конкурентноспособна автобиография. Хубаво е да потърсите какви общества
има във вашия университет. Аз бях член на икономическото общество. Там направих много
контакти, без чиято помощ не мисля, че бих изкарал горе споменатата оценка.
От друга страна тези общества ви предоставят възможността да се запознаете с много хора
през първата си година в университета. Винаги ще ви е от полза да имате десетина човека от
курса, към които можете да се обърнете и да ги питате от колко часа е някоя лекция, изпит,
различна гледна точка за есето и т.н.

1. Име,Фамилия: Калоян Илиев
магистър, др.)
Степента е държавен изпит –
Staatsexamen – дентална медицина,
при добро желание може да се
напише и докторска работа (PhD) по
време на следването и да се защити
преди или след завършването
Ø Име на университета: Albert-
Ludwigsuniversität
Ø Град: Freiburg, Germany
Ø Специалност/срок на обучение: 11
семестъра
Ø Годишна такса за обучение: €140 на
семестър, към това се прибавя
стойността на материалите и
инструментите, част от които трябва да
си набавим сами (практика в Германия
за разлика от България); за моето
следване цената беше грубо около
€5500 ; в момента се опитват да
въведат промени, с които цената би
паднала до около €2000
Ø Ползван студентски кредит: Не
Да, изключително много. Проблемите, разбира се, са вездесъщите – сърдити, недоволни от
живота преподаватели, които нямат никакво желание да се занимават със студенти, „велики“
шефове на отделения и т.н. Но това е навсякъде, нали? J
Въпреки изключителното добро ниво на езика, което имах след завършване на 1ЕГ, се оказа, че
за мен е по-трудно да говориш ежедневен немски с германци вечер в кръчма или дискотека,
отколкото да застанеш пред аудитория с 200 студента и двама професори и да държиш научен
реферат J.
Културният шок, разбира се, съвсем различен манталитет. Клишето е вярно – студен народ са,
трудно им влизаш под кожите и завързваш това, което ние разбираме под приятелство. Готини
хора има навсякъде. Леко разочарование изпитах и от българите в чужбина, но с малко повече
търсене човек си намира среда.
Доста е трудно да се съвместяват следването и социалния живот. Както ми каза един колега
преди завършването си – следването ще те изпие - прав беше.
Активен член на факултетния съвет, отговорник на семестъра (брънката между
университетската администрация и студентите), участвам във всички семинари и
допълнителни обучения, които се предлагат в течение на следването, пиша учебни материали
за колегите ми по двата основни предмета – протетика и терапия, местен председател съм на
обменна организация, която изпраща студенти по дентална медицина в развиващи се страни
като културна помощ.

Академичната среда е типичната за всяко следване по медицина – в първите 5 семестъра
(предклиника) се отнасят с теб като с пораснал ученик, който си няма много-много представа
какво прави (което всъщност е и вярно J), в следващите 5 семестъра те хвърлят в болничната
среда, където общо взето трябва да си по-нисък от тревата, да слушаш, да търсиш всякакви
възможности да учиш и да извличаш максимума от ситуацията, без да пречиш на пътя на
някого – сложно за обяснение, но като цяло започваш от най-ниското стъпалце и с течение на
времето малко по малко се издигаш J.
Студентската общност съществува, жива е, будна е и е много активна! Имаме тесни връзки с
всички колеги в клиничния период, познаваме се, помагаме си кой с каквото може и общо взето
сме си опора срещу клиничния апарат J! Тъй като съм отговорник, получавам доста
информация за проблемите и оплакванията на колегите от моя семестър, които се опитвам да
решавам до известна степен.
Фрайбург е град, известен със своя микс от култури – на 60-80 км от границите с Франция и
Швейцария, до голяма магистрала и местен център – като цяло всякакви хора има, било то
българи, афганистанци, египтяни, американци, сирийци, руснаци, французи, в изобилие,
корейци, испанци, японци, китайци и т.н. Общо взето, ако си кадърен, с отворено съзнание и
любезен, няма проблеми с възприемането, откъдето и да идваш. А и германците са един
изключително толерантен народ – не без своите причини, разбира се J.
Не съм работил.
€700, без цената на денталните материали.
Повечето изпити при нас са взел/невзел. Оценки имаме от държавните изпити по време и след
следването (Vorphysikum, Physikum, Staatsexamen) Завършването ми предстои 01.2015 J
Предстои ми.
Предстои ми.
Хубаво лесно няма и е хубаво да се знае, че за едно тежко следване от сорта на медицина,
дентална медицина, фармация и право в Германия трябва човек да бъде готов да допуска на
моменти доста големи компромиси със себе си, очакванията си и възприятията си – това не е
следване като всяко друго – ваканциите са времето, в което наваксваш с ученето; молиш се да
дойде събота от вторник, за да се понаспиш и да си дочетеш онези 5-6 глави от учебника, които
си започнал, но не ти достигат силите през седмицата да прочетеш, а и да свършиш някоя
домакинска работа – хубаво е и да се храниш J Което ми напомня цената на храна в Германия е
сравнително ниска – най-ниската от околните страни – за около 40-50 евро на седмица човек
може да се храни разнообразно, даже богато; в ресторантите повечето ястия са под 7-8 евро,
бирата е 3-4 евро. Може да си прекарате едни хубави студентски години, въпреки
гореспоменатите компромиси J
P.S. Ако държите това издание в ръка, вече сте направили един много добър избор за
бъдещето си!

1. Име, Фамилия: Виктория Костова
IMC Fachhochschule Krems
Ø Град: Krems an der Donau, Austria
Tourism and leisure management, 6
семестъра
Ø Годишна такса за обучение: €386 на
семестър, €772 на година
финансова помощ: ERASMUS
стипендия за семестър в чужбина и
за практика (също един семестър)
Да, най-вече поради факта че професорите основно работят в сферата, в която преподават, и
разполагат винаги с актуална информация. Шансът за обучение в друг университет и 22-
седмичната практика дават много възможности, както за обогатяване на личната култура, така и
за добиване на личен професионален опит в сферата на туризма. Тъй като практическият
семестър е в средата на периода на обучение, студентите имат възможност да приложат много
от вече научените неща, както и да натрупат знания за бъдещата трета година, когато са най-
важните предмети и когато се пише дипломната работа. Много от професорите предлагат
помощ при търсенето на работа или практика, някои мои колеги дори бяха наети от
професорите си след завършване на образованието си. Университетът разполага и с база
данни на всички фирми, в които е имало стажант от нашия университет в последните 10 години,
което допълнително улеснява търсенето на стаж за 4-тия семестър.
Не бих казала, че имах големи трудности. Но за пръв път живеех извън България и ми
отнемаше около 2-3 месеца да се адаптирам към новата култура и начин на живот. В моя
университет семестрите са много добре структурирани. Още преди началото на семестъра се
публикува програмата на всички лекции и изпити, което улеснява много личната организацията
на студентите. Кремс е малък, красив и спокоен град и бързо се свиква с обстановката.
Студентите от тази програма имат възможност да прекарат една цяла година извън Австрия – в
3-ти или в 5-ти семестър може да се отиде в някой от партньорските университети на IMC (по
желание), аз прекарах 1 семестър в Барселона. В 4-ти семестър е задължителната 22-седмична
практика, която трябва да се случи в друга освен родната държава, а аз избрах Фуертевентура,
един от Канарските острови и работих на рецепцията на един 4-звезден хотел. Организират се
много проекти в различни сфери, като участието в някои се заплаща – аз лично участвах в
проект за подобряването услугите на един манастир-музей в Австрия, както и в един
Европроект анализиращ културния туризъм на държави от южна и югоизточна Европа,
включително и България.

В моят факултет бяхме около 70 човека и за повечето лекции бяхме разделени на 2 групи. Дори
и да напомня донякъде за обучението в гимназията, на мен ми допадаше, защото човек по-
лесно споделя мнения и се чувства по-спокоен да задава въпроси. Много често в лекциите се
развиваха дискусии и се изразяваха мнения, което винаги се е харесвало на професорите ни,
защото показва, че студентите внимават и са концентрирани върху темата. Да учиш в малък
град означава всички да живеят много близко и да ходят на едни и същи места, затова и беше
сравнително лесно да се организира нещо с колегите в свободното време. През първата година
на обучението ми не познавах други българи и не смятам, че имаше особено отношение към
мен като българка. Въпреки че в университета учат основно австрийци, има много чужденци по
програми за обмен и всички са много мили и отворени към културата на другите.
Аз не работих по време на образованието си, имах късмета родителите ми да имат
възможността да поемат разходите ми. Работех само летата между семестрите, когато си бях в
България и имах по-дълга ваканция– първото лято в хотел на рецепция и второто лято по вече
споменатия Европроект.
5. Какъв беше средно месечният размер на изразходваните средства за издръжка в чужбина
Около €600 ми стигаха да си покрия основните разходи в Австрия, в Барселона ми бяха нужни
малко повече, тъй като стандартът на живот в града е малко по-висок.
В Австрия системата на оценяване е от 1 до 5, като 1 е най-високата оценка. Аз завърших с 1.3,
като 1.2 би било оценка „отличен“.
Есента на 2012 трябваше да замина за Великобритания и да започна едногодишен стаж за
хотелската верига „Hilton”, нещо като management trainee. За съжаление, не успяха да ми
изкарат разрешително за работа и не заминах. За добро или зло, края на ноември същата
година се върнах в Австрия и започнах работа в хотел на веригата Kempinski. Прекарах един
зимен сезон там, после ме трансферираха за една година в Берлин, а преди месец започнах
работа в хотела им в Испания.
4 месеца
Опитът от обучение и/или работа в чужбина е незаменим – учи на дисциплина, обогатява
културата и създава приятелства за цял живот. Винаги бих препоръчала на хората да прекарат
известно време извън България. Но не защото в България е лошо, а навсякъде другаде е
хубаво, а защото човек никога не знае кое го прави щастлив и пълноценен преди да е опитал.Не
искам да поощрявам никого да заминава извън България, защото това е решение, което всеки
трябва да вземе сам за себе си. Познавам достатъчно много хора, които са получили
качествено образование и са си намерили след това добра работа по специалността в
България. Познавам и хора, които са се върнали в България след известно време прекарано в
чужбина и се чувстват прекрасно. Никой не избира в коя държава да се роди, затова просто
трябва да се опита. Аз не съм се отказала да се върна в България, просто още има неща, които
да свърша и места, които да видя.

1. Име,Фамилия: Ивелина Георгиева
Ø Име на университета: European
School of Economics – Milan Campus
Ø Град: Милано, Italy
Ø Специалност/срок на обучение: BSc
International Business/3 years
Ø Годишна такса за обучение:
€ 12 700
финансова помощ: Финансова помощ
от родители
Да.
Тъй като това беше първото ми отделяне от родителите ми и се налагаше да живея в чужбина
сама, в началото беше доста трудно самото адаптиране. Но на третия месец вече бях свикнала
и се чувствах прекрасно. За три години Милано определено се превърна в моя втори дом. В
академичен план, получих страхотно отношение, италианците са изключително отворени към
другите народи, любезни и са готови да ти помогнат по най-добрия начин. Определено бих го
препоръчала като град за живеене и обучение.
Специално този университет предлага и стажове в периодите на ваканция и една година
прекарана в някой от другите кампуси на университета. Аз лично не съм се възползвала, но
съм чувала добри отзиви за кампуса в Ню Йорк.
Бих определила Милано като един типичен студентски град, много шумен, пълен с млади хора,
места за забавления и страхотен нощен живот. Атмосферата е специална и човек няма как да не
се влюби в този град. Отношението към българите е същото като към всички останали нации и
не се усеща никаква дискриминация.
Не.

€ 2500
2:2
Продължих обучението си в магистърска степен.
Ще получа диплома за Магистър в края на лятото, надявам се дотогава да имам работа.
Ако кандидат-студентите имат финансова възможност за образование в чужбина, няма никаква
причина да не получат своето образование навън. Такава възможност се дава един път в
живота и си заслужава. Опитът, който човек придобива там, не само академичен, но и самото
израстване на една личност, е невъзможен в страна като България.

1. Име,Фамилия:
Ивелина Георгиева
магистър, др.): Магистър
Ø Име на университета: European
Business School London (Regent's
University London)
Ø Град: Лондон
МА Management- pathway in
International Marketing/16 months
£15 550
финансова помощ: Финансова помощ
от родители
Да.
В академичен план, изключително интензивен курс, 90% от оценяването е върху проекти, а не
изпити, тоест изисква се да имаш доста добра подготовка от Бакалавърската степен. Относно
живота в Лондон, космополитен град с много възможности за създаване на международни
връзки, разнообразие от заведения, забележителности и т.н. Като цяло, хубаво място за
истински студентски живот.
Магистърската програма е за кратък период и не позволява допълнения като Year Abroad, както
при Бакалавър. Стаж е възможен, в период на ваканция-3 месеца.
Студентите в Regent's University London са от цял свят и това е страхотна възможност да се
запознаеш с много различни хора, което пък води и до създаване на много нови контакти, които
остават за цял живот. Относно отношението към българите, от студентите не съм усетила
никаква дискриминация. От друга страна, професорите определено нямат добро мнение за нас,
но пък така ти дават възможност да се доказваш и бориш още по-усърдно, което в последствие
не остава недооценено.
Не.

£2000-2500
PASS
Безработна на този етап.
8. В какъв срок след завършването си намерихте работа по специалността? Ще получа диплома
в края на месец юни, надявам се дотогава да имам работа.
Без отговор.
Ако кандидат-студентите имат финансова възможност за образование в чужбина, няма никаква
причина да не получат своето образование навън. Такава възможност се дава един път в
живота и си заслужава. Опитът, който човек придобива там, не само академичен, но и самото
израстване на една личност, е невъзможен в страна като България.

1. Име,Фамилия: Мелинда Сулай
Ø Име на университета: International
Business School Budapest and Oxford
Brookes University
Ø Град: Будапеща
Международни бизнес отношения
€5000
Да.
В академичен план първата година ми беше трудно, докато разбера системата на университета.
Year Abroad и Placement Year.
Професорите са много приятелски настроени, при затруднения винаги помагат. Към българите
като цяло няма специално отношение. Както професори, така и студенти са имали добро
отношение към мен. Нищо по-различно от това, което имат другите националности.
Да, по време на Placement Year в LAVECO , 10 месеца , real estate market researcher.Отношението
към мен беше много добро, всички бяха много приятелски настроени и ми помагаха.
Средно €800 на месец.
2:1

Сега тепърва завършвам, септември се дипломирам, като се надявам в най-скоро време да се
реализирам.

1. Име,Фамилия: Янита Станева
магистър, др.)
Бакалавър
Ø Име на университета: London School
of Commerce
Ø Град: Лондон, Англия, UK
Business Studies (Hons);30 месеца
Ø Годишна такса за обучение: £4950 за
целия период на обучение ( 2 г.)
Английското общество и система е традиционно и не толерира реформаторите. В този ред на
мисли, университетът е от нов тип и с нов подход. Той не се впуска в класации, не се помещава
във внушителни сгради, няма 300 хектара гори и поляни и няма 200 годишна история. Той е
университет от нов тип. На високите технологии, на креативните и практични образователни
подходи. Университет, който не ти дава самочувствието за принадлежност към дадена
академична общност /нещо което след напускането му разбираш колко е измамно/, а те
подготвя за една динамична и конкурентна среда, каквато е пазара на труда. Той е новатор
спрямо познатите ни и така предпочитани от българите престижни университети.
Разбира се, това не означава, че не трябва да се учи и не означава, че не трябва да се справяш.
Изисквания има. Аз учих наистина здраво и положих усилия, но в крайна сметка за това съм
дошла. Избирането на LSC има едно голямо предимство - ще завършиш бързо. Освен това си в
Лондон. Научаваш много повече неща, отколкото университетските знания. Дипломата и то
бакалавърската, не значи всъщност толкова много, колкото опита, който добиваш. Аз и за
секунда не съжалявам за направения избор и получените знания.
Разбира се, че има и трудности и тежки моменти по време на обучението. Лекциите понякога са
доста сложни и трудни за разбиране и въпреки старанието от преподавателите, трябва да се
разгледа материалът няколко пъти. Курсовите задачи също не са никак малко, нито са лесни.
Това е много добър подход според мен, защото не мисля, че някой от колегите ми би се
примирил с малкото и лесното. Когато всичко ти се събере и идват крайните срокове за
предаване на курсовите работи, идват и датите за изпити и става тежко. Един от най-трудните
ми моменти беше свързан точно с това. Прекарваш с дни в библиотеката и идва момент, в
който просто не знаеш кой ден е и точно коя част от деня е. Но всяка трудност, която ни
предоставя животът, ни учи как да се справяме с подобни ситуации занапред.
Всеки избрал пътя да се обучава в чужбина, трябва да вземе решение - дали ще го приеме като
нещо много трудно, защото ще му липсват всичките близки и приятели и той просто трябва да
издържи и да избута времето, или ще се възползва максимално от възможността, която му е
дадена. Защото можеш да научиш много, да опознаеш много неща..., а това в крайна сметка
наистина е безценно! Но трябва да си отворен към нови запознанства и да гледаш позитивно!

Учебната програма е разпределена в пет семестъра. Между всеки семестър има по 2 седмици
ваканция. При това темпо не са предвидени подобни възможности.
Студентската общност е един конгломерат от националности. Едно невероятно разнообразие от
култури и коктейл от интересни хора. За теб остава да избереш с кои да си близък и с кои не. С
кого е ценно да имаш контакт и кой ще ти е пример, какъв не искаш да бъдеш. Смятам себе си за
щастливка, защото създадох приятелски отношения с интелигентни и начетени хора, с които се
намерихме сред тълпата от другите... Много погрешно е българското схващане, че в английски
университет ще си обграден от англичани. Срещата ми с тази разнолика среда определям като
още едно образование и личностно израстване.
Курса на обучение е стегнат и изчистен от отегчителни предмети и преподаватели. Създадена е
подходяща за учение среда. Поставят се реалистични цели и се СЛЕДИ за тяхното постигане.
Подкрепя се креативността в учебния процес. Залага се на екипна работа. Присъствието на
лекции се отчита с биометрични данни и това практически прави закъсненията и отсъствията
трудни. Технологиите са в основите на целия учебен процес и организация на обучението.
Както в студентските ми години, така и след това не мога да кажа, че съм усетила някакъв
негативизъм или пък съм имала проблеми затова че съм българка. Смятам, че това, което се
изписа в последно време е плод на политически амбиции на някои среди, но в същото време и
не се залъгвам, че една определена група българи с поведението си и нивото на
интелигентност подпомага английските политици и в крайна сметка от това страдат всички.
Повечето хора, които учат тук, работят, защото е наистина ненормално, пари изкарани в
България да се харчат тук, стандартът е поне двоен. А и всеки се чувства много по-добре,
когато е по-независим, нали? Възможности за работа има, но зависи от мотивацията,
амбицията, времето, мястото и т.н. много са факторите. Аз започнах работа на 4-тия месец от
пристигането си. Разбира се там, откъдето започват повечето – McDonald’s. Бях касиер. След
два месеца ми предложиха позицията на отговорник на смяна, но аз напуснах, защото имах
ново предложение. До края на образованието си работих за една еврейска фирма, която се
занимава с организиране на събития. Бях сервитьорка, хостеса, организатор в офиса и
асистент във финансовия отдел. Незабравими години, безценен опит, пътувания, срещи с
различни по ранг и възможности хора. Най-незабравимата ми среща си остава тази с Joe
Cocker...
Смятам, че всички работодатели по света си приличат. Разбира се, аз работих за големи
компании и за моя радост не бих могла да споделя за някаква некоректност или трудности във
взаимоотношенията. При мен винаги е имало стриктни правила, които, ако спазваш със същата
стриктност, няма проблеми и няма изненади. Смятам, че съм оставила добри отзиви за себе си,
защото и от двете места получих отлични референции, а от второто и покана за постоянна
работа, която не приех.
Аз не съм живяла в общежития, само ги видях и се отказах. Мястото, където се намират е далеч,
особено за само момиче – кварталът е опасен и транспортът не е удобен. Мисля, че към днешна
дата, нещата са претърпели развитие, но за съжаление не съм запозната. Освен това до тук, аз
и не съм фен на големите и безсмислени студентски купони за това, живея и до днес на
квартира. Смятам, че средно месечният разход за живот в Англия е нещо твърде относително.
Зависи от града, в който си, от ерията в големите градове и т.н. Същото важи и за Лондон.

Транспортът е фиксиран - със студентското намаление на месец ти е 80 паунда. За храна и
други неща имаш огромен избор, не е нужно да ядеш на ресторант всеки ден. Малко по-скъпо е
от България, но ако си правиш добре сметката е о.к. като цяло. С конкретни цифри няма да
боравя, смятам, че е много субективно.
2:1. За съжаление имах по-големи амбиции...
Вече 2 години, след завършването си, продължавам да живея и работя в Лондон. За сега не
обмислям магистратура, оставила съм я за след известно време. Начертала съм си собствен
кариерен план на развитие и за сега се опитвам да се придържам към него. Доколко ще е
успешен ще покаже времето. След завършването си започнах работа за Financial Ombudsman
Service, а към момента за British Library.

Образование в чужбина - Successful Stories - Issue #2

Образование в чужбина - Successful Stories - Issue #2

Recommended

Recommended

More Related Content

Viewers also liked

Viewers also liked (18)

Similar to Образование в чужбина - Successful Stories - Issue #2

Similar to Образование в чужбина - Successful Stories - Issue #2 (20)

Образование в чужбина - Successful Stories - Issue #2