SEVENTH FRAMEWORKPROGRAMMEМатериалите са отпечатани по проект MORE,финансиран по Седма рамкова програма наЕвропейския съюз...
Седма рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2...
5Доц. д-р Христо Христов, дм, работи в Медицинскиколеж на МУ - Пловдив. От 1988 г. е доцент и ръководителна Катедра по физ...
76Христо Христовзагледа в мъжа, настанил се без покана на столасрещу него. – Толкова ли ми личи, че съм българин?– По нищо...
98или тогава съм ги обикнал. Винаги съм можел дасъзерцавам Мане или Моне, или който и да е отдругите, но Ван Гог... Ван Го...
1110Проф. д-р Стоян Байкушев, дмн, е невролог,неврофизиолог и невропсихолог. За пръв път у насвъвежда нови ЕМГ методики. Б...
12 13Стефан КостяневПроф. д-р Стефан Костянев, дмн, е ръководител наКатедра по патофизиология и Заместник-декан по научнад...
1514Нощ на учените 2010Стефан Костяневна човешкия интелект, защото стига до дълбинитена духовния свят. В афоризмите поняко...
1716Благой МариновДоц. д-р Благой Маринов, дм, е преподавател попатофизиология в Катедра по патофизиоло-гия наМедицински у...
1918Благой Маринов Благой Маринов
2120Никола ЗапряновПроф. д-р Никола Запрянов, дмн. Научни интересив областта на социалната медицина и историята намедицина...
2322Никола Запрянов Никола Запрянов
24 25Никола ЗапряновПавел БалабановД-р Павел Балабанов, дм, e възпитаникна Медицински университет – Пловдив. През2007 г. з...
2726Dreamcatcher *Когато ти си водната невеста,ще бъда сълзите на мрака,във който устни кървави нашепватза рози някога (на...
2928Василий ИшевПроф. д-р Василий Ишев, дм, е с две специалности –медицинска биология и клинична имунология. Заместник-дек...
3130Масло,41 х 33 смВасилий ИшевМасло,50 х 40 смВасилий Ишев
3332Павел НончевГл. ас. д-р Павел Нончев, дм, е преподавател вКатедра по психиатрия към Медицински университет –Пловдив. П...
3534Павел Нончев Павел Нончев
3736Антоанета Караиванова - Павлова е хонору-ванпреподавател по български език към ДЕСО на МУ– Пловдив. Членува в Дружеств...
38 39Проф. д-р Надежда Маджирова, дмн, е ръководителна Катедра по психиатрия и медицинска психология.Автор и съавтор е на ...
4140Впечатления от Алансон, Франция, 2009Впечатления от Алансон II, Франция, 2009Надежда Маджирова Надежда МаджироваМагнол...
4342Парашкева Чолакова-Бояджиева, главен асистентпо медицинска биохимия в МУ - Пловдив, е асоциирандоцент към Международна...
4544Д-р Иван Иванов е лекар-анестезиолог в Катедрапо анестезиология, реанимация и интензивна терапия(КАРИТ) към Медицински...
4746Иван Иванов Иван Иванов
4948Доц. д-р Йорданка Кичева, дф, е била преподавателв Катедрата по биофизика в Меди-цински университет- Пловдив. Има множ...
5150Несподелена любовКъдето и да си във този свят,сърцето ти при мен ще те довежда.Копнежът, силен и богат,в душата ти иск...
5352Георги ПарапановДоц. д-р Георги Парапанов, дм, е име легенда влекарските среди в ІІІ хирургия на МУ – Пловдив.Автор на...
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Almanah 2010 final
Upcoming SlideShare
Loading in...5
×

Almanah 2010 final

990

Published on


НОЩ НА УЧЕНИТЕ – 24 септември 2010 г.

Имаме удоволствието да ви поканим да отразите втората Нощ на учените в Пловдив, организирана от Медицински университет – Пловдив в партньорство с Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, Варненски свободен университет, Шуменски университет, Регионален исторически музей – Бургас, .
Академичната общност приема предизвикателството на инициативата, предложена от Европейската комисия през 2005 г., чиято цел е да популяризира личността и работата на учените, която до голяма степен остава скрита и недооценена от обществото. Идеята е гражданите да прекарат една петъчна вечер в неформална среда с изследователите и академичните преподаватели от своята общност.
Готови сме да направим неочаквани разкрития - ще споделим с Вас своя свят, но не само тази част от него, която е в аудиториите и лабораториите. Предлагаме не лекции и научни експерименти, а истински забавления!
Програмата на Нощта на учените включва: атракции за ученици, учени ще споделят своето хоби – демонстрации на спортни умения, изложби на интересни колекции. Организира се и Турнир по шахмат в памет на известния хирург и шахматист проф. д-р Юри Тошев.
За втори път автори от Медицински университет – Пловдив ще изложат свои творби - живопис и художествена фотография в галерия Ромфея. По време на бенефиса на 24 септември в галерията ще бъдат представени Алманах „Нощ на учените в Пловдив 2010” – художествени творби на автори – преподаватели в Медицински университет – Пловдив и Сборник „Медицината в афоризми и параболи” на проф. д-р Никола Запрянов.
В публичния Дебат за оцеляване (Life Raft Debate) ще се включат известни медицински специалисти, които ще защитават своята дисциплина. Публиката ще оцени кой най-оригинално и мотивирано ще отстоява любимата специалност и така ще заслужи да оцелее с място в спасителния сал. В добре познатия формат на Научното кафене ще имате възможност лично да зададете въпроси на известни учени и да ги откриете в неочаквана и нестандартна светлина.
Преподавателите от Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ще ни въведат в магията на танца – уроци за всички, които ще опитат да усвоят основните стъпк

0 Comments
1 Like
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

No Downloads
Views
Total Views
990
On Slideshare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
0
Actions
Shares
0
Downloads
0
Comments
0
Likes
1
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

Transcript of "Almanah 2010 final"

  1. 1. SEVENTH FRAMEWORKPROGRAMMEМатериалите са отпечатани по проект MORE,финансиран по Седма рамкова програма наЕвропейския съюз за научни изследванияи технологично развитиеMORE OPPORTUNITIES FOR RESEARCHERS IN EUROPEНОЩ НА УЧЕНИТЕ В ПЛОВДИВ 2010Community ResearchE U R O P E A NCOMMISSIONМедицински университетПловдив 2010Medical UniversityPlovdiv 2010
  2. 2. Седма рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013)Подпрограма ХОРАНощ на учените в Пловдив 2010, алманах© Доц. д-р Г. Паскалев и колектив, авторSeventh Framework Programme for Research and Technologicsl Development (2007-2013)Programme PeopleResearchers’ Night 2010ISBN: 978-954-8326-18-6Приятели,За втора поредна година Медицински университет -Пловдив спечели изпълнениена Европейски проект по Седма рамкова програма „Нощ на учените 2010”.Въввеканаинформационнотопроглежданеначовешкатацивилизацияразвитиетона духовността предполага освен високи морални критерии натрупване на основнизнания в избрана област от науката. Те се дават в огнищата на висшето ни образование- университетите. За мнозина учени - лекари, стоматолози и фармацевти съзнателниятстремеж към усъвършенстване на професионалните умения е главна житейска цел.Някои от тях не само успяват да отговорят на високите изисквания в медицинскатанаука и практика, a и да се изявят пълноценно в различни изкуства: рисуване, поезия,музика, фотография и др.Екип от творци отново създаде културен продукт, който отговаряна естетически и духовни приоритети на обществото. Същевременно сеудовлетворява личната нужда от сътворяване на хармония, изкристализиралa валманах “Нощ на учените в Пловдив 2010”. Всеки от авторите е емоционално и духовнообвързан с нашия алма матер. Художници, поети, писатели, преводачи, фотографи,приложници - хора от богата палитра на изящни изкуства - са обединени от светлаидея – безкористен дар от красота и любов за хората.Доц. д-р Георги Паскалев, дмР Е К Т О РМедицински университет - Пловдив
  3. 3. 5Доц. д-р Христо Христов, дм, работи в Медицинскиколеж на МУ - Пловдив. От 1988 г. е доцент и ръководителна Катедра по физиология. Научните му интереси сав областта на ергономията и физиологията на труда,има признати 4 изобретения на хранителни продуктиза рационално, лечебно и специално хранене. Член наСъюза на учените.Литературните интереси датират отдавна. Стихо-сбирката “Сам в дъжда” (2008 г.) е приета много добреот публиката и критиката. Дошло е време да издадемногобройните си есета, стихове, разкази. Има изостреночувство за приемане и пресътворяване на красотата вживота със средствата на човешкото слово. Намиратворческото си амплоа в мисията да спасява ценностии светли мигове от битието.Христо ХристовНощ на учените 2010ПОРТРЕТ В ЕЛИПСАМоливът бягаше по белия лист с такава скорост,че изглеждаше чудно как толкова бързо могатда се появяват красиви линии и да се очертаватподробности на едно лице с очи, уши, коса и всичкодруго. Още по-чудно беше това, че художникътрисуваше и в същото време не откъсваше очи нитоот рисунката, нито от лицето на младото момиче,седнало спокойно на стола пред него.Наоколо буквално гъмжеше от пъстър народ.Туристи на тълпи нахлуваха на Place du Tertre.Глъчката на много езици и безгрижните смеховесякаш идваха, за да потвърдят, че на Площада нахудожниците се идва не само за да се наблюдаварисуването, не толкова да се купи за дребни паринещо, което внуците ще продават за милиони, нои просто така – да се потопи човек в атмосферата,да се почувства част от върха на изкуството. ,,НаМонмартр ли? О, ,,Place du Teretre” ! Когато бяхтам през лятото на осемдесет и осма...”Графичният портрет беше завършен. След кратъкспор с американеца, който се чувстваше компетентенпо всички въпроси, включително и графиката, следпромърмореното от художника ,,Профан проклет”,американците си тръгнаха.Художникът се отпусна на стола, усети, четънката възглавничка не го прави фотьойл, ноблажено притвори очи и околната глъчка мусе стори нежна и приспиваща. Имаше пълнотоправо на минутка почивка, преди да се е появилследващият клиент и чак се стресна, когато чунякой да казва на български: ,,Здрасти!”– Здрасти! – отговори на български и той и се
  4. 4. 76Христо Христовзагледа в мъжа, настанил се без покана на столасрещу него. – Толкова ли ми личи, че съм българин?– По нищо не личи – каза мъжът. – Но бяхнаблизо, когато говореше с американеца и чух,,профан проклет”, което си беше на чист български.– И изоставил темата, каза: – А пък портретът намомичето ми хареса. Браво!Фамилиарният разговор не се харесваше нахудожника.– Като видяхте празен стол решихте да сипочинете, така ли? Нямам нищо против, заповядайте,разполагайте се, чувствайте се като у дома си.Мъжът мълчеше. Художникът също. ,,Дали пък?”– помисли си той и реши да се обади:– Ще се рисуваме ли?– Ще се рисуваме! – дойде изненадващият отговори чак сега художникът се загледа в посетителя спрофесионално око.Мъжът беше между шейсет и седемдесет, по-близо до второто, добре облечен, със скромно иприлично облекло. Приятна физиономия, меки идобри черти, посивяла и оредяла коса и поглед,който те гледаше открито и спокойно, право вочите, готов за контакт.,,Какво ли търси в Париж? – помисли сихудожникът и в съзнанието му изникна образът нанеговия баща, приблизително на същата възраст,интелектуалец без особен успех в кариерата, безнатрупано състояние, с дребни радости и големигрижи. Откога не беше му се обаждал? От когане беше подновявал обещанието си да го поканив Париж, ,,когато се устроя по-добре”. Като че лиза баща му имаше значение как се е устроил. Вглавата му се зароди топло чувство към седналияотсреща човек и той с внимание попита:– Какво точно ще правим? Каква е целта? – Ипонеже човекът мълчеше, добави: – Имам самоедна молба. Нека да не говорим за България.Може би по-късно.– Ще правим портрет! Само молив. И никакворазкрасяване! Всичко както си е.– Добре. Макар че това е необичайно условие.Обикновено хората искат да са малко по-млади ипо възможност много по-хубави.– Остави тези работи. Както си е, нито повече,нито по-малко.После помълча малко и добави с извинителентон:– Извинявай, момче, че направо и безцеремоннозапочнах на ,,ти” без да се познаваме. Рискувам иаз да получа епитет като американеца, но знаешли, това е не защото съм много по-възрастен, азащото така приличаш на моя син... и по години,и по физиономия, даже...– Нали се разбрахме, че ще говорим само запортрета. Може ли да попитам, мислиш ли да гоизпращаш на сина си, за да му чопли сърцето?– Е, доколкото имам нещо на този свят, все насина ми в ръцете ще попадне. Той ми е един. Ноще има и поръчка към портрета. Ако ти кажа закакво ми е, сигурно много ще се смееш.– Опитай, може да дам и някакъв съвет.Мъжът се замисли, поколеба се за момент, послерешително каза:– Можеш да помогнеш, наистина. Бива линапример да го направиш в елипса?– Мога в каквато искаш рамка, защо да не мога,но не е ли малко старомодно? Или искаш да гоокачат на стената, до портретите на дядо ти и набаба ти, които по едновремешната мода често сасе правили в елипси?– До дядо ми и баба ми наистина, но не настената, а на тяхната плоча, защото ще бъдапогребан в същия гроб.– Искаш портрет за гроба си, така ли? –удивенвъзкликна художникът. – Досега не съм изпълнявалтакава поръчка. Защо синът ти да не го окачи,където си иска, а едно фотокопие може да сложии на паметника.– Защо да иска да го окачи някъде? За да ме гледа?За какво да ме гледа? Че съм много хубав? Илимислиш, че портретът ще има огромна художественастойност, всички ще му се възхищават, а в единдалечен ден галериите ще наддават за него?– Е, нямам такива претенции.– А защо нямаш? Знаеш ли защо нямаш такивапретенции? Замислил ли си се някога? Нали човеке толкова голям, колкото...– Знам, знам, но никак не ми си говори за това.– Не ти се говори, така ли? Втора тема заразговор, която отхвърляш. Ами като няма даговорим, рисувай тогава! Ван Гог!Лицето на човека доби намръщен вид, погледътму се отнесе и той се завъртя към улицата и къмтълпата.– Така няма да стане – каза художникът изапочна да нагласява статива и моливите. – Трябвада гледаш към мен и по възможност да не мърдаш.Мъжът насочи показалеца си към художника ипочти ядосан каза:– Затова нямаш претенции. Гледаш и рисуваш,гледаш и рисуваш. Каквото видиш, това рисуваш.Само на очите си ли вярваш? С очите си лирисуваш?– С очите и с ръцете, с какво друго?– Момче, момче, човек нищо не прави само сочите си или само с ръцете си. Човек прави всичкос мозъка си. Ето, ние с теб си говорим от толковавреме, гледаме се, чуваме се, движа се пред теб,ръкомахам, ядосвам се. Всичко това няма ли го вмозъка ти, нищо няма да стане от портрета. Но того има. Сигурен съм, че го има. И като го има,какво чакаш? Сядай и рисувай. Аз за какво съмти? Ще ида да пия едно кафе в бистрото.Художникът го гледаше и сякаш не можеше даразбере човекът шегува ли се, или говори сериозно.А мъжът сериозно продължи:– Нямаш ли впечатления в главата си? Имаш,нали? Тогава нарисувай впечатленията си от мен.Тогава със сигурност ще стане нещо страхотно.– Ти харесваш импресионистите, нали? – разбранай-после художникът.– Естествено, че харесвам импресионистите,кого другиго да харесвам? Фотографите ли? Акоискам да съм точно аз, ще отида да се снимам.Ако искам да знам точно как изглежда църкватав Арл, ще поискам да ми пратят снимка. Акоя има още, защото може и да е паднала. Норазкривеното впечатление на Ван Гог за църкватав Арл е най-хубавата църква на света, не си лисъгласен? ,,Впечатление” е ключовата дума! Зацялото изкуство, което ,,претворява живота”.Претворява, но само ако животът е впечатлил някойтворец с нещо. Защото изкуството, както казваПикасо, е стопроцентова истина и в същото времедвестапроцентова измислица. Не си ли съгласен?– Остана да споря с Пикасо. Но вие, господине,ме настъпахте по мазола – въздъхна художникът,ненадейно преминал на ,,ви”. – Най-голяматапричина да дойда в Париж и да съм всеки ден тук.А вие защо сте в Париж? С какво се занимавате?И какви се тези погребални мисли, за коитонамеквате?– Нищо не намеквам. Направо ви го казвам беззаобикалки. От Пловдив съм. Лекар. Сам поставихдиагнозата си и никой не знае за нея. Остава мипо-малко от година и реших да осъществя еднамечта.– И сте на Монмартр, за да си поръчате портретпри художник?– Може да ви се вижда смешно, младежо, но сеслучва дилетантите понякога да обичат изкуствотоповече от самите творци. Но аз не дойдох в Парижда си поръчам портрет, не! Преди години единден потънах в галерията на импресионистите. Ощебеше в Jeu de pomme. Не че тогава съм ги открилХристо Христов
  5. 5. 98или тогава съм ги обикнал. Винаги съм можел дасъзерцавам Мане или Моне, или който и да е отдругите, но Ван Гог... Ван Гог е нещо друго. Той тепуска да влезеш в мозъка му, разрешава ти да гледашсвета с неговите очи и ти разкрива невероятенсвят, невиждан колорит и те кани да влезеш втози свят и ти обещава много, много впечатления,които стават и твои. Невероятната, омайващапростота на съвършенството. Неочакваните формина красивото, изненадващият глас на цветята...– Никак даже не е смешно, уважаеми докторГаше. Днес видяхте ли се с Ван Гог?– Да, макар че дори ме е срам да кажа, ногалерията D’ Orsey, невероятна във всяко другоотношение, не въздейства толкова силно, колкотостарата галерия на импресионистите. Макар нановото място да има много повече платна. ДокторГаше... къде ви хрумна. Имах един приятелхудожник – Пенчо Паскалев, той ме наричаше,,Доктор Гаше”.– Не ви ли е рисувал?– Не, а и аз все не исках. Отлагахме го запо-късно, докато съдбата отложи завинаги него,а сега ще направи същото и с мен.Мъжът стана от стола и се загледа в кубетатана Сакре кьор, белеещи в потъмняващото небе.На площада светнаха лампи, тълпата туристи нинай-малко не беше намаляла. Постепенно светвашецелият Париж. Времето за рисуване отдавна бешеотминало.– Младежо, ако дойда утре следобед, портретътми ще бъде ли готов?– Не само портретът. Аз ще бъда по-готов отднес. Рисувайки, ще си мисля непрестанно за вас,за приятния разговор днес и за още по-приятния,който ни очаква утре.– Значи портретът ще стане великолепен. Синътми може и да го окачи на стената.– Не се съмнявайте в това! Ще нарисувамвеликолепното си впечатление от нашата среща!***Един топъл следобед на следващото лято.Художникът завършваше портрета на млад мъж,когато с периферното си зрение усети неподвижнитефигури на мъж и жена, които сякаш нямаха наме-рение да мръднат от местата си и чакаха. Той непо навика си претупа работата, освободи се отмладежа, когото рисуваше, и отправи въпросителенпоглед към двойката.– Моля, един портрет на красивата госпожа?– Не, ние не за това – запелтечи мъжът. – Ниеза тези портрети.– Кажете го на български, господине – казахудожникът, познал по плахите и кратки размененидуми между тях сънародници.Любопитното семейство се успокои, че няма дасе налагат дълги обяснения на френски, и тозипът се обади жената:– Тези портрети на таблото ви... те са на нашиядоктор, нали?– Вие от Пловдив ли сте, познавате този чо-век?– Да познаваме го. Той е наш лекар. Многодобър лекар, голям специалист, той ни изпраща.Имаше някаква история – миналата година беше вПариж и един ден се влошило здравето му. Синътму дойде да го вземе, но той не искал да тръгва.Казал, че никога не се е чувствал по-добре, искалда остане в Париж. Докато се приберат, мълчал всамолета, но все нещо се усмихвал. Синът му каза,че имал вид на най-щастливия човек. ,,Излекувахаме Ван Гог и Монмартр”, повтарял. И здраветому оттогава непрекъснато се подобрява, дори сегаработи. Като разбра, че идваме в Париж, помолини да ви намерим. За един портрет в елипса…Художникът не им отговори. На стола преднего сякаш седна възрастният мъж, който такаприличаше на баща му. Мислеше да даде дватапортрета на тези хора. Да, два портрета, защото,след като мъжът не дойде да си прибере рисункатас молив в елипса, художникът нарисува още един,този път с маслени бои. През цялото време, докаторисуваше, мъжът беше пред него, говореше му.,,Ключовата дума е впечатление. Ти можеш, стигада го поискаш!” Портретът стана страхотен. Тойнаписа отдолу ,,Моят доктор Гаше” и се подписа.Много хора го харесаха и мнозина искаха да гокупят, даваха пари, каквито той не можеше даизкара за много месеци рисуване на портрети,даваха пари, които страшно му трябваха, но тойне се раздели с него. Двата портрета неизменновисяха на таблото зад гърба му и тълпата преднего растеше. Само че той рисуваше все по-малкопортрети и все по-често посягаше към масленитебои. Под четката му започнаха да излизат прекраснирисунки. Неговите впечатления.Не, нямаше да им повери тези портрети. Ще имвземе адреса, те ще го заведат при стария доктор,когото той чувстваше като най-добър приятел, ище му ги предаде лично.И без това беше решил, че е крайно време давиди баща си.Христо Христов Христо Христов
  6. 6. 1110Проф. д-р Стоян Байкушев, дмн, е невролог,неврофизиолог и невропсихолог. За пръв път у насвъвежда нови ЕМГ методики. Бил е консултант на ЕМГлаборатории на ИСУЛ, БАН и ВМА-София; приложилпръв в България ТМС за лечебни цели. Член кореспондентна Научното дружество по клинична неврофизиологияв Германия, на Нюйоркската академия на науките,член на научния съвет по неврофизиология на ЕФН.Научната му продукция включва над 220 публикации,30 в чуждестранни списания.Учен и художник. Автор на над 250 картини – за 60години участва в много изложби в България и чужбина(Германия, Полша). Прекланя се пред силата и красотатана природата. Събужда у зрителя желание да изпълнидълга си към Земята майка, да я запази от разрушение.Разкрива неподозирани дълбини от емоции и състоянияв различни вибрации от цвят, форма и идея.Стоян БайкушевИлюминации вогненочервено, 2010Смрачаване, 2009 Плитчини край брега, 2009Нощ на учените 2010 Стоян Байкушев
  7. 7. 12 13Стефан КостяневПроф. д-р Стефан Костянев, дмн, е ръководител наКатедра по патофизиология и Заместник-декан по научнадейност в Медицински университет, Пловдив. Публикуванад 150 научни статии, учебници, монографии с над 400цитира-ния в престижни научни журнали. Специализирав известни медицински университети в Европа.Публикувал е два сборника с афоризми, с които ставачлен на Съюза на българските писатели. В есеистикатасе изявява като деликатен наблюдател на несъразмерничовешки прояви в духовния свят. Позитивен строителс чувствително перо.Нощ на учените 2010Стоян БайкушевИз предговора към книгата „Патоафоризми” на проф. Стефан Костянев„Афористично за афоризмите”Хората поумняват – афоризмите изместихапритчите и басните! Най-безотговорно заявявам,че между любителите на афоризми няма бездарничитатели.Когато се съберат в едно пословица и виц, сеполучава афоризъм – най-малката форма в единголям жанр. Решаващото предимство на афоризмае, че бързо се смила и лесно се помни. С другидуми – деликатес за мързеливи интелектуалци!Не само абсурдната, но и най-обикновенатажитейска ситуация крият в себе си афоризъм. Засъжаление, ние имаме сетива за трънчето в петата,но не и за трънчето в мозъка. Законът за естественияподбор безпощадно пресява остроумията и оставяв езиковата среда само истинските афоризми.И много малко от тях стигат почетното звание„крилата фраза”. Мнението на авторите им нямазначение за тяхната съдба.Авторът на афоризми не е необикновен човек,но не е и съвсем обикновен. Той е фокусник, койтоизважда от неудачите си запомнящи се сентенции ипоказва, че илюзията не противоречи на реалността.Афористикът не се страхува да задава въпроситеси дори на Господ Бог, защото умее да пита.Истина е, че шансът да кажеш нещо обсолютнооригинално, не е по-голям от този да спечелишшестица от тотото. Но въпреки това хоратапродължават да пишат. Лошото е, че няма койда ги чете. И все пак, представете си книга, вкоято са събрани най-добрите афоризми на света.Ето го най-новия Завет! А за тези, чиято библияе интернет - представете си една афористичнаУикипедия!Афоризмите са преотстъпена мъдрост, от която несе помъдрява, но която помага. Книгата с афоризмиможе да се сравни и с юрган, пълен с бълхи. Щомхората се пристрастяват към тях, значи имат нуждаот тях. Оригиналният афоризъм е творчески връхВсред буряи мълнии,2009Мразовитасутрин,2010
  8. 8. 1514Нощ на учените 2010Стефан Костяневна човешкия интелект, защото стига до дълбинитена духовния свят. В афоризмите понякога се чувазвънтенето на счупените окови на мисълта. Е =m.c² - нима това не е блестящ афоризъм?Когато чета сполучливи афоризми, винаги меобзема гордост за творческите възможности начовека. Афоризмите са толкова кратки, че в тяхняма място за повече от една лъжа... Добриятафоризъм експлодира в главата и когато това нестане, причината не е в афоризма, а главата.„Патос” на гръцки означава страдание. Затоваафоризма, който е кратък и безпощаден катодиагноза на болестите в духовната сфера, аз на-рекох патоафоризъм. Разликата е и семантична,защото като лекар по професия, влагам в понятиетопатоафоризъм и медицински привкус. Бих казал,че добрият афоризъм е повече от диагноза - той едиагноза и лечение едновременно. В афо-ризмитечовешката отрова служи за лекарство по същияначин, както змийската отрова в някои лекарства.Добрият афоризъм надживява своя създател. Тойе изстрел във вярната посока, който анонимно секлонира в чуждите умове. Описвайки елегантнипируети във времето, той се припознава от раз-лични автори. Важното е плагиатството да не еумишлено… Aфоризмът е енергийна напитка замислещите, интелектуалният оргазъм, който заразлика от сексуалния, не ти затваря, а ти отваряочите.Писателят докарва читателя до златоноснияпясък и търпеливо му помага да намери златнитезърна, докато авторът на афоризми му ги поднасяна тепсия.Животът прилича на басня без поука... Всичко натози свят е толкова относително, че това изглеждае единствената абсолютна истина. Колкото повечеобощаваме, толкова повече се заблуждаваме. Затовапословиците и афоризмите ни изглеждат толковамъдри. ПАТОАФОРИЗМИ• Божия заповед № 5. Не убивай млади таланти, старипрофесори и смели идеи!• Да не се бърка патофизиология с патофразеоло-гия!• Парцелирането на медицината на отделни дис-циплини разчлени човешкия организъм на части.Патофизиологията полага героични усилия да гисъбере в едно цяло!• Следването по медицина е толкова трудно, че младителекари завършват леко побъркани. Защо не полудяватнапълно, не мога да отговоря. Може би защото гичакат още 40 години учене.• Патофизиологичен каламбур: патологичнатафизио-логия на човека е наука за патологията, кояточовек причинява на физиологията си.• Не позволявайте на правилата да убият изключенията!• Когато психотерапията измества естествената човешкасреда, жълтите вестници стават заместител на анти-депресантите.• Двойки на студентите трябва да се пишат в дваслучая: когато не знаят достатъчно и когато смятат,че знаят достатъчно.• Ако Господ беше питал учените как да направичовека, Старият завет още щеше да е в ръцете нарецензентите.• Седмата Божия заповед гласи: „Не кради!” За пла-гиатство изобщо не става дума.• Системата за научни степени и звания у нас еедно системно заболяване. Затова оцеляват самоиздръжливите.• Науката е по-стара от научните работници, но щеги надживее.Анета Тошева е ръководител на Секция по чуждиезици и старши преподавател по френски език в МУ– Пловдив. Има специализации по съпоставителноезикознание в СУ „Св. Климент Охридски”, в Сорбоната– Париж, в медицинските факултети на университетитев Нант, Реймс и Париж; през 2003 г. е гост лектор вСорбоната. Занимава се и с теория на превода, текстовалингвистика, има множество научни публикации вбългарски и международни издания.Удостоена с Орден на Академичните палми наРепублика Франция.Членува в Дружеството на пловдивските преводачи,получила Годишната награда за превод през 2000 г.Превела 23 книги от френски, канадски и белгийскифренскоезични автори - художествена, научно-популярнаи учебно-справочна литература към различни издателства.Има две номинации за Награда Пловдив за художественпревод – за „Приказки” на Шарл Перо и за „Рускиятлюбовен триъгълник” на Владимир Фьодоровски. Презм. май 2010 г. получава Награда Пловдив за романа„Бляскав живот” на Грегоар Поле.Анета ТошеваНаграда Пловдив е учредена през 1981 г.Престижното отличие представлява пластика, из-работена по проект на скулптора Димчо Павлов.Връчва се ежегодно за изключителни постижения вразделите литература, художествен превод, театър,музика, изобразително изкуство, архитектура,журналистика и фотография.Наградите се раздават в Драматичния театър откмета на Пловдив в навечерието на Националнияпразник на българската писменост и култура 24май. В представите на българския народ празникътсе свързва и с просветителската дей-ност напървоапостолите Светите братя Кирил и Методий.Награда Пловдив, 2010
  9. 9. 1716Благой МариновДоц. д-р Благой Маринов, дм, е преподавател попатофизиология в Катедра по патофизиоло-гия наМедицински университет – Пловдив.Научни интересив областта на физиология и патофизиология нафизическото натоварване, кардиопулмонално натоварване,функционално изследване на дишането и др. Членна Дружество за физиологични науки, Европейскореспираторно общество (ERS) и Българско дружествопо белодробни болести.С фотография се занимава отдавна и чрез нея умееда разказва приказки за чудесата в този живот, едно откоито е магията на водната красота.Нощ на учените 2010Из книгата на Грегоар Поле “Бляскав живот”“-Това е хиатус, разбираш ли, бяло петно, про-бив,внезапен пробив на един дисконтинуитет, разтърсване.Мобилният телефон на Жозеф Конар не е вибрирал,не е звънял: лежи изключен в джоба му. Конарпродължава, впил поглед право в очите на Едит.- За мадам Бовари повратната точка беше балътна Ла Вобиесар, нали така? Внезапното прозрение заедин друг живот, странен повик на съдбата, фаталнапробойна, груба очевидност, дебела черта с молив,безстрастно задраскала думата „немислимо”. Замен това не беше бал, нито някакво събитие, нищозабележително. Подигравка на съдбата: бяха твоитеочила. Просто очилата ти, Едит.- Моите очила ли?- Старите ти рамки за очила, които впрочем вечене носиш. По силата на какво странно изключениевчера бе сложила същите очила, които носеше, когатобяхме заедно, преди - колко беше - двадесет и петгодини? Когато ги разпознах, пръстите ти играехапо рамката, освободиха нещо, което по тайнственначин се съдържаше в нея, нещо съществено илипървостепенно... Гротескно, но непреодолимо. Казвамти, съдбата ми се надсмива.- А работата е съвсем проста: твърде многоплаках във влака на идване. Контактните ми лещизапочнаха изведнъж да ми причиняват болка. Итрябваше да се задоволя с единствения чифт очила,които намерих в апартамента... Вчера нямаше как дасъм лещи, пък и имах мигрена, това е!- Всичко е ужасяващо просто. Животът е толковакристалночист и толкова ясен, Едит, всичко е такадобре подредено. А ние сме толкова късогледи. Гледамепрекалено отблизо, гледаме прекалено отдалече, ноне искаме да видим. Слагаме пъпки, акне, шарка идруги не твърде ласкателни гримове върху лицетона действителността, а то ни се предлага чистои гладко като на ренесансова мадона. И думите,думите, колко са прости, нали? Ясни! Масата сие маса. Виж как децата произнасят думите. Маса!Спомням си Елоиз, когато беше малка. Преди дазапочне да казва изречения, говореше най-вечекато назоваваше нещата. Виждаше маса и казвашес голямо усилие, сякаш създаваше масата: „Маса!”Ако видеше автомобил, казваше: „Автомобил!”. Аковидеше куче, казваше: „Куче!”. Ако видеше цвете,казваше „Двете!” Дълго време грешеше тази дума.И понеже я бях научил, че цветето е „прекрасно”,казваше „двете” и после „красно!”. Виждаш ли, Едит,ето това е голямото изкуство. Да оставиш яснотатада блесне. И се върши с радост: да можеше да явидиш колко радостна беше, когато казваше „двете”.На Едит ú се искаше да попита: „Ти вече не миказваш, че съм прекрасна и че аз съм твоят живот?”.Нейните длани са влажни. Той е облечен като вчера.Сакото му виси на облегалката на стола. Розеткататози път я няма. Навил е ръкавите на ризата синад лактите, които е положил на масата. Едрата мубрадата буза лежи в дланта му, а с другата си ръкаподнася цигара към устните. Има тъмни кръгове,но очите му са големи, примигват рядко и докосватцялата Едит: издълженото ù лице, бледите ù бузи,прекалено силно гримираните ù очи като два паякапод откритото ù чело, опънатите ú назад коси катовчера, ноздрите, които малко се повдигат от дветестрани на носа, болезнената извивка на ушите ù,на които сега висят две детелини от черен седефс три брилянта, черната ù връхна дреха с равнаяка и без ръкави, белите ù ръце, тънки, но меки,бенката над лакътя, китките ù, които се крият и сеоблягат на седалката на скамейката, за да ù помагатда си променя позата и да кръстосва крака, тозипът настрани, извития кръст, вдигнатия ляв краквъв въздуха изпод черна и лека пола, прасеца,подчертан от малък мускул, и черната обувка,отлепена от петата, увиснала и полюляваща се навърха на пръстите.”Анета Тошева
  10. 10. 1918Благой Маринов Благой Маринов
  11. 11. 2120Никола ЗапряновПроф. д-р Никола Запрянов, дмн. Научни интересив областта на социалната медицина и историята намедицината. Автор на над 300 научни публикациии доклади. В МУ - Пловдив е избиран за декан изаместник-ректор. Организира първа националнаконференция по народна медицина в гр. Сопот (1979г.). и ХХVI Международен конгрес по история намедицината в Пловдив през 1978 г. Автор на идейнияпроект за откриване на Дом за красота и мода през1972 г. Почетен член на няколко чуждестранни научниорганизации.От студентски години сътрудничи на различни вест-ници с литературни материали и карикатури. Участвав множество самостоятелни и колективни изложби скарикатури и живопис. Организира първа международнаизложба на художници медици в Пловдив през 1980 г.Разностранно развит учен и творец, отива до глъбинитена познанието – чрез наука и изкуство.Из книгата на проф. Никола Запрянов и Николай Казанджиев "Д-р Стоян Чомаков"Глава първаДЕВЕТ ДНИ ПРЕДИ СБОГУВАНЕТОБарабаните биеха глухо и тържествено. Идещиятот началото на процесията тъжен църковен напевсе губеше в екота им. Под такта на суроватаеднообразна песен без мелодия и думи крачехаизпълнени с гордост и достолепие първенците накняжеството.Беше 14 ноември 1893 година. От Грац идехав София, за да бъдат положени в българсказемя тленните останки на Александър Батенберг.Столицата, в която тъй кратко ту с романтичновдъхновение, ту с неразумна буйност и обиднанедоверчивост бе властвувал първият княз, същатамлада София, която го бе отлъчила на два пътиот себе си, сега го посрещаше за последно сбогомс онази почит, която дъл жим единствено наисторията - добра или зла, но свършена.Сред най-личните участници в тази внушителнацеремония бе и пловдивският първенец д-р СтоянЧомаков. Само след девет дни мнозина от тези,които сега изпращаха до последното му жилищеБатенберга, щяха да дойдат в Пловдив, за дарекат: „Бог да прости!" и да хвърлят шепа пръстнад Чомаковия ковчег. Ала това още никой неподозираше, защото в походката и осанката на старияпоборник имаше - напротив годините - още многожизненост, мъжественост и корава издръжливост.Той и сега вървеше изправен, без пардесю вхладния ден; пешком, без да подири услугата наНощ на учените 2010многобройните файтони и ланда. Кройката на чернияму фрак още повече подчертаваше мъжественатафигура, изтъкваше аристократизма и бранешебележития пловдивчанин от одумките, че сегазнатният потомък на трижди знатните Чалъковцие само един беден, уморен старец.От гарата до съградения в центъра на градамавзолей пътят бе доволно дълъг, за да се проточивремето, пък и върволицата се нижеше бавно,както е редно в такива печални шествия. Чомаковсе задъхваше от умора, но ревниво пазеше да незабележат слабостта му околните. Пословичнатаму гордост, граничеща до упорито сво-енравие, сепроявяваше и в този дребен факт: да не покажестарост и отчаяние, умора и болка. По-младитему спътници в шествието се гушеха зиморничавов палтата, а той крачеше в лекия си фрак, сякашне сещаше студ....На сутринта може би щеше да усети пър-вите болки. Девет дни по-късно сред мъчителнакашлица, плувнал в пот и загубил яснотата навзора си, щеше да склопи завинаги очи в своятопъл и прелестен пловдивски дом. И в този час,научило за кончината му, Народното събрание (далине същото, което му отказа пенсията?) щеше давдигне заседанието си в знак на траур. Върховниятмедицински съвет също щеше да преустановизаседанието си, за да се поклони пред големиябългарски лекар и общественик. Нарочен тренщеше да доведе от столицата в Пловдив князаи министрите начело със Стефан Стамболов. Поулиците - от Мараша и Каршиака, към Джумаяджамия и Небеттепе, щяха да тръгнат опечаленитему съграждани. Тези, които го упрекваха зарадипогрешките и заблудите му, както и тези, които гопоощряваха в тях - всички щяха да се поклонятна останките му. Защото доктор Стоян Чомаковбе станал вече нещо повече от обществен деятелили политик, нещо повече от пионер на младатабългарска медицина - той се бе превърнал вчастица от историята. А нея - историята - трябвада приемем такава, каквато е била...Никола Запрянов
  12. 12. 2322Никола Запрянов Никола Запрянов
  13. 13. 24 25Никола ЗапряновПавел БалабановД-р Павел Балабанов, дм, e възпитаникна Медицински университет – Пловдив. През2007 г. защитава дисертация в Катедра по неврология наМУ. През 2008 г. придобива специалност „неврология”и става асистент. От средата на 2008 г. работи катоспециалист към „Отдел за научни консултации” наЕвропейската агенция по лекарствата.Стиховете му са дълбоки прозрачни езера, в които сеоглежда мъдър извисен дух, струят красота и младежкимечти за единение с природата, любимата, живота.Липсваш ми ...В съня си галя те с устни,но тебе все така те няма.Пак ще те изпусна,протегнал пръсти, гледайки през рамо,като бездомен скитник ще се нося,под строгите усмивки на вината.Целувките ти пак ще просяи ще се гърча в спомена за аромата ти,за да забравя и престана да сънувам,отчаяно прегръщайки нощта,когато устните, които пак целувам,са мои, но едва до сутринта.Hypnagogia*През пръстите ми пак се стичат бисерии падат примирено във калта,кошмари изсред сенките надничащииграят с тях на джамини в нощта.Отново се извивам в пламъцисред неоткрит, митичен ореол,а в мен се къпе целият Атлантик.Усмихвам се. Отново нямам пол.Тапетите се хилят от стените,спасили се от сгърчения хоросан,а капките са (както винаги) сърдити,защото ми завиждат, че съм сам.И не разбират, ще съм сам за кратко,насред стените лабиринт изплели,И ще горчи по малко, малко ще е сладко,и сънен прах по пода ще се стеле.Нощта разголена е съблазнителнои се усмихва през воала на мъглата.Уверена е – скоро ще ме имаи пак ревнува тайно от Зората.* - състояние между будност и сън;***Научих се да плувам в сълзите,за да потърся островчета от надежда.И вече мога да чета въздишкии бос по покриви да тичам. Прегръщам вятъра в косите тисред тънки нишки звездна прежда.В очите ти открих усмивкии вече знам защо обичам!Нощ на учените 2010
  14. 14. 2726Dreamcatcher *Когато ти си водната невеста,ще бъда сълзите на мрака,във който устни кървави нашепватза рози някога (насън) целувани.Когато се събуждаш в треска, във здрача тихо ще те чакамсред дланите на пеещи дърветаи купища мечти недосънувани.Когато те целуна (Спиш ли?),ще се удавя в твоето дихание,ще се огледам в погледа ти за последнои себе си отново в теб ще видя.Сред първата вълна от изтокще се загуби моето стенание,през свитите клепачи щом прогледна,ще мога без сълзи да си отида.* - при американските индианци талисман, окачаван надлеглото, за да защитава спящия от кошмари.***Чуваш ли, когато ти говориполъхът, играещ си с косите ти,докато в стаята ти няма хора?Не питай откъде долитасянката на синьото сияние,сменила тънките стрели на тишината.Не се чуди, че нечие вниманиебезмълвно те обгръща в тъмнината,когато се страхуваш в съня си.Погледнеш ли веднъж звездитене ще задаваш повече въпроси,защото отговори там са скрити.Аз пазя твоите усмивкиот самотата, скуката и злобата,защото Аз съм полъхът в косите ти,докато в стаята ти няма хора.Нощно къпанеПусни Морето сред косите си, да те помилва и да те закриляИ с устни докосни вълните, за да разпениш скритата им страст.Почувствай с кожата си дълбините, където стон се ражда и умира,открий усмивките ми сред скалите - там търпеливо ще те чакам аз.АвтопортретЦелувам настървено капките, за да прикрия сълзите си в дъжда.Усмихвам се, когато плачете, за да не чувствам в себе си студа...и вярвам тихо на лъжите ви, за да не срещна истина случайно.Споделям искрено мечтите си, за да ги пазя сигурно във тайна.Очите си затварям срещу Слънцето, за да почувствам ласката на светлината.Не пия хапчета за болка или сън, за да привиквам постепенно в самотата.Когато спя, завивам се с Надеждата, за да прогоня в сънищата си Живота.И всяка нощ към себе си поглеждам, за да открия вътре в мен Доброто.Павел Балабанов“Какво ме прави толкова различен?” -попитах, плачейки насред мечтите си -“Дали това, че мога да обичам?”“Едва ли ”- отговориха сълзите ми.Без(д)умиеНям съм.Няма го Времето,няма ги мислите.Няма, Луната е бледата съдница.Няма го бремето,няма ги силите,няма ги вече спокойните сънища.Няма го Слънцето,няма ги сенките,няма го свежия дъх на Омразата.Няма го чувството,неми са пейките.Няма останало нищо за казване.Няма проблясъци,няма видения,няма го светлия лъч тишина.Няма догадки,няма съмнения,няма парченца кристална тъма.Няма самотници.Неми са думите,няма любов, красота и желание.Няма те теб, тоест -нямо безумие.Няма да плача.Няма страдание.Няма си.***Огледай се в скръбта наоколо.Няма ги звездите. -Пак ли?Помахай мислено на спомена,и се затичай с клепки натежали,към старата зора, в прегръдкитена сивите самотни минувачи.Заслушай се в шума на стъпкитеи може би ще чуеш, че не плачеш,а просто прах от моите въздишкисе крие под клепачите и чака.Аз знам - това ти казва Вятъръти те целува с устните си в мрака.*** Аз всяка нощ целувам пръстите ти,преди да се запътим без посока,към светове с роса напръскани.Разпервам длани над потока,отвъд безмълвното сияние,към живото туптене в мрака,на незарасналите рани.Покривайки с ръце очите ти, аз чакамда се събуди в теб и в мен зоратана неизживените ни пориви,и здраво сграбчили платнатана хилядите заблудени кораби,да се удавим с тях, развели огъни в бедствие да се превърнем,да си откраднем къс от залеза за спомени изгорим, преди да се завърнем.***Павел Балабанов
  15. 15. 2928Василий ИшевПроф. д-р Василий Ишев, дм, е с две специалности –медицинска биология и клинична имунология. Заместник-декан е на Медицинския факултет и ръководител наКатедра по биология при МУ – Пловдив.Занимава се с живопис от младежки години. Участвале в общи и самостоятелни изложби. Основна линия втворчеството му е търсене на красота и хармония, къдетои да ги наблюдава – в природата, у човека. Яркитетонове на картините непреднамерено предизвиквату зри-теля съпричастност към творческото реене.Съзерцания, изкристализирали във вибрации от цветове.Масло, 50 х 40 смНощ на учените 2010Масло,46 х 38 смВасилий Ишев
  16. 16. 3130Масло,41 х 33 смВасилий ИшевМасло,50 х 40 смВасилий Ишев
  17. 17. 3332Павел НончевГл. ас. д-р Павел Нончев, дм, е преподавател вКатедра по психиатрия към Медицински университет –Пловдив. Професионалните му ангажименти са свързанис психодиагностика, психотерапия, медицинска психологияи др. Член е на Българска психиатрична асоциация иавтор на многобройни научни публикации.Активно сътрудничи и членува в много фото-графскиклубове в страната и чужбина. Изявите му са донеслинационално и международно признание и награди. Финусет за детайла. Кореспондира с духовните измеренияв човешкото битие. Отразява действителността с красотаи светлина - негови естествени съюзници.Нощ на учените 2010 Павел Нончев
  18. 18. 3534Павел Нончев Павел Нончев
  19. 19. 3736Антоанета Караиванова - Павлова е хонору-ванпреподавател по български език към ДЕСО на МУ– Пловдив. Членува в Дружеството на пловдивскитеписатели. Автор на стихосбирките „Следа от дъжд” (2003г.) и „И утре е начало” (2005 г.). Под печат е третатай поетична книга „По тихия път на тревите” (2010 г.).Няма нови познания - всичко е древно и безкрайно.Пътят на всеки е последователност от стъпала, изминатис търпение, любов към себе си и другите. Приемапоезията като форма на живот – спасение. Би искалахората не само да си мислят, а и да знаят кои са. И свсеки дъх да творят любов.И щом Спасителят ни биде разпнат,какво да кажа, на кого, защо ли?След мълнията на нощта се страдаи всеки дъх е по ръба на ножа.След мълнията на нощта просветваи как е трудна всяка първа крачка.Освирепял, страхът гризе от нея,докато бавно изсветлява мракът.В мига, когато нещо си отива,безсмислено е да протягаш длани.Пусни на воля гълъб и въздишкаи смело чакай следващо начало!Антоанета Караиванова-Павлова***След дългото очакване за срещадушите ни познаха се с любов,която на малцина се отреждапо милостта на Божия покров.От две надежди в съдбоносен денроди се път за двама, неизвестен,с гласа на верността определени до пределната си кота верен.В утробата на пътя пукна цвете –като признание за чувства светли.С детето обичта ни ще живеедори да отлетят душите вечни.Нощ на учените 2010ХУДОЖНИКХудожникът съм аз. И всеки денрисувам профила ти, който обожавам,очите, устните, открили в мендостоен изповедник и приятел.Рисувам всеки наш съвместен миг живот,рисувам раждането на сина нии сватбата ни, и църковен свод,под който най-щастлива преминавам. С бои от чувства, с четката незриматворя. Ала показва ми платното,че друг ме наставлява и закриля,че не художникът съм аз, а образ.И в мен отекват съкровени думи:„Над нас отсъждал е самият Бог!”Усещам връзката ни помежду ни.Любими мой, рисувам те с любов.РОПОТАМОПодир снега, дъжда, мъглатапристига слънчев летен ден,пътува с лодка по рекатав часа на тихия ветрец.Отломък скален с лик на лъви лебеди главите скланят.Денят разпалва свойта гръд,накланя се към жарко пладне.Щурмува гледката с лъчи,в простряното море се влива,ще отпътува към безкрая чист,отнесъл силата лъчистана пламналия заник-бряг.Зад хоризонта се стопяваденят – по-бързо и от снягвъв шепите ми. Свечерява.А аз – свидетел на мига,раздухвам в чувствата си огъни газя с мислите в жартана слънчевия летен спомен.МОЛИТВА В сълзите скрила безпокойство,в душата – прошка и обет,дърво божествено съм – с корен,в рода човешки вкоренен.И няма как да не достигнанебето си с възторг и плам.По пътя си не търся титли,които не допускат в храм.В живота ми – наполовина огън,а в другата си част – вода,дано като вълна да могада имам бряг и свобода.Дано се случи, че да бъдаочите на слепеца, врагза подлостта. Дано не съдяомразата, а я възпра.И както пада плод узрял,и както лято се сбогува,след есенния дъжд и здрачкъм вечността да отпътувам.Антоанета Караиванова-Павлова
  20. 20. 38 39Проф. д-р Надежда Маджирова, дмн, е ръководителна Катедра по психиатрия и медицинска психология.Автор и съавтор е на 4 монографии и 14 учебника.Има признати три рационализации. Включена е в 10международни каталога.Рисува от ученически години. Занимава се предимнос графика. Вае дърво, използва сух пастел, рисува настъкло, илюстрира учебници и монографии. За неяЗлатю Бояджиев казва, че нейната "графика е фина катобрюкселска дантела". Участва в много местни, националнии международни изложби, има самостоятелни изяви.За умението си да прониква в невидимия, но осезаемсвят на цветоидеите, е отличена с най-висока наградаза смесена техника на Първата международна изложбаза лекари самодейци от Източна Европа.Парламентът в Будапеща, 1972, смесена техникаНощ на учените 2010Надежда МаджироваВпечатления от Рига, 1987Надежда МаджироваВпечатления от Будапеща, 1972
  21. 21. 4140Впечатления от Алансон, Франция, 2009Впечатления от Алансон II, Франция, 2009Надежда Маджирова Надежда МаджироваМагнолииЛалеЦветеКали
  22. 22. 4342Парашкева Чолакова-Бояджиева, главен асистентпо медицинска биохимия в МУ - Пловдив, е асоциирандоцент към Международната академия на науките – AIS,San Marino, член на СУБ, Пловдив. Преподава биохимияот около 40 години, а от 1989 г. и на английски езикна чуждестранни студенти. Преподава и в ПУ “ПаисийХилендарски” и в УХТ, Пловдив, в AIS, San Marino.Представител на България в Световната Асоциацияна медиците – есперантисти (UMEA). Има около40 публикации, доклади и участия в национални имеждународни научни форуми.Пише стихотворения на български, есперанто,френски, и английски език, има публикувани разкази,есета. Космополитният начин на живот естествено ясвързва с идеите на глобализацията чрез участията йв българската и есперантската международна общност.Нейните стихове са искрени и безискусни като светлитеидеи, на които е посветила живота си.Парашкева Чолакова-БояджиеваПочти “СV”“Очите ми плачат без сълзи,сърцето ми плаче без глас!”,това си повтарях всред тазив душата ми зейнала паст.Шанс втори ми даде Съдбатасъс същия търсен партнъор,но ето, смъртта чрез косатабезмилостен даде отпор.Дали по наследство сама съм,животът така ли върви,или по наклона опасенсе спускам, макар че боли?Щом баба така е живяла,защо да не мога и аз?Тя стиснала зъби, мълчала,а аз го разказвам пред вас.Тук рухна и родната стряха,без корен почувствах се в миг.Надежди все пак ме крепяхада бъда на поста войник.Ех, имах щастливи години.Живеехме мило в квартет,но вихър дойде, раздели ни,остана за спомен портрет.Нощ на учените 2010Да съществувашКак силно искам ти да съществуваш,да мога да те виждам, да те чувам,скришом да мечтая, да те сънувамв минутите на бягство от Всемира.Аз зная, че душата си залъгвам.Най-нежната – дихание-целувка,нищожното докосване-реалностще те разпръснат на безброй частици,отвеяни завинаги в безкрая.И все пак искам ти да съществуваш!ПепеляшкаВ красива бална рокля – кринолин,танцува Пепеляшка.Очите светят и без гримв прегръдка с принц изящен.Махалото е на върха.След миг магията ще рухне.И от принцеса – в пепелтая връщат смут. И бухал.Пантофка малка – знак и зов.Дали ще му признае.Една измислена любов.Но в приказка – така е.КартинаДойде първият есенен ден,дойде плахо и някак смутен.Не сбърка ли момента отреден?Остана ли в почуда изумен.От палав вятър подгоненилистата падат отронени.Килим тъкат чрез танц игрив,килим подвижен и красив,Дърветата в багри различниприемат ласки първични,ласки на вихри опасни –студени, груби и страстни.Парашкева Чолакова-Бояджиева
  23. 23. 4544Д-р Иван Иванов е лекар-анестезиолог в Катедрапо анестезиология, реанимация и интензивна терапия(КАРИТ) към Медицински университет - Пловдив.С фотография се занимава професионално от 2007година. Негови снимки ползват рекламни агенции,издателства, печатници. Художничката Текла Алексиеватвърди: „Снимките на Иван Иванов са едновременнонежни и остро точни, поетични. Напомнят на японскистихове "танка". Чиста поезия!” А скулпторът ИванТотев пояснява: „Фотосите на Иван Иванов са фиксиралиедна хармонична метафизичност - прецизно ситуирани,с вглеждане в детайла, структурата и цвета, с деликатнаи внимателно дозирана ететичност.”Иван ИвановНощ на учените 2010 Иван Иванов
  24. 24. 4746Иван Иванов Иван Иванов
  25. 25. 4948Доц. д-р Йорданка Кичева, дф, е била преподавателв Катедрата по биофизика в Меди-цински университет- Пловдив. Има множество публикации на националнии международни научни форуми. Като учен може да секаже, че е преплувала океана на познанието в областтана биосъвместимостта на синтетичните полимери с многоценни за времето открития, получили международнопризнание.Поезията сама идва при нея отгоре. Връзката напоетесата с изящната словесност се осмисля и чрезлюбовта й към родните Родопи. Има една издаденастихосбирка „Диви карамфили”. Тя e полет на творецакъм небесните прозрения в чо-вешкия живот.Йорданка КичеваБезбрежностНад реката се стеле мъгла,а в душата ти полъх на пролет.Падат есенни тръпни листа,а сърцето се готви за полет.И се питаш как стана така.Малко чудо внезапно се случи.Птичи стихове за цветяи в замяна радост получи.И потъна в море от любов,доброта, благодарност и нежност.Над душите ни Божият зовподарил ни е късче безбрежност.Имаше време, когатоИмаше време, когато,когато копнеех само за теб.Имаше време, когатоизтръпвах, щом те видя.Имаше време, когатоживеех само за теб.Имаше време, когатоти беше всичко за мене.Сега не копнея само за теб.Сега не изтръпвам, щом те видя.Сега не живея само за теб.Сега всъщност съм жива.Нощ на учените 2010СамотаИ толкова години в студ и болкааз чувствам, имам нужда от това,да дойде любовта така желана,да свърши тази тъжна самота.И нечовешки все към нея тичам.И боря се с тъгата и скръбта.Копнежът ми и мен да ме обичатда стане истина сега.И да се случи този миг върховенда слея своята душас душа, която също ме обичаи търси като мене любовта.СбогуванеСбогувам се, любов, с теб, сбогувам се.Изстрадах, изтъгувах те сама.С ореол и смисъл те окичих,а ти измислица си била.Какво че можеш да накараш хоратаи от живота даже да се отрекат.Или в миг да остраниш умората,щом само някой срещне те на път.Какво са власт, пари и слава,ако я няма любовта,сърцето щом е пълно със забрава,нещастен сам със своята душа.А да си сам така е тъжно дажеготов си всичко ти да замениш,за късче миг на обич и надеждасърцето някому да подариш.ЗазоряванеВ тази нощ беззвезднапотръпва весело капчукът.И в тишината непрогледнакопнежът с птичи глас изгука.Мигът отмина. Сладка дрямкапогълна тишината нощна.И свежо крехка утрин святаобрамчи птиче ложе.Мощта на любовтаВ очите ми блести сълза.И тя е пълна с мъка.Отрони ли се на листа,ще отнесе заръка.Че всяка болка е тъга.И всяка болест – болка.Че любовта е светлина.А завистта е малка.Знам, че объркан е светът.Днес черното е бяло.На всичко честно досеганечестността е завидяла.Добре че с нас е любовта.Надеждата ни свята.Че по-добър ще е светът.За мъката – разплата.Знам, носи тя голяма мощ,и вяра, и надежда.И в тази толкоз тъмна нощсветулките довежда.Йорданка Кичева
  26. 26. 5150Несподелена любовКъдето и да си във този свят,сърцето ти при мен ще те довежда.Копнежът, силен и богат,в душата ти искряща ще проглежда.Каква е тази обич, тя не спря!Не прегоря за толкова години.Все търсиш в моите очи искра.Там огънят бушува. И отмина.Копнежът ще те тласкат до смъртта.Веднъж мъжът от все сърце обича.А другото е сляпа самота.С каквито думи и да я наричат.Колко дългоКолко дълго копнях за милувка.Колко дълго сънувах любов.Вярвах, ще ме докосне с целувканякой ден този тих благослов.И надеждата вече отмина.Уморена да чакам, разбрах:гордостта разора ме със мини.Да усетя любов не успях.Но копнежът се върна в сьня ми.И пошепна: Не си ти сама!В теб отдавна гори любовта Ни,протегни просто топла ръка.Дълго, дълго в сърцето я носих.Но забързана в пътя трънлив,Не повярвах, не исках, не молих.Тя дойде с този пролетен стих.Звезден мигАз чакамтози звезден миг,когато свише озаренаще занареждамстих след стих.И нещо свидноще запее в мене.Копнежът ни за красотаоткрива бъдно за надеждата.В Божествения святСълза от пътя светълни зарежда.ПролетПак е пролет. Иде лято.Светло, топло е навън.Светлина блести в листата.Сякаш гледаш чуден сън.Тичат весели децата.Песни, викове и глъч.Вън е пролет. И в треватасе боричкат наведнъж.Весел изворът бълбука.И цветя ухаят в сбор.Вижте, пролетта се пука.Птици сме и пеем в хор.Йорданка КичеваЛучия МиленковаЛучия Миленкова е професионален фотограф къмЦентър за учебна и научна документация и Центърза компютърни системи и комуникации на МУ –Пловдив. Работила е в Българска фотография – цветналаборатория. Новото й хоби е бродерия на гоблении бродирани икони. Чрез тях отразява богатствотона чувства, образи и идеи, натрупаните мълчания,които споделя творчески с хората.Нощ на учените 2010
  27. 27. 5352Георги ПарапановДоц. д-р Георги Парапанов, дм, е име легенда влекарските среди в ІІІ хирургия на МУ – Пловдив.Автор на над 100 научни труда, един от основателитена Българския лекарски съюз.Публикува книгите „Юдино хоро” и „Написаносъс скалпел”. Писателят Георги Стоянов казва, чегероят, „въоръжен със скалпел, застава между животаи смъртта, преизпълнен с решимост да победи болкатаи страданието... Скалпелът на хирурга, осенен отнеуниващото му човеколюбиe, превръща страшнитеделници на страданието в щастливи празници наизцелението. Трябва да бъдем достойни за правата изадълженията на професията, която сме избрали, трябвада отдаваме сърце, талант и знание в името на живота- такова е посланието, което съдържа този неголямсборник, написан с вдъхновение и любов.”Из книгата на доц. Георги Парапанов “Написано със скалпел”ДОКТОРЕ, МОЖЕШЕ ДА СТАНЕШ ИЗВЕСТЕНПри мен дойде пациент с огромна гуша. Рядко бяхвиждал такава големина.- Докторе, идвам при тебе, защото ми казаха, чесамо ти можеш да ми помогнеш.- Как така само аз? Много колеги биха свършилимоята работа. Да, ама като ме прегледат и разпитат,деликатно ми отказват.- Къде си ходил?- В София, в Стара Загора. И тук, в хирур-гиите...Преглеждам го. Пипам гушата - тя се спуска и задгръдната кост. Но има една благоприятна подвижности преценявам, че може да се оперира. Вадил съмподобни гуши. Още повече, че гласът му е ясен, нямасъмнително прорастване към възвратния нерв. Е, имаси рискове, но при коя ли операция ги няма.- Донеси всички изследвания, ще направим някоидопълнителни и решавай кога ще постъпиш.- Днес е петък, в понеделник пристигам.След постъпването му реших да го оперирам в сряда.Зор работа се оказа. Извадих гушата и я претеглих навезната - цели 750 грама.Всичко премина гладко. Изписах пациента на осмияден.Един месец по-късно той пристигна в кабинетами и не можах да го позная. Подмладен, с източенаелегантна шия, на която не се виждаше никакъв белег.- Здравей, докторе! Идвам за контролен преглед.Преглеждам го, пипам шията, цикатрикса - няманикакви уплътнения, всичко е нормално. Накарахго да произнесе няколко високи звука, няколко нискии му казах:Нощ на учените 2010- Браво, всичко е наред. Гласът ти е нормален.- Първо, браво на тебе. Второ, ако не беше запазенгласът ми, щеше да станеш много известен.- Как така?- Много просто, говорител съм на радио Пловдив.Представяш ли си какво щеше да стане?- Защо не ми каза предварително?- Ако ти бях казал, може би нямаше да се съгласишда ме оперираш.Леле - мисля си. Какво чудо щеше да стане, ако мубях пернал нервус рекуренс. Щеше да прокънти целияПловдив, че и областта... Но това беше най-малкиятдерт. Представяте ли си? Сутринта по радио Пловдивсъобщават:- Уважаеми слушатели, една неприятна новина.Нашият колега, водещият говорител на радио Пловдивбе опериран от д-р Парапанов, 3-та хирургия, от гуша.По време на операцията той прекъсва възвратния нерви гласът му напълно се изгубва. Сега той подава жалбаза нанесена щета и т.н., и т.н.И двамата се смеем.ЗАРЪКАТА НА ВАНГАОперирах тежък случай с усложнена язва надванадесетопръстника. Освен това болният бешепретърпял преди десетина години първа операция наспукана язва с перитонит. Сега се налагаше втораоперация заради стеснение, от което не можеше да сехрани. Стомахът му беше станал като гайда. Каквотохапне - повръща. Пациентът нямаше друг шанс освеноперативна интервенция.По време на осъществяването й бях затруднен.Техническото й изпълненине криеше сериозни рискове.Имаше сраствания, които трябваше да се отстранят, зада се осъществи операцията. Налагаше се да отстранядве трети от стомаха по метода на Билрот-2.При освобождаване на напречното дебело черво,то се десерозира /нарушаване на фината покривка/.Накрая дренирах широко коремната кухина. Коремнатастена -за да може да се затвори добре, я подсигурих споставянето на изкуствено полиакрилно платно.На седмия ден след операцията, по средата наоперативния разрез, се отвори дебелочревна фистулаи болният започна да се изхожда от там. С течение навремето на същото място се оформи противоестественанус.Макар че животът му беше извън всяка опасност, азбях притеснен. С немалка тревога му дадох указанияи информирах близки му, че се налага втора етапнаоперация. Трябваше да се ликвидира фистулата и дасе възстанови континюитета на дебелото черво. Товаможеше да стане едва след шест месеца. Изписах го.Хората си тръгнаха потиснати.През лятото бях на почивка на Беглика. Един денна свечеряване пред вилата, в която бях отседнал, еднакола спря и от нея слезе моят пациент. Беше в добросъстояние, засмян, ръкувахме се.- Докторе, намерих те! Праща ме баба Ванга.Ходих при нея, разправих й всичко и я запитах далище се оправя. Знаеш ли какво ми заръча? Да отидешпри тоя, дека те е резал. Па он е много добър и кему кажеш - какви са тия парцали, дека ти ги е турилу корема? Да ги махне! Да ги махне и ке се оправиш.Бях изумен. Това, че съм му слагал изкуствено платно,знаех само аз. Откъде знаеше за това и пророчицата?- Докторе, какви парцали си ми турнал?Засмях се и му обясних, че е било за хубаво.Определих му дата за края на септември. Оперирахго с вълнение, всичко протече гладко. Изрязах 15сантиментра от дебелото черво и го свързах край скрай. На четиринадесетия ден, без каквито и да еусложнения, изписах човека да си ходи по живо поздраво.Той и семейството му бяха безкрайно щастливи. Даси призная, по време на операцията чувствах: бабаВанга ср

×