Uploaded byintrel
1,948 views

Almanah 2010 final

НОЩ НА УЧЕНИТЕ – 24 септември 2010 г. Имаме удоволствието да ви поканим да отразите втората Нощ на учените в Пловдив, организирана от Медицински университет – Пловдив в партньорство с Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, Варненски свободен университет, Шуменски университет, Регионален исторически музей – Бургас, . Академичната общност приема предизвикателството на инициативата, предложена от Европейската комисия през 2005 г., чиято цел е да популяризира личността и работата на учените, която до голяма степен остава скрита и недооценена от обществото. Идеята е гражданите да прекарат една петъчна вечер в неформална среда с изследователите и академичните преподаватели от своята общност. Готови сме да направим неочаквани разкрития - ще споделим с Вас своя свят, но не само тази част от него, която е в аудиториите и лабораториите. Предлагаме не лекции и научни експерименти, а истински забавления! Програмата на Нощта на учените включва: атракции за ученици, учени ще споделят своето хоби – демонстрации на спортни умения, изложби на интересни колекции. Организира се и Турнир по шахмат в памет на известния хирург и шахматист проф. д-р Юри Тошев. За втори път автори от Медицински университет – Пловдив ще изложат свои творби - живопис и художествена фотография в галерия Ромфея. По време на бенефиса на 24 септември в галерията ще бъдат представени Алманах „Нощ на учените в Пловдив 2010” – художествени творби на автори – преподаватели в Медицински университет – Пловдив и Сборник „Медицината в афоризми и параболи” на проф. д-р Никола Запрянов. В публичния Дебат за оцеляване (Life Raft Debate) ще се включат известни медицински специалисти, които ще защитават своята дисциплина. Публиката ще оцени кой най-оригинално и мотивирано ще отстоява любимата специалност и така ще заслужи да оцелее с място в спасителния сал. В добре познатия формат на Научното кафене ще имате възможност лично да зададете въпроси на известни учени и да ги откриете в неочаквана и нестандартна светлина. Преподавателите от Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ще ни въведат в магията на танца – уроци за всички, които ще опитат да усвоят основните стъпк

Embed presentation

SEVENTH FRAMEWORK PROGRAMME Материалите са отпечатани по проект MORE, финансиран по Седма рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания и технологично развитие MORE OPPORTUNITIES FOR RESEARCHERS IN EUROPE НОЩ НА УЧЕНИТЕ В ПЛОВДИВ 2010 Community Research E U R O P E A N COMMISSION Медицински университет Пловдив 2010 Medical University Plovdiv 2010
Седма рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013) Подпрограма ХОРА Нощ на учените в Пловдив 2010, алманах © Доц. д-р Г. Паскалев и колектив, автор Seventh Framework Programme for Research and Technologicsl Development (2007-2013) Programme People Researchers’ Night 2010 ISBN: 978-954-8326-18-6 Приятели, За втора поредна година Медицински университет -Пловдив спечели изпълнение на Европейски проект по Седма рамкова програма „Нощ на учените 2010”. Въввеканаинформационнотопроглежданеначовешкатацивилизацияразвитието на духовността предполага освен високи морални критерии натрупване на основни знания в избрана област от науката. Те се дават в огнищата на висшето ни образование - университетите. За мнозина учени - лекари, стоматолози и фармацевти съзнателният стремеж към усъвършенстване на професионалните умения е главна житейска цел. Някои от тях не само успяват да отговорят на високите изисквания в медицинската наука и практика, a и да се изявят пълноценно в различни изкуства: рисуване, поезия, музика, фотография и др. Екип от творци отново създаде културен продукт, който отговаря на естетически и духовни приоритети на обществото. Същевременно се удовлетворява личната нужда от сътворяване на хармония, изкристализиралa в алманах “Нощ на учените в Пловдив 2010”. Всеки от авторите е емоционално и духовно обвързан с нашия алма матер. Художници, поети, писатели, преводачи, фотографи, приложници - хора от богата палитра на изящни изкуства - са обединени от светла идея – безкористен дар от красота и любов за хората. Доц. д-р Георги Паскалев, дм Р Е К Т О Р Медицински университет - Пловдив
5 Доц. д-р Христо Христов, дм, работи в Медицински колеж на МУ - Пловдив. От 1988 г. е доцент и ръководител на Катедра по физиология. Научните му интереси са в областта на ергономията и физиологията на труда, има признати 4 изобретения на хранителни продукти за рационално, лечебно и специално хранене. Член на Съюза на учените. Литературните интереси датират отдавна. Стихо- сбирката “Сам в дъжда” (2008 г.) е приета много добре от публиката и критиката. Дошло е време да издаде многобройните си есета, стихове, разкази. Има изострено чувство за приемане и пресътворяване на красотата в живота със средствата на човешкото слово. Намира творческото си амплоа в мисията да спасява ценности и светли мигове от битието. Христо Христов Нощ на учените 2010 ПОРТРЕТ В ЕЛИПСА Моливът бягаше по белия лист с такава скорост, че изглеждаше чудно как толкова бързо могат да се появяват красиви линии и да се очертават подробности на едно лице с очи, уши, коса и всичко друго. Още по-чудно беше това, че художникът рисуваше и в същото време не откъсваше очи нито от рисунката, нито от лицето на младото момиче, седнало спокойно на стола пред него. Наоколо буквално гъмжеше от пъстър народ. Туристи на тълпи нахлуваха на Place du Tertre. Глъчката на много езици и безгрижните смехове сякаш идваха, за да потвърдят, че на Площада на художниците се идва не само за да се наблюдава рисуването, не толкова да се купи за дребни пари нещо, което внуците ще продават за милиони, но и просто така – да се потопи човек в атмосферата, да се почувства част от върха на изкуството. ,,На Монмартр ли? О, ,,Place du Teretre” ! Когато бях там през лятото на осемдесет и осма...” Графичният портрет беше завършен. След кратък спор с американеца, който се чувстваше компетентен по всички въпроси, включително и графиката, след промърмореното от художника ,,Профан проклет”, американците си тръгнаха. Художникът се отпусна на стола, усети, че тънката възглавничка не го прави фотьойл, но блажено притвори очи и околната глъчка му се стори нежна и приспиваща. Имаше пълното право на минутка почивка, преди да се е появил следващият клиент и чак се стресна, когато чу някой да казва на български: ,,Здрасти!” – Здрасти! – отговори на български и той и се
76 Христо Христов загледа в мъжа, настанил се без покана на стола срещу него. – Толкова ли ми личи, че съм българин? – По нищо не личи – каза мъжът. – Но бях наблизо, когато говореше с американеца и чух ,,профан проклет”, което си беше на чист български. – И изоставил темата, каза: – А пък портретът на момичето ми хареса. Браво! Фамилиарният разговор не се харесваше на художника. – Като видяхте празен стол решихте да си починете, така ли? Нямам нищо против, заповядайте, разполагайте се, чувствайте се като у дома си. Мъжът мълчеше. Художникът също. ,,Дали пък?” – помисли си той и реши да се обади: – Ще се рисуваме ли? – Ще се рисуваме! – дойде изненадващият отговор и чак сега художникът се загледа в посетителя с професионално око. Мъжът беше между шейсет и седемдесет, по- близо до второто, добре облечен, със скромно и прилично облекло. Приятна физиономия, меки и добри черти, посивяла и оредяла коса и поглед, който те гледаше открито и спокойно, право в очите, готов за контакт. ,,Какво ли търси в Париж? – помисли си художникът и в съзнанието му изникна образът на неговия баща, приблизително на същата възраст, интелектуалец без особен успех в кариерата, без натрупано състояние, с дребни радости и големи грижи. Откога не беше му се обаждал? От кога не беше подновявал обещанието си да го покани в Париж, ,,когато се устроя по-добре”. Като че ли за баща му имаше значение как се е устроил. В главата му се зароди топло чувство към седналия отсреща човек и той с внимание попита: – Какво точно ще правим? Каква е целта? – И понеже човекът мълчеше, добави: – Имам само една молба. Нека да не говорим за България. Може би по-късно. – Ще правим портрет! Само молив. И никакво разкрасяване! Всичко както си е. – Добре. Макар че това е необичайно условие. Обикновено хората искат да са малко по-млади и по възможност много по-хубави. – Остави тези работи. Както си е, нито повече, нито по-малко. После помълча малко и добави с извинителен тон: – Извинявай, момче, че направо и безцеремонно започнах на ,,ти” без да се познаваме. Рискувам и аз да получа епитет като американеца, но знаеш ли, това е не защото съм много по-възрастен, а защото така приличаш на моя син... и по години ,и по физиономия, даже... – Нали се разбрахме, че ще говорим само за портрета. Може ли да попитам, мислиш ли да го изпращаш на сина си, за да му чопли сърцето? – Е, доколкото имам нещо на този свят, все на сина ми в ръцете ще попадне. Той ми е един. Но ще има и поръчка към портрета. Ако ти кажа за какво ми е, сигурно много ще се смееш. – Опитай, може да дам и някакъв съвет. Мъжът се замисли, поколеба се за момент, после решително каза: – Можеш да помогнеш, наистина. Бива ли например да го направиш в елипса? – Мога в каквато искаш рамка, защо да не мога, но не е ли малко старомодно? Или искаш да го окачат на стената, до портретите на дядо ти и на баба ти, които по едновремешната мода често са се правили в елипси? – До дядо ми и баба ми наистина, но не на стената, а на тяхната плоча, защото ще бъда погребан в същия гроб. – Искаш портрет за гроба си, така ли? –удивен възкликна художникът. – Досега не съм изпълнявал такава поръчка. Защо синът ти да не го окачи, където си иска, а едно фотокопие може да сложи и на паметника. – Защо да иска да го окачи някъде? За да ме гледа? За какво да ме гледа? Че съм много хубав? Или мислиш, че портретът ще има огромна художествена стойност, всички ще му се възхищават, а в един далечен ден галериите ще наддават за него? – Е, нямам такива претенции. – А защо нямаш? Знаеш ли защо нямаш такива претенции? Замислил ли си се някога? Нали човек е толкова голям, колкото... – Знам, знам, но никак не ми си говори за това. – Не ти се говори, така ли? Втора тема за разговор, която отхвърляш. Ами като няма да говорим, рисувай тогава! Ван Гог! Лицето на човека доби намръщен вид, погледът му се отнесе и той се завъртя към улицата и към тълпата. – Така няма да стане – каза художникът и започна да нагласява статива и моливите. – Трябва да гледаш към мен и по възможност да не мърдаш. Мъжът насочи показалеца си към художника и почти ядосан каза: – Затова нямаш претенции. Гледаш и рисуваш, гледаш и рисуваш. Каквото видиш, това рисуваш. Само на очите си ли вярваш? С очите си ли рисуваш? – С очите и с ръцете, с какво друго? – Момче, момче, човек нищо не прави само с очите си или само с ръцете си. Човек прави всичко с мозъка си. Ето, ние с теб си говорим от толкова време, гледаме се, чуваме се, движа се пред теб, ръкомахам, ядосвам се. Всичко това няма ли го в мозъка ти, нищо няма да стане от портрета. Но то го има. Сигурен съм, че го има. И като го има, какво чакаш? Сядай и рисувай. Аз за какво съм ти? Ще ида да пия едно кафе в бистрото. Художникът го гледаше и сякаш не можеше да разбере човекът шегува ли се, или говори сериозно. А мъжът сериозно продължи: – Нямаш ли впечатления в главата си? Имаш, нали? Тогава нарисувай впечатленията си от мен. Тогава със сигурност ще стане нещо страхотно. – Ти харесваш импресионистите, нали? – разбра най-после художникът. – Естествено, че харесвам импресионистите, кого другиго да харесвам? Фотографите ли? Ако искам да съм точно аз, ще отида да се снимам. Ако искам да знам точно как изглежда църквата в Арл, ще поискам да ми пратят снимка. Ако я има още, защото може и да е паднала. Но разкривеното впечатление на Ван Гог за църквата в Арл е най-хубавата църква на света, не си ли съгласен? ,,Впечатление” е ключовата дума! За цялото изкуство, което ,,претворява живота”. Претворява, но само ако животът е впечатлил някой творец с нещо. Защото изкуството, както казва Пикасо, е стопроцентова истина и в същото време двестапроцентова измислица. Не си ли съгласен? – Остана да споря с Пикасо. Но вие, господине, ме настъпахте по мазола – въздъхна художникът, ненадейно преминал на ,,ви”. – Най-голямата причина да дойда в Париж и да съм всеки ден тук. А вие защо сте в Париж? С какво се занимавате? И какви се тези погребални мисли, за които намеквате? – Нищо не намеквам. Направо ви го казвам без заобикалки. От Пловдив съм. Лекар. Сам поставих диагнозата си и никой не знае за нея. Остава ми по-малко от година и реших да осъществя една мечта. – И сте на Монмартр, за да си поръчате портрет при художник? – Може да ви се вижда смешно, младежо, но се случва дилетантите понякога да обичат изкуството повече от самите творци. Но аз не дойдох в Париж да си поръчам портрет, не! Преди години един ден потънах в галерията на импресионистите. Още беше в Jeu de pomme. Не че тогава съм ги открил Христо Христов
98 или тогава съм ги обикнал. Винаги съм можел да съзерцавам Мане или Моне, или който и да е от другите, но Ван Гог... Ван Гог е нещо друго. Той те пуска да влезеш в мозъка му, разрешава ти да гледаш света с неговите очи и ти разкрива невероятен свят, невиждан колорит и те кани да влезеш в този свят и ти обещава много, много впечатления, които стават и твои. Невероятната, омайваща простота на съвършенството. Неочакваните форми на красивото, изненадващият глас на цветята... – Никак даже не е смешно, уважаеми доктор Гаше. Днес видяхте ли се с Ван Гог? – Да, макар че дори ме е срам да кажа, но галерията D’ Orsey, невероятна във всяко друго отношение, не въздейства толкова силно, колкото старата галерия на импресионистите. Макар на новото място да има много повече платна. Доктор Гаше... къде ви хрумна. Имах един приятел художник – Пенчо Паскалев, той ме наричаше ,,Доктор Гаше”. – Не ви ли е рисувал? – Не, а и аз все не исках. Отлагахме го за по-късно, докато съдбата отложи завинаги него, а сега ще направи същото и с мен. Мъжът стана от стола и се загледа в кубетата на Сакре кьор, белеещи в потъмняващото небе. На площада светнаха лампи, тълпата туристи ни най-малко не беше намаляла. Постепенно светваше целият Париж. Времето за рисуване отдавна беше отминало. – Младежо, ако дойда утре следобед, портретът ми ще бъде ли готов? – Не само портретът. Аз ще бъда по-готов от днес. Рисувайки, ще си мисля непрестанно за вас, за приятния разговор днес и за още по-приятния, който ни очаква утре. – Значи портретът ще стане великолепен. Синът ми може и да го окачи на стената. – Не се съмнявайте в това! Ще нарисувам великолепното си впечатление от нашата среща! *** Един топъл следобед на следващото лято. Художникът завършваше портрета на млад мъж, когато с периферното си зрение усети неподвижните фигури на мъж и жена, които сякаш нямаха наме- рение да мръднат от местата си и чакаха. Той не по навика си претупа работата, освободи се от младежа, когото рисуваше, и отправи въпросителен поглед към двойката. – Моля, един портрет на красивата госпожа? – Не, ние не за това – запелтечи мъжът. – Ние за тези портрети. – Кажете го на български, господине – каза художникът, познал по плахите и кратки разменени думи между тях сънародници. Любопитното семейство се успокои, че няма да се налагат дълги обяснения на френски, и този път се обади жената: – Тези портрети на таблото ви... те са на нашия доктор, нали? – Вие от Пловдив ли сте, познавате този чо-век? – Да познаваме го. Той е наш лекар. Много добър лекар, голям специалист, той ни изпраща. Имаше някаква история – миналата година беше в Париж и един ден се влошило здравето му. Синът му дойде да го вземе, но той не искал да тръгва. Казал, че никога не се е чувствал по-добре, искал да остане в Париж. Докато се приберат, мълчал в самолета, но все нещо се усмихвал. Синът му каза, че имал вид на най-щастливия човек. ,,Излекуваха ме Ван Гог и Монмартр”, повтарял. И здравето му оттогава непрекъснато се подобрява, дори сега работи. Като разбра, че идваме в Париж, помоли ни да ви намерим. За един портрет в елипса… Художникът не им отговори. На стола пред него сякаш седна възрастният мъж, който така приличаше на баща му. Мислеше да даде двата портрета на тези хора. Да, два портрета, защото, след като мъжът не дойде да си прибере рисунката с молив в елипса, художникът нарисува още един, този път с маслени бои. През цялото време, докато рисуваше, мъжът беше пред него, говореше му. ,,Ключовата дума е впечатление. Ти можеш, стига да го поискаш!” Портретът стана страхотен. Той написа отдолу ,,Моят доктор Гаше” и се подписа. Много хора го харесаха и мнозина искаха да го купят, даваха пари, каквито той не можеше да изкара за много месеци рисуване на портрети, даваха пари, които страшно му трябваха, но той не се раздели с него. Двата портрета неизменно висяха на таблото зад гърба му и тълпата пред него растеше. Само че той рисуваше все по-малко портрети и все по-често посягаше към маслените бои. Под четката му започнаха да излизат прекрасни рисунки. Неговите впечатления. Не, нямаше да им повери тези портрети. Ще им вземе адреса, те ще го заведат при стария доктор, когото той чувстваше като най-добър приятел, и ще му ги предаде лично. И без това беше решил, че е крайно време да види баща си. Христо Христов Христо Христов
1110 Проф. д-р Стоян Байкушев, дмн, е невролог, неврофизиолог и невропсихолог. За пръв път у нас въвежда нови ЕМГ методики. Бил е консултант на ЕМГ лаборатории на ИСУЛ, БАН и ВМА-София; приложил пръв в България ТМС за лечебни цели. Член кореспондент на Научното дружество по клинична неврофизиология в Германия, на Нюйоркската академия на науките, член на научния съвет по неврофизиология на ЕФН. Научната му продукция включва над 220 публикации, 30 в чуждестранни списания. Учен и художник. Автор на над 250 картини – за 60 години участва в много изложби в България и чужбина (Германия, Полша). Прекланя се пред силата и красотата на природата. Събужда у зрителя желание да изпълни дълга си към Земята майка, да я запази от разрушение. Разкрива неподозирани дълбини от емоции и състояния в различни вибрации от цвят, форма и идея.Стоян Байкушев Илюминации в огненочервено, 2010 Смрачаване, 2009 Плитчини край брега, 2009 Нощ на учените 2010 Стоян Байкушев
12 13 Стефан Костянев Проф. д-р Стефан Костянев, дмн, е ръководител на Катедра по патофизиология и Заместник-декан по научна дейност в Медицински университет, Пловдив. Публикува над 150 научни статии, учебници, монографии с над 400 цитира-ния в престижни научни журнали. Специализира в известни медицински университети в Европа. Публикувал е два сборника с афоризми, с които става член на Съюза на българските писатели. В есеистиката се изявява като деликатен наблюдател на несъразмерни човешки прояви в духовния свят. Позитивен строител с чувствително перо. Нощ на учените 2010Стоян Байкушев Из предговора към книгата „Патоафоризми” на проф. Стефан Костянев „Афористично за афоризмите” Хората поумняват – афоризмите изместиха притчите и басните! Най-безотговорно заявявам, че между любителите на афоризми няма бездарни читатели. Когато се съберат в едно пословица и виц, се получава афоризъм – най-малката форма в един голям жанр. Решаващото предимство на афоризма е, че бързо се смила и лесно се помни. С други думи – деликатес за мързеливи интелектуалци! Не само абсурдната, но и най-обикновената житейска ситуация крият в себе си афоризъм. За съжаление, ние имаме сетива за трънчето в петата, но не и за трънчето в мозъка. Законът за естествения подбор безпощадно пресява остроумията и оставя в езиковата среда само истинските афоризми. И много малко от тях стигат почетното звание „крилата фраза”. Мнението на авторите им няма значение за тяхната съдба. Авторът на афоризми не е необикновен човек, но не е и съвсем обикновен. Той е фокусник, който изважда от неудачите си запомнящи се сентенции и показва, че илюзията не противоречи на реалността. Афористикът не се страхува да задава въпросите си дори на Господ Бог, защото умее да пита. Истина е, че шансът да кажеш нещо обсолютно оригинално, не е по-голям от този да спечелиш шестица от тотото. Но въпреки това хората продължават да пишат. Лошото е, че няма кой да ги чете. И все пак, представете си книга, в която са събрани най-добрите афоризми на света. Ето го най-новия Завет! А за тези, чиято библия е интернет - представете си една афористична Уикипедия! Афоризмите са преотстъпена мъдрост, от която не се помъдрява, но която помага. Книгата с афоризми може да се сравни и с юрган, пълен с бълхи. Щом хората се пристрастяват към тях, значи имат нужда от тях. Оригиналният афоризъм е творчески връх Всред буря и мълнии, 2009 Мразовита сутрин, 2010
1514 Нощ на учените 2010Стефан Костянев на човешкия интелект, защото стига до дълбините на духовния свят. В афоризмите понякога се чува звънтенето на счупените окови на мисълта. Е = m.c² - нима това не е блестящ афоризъм? Когато чета сполучливи афоризми, винаги ме обзема гордост за творческите възможности на човека. Афоризмите са толкова кратки, че в тях няма място за повече от една лъжа... Добрият афоризъм експлодира в главата и когато това не стане, причината не е в афоризма, а главата. „Патос” на гръцки означава страдание. Затова афоризма, който е кратък и безпощаден като диагноза на болестите в духовната сфера, аз на- рекох патоафоризъм. Разликата е и семантична, защото като лекар по професия, влагам в понятието патоафоризъм и медицински привкус. Бих казал, че добрият афоризъм е повече от диагноза - той е диагноза и лечение едновременно. В афо-ризмите човешката отрова служи за лекарство по същия начин, както змийската отрова в някои лекарства. Добрият афоризъм надживява своя създател. Той е изстрел във вярната посока, който анонимно се клонира в чуждите умове. Описвайки елегантни пируети във времето, той се припознава от раз- лични автори. Важното е плагиатството да не е умишлено… Aфоризмът е енергийна напитка за мислещите, интелектуалният оргазъм, който за разлика от сексуалния, не ти затваря, а ти отваря очите. Писателят докарва читателя до златоносния пясък и търпеливо му помага да намери златните зърна, докато авторът на афоризми му ги поднася на тепсия. Животът прилича на басня без поука... Всичко на този свят е толкова относително, че това изглежда е единствената абсолютна истина. Колкото повече обощаваме, толкова повече се заблуждаваме. Затова пословиците и афоризмите ни изглеждат толкова мъдри. ПАТОАФОРИЗМИ • Божия заповед № 5. Не убивай млади таланти, стари професори и смели идеи! • Да не се бърка патофизиология с патофразеоло-гия! • Парцелирането на медицината на отделни дис- циплини разчлени човешкия организъм на части. Патофизиологията полага героични усилия да ги събере в едно цяло! • Следването по медицина е толкова трудно, че младите лекари завършват леко побъркани. Защо не полудяват напълно, не мога да отговоря. Може би защото ги чакат още 40 години учене. • Патофизиологичен каламбур: патологичната физио-логия на човека е наука за патологията, която човек причинява на физиологията си. • Не позволявайте на правилата да убият изключенията! • Когато психотерапията измества естествената човешка среда, жълтите вестници стават заместител на анти- депресантите. • Двойки на студентите трябва да се пишат в два случая: когато не знаят достатъчно и когато смятат, че знаят достатъчно. • Ако Господ беше питал учените как да направи човека, Старият завет още щеше да е в ръцете на рецензентите. • Седмата Божия заповед гласи: „Не кради!” За пла- гиатство изобщо не става дума. • Системата за научни степени и звания у нас е едно системно заболяване. Затова оцеляват само издръжливите. • Науката е по-стара от научните работници, но ще ги надживее. Анета Тошева е ръководител на Секция по чужди езици и старши преподавател по френски език в МУ – Пловдив. Има специализации по съпоставително езикознание в СУ „Св. Климент Охридски”, в Сорбоната – Париж, в медицинските факултети на университетите в Нант, Реймс и Париж; през 2003 г. е гост лектор в Сорбоната. Занимава се и с теория на превода, текстова лингвистика, има множество научни публикации в български и международни издания. Удостоена с Орден на Академичните палми на Република Франция. Членува в Дружеството на пловдивските преводачи, получила Годишната награда за превод през 2000 г. Превела 23 книги от френски, канадски и белгийски френскоезични автори - художествена, научно-популярна и учебно-справочна литература към различни издателства. Има две номинации за Награда Пловдив за художествен превод – за „Приказки” на Шарл Перо и за „Руският любовен триъгълник” на Владимир Фьодоровски. През м. май 2010 г. получава Награда Пловдив за романа „Бляскав живот” на Грегоар Поле. Анета Тошева Награда Пловдив е учредена през 1981 г. Престижното отличие представлява пластика, из- работена по проект на скулптора Димчо Павлов. Връчва се ежегодно за изключителни постижения в разделите литература, художествен превод, театър, музика, изобразително изкуство, архитектура, журналистика и фотография. Наградите се раздават в Драматичния театър от кмета на Пловдив в навечерието на Националния празник на българската писменост и култура 24 май. В представите на българския народ празникът се свързва и с просветителската дей-ност на първоапостолите Светите братя Кирил и Методий. Награда Пловдив, 2010
1716 Благой Маринов Доц. д-р Благой Маринов, дм, е преподавател по патофизиология в Катедра по патофизиоло-гия на Медицински университет – Пловдив.Научни интереси в областта на физиология и патофизиология на физическото натоварване, кардиопулмонално натоварване, функционално изследване на дишането и др. Член на Дружество за физиологични науки, Европейско респираторно общество (ERS) и Българско дружество по белодробни болести. С фотография се занимава отдавна и чрез нея умее да разказва приказки за чудесата в този живот, едно от които е магията на водната красота. Нощ на учените 2010 Из книгата на Грегоар Поле “Бляскав живот” “-Това е хиатус, разбираш ли, бяло петно, про-бив, внезапен пробив на един дисконтинуитет, разтърсване. Мобилният телефон на Жозеф Конар не е вибрирал, не е звънял: лежи изключен в джоба му. Конар продължава, впил поглед право в очите на Едит. - За мадам Бовари повратната точка беше балът на Ла Вобиесар, нали така? Внезапното прозрение за един друг живот, странен повик на съдбата, фатална пробойна, груба очевидност, дебела черта с молив, безстрастно задраскала думата „немислимо”. За мен това не беше бал, нито някакво събитие, нищо забележително. Подигравка на съдбата: бяха твоите очила. Просто очилата ти, Едит. - Моите очила ли? - Старите ти рамки за очила, които впрочем вече не носиш. По силата на какво странно изключение вчера бе сложила същите очила, които носеше, когато бяхме заедно, преди - колко беше - двадесет и пет години? Когато ги разпознах, пръстите ти играеха по рамката, освободиха нещо, което по тайнствен начин се съдържаше в нея, нещо съществено или първостепенно... Гротескно, но непреодолимо. Казвам ти, съдбата ми се надсмива. - А работата е съвсем проста: твърде много плаках във влака на идване. Контактните ми лещи започнаха изведнъж да ми причиняват болка. И трябваше да се задоволя с единствения чифт очила, които намерих в апартамента... Вчера нямаше как да съм лещи, пък и имах мигрена, това е! - Всичко е ужасяващо просто. Животът е толкова кристалночист и толкова ясен, Едит, всичко е така добре подредено. А ние сме толкова късогледи. Гледаме прекалено отблизо, гледаме прекалено отдалече, но не искаме да видим. Слагаме пъпки, акне, шарка и други не твърде ласкателни гримове върху лицето на действителността, а то ни се предлага чисто и гладко като на ренесансова мадона. И думите, думите, колко са прости, нали? Ясни! Масата си е маса. Виж как децата произнасят думите. Маса! Спомням си Елоиз, когато беше малка. Преди да започне да казва изречения, говореше най-вече като назоваваше нещата. Виждаше маса и казваше с голямо усилие, сякаш създаваше масата: „Маса!” Ако видеше автомобил, казваше: „Автомобил!”. Ако видеше куче, казваше: „Куче!”. Ако видеше цвете, казваше „Двете!” Дълго време грешеше тази дума. И понеже я бях научил, че цветето е „прекрасно”, казваше „двете” и после „красно!”. Виждаш ли, Едит, ето това е голямото изкуство. Да оставиш яснотата да блесне. И се върши с радост: да можеше да я видиш колко радостна беше, когато казваше „двете”. На Едит ú се искаше да попита: „Ти вече не ми казваш, че съм прекрасна и че аз съм твоят живот?”. Нейните длани са влажни. Той е облечен като вчера. Сакото му виси на облегалката на стола. Розетката този път я няма. Навил е ръкавите на ризата си над лактите, които е положил на масата. Едрата му брадата буза лежи в дланта му, а с другата си ръка поднася цигара към устните. Има тъмни кръгове, но очите му са големи, примигват рядко и докосват цялата Едит: издълженото ù лице, бледите ù бузи, прекалено силно гримираните ù очи като два паяка под откритото ù чело, опънатите ú назад коси като вчера, ноздрите, които малко се повдигат от двете страни на носа, болезнената извивка на ушите ù, на които сега висят две детелини от черен седеф с три брилянта, черната ù връхна дреха с равна яка и без ръкави, белите ù ръце, тънки, но меки, бенката над лакътя, китките ù, които се крият и се облягат на седалката на скамейката, за да ù помагат да си променя позата и да кръстосва крака, този път настрани, извития кръст, вдигнатия ляв крак във въздуха изпод черна и лека пола, прасеца, подчертан от малък мускул, и черната обувка, отлепена от петата, увиснала и полюляваща се на върха на пръстите.” Анета Тошева
1918 Благой Маринов Благой Маринов
2120 Никола Запрянов Проф. д-р Никола Запрянов, дмн. Научни интереси в областта на социалната медицина и историята на медицината. Автор на над 300 научни публикации и доклади. В МУ - Пловдив е избиран за декан и заместник-ректор. Организира първа национална конференция по народна медицина в гр. Сопот (1979 г.). и ХХVI Международен конгрес по история на медицината в Пловдив през 1978 г. Автор на идейния проект за откриване на Дом за красота и мода през 1972 г. Почетен член на няколко чуждестранни научни организации. От студентски години сътрудничи на различни вест- ници с литературни материали и карикатури. Участва в множество самостоятелни и колективни изложби с карикатури и живопис. Организира първа международна изложба на художници медици в Пловдив през 1980 г. Разностранно развит учен и творец, отива до глъбините на познанието – чрез наука и изкуство. Из книгата на проф. Никола Запрянов и Николай Казанджиев "Д-р Стоян Чомаков" Глава първа ДЕВЕТ ДНИ ПРЕДИ СБОГУВАНЕТО Барабаните биеха глухо и тържествено. Идещият от началото на процесията тъжен църковен напев се губеше в екота им. Под такта на суровата еднообразна песен без мелодия и думи крачеха изпълнени с гордост и достолепие първенците на княжеството. Беше 14 ноември 1893 година. От Грац идеха в София, за да бъдат положени в българска земя тленните останки на Александър Батенберг. Столицата, в която тъй кратко ту с романтично вдъхновение, ту с неразумна буйност и обидна недоверчивост бе властвувал първият княз, същата млада София, която го бе отлъчила на два пъти от себе си, сега го посрещаше за последно сбогом с онази почит, която дъл жим единствено на историята - добра или зла, но свършена. Сред най-личните участници в тази внушителна церемония бе и пловдивският първенец д-р Стоян Чомаков. Само след девет дни мнозина от тези, които сега изпращаха до последното му жилище Батенберга, щяха да дойдат в Пловдив, за да рекат: „Бог да прости!" и да хвърлят шепа пръст над Чомаковия ковчег. Ала това още никой не подозираше, защото в походката и осанката на стария поборник имаше - напротив годините - още много жизненост, мъжественост и корава издръжливост. Той и сега вървеше изправен, без пардесю в хладния ден; пешком, без да подири услугата на Нощ на учените 2010 многобройните файтони и ланда. Кройката на черния му фрак още повече подчертаваше мъжествената фигура, изтъкваше аристократизма и бранеше бележития пловдивчанин от одумките, че сега знатният потомък на трижди знатните Чалъковци е само един беден, уморен старец. От гарата до съградения в центъра на града мавзолей пътят бе доволно дълъг, за да се проточи времето, пък и върволицата се нижеше бавно, както е редно в такива печални шествия. Чомаков се задъхваше от умора, но ревниво пазеше да не забележат слабостта му околните. Пословичната му гордост, граничеща до упорито сво-енравие, се проявяваше и в този дребен факт: да не покаже старост и отчаяние, умора и болка. По-младите му спътници в шествието се гушеха зиморничаво в палтата, а той крачеше в лекия си фрак, сякаш не сещаше студ. ... На сутринта може би щеше да усети пър- вите болки. Девет дни по-късно сред мъчителна кашлица, плувнал в пот и загубил яснотата на взора си, щеше да склопи завинаги очи в своя топъл и прелестен пловдивски дом. И в този час, научило за кончината му, Народното събрание (дали не същото, което му отказа пенсията?) щеше да вдигне заседанието си в знак на траур. Върховният медицински съвет също щеше да преустанови заседанието си, за да се поклони пред големия български лекар и общественик. Нарочен трен щеше да доведе от столицата в Пловдив княза и министрите начело със Стефан Стамболов. По улиците - от Мараша и Каршиака, към Джумая джамия и Небеттепе, щяха да тръгнат опечалените му съграждани. Тези, които го упрекваха заради погрешките и заблудите му, както и тези, които го поощряваха в тях - всички щяха да се поклонят на останките му. Защото доктор Стоян Чомаков бе станал вече нещо повече от обществен деятел или политик, нещо повече от пионер на младата българска медицина - той се бе превърнал в частица от историята. А нея - историята - трябва да приемем такава, каквато е била... Никола Запрянов
2322 Никола Запрянов Никола Запрянов
24 25 Никола Запрянов Павел Балабанов Д-р Павел Балабанов, дм, e възпитаник на Медицински университет – Пловдив. През 2007 г. защитава дисертация в Катедра по неврология на МУ. През 2008 г. придобива специалност „неврология” и става асистент. От средата на 2008 г. работи като специалист към „Отдел за научни консултации” на Европейската агенция по лекарствата. Стиховете му са дълбоки прозрачни езера, в които се оглежда мъдър извисен дух, струят красота и младежки мечти за единение с природата, любимата, живота. Липсваш ми ... В съня си галя те с устни, но тебе все така те няма. Пак ще те изпусна, протегнал пръсти, гледайки през рамо, като бездомен скитник ще се нося, под строгите усмивки на вината. Целувките ти пак ще прося и ще се гърча в спомена за аромата ти, за да забравя и престана да сънувам, отчаяно прегръщайки нощта, когато устните, които пак целувам, са мои, но едва до сутринта. Hypnagogia* През пръстите ми пак се стичат бисери и падат примирено във калта, кошмари изсред сенките надничащи играят с тях на джамини в нощта. Отново се извивам в пламъци сред неоткрит, митичен ореол, а в мен се къпе целият Атлантик. Усмихвам се. Отново нямам пол. Тапетите се хилят от стените, спасили се от сгърчения хоросан, а капките са (както винаги) сърдити, защото ми завиждат, че съм сам. И не разбират, ще съм сам за кратко, насред стените лабиринт изплели, И ще горчи по малко, малко ще е сладко, и сънен прах по пода ще се стеле. Нощта разголена е съблазнително и се усмихва през воала на мъглата. Уверена е – скоро ще ме има и пак ревнува тайно от Зората. * - състояние между будност и сън; *** Научих се да плувам в сълзите, за да потърся островчета от надежда. И вече мога да чета въздишки и бос по покриви да тичам. Прегръщам вятъра в косите ти сред тънки нишки звездна прежда. В очите ти открих усмивки и вече знам защо обичам! Нощ на учените 2010
2726 Dreamcatcher * Когато ти си водната невеста, ще бъда сълзите на мрака, във който устни кървави нашепват за рози някога (насън) целувани. Когато се събуждаш в треска, във здрача тихо ще те чакам сред дланите на пеещи дървета и купища мечти недосънувани. Когато те целуна (Спиш ли?), ще се удавя в твоето дихание, ще се огледам в погледа ти за последно и себе си отново в теб ще видя. Сред първата вълна от изток ще се загуби моето стенание, през свитите клепачи щом прогледна, ще мога без сълзи да си отида. * - при американските индианци талисман, окачаван над леглото, за да защитава спящия от кошмари. *** Чуваш ли, когато ти говори полъхът, играещ си с косите ти, докато в стаята ти няма хора? Не питай откъде долита сянката на синьото сияние, сменила тънките стрели на тишината. Не се чуди, че нечие внимание безмълвно те обгръща в тъмнината, когато се страхуваш в съня си. Погледнеш ли веднъж звездите не ще задаваш повече въпроси, защото отговори там са скрити. Аз пазя твоите усмивки от самотата, скуката и злобата, защото Аз съм полъхът в косите ти, докато в стаята ти няма хора. Нощно къпане Пусни Морето сред косите си, да те помилва и да те закриля И с устни докосни вълните, за да разпениш скритата им страст. Почувствай с кожата си дълбините, където стон се ражда и умира, открий усмивките ми сред скалите - там търпеливо ще те чакам аз. Автопортрет Целувам настървено капките, за да прикрия сълзите си в дъжда. Усмихвам се, когато плачете, за да не чувствам в себе си студа ...и вярвам тихо на лъжите ви, за да не срещна истина случайно. Споделям искрено мечтите си, за да ги пазя сигурно във тайна. Очите си затварям срещу Слънцето, за да почувствам ласката на светлината. Не пия хапчета за болка или сън, за да привиквам постепенно в самотата. Когато спя, завивам се с Надеждата, за да прогоня в сънищата си Живота. И всяка нощ към себе си поглеждам, за да открия вътре в мен Доброто. Павел Балабанов “Какво ме прави толкова различен?” - попитах, плачейки насред мечтите си - “Дали това, че мога да обичам?” “Едва ли ”- отговориха сълзите ми. Без(д)умие Ням съм. Няма го Времето, няма ги мислите. Няма, Луната е бледата съдница. Няма го бремето, няма ги силите, няма ги вече спокойните сънища. Няма го Слънцето, няма ги сенките, няма го свежия дъх на Омразата. Няма го чувството, неми са пейките. Няма останало нищо за казване. Няма проблясъци, няма видения, няма го светлия лъч тишина. Няма догадки, няма съмнения, няма парченца кристална тъма. Няма самотници. Неми са думите, няма любов, красота и желание. Няма те теб, тоест - нямо безумие. Няма да плача. Няма страдание. Няма си. *** Огледай се в скръбта наоколо. Няма ги звездите. -Пак ли? Помахай мислено на спомена, и се затичай с клепки натежали, към старата зора, в прегръдките на сивите самотни минувачи. Заслушай се в шума на стъпките и може би ще чуеш, че не плачеш, а просто прах от моите въздишки се крие под клепачите и чака. Аз знам - това ти казва Вятърът и те целува с устните си в мрака. *** Аз всяка нощ целувам пръстите ти, преди да се запътим без посока, към светове с роса напръскани. Разпервам длани над потока, отвъд безмълвното сияние, към живото туптене в мрака, на незарасналите рани. Покривайки с ръце очите ти, аз чакам да се събуди в теб и в мен зората на неизживените ни пориви, и здраво сграбчили платната на хилядите заблудени кораби, да се удавим с тях, развели огън и в бедствие да се превърнем, да си откраднем къс от залеза за спомен и изгорим, преди да се завърнем. *** Павел Балабанов
2928 Василий Ишев Проф. д-р Василий Ишев, дм, е с две специалности – медицинска биология и клинична имунология. Заместник- декан е на Медицинския факултет и ръководител на Катедра по биология при МУ – Пловдив. Занимава се с живопис от младежки години. Участвал е в общи и самостоятелни изложби. Основна линия в творчеството му е търсене на красота и хармония, където и да ги наблюдава – в природата, у човека. Ярките тонове на картините непреднамерено предизвикват у зри-теля съпричастност към творческото реене. Съзерцания, изкристализирали във вибрации от цветове. Масло, 50 х 40 см Нощ на учените 2010 Масло, 46 х 38 см Василий Ишев
3130 Масло, 41 х 33 см Василий Ишев Масло, 50 х 40 см Василий Ишев
3332 Павел Нончев Гл. ас. д-р Павел Нончев, дм, е преподавател в Катедра по психиатрия към Медицински университет – Пловдив. Професионалните му ангажименти са свързани с психодиагностика, психотерапия, медицинска психология и др. Член е на Българска психиатрична асоциация и автор на многобройни научни публикации. Активно сътрудничи и членува в много фото-графски клубове в страната и чужбина. Изявите му са донесли национално и международно признание и награди. Фин усет за детайла. Кореспондира с духовните измерения в човешкото битие. Отразява действителността с красота и светлина - негови естествени съюзници. Нощ на учените 2010 Павел Нончев
3534 Павел Нончев Павел Нончев
3736 Антоанета Караиванова - Павлова е хонору-ван преподавател по български език към ДЕСО на МУ – Пловдив. Членува в Дружеството на пловдивските писатели. Автор на стихосбирките „Следа от дъжд” (2003 г.) и „И утре е начало” (2005 г.). Под печат е третата й поетична книга „По тихия път на тревите” (2010 г.). Няма нови познания - всичко е древно и безкрайно. Пътят на всеки е последователност от стъпала, изминати с търпение, любов към себе си и другите. Приема поезията като форма на живот – спасение. Би искала хората не само да си мислят, а и да знаят кои са. И с всеки дъх да творят любов. И щом Спасителят ни биде разпнат, какво да кажа, на кого, защо ли? След мълнията на нощта се страда и всеки дъх е по ръба на ножа. След мълнията на нощта просветва и как е трудна всяка първа крачка. Освирепял, страхът гризе от нея, докато бавно изсветлява мракът. В мига, когато нещо си отива, безсмислено е да протягаш длани. Пусни на воля гълъб и въздишка и смело чакай следващо начало! Антоанета Караиванова-Павлова *** След дългото очакване за среща душите ни познаха се с любов, която на малцина се отрежда по милостта на Божия покров. От две надежди в съдбоносен ден роди се път за двама, неизвестен, с гласа на верността определен и до пределната си кота верен. В утробата на пътя пукна цвете – като признание за чувства светли. С детето обичта ни ще живее дори да отлетят душите вечни. Нощ на учените 2010 ХУДОЖНИК Художникът съм аз. И всеки ден рисувам профила ти, който обожавам, очите, устните, открили в мен достоен изповедник и приятел. Рисувам всеки наш съвместен миг живот, рисувам раждането на сина ни и сватбата ни, и църковен свод, под който най-щастлива преминавам. С бои от чувства, с четката незрима творя. Ала показва ми платното, че друг ме наставлява и закриля, че не художникът съм аз, а образ. И в мен отекват съкровени думи: „Над нас отсъждал е самият Бог!” Усещам връзката ни помежду ни. Любими мой, рисувам те с любов. РОПОТАМО Подир снега, дъжда, мъглата пристига слънчев летен ден, пътува с лодка по реката в часа на тихия ветрец. Отломък скален с лик на лъв и лебеди главите скланят. Денят разпалва свойта гръд, накланя се към жарко пладне. Щурмува гледката с лъчи, в простряното море се влива, ще отпътува към безкрая чист, отнесъл силата лъчиста на пламналия заник-бряг. Зад хоризонта се стопява денят – по-бързо и от сняг във шепите ми. Свечерява. А аз – свидетел на мига, раздухвам в чувствата си огън и газя с мислите в жарта на слънчевия летен спомен. МОЛИТВА В сълзите скрила безпокойство, в душата – прошка и обет, дърво божествено съм – с корен, в рода човешки вкоренен. И няма как да не достигна небето си с възторг и плам. По пътя си не търся титли, които не допускат в храм. В живота ми – наполовина огън, а в другата си част – вода, дано като вълна да мога да имам бряг и свобода. Дано се случи, че да бъда очите на слепеца, враг за подлостта. Дано не съдя омразата, а я възпра. И както пада плод узрял, и както лято се сбогува, след есенния дъжд и здрач към вечността да отпътувам. Антоанета Караиванова-Павлова
38 39 Проф. д-р Надежда Маджирова, дмн, е ръководител на Катедра по психиатрия и медицинска психология. Автор и съавтор е на 4 монографии и 14 учебника. Има признати три рационализации. Включена е в 10 международни каталога. Рисува от ученически години. Занимава се предимно с графика. Вае дърво, използва сух пастел, рисува на стъкло, илюстрира учебници и монографии. За нея Златю Бояджиев казва, че нейната "графика е фина като брюкселска дантела". Участва в много местни, национални и международни изложби, има самостоятелни изяви. За умението си да прониква в невидимия, но осезаем свят на цветоидеите, е отличена с най-висока награда за смесена техника на Първата международна изложба за лекари самодейци от Източна Европа. Парламентът в Будапеща, 1972, смесена техника Нощ на учените 2010 Надежда Маджирова Впечатления от Рига, 1987 Надежда Маджирова Впечатления от Будапеща, 1972
4140 Впечатления от Алансон, Франция, 2009Впечатления от Алансон II, Франция, 2009 Надежда Маджирова Надежда Маджирова МагнолииЛале ЦветеКали
4342 Парашкева Чолакова-Бояджиева, главен асистент по медицинска биохимия в МУ - Пловдив, е асоцииран доцент към Международната академия на науките – AIS, San Marino, член на СУБ, Пловдив. Преподава биохимия от около 40 години, а от 1989 г. и на английски език на чуждестранни студенти. Преподава и в ПУ “Паисий Хилендарски” и в УХТ, Пловдив, в AIS, San Marino. Представител на България в Световната Асоциация на медиците – есперантисти (UMEA). Има около 40 публикации, доклади и участия в национални и международни научни форуми. Пише стихотворения на български, есперанто, френски, и английски език, има публикувани разкази, есета. Космополитният начин на живот естествено я свързва с идеите на глобализацията чрез участията й в българската и есперантската международна общност. Нейните стихове са искрени и безискусни като светлите идеи, на които е посветила живота си. Парашкева Чолакова-Бояджиева Почти “СV” “Очите ми плачат без сълзи, сърцето ми плаче без глас!”, това си повтарях всред тази в душата ми зейнала паст. Шанс втори ми даде Съдбата със същия търсен партнъор, но ето, смъртта чрез косата безмилостен даде отпор. Дали по наследство сама съм, животът така ли върви, или по наклона опасен се спускам, макар че боли? Щом баба така е живяла, защо да не мога и аз? Тя стиснала зъби, мълчала, а аз го разказвам пред вас. Тук рухна и родната стряха, без корен почувствах се в миг. Надежди все пак ме крепяха да бъда на поста войник. Ех, имах щастливи години. Живеехме мило в квартет, но вихър дойде, раздели ни, остана за спомен портрет. Нощ на учените 2010 Да съществуваш Как силно искам ти да съществуваш, да мога да те виждам, да те чувам, скришом да мечтая, да те сънувам в минутите на бягство от Всемира. Аз зная, че душата си залъгвам. Най-нежната – дихание-целувка, нищожното докосване-реалност ще те разпръснат на безброй частици, отвеяни завинаги в безкрая. И все пак искам ти да съществуваш! Пепеляшка В красива бална рокля – кринолин, танцува Пепеляшка. Очите светят и без грим в прегръдка с принц изящен. Махалото е на върха. След миг магията ще рухне. И от принцеса – в пепелта я връщат смут. И бухал. Пантофка малка – знак и зов. Дали ще му признае. Една измислена любов. Но в приказка – така е. Картина Дойде първият есенен ден, дойде плахо и някак смутен. Не сбърка ли момента отреден? Остана ли в почуда изумен. От палав вятър подгонени листата падат отронени. Килим тъкат чрез танц игрив, килим подвижен и красив, Дърветата в багри различни приемат ласки първични, ласки на вихри опасни – студени, груби и страстни. Парашкева Чолакова-Бояджиева
4544 Д-р Иван Иванов е лекар-анестезиолог в Катедра по анестезиология, реанимация и интензивна терапия (КАРИТ) към Медицински университет - Пловдив. С фотография се занимава професионално от 2007 година. Негови снимки ползват рекламни агенции, издателства, печатници. Художничката Текла Алексиева твърди: „Снимките на Иван Иванов са едновременно нежни и остро точни, поетични. Напомнят на японски стихове "танка". Чиста поезия!” А скулпторът Иван Тотев пояснява: „Фотосите на Иван Иванов са фиксирали една хармонична метафизичност - прецизно ситуирани, с вглеждане в детайла, структурата и цвета, с деликатна и внимателно дозирана ететичност.” Иван Иванов Нощ на учените 2010 Иван Иванов
4746 Иван Иванов Иван Иванов
4948 Доц. д-р Йорданка Кичева, дф, е била преподавател в Катедрата по биофизика в Меди-цински университет - Пловдив. Има множество публикации на национални и международни научни форуми. Като учен може да се каже, че е преплувала океана на познанието в областта на биосъвместимостта на синтетичните полимери с много ценни за времето открития, получили международно признание. Поезията сама идва при нея отгоре. Връзката на поетесата с изящната словесност се осмисля и чрез любовта й към родните Родопи. Има една издадена стихосбирка „Диви карамфили”. Тя e полет на твореца към небесните прозрения в чо-вешкия живот. Йорданка Кичева Безбрежност Над реката се стеле мъгла, а в душата ти полъх на пролет. Падат есенни тръпни листа, а сърцето се готви за полет. И се питаш как стана така. Малко чудо внезапно се случи. Птичи стихове за цветя и в замяна радост получи. И потъна в море от любов, доброта, благодарност и нежност. Над душите ни Божият зов подарил ни е късче безбрежност. Имаше време, когато Имаше време, когато, когато копнеех само за теб. Имаше време, когато изтръпвах, щом те видя. Имаше време, когато живеех само за теб. Имаше време, когато ти беше всичко за мене. Сега не копнея само за теб. Сега не изтръпвам, щом те видя. Сега не живея само за теб. Сега всъщност съм жива. Нощ на учените 2010 Самота И толкова години в студ и болка аз чувствам, имам нужда от това, да дойде любовта така желана, да свърши тази тъжна самота. И нечовешки все към нея тичам. И боря се с тъгата и скръбта. Копнежът ми и мен да ме обичат да стане истина сега. И да се случи този миг върховен да слея своята душа с душа, която също ме обича и търси като мене любовта. Сбогуване Сбогувам се, любов, с теб, сбогувам се. Изстрадах, изтъгувах те сама. С ореол и смисъл те окичих, а ти измислица си била. Какво че можеш да накараш хората и от живота даже да се отрекат. Или в миг да остраниш умората, щом само някой срещне те на път. Какво са власт, пари и слава, ако я няма любовта, сърцето щом е пълно със забрава, нещастен сам със своята душа. А да си сам така е тъжно даже готов си всичко ти да замениш, за късче миг на обич и надежда сърцето някому да подариш. Зазоряване В тази нощ беззвездна потръпва весело капчукът. И в тишината непрогледна копнежът с птичи глас изгука. Мигът отмина. Сладка дрямка погълна тишината нощна. И свежо крехка утрин свята обрамчи птиче ложе. Мощта на любовта В очите ми блести сълза. И тя е пълна с мъка. Отрони ли се на листа, ще отнесе заръка. Че всяка болка е тъга. И всяка болест – болка. Че любовта е светлина. А завистта е малка. Знам, че объркан е светът. Днес черното е бяло. На всичко честно досега нечестността е завидяла. Добре че с нас е любовта. Надеждата ни свята. Че по-добър ще е светът. За мъката – разплата. Знам, носи тя голяма мощ, и вяра, и надежда. И в тази толкоз тъмна нощ светулките довежда. Йорданка Кичева
5150 Несподелена любов Където и да си във този свят, сърцето ти при мен ще те довежда. Копнежът, силен и богат, в душата ти искряща ще проглежда. Каква е тази обич, тя не спря! Не прегоря за толкова години. Все търсиш в моите очи искра. Там огънят бушува. И отмина. Копнежът ще те тласкат до смъртта. Веднъж мъжът от все сърце обича. А другото е сляпа самота. С каквито думи и да я наричат. Колко дълго Колко дълго копнях за милувка. Колко дълго сънувах любов. Вярвах, ще ме докосне с целувка някой ден този тих благослов. И надеждата вече отмина. Уморена да чакам, разбрах: гордостта разора ме със мини. Да усетя любов не успях. Но копнежът се върна в сьня ми. И пошепна: Не си ти сама! В теб отдавна гори любовта Ни, протегни просто топла ръка. Дълго, дълго в сърцето я носих. Но забързана в пътя трънлив, Не повярвах, не исках, не молих. Тя дойде с този пролетен стих. Звезден миг Аз чакам този звезден миг, когато свише озарена ще занареждам стих след стих. И нещо свидно ще запее в мене. Копнежът ни за красота открива бъдно за надеждата. В Божествения свят Сълза от пътя светъл ни зарежда. Пролет Пак е пролет. Иде лято. Светло, топло е навън. Светлина блести в листата. Сякаш гледаш чуден сън. Тичат весели децата. Песни, викове и глъч. Вън е пролет. И в тревата се боричкат наведнъж. Весел изворът бълбука. И цветя ухаят в сбор. Вижте, пролетта се пука. Птици сме и пеем в хор. Йорданка Кичева Лучия Миленкова Лучия Миленкова е професионален фотограф към Център за учебна и научна документация и Център за компютърни системи и комуникации на МУ – Пловдив. Работила е в Българска фотография – цветна лаборатория. Новото й хоби е бродерия на гоблени и бродирани икони. Чрез тях отразява богатството на чувства, образи и идеи, натрупаните мълчания, които споделя творчески с хората. Нощ на учените 2010
5352 Георги Парапанов Доц. д-р Георги Парапанов, дм, е име легенда в лекарските среди в ІІІ хирургия на МУ – Пловдив. Автор на над 100 научни труда, един от основателите на Българския лекарски съюз. Публикува книгите „Юдино хоро” и „Написано със скалпел”. Писателят Георги Стоянов казва, че героят, „въоръжен със скалпел, застава между живота и смъртта, преизпълнен с решимост да победи болката и страданието... Скалпелът на хирурга, осенен от неуниващото му човеколюбиe, превръща страшните делници на страданието в щастливи празници на изцелението. Трябва да бъдем достойни за правата и задълженията на професията, която сме избрали, трябва да отдаваме сърце, талант и знание в името на живота - такова е посланието, което съдържа този неголям сборник, написан с вдъхновение и любов.” Из книгата на доц. Георги Парапанов “Написано със скалпел” ДОКТОРЕ, МОЖЕШЕ ДА СТАНЕШ ИЗВЕСТЕН При мен дойде пациент с огромна гуша. Рядко бях виждал такава големина. - Докторе, идвам при тебе, защото ми казаха, че само ти можеш да ми помогнеш. - Как така само аз? Много колеги биха свършили моята работа. Да, ама като ме прегледат и разпитат, деликатно ми отказват. - Къде си ходил? - В София, в Стара Загора. И тук, в хирур-гиите... Преглеждам го. Пипам гушата - тя се спуска и зад гръдната кост. Но има една благоприятна подвижност и преценявам, че може да се оперира. Вадил съм подобни гуши. Още повече, че гласът му е ясен, няма съмнително прорастване към възвратния нерв. Е, има си рискове, но при коя ли операция ги няма. - Донеси всички изследвания, ще направим някои допълнителни и решавай кога ще постъпиш. - Днес е петък, в понеделник пристигам. След постъпването му реших да го оперирам в сряда. Зор работа се оказа. Извадих гушата и я претеглих на везната - цели 750 грама. Всичко премина гладко. Изписах пациента на осмия ден. Един месец по-късно той пристигна в кабинета ми и не можах да го позная. Подмладен, с източена елегантна шия, на която не се виждаше никакъв белег. - Здравей, докторе! Идвам за контролен преглед. Преглеждам го, пипам шията, цикатрикса - няма никакви уплътнения, всичко е нормално. Накарах го да произнесе няколко високи звука, няколко ниски и му казах: Нощ на учените 2010 - Браво, всичко е наред. Гласът ти е нормален. - Първо, браво на тебе. Второ, ако не беше запазен гласът ми, щеше да станеш много известен. - Как така? - Много просто, говорител съм на радио Пловдив. Представяш ли си какво щеше да стане? - Защо не ми каза предварително? - Ако ти бях казал, може би нямаше да се съгласиш да ме оперираш. Леле - мисля си. Какво чудо щеше да стане, ако му бях пернал нервус рекуренс. Щеше да прокънти целия Пловдив, че и областта... Но това беше най-малкият дерт. Представяте ли си? Сутринта по радио Пловдив съобщават: - Уважаеми слушатели, една неприятна новина. Нашият колега, водещият говорител на радио Пловдив бе опериран от д-р Парапанов, 3-та хирургия, от гуша. По време на операцията той прекъсва възвратния нерв и гласът му напълно се изгубва. Сега той подава жалба за нанесена щета и т.н., и т.н. И двамата се смеем. ЗАРЪКАТА НА ВАНГА Оперирах тежък случай с усложнена язва на дванадесетопръстника. Освен това болният беше претърпял преди десетина години първа операция на спукана язва с перитонит. Сега се налагаше втора операция заради стеснение, от което не можеше да се храни. Стомахът му беше станал като гайда. Каквото хапне - повръща. Пациентът нямаше друг шанс освен оперативна интервенция. По време на осъществяването й бях затруднен. Техническото й изпълненине криеше сериозни рискове. Имаше сраствания, които трябваше да се отстранят, за да се осъществи операцията. Налагаше се да отстраня две трети от стомаха по метода на Билрот-2. При освобождаване на напречното дебело черво, то се десерозира /нарушаване на фината покривка/. Накрая дренирах широко коремната кухина. Коремната стена -за да може да се затвори добре, я подсигурих с поставянето на изкуствено полиакрилно платно. На седмия ден след операцията, по средата на оперативния разрез, се отвори дебелочревна фистула и болният започна да се изхожда от там. С течение на времето на същото място се оформи противоестествен анус. Макар че животът му беше извън всяка опасност, аз бях притеснен. С немалка тревога му дадох указания и информирах близки му, че се налага втора етапна операция. Трябваше да се ликвидира фистулата и да се възстанови континюитета на дебелото черво. Това можеше да стане едва след шест месеца. Изписах го. Хората си тръгнаха потиснати. През лятото бях на почивка на Беглика. Един ден на свечеряване пред вилата, в която бях отседнал, една кола спря и от нея слезе моят пациент. Беше в добро състояние, засмян, ръкувахме се. - Докторе, намерих те! Праща ме баба Ванга. Ходих при нея, разправих й всичко и я запитах дали ще се оправя. Знаеш ли какво ми заръча? Да отидеш при тоя, дека те е резал. Па он е много добър и ке му кажеш - какви са тия парцали, дека ти ги е турил у корема? Да ги махне! Да ги махне и ке се оправиш. Бях изумен. Това, че съм му слагал изкуствено платно, знаех само аз. Откъде знаеше за това и пророчицата? - Докторе, какви парцали си ми турнал? Засмях се и му обясних, че е било за хубаво. Определих му дата за края на септември. Оперирах го с вълнение, всичко протече гладко. Изрязах 15 сантиментра от дебелото черво и го свързах край с край. На четиринадесетия ден, без каквито и да е усложнения, изписах човека да си ходи по живо по здраво. Той и семейството му бяха безкрайно щастливи. Да си призная, по време на операцията чувствах: баба Ванга стои до мен. 1986 г. Пловдив Георги Парапанов
5554 Лена Павлова Доц. д-р Лена Павлова, дм, е работила в МУ - Пловдив като ендокринолог към Вътрешна клиника и доцент по вътрешни и професионални заболявания в Професионална клиника. В областта на изкуствата се изявява като художник и чрез приложните изкуства: художествен филц, резба върху кратунка, бижута от реални цветя, кукли-статуетки, бонсай и бонкей (миниатюрни ландшафти). Има много участия в общи и една самостоятелна изложба. Творбите й са пропити с любов и красота, излъчват непринудената свежест на единството с природата и хармонията на света. Иисус Христос Нощ на учените 2010 Пейзаж есен I Пейзаж есен II Лена Павлова
5756 Букет рудбекии Лилиуми Лена Павлова Ина Стоицова е инспектор в отдел Следдипломно обучение при Медицински университет – Пловдив и докторант към катедра “Социална медицина и обществено здраве”. Ина притежава таланта да разпознава всяко истинско изкуство, до което се е докоснала. Фотографията е част от артистичната й същност. В есето „Кръговратът на живота” установява важните моменти в калейдоскопа от земни събития и преживявания за човека: когато открива очи към света; опитва се да строи кули; осъзнава силата на приятелската помощ; стреми се към духовно и житейско извисяване; живее пълноценно, но и спира, за да отдъхне; разбира какво е постигнал най-често след началото на дългата ваканция у дома. Стига до смисъла на всичко случващо се тук, на Земята. Ина Стоицова Откриваме света Нощ на учените 2010 Миниатюрен ландшафт - Бонкей
5958 Ина Стоицова и...спираме...без да продължим Кръговрат на живота - значим, заради отпечатъка от достоен живот Ина Стоицова спираме, за да можем да продължим по-силни Строим кули виждаме света отвисоко... понякога ...с малко помощ от нашите приятели
6160 Доц. Светла Пачева-Карабова, дф, е ръководител на Секцията по български език в ДЕСО на МУ - Пловдив. Научните й интереси в областта на когнитивната лингвистика очертават тематиката на нейните изследвания: думи и съзнание, значение и начин на употреба на езика в академичната и различни типове холистична медицина. Специализирала е чешки език в Карловия университет в Прага, арт-терапия при проф. Марике Мюлдер /Холандия/ и приложна психология и психотерапия в МУ – Пловдив. Пише хайку, стихове за деца и възрастни. Според нея ако хайку или други стихове могат да се напишат с вдъхновение, за научния труд е необходимо и постоянство. Светла Пачева-Карабова НА ЕДИН ДЪХ О, вишно! Като прегръдка клоните ти. И този розов цвят ... С дъжд и мирис на липи напуска земните си дни. Приглушен шепот. Съкровени тайни си споделят две приятелки. По стъклата рисува зимата. Приказен дъх. Малко жабче! Толкова малко. Ще ти се да го целунеш. В стаята ми Водно конче. Ще спя Изумрудено. С крила на птица плесва денят. Къде си?! На шията подарък – чадърче от сребро, есен и дъжд. Краят на лунната пътека - луна без посока. Красива жена избира мартеници и се усмихва. Във водата скачат жабите, преди да ги целунеш и да се превърнат в принцове. Нощ на учените 2010 ОБРАЗИ НА РАВНОВЕСИЕТО Дъгата, слънцето, звездите, внезапно падналият дъжд, в небето полетът на птица, земята в кръглия й път, гнездо във клоните високо, на езерото гладката вода ... Прииждат образи спокойни. За мене всичко е любов. Ела, постой до мене малко, Хвани ме тихо за ръка – без думи казваме си много. Какво ли знаем за света?! *** Есенно валят мъглите, падат всичките листа. Жълто е, спокойно, тихо. Бавно накъде вървя?! И защо красив си още, сякаш в теб е младостта?! *** Като полет над жълтите жита с червени макове е любовта. Ти си птицата. *** Благословен пътуващият! Който търси, ще намери това, което търси. Пътят води, пътят дава. Моли се пътят да те намери! *** ВОДНИ ПОТОЦИ Сгъстена светлина вали. Потоци. Шум се лее. На нещо чисто, на любов и радост ухае водата. *** Нежносиня забрава струи. И шумът е далечен. Сняг вали. Зима е вече. ТРИПТИХ ЗА СПАСИТЕЛЯ Тъжен Исус очаква Голгота, Кръстния път да извърви. Горчивата чаша, предателят Юда все още скрити са за света. Клонки зелени. Радост в Йерусалим. Червени яйца Пухкави козунаци Сълзи за Спасителя. Път от клонки и цветя във фрагмент от вечността. Пак преминаваме с Христа възкръсваме и слизаме новозаветно с всяко раждане и смърт с всяка радост, болка и тъга. Светла Пачева-Карабова
62 63 ДАЛИ Дали е още край реката върбата с тъжните сълзи? Дали сълзите още капят и падат в тихата вода? Дали реката ги отнася и вейките шумят след тях? Дали децата още тичат по висналия речен бряг, дали се пръскат и се смеят? Дали към детството се връщаме със тях? Дали играем детските игри или пораснали не виждаме децата, не чуваме шума на плачещи върби, не се опияняваме от плясъка на риба, не тичаме сред пръски и игри? Дали? Светла Пачева-Карабова Калина Куцова Калина Куцова e медицински лаборант в Катедра по физиология, където работи от 32 години. Участва в учебната и научната работа на катедрата. Разнообразието в експерименталните дейности, уникалната апаратурата, практическите занимания със студентите и колективът са причи-на да работи с интерес и желание, без да сменя местоработата си. От много години интересите й са свързани с приложни изкуства, иконопис и живопис. Популяризира християнските ценности и нрав-ственост и красотата на България. Магията на нейните творения открехва врати към духовни измерения. Багородица Нощ на учените 2010 ЛОРА *** Нищо не разбира и едва – едва плахо тя пристъпва с кошничка цветя. Гледката изплува даже и сега – мъничката Лора с кошничка в ръка. *** Гледа Лорето дъжда и рисува капчици: – Кап – кап – кап ... *** Спи си Мечо зимен сън, а снегът вали навън. Лора за снега нехае – вечно с нещо си играе. Скача тича и лудува. Този Мечо как не чува, че снегът вали, вали и е само за игри. *** Одеалцето за сън те чака, Лори. На него зайче на луната се люлее и рой звездички сипят сън. Небето синьо се синее във тъмнината на нощта. Спи, мило зайче Лори, и Сънчо цяла нощ ще ти говори.
6564 Делфини, темпера Цветя, темпера Калина Куцова Калина Куцова Картички
6766 Богоявление Св. Мина Калина Куцова Мая Урумова е директор на Библиотечно- информационния център в Медицински уни-верситет – Пловдив. Специалист филолог в областта на библиотекознанието и библиогра-фията. Изкушена от фотографията заради възмож-ността чрез фотообектива да разкрива привидно скрити страни на обектите. Природната красота и съвършенство за нея са източник на пречистваща енергия, която вдъхновява и облагородява. Въз-приема снимката като средство за фиксиране, пренасяне и споделяне на излъчвана енергия. Мая Урумова Тишина Нощ на учените 2010
6968 Бряг Вода Мая Урумова Спомен Завръщане Мая Урумова
70 71 Цвете Живот Устието на р. Велека Мая Урумова Стефан Илчевски Д-р Стефан Илчевски е лекар невролог, дългогодишен преподавател в Катедра по нервни болести на МУ - Пловдив. Вдъхновява го магията на Родопа планина и всичко родно. Обича музиката и поезията. Ръководи 14 самодейни фолклорни формации, записва над 150 народни песни, депозирани в БАН. Автор на музика по стихове на български поети. Написал е книгите: „Чилов – жизнен път”; в съавторство – „За здравето на родопчанина”; „История (бележки) от близкото минало на с. Гълъбово, Пловдивско” и книга с разкази под псевдонима Стефан Добрин - „Мраве пътека”. Разностранно развита личност, надниква и докосва всяко кътче в душата на родопчанина, за да разкрие огромния потенциал от мъдрост, красота и сила на българския дух. Стръмно друме То е на три часа от голямото село в яката на планината, изпълзяло нагоре-нагоре - току под върха, да се скрие в гората. Погледнеш ли го отсреща - от Буковака - ще ти се стори като стара бозева торба, увиснала на върха на Шилото. Лете пък прилича на кръпка върху зелената снага на боровата планина. През средата му - надлъж - минава път и го дели на горна и долна махали. Между двете, отляво под пътя, е единствената за селото стара-престара чешма - за люде и всякаква живина. Сега вече старият път е шосе, което води към вилите по темето на върха. Ала шосе е само лете, когато от време на време в събота или неделя прехвърча някоя лека кола. Иначе, за селото, си е обикновен път. Погледнат отдалече, прилича на голяма напукана в лятна жега пукнатина. Усойката, в която е сгушено, го пази от северния вятър. Когато той задуха, бориките и елите започват глухо и тревожно да шушукат, ту стихват, ту отново завият и се носят на вълни на вълни, за да се укротят в близкия дол. Сегашните друмелии с тъга си спомнят за онова старо време, препредавано от деди и прадеди, когато напролет безброй стада се нижели към върха за паша, или наесен - надолу към по-топлото, за презимуване. Още се помни оная тъжна песен от времето на поганците: Нощ на учените 2010
7372 Лисни се, горо, спуши се, покрий ми Стръмното Друме, че ще през тебе да минат, ситни и дребни дечица, ситни и дребни сираци,.,, без татко, още без майка; бяло е платно лице им, сърце им бие на птичка, гласчета — писък на птички, птички без майка и татко - гладни в гнездото остали... Сега е друго: няма поганци, няма и стада... и пусто, и глухо. Зиме, когато снегът го покрие, скрива много кръпки по стени и покриви, повече хваща око. Снегът тук пада рано и късно си отива. Няма хора по пътя, няма място за сбирки и гълчава, няма писък и врява на млади. Няма магазин да се купи нещо, няма черква свещ да се запали, няма кръчма мъжете да се видят и дума разменят. А когато грейне слънце и разгони мъгли, снегът се лъсне, комини задимят, значи, има люде там, откъдето се вие димът. Ала пак е тихо, тревожно тихо. Сякаш селото спотайва дъх и се ослушва в напора на навалелия сняг, натежал върху старите покриви, покрити с овехтели тикли... Тук вече всичко е старо - и друме, и къщи, и люде... Тревожна тишина. Навремена някой прегракнал петел изкукурига, друг му отвърне - без надпревара. И кучи лай няма. Има само едно куче в двора на Антиката, но то стои само в двора, а къщата е накрая, и там никой не минава, за да лае. Нощем се чува само шумът на водопада, ако не е замръзнал. Само по обед блесват знаци, че тук има люде. И то колко? -Дори една шепа нямат. В двете махали по 4 вдовици - все с черни кърпи забрадени и с тояжка в дясната ръка, и още три семейства, съпруг и съпруга... По обед се срещат по пътя за чешмата - или вода да наточат, или добитък да напоят. Срещата е без уговорка. Без поздрав - първите думи са "жив съм". Гого Антиката води да пои старото и единствено в селото муле, Перо Гинин-Дуламата пък води старото магаре, също на водопой и с голям бакър в лявата ръка - за вода. Три измършавели кравички от горната махала се задават и две - от долната, подкарани от баба Кера, леля Гина и Гарвица, а от долната - баба Шкева и баба Шина. Всички с котле в лявата ръка и с тояжка в дясната. Кравите вървят внимателно, защото пътят все още е заледен, с вперен поглед в пътя и наведена глава, сякаш подушват пътя. Поразвъртят се около чешмата, след като се напият, поровят снега с рогата или обагрят снега... Кравите поемат обратно към дома си, а старите баби разменят някоя приказка, оплачат се коя какво я боли, какъв сън е сънила и се разделят - до утре. Кравичките не бъркат своя път. Уговарят се следобед да посетят баба Кера, да я поразтъжат с посещението си, че наскоро се прости със сина си в града - загина при катастрофа. Ала докато е светло, че по тъмното трудно се прибират в дома си. То няма да й олекне, но... малко разтуха. Връзката със света е прегракналото радио на Антиката, а с града - горският Диньо, който през неделя идва да види майка си - баба Шина. Той е най-авторитетен. С формата си носи и властта - респектира. Винаги намира време да се отбие у Антиката и да разменят мисли за миналото, за Стефан Илчевски сегашното и за утрешното. Антиката не пропуска да повтори - за кой ли път - авторитетно - своето заключение: "Откак дойде технизацията и повлече като порой младежта към града, и селото опустя. И все повече опустява. Ама ние сме си свикнали с немотия, с малко се задоволяваме, пък и камъните ни са мили, и стръмното ни е драго - не ни се напуска Стръмно Друме. По тия друме е детството ни и младостта ни. Корените са дълбокол. Пък и да отидеш при син или при дъщеря - всеки е с някакъв дерт, та още един ли да им създаваш... Внуците пораснаха и вече нямат нужда от баба и дядо..!" Антиката е снабдител на людете в Стръмно Друме. Защото има превозно средство - мулето. Всеки петък по обед, кога се срещнат на водопой до чешмата, Антиката носи листче - списък на всички, и си отбелязва кой колко хляба ще иска, защото утре - в събота - ще слиза до голямото село да пазарува. За всеки хляб Антиката взема стотинка отгоре - за услугата. Но понякога бабите се събираха и печаха хляб във фурната (пещта) на Горвица. Всяка си месеше хляба вкъщи, носеше дърва у Горвица - подготвяха пещта и така поми- нуваха... Вечер - всяка вкъщи - заключи се, светне електрика и потъне в минало и спомени, докато заспи. Но нощи дълги през зимата, та лентата се превърта много пъти. Стръмно Друме - село на доизживяване. Стефан Илчевски
7574 Златка Щерева Златка Щерева e медицинска сестра в Катедра по психиатрия в МУ-Пловдив. До 1971 г. се занимава професионално с дърворезба и интарзия. Завършва Медицински колеж – Пловдив. След завръщането си от Либия продължава работа като психиатрична сестра в МУ - Пловдив. Приема, че животът е борба. От малка проявява интерес към приложното изкуство. Останала вярна на първата си любов – изкуството на интарзията, с която се занимава и днес като хоби. Картините извайва с дърво и пръсти, доказва максимата, че човек винаги постига красотата и хармонията, ако им остане верен. Нощ на учените 2010 Златка Щерева
7776 Стойко Паунов Доц. Стойко Паунов, дм, преподава в Катедра по здравен мениджмънт, икономика на здравеопазването и обща медицина на ФОЗ към МУ – Пловдив. С фотография се занимава от 1968 г. Богатият опит и усетът към необичайното го водят по нови духовни и житейски пътища. В познати наглед неща открива неповторимия отблясък на вечната хармония. ГРАДИНИТЕ НА КЛОД МОНЕ В ЖИВЕРНИ Нощ на учените 2010 Стойко Паунов
7978 Стойко Паунов Стойко Паунов
8180 Главен асистент д-р Тодорка Димитрова работи в МУ като хоноруван преподавател по физика към Подготвителния курс за чуждестранни студенти от 1994 до 1996 г. Сега преподава физика в ПУ Паисий Хилендарски. От 2004 г. е председател на клуба на младите учени към Съюза на учените в България – клон Пловдив. Член е на Международния парламент за сигурност и мир със седалище в Палермо. Членува в Дружеството на писателите в Пловдив. Има издадена една стихосбирка: „Трябва нещо да се случи”, 1995 г. Публикува стихове, критични есета и репортажи от научни форуми. Тодорка Димитрова КОНТРАСТИ За хляба мисля – за насъщния. А пролетта пристъпва в бяло. И трепва поривът ми – същия като в езическо начало. Изтича делникът – безделно – във суматоха, глъч и врява. А мисълта ми безпределно в незримото се разпилява. Нощта се спуска звездолика. А с нея хиляди въпроси напират в мене да избликат. Забрава времето не носи... СЪТВОРЕНИЕ От нищото – от хаос и от мрак – извира в мене песента света. И осъзнавам, Господи, ти как от пустотата сътвори света. НАЧАЛО В началото бе музика. А думите - в небесно огледало - положиха Божествено начало. Нощ на учените 2010 МИГ, ПОСПРИ! Феерична мечта в спомен превръщам. Но къде е „сега” – гоня или се връщам? Миг, поспри, но за миг – да те oпозная. Отлети – мен вземи и мечтания спомен в безкрая БЕЗИМЕННО По прашни пътища се скитам. Къде, коя съм – аз не знам. Луната – житената пита – на всички искам да раздам. Под звезден ритъм на всемира, пулсира всяка клетка в мен. Танцува с багрите ефира – изпаднал в еуфорен плен. Заглъхват хиляди въпроси и като факли по леда се сливат стъпките ми боси в една безименна следа. КАЛЕЙДОСКОП Пространството и времето – през менe. Светът – калейдоскоп невероятен. Прекланям се и тръпна изумена пред смисъла Всемирен непонятен. БЕЗОБЛАЧНО Небето е изчистено – ни облаче, ни дим. Животът се търкаля пак – все тъй необходим. Мечтите – зад гърба ми са, а спомени – напред. Прозира лъч през щорите в тоз опак словоред. Морето – като локвичка – повърхността блести. Невидимо е дъното – бушува и свисти. Аз мятам се – удавница – в безкрайната му шир. Спася се и се хвърлям пак да търся в буря мир. Тодорка Димитрова
8382 Д-р Георги Томов, дм, e редовен асистент към катедра „Оперативно зъболечение и ендодонтия“ на ФДМ – Пловдив. Водещ изследовател в университетски проект „Орално здраве при наркотично зависими пациенти“ и съавтор на учебник по психиатрия за студенти по дентална медицина. С живопис се занимава активно от ученическите си години, участва в ежегодните изложби на СБХ - Пазарджик, а през 1997 г. печели награда на Ротари клуб за млад творец. За него рисуването е неизчерпаем източник на вдъхновение и чудесна терапия против стрес в напрегнатото професионално ежедневие. Картините му умиротворяват болката и предизвикват копнежа да излезе на повърхността, към светлината. Георги Томов Нощ на учените 2010 Георги Томов
84 85 Георги Томов Минко Танев е специалист в Секцията по българ-ски език на ДЕСО в Медицински университет – Плов-див. Първото си стихотворение написва на 11-годишна възраст, а с книгата „Хълм”, излязла през 1981 г., е приет в Кабинета на младия писател. Сега членува в Съюза на българските писатели. Следват книгите „Враждебна вселена”, „33 признания в любов” и неиздадената все още „Небесен блян”. Носител на много литературни награди. Редактира над 50 книги – поезия и проза. За него поетът Т. Биков казва: „Поезията на Минко Танев е експресивна и ярка със своя индивидуалност. Навсякъде личи отпечатъкът на личната съдба. Призвана да вълнува и възвисява, да подхранва надеждата, че времето на чудесата не е отминало безвъзвратно.” Минко Танев УТОПИИ Мечтаехме да бъдем замразени и ледена фъртуна да разкрие пролуките към бъдещи вселени, където съвършени ще сме ние. Мечтаехме със скрежните висулки да срежем обитаемия сумрак и вдишвайки живот на пресекулки, галактиките в рой искри да лумнат. Мечтаехме възвишени и чисти. И в мигове дори на звездна гибел, пришпорвахме кентаври и амфибии. Велико време на идеалисти. НЕБЕСНИ ОТКРОВЕНИЯ Кълбят се облаци – подбуждат експлозии от светлини – враждата вече ми е чужда и слънчев блян ме осени. И образите ме взривяват по Млечния безбрежен път – след полет птица и жарава хилядолетно в мен кървят. Примамливи лагуни лумват, лазур отвсякъде вали и приливът поглъща шумно гигантски късове скали. Нощ на учените 2010
8786 РУИНИ Потърсих най-дълбоко съответствие, неприветлива, главоломна глъб – тъмнееха дъната безпросветно и сякаш там бе хвърлен моят пъп. Безбрежен бях. Стихиите ме блъскаха, съсипваха представата за дом – вещаеха ми кървавите пръски ужасния последен мой разгром. Потъвах с хълмовете безвъзвратно, крушението ме обезлюди. Светулки плисват. Слънчевото братство разпалва фееричните вражди. СЪБИТИЯ Достойнството поисках да спася, да счупя в мен ръждясалата котва – как всичко е различно от часа, за който мъдреците ни подготвяха. Не чувах суетливите лъжи, макар с уши отворени за фалша – стената в плен все още ни държи и всяка волна песничка я плаши. Не може вкупом нищо да ни спре, щурци премазани, недоубити – синее в нас небесен акварел и хорът ни люлее висините. ПЪТ ОТ СВЕТЛИНА Икона, лампа и легло в руините на паметта – това, което е било потъна в тайнствена врата. Къде съм виждал този камерен и съдбоносен мизансцен – лавина от митични камъни го възкреси дълбоко в мен. И вслушвам се – да откънтят враждите ни без аналог. И светлината пак е път да се явим пред своя Бог. ФАНТАЗИЯ ЗА БЕЗДНИ И ЗА ВЪРХОВЕ Приветствахме с Вивалди есента и снежния контур на Пирин – хайдушки шиш примамливо цвъртя и в призрачната виc извирахме. Все още чувам как дъждът звънти, над бездната да ни разплисне и ето ги небесните врати в кристално грейналите мисли. Сияйни кръстоносци в мен кървят – порой внезапен ги отнесе, за да достигнат някъде отвъд сърцето на една принцеса. Минко Танев ИГРИ Изстъргваха хрилете злато от есенните чернови – кървеше скъсана устата и продължава да кърви. По пръстите ми още свети стръвта с безмилостно сребро – не знаят гладните рибета кое е зло, кое добро. Прозирната им плът покрива задъханото острие и кордата свисти щастливо – ръката няма да я спре. И водни духове в камъша разплискват слънчев акварел - а аз си мислех, че възвръщат живота, който съм отнел. СВЕТЛИННИ ЕКСПЛОЗИИ На Ейми Бездънни нощи. Бездиханни дни. Кървиш, любов, с отблясъци астрални. И всяка близост ще ме нарани. Ще ме разкъсат струни безначални. Далеч от меланхолия и гняв – към празника отчаяно ме връщаш. В руините на тътен величав. През пластовете сумрачни и тъжни. Античен блян. Небесна пиета. На светлина поисках да те видя. И твоят лунен лотос разцъфтя над вулканичен взрив от мъртви миди. Покой вселенски в теб ме прикова и в звездни откровения се мятах. И с носталгични древни сетива предчувствах просветление в душата. СТЪКЛОПИС Прекрасна си в прозореца отсреща, високо над вражди и времена – болезнено и остро те усещам, дълбоко в мен си врязана, жена. И в стъклописа на далечна ера разчупваш фарфора на своя смях – да махна ли с ръка, че те познах, от изненада ням и суеверен. Навън си недостойна за разпятие, повехнала от погледи безброй, и аз пропадам в чуждите обятия и вярвам, че са твои, боже мой. ПРИЧАСТИЕ Беше ни свидетел само Бог, прояснил парче небесно – люшна се прозорецът висок, над руините проблесна. И в здрачевината разпознах вдъхновените ни форми – беше светлина, не беше грях, и ни причести повторно. Триумфирахме от кръв и плът в бездните на Филипопол – поривите нека ни простят оня общ античен вопъл. Минко Танев
8988 Д-р Николай Сираков, дм, е ординатор към Университетската болница "Св. Георги" в Клиника по образна диагностика на МУ - Пловдив. С фотография се занимава активно от 2004 година. Това е начинът "да избяга" от стреса на ежедневието, да се опита да покаже на околните красотата на уловения миг. Освен пейзажна фотография любим жанр е т. нар. «улична» фотография. Перспективата на фотообектива прониква умело отвъд прос-транствата и времето – там, където се рее волна душата на твореца. Николай Сираков Копринка, 2010 Нощ на учените 2010 Арда I Арда II Николай Сираков
90 91 Николай Сираков Мария Николова е работила 30 години в системата на МУ Пловдив – във Факултета по дентална медицина като телефонистка. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на десет поетични книги. Носител е на Национална литературна награда "П. Славейков" - София. Получила е първа награда за патриотично стихотворение на Община Благоевград, за цялост-но творчество е наградена с плакет на гр. Стам-болийски, където е учила и работила. Стиховете й са свързани с първична лавина на чувства и ехото им в душата. Търси нови измерения на красота и човечност.Мария Николова ТАЕН ПЪТ Безвезздна вечер детството завръща – затворила вратата на деня. И лист, след лист тя спомени разгръща, пропъжда във очите ми съня. Разпръсва мирис плисналата нива – разцъфнал дим на изкласила ръж. Гласът на птица с песента се слива. И шепот тих от стъпките на дъжд. Налива сила в корените стари, таен път-по устните следи. И твоят дъх отново ме опари. И пак съм твоя, както отпреди. ИГРА Като грейнало вино стогодишно кипим. И над покриви – в синьо като птици летим. И небето ни мами до последния звук. Пепелища от драми мери звън на капчук. Аз съм вихър в сърцето ти, ти си огън без дим. Виж, кълбо е съдбата ни, в светъл кръг се въртим. Има преспи в косите ти, моят път те избра. Аз се стичам в сълзите ти в тази вечна игра. Нощ на учените 2010
9392 СНЕЖНА КЪЩА Събуди ме в снежна къща. Снежна къща сред ели. Да е скрит към нея пътя, да е скрит и да мълчи. Само тебе да допуска, само тебе през мъгли. Вятър мразовит да бръска и да хвърля сноп стрели. Събуди ме в снежна къща. И заключена от сняг. С теб потоци да се връщат. И да търсят бряг от бряг. ПЛОВДИВ Вековете се завръщат, пукат белези следи. Тръпне есен, все тъй съща – златен дъжд в нощта ръми. На театъра античен оживяват времена. И от ролите митични бурен вятър онемя. Калдъръми с вечни тайни, колесница, цвили кон. Сенки слизат в час незнаен и те вдигат в камен трон. Пловдив, Пловдив в теб прелива – Хебър кръстил моя род. Римски зид снага извива в твойте пластове живот. НЕ ЧАКАЙ ПРОЛЕТТА Не чакай пролетта, далече е. Красива зима се задава днес. И изворът – кристал – обречен е, очаква от реките вест. Прелитат птици. Звън се чува. Скрежи студът. И въздухът тежи. Несъмнала земята пак сънува – усмихнат дъжд и песен на щурци. ГЛАСЪТ НА МОРЕТО Повярвайте ми, пяната е жива, разперва мрежи с двете си ръце. Брега покрива с мократа си грива – мозайка е от моето лице. Най-нежен глас от мощната ми сила – море съм аз, безсънно нощ и ден. И изгреви душата ми е скрила – откъснати са пламъци от мен. Мария Николова ОТИВА СИ ЛЯТОТО Отива си лятото, моето лято. Разчорлено чака дъжда, есента. Тревожна зората разпуква, когато запеят капчуци след птичи ята. Отива си лятото, моето лято, по пътища босо без шум изпълзя. Линее земята – без слънчево злато. Отиде си лято. Без вик. Без сълза. ВОДОПАД На бурите вдишва звънтежа кипящ - студът го покрива със снежния плащ. Душата му чиста – по път е изгрял – сам носи си кръста, без тиня и кал. Отронва сълзици и в жаркия ден. Притворил ресници – от извор роден. Нагазиш ли нощем, усещаш страстта, изгаряш и още разпалва кръвта. В ръцете те скрива от нежност – порой. Възкръсваш най-жива сред вълчия вой. И няма измама – небе за покров. Надежда тук има. Безкрайна любов. Мария Николова
9594 Д-р Васил Ташев е асистент в Катедра по пропедевтика на хирургическите болести, Клиника по детска хирургия към МУ – Пловдив. Във фотографиите му личи ангажираният поглед на твореца, който търси себе си отвъд видимите хоризонти на битието. В настоящата колекция доминира изследователският дух на фотографа, който извайва причудливи приказки за човешкото битие. И мечти. Васил Ташев Нощ на учените 2010 Васил Ташев
9796 Васил Ташев Проф. д-р Лиляна Райчева е била специализант в Медицински университет - Пловдив. Работила е на много места, сега - в Медицинска академия - София. Занимава се с алергология. Открила е лекарство за лечение на болестта розацея. Пише отдавна, публикува след 1989 г. Автор на стихосбирки, книги с разкази, пиеси. Носител на литературна награда „ Димитър Димов” - 2003 година. Стиховете й носят заряд на възвишена интелектуалност, открила свое място в изящната словесност. Лиляна Райчева Треви През водата и земята, през скалите търпеливо избуяват над насилия, над любов и имена. От праха на суетата със покорство мълчаливо никнат – от очите на владетел и на роб от колена. Във зелената градина, все еднакво окосени, са изтръпнали тревожно хиляди треви смълчани. И дихание се носи – и тръпчиво, и зелено. Вятърът докосва с пръсти хиляди зелени рани. Две-три стръкчета игриви весело се полюляват, минали между зъбите на желязната коса. Крехки в свойта цялост те с упорство заявяват. И глави изправят нежни, и блести по тях роса. Весело се полюляват крехки и измити от праха. А зелените им копия са пронизали страха. Свободата Върху прозореца на дните написах едничка дума. Преди да си отида, я стоплих с дъха си. И тя остана – вкаменелост, запаметила всички рани на мойто време. Очуквана и зачертавана от многото измами. Идващи, ще разчетете ли по капчиците кръв, които още се отцеждат, писмото на нашите надежди, докоснали вълната СВОБОДА. Нощ на учените 2010
9998 Д-р Валентин Турийски, дф, е главен асистент и преподавател по биофизика в катедра „Физика и биофизика” към Медицински университет в Пловдив. Художествената фотография е смисълът на неговия творчески аз. Има силен усет към хармонията на фрагментите в природата. Фотографиите му завладяват с историите, които разказват на хората. Валентин Турийски Нощ на учените 2010 Валентин Турийски
101100 Валентин Турийски Валентин Турийски
102 103 Проф. д-р Златимир Коларов започва научна и преподавателска кариера в МУ - Пловдив, (МФ - Пазарджик). Сега работи в МА - София в Клиника по ревматология, с повече от 250 научни труда. Автор е на пет художествени книги, два сценария за документален и един за игрален филм. Няколко от разказите, две от книгите и два от филмите му са отличени с престижни национални и международни награди. Член е на Съюза на учените в България, на Съюза на филмовите дейци, гилдия „Драматурзи”, и на Съюза на българските писатели. Има усет за драматизма като състояние и катарзис в човешката душа. Открива смисъла на човешкото битие в познати и непознати обекти от действителността. Златимир Коларов Бегачка В стаята й нищо не открих – само чифт стари маратонки. И си спомних. Бе спортистка. Съвършената спортистка. Бегачка. На дълги разстояния. Най-добрата! Трябваше да побеждава. Трябва! Трябва!! Трябва!!! – повтаряше си тя, затичана по пистата. На състезания и тренировки. Трябва! - оставаше без дъх. Трябва! – и продъл- жаваше да тича. Трябва – страшна дума-чук! – мислеха в упоение стегнатите стъпки. И тичаше, все по-бързо, по пистата. Родена в село, израснала в малък град, пистата бе неин шанс. За всичко. Затова трябваше да бъде първа. Винаги. И беше. Много пъти. В страната и чужбина. Стана й навик да бъде първа. Мечтаеше за морето, а трябваше да тича. Продължи да тича. Все по-рядко си спомняше морето. Така изтича живота си. По-точно първата му част. Не се отказа – продължи да тича. И да бъде първа: треньорка, консултантка, федеративна шефка. Другите се умориха, тя продължи да тича – с федерацията, по състезания и тренировки, по международни и наши стадиони. Така изтича живота си и във втората му част, докато я срина – третата третина. И отпадна – за първи път, от състезания и тренировки, от пистата и стадиона. В стаята бе тихо. Маратонките тъмнееха в ъгъла. Загледана в маратонките, заслушана в тишината, осъзна, че цял живот бе тичала - на място. И се бе надбягвала със себе си. И бе побеждавала само себе си. Безвъзвратно бе изгубила морето, без да намери себе си. Въздъхна. И още по-тихо стана. После се надигна. Обу маратонките, завърза връзките и се затича в кварталната градинка - друго не можеше да прави, можеше да тича. Защо? – питаше се тя, докато тичаше, по алеите, изпъстрени със сенки. Защо? – без дъх остана. Защо? – продължи да тича. Защо – безобидна дума-свредел – мислеше, заслу- шана в уморените си стъпки по калната алея. Чук мачкаше душата й, свредел дълбаеше сърцето й, продължи да тича - все по-бавно. Взех маратонките и отидох до реката. Поставих ги върху водата. Те се завъртяха, излязоха от водо-въртежа и заплуваха като птици. В далечината сивееше морето... Нощ на учените 2010 Д-р Николай Попов е докторант към катедра „Пси- хиатрия и медицинска психология” на МУ Пловдив. От детска възраст живо се интересува от изкуство и посещава кръжоци по изобразително изкуство. Първата му изложба е в гр. Мадан на 7 години. Обича да рисува с графит, кафе и сух пастел архитектурни паметници. Използва възможностите за експериментиране с нови материали и смесица от техники. Отскоро рисува с акрилни бои направо върху стена. Творец, който намира общ език с красотата и хармонията на Вселената. Николай Попов Репродукция на С. Дали - Галатея от сфери Нощ на учените 2010
105104 ИвайлаЦелувката Николай Попов Колизеум Николай Попов
107106 Петя Къленикова Петя Къленикова е старши преподавател по български език в ДЕСО на МУ – Пловдив. Проявява творчество в ежедневната работа с чуждестранните студенти. Изучава гръцки език. Има много публикации по методика на обучение по български език за чужденци. Пише от малка, нужда, която избуява при нея и при мнозина в последните години на духовно развитие на планетата Земя. Изкушена от чистотата на детството, извайва незабравими образи. Има много сериозни успехи в хайку – поезия на съзерцаващи битието. Цикъл „Ванеса” Скоро от баба подарък получих - кукла, която нарича ме мамо. С нея на много неща се научих, колко е сладка да знаете само! Вечер приспивам я нежно със песни, денем я храня, къпя, обличам. Тези задачи за мене са лесни, толкова много аз я обичам. Искам сега да я уча да пише, но не може молив да хваща. Кукло моя, на мене приличаш. Трябва и теб на градина да пращат! Закачка Слънце палаво наднича и с пердето си играе, ту се скрива, ту припича - иска нещо да узнае: спи ли, или се преструва хубавото наше внуче. Вчера цял ден то палува в парка с къдравото куче. Ах, ти, слънце закачливо, виж, очите си отвори внучето ни обичливо - с тебе иска да говори. Клип с Ванеса и Кирчо Вижте колко съм голяма – кака съм на Кирчо аз, мама чуди се засмяна как го гледам във захлас: има пръстчета, ръчички, шава с тях насам-натам, що ли тъй се смеят всички, щом реша да го изям. Нощ на учените 2010 На дядо Ваньо На компютъра ще пиша днес писмо на моя дядо. Знам, че много ме обича и за мен се грижи с радост. Мама, татко все работят, баба ми и чичо – също. Само дядо е до мене и навънка, и във къщи. С него на разходка ходим, на градина той ме води, първи идва да ме вземе. Дядо, ти си мойто стреме! Миниатюри Малко облаче самотно по небето. Гони времето. * Кое е първо: любов или омраза. Затворен кръг. * Наднича луна – сдържана нощна сълза в прозореца ми. * Блещука радост. Рой звезди сред житата. Танц на светулки. * Ароматна вечер се целува с небето, ражда любов. * Червено море от огнени макове посреща деня. * Първи крачки. Детето прохожда. Подайте ръка! * В детските очи оглежда се слънцето и се усмихва. * Палав слънчев лъч целува детското легло – играе му се. * Нажежен въздух. Неизречени думи. Тихо и страшно. * Старият Пловдив. Търкаля се времето по калдъръма. * Звезда далечна кани да вдигнеш очи. Гледай и мълчи! * Гръмотевици. Говори небето. Катарзис. От дъжд. * Луди светулки пътя радостно следват. Гони ги мракът. * Денят започва. Бъди безкраен! * Петя Къленикова
109108 Оранжев изгрев. Портокалова топка. Играе небето. * Поникна семе. Нехае за земята. Нагоре гледа. * Гледам в тъмното и виждам слънце. Ти си до мене. *** Песен на славей. Сутрешен поздрав за теб. Аз къде съм? Слънчево зайче. Поздрав очакван за мен. Ти къде си? Шепот на здравец. Папрат смутено мълчи. Ние къде сме? Петя Къленикова Д-р Златослав П. Арабаджиев е редовен докторант към Катедра по психиaтрия на Мединцински университет - Пловдив. Завършил същия университет и е преминал курс на специализация преди настоящето обучение. Фотографията е негово хоби, което осмисля свободното му време и разкрива различен творчески потенциал в духовните му търсения. Уловените моменти свидетелстват за умение да се докоснеш до мига на истината. Златослав Арабаджиев Нощ на учените 2010
111110 Златослав Арабаджиев Златослав Арабаджиев
113112 Добринка Паскалева Добринка Паскалева е хоноруван преподавател по български език към ДЕСО в МУ - Пловдив. Има дългогодишен опит в преподавателската дейност с чуждестранни студенти. Завършила е българска филология в Софийски университет „Свети Климент Охридски”. Родена е в родопското село Момчиловци, което освен магична природа е дало на българите и много талантливи писатели, лекари, учени. Пише стихове откакто се помни. Те предизвикват с необикновената си проникваща сила емоции и прозрения, за да достигнат мястото, където върховете стоят на стража. И пазят пътя към храма на душата. Да можех в зрънце да се скрия, на топло във земя да се завия. Криле да имах да се вдигна, на голо в облак да се просна. Да можех върху слънчев лъч да се пързалям или във лунен шепот да се отъркалям. Дали в усмивка да не се разпръсна, или във нощен дъжд да се превърна? Но всички скорости оставят ме на място - от себе си не мога да избягам и в кожата ми все ще бъде тясно. *** Ако можех да чуя, че Бог се спотайва някъде околко мен, ще се стопля. Няма да го търся, нека сам се обади, само да намигне ми е достатъчно. Нали е Бог - няма да се затрудни - грижите ще ми отнеме и хапчета за сън ще ми даде. Поне да не се чудя кой внимава вместо мен, времето да създаде. Никой няма да усети, леко ще погледна и без глас ще ги докосна. *** Нагълтах се със самота - кръгла, твърда и вълшебна. Превзе ме бавно - без стратегия и без война. Нощ на учените 2010 С недвижими имоти във кръвта и мисълта ми, разля отровата си в мен и стъпка радостта ми. Заела поза на софра, предлага вкус на празнота и се мисли за голяма. *** Лунен лъч се разхожда по тялото ми. Безплътно стъпва, щраква с пръсти. Без глас говори, но разбирам малко. Взирам се в светлия диск, не очаквам някой оттам да изплези език. Гадая смело, фигурите, крачещи през мен, довършвам. Сенки без минало и бъдеще, винаги в настоящето. Невидима имитация на живот - семпла и непрочетена. *** Не ми остава нищо друго, освен да слушам удвоения си говор, ехото на моите въздишки, препънати в деня пробит. Нощта се събаря в изкривена господарска поза, прелъстява ме, дори не се старае грима си вчерашен да скрие. Не ми остава нищо друго, освен да плюя на петите, да се завия с меко одеяло, което да тупти във ритъм. *** Не понасям Времето – то ми дава и отнема, каквото имам жадно, непохватно, хищно. Скачам, за да го настигна. Трептя, за да го постигна. Мразя го, за да не пропадна. Целувам го, за да го докосна. Свещи от разум светят над мен, хладнокръвно проникват в чувствата ми, опитомяват ме, започвам да приличам на дете. Ще те браня, Щастие, дори да не те поздравявам учтиво, не притежавам себе си - притежавам теб. Добринка Паскалева
115114 Илиан Коев Д-р Илиан Коев е специалист ординатор по неврохирургия към УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив в Клиника по неврохирургия. Възпитаник на МУ Пловдив. Фотографията е едно от неговите хобита, чрез което той разкрива търсенията на творческия си дух. Във философски план фрагментът и перспективата зареждат житейски пластове. Открива небесни послания за земния човек. И хармония. Нощ на учените 2010 Илиан Коев
117116 Илиан Коев Марина Мирчева - магистър по молекулярна биология в катедра „Микробиология и имунология“ на Медицински университет - Пловдив. Занимава се любителски с фотография. С обектива прониква до сърцевината на уловената красота, когато се отнася до човек, животно, растение, природна забележителност или прозре-ния за ежедневието. Марина Мирчева Нощ на учените 2010
119118 Марина Мирчева Марина Мирчева
120 121 Марина Мирчева Мария Велева Мария Велева е медицинска сестра в Катедрата по орална хирургия на Медицински университет – Пловдив. Пише стихове. Издала е книгите „Молитва” и „Да нарисуваш светлина”. Лиричните откъси впечатляват с неподправена виталност и свежест на влюбено в живота момиче. Другото й хоби е изработка на кукли в национал-ни носии. Чрез тях търси и открива красотата в българската културна традиция. Отказвам да броя години, да тръпна в страх, че някой ден светът красив ще ме отмине и няма да е влюбен в мен. Не вярвам, че ще има ритъм, във който няма да се вместя, че няма обич да преливам, че някой друг ще ме замести. Създадена съм със усмивка, да бъда ручей топлина. Любов да бъда неизпитана. Живот да бъда. И жена! *** Небето облада с копнеж Земята и кипнаха дъждовни семена. Шурти екстаз от топлите обятия и любовта им ражда божества. Настъпва разярена светлината – сърдита след триумфа на нощта. Във люта битка векове се мятат. А помниш ли? Роди ги любовта. *** Босонога се гмурнах в тревата, във косите – слънца от роса. Заискрих от лъчи и със вятъра се надбягвах в любовна игра. Песен пях със езика на птиците, на орела с крилата летях, таралеж ми услужи с бодлите си. В пещерата на мечката спях. На града си опушен разкоша по достойнство сега оцених. Знаеш ли, май не е лошо да си гост в Тилилейски гори. Нощ на учените 2010
123122 *** Аз съм твойта стена на плача и на ропота. Аз съм тази врата, на която да тропаш, щом потрябва ти рамо и закрила от болка. Аз съм твоят приятел, твоят пристан след обич, дето пак си я пръснал след разсипника вятър – ти разкъсан се връщаш. Аз лекувам и страдам. Няма да ти призная в час на тиха разнеженост, че съм плаха и слаба. Че без теб съм обречена. *** Прости ми водата, небе, която отпих от очите ти – бях жадна за някаква истина. Че пътят ми дълъг не бе, но вятър разгуби трохите от мойте следи самодивски. Сърдитото слънце оглозга съня ми спокоен до голост. Нощта забрани хоризонта. Свещта прероди се във огън, а после до пламък угасна. Ти беше мъгляво, неясно. Тогава дъждът ти заля ме със мъката облачна струйно. Протегнали пръсти невярващи към хладните лъскави струни, изтръгнах магия от звуци. Кипеше по тръпните устни мелодия – пяна сребриста. Отпих ... и разбрах, че съм истинска! *** Аз съм босата циганка, покорила съня ти – едно скрито намигване и усмивка безпътна. Нежно прошумоляване, зноен полъх омайващ. Леки стъпки пробягали зад гърба ти загадъчно. Чудна бяла магия прекипява в кръвта ти. Сън целува очите и кръщава душата. Мария Велева Тракия Тракия Варна Родопи Мария Велева
125124 Христина Спасова e cтaрши преподавател по физика в Секция по природни науки към ДЕСО на МУ – Пловдив. Има много публикации и учебни помагала за обучение на чуждестранни студенти по физика на български език. Интересува се от развитието на науката физика в исторически план. Обича да чете, да пътува и посещава интересни места. Занимава се с любителска фотография и чрез нея постига хармонията на щастлив пилигрим. Снимките й са пълни с красота, светлина и магични отблясъци от вечната красота.Христина Спасова Девин Нощ на учените 2010 Виена Кембридж Христина Спасова
127126 Христина Спасова Галина Пенева е служител във Факултета по дентална медицина на Медицински университет – Пловдив над 20 години. Интересите й в областта на приложните занаяти са от детството. Вече 15 години членува в клуб за традиционна шевица и плетива ”Българка” към читалище „Антим І” в Пловдив, чиято основна цел е издирване, възстановяване и популяризиране на оригинали от шевичното богатство от стари времена до днес. Участвала е в много изложби, има сертификат за професионално обучение по шев - бродерия и кене – най-старата дантела, шита у нас с игла.Галина Пенева Нощ на учените 2010
129128 Мария Чулова е хоноруван преподавател по български език в ДЕСО на МУ - Пловдив. Има магистърска степен по: българска филология, английска филология и международни икономически отношения. По майчина линия е от рода на по-борника от Възраждането Марин Савов от с. Баня, Карловско. Автор е на стихосбирката „Минутата, отлитнала от тебе” /2010 г./ и сборника с критика и есета „Без идоли”. Носител е на награди в областта на литературата и науката. Мария Чулова Безпричинно ли живея в България? Родих се тук и кръвта не изпъва слепоочията ми, за да ме боли за съдбата на себеподобните ми. Колкото повече са те, по-сигурно е да съм с тях. Пренаселвам улиците, забрадени и разкрепостени, минавам за незабележима безработна, но пустеят без мен глухият градец и областните електории. Да имам заплата е лукс, ала разкош е да съм ненужна и да печеля вредни интелектуални дивиденти - компенсаторно, четейки оригинал на „Панаир насуетата“, не служа на държавата, дала ми граждански номер и социално крило. Причината е в предишните мечти, а бъдещите са чужденци. Не виждам добруване без мен, радват се в България, че съм им конкурент. Не важат отличните дипломи и вътре, и навън. Романи не се списват без комат и топлина, макар да не помня без писалка да съм била. Разпускат психично болните от домовете, издръжката е непосилна и оздравели за дни. Бият родителите си, за да не били родени. Свободна съм да бъда или някъде да ида. За тази свобода дядо ми Марин е бил в чужбина. И то за да се споят в бойна вярна дружина. Начело с Филип Тотю, стария войвода. Нали приемливо звучи моята причина? Нощ на учените 2010 Левски ни прости пред бесилото Душо – предан Ваш, гълъбе, отпраща те гарван с грак, ти за империята бе призрак, ти за народа бъди небе... Там ме чакат призваните - Шишман, Самуил, Омуртаг. Шишман бие камбаните: - На турците вече простих. Кънти Самуил в мрак: - На гърците вече простих. Дойдох при Пресиян и Омуртаг: - На братовите си синове не още, но аз ще простя за кръвта. Не още, братя, не сте готови да жертвате свои Апостоли. Левски рече толкова просто: - Нему молитва отправям за тебе, народе ми верен, Господ дано те избави от Лукавия враг черен, България Боже пази! Аугуста и Валентин Усмивката ми попива в мастилена нежна следа. Тук кестените забравят самотните нощи по първия сняг. Нима в грях ще срещнеш съня ми, когато и ти бе замечтан да мелят с вода “Аугуста” за всички брашно мелници живи. Календарът реди броеница от снежни и слънчеви дни. В Хисар при мен се върни. Чака те тъй поетичен, понесен от славеев порив: да храниш надежда в деня. Къде си? Не знам, но хотелът и Средна гора ще спомнят ти трите звезди. Небето е сочно с усмивки след края на валса снежинков. Криха в пелени силуети, а блясъчни тоалети кипрят за теб звезди. Сега се върни... Покана за коктейла приеми! Сълзите са от минерали по този свети Валентин, а мене томи ме тъга. Върни се, носи мартеница! Мастилени капки остават... И чаша хисарска вода. Чаровно как да живея? С билдинг ли чар да градя? Книга недописана Чуплива обковка обвива тъжна и сложна душа. Хладно полирно покритие на цветна, но суха леха. Мария Чулова
131130 Гравирай си, майсторе, сиглите, разкрий си смеха! Не дръзнеш ли сам, добре е да не чакаш от мене покана. Рисуваш жениха небесен и казваш как ни зове. Сега ще разчупя обковката, ала суха почва сковава цветята на първата страница. Суха болест повлича духа, дори дъжд да ръми, да гърми. Камбаната страшно съди за греховно изписани слова. Искам отново начисто с воал да обкича деня. Цветята съхнат по листо, трудът остана, безпаметен. *** Към градското пространство се движа, а селото у мен моли да не се развенчавам. Умира с бабата, чийто мозък освежавам с декемврийски въздух натъжена. Усмивката ми, болна от амбиции, се молеше сълзите да са лични. Макар сакралното да е вече наука, свещеното сърцеделитбено копнение бе по-просто от Евино мълчание. Погрижих се да известя зов за спътник, когато вече не молех да съм спътница. След помена прощален единствено чувството остана като дълг към минало - детското игрище театрално – Баня. Как мразех голото погазване на чистото душевно равновесие. По-безпощадно бе от плъзгане сапунено. *** Дългът бе среща първа. А втората е задължение, от което пак от обич далече духом бягам. Мария Чулова Петър Хрисчев е възпитаник на МУ - Пловдив. Открива изкуството, когато е дванадесетгодишен, започва с рисуване. Сериозно се занимава с фотография и аматьорско кино. Предпочита пейзажна, портретна и макрофотография. Снима екстремни спортове и автомобили. Освен в България е снимал в Италия, Франция, Монако, Австрия, Швейцария, Холандия, Испания и др. Има участия в няколко изложби и различни проекти. Петър Хрисчев Нощ на учените 2010
133132 Петър Хрисчев Петър Хрисчев
135134 Петър Хрисчев Пламен Загорчев Нощ на учените 2010 Доц. Пламен Загорчев, дф, е преподавател по биофизика към Катедра по физика и биофизика в Медицински университет - Пловдив. Автор на много научни статии с импакт фактор и помагала по специалността. Като творец търси зрели вибрации от цветове и ги открива в отблясъци преживяна действителност. Неговите магични късове са на една ръка разстояние от природата и космоса. Улавя красотата на фините енергии със средствата на фотографията.
137136 Пламен Загорчев Пламен Загорчев
139138 Нощ на учените 2010 Мария Панчовска-Мочева Мария Панчовска-Мочева Доц. д-р Мария Панчовска, дм, е преподавател по вътрешни болести в МУ - Пловдив от 1988 г. Началник е и на Вътрешна клиника във ВМА - МБАЛ гр. Пловдив. Автор на оригинални научни статии, публикувани у нас и в чужбина. Съавтор на ръководства, учебни помагала и монографии. Пише стихове в мигове на прозрение като вътрешна потребност. С графика се занимава отдавна. Черното и бялото доминират - прехвърлят полюси на магични светове върху платното; графиките отразяват преживелици и фантазии в едно. Дете Непозната Дежа вю
141140 Розалия Александрова, старши преподавател по български език в МУ Пловдив. Като учен се занимава с философията и методологията на информациологията и нейното приложение в езиковата теория и практика. Членува в Дружество на преводачите и Дру-жеството на пловдивските писатели. Автор на шест поетични книги. Последните три - „Очите на вятъра”, "Притча за ключа" и „Сакрално” - спонсорирани от ръководството на МУ - Пловдив. Носител на специална награда за любовно стихотворение от конкурса "Любовта е пиянство, пиянство от любов". Създател и председател на творческо сдружение "Квант и приятели", утвърждава развитието на квантовата поезия в гражданското общество. Занимава се с любителска фотография. Розалия Александрова Гугутка На доц. д-р Г. Паскалев Някой се докосна до пенливото вино на младежките мечти. Селото е сгушило усилия. Родовият паметник мълчи. Старите дувари се смаляват. Споменът за дълг тежи. Вярата единствена е права в опустелите гори. Тук си. И те няма. Под небето. Стреме от прабългарски съдби. Древен дух от канове напети всеки път над нас ще бди. Празничната магия. Думи дялат замъци. Драснато ще изтрият. Сваля баири душа. Къса залъци минало. Струни прескачат вятъра. Време е. У дома. Нощ на учените 2010 У дома Смъртта ще дойде. Но е рано да свири ангелският марш. Сърцето, дръзнало промяна, ще оцелее. В студ. И фалш. Сърцето. Времето на Бога. Откупва своя земен дял. И всеки миг се ражда огън. Часът на смисъла узря. Щом легне всяка нощ и уморено потъне тялото в съня. Духът се стрелва към вселени. Върви по своя път. А сутрин двамата едно сме. Пулсира в клетка мисълта. И чувстваш себе си. Безбройна. Сама. И не сама. Кафе "Монпарнас" На сестра ми Кръстът е загадка. Има ли небе. Ангел зад перваза маха със криле. В сумрак изповядват страсти и тъги. Някой сваля маска. Друг ще се роди. И след това Птиците, които тръгват нощем в белите безименни полета, Розалия Александрова
143142 са небесни гости, спрели Космоса в делничния вик на битието. Мечът древнобългарски и свише воините на Духа събира. Който е създаден да обича, даже да си тръгне, не умира. Пред всеки връх срещаш ада. След всеки смисъл Сълза. Животът на водопада. Въздишка над пропастта. Полет Розалия Александрова В утробата на Вселената Розалия Александрова
Автори А Анета Тошева............................................................15 - 16.- 16.. 16 Антоанета Караиванова-Павлова...........................36 - 37.- 37.. 37 Б Благой Маринов.......................................................17 - 19.- 19.. 19 В Валентин Турийски..................................................98 - 101.- 101.. 101 Василий Ишев..........................................................28 - 31.- 31.. 31 Васил Ташев.............................................................94 - 96.- 96.. 96 Г Галина Пенева.............................................................. 127 Георги Парапанов.....................................................52 - 53.- 53.. 53 Георги Томов............................................................82 - 84.- 84.. 84 Д Добринка Паскалева..............................................112 - 113.- 113.. 113 З Златимир Коларов........................................................ 102 Златка Щерева..........................................................74 - 75.- 75.. 75 Златослав Арабаджиев...........................................109 - 111.- 111.. 111 И Иван Иванов.............................................................44 - 47.- 47.. 47 Илиан Коев.............................................................114 - 116.- 116.. 116 Ина Стоицова...........................................................57 - 59.- 59.. 59 Й Йорданка Кичева......................................................48 - 50.- 50.. 50 К Калина Куцова..........................................................63 - 66.- 66.. 66 Л Лена Павлова............................................................54 - 56.- 56.. 56 Лиляна Райчева............................................................ 97 Лучия Миленкова......................................................... 51 М Марина Мирчева....................................................117 - 120.- 120.. 120 Мария Велева.........................................................121 - 123.- 123.. 123 Мария Николова.......................................................91 - 93.- 93.. 93 Мария Панчовска-Мочева.....................................138 -. -.139 Мария Чулова.........................................................128 - 130.- 130.. 130 Мая Урумова.............................................................67 - 70.- 70.. 70 Минко Танев.............................................................85 - 87.- 87.. 87 Н Надежда Маджирова................................................38 - 41.- 41.. 41 Никола Запрянов......................................................20 - 24.- 24.. 24 Николай Попов.......................................................103 - 105.- 105.. 105 Николай Сираков......................................................88 - 90.- 90.. 90 П Павел Балабанов......................................................25 - 27.- 27.. 27 Павел Нончев...........................................................32 - 35.- 35.. 35 Парашкева Чолакова-Бояджиева............................42 - 43.- 43.. 43 Петър Хрисчев........................................................131 - 134.- 134.. 134 Петя Къленикова....................................................106 - 108.- 108.. 108 Пламен Загорчев....................................................135 - 137.- 137.. 137 Р Розалия Александрова...........................................140 - 143.- 143.. 143 С Светла Пачева-Карабова..........................................60 - 62.- 62.. 62 Стефан Илчевски.....................................................71 - 73.- 73.. 73 Стефан Костянев......................................................13 - 14.- 14.. 14 Стойко Паунов..........................................................76 - 79.- 79.. 79 Стоян Байкушев.......................................................10 - 12.- 12.. 12 Т Тодорка Димитрова..................................................80 - 81.- 81.. 81 Х Христина Спасова..................................................124 - 126.- 126.. 126 Христо Христов..........................................................5 - 9.- 9.. 9 Седма рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013); Подпрограма Хора Нощ на учените в Пловдив 2010, алманах Seventh Framework Programme for Research and Technologicаl Development (2007-2013); Programme People Researchers’ Night 2010 © Доц. д-р Георги Паскалев, дм и колектив, автор Съставители: Проф. д-р Виктория Сарафян, дмн, Розалия Александрова, Медицински университет, Пловдив Редактори: Розалия Александрова, Минко Танев, Медицински университет, Пловдив Коректор: Доц. Светла Пачева-Карабова, дф, Медицински университет, Пловдив Фотографи: Лучия Миленкова, Ваня Василева, Медицински университет, Пловдив Предпечат и оформление: Нина Атанасова, Медицински университет, Пловдив Графичен дизайн: Милен Киряков, Авто Принт Печат: Авто Принт, Пловдив Запазен знак на проекта: ISBN: 978-954-8326-18-6
Europe cares for its researchers …
BELGIUM • BULGARIA• CROATIA • CYPRUS • CZECH REPUBLIC • ESTONIA • FINLAND • FRANCE • FORMER YUGOSLAVIAN REPULIC OF MACEDONIA • GERMANY • GREECE • HUNGARY • ICELAND • ISRAEL • ITALY • LATVIA • With the support of LITHUANIA • LUXEMBOURG• MALTA • MONTENEGRO • NORWAY • POLAND • PORTUGAL • ROMANIA • SERBIA • SLOVAKIA • SLOVENIA • SPAIN • SWEDEN • THE NETHERLANDS • TURKEY • UNITED KINGDOM 7th Framework Programme for Research and Development Marie Curie actions On 24th September 2010 In 32 countries and over 200 European cities, Researchers are the heroes of the night…

More Related Content

PPS
Izkustvo art
byArya13
 
PPS
български автори
byvanq5
 
PDF
недялка иванова -_звездица_вдясно_от_луната_
byS&M
 
PDF
Newspaper December 2015
byTsvetelena Taralova
 
PPTX
Презентация_1 .pptx
bySguYyh
 
DOCX
Лео книга.docx
byssusera46b52
 
PDF
Избрани статии от Наджиб Махфуз -част II
byRuslan Trad
 
PDF
Любовта трае 3 години ( Фредерик Бегбеде )
bytlisheva
 
Izkustvo art
byArya13
 
български автори
byvanq5
 
недялка иванова -_звездица_вдясно_от_луната_
byS&M
 
Newspaper December 2015
byTsvetelena Taralova
 
Презентация_1 .pptx
bySguYyh
 
Лео книга.docx
byssusera46b52
 
Избрани статии от Наджиб Махфуз -част II
byRuslan Trad
 
Любовта трае 3 години ( Фредерик Бегбеде )
bytlisheva
 

Featured

PDF
Artificial Intelligence, Data and Competition – SCHREPEL – June 2024 OECD dis...
byOECD Directorate for Financial and Enterprise Affairs
 
PDF
Storytelling For The Web: Integrate Storytelling in your Design Process
byChiara Aliotta
 
PDF
2024 Trend Updates: What Really Works In SEO & Content Marketing
bySearch Engine Journal
 
PDF
How to Leverage AI to Boost Employee Wellness - Lydia Di Francesco - SocialHR...
bySocialHRCamp
 
PDF
2024 State of Marketing Report – by Hubspot
byMarius Sescu
 
PDF
Everything You Need To Know About ChatGPT
byExpeed Software
 
PDF
Product Design Trends in 2024 | Teenage Engineerings
byPixeldarts
 
PDF
PEPSICO Presentation to CAGNY Conference Feb 2024
byNeil Kimberley
 
PDF
5 Public speaking tips from TED - Visualized summary
bySpeakerHub
 
PDF
Trends In Paid Search: Navigating The Digital Landscape In 2024
bySearch Engine Journal
 
PDF
AI Trends in Creative Operations 2024 by Artwork Flow.pdf
bymarketingartwork
 
PDF
Skeleton Culture Code
bySkeleton Technologies
 
PDF
Getting into the tech field. what next
byTessa Mero
 
PDF
Google's Just Not That Into You: Understanding Core Updates & Search Intent
byLily Ray
 
PDF
How Race, Age and Gender Shape Attitudes Towards Mental Health
byThinkNow
 
PPTX
How to Prepare For a Successful Job Search for 2024
byAlbert Qian
 
PDF
Content Methodology: A Best Practices Report (Webinar)
bycontently
 
PDF
How to have difficult conversations
byRajiv Jayarajah, MAppComm, ACC
 
PDF
Social Media Marketing Trends 2024 // The Global Indie Insights
byKurio // The Social Media Age(ncy)
 
PDF
ChatGPT and the Future of Work - Clark Boyd
byClark Boyd
 
Artificial Intelligence, Data and Competition – SCHREPEL – June 2024 OECD dis...
byOECD Directorate for Financial and Enterprise Affairs
 
Storytelling For The Web: Integrate Storytelling in your Design Process
byChiara Aliotta
 
2024 Trend Updates: What Really Works In SEO & Content Marketing
bySearch Engine Journal
 
How to Leverage AI to Boost Employee Wellness - Lydia Di Francesco - SocialHR...
bySocialHRCamp
 
2024 State of Marketing Report – by Hubspot
byMarius Sescu
 
Everything You Need To Know About ChatGPT
byExpeed Software
 
Product Design Trends in 2024 | Teenage Engineerings
byPixeldarts
 
PEPSICO Presentation to CAGNY Conference Feb 2024
byNeil Kimberley
 
5 Public speaking tips from TED - Visualized summary
bySpeakerHub
 
Trends In Paid Search: Navigating The Digital Landscape In 2024
bySearch Engine Journal
 
AI Trends in Creative Operations 2024 by Artwork Flow.pdf
bymarketingartwork
 
Skeleton Culture Code
bySkeleton Technologies
 
Getting into the tech field. what next
byTessa Mero
 
Google's Just Not That Into You: Understanding Core Updates & Search Intent
byLily Ray
 
How Race, Age and Gender Shape Attitudes Towards Mental Health
byThinkNow
 
How to Prepare For a Successful Job Search for 2024
byAlbert Qian
 
Content Methodology: A Best Practices Report (Webinar)
bycontently
 
How to have difficult conversations
byRajiv Jayarajah, MAppComm, ACC
 
Social Media Marketing Trends 2024 // The Global Indie Insights
byKurio // The Social Media Age(ncy)
 
ChatGPT and the Future of Work - Clark Boyd
byClark Boyd
 

Almanah 2010 final

  • 1.
    SEVENTH FRAMEWORK PROGRAMME Материалите саотпечатани по проект MORE, финансиран по Седма рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания и технологично развитие MORE OPPORTUNITIES FOR RESEARCHERS IN EUROPE НОЩ НА УЧЕНИТЕ В ПЛОВДИВ 2010 Community Research E U R O P E A N COMMISSION Медицински университет Пловдив 2010 Medical University Plovdiv 2010
  • 2.
    Седма рамкова програмана Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013) Подпрограма ХОРА Нощ на учените в Пловдив 2010, алманах © Доц. д-р Г. Паскалев и колектив, автор Seventh Framework Programme for Research and Technologicsl Development (2007-2013) Programme People Researchers’ Night 2010 ISBN: 978-954-8326-18-6 Приятели, За втора поредна година Медицински университет -Пловдив спечели изпълнение на Европейски проект по Седма рамкова програма „Нощ на учените 2010”. Въввеканаинформационнотопроглежданеначовешкатацивилизацияразвитието на духовността предполага освен високи морални критерии натрупване на основни знания в избрана област от науката. Те се дават в огнищата на висшето ни образование - университетите. За мнозина учени - лекари, стоматолози и фармацевти съзнателният стремеж към усъвършенстване на професионалните умения е главна житейска цел. Някои от тях не само успяват да отговорят на високите изисквания в медицинската наука и практика, a и да се изявят пълноценно в различни изкуства: рисуване, поезия, музика, фотография и др. Екип от творци отново създаде културен продукт, който отговаря на естетически и духовни приоритети на обществото. Същевременно се удовлетворява личната нужда от сътворяване на хармония, изкристализиралa в алманах “Нощ на учените в Пловдив 2010”. Всеки от авторите е емоционално и духовно обвързан с нашия алма матер. Художници, поети, писатели, преводачи, фотографи, приложници - хора от богата палитра на изящни изкуства - са обединени от светла идея – безкористен дар от красота и любов за хората. Доц. д-р Георги Паскалев, дм Р Е К Т О Р Медицински университет - Пловдив
  • 3.
    5 Доц. д-р ХристоХристов, дм, работи в Медицински колеж на МУ - Пловдив. От 1988 г. е доцент и ръководител на Катедра по физиология. Научните му интереси са в областта на ергономията и физиологията на труда, има признати 4 изобретения на хранителни продукти за рационално, лечебно и специално хранене. Член на Съюза на учените. Литературните интереси датират отдавна. Стихо- сбирката “Сам в дъжда” (2008 г.) е приета много добре от публиката и критиката. Дошло е време да издаде многобройните си есета, стихове, разкази. Има изострено чувство за приемане и пресътворяване на красотата в живота със средствата на човешкото слово. Намира творческото си амплоа в мисията да спасява ценности и светли мигове от битието. Христо Христов Нощ на учените 2010 ПОРТРЕТ В ЕЛИПСА Моливът бягаше по белия лист с такава скорост, че изглеждаше чудно как толкова бързо могат да се появяват красиви линии и да се очертават подробности на едно лице с очи, уши, коса и всичко друго. Още по-чудно беше това, че художникът рисуваше и в същото време не откъсваше очи нито от рисунката, нито от лицето на младото момиче, седнало спокойно на стола пред него. Наоколо буквално гъмжеше от пъстър народ. Туристи на тълпи нахлуваха на Place du Tertre. Глъчката на много езици и безгрижните смехове сякаш идваха, за да потвърдят, че на Площада на художниците се идва не само за да се наблюдава рисуването, не толкова да се купи за дребни пари нещо, което внуците ще продават за милиони, но и просто така – да се потопи човек в атмосферата, да се почувства част от върха на изкуството. ,,На Монмартр ли? О, ,,Place du Teretre” ! Когато бях там през лятото на осемдесет и осма...” Графичният портрет беше завършен. След кратък спор с американеца, който се чувстваше компетентен по всички въпроси, включително и графиката, след промърмореното от художника ,,Профан проклет”, американците си тръгнаха. Художникът се отпусна на стола, усети, че тънката възглавничка не го прави фотьойл, но блажено притвори очи и околната глъчка му се стори нежна и приспиваща. Имаше пълното право на минутка почивка, преди да се е появил следващият клиент и чак се стресна, когато чу някой да казва на български: ,,Здрасти!” – Здрасти! – отговори на български и той и се
  • 4.
    76 Христо Христов загледа вмъжа, настанил се без покана на стола срещу него. – Толкова ли ми личи, че съм българин? – По нищо не личи – каза мъжът. – Но бях наблизо, когато говореше с американеца и чух ,,профан проклет”, което си беше на чист български. – И изоставил темата, каза: – А пък портретът на момичето ми хареса. Браво! Фамилиарният разговор не се харесваше на художника. – Като видяхте празен стол решихте да си починете, така ли? Нямам нищо против, заповядайте, разполагайте се, чувствайте се като у дома си. Мъжът мълчеше. Художникът също. ,,Дали пък?” – помисли си той и реши да се обади: – Ще се рисуваме ли? – Ще се рисуваме! – дойде изненадващият отговор и чак сега художникът се загледа в посетителя с професионално око. Мъжът беше между шейсет и седемдесет, по- близо до второто, добре облечен, със скромно и прилично облекло. Приятна физиономия, меки и добри черти, посивяла и оредяла коса и поглед, който те гледаше открито и спокойно, право в очите, готов за контакт. ,,Какво ли търси в Париж? – помисли си художникът и в съзнанието му изникна образът на неговия баща, приблизително на същата възраст, интелектуалец без особен успех в кариерата, без натрупано състояние, с дребни радости и големи грижи. Откога не беше му се обаждал? От кога не беше подновявал обещанието си да го покани в Париж, ,,когато се устроя по-добре”. Като че ли за баща му имаше значение как се е устроил. В главата му се зароди топло чувство към седналия отсреща човек и той с внимание попита: – Какво точно ще правим? Каква е целта? – И понеже човекът мълчеше, добави: – Имам само една молба. Нека да не говорим за България. Може би по-късно. – Ще правим портрет! Само молив. И никакво разкрасяване! Всичко както си е. – Добре. Макар че това е необичайно условие. Обикновено хората искат да са малко по-млади и по възможност много по-хубави. – Остави тези работи. Както си е, нито повече, нито по-малко. После помълча малко и добави с извинителен тон: – Извинявай, момче, че направо и безцеремонно започнах на ,,ти” без да се познаваме. Рискувам и аз да получа епитет като американеца, но знаеш ли, това е не защото съм много по-възрастен, а защото така приличаш на моя син... и по години ,и по физиономия, даже... – Нали се разбрахме, че ще говорим само за портрета. Може ли да попитам, мислиш ли да го изпращаш на сина си, за да му чопли сърцето? – Е, доколкото имам нещо на този свят, все на сина ми в ръцете ще попадне. Той ми е един. Но ще има и поръчка към портрета. Ако ти кажа за какво ми е, сигурно много ще се смееш. – Опитай, може да дам и някакъв съвет. Мъжът се замисли, поколеба се за момент, после решително каза: – Можеш да помогнеш, наистина. Бива ли например да го направиш в елипса? – Мога в каквато искаш рамка, защо да не мога, но не е ли малко старомодно? Или искаш да го окачат на стената, до портретите на дядо ти и на баба ти, които по едновремешната мода често са се правили в елипси? – До дядо ми и баба ми наистина, но не на стената, а на тяхната плоча, защото ще бъда погребан в същия гроб. – Искаш портрет за гроба си, така ли? –удивен възкликна художникът. – Досега не съм изпълнявал такава поръчка. Защо синът ти да не го окачи, където си иска, а едно фотокопие може да сложи и на паметника. – Защо да иска да го окачи някъде? За да ме гледа? За какво да ме гледа? Че съм много хубав? Или мислиш, че портретът ще има огромна художествена стойност, всички ще му се възхищават, а в един далечен ден галериите ще наддават за него? – Е, нямам такива претенции. – А защо нямаш? Знаеш ли защо нямаш такива претенции? Замислил ли си се някога? Нали човек е толкова голям, колкото... – Знам, знам, но никак не ми си говори за това. – Не ти се говори, така ли? Втора тема за разговор, която отхвърляш. Ами като няма да говорим, рисувай тогава! Ван Гог! Лицето на човека доби намръщен вид, погледът му се отнесе и той се завъртя към улицата и към тълпата. – Така няма да стане – каза художникът и започна да нагласява статива и моливите. – Трябва да гледаш към мен и по възможност да не мърдаш. Мъжът насочи показалеца си към художника и почти ядосан каза: – Затова нямаш претенции. Гледаш и рисуваш, гледаш и рисуваш. Каквото видиш, това рисуваш. Само на очите си ли вярваш? С очите си ли рисуваш? – С очите и с ръцете, с какво друго? – Момче, момче, човек нищо не прави само с очите си или само с ръцете си. Човек прави всичко с мозъка си. Ето, ние с теб си говорим от толкова време, гледаме се, чуваме се, движа се пред теб, ръкомахам, ядосвам се. Всичко това няма ли го в мозъка ти, нищо няма да стане от портрета. Но то го има. Сигурен съм, че го има. И като го има, какво чакаш? Сядай и рисувай. Аз за какво съм ти? Ще ида да пия едно кафе в бистрото. Художникът го гледаше и сякаш не можеше да разбере човекът шегува ли се, или говори сериозно. А мъжът сериозно продължи: – Нямаш ли впечатления в главата си? Имаш, нали? Тогава нарисувай впечатленията си от мен. Тогава със сигурност ще стане нещо страхотно. – Ти харесваш импресионистите, нали? – разбра най-после художникът. – Естествено, че харесвам импресионистите, кого другиго да харесвам? Фотографите ли? Ако искам да съм точно аз, ще отида да се снимам. Ако искам да знам точно как изглежда църквата в Арл, ще поискам да ми пратят снимка. Ако я има още, защото може и да е паднала. Но разкривеното впечатление на Ван Гог за църквата в Арл е най-хубавата църква на света, не си ли съгласен? ,,Впечатление” е ключовата дума! За цялото изкуство, което ,,претворява живота”. Претворява, но само ако животът е впечатлил някой творец с нещо. Защото изкуството, както казва Пикасо, е стопроцентова истина и в същото време двестапроцентова измислица. Не си ли съгласен? – Остана да споря с Пикасо. Но вие, господине, ме настъпахте по мазола – въздъхна художникът, ненадейно преминал на ,,ви”. – Най-голямата причина да дойда в Париж и да съм всеки ден тук. А вие защо сте в Париж? С какво се занимавате? И какви се тези погребални мисли, за които намеквате? – Нищо не намеквам. Направо ви го казвам без заобикалки. От Пловдив съм. Лекар. Сам поставих диагнозата си и никой не знае за нея. Остава ми по-малко от година и реших да осъществя една мечта. – И сте на Монмартр, за да си поръчате портрет при художник? – Може да ви се вижда смешно, младежо, но се случва дилетантите понякога да обичат изкуството повече от самите творци. Но аз не дойдох в Париж да си поръчам портрет, не! Преди години един ден потънах в галерията на импресионистите. Още беше в Jeu de pomme. Не че тогава съм ги открил Христо Христов
  • 5.
    98 или тогава съмги обикнал. Винаги съм можел да съзерцавам Мане или Моне, или който и да е от другите, но Ван Гог... Ван Гог е нещо друго. Той те пуска да влезеш в мозъка му, разрешава ти да гледаш света с неговите очи и ти разкрива невероятен свят, невиждан колорит и те кани да влезеш в този свят и ти обещава много, много впечатления, които стават и твои. Невероятната, омайваща простота на съвършенството. Неочакваните форми на красивото, изненадващият глас на цветята... – Никак даже не е смешно, уважаеми доктор Гаше. Днес видяхте ли се с Ван Гог? – Да, макар че дори ме е срам да кажа, но галерията D’ Orsey, невероятна във всяко друго отношение, не въздейства толкова силно, колкото старата галерия на импресионистите. Макар на новото място да има много повече платна. Доктор Гаше... къде ви хрумна. Имах един приятел художник – Пенчо Паскалев, той ме наричаше ,,Доктор Гаше”. – Не ви ли е рисувал? – Не, а и аз все не исках. Отлагахме го за по-късно, докато съдбата отложи завинаги него, а сега ще направи същото и с мен. Мъжът стана от стола и се загледа в кубетата на Сакре кьор, белеещи в потъмняващото небе. На площада светнаха лампи, тълпата туристи ни най-малко не беше намаляла. Постепенно светваше целият Париж. Времето за рисуване отдавна беше отминало. – Младежо, ако дойда утре следобед, портретът ми ще бъде ли готов? – Не само портретът. Аз ще бъда по-готов от днес. Рисувайки, ще си мисля непрестанно за вас, за приятния разговор днес и за още по-приятния, който ни очаква утре. – Значи портретът ще стане великолепен. Синът ми може и да го окачи на стената. – Не се съмнявайте в това! Ще нарисувам великолепното си впечатление от нашата среща! *** Един топъл следобед на следващото лято. Художникът завършваше портрета на млад мъж, когато с периферното си зрение усети неподвижните фигури на мъж и жена, които сякаш нямаха наме- рение да мръднат от местата си и чакаха. Той не по навика си претупа работата, освободи се от младежа, когото рисуваше, и отправи въпросителен поглед към двойката. – Моля, един портрет на красивата госпожа? – Не, ние не за това – запелтечи мъжът. – Ние за тези портрети. – Кажете го на български, господине – каза художникът, познал по плахите и кратки разменени думи между тях сънародници. Любопитното семейство се успокои, че няма да се налагат дълги обяснения на френски, и този път се обади жената: – Тези портрети на таблото ви... те са на нашия доктор, нали? – Вие от Пловдив ли сте, познавате този чо-век? – Да познаваме го. Той е наш лекар. Много добър лекар, голям специалист, той ни изпраща. Имаше някаква история – миналата година беше в Париж и един ден се влошило здравето му. Синът му дойде да го вземе, но той не искал да тръгва. Казал, че никога не се е чувствал по-добре, искал да остане в Париж. Докато се приберат, мълчал в самолета, но все нещо се усмихвал. Синът му каза, че имал вид на най-щастливия човек. ,,Излекуваха ме Ван Гог и Монмартр”, повтарял. И здравето му оттогава непрекъснато се подобрява, дори сега работи. Като разбра, че идваме в Париж, помоли ни да ви намерим. За един портрет в елипса… Художникът не им отговори. На стола пред него сякаш седна възрастният мъж, който така приличаше на баща му. Мислеше да даде двата портрета на тези хора. Да, два портрета, защото, след като мъжът не дойде да си прибере рисунката с молив в елипса, художникът нарисува още един, този път с маслени бои. През цялото време, докато рисуваше, мъжът беше пред него, говореше му. ,,Ключовата дума е впечатление. Ти можеш, стига да го поискаш!” Портретът стана страхотен. Той написа отдолу ,,Моят доктор Гаше” и се подписа. Много хора го харесаха и мнозина искаха да го купят, даваха пари, каквито той не можеше да изкара за много месеци рисуване на портрети, даваха пари, които страшно му трябваха, но той не се раздели с него. Двата портрета неизменно висяха на таблото зад гърба му и тълпата пред него растеше. Само че той рисуваше все по-малко портрети и все по-често посягаше към маслените бои. Под четката му започнаха да излизат прекрасни рисунки. Неговите впечатления. Не, нямаше да им повери тези портрети. Ще им вземе адреса, те ще го заведат при стария доктор, когото той чувстваше като най-добър приятел, и ще му ги предаде лично. И без това беше решил, че е крайно време да види баща си. Христо Христов Христо Христов
  • 6.
    1110 Проф. д-р СтоянБайкушев, дмн, е невролог, неврофизиолог и невропсихолог. За пръв път у нас въвежда нови ЕМГ методики. Бил е консултант на ЕМГ лаборатории на ИСУЛ, БАН и ВМА-София; приложил пръв в България ТМС за лечебни цели. Член кореспондент на Научното дружество по клинична неврофизиология в Германия, на Нюйоркската академия на науките, член на научния съвет по неврофизиология на ЕФН. Научната му продукция включва над 220 публикации, 30 в чуждестранни списания. Учен и художник. Автор на над 250 картини – за 60 години участва в много изложби в България и чужбина (Германия, Полша). Прекланя се пред силата и красотата на природата. Събужда у зрителя желание да изпълни дълга си към Земята майка, да я запази от разрушение. Разкрива неподозирани дълбини от емоции и състояния в различни вибрации от цвят, форма и идея.Стоян Байкушев Илюминации в огненочервено, 2010 Смрачаване, 2009 Плитчини край брега, 2009 Нощ на учените 2010 Стоян Байкушев
  • 7.
    12 13 Стефан Костянев Проф.д-р Стефан Костянев, дмн, е ръководител на Катедра по патофизиология и Заместник-декан по научна дейност в Медицински университет, Пловдив. Публикува над 150 научни статии, учебници, монографии с над 400 цитира-ния в престижни научни журнали. Специализира в известни медицински университети в Европа. Публикувал е два сборника с афоризми, с които става член на Съюза на българските писатели. В есеистиката се изявява като деликатен наблюдател на несъразмерни човешки прояви в духовния свят. Позитивен строител с чувствително перо. Нощ на учените 2010Стоян Байкушев Из предговора към книгата „Патоафоризми” на проф. Стефан Костянев „Афористично за афоризмите” Хората поумняват – афоризмите изместиха притчите и басните! Най-безотговорно заявявам, че между любителите на афоризми няма бездарни читатели. Когато се съберат в едно пословица и виц, се получава афоризъм – най-малката форма в един голям жанр. Решаващото предимство на афоризма е, че бързо се смила и лесно се помни. С други думи – деликатес за мързеливи интелектуалци! Не само абсурдната, но и най-обикновената житейска ситуация крият в себе си афоризъм. За съжаление, ние имаме сетива за трънчето в петата, но не и за трънчето в мозъка. Законът за естествения подбор безпощадно пресява остроумията и оставя в езиковата среда само истинските афоризми. И много малко от тях стигат почетното звание „крилата фраза”. Мнението на авторите им няма значение за тяхната съдба. Авторът на афоризми не е необикновен човек, но не е и съвсем обикновен. Той е фокусник, който изважда от неудачите си запомнящи се сентенции и показва, че илюзията не противоречи на реалността. Афористикът не се страхува да задава въпросите си дори на Господ Бог, защото умее да пита. Истина е, че шансът да кажеш нещо обсолютно оригинално, не е по-голям от този да спечелиш шестица от тотото. Но въпреки това хората продължават да пишат. Лошото е, че няма кой да ги чете. И все пак, представете си книга, в която са събрани най-добрите афоризми на света. Ето го най-новия Завет! А за тези, чиято библия е интернет - представете си една афористична Уикипедия! Афоризмите са преотстъпена мъдрост, от която не се помъдрява, но която помага. Книгата с афоризми може да се сравни и с юрган, пълен с бълхи. Щом хората се пристрастяват към тях, значи имат нужда от тях. Оригиналният афоризъм е творчески връх Всред буря и мълнии, 2009 Мразовита сутрин, 2010
  • 8.
    1514 Нощ на учените2010Стефан Костянев на човешкия интелект, защото стига до дълбините на духовния свят. В афоризмите понякога се чува звънтенето на счупените окови на мисълта. Е = m.c² - нима това не е блестящ афоризъм? Когато чета сполучливи афоризми, винаги ме обзема гордост за творческите възможности на човека. Афоризмите са толкова кратки, че в тях няма място за повече от една лъжа... Добрият афоризъм експлодира в главата и когато това не стане, причината не е в афоризма, а главата. „Патос” на гръцки означава страдание. Затова афоризма, който е кратък и безпощаден като диагноза на болестите в духовната сфера, аз на- рекох патоафоризъм. Разликата е и семантична, защото като лекар по професия, влагам в понятието патоафоризъм и медицински привкус. Бих казал, че добрият афоризъм е повече от диагноза - той е диагноза и лечение едновременно. В афо-ризмите човешката отрова служи за лекарство по същия начин, както змийската отрова в някои лекарства. Добрият афоризъм надживява своя създател. Той е изстрел във вярната посока, който анонимно се клонира в чуждите умове. Описвайки елегантни пируети във времето, той се припознава от раз- лични автори. Важното е плагиатството да не е умишлено… Aфоризмът е енергийна напитка за мислещите, интелектуалният оргазъм, който за разлика от сексуалния, не ти затваря, а ти отваря очите. Писателят докарва читателя до златоносния пясък и търпеливо му помага да намери златните зърна, докато авторът на афоризми му ги поднася на тепсия. Животът прилича на басня без поука... Всичко на този свят е толкова относително, че това изглежда е единствената абсолютна истина. Колкото повече обощаваме, толкова повече се заблуждаваме. Затова пословиците и афоризмите ни изглеждат толкова мъдри. ПАТОАФОРИЗМИ • Божия заповед № 5. Не убивай млади таланти, стари професори и смели идеи! • Да не се бърка патофизиология с патофразеоло-гия! • Парцелирането на медицината на отделни дис- циплини разчлени човешкия организъм на части. Патофизиологията полага героични усилия да ги събере в едно цяло! • Следването по медицина е толкова трудно, че младите лекари завършват леко побъркани. Защо не полудяват напълно, не мога да отговоря. Може би защото ги чакат още 40 години учене. • Патофизиологичен каламбур: патологичната физио-логия на човека е наука за патологията, която човек причинява на физиологията си. • Не позволявайте на правилата да убият изключенията! • Когато психотерапията измества естествената човешка среда, жълтите вестници стават заместител на анти- депресантите. • Двойки на студентите трябва да се пишат в два случая: когато не знаят достатъчно и когато смятат, че знаят достатъчно. • Ако Господ беше питал учените как да направи човека, Старият завет още щеше да е в ръцете на рецензентите. • Седмата Божия заповед гласи: „Не кради!” За пла- гиатство изобщо не става дума. • Системата за научни степени и звания у нас е едно системно заболяване. Затова оцеляват само издръжливите. • Науката е по-стара от научните работници, но ще ги надживее. Анета Тошева е ръководител на Секция по чужди езици и старши преподавател по френски език в МУ – Пловдив. Има специализации по съпоставително езикознание в СУ „Св. Климент Охридски”, в Сорбоната – Париж, в медицинските факултети на университетите в Нант, Реймс и Париж; през 2003 г. е гост лектор в Сорбоната. Занимава се и с теория на превода, текстова лингвистика, има множество научни публикации в български и международни издания. Удостоена с Орден на Академичните палми на Република Франция. Членува в Дружеството на пловдивските преводачи, получила Годишната награда за превод през 2000 г. Превела 23 книги от френски, канадски и белгийски френскоезични автори - художествена, научно-популярна и учебно-справочна литература към различни издателства. Има две номинации за Награда Пловдив за художествен превод – за „Приказки” на Шарл Перо и за „Руският любовен триъгълник” на Владимир Фьодоровски. През м. май 2010 г. получава Награда Пловдив за романа „Бляскав живот” на Грегоар Поле. Анета Тошева Награда Пловдив е учредена през 1981 г. Престижното отличие представлява пластика, из- работена по проект на скулптора Димчо Павлов. Връчва се ежегодно за изключителни постижения в разделите литература, художествен превод, театър, музика, изобразително изкуство, архитектура, журналистика и фотография. Наградите се раздават в Драматичния театър от кмета на Пловдив в навечерието на Националния празник на българската писменост и култура 24 май. В представите на българския народ празникът се свързва и с просветителската дей-ност на първоапостолите Светите братя Кирил и Методий. Награда Пловдив, 2010
  • 9.
    1716 Благой Маринов Доц. д-рБлагой Маринов, дм, е преподавател по патофизиология в Катедра по патофизиоло-гия на Медицински университет – Пловдив.Научни интереси в областта на физиология и патофизиология на физическото натоварване, кардиопулмонално натоварване, функционално изследване на дишането и др. Член на Дружество за физиологични науки, Европейско респираторно общество (ERS) и Българско дружество по белодробни болести. С фотография се занимава отдавна и чрез нея умее да разказва приказки за чудесата в този живот, едно от които е магията на водната красота. Нощ на учените 2010 Из книгата на Грегоар Поле “Бляскав живот” “-Това е хиатус, разбираш ли, бяло петно, про-бив, внезапен пробив на един дисконтинуитет, разтърсване. Мобилният телефон на Жозеф Конар не е вибрирал, не е звънял: лежи изключен в джоба му. Конар продължава, впил поглед право в очите на Едит. - За мадам Бовари повратната точка беше балът на Ла Вобиесар, нали така? Внезапното прозрение за един друг живот, странен повик на съдбата, фатална пробойна, груба очевидност, дебела черта с молив, безстрастно задраскала думата „немислимо”. За мен това не беше бал, нито някакво събитие, нищо забележително. Подигравка на съдбата: бяха твоите очила. Просто очилата ти, Едит. - Моите очила ли? - Старите ти рамки за очила, които впрочем вече не носиш. По силата на какво странно изключение вчера бе сложила същите очила, които носеше, когато бяхме заедно, преди - колко беше - двадесет и пет години? Когато ги разпознах, пръстите ти играеха по рамката, освободиха нещо, което по тайнствен начин се съдържаше в нея, нещо съществено или първостепенно... Гротескно, но непреодолимо. Казвам ти, съдбата ми се надсмива. - А работата е съвсем проста: твърде много плаках във влака на идване. Контактните ми лещи започнаха изведнъж да ми причиняват болка. И трябваше да се задоволя с единствения чифт очила, които намерих в апартамента... Вчера нямаше как да съм лещи, пък и имах мигрена, това е! - Всичко е ужасяващо просто. Животът е толкова кристалночист и толкова ясен, Едит, всичко е така добре подредено. А ние сме толкова късогледи. Гледаме прекалено отблизо, гледаме прекалено отдалече, но не искаме да видим. Слагаме пъпки, акне, шарка и други не твърде ласкателни гримове върху лицето на действителността, а то ни се предлага чисто и гладко като на ренесансова мадона. И думите, думите, колко са прости, нали? Ясни! Масата си е маса. Виж как децата произнасят думите. Маса! Спомням си Елоиз, когато беше малка. Преди да започне да казва изречения, говореше най-вече като назоваваше нещата. Виждаше маса и казваше с голямо усилие, сякаш създаваше масата: „Маса!” Ако видеше автомобил, казваше: „Автомобил!”. Ако видеше куче, казваше: „Куче!”. Ако видеше цвете, казваше „Двете!” Дълго време грешеше тази дума. И понеже я бях научил, че цветето е „прекрасно”, казваше „двете” и после „красно!”. Виждаш ли, Едит, ето това е голямото изкуство. Да оставиш яснотата да блесне. И се върши с радост: да можеше да я видиш колко радостна беше, когато казваше „двете”. На Едит ú се искаше да попита: „Ти вече не ми казваш, че съм прекрасна и че аз съм твоят живот?”. Нейните длани са влажни. Той е облечен като вчера. Сакото му виси на облегалката на стола. Розетката този път я няма. Навил е ръкавите на ризата си над лактите, които е положил на масата. Едрата му брадата буза лежи в дланта му, а с другата си ръка поднася цигара към устните. Има тъмни кръгове, но очите му са големи, примигват рядко и докосват цялата Едит: издълженото ù лице, бледите ù бузи, прекалено силно гримираните ù очи като два паяка под откритото ù чело, опънатите ú назад коси като вчера, ноздрите, които малко се повдигат от двете страни на носа, болезнената извивка на ушите ù, на които сега висят две детелини от черен седеф с три брилянта, черната ù връхна дреха с равна яка и без ръкави, белите ù ръце, тънки, но меки, бенката над лакътя, китките ù, които се крият и се облягат на седалката на скамейката, за да ù помагат да си променя позата и да кръстосва крака, този път настрани, извития кръст, вдигнатия ляв крак във въздуха изпод черна и лека пола, прасеца, подчертан от малък мускул, и черната обувка, отлепена от петата, увиснала и полюляваща се на върха на пръстите.” Анета Тошева
  • 10.
  • 11.
    2120 Никола Запрянов Проф. д-рНикола Запрянов, дмн. Научни интереси в областта на социалната медицина и историята на медицината. Автор на над 300 научни публикации и доклади. В МУ - Пловдив е избиран за декан и заместник-ректор. Организира първа национална конференция по народна медицина в гр. Сопот (1979 г.). и ХХVI Международен конгрес по история на медицината в Пловдив през 1978 г. Автор на идейния проект за откриване на Дом за красота и мода през 1972 г. Почетен член на няколко чуждестранни научни организации. От студентски години сътрудничи на различни вест- ници с литературни материали и карикатури. Участва в множество самостоятелни и колективни изложби с карикатури и живопис. Организира първа международна изложба на художници медици в Пловдив през 1980 г. Разностранно развит учен и творец, отива до глъбините на познанието – чрез наука и изкуство. Из книгата на проф. Никола Запрянов и Николай Казанджиев "Д-р Стоян Чомаков" Глава първа ДЕВЕТ ДНИ ПРЕДИ СБОГУВАНЕТО Барабаните биеха глухо и тържествено. Идещият от началото на процесията тъжен църковен напев се губеше в екота им. Под такта на суровата еднообразна песен без мелодия и думи крачеха изпълнени с гордост и достолепие първенците на княжеството. Беше 14 ноември 1893 година. От Грац идеха в София, за да бъдат положени в българска земя тленните останки на Александър Батенберг. Столицата, в която тъй кратко ту с романтично вдъхновение, ту с неразумна буйност и обидна недоверчивост бе властвувал първият княз, същата млада София, която го бе отлъчила на два пъти от себе си, сега го посрещаше за последно сбогом с онази почит, която дъл жим единствено на историята - добра или зла, но свършена. Сред най-личните участници в тази внушителна церемония бе и пловдивският първенец д-р Стоян Чомаков. Само след девет дни мнозина от тези, които сега изпращаха до последното му жилище Батенберга, щяха да дойдат в Пловдив, за да рекат: „Бог да прости!" и да хвърлят шепа пръст над Чомаковия ковчег. Ала това още никой не подозираше, защото в походката и осанката на стария поборник имаше - напротив годините - още много жизненост, мъжественост и корава издръжливост. Той и сега вървеше изправен, без пардесю в хладния ден; пешком, без да подири услугата на Нощ на учените 2010 многобройните файтони и ланда. Кройката на черния му фрак още повече подчертаваше мъжествената фигура, изтъкваше аристократизма и бранеше бележития пловдивчанин от одумките, че сега знатният потомък на трижди знатните Чалъковци е само един беден, уморен старец. От гарата до съградения в центъра на града мавзолей пътят бе доволно дълъг, за да се проточи времето, пък и върволицата се нижеше бавно, както е редно в такива печални шествия. Чомаков се задъхваше от умора, но ревниво пазеше да не забележат слабостта му околните. Пословичната му гордост, граничеща до упорито сво-енравие, се проявяваше и в този дребен факт: да не покаже старост и отчаяние, умора и болка. По-младите му спътници в шествието се гушеха зиморничаво в палтата, а той крачеше в лекия си фрак, сякаш не сещаше студ. ... На сутринта може би щеше да усети пър- вите болки. Девет дни по-късно сред мъчителна кашлица, плувнал в пот и загубил яснотата на взора си, щеше да склопи завинаги очи в своя топъл и прелестен пловдивски дом. И в този час, научило за кончината му, Народното събрание (дали не същото, което му отказа пенсията?) щеше да вдигне заседанието си в знак на траур. Върховният медицински съвет също щеше да преустанови заседанието си, за да се поклони пред големия български лекар и общественик. Нарочен трен щеше да доведе от столицата в Пловдив княза и министрите начело със Стефан Стамболов. По улиците - от Мараша и Каршиака, към Джумая джамия и Небеттепе, щяха да тръгнат опечалените му съграждани. Тези, които го упрекваха заради погрешките и заблудите му, както и тези, които го поощряваха в тях - всички щяха да се поклонят на останките му. Защото доктор Стоян Чомаков бе станал вече нещо повече от обществен деятел или политик, нещо повече от пионер на младата българска медицина - той се бе превърнал в частица от историята. А нея - историята - трябва да приемем такава, каквато е била... Никола Запрянов
  • 12.
  • 13.
    24 25 Никола Запрянов ПавелБалабанов Д-р Павел Балабанов, дм, e възпитаник на Медицински университет – Пловдив. През 2007 г. защитава дисертация в Катедра по неврология на МУ. През 2008 г. придобива специалност „неврология” и става асистент. От средата на 2008 г. работи като специалист към „Отдел за научни консултации” на Европейската агенция по лекарствата. Стиховете му са дълбоки прозрачни езера, в които се оглежда мъдър извисен дух, струят красота и младежки мечти за единение с природата, любимата, живота. Липсваш ми ... В съня си галя те с устни, но тебе все така те няма. Пак ще те изпусна, протегнал пръсти, гледайки през рамо, като бездомен скитник ще се нося, под строгите усмивки на вината. Целувките ти пак ще прося и ще се гърча в спомена за аромата ти, за да забравя и престана да сънувам, отчаяно прегръщайки нощта, когато устните, които пак целувам, са мои, но едва до сутринта. Hypnagogia* През пръстите ми пак се стичат бисери и падат примирено във калта, кошмари изсред сенките надничащи играят с тях на джамини в нощта. Отново се извивам в пламъци сред неоткрит, митичен ореол, а в мен се къпе целият Атлантик. Усмихвам се. Отново нямам пол. Тапетите се хилят от стените, спасили се от сгърчения хоросан, а капките са (както винаги) сърдити, защото ми завиждат, че съм сам. И не разбират, ще съм сам за кратко, насред стените лабиринт изплели, И ще горчи по малко, малко ще е сладко, и сънен прах по пода ще се стеле. Нощта разголена е съблазнително и се усмихва през воала на мъглата. Уверена е – скоро ще ме има и пак ревнува тайно от Зората. * - състояние между будност и сън; *** Научих се да плувам в сълзите, за да потърся островчета от надежда. И вече мога да чета въздишки и бос по покриви да тичам. Прегръщам вятъра в косите ти сред тънки нишки звездна прежда. В очите ти открих усмивки и вече знам защо обичам! Нощ на учените 2010
  • 14.
    2726 Dreamcatcher * Когато тиси водната невеста, ще бъда сълзите на мрака, във който устни кървави нашепват за рози някога (насън) целувани. Когато се събуждаш в треска, във здрача тихо ще те чакам сред дланите на пеещи дървета и купища мечти недосънувани. Когато те целуна (Спиш ли?), ще се удавя в твоето дихание, ще се огледам в погледа ти за последно и себе си отново в теб ще видя. Сред първата вълна от изток ще се загуби моето стенание, през свитите клепачи щом прогледна, ще мога без сълзи да си отида. * - при американските индианци талисман, окачаван над леглото, за да защитава спящия от кошмари. *** Чуваш ли, когато ти говори полъхът, играещ си с косите ти, докато в стаята ти няма хора? Не питай откъде долита сянката на синьото сияние, сменила тънките стрели на тишината. Не се чуди, че нечие внимание безмълвно те обгръща в тъмнината, когато се страхуваш в съня си. Погледнеш ли веднъж звездите не ще задаваш повече въпроси, защото отговори там са скрити. Аз пазя твоите усмивки от самотата, скуката и злобата, защото Аз съм полъхът в косите ти, докато в стаята ти няма хора. Нощно къпане Пусни Морето сред косите си, да те помилва и да те закриля И с устни докосни вълните, за да разпениш скритата им страст. Почувствай с кожата си дълбините, където стон се ражда и умира, открий усмивките ми сред скалите - там търпеливо ще те чакам аз. Автопортрет Целувам настървено капките, за да прикрия сълзите си в дъжда. Усмихвам се, когато плачете, за да не чувствам в себе си студа ...и вярвам тихо на лъжите ви, за да не срещна истина случайно. Споделям искрено мечтите си, за да ги пазя сигурно във тайна. Очите си затварям срещу Слънцето, за да почувствам ласката на светлината. Не пия хапчета за болка или сън, за да привиквам постепенно в самотата. Когато спя, завивам се с Надеждата, за да прогоня в сънищата си Живота. И всяка нощ към себе си поглеждам, за да открия вътре в мен Доброто. Павел Балабанов “Какво ме прави толкова различен?” - попитах, плачейки насред мечтите си - “Дали това, че мога да обичам?” “Едва ли ”- отговориха сълзите ми. Без(д)умие Ням съм. Няма го Времето, няма ги мислите. Няма, Луната е бледата съдница. Няма го бремето, няма ги силите, няма ги вече спокойните сънища. Няма го Слънцето, няма ги сенките, няма го свежия дъх на Омразата. Няма го чувството, неми са пейките. Няма останало нищо за казване. Няма проблясъци, няма видения, няма го светлия лъч тишина. Няма догадки, няма съмнения, няма парченца кристална тъма. Няма самотници. Неми са думите, няма любов, красота и желание. Няма те теб, тоест - нямо безумие. Няма да плача. Няма страдание. Няма си. *** Огледай се в скръбта наоколо. Няма ги звездите. -Пак ли? Помахай мислено на спомена, и се затичай с клепки натежали, към старата зора, в прегръдките на сивите самотни минувачи. Заслушай се в шума на стъпките и може би ще чуеш, че не плачеш, а просто прах от моите въздишки се крие под клепачите и чака. Аз знам - това ти казва Вятърът и те целува с устните си в мрака. *** Аз всяка нощ целувам пръстите ти, преди да се запътим без посока, към светове с роса напръскани. Разпервам длани над потока, отвъд безмълвното сияние, към живото туптене в мрака, на незарасналите рани. Покривайки с ръце очите ти, аз чакам да се събуди в теб и в мен зората на неизживените ни пориви, и здраво сграбчили платната на хилядите заблудени кораби, да се удавим с тях, развели огън и в бедствие да се превърнем, да си откраднем къс от залеза за спомен и изгорим, преди да се завърнем. *** Павел Балабанов
  • 15.
    2928 Василий Ишев Проф. д-рВасилий Ишев, дм, е с две специалности – медицинска биология и клинична имунология. Заместник- декан е на Медицинския факултет и ръководител на Катедра по биология при МУ – Пловдив. Занимава се с живопис от младежки години. Участвал е в общи и самостоятелни изложби. Основна линия в творчеството му е търсене на красота и хармония, където и да ги наблюдава – в природата, у човека. Ярките тонове на картините непреднамерено предизвикват у зри-теля съпричастност към творческото реене. Съзерцания, изкристализирали във вибрации от цветове. Масло, 50 х 40 см Нощ на учените 2010 Масло, 46 х 38 см Василий Ишев
  • 16.
    3130 Масло, 41 х 33см Василий Ишев Масло, 50 х 40 см Василий Ишев
  • 17.
    3332 Павел Нончев Гл. ас.д-р Павел Нончев, дм, е преподавател в Катедра по психиатрия към Медицински университет – Пловдив. Професионалните му ангажименти са свързани с психодиагностика, психотерапия, медицинска психология и др. Член е на Българска психиатрична асоциация и автор на многобройни научни публикации. Активно сътрудничи и членува в много фото-графски клубове в страната и чужбина. Изявите му са донесли национално и международно признание и награди. Фин усет за детайла. Кореспондира с духовните измерения в човешкото битие. Отразява действителността с красота и светлина - негови естествени съюзници. Нощ на учените 2010 Павел Нончев
  • 18.
  • 19.
    3736 Антоанета Караиванова -Павлова е хонору-ван преподавател по български език към ДЕСО на МУ – Пловдив. Членува в Дружеството на пловдивските писатели. Автор на стихосбирките „Следа от дъжд” (2003 г.) и „И утре е начало” (2005 г.). Под печат е третата й поетична книга „По тихия път на тревите” (2010 г.). Няма нови познания - всичко е древно и безкрайно. Пътят на всеки е последователност от стъпала, изминати с търпение, любов към себе си и другите. Приема поезията като форма на живот – спасение. Би искала хората не само да си мислят, а и да знаят кои са. И с всеки дъх да творят любов. И щом Спасителят ни биде разпнат, какво да кажа, на кого, защо ли? След мълнията на нощта се страда и всеки дъх е по ръба на ножа. След мълнията на нощта просветва и как е трудна всяка първа крачка. Освирепял, страхът гризе от нея, докато бавно изсветлява мракът. В мига, когато нещо си отива, безсмислено е да протягаш длани. Пусни на воля гълъб и въздишка и смело чакай следващо начало! Антоанета Караиванова-Павлова *** След дългото очакване за среща душите ни познаха се с любов, която на малцина се отрежда по милостта на Божия покров. От две надежди в съдбоносен ден роди се път за двама, неизвестен, с гласа на верността определен и до пределната си кота верен. В утробата на пътя пукна цвете – като признание за чувства светли. С детето обичта ни ще живее дори да отлетят душите вечни. Нощ на учените 2010 ХУДОЖНИК Художникът съм аз. И всеки ден рисувам профила ти, който обожавам, очите, устните, открили в мен достоен изповедник и приятел. Рисувам всеки наш съвместен миг живот, рисувам раждането на сина ни и сватбата ни, и църковен свод, под който най-щастлива преминавам. С бои от чувства, с четката незрима творя. Ала показва ми платното, че друг ме наставлява и закриля, че не художникът съм аз, а образ. И в мен отекват съкровени думи: „Над нас отсъждал е самият Бог!” Усещам връзката ни помежду ни. Любими мой, рисувам те с любов. РОПОТАМО Подир снега, дъжда, мъглата пристига слънчев летен ден, пътува с лодка по реката в часа на тихия ветрец. Отломък скален с лик на лъв и лебеди главите скланят. Денят разпалва свойта гръд, накланя се към жарко пладне. Щурмува гледката с лъчи, в простряното море се влива, ще отпътува към безкрая чист, отнесъл силата лъчиста на пламналия заник-бряг. Зад хоризонта се стопява денят – по-бързо и от сняг във шепите ми. Свечерява. А аз – свидетел на мига, раздухвам в чувствата си огън и газя с мислите в жарта на слънчевия летен спомен. МОЛИТВА В сълзите скрила безпокойство, в душата – прошка и обет, дърво божествено съм – с корен, в рода човешки вкоренен. И няма как да не достигна небето си с възторг и плам. По пътя си не търся титли, които не допускат в храм. В живота ми – наполовина огън, а в другата си част – вода, дано като вълна да мога да имам бряг и свобода. Дано се случи, че да бъда очите на слепеца, враг за подлостта. Дано не съдя омразата, а я възпра. И както пада плод узрял, и както лято се сбогува, след есенния дъжд и здрач към вечността да отпътувам. Антоанета Караиванова-Павлова
  • 20.
    38 39 Проф. д-рНадежда Маджирова, дмн, е ръководител на Катедра по психиатрия и медицинска психология. Автор и съавтор е на 4 монографии и 14 учебника. Има признати три рационализации. Включена е в 10 международни каталога. Рисува от ученически години. Занимава се предимно с графика. Вае дърво, използва сух пастел, рисува на стъкло, илюстрира учебници и монографии. За нея Златю Бояджиев казва, че нейната "графика е фина като брюкселска дантела". Участва в много местни, национални и международни изложби, има самостоятелни изяви. За умението си да прониква в невидимия, но осезаем свят на цветоидеите, е отличена с най-висока награда за смесена техника на Първата международна изложба за лекари самодейци от Източна Европа. Парламентът в Будапеща, 1972, смесена техника Нощ на учените 2010 Надежда Маджирова Впечатления от Рига, 1987 Надежда Маджирова Впечатления от Будапеща, 1972
  • 21.
    4140 Впечатления от Алансон,Франция, 2009Впечатления от Алансон II, Франция, 2009 Надежда Маджирова Надежда Маджирова МагнолииЛале ЦветеКали
  • 22.
    4342 Парашкева Чолакова-Бояджиева, главенасистент по медицинска биохимия в МУ - Пловдив, е асоцииран доцент към Международната академия на науките – AIS, San Marino, член на СУБ, Пловдив. Преподава биохимия от около 40 години, а от 1989 г. и на английски език на чуждестранни студенти. Преподава и в ПУ “Паисий Хилендарски” и в УХТ, Пловдив, в AIS, San Marino. Представител на България в Световната Асоциация на медиците – есперантисти (UMEA). Има около 40 публикации, доклади и участия в национални и международни научни форуми. Пише стихотворения на български, есперанто, френски, и английски език, има публикувани разкази, есета. Космополитният начин на живот естествено я свързва с идеите на глобализацията чрез участията й в българската и есперантската международна общност. Нейните стихове са искрени и безискусни като светлите идеи, на които е посветила живота си. Парашкева Чолакова-Бояджиева Почти “СV” “Очите ми плачат без сълзи, сърцето ми плаче без глас!”, това си повтарях всред тази в душата ми зейнала паст. Шанс втори ми даде Съдбата със същия търсен партнъор, но ето, смъртта чрез косата безмилостен даде отпор. Дали по наследство сама съм, животът така ли върви, или по наклона опасен се спускам, макар че боли? Щом баба така е живяла, защо да не мога и аз? Тя стиснала зъби, мълчала, а аз го разказвам пред вас. Тук рухна и родната стряха, без корен почувствах се в миг. Надежди все пак ме крепяха да бъда на поста войник. Ех, имах щастливи години. Живеехме мило в квартет, но вихър дойде, раздели ни, остана за спомен портрет. Нощ на учените 2010 Да съществуваш Как силно искам ти да съществуваш, да мога да те виждам, да те чувам, скришом да мечтая, да те сънувам в минутите на бягство от Всемира. Аз зная, че душата си залъгвам. Най-нежната – дихание-целувка, нищожното докосване-реалност ще те разпръснат на безброй частици, отвеяни завинаги в безкрая. И все пак искам ти да съществуваш! Пепеляшка В красива бална рокля – кринолин, танцува Пепеляшка. Очите светят и без грим в прегръдка с принц изящен. Махалото е на върха. След миг магията ще рухне. И от принцеса – в пепелта я връщат смут. И бухал. Пантофка малка – знак и зов. Дали ще му признае. Една измислена любов. Но в приказка – така е. Картина Дойде първият есенен ден, дойде плахо и някак смутен. Не сбърка ли момента отреден? Остана ли в почуда изумен. От палав вятър подгонени листата падат отронени. Килим тъкат чрез танц игрив, килим подвижен и красив, Дърветата в багри различни приемат ласки първични, ласки на вихри опасни – студени, груби и страстни. Парашкева Чолакова-Бояджиева
  • 23.
    4544 Д-р Иван Иванове лекар-анестезиолог в Катедра по анестезиология, реанимация и интензивна терапия (КАРИТ) към Медицински университет - Пловдив. С фотография се занимава професионално от 2007 година. Негови снимки ползват рекламни агенции, издателства, печатници. Художничката Текла Алексиева твърди: „Снимките на Иван Иванов са едновременно нежни и остро точни, поетични. Напомнят на японски стихове "танка". Чиста поезия!” А скулпторът Иван Тотев пояснява: „Фотосите на Иван Иванов са фиксирали една хармонична метафизичност - прецизно ситуирани, с вглеждане в детайла, структурата и цвета, с деликатна и внимателно дозирана ететичност.” Иван Иванов Нощ на учените 2010 Иван Иванов
  • 24.
  • 25.
    4948 Доц. д-р ЙорданкаКичева, дф, е била преподавател в Катедрата по биофизика в Меди-цински университет - Пловдив. Има множество публикации на национални и международни научни форуми. Като учен може да се каже, че е преплувала океана на познанието в областта на биосъвместимостта на синтетичните полимери с много ценни за времето открития, получили международно признание. Поезията сама идва при нея отгоре. Връзката на поетесата с изящната словесност се осмисля и чрез любовта й към родните Родопи. Има една издадена стихосбирка „Диви карамфили”. Тя e полет на твореца към небесните прозрения в чо-вешкия живот. Йорданка Кичева Безбрежност Над реката се стеле мъгла, а в душата ти полъх на пролет. Падат есенни тръпни листа, а сърцето се готви за полет. И се питаш как стана така. Малко чудо внезапно се случи. Птичи стихове за цветя и в замяна радост получи. И потъна в море от любов, доброта, благодарност и нежност. Над душите ни Божият зов подарил ни е късче безбрежност. Имаше време, когато Имаше време, когато, когато копнеех само за теб. Имаше време, когато изтръпвах, щом те видя. Имаше време, когато живеех само за теб. Имаше време, когато ти беше всичко за мене. Сега не копнея само за теб. Сега не изтръпвам, щом те видя. Сега не живея само за теб. Сега всъщност съм жива. Нощ на учените 2010 Самота И толкова години в студ и болка аз чувствам, имам нужда от това, да дойде любовта така желана, да свърши тази тъжна самота. И нечовешки все към нея тичам. И боря се с тъгата и скръбта. Копнежът ми и мен да ме обичат да стане истина сега. И да се случи този миг върховен да слея своята душа с душа, която също ме обича и търси като мене любовта. Сбогуване Сбогувам се, любов, с теб, сбогувам се. Изстрадах, изтъгувах те сама. С ореол и смисъл те окичих, а ти измислица си била. Какво че можеш да накараш хората и от живота даже да се отрекат. Или в миг да остраниш умората, щом само някой срещне те на път. Какво са власт, пари и слава, ако я няма любовта, сърцето щом е пълно със забрава, нещастен сам със своята душа. А да си сам така е тъжно даже готов си всичко ти да замениш, за късче миг на обич и надежда сърцето някому да подариш. Зазоряване В тази нощ беззвездна потръпва весело капчукът. И в тишината непрогледна копнежът с птичи глас изгука. Мигът отмина. Сладка дрямка погълна тишината нощна. И свежо крехка утрин свята обрамчи птиче ложе. Мощта на любовта В очите ми блести сълза. И тя е пълна с мъка. Отрони ли се на листа, ще отнесе заръка. Че всяка болка е тъга. И всяка болест – болка. Че любовта е светлина. А завистта е малка. Знам, че объркан е светът. Днес черното е бяло. На всичко честно досега нечестността е завидяла. Добре че с нас е любовта. Надеждата ни свята. Че по-добър ще е светът. За мъката – разплата. Знам, носи тя голяма мощ, и вяра, и надежда. И в тази толкоз тъмна нощ светулките довежда. Йорданка Кичева
  • 26.
    5150 Несподелена любов Където ида си във този свят, сърцето ти при мен ще те довежда. Копнежът, силен и богат, в душата ти искряща ще проглежда. Каква е тази обич, тя не спря! Не прегоря за толкова години. Все търсиш в моите очи искра. Там огънят бушува. И отмина. Копнежът ще те тласкат до смъртта. Веднъж мъжът от все сърце обича. А другото е сляпа самота. С каквито думи и да я наричат. Колко дълго Колко дълго копнях за милувка. Колко дълго сънувах любов. Вярвах, ще ме докосне с целувка някой ден този тих благослов. И надеждата вече отмина. Уморена да чакам, разбрах: гордостта разора ме със мини. Да усетя любов не успях. Но копнежът се върна в сьня ми. И пошепна: Не си ти сама! В теб отдавна гори любовта Ни, протегни просто топла ръка. Дълго, дълго в сърцето я носих. Но забързана в пътя трънлив, Не повярвах, не исках, не молих. Тя дойде с този пролетен стих. Звезден миг Аз чакам този звезден миг, когато свише озарена ще занареждам стих след стих. И нещо свидно ще запее в мене. Копнежът ни за красота открива бъдно за надеждата. В Божествения свят Сълза от пътя светъл ни зарежда. Пролет Пак е пролет. Иде лято. Светло, топло е навън. Светлина блести в листата. Сякаш гледаш чуден сън. Тичат весели децата. Песни, викове и глъч. Вън е пролет. И в тревата се боричкат наведнъж. Весел изворът бълбука. И цветя ухаят в сбор. Вижте, пролетта се пука. Птици сме и пеем в хор. Йорданка Кичева Лучия Миленкова Лучия Миленкова е професионален фотограф към Център за учебна и научна документация и Център за компютърни системи и комуникации на МУ – Пловдив. Работила е в Българска фотография – цветна лаборатория. Новото й хоби е бродерия на гоблени и бродирани икони. Чрез тях отразява богатството на чувства, образи и идеи, натрупаните мълчания, които споделя творчески с хората. Нощ на учените 2010
  • 27.
    5352 Георги Парапанов Доц. д-рГеорги Парапанов, дм, е име легенда в лекарските среди в ІІІ хирургия на МУ – Пловдив. Автор на над 100 научни труда, един от основателите на Българския лекарски съюз. Публикува книгите „Юдино хоро” и „Написано със скалпел”. Писателят Георги Стоянов казва, че героят, „въоръжен със скалпел, застава между живота и смъртта, преизпълнен с решимост да победи болката и страданието... Скалпелът на хирурга, осенен от неуниващото му човеколюбиe, превръща страшните делници на страданието в щастливи празници на изцелението. Трябва да бъдем достойни за правата и задълженията на професията, която сме избрали, трябва да отдаваме сърце, талант и знание в името на живота - такова е посланието, което съдържа този неголям сборник, написан с вдъхновение и любов.” Из книгата на доц. Георги Парапанов “Написано със скалпел” ДОКТОРЕ, МОЖЕШЕ ДА СТАНЕШ ИЗВЕСТЕН При мен дойде пациент с огромна гуша. Рядко бях виждал такава големина. - Докторе, идвам при тебе, защото ми казаха, че само ти можеш да ми помогнеш. - Как така само аз? Много колеги биха свършили моята работа. Да, ама като ме прегледат и разпитат, деликатно ми отказват. - Къде си ходил? - В София, в Стара Загора. И тук, в хирур-гиите... Преглеждам го. Пипам гушата - тя се спуска и зад гръдната кост. Но има една благоприятна подвижност и преценявам, че може да се оперира. Вадил съм подобни гуши. Още повече, че гласът му е ясен, няма съмнително прорастване към възвратния нерв. Е, има си рискове, но при коя ли операция ги няма. - Донеси всички изследвания, ще направим някои допълнителни и решавай кога ще постъпиш. - Днес е петък, в понеделник пристигам. След постъпването му реших да го оперирам в сряда. Зор работа се оказа. Извадих гушата и я претеглих на везната - цели 750 грама. Всичко премина гладко. Изписах пациента на осмия ден. Един месец по-късно той пристигна в кабинета ми и не можах да го позная. Подмладен, с източена елегантна шия, на която не се виждаше никакъв белег. - Здравей, докторе! Идвам за контролен преглед. Преглеждам го, пипам шията, цикатрикса - няма никакви уплътнения, всичко е нормално. Накарах го да произнесе няколко високи звука, няколко ниски и му казах: Нощ на учените 2010 - Браво, всичко е наред. Гласът ти е нормален. - Първо, браво на тебе. Второ, ако не беше запазен гласът ми, щеше да станеш много известен. - Как така? - Много просто, говорител съм на радио Пловдив. Представяш ли си какво щеше да стане? - Защо не ми каза предварително? - Ако ти бях казал, може би нямаше да се съгласиш да ме оперираш. Леле - мисля си. Какво чудо щеше да стане, ако му бях пернал нервус рекуренс. Щеше да прокънти целия Пловдив, че и областта... Но това беше най-малкият дерт. Представяте ли си? Сутринта по радио Пловдив съобщават: - Уважаеми слушатели, една неприятна новина. Нашият колега, водещият говорител на радио Пловдив бе опериран от д-р Парапанов, 3-та хирургия, от гуша. По време на операцията той прекъсва възвратния нерв и гласът му напълно се изгубва. Сега той подава жалба за нанесена щета и т.н., и т.н. И двамата се смеем. ЗАРЪКАТА НА ВАНГА Оперирах тежък случай с усложнена язва на дванадесетопръстника. Освен това болният беше претърпял преди десетина години първа операция на спукана язва с перитонит. Сега се налагаше втора операция заради стеснение, от което не можеше да се храни. Стомахът му беше станал като гайда. Каквото хапне - повръща. Пациентът нямаше друг шанс освен оперативна интервенция. По време на осъществяването й бях затруднен. Техническото й изпълненине криеше сериозни рискове. Имаше сраствания, които трябваше да се отстранят, за да се осъществи операцията. Налагаше се да отстраня две трети от стомаха по метода на Билрот-2. При освобождаване на напречното дебело черво, то се десерозира /нарушаване на фината покривка/. Накрая дренирах широко коремната кухина. Коремната стена -за да може да се затвори добре, я подсигурих с поставянето на изкуствено полиакрилно платно. На седмия ден след операцията, по средата на оперативния разрез, се отвори дебелочревна фистула и болният започна да се изхожда от там. С течение на времето на същото място се оформи противоестествен анус. Макар че животът му беше извън всяка опасност, аз бях притеснен. С немалка тревога му дадох указания и информирах близки му, че се налага втора етапна операция. Трябваше да се ликвидира фистулата и да се възстанови континюитета на дебелото черво. Това можеше да стане едва след шест месеца. Изписах го. Хората си тръгнаха потиснати. През лятото бях на почивка на Беглика. Един ден на свечеряване пред вилата, в която бях отседнал, една кола спря и от нея слезе моят пациент. Беше в добро състояние, засмян, ръкувахме се. - Докторе, намерих те! Праща ме баба Ванга. Ходих при нея, разправих й всичко и я запитах дали ще се оправя. Знаеш ли какво ми заръча? Да отидеш при тоя, дека те е резал. Па он е много добър и ке му кажеш - какви са тия парцали, дека ти ги е турил у корема? Да ги махне! Да ги махне и ке се оправиш. Бях изумен. Това, че съм му слагал изкуствено платно, знаех само аз. Откъде знаеше за това и пророчицата? - Докторе, какви парцали си ми турнал? Засмях се и му обясних, че е било за хубаво. Определих му дата за края на септември. Оперирах го с вълнение, всичко протече гладко. Изрязах 15 сантиментра от дебелото черво и го свързах край с край. На четиринадесетия ден, без каквито и да е усложнения, изписах човека да си ходи по живо по здраво. Той и семейството му бяха безкрайно щастливи. Да си призная, по време на операцията чувствах: баба Ванга стои до мен. 1986 г. Пловдив Георги Парапанов
  • 28.
    5554 Лена Павлова Доц. д-рЛена Павлова, дм, е работила в МУ - Пловдив като ендокринолог към Вътрешна клиника и доцент по вътрешни и професионални заболявания в Професионална клиника. В областта на изкуствата се изявява като художник и чрез приложните изкуства: художествен филц, резба върху кратунка, бижута от реални цветя, кукли-статуетки, бонсай и бонкей (миниатюрни ландшафти). Има много участия в общи и една самостоятелна изложба. Творбите й са пропити с любов и красота, излъчват непринудената свежест на единството с природата и хармонията на света. Иисус Христос Нощ на учените 2010 Пейзаж есен I Пейзаж есен II Лена Павлова
  • 29.
    5756 Букет рудбекии Лилиуми ЛенаПавлова Ина Стоицова е инспектор в отдел Следдипломно обучение при Медицински университет – Пловдив и докторант към катедра “Социална медицина и обществено здраве”. Ина притежава таланта да разпознава всяко истинско изкуство, до което се е докоснала. Фотографията е част от артистичната й същност. В есето „Кръговратът на живота” установява важните моменти в калейдоскопа от земни събития и преживявания за човека: когато открива очи към света; опитва се да строи кули; осъзнава силата на приятелската помощ; стреми се към духовно и житейско извисяване; живее пълноценно, но и спира, за да отдъхне; разбира какво е постигнал най-често след началото на дългата ваканция у дома. Стига до смисъла на всичко случващо се тук, на Земята. Ина Стоицова Откриваме света Нощ на учените 2010 Миниатюрен ландшафт - Бонкей
  • 30.
    5958 Ина Стоицова и...спираме...без дапродължим Кръговрат на живота - значим, заради отпечатъка от достоен живот Ина Стоицова спираме, за да можем да продължим по-силни Строим кули виждаме света отвисоко... понякога ...с малко помощ от нашите приятели
  • 31.
    6160 Доц. Светла Пачева-Карабова,дф, е ръководител на Секцията по български език в ДЕСО на МУ - Пловдив. Научните й интереси в областта на когнитивната лингвистика очертават тематиката на нейните изследвания: думи и съзнание, значение и начин на употреба на езика в академичната и различни типове холистична медицина. Специализирала е чешки език в Карловия университет в Прага, арт-терапия при проф. Марике Мюлдер /Холандия/ и приложна психология и психотерапия в МУ – Пловдив. Пише хайку, стихове за деца и възрастни. Според нея ако хайку или други стихове могат да се напишат с вдъхновение, за научния труд е необходимо и постоянство. Светла Пачева-Карабова НА ЕДИН ДЪХ О, вишно! Като прегръдка клоните ти. И този розов цвят ... С дъжд и мирис на липи напуска земните си дни. Приглушен шепот. Съкровени тайни си споделят две приятелки. По стъклата рисува зимата. Приказен дъх. Малко жабче! Толкова малко. Ще ти се да го целунеш. В стаята ми Водно конче. Ще спя Изумрудено. С крила на птица плесва денят. Къде си?! На шията подарък – чадърче от сребро, есен и дъжд. Краят на лунната пътека - луна без посока. Красива жена избира мартеници и се усмихва. Във водата скачат жабите, преди да ги целунеш и да се превърнат в принцове. Нощ на учените 2010 ОБРАЗИ НА РАВНОВЕСИЕТО Дъгата, слънцето, звездите, внезапно падналият дъжд, в небето полетът на птица, земята в кръглия й път, гнездо във клоните високо, на езерото гладката вода ... Прииждат образи спокойни. За мене всичко е любов. Ела, постой до мене малко, Хвани ме тихо за ръка – без думи казваме си много. Какво ли знаем за света?! *** Есенно валят мъглите, падат всичките листа. Жълто е, спокойно, тихо. Бавно накъде вървя?! И защо красив си още, сякаш в теб е младостта?! *** Като полет над жълтите жита с червени макове е любовта. Ти си птицата. *** Благословен пътуващият! Който търси, ще намери това, което търси. Пътят води, пътят дава. Моли се пътят да те намери! *** ВОДНИ ПОТОЦИ Сгъстена светлина вали. Потоци. Шум се лее. На нещо чисто, на любов и радост ухае водата. *** Нежносиня забрава струи. И шумът е далечен. Сняг вали. Зима е вече. ТРИПТИХ ЗА СПАСИТЕЛЯ Тъжен Исус очаква Голгота, Кръстния път да извърви. Горчивата чаша, предателят Юда все още скрити са за света. Клонки зелени. Радост в Йерусалим. Червени яйца Пухкави козунаци Сълзи за Спасителя. Път от клонки и цветя във фрагмент от вечността. Пак преминаваме с Христа възкръсваме и слизаме новозаветно с всяко раждане и смърт с всяка радост, болка и тъга. Светла Пачева-Карабова
  • 32.
    62 63 ДАЛИ Дали еоще край реката върбата с тъжните сълзи? Дали сълзите още капят и падат в тихата вода? Дали реката ги отнася и вейките шумят след тях? Дали децата още тичат по висналия речен бряг, дали се пръскат и се смеят? Дали към детството се връщаме със тях? Дали играем детските игри или пораснали не виждаме децата, не чуваме шума на плачещи върби, не се опияняваме от плясъка на риба, не тичаме сред пръски и игри? Дали? Светла Пачева-Карабова Калина Куцова Калина Куцова e медицински лаборант в Катедра по физиология, където работи от 32 години. Участва в учебната и научната работа на катедрата. Разнообразието в експерименталните дейности, уникалната апаратурата, практическите занимания със студентите и колективът са причи-на да работи с интерес и желание, без да сменя местоработата си. От много години интересите й са свързани с приложни изкуства, иконопис и живопис. Популяризира християнските ценности и нрав-ственост и красотата на България. Магията на нейните творения открехва врати към духовни измерения. Багородица Нощ на учените 2010 ЛОРА *** Нищо не разбира и едва – едва плахо тя пристъпва с кошничка цветя. Гледката изплува даже и сега – мъничката Лора с кошничка в ръка. *** Гледа Лорето дъжда и рисува капчици: – Кап – кап – кап ... *** Спи си Мечо зимен сън, а снегът вали навън. Лора за снега нехае – вечно с нещо си играе. Скача тича и лудува. Този Мечо как не чува, че снегът вали, вали и е само за игри. *** Одеалцето за сън те чака, Лори. На него зайче на луната се люлее и рой звездички сипят сън. Небето синьо се синее във тъмнината на нощта. Спи, мило зайче Лори, и Сънчо цяла нощ ще ти говори.
  • 33.
    6564 Делфини, темпера Цветя,темпера Калина Куцова Калина Куцова Картички
  • 34.
    6766 Богоявление Св. Мина Калина Куцова МаяУрумова е директор на Библиотечно- информационния център в Медицински уни-верситет – Пловдив. Специалист филолог в областта на библиотекознанието и библиогра-фията. Изкушена от фотографията заради възмож-ността чрез фотообектива да разкрива привидно скрити страни на обектите. Природната красота и съвършенство за нея са източник на пречистваща енергия, която вдъхновява и облагородява. Въз-приема снимката като средство за фиксиране, пренасяне и споделяне на излъчвана енергия. Мая Урумова Тишина Нощ на учените 2010
  • 35.
  • 36.
    70 71 Цвете Живот Устието на р.Велека Мая Урумова Стефан Илчевски Д-р Стефан Илчевски е лекар невролог, дългогодишен преподавател в Катедра по нервни болести на МУ - Пловдив. Вдъхновява го магията на Родопа планина и всичко родно. Обича музиката и поезията. Ръководи 14 самодейни фолклорни формации, записва над 150 народни песни, депозирани в БАН. Автор на музика по стихове на български поети. Написал е книгите: „Чилов – жизнен път”; в съавторство – „За здравето на родопчанина”; „История (бележки) от близкото минало на с. Гълъбово, Пловдивско” и книга с разкази под псевдонима Стефан Добрин - „Мраве пътека”. Разностранно развита личност, надниква и докосва всяко кътче в душата на родопчанина, за да разкрие огромния потенциал от мъдрост, красота и сила на българския дух. Стръмно друме То е на три часа от голямото село в яката на планината, изпълзяло нагоре-нагоре - току под върха, да се скрие в гората. Погледнеш ли го отсреща - от Буковака - ще ти се стори като стара бозева торба, увиснала на върха на Шилото. Лете пък прилича на кръпка върху зелената снага на боровата планина. През средата му - надлъж - минава път и го дели на горна и долна махали. Между двете, отляво под пътя, е единствената за селото стара-престара чешма - за люде и всякаква живина. Сега вече старият път е шосе, което води към вилите по темето на върха. Ала шосе е само лете, когато от време на време в събота или неделя прехвърча някоя лека кола. Иначе, за селото, си е обикновен път. Погледнат отдалече, прилича на голяма напукана в лятна жега пукнатина. Усойката, в която е сгушено, го пази от северния вятър. Когато той задуха, бориките и елите започват глухо и тревожно да шушукат, ту стихват, ту отново завият и се носят на вълни на вълни, за да се укротят в близкия дол. Сегашните друмелии с тъга си спомнят за онова старо време, препредавано от деди и прадеди, когато напролет безброй стада се нижели към върха за паша, или наесен - надолу към по-топлото, за презимуване. Още се помни оная тъжна песен от времето на поганците: Нощ на учените 2010
  • 37.
    7372 Лисни се, горо,спуши се, покрий ми Стръмното Друме, че ще през тебе да минат, ситни и дребни дечица, ситни и дребни сираци,.,, без татко, още без майка; бяло е платно лице им, сърце им бие на птичка, гласчета — писък на птички, птички без майка и татко - гладни в гнездото остали... Сега е друго: няма поганци, няма и стада... и пусто, и глухо. Зиме, когато снегът го покрие, скрива много кръпки по стени и покриви, повече хваща око. Снегът тук пада рано и късно си отива. Няма хора по пътя, няма място за сбирки и гълчава, няма писък и врява на млади. Няма магазин да се купи нещо, няма черква свещ да се запали, няма кръчма мъжете да се видят и дума разменят. А когато грейне слънце и разгони мъгли, снегът се лъсне, комини задимят, значи, има люде там, откъдето се вие димът. Ала пак е тихо, тревожно тихо. Сякаш селото спотайва дъх и се ослушва в напора на навалелия сняг, натежал върху старите покриви, покрити с овехтели тикли... Тук вече всичко е старо - и друме, и къщи, и люде... Тревожна тишина. Навремена някой прегракнал петел изкукурига, друг му отвърне - без надпревара. И кучи лай няма. Има само едно куче в двора на Антиката, но то стои само в двора, а къщата е накрая, и там никой не минава, за да лае. Нощем се чува само шумът на водопада, ако не е замръзнал. Само по обед блесват знаци, че тук има люде. И то колко? -Дори една шепа нямат. В двете махали по 4 вдовици - все с черни кърпи забрадени и с тояжка в дясната ръка, и още три семейства, съпруг и съпруга... По обед се срещат по пътя за чешмата - или вода да наточат, или добитък да напоят. Срещата е без уговорка. Без поздрав - първите думи са "жив съм". Гого Антиката води да пои старото и единствено в селото муле, Перо Гинин-Дуламата пък води старото магаре, също на водопой и с голям бакър в лявата ръка - за вода. Три измършавели кравички от горната махала се задават и две - от долната, подкарани от баба Кера, леля Гина и Гарвица, а от долната - баба Шкева и баба Шина. Всички с котле в лявата ръка и с тояжка в дясната. Кравите вървят внимателно, защото пътят все още е заледен, с вперен поглед в пътя и наведена глава, сякаш подушват пътя. Поразвъртят се около чешмата, след като се напият, поровят снега с рогата или обагрят снега... Кравите поемат обратно към дома си, а старите баби разменят някоя приказка, оплачат се коя какво я боли, какъв сън е сънила и се разделят - до утре. Кравичките не бъркат своя път. Уговарят се следобед да посетят баба Кера, да я поразтъжат с посещението си, че наскоро се прости със сина си в града - загина при катастрофа. Ала докато е светло, че по тъмното трудно се прибират в дома си. То няма да й олекне, но... малко разтуха. Връзката със света е прегракналото радио на Антиката, а с града - горският Диньо, който през неделя идва да види майка си - баба Шина. Той е най-авторитетен. С формата си носи и властта - респектира. Винаги намира време да се отбие у Антиката и да разменят мисли за миналото, за Стефан Илчевски сегашното и за утрешното. Антиката не пропуска да повтори - за кой ли път - авторитетно - своето заключение: "Откак дойде технизацията и повлече като порой младежта към града, и селото опустя. И все повече опустява. Ама ние сме си свикнали с немотия, с малко се задоволяваме, пък и камъните ни са мили, и стръмното ни е драго - не ни се напуска Стръмно Друме. По тия друме е детството ни и младостта ни. Корените са дълбокол. Пък и да отидеш при син или при дъщеря - всеки е с някакъв дерт, та още един ли да им създаваш... Внуците пораснаха и вече нямат нужда от баба и дядо..!" Антиката е снабдител на людете в Стръмно Друме. Защото има превозно средство - мулето. Всеки петък по обед, кога се срещнат на водопой до чешмата, Антиката носи листче - списък на всички, и си отбелязва кой колко хляба ще иска, защото утре - в събота - ще слиза до голямото село да пазарува. За всеки хляб Антиката взема стотинка отгоре - за услугата. Но понякога бабите се събираха и печаха хляб във фурната (пещта) на Горвица. Всяка си месеше хляба вкъщи, носеше дърва у Горвица - подготвяха пещта и така поми- нуваха... Вечер - всяка вкъщи - заключи се, светне електрика и потъне в минало и спомени, докато заспи. Но нощи дълги през зимата, та лентата се превърта много пъти. Стръмно Друме - село на доизживяване. Стефан Илчевски
  • 38.
    7574 Златка Щерева Златка Щереваe медицинска сестра в Катедра по психиатрия в МУ-Пловдив. До 1971 г. се занимава професионално с дърворезба и интарзия. Завършва Медицински колеж – Пловдив. След завръщането си от Либия продължава работа като психиатрична сестра в МУ - Пловдив. Приема, че животът е борба. От малка проявява интерес към приложното изкуство. Останала вярна на първата си любов – изкуството на интарзията, с която се занимава и днес като хоби. Картините извайва с дърво и пръсти, доказва максимата, че човек винаги постига красотата и хармонията, ако им остане верен. Нощ на учените 2010 Златка Щерева
  • 39.
    7776 Стойко Паунов Доц. СтойкоПаунов, дм, преподава в Катедра по здравен мениджмънт, икономика на здравеопазването и обща медицина на ФОЗ към МУ – Пловдив. С фотография се занимава от 1968 г. Богатият опит и усетът към необичайното го водят по нови духовни и житейски пътища. В познати наглед неща открива неповторимия отблясък на вечната хармония. ГРАДИНИТЕ НА КЛОД МОНЕ В ЖИВЕРНИ Нощ на учените 2010 Стойко Паунов
  • 40.
  • 41.
    8180 Главен асистент д-рТодорка Димитрова работи в МУ като хоноруван преподавател по физика към Подготвителния курс за чуждестранни студенти от 1994 до 1996 г. Сега преподава физика в ПУ Паисий Хилендарски. От 2004 г. е председател на клуба на младите учени към Съюза на учените в България – клон Пловдив. Член е на Международния парламент за сигурност и мир със седалище в Палермо. Членува в Дружеството на писателите в Пловдив. Има издадена една стихосбирка: „Трябва нещо да се случи”, 1995 г. Публикува стихове, критични есета и репортажи от научни форуми. Тодорка Димитрова КОНТРАСТИ За хляба мисля – за насъщния. А пролетта пристъпва в бяло. И трепва поривът ми – същия като в езическо начало. Изтича делникът – безделно – във суматоха, глъч и врява. А мисълта ми безпределно в незримото се разпилява. Нощта се спуска звездолика. А с нея хиляди въпроси напират в мене да избликат. Забрава времето не носи... СЪТВОРЕНИЕ От нищото – от хаос и от мрак – извира в мене песента света. И осъзнавам, Господи, ти как от пустотата сътвори света. НАЧАЛО В началото бе музика. А думите - в небесно огледало - положиха Божествено начало. Нощ на учените 2010 МИГ, ПОСПРИ! Феерична мечта в спомен превръщам. Но къде е „сега” – гоня или се връщам? Миг, поспри, но за миг – да те oпозная. Отлети – мен вземи и мечтания спомен в безкрая БЕЗИМЕННО По прашни пътища се скитам. Къде, коя съм – аз не знам. Луната – житената пита – на всички искам да раздам. Под звезден ритъм на всемира, пулсира всяка клетка в мен. Танцува с багрите ефира – изпаднал в еуфорен плен. Заглъхват хиляди въпроси и като факли по леда се сливат стъпките ми боси в една безименна следа. КАЛЕЙДОСКОП Пространството и времето – през менe. Светът – калейдоскоп невероятен. Прекланям се и тръпна изумена пред смисъла Всемирен непонятен. БЕЗОБЛАЧНО Небето е изчистено – ни облаче, ни дим. Животът се търкаля пак – все тъй необходим. Мечтите – зад гърба ми са, а спомени – напред. Прозира лъч през щорите в тоз опак словоред. Морето – като локвичка – повърхността блести. Невидимо е дъното – бушува и свисти. Аз мятам се – удавница – в безкрайната му шир. Спася се и се хвърлям пак да търся в буря мир. Тодорка Димитрова
  • 42.
    8382 Д-р Георги Томов,дм, e редовен асистент към катедра „Оперативно зъболечение и ендодонтия“ на ФДМ – Пловдив. Водещ изследовател в университетски проект „Орално здраве при наркотично зависими пациенти“ и съавтор на учебник по психиатрия за студенти по дентална медицина. С живопис се занимава активно от ученическите си години, участва в ежегодните изложби на СБХ - Пазарджик, а през 1997 г. печели награда на Ротари клуб за млад творец. За него рисуването е неизчерпаем източник на вдъхновение и чудесна терапия против стрес в напрегнатото професионално ежедневие. Картините му умиротворяват болката и предизвикват копнежа да излезе на повърхността, към светлината. Георги Томов Нощ на учените 2010 Георги Томов
  • 43.
    84 85 Георги Томов МинкоТанев е специалист в Секцията по българ-ски език на ДЕСО в Медицински университет – Плов-див. Първото си стихотворение написва на 11-годишна възраст, а с книгата „Хълм”, излязла през 1981 г., е приет в Кабинета на младия писател. Сега членува в Съюза на българските писатели. Следват книгите „Враждебна вселена”, „33 признания в любов” и неиздадената все още „Небесен блян”. Носител на много литературни награди. Редактира над 50 книги – поезия и проза. За него поетът Т. Биков казва: „Поезията на Минко Танев е експресивна и ярка със своя индивидуалност. Навсякъде личи отпечатъкът на личната съдба. Призвана да вълнува и възвисява, да подхранва надеждата, че времето на чудесата не е отминало безвъзвратно.” Минко Танев УТОПИИ Мечтаехме да бъдем замразени и ледена фъртуна да разкрие пролуките към бъдещи вселени, където съвършени ще сме ние. Мечтаехме със скрежните висулки да срежем обитаемия сумрак и вдишвайки живот на пресекулки, галактиките в рой искри да лумнат. Мечтаехме възвишени и чисти. И в мигове дори на звездна гибел, пришпорвахме кентаври и амфибии. Велико време на идеалисти. НЕБЕСНИ ОТКРОВЕНИЯ Кълбят се облаци – подбуждат експлозии от светлини – враждата вече ми е чужда и слънчев блян ме осени. И образите ме взривяват по Млечния безбрежен път – след полет птица и жарава хилядолетно в мен кървят. Примамливи лагуни лумват, лазур отвсякъде вали и приливът поглъща шумно гигантски късове скали. Нощ на учените 2010
  • 44.
    8786 РУИНИ Потърсих най-дълбоко съответствие, неприветлива,главоломна глъб – тъмнееха дъната безпросветно и сякаш там бе хвърлен моят пъп. Безбрежен бях. Стихиите ме блъскаха, съсипваха представата за дом – вещаеха ми кървавите пръски ужасния последен мой разгром. Потъвах с хълмовете безвъзвратно, крушението ме обезлюди. Светулки плисват. Слънчевото братство разпалва фееричните вражди. СЪБИТИЯ Достойнството поисках да спася, да счупя в мен ръждясалата котва – как всичко е различно от часа, за който мъдреците ни подготвяха. Не чувах суетливите лъжи, макар с уши отворени за фалша – стената в плен все още ни държи и всяка волна песничка я плаши. Не може вкупом нищо да ни спре, щурци премазани, недоубити – синее в нас небесен акварел и хорът ни люлее висините. ПЪТ ОТ СВЕТЛИНА Икона, лампа и легло в руините на паметта – това, което е било потъна в тайнствена врата. Къде съм виждал този камерен и съдбоносен мизансцен – лавина от митични камъни го възкреси дълбоко в мен. И вслушвам се – да откънтят враждите ни без аналог. И светлината пак е път да се явим пред своя Бог. ФАНТАЗИЯ ЗА БЕЗДНИ И ЗА ВЪРХОВЕ Приветствахме с Вивалди есента и снежния контур на Пирин – хайдушки шиш примамливо цвъртя и в призрачната виc извирахме. Все още чувам как дъждът звънти, над бездната да ни разплисне и ето ги небесните врати в кристално грейналите мисли. Сияйни кръстоносци в мен кървят – порой внезапен ги отнесе, за да достигнат някъде отвъд сърцето на една принцеса. Минко Танев ИГРИ Изстъргваха хрилете злато от есенните чернови – кървеше скъсана устата и продължава да кърви. По пръстите ми още свети стръвта с безмилостно сребро – не знаят гладните рибета кое е зло, кое добро. Прозирната им плът покрива задъханото острие и кордата свисти щастливо – ръката няма да я спре. И водни духове в камъша разплискват слънчев акварел - а аз си мислех, че възвръщат живота, който съм отнел. СВЕТЛИННИ ЕКСПЛОЗИИ На Ейми Бездънни нощи. Бездиханни дни. Кървиш, любов, с отблясъци астрални. И всяка близост ще ме нарани. Ще ме разкъсат струни безначални. Далеч от меланхолия и гняв – към празника отчаяно ме връщаш. В руините на тътен величав. През пластовете сумрачни и тъжни. Античен блян. Небесна пиета. На светлина поисках да те видя. И твоят лунен лотос разцъфтя над вулканичен взрив от мъртви миди. Покой вселенски в теб ме прикова и в звездни откровения се мятах. И с носталгични древни сетива предчувствах просветление в душата. СТЪКЛОПИС Прекрасна си в прозореца отсреща, високо над вражди и времена – болезнено и остро те усещам, дълбоко в мен си врязана, жена. И в стъклописа на далечна ера разчупваш фарфора на своя смях – да махна ли с ръка, че те познах, от изненада ням и суеверен. Навън си недостойна за разпятие, повехнала от погледи безброй, и аз пропадам в чуждите обятия и вярвам, че са твои, боже мой. ПРИЧАСТИЕ Беше ни свидетел само Бог, прояснил парче небесно – люшна се прозорецът висок, над руините проблесна. И в здрачевината разпознах вдъхновените ни форми – беше светлина, не беше грях, и ни причести повторно. Триумфирахме от кръв и плът в бездните на Филипопол – поривите нека ни простят оня общ античен вопъл. Минко Танев
  • 45.
    8988 Д-р Николай Сираков,дм, е ординатор към Университетската болница "Св. Георги" в Клиника по образна диагностика на МУ - Пловдив. С фотография се занимава активно от 2004 година. Това е начинът "да избяга" от стреса на ежедневието, да се опита да покаже на околните красотата на уловения миг. Освен пейзажна фотография любим жанр е т. нар. «улична» фотография. Перспективата на фотообектива прониква умело отвъд прос-транствата и времето – там, където се рее волна душата на твореца. Николай Сираков Копринка, 2010 Нощ на учените 2010 Арда I Арда II Николай Сираков
  • 46.
    90 91 Николай Сираков МарияНиколова е работила 30 години в системата на МУ Пловдив – във Факултета по дентална медицина като телефонистка. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на десет поетични книги. Носител е на Национална литературна награда "П. Славейков" - София. Получила е първа награда за патриотично стихотворение на Община Благоевград, за цялост-но творчество е наградена с плакет на гр. Стам-болийски, където е учила и работила. Стиховете й са свързани с първична лавина на чувства и ехото им в душата. Търси нови измерения на красота и човечност.Мария Николова ТАЕН ПЪТ Безвезздна вечер детството завръща – затворила вратата на деня. И лист, след лист тя спомени разгръща, пропъжда във очите ми съня. Разпръсва мирис плисналата нива – разцъфнал дим на изкласила ръж. Гласът на птица с песента се слива. И шепот тих от стъпките на дъжд. Налива сила в корените стари, таен път-по устните следи. И твоят дъх отново ме опари. И пак съм твоя, както отпреди. ИГРА Като грейнало вино стогодишно кипим. И над покриви – в синьо като птици летим. И небето ни мами до последния звук. Пепелища от драми мери звън на капчук. Аз съм вихър в сърцето ти, ти си огън без дим. Виж, кълбо е съдбата ни, в светъл кръг се въртим. Има преспи в косите ти, моят път те избра. Аз се стичам в сълзите ти в тази вечна игра. Нощ на учените 2010
  • 47.
    9392 СНЕЖНА КЪЩА Събуди мев снежна къща. Снежна къща сред ели. Да е скрит към нея пътя, да е скрит и да мълчи. Само тебе да допуска, само тебе през мъгли. Вятър мразовит да бръска и да хвърля сноп стрели. Събуди ме в снежна къща. И заключена от сняг. С теб потоци да се връщат. И да търсят бряг от бряг. ПЛОВДИВ Вековете се завръщат, пукат белези следи. Тръпне есен, все тъй съща – златен дъжд в нощта ръми. На театъра античен оживяват времена. И от ролите митични бурен вятър онемя. Калдъръми с вечни тайни, колесница, цвили кон. Сенки слизат в час незнаен и те вдигат в камен трон. Пловдив, Пловдив в теб прелива – Хебър кръстил моя род. Римски зид снага извива в твойте пластове живот. НЕ ЧАКАЙ ПРОЛЕТТА Не чакай пролетта, далече е. Красива зима се задава днес. И изворът – кристал – обречен е, очаква от реките вест. Прелитат птици. Звън се чува. Скрежи студът. И въздухът тежи. Несъмнала земята пак сънува – усмихнат дъжд и песен на щурци. ГЛАСЪТ НА МОРЕТО Повярвайте ми, пяната е жива, разперва мрежи с двете си ръце. Брега покрива с мократа си грива – мозайка е от моето лице. Най-нежен глас от мощната ми сила – море съм аз, безсънно нощ и ден. И изгреви душата ми е скрила – откъснати са пламъци от мен. Мария Николова ОТИВА СИ ЛЯТОТО Отива си лятото, моето лято. Разчорлено чака дъжда, есента. Тревожна зората разпуква, когато запеят капчуци след птичи ята. Отива си лятото, моето лято, по пътища босо без шум изпълзя. Линее земята – без слънчево злато. Отиде си лято. Без вик. Без сълза. ВОДОПАД На бурите вдишва звънтежа кипящ - студът го покрива със снежния плащ. Душата му чиста – по път е изгрял – сам носи си кръста, без тиня и кал. Отронва сълзици и в жаркия ден. Притворил ресници – от извор роден. Нагазиш ли нощем, усещаш страстта, изгаряш и още разпалва кръвта. В ръцете те скрива от нежност – порой. Възкръсваш най-жива сред вълчия вой. И няма измама – небе за покров. Надежда тук има. Безкрайна любов. Мария Николова
  • 48.
    9594 Д-р Васил Ташеве асистент в Катедра по пропедевтика на хирургическите болести, Клиника по детска хирургия към МУ – Пловдив. Във фотографиите му личи ангажираният поглед на твореца, който търси себе си отвъд видимите хоризонти на битието. В настоящата колекция доминира изследователският дух на фотографа, който извайва причудливи приказки за човешкото битие. И мечти. Васил Ташев Нощ на учените 2010 Васил Ташев
  • 49.
    9796 Васил Ташев Проф. д-рЛиляна Райчева е била специализант в Медицински университет - Пловдив. Работила е на много места, сега - в Медицинска академия - София. Занимава се с алергология. Открила е лекарство за лечение на болестта розацея. Пише отдавна, публикува след 1989 г. Автор на стихосбирки, книги с разкази, пиеси. Носител на литературна награда „ Димитър Димов” - 2003 година. Стиховете й носят заряд на възвишена интелектуалност, открила свое място в изящната словесност. Лиляна Райчева Треви През водата и земята, през скалите търпеливо избуяват над насилия, над любов и имена. От праха на суетата със покорство мълчаливо никнат – от очите на владетел и на роб от колена. Във зелената градина, все еднакво окосени, са изтръпнали тревожно хиляди треви смълчани. И дихание се носи – и тръпчиво, и зелено. Вятърът докосва с пръсти хиляди зелени рани. Две-три стръкчета игриви весело се полюляват, минали между зъбите на желязната коса. Крехки в свойта цялост те с упорство заявяват. И глави изправят нежни, и блести по тях роса. Весело се полюляват крехки и измити от праха. А зелените им копия са пронизали страха. Свободата Върху прозореца на дните написах едничка дума. Преди да си отида, я стоплих с дъха си. И тя остана – вкаменелост, запаметила всички рани на мойто време. Очуквана и зачертавана от многото измами. Идващи, ще разчетете ли по капчиците кръв, които още се отцеждат, писмото на нашите надежди, докоснали вълната СВОБОДА. Нощ на учените 2010
  • 50.
    9998 Д-р Валентин Турийски,дф, е главен асистент и преподавател по биофизика в катедра „Физика и биофизика” към Медицински университет в Пловдив. Художествената фотография е смисълът на неговия творчески аз. Има силен усет към хармонията на фрагментите в природата. Фотографиите му завладяват с историите, които разказват на хората. Валентин Турийски Нощ на учените 2010 Валентин Турийски
  • 51.
  • 52.
    102 103 Проф. д-рЗлатимир Коларов започва научна и преподавателска кариера в МУ - Пловдив, (МФ - Пазарджик). Сега работи в МА - София в Клиника по ревматология, с повече от 250 научни труда. Автор е на пет художествени книги, два сценария за документален и един за игрален филм. Няколко от разказите, две от книгите и два от филмите му са отличени с престижни национални и международни награди. Член е на Съюза на учените в България, на Съюза на филмовите дейци, гилдия „Драматурзи”, и на Съюза на българските писатели. Има усет за драматизма като състояние и катарзис в човешката душа. Открива смисъла на човешкото битие в познати и непознати обекти от действителността. Златимир Коларов Бегачка В стаята й нищо не открих – само чифт стари маратонки. И си спомних. Бе спортистка. Съвършената спортистка. Бегачка. На дълги разстояния. Най-добрата! Трябваше да побеждава. Трябва! Трябва!! Трябва!!! – повтаряше си тя, затичана по пистата. На състезания и тренировки. Трябва! - оставаше без дъх. Трябва! – и продъл- жаваше да тича. Трябва – страшна дума-чук! – мислеха в упоение стегнатите стъпки. И тичаше, все по-бързо, по пистата. Родена в село, израснала в малък град, пистата бе неин шанс. За всичко. Затова трябваше да бъде първа. Винаги. И беше. Много пъти. В страната и чужбина. Стана й навик да бъде първа. Мечтаеше за морето, а трябваше да тича. Продължи да тича. Все по-рядко си спомняше морето. Така изтича живота си. По-точно първата му част. Не се отказа – продължи да тича. И да бъде първа: треньорка, консултантка, федеративна шефка. Другите се умориха, тя продължи да тича – с федерацията, по състезания и тренировки, по международни и наши стадиони. Така изтича живота си и във втората му част, докато я срина – третата третина. И отпадна – за първи път, от състезания и тренировки, от пистата и стадиона. В стаята бе тихо. Маратонките тъмнееха в ъгъла. Загледана в маратонките, заслушана в тишината, осъзна, че цял живот бе тичала - на място. И се бе надбягвала със себе си. И бе побеждавала само себе си. Безвъзвратно бе изгубила морето, без да намери себе си. Въздъхна. И още по-тихо стана. После се надигна. Обу маратонките, завърза връзките и се затича в кварталната градинка - друго не можеше да прави, можеше да тича. Защо? – питаше се тя, докато тичаше, по алеите, изпъстрени със сенки. Защо? – без дъх остана. Защо? – продължи да тича. Защо – безобидна дума-свредел – мислеше, заслу- шана в уморените си стъпки по калната алея. Чук мачкаше душата й, свредел дълбаеше сърцето й, продължи да тича - все по-бавно. Взех маратонките и отидох до реката. Поставих ги върху водата. Те се завъртяха, излязоха от водо-въртежа и заплуваха като птици. В далечината сивееше морето... Нощ на учените 2010 Д-р Николай Попов е докторант към катедра „Пси- хиатрия и медицинска психология” на МУ Пловдив. От детска възраст живо се интересува от изкуство и посещава кръжоци по изобразително изкуство. Първата му изложба е в гр. Мадан на 7 години. Обича да рисува с графит, кафе и сух пастел архитектурни паметници. Използва възможностите за експериментиране с нови материали и смесица от техники. Отскоро рисува с акрилни бои направо върху стена. Творец, който намира общ език с красотата и хармонията на Вселената. Николай Попов Репродукция на С. Дали - Галатея от сфери Нощ на учените 2010
  • 53.
  • 54.
    107106 Петя Къленикова Петя Кълениковае старши преподавател по български език в ДЕСО на МУ – Пловдив. Проявява творчество в ежедневната работа с чуждестранните студенти. Изучава гръцки език. Има много публикации по методика на обучение по български език за чужденци. Пише от малка, нужда, която избуява при нея и при мнозина в последните години на духовно развитие на планетата Земя. Изкушена от чистотата на детството, извайва незабравими образи. Има много сериозни успехи в хайку – поезия на съзерцаващи битието. Цикъл „Ванеса” Скоро от баба подарък получих - кукла, която нарича ме мамо. С нея на много неща се научих, колко е сладка да знаете само! Вечер приспивам я нежно със песни, денем я храня, къпя, обличам. Тези задачи за мене са лесни, толкова много аз я обичам. Искам сега да я уча да пише, но не може молив да хваща. Кукло моя, на мене приличаш. Трябва и теб на градина да пращат! Закачка Слънце палаво наднича и с пердето си играе, ту се скрива, ту припича - иска нещо да узнае: спи ли, или се преструва хубавото наше внуче. Вчера цял ден то палува в парка с къдравото куче. Ах, ти, слънце закачливо, виж, очите си отвори внучето ни обичливо - с тебе иска да говори. Клип с Ванеса и Кирчо Вижте колко съм голяма – кака съм на Кирчо аз, мама чуди се засмяна как го гледам във захлас: има пръстчета, ръчички, шава с тях насам-натам, що ли тъй се смеят всички, щом реша да го изям. Нощ на учените 2010 На дядо Ваньо На компютъра ще пиша днес писмо на моя дядо. Знам, че много ме обича и за мен се грижи с радост. Мама, татко все работят, баба ми и чичо – също. Само дядо е до мене и навънка, и във къщи. С него на разходка ходим, на градина той ме води, първи идва да ме вземе. Дядо, ти си мойто стреме! Миниатюри Малко облаче самотно по небето. Гони времето. * Кое е първо: любов или омраза. Затворен кръг. * Наднича луна – сдържана нощна сълза в прозореца ми. * Блещука радост. Рой звезди сред житата. Танц на светулки. * Ароматна вечер се целува с небето, ражда любов. * Червено море от огнени макове посреща деня. * Първи крачки. Детето прохожда. Подайте ръка! * В детските очи оглежда се слънцето и се усмихва. * Палав слънчев лъч целува детското легло – играе му се. * Нажежен въздух. Неизречени думи. Тихо и страшно. * Старият Пловдив. Търкаля се времето по калдъръма. * Звезда далечна кани да вдигнеш очи. Гледай и мълчи! * Гръмотевици. Говори небето. Катарзис. От дъжд. * Луди светулки пътя радостно следват. Гони ги мракът. * Денят започва. Бъди безкраен! * Петя Къленикова
  • 55.
    109108 Оранжев изгрев. Портокалова топка. Играенебето. * Поникна семе. Нехае за земята. Нагоре гледа. * Гледам в тъмното и виждам слънце. Ти си до мене. *** Песен на славей. Сутрешен поздрав за теб. Аз къде съм? Слънчево зайче. Поздрав очакван за мен. Ти къде си? Шепот на здравец. Папрат смутено мълчи. Ние къде сме? Петя Къленикова Д-р Златослав П. Арабаджиев е редовен докторант към Катедра по психиaтрия на Мединцински университет - Пловдив. Завършил същия университет и е преминал курс на специализация преди настоящето обучение. Фотографията е негово хоби, което осмисля свободното му време и разкрива различен творчески потенциал в духовните му търсения. Уловените моменти свидетелстват за умение да се докоснеш до мига на истината. Златослав Арабаджиев Нощ на учените 2010
  • 56.
  • 57.
    113112 Добринка Паскалева Добринка Паскалевае хоноруван преподавател по български език към ДЕСО в МУ - Пловдив. Има дългогодишен опит в преподавателската дейност с чуждестранни студенти. Завършила е българска филология в Софийски университет „Свети Климент Охридски”. Родена е в родопското село Момчиловци, което освен магична природа е дало на българите и много талантливи писатели, лекари, учени. Пише стихове откакто се помни. Те предизвикват с необикновената си проникваща сила емоции и прозрения, за да достигнат мястото, където върховете стоят на стража. И пазят пътя към храма на душата. Да можех в зрънце да се скрия, на топло във земя да се завия. Криле да имах да се вдигна, на голо в облак да се просна. Да можех върху слънчев лъч да се пързалям или във лунен шепот да се отъркалям. Дали в усмивка да не се разпръсна, или във нощен дъжд да се превърна? Но всички скорости оставят ме на място - от себе си не мога да избягам и в кожата ми все ще бъде тясно. *** Ако можех да чуя, че Бог се спотайва някъде околко мен, ще се стопля. Няма да го търся, нека сам се обади, само да намигне ми е достатъчно. Нали е Бог - няма да се затрудни - грижите ще ми отнеме и хапчета за сън ще ми даде. Поне да не се чудя кой внимава вместо мен, времето да създаде. Никой няма да усети, леко ще погледна и без глас ще ги докосна. *** Нагълтах се със самота - кръгла, твърда и вълшебна. Превзе ме бавно - без стратегия и без война. Нощ на учените 2010 С недвижими имоти във кръвта и мисълта ми, разля отровата си в мен и стъпка радостта ми. Заела поза на софра, предлага вкус на празнота и се мисли за голяма. *** Лунен лъч се разхожда по тялото ми. Безплътно стъпва, щраква с пръсти. Без глас говори, но разбирам малко. Взирам се в светлия диск, не очаквам някой оттам да изплези език. Гадая смело, фигурите, крачещи през мен, довършвам. Сенки без минало и бъдеще, винаги в настоящето. Невидима имитация на живот - семпла и непрочетена. *** Не ми остава нищо друго, освен да слушам удвоения си говор, ехото на моите въздишки, препънати в деня пробит. Нощта се събаря в изкривена господарска поза, прелъстява ме, дори не се старае грима си вчерашен да скрие. Не ми остава нищо друго, освен да плюя на петите, да се завия с меко одеяло, което да тупти във ритъм. *** Не понасям Времето – то ми дава и отнема, каквото имам жадно, непохватно, хищно. Скачам, за да го настигна. Трептя, за да го постигна. Мразя го, за да не пропадна. Целувам го, за да го докосна. Свещи от разум светят над мен, хладнокръвно проникват в чувствата ми, опитомяват ме, започвам да приличам на дете. Ще те браня, Щастие, дори да не те поздравявам учтиво, не притежавам себе си - притежавам теб. Добринка Паскалева
  • 58.
    115114 Илиан Коев Д-р ИлианКоев е специалист ординатор по неврохирургия към УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив в Клиника по неврохирургия. Възпитаник на МУ Пловдив. Фотографията е едно от неговите хобита, чрез което той разкрива търсенията на творческия си дух. Във философски план фрагментът и перспективата зареждат житейски пластове. Открива небесни послания за земния човек. И хармония. Нощ на учените 2010 Илиан Коев
  • 59.
    117116 Илиан Коев Марина Мирчева- магистър по молекулярна биология в катедра „Микробиология и имунология“ на Медицински университет - Пловдив. Занимава се любителски с фотография. С обектива прониква до сърцевината на уловената красота, когато се отнася до човек, животно, растение, природна забележителност или прозре-ния за ежедневието. Марина Мирчева Нощ на учените 2010
  • 60.
  • 61.
    120 121 Марина Мирчева МарияВелева Мария Велева е медицинска сестра в Катедрата по орална хирургия на Медицински университет – Пловдив. Пише стихове. Издала е книгите „Молитва” и „Да нарисуваш светлина”. Лиричните откъси впечатляват с неподправена виталност и свежест на влюбено в живота момиче. Другото й хоби е изработка на кукли в национал-ни носии. Чрез тях търси и открива красотата в българската културна традиция. Отказвам да броя години, да тръпна в страх, че някой ден светът красив ще ме отмине и няма да е влюбен в мен. Не вярвам, че ще има ритъм, във който няма да се вместя, че няма обич да преливам, че някой друг ще ме замести. Създадена съм със усмивка, да бъда ручей топлина. Любов да бъда неизпитана. Живот да бъда. И жена! *** Небето облада с копнеж Земята и кипнаха дъждовни семена. Шурти екстаз от топлите обятия и любовта им ражда божества. Настъпва разярена светлината – сърдита след триумфа на нощта. Във люта битка векове се мятат. А помниш ли? Роди ги любовта. *** Босонога се гмурнах в тревата, във косите – слънца от роса. Заискрих от лъчи и със вятъра се надбягвах в любовна игра. Песен пях със езика на птиците, на орела с крилата летях, таралеж ми услужи с бодлите си. В пещерата на мечката спях. На града си опушен разкоша по достойнство сега оцених. Знаеш ли, май не е лошо да си гост в Тилилейски гори. Нощ на учените 2010
  • 62.
    123122 *** Аз съм твойтастена на плача и на ропота. Аз съм тази врата, на която да тропаш, щом потрябва ти рамо и закрила от болка. Аз съм твоят приятел, твоят пристан след обич, дето пак си я пръснал след разсипника вятър – ти разкъсан се връщаш. Аз лекувам и страдам. Няма да ти призная в час на тиха разнеженост, че съм плаха и слаба. Че без теб съм обречена. *** Прости ми водата, небе, която отпих от очите ти – бях жадна за някаква истина. Че пътят ми дълъг не бе, но вятър разгуби трохите от мойте следи самодивски. Сърдитото слънце оглозга съня ми спокоен до голост. Нощта забрани хоризонта. Свещта прероди се във огън, а после до пламък угасна. Ти беше мъгляво, неясно. Тогава дъждът ти заля ме със мъката облачна струйно. Протегнали пръсти невярващи към хладните лъскави струни, изтръгнах магия от звуци. Кипеше по тръпните устни мелодия – пяна сребриста. Отпих ... и разбрах, че съм истинска! *** Аз съм босата циганка, покорила съня ти – едно скрито намигване и усмивка безпътна. Нежно прошумоляване, зноен полъх омайващ. Леки стъпки пробягали зад гърба ти загадъчно. Чудна бяла магия прекипява в кръвта ти. Сън целува очите и кръщава душата. Мария Велева Тракия Тракия Варна Родопи Мария Велева
  • 63.
    125124 Христина Спасова ecтaрши преподавател по физика в Секция по природни науки към ДЕСО на МУ – Пловдив. Има много публикации и учебни помагала за обучение на чуждестранни студенти по физика на български език. Интересува се от развитието на науката физика в исторически план. Обича да чете, да пътува и посещава интересни места. Занимава се с любителска фотография и чрез нея постига хармонията на щастлив пилигрим. Снимките й са пълни с красота, светлина и магични отблясъци от вечната красота.Христина Спасова Девин Нощ на учените 2010 Виена Кембридж Христина Спасова
  • 64.
    127126 Христина Спасова Галина Пеневае служител във Факултета по дентална медицина на Медицински университет – Пловдив над 20 години. Интересите й в областта на приложните занаяти са от детството. Вече 15 години членува в клуб за традиционна шевица и плетива ”Българка” към читалище „Антим І” в Пловдив, чиято основна цел е издирване, възстановяване и популяризиране на оригинали от шевичното богатство от стари времена до днес. Участвала е в много изложби, има сертификат за професионално обучение по шев - бродерия и кене – най-старата дантела, шита у нас с игла.Галина Пенева Нощ на учените 2010
  • 65.
    129128 Мария Чулова ехоноруван преподавател по български език в ДЕСО на МУ - Пловдив. Има магистърска степен по: българска филология, английска филология и международни икономически отношения. По майчина линия е от рода на по-борника от Възраждането Марин Савов от с. Баня, Карловско. Автор е на стихосбирката „Минутата, отлитнала от тебе” /2010 г./ и сборника с критика и есета „Без идоли”. Носител е на награди в областта на литературата и науката. Мария Чулова Безпричинно ли живея в България? Родих се тук и кръвта не изпъва слепоочията ми, за да ме боли за съдбата на себеподобните ми. Колкото повече са те, по-сигурно е да съм с тях. Пренаселвам улиците, забрадени и разкрепостени, минавам за незабележима безработна, но пустеят без мен глухият градец и областните електории. Да имам заплата е лукс, ала разкош е да съм ненужна и да печеля вредни интелектуални дивиденти - компенсаторно, четейки оригинал на „Панаир насуетата“, не служа на държавата, дала ми граждански номер и социално крило. Причината е в предишните мечти, а бъдещите са чужденци. Не виждам добруване без мен, радват се в България, че съм им конкурент. Не важат отличните дипломи и вътре, и навън. Романи не се списват без комат и топлина, макар да не помня без писалка да съм била. Разпускат психично болните от домовете, издръжката е непосилна и оздравели за дни. Бият родителите си, за да не били родени. Свободна съм да бъда или някъде да ида. За тази свобода дядо ми Марин е бил в чужбина. И то за да се споят в бойна вярна дружина. Начело с Филип Тотю, стария войвода. Нали приемливо звучи моята причина? Нощ на учените 2010 Левски ни прости пред бесилото Душо – предан Ваш, гълъбе, отпраща те гарван с грак, ти за империята бе призрак, ти за народа бъди небе... Там ме чакат призваните - Шишман, Самуил, Омуртаг. Шишман бие камбаните: - На турците вече простих. Кънти Самуил в мрак: - На гърците вече простих. Дойдох при Пресиян и Омуртаг: - На братовите си синове не още, но аз ще простя за кръвта. Не още, братя, не сте готови да жертвате свои Апостоли. Левски рече толкова просто: - Нему молитва отправям за тебе, народе ми верен, Господ дано те избави от Лукавия враг черен, България Боже пази! Аугуста и Валентин Усмивката ми попива в мастилена нежна следа. Тук кестените забравят самотните нощи по първия сняг. Нима в грях ще срещнеш съня ми, когато и ти бе замечтан да мелят с вода “Аугуста” за всички брашно мелници живи. Календарът реди броеница от снежни и слънчеви дни. В Хисар при мен се върни. Чака те тъй поетичен, понесен от славеев порив: да храниш надежда в деня. Къде си? Не знам, но хотелът и Средна гора ще спомнят ти трите звезди. Небето е сочно с усмивки след края на валса снежинков. Криха в пелени силуети, а блясъчни тоалети кипрят за теб звезди. Сега се върни... Покана за коктейла приеми! Сълзите са от минерали по този свети Валентин, а мене томи ме тъга. Върни се, носи мартеница! Мастилени капки остават... И чаша хисарска вода. Чаровно как да живея? С билдинг ли чар да градя? Книга недописана Чуплива обковка обвива тъжна и сложна душа. Хладно полирно покритие на цветна, но суха леха. Мария Чулова
  • 66.
    131130 Гравирай си, майсторе, сиглите,разкрий си смеха! Не дръзнеш ли сам, добре е да не чакаш от мене покана. Рисуваш жениха небесен и казваш как ни зове. Сега ще разчупя обковката, ала суха почва сковава цветята на първата страница. Суха болест повлича духа, дори дъжд да ръми, да гърми. Камбаната страшно съди за греховно изписани слова. Искам отново начисто с воал да обкича деня. Цветята съхнат по листо, трудът остана, безпаметен. *** Към градското пространство се движа, а селото у мен моли да не се развенчавам. Умира с бабата, чийто мозък освежавам с декемврийски въздух натъжена. Усмивката ми, болна от амбиции, се молеше сълзите да са лични. Макар сакралното да е вече наука, свещеното сърцеделитбено копнение бе по-просто от Евино мълчание. Погрижих се да известя зов за спътник, когато вече не молех да съм спътница. След помена прощален единствено чувството остана като дълг към минало - детското игрище театрално – Баня. Как мразех голото погазване на чистото душевно равновесие. По-безпощадно бе от плъзгане сапунено. *** Дългът бе среща първа. А втората е задължение, от което пак от обич далече духом бягам. Мария Чулова Петър Хрисчев е възпитаник на МУ - Пловдив. Открива изкуството, когато е дванадесетгодишен, започва с рисуване. Сериозно се занимава с фотография и аматьорско кино. Предпочита пейзажна, портретна и макрофотография. Снима екстремни спортове и автомобили. Освен в България е снимал в Италия, Франция, Монако, Австрия, Швейцария, Холандия, Испания и др. Има участия в няколко изложби и различни проекти. Петър Хрисчев Нощ на учените 2010
  • 67.
  • 68.
    135134 Петър Хрисчев Пламен Загорчев Нощна учените 2010 Доц. Пламен Загорчев, дф, е преподавател по биофизика към Катедра по физика и биофизика в Медицински университет - Пловдив. Автор на много научни статии с импакт фактор и помагала по специалността. Като творец търси зрели вибрации от цветове и ги открива в отблясъци преживяна действителност. Неговите магични късове са на една ръка разстояние от природата и космоса. Улавя красотата на фините енергии със средствата на фотографията.
  • 69.
  • 70.
    139138 Нощ на учените2010 Мария Панчовска-Мочева Мария Панчовска-Мочева Доц. д-р Мария Панчовска, дм, е преподавател по вътрешни болести в МУ - Пловдив от 1988 г. Началник е и на Вътрешна клиника във ВМА - МБАЛ гр. Пловдив. Автор на оригинални научни статии, публикувани у нас и в чужбина. Съавтор на ръководства, учебни помагала и монографии. Пише стихове в мигове на прозрение като вътрешна потребност. С графика се занимава отдавна. Черното и бялото доминират - прехвърлят полюси на магични светове върху платното; графиките отразяват преживелици и фантазии в едно. Дете Непозната Дежа вю
  • 71.
    141140 Розалия Александрова, старшипреподавател по български език в МУ Пловдив. Като учен се занимава с философията и методологията на информациологията и нейното приложение в езиковата теория и практика. Членува в Дружество на преводачите и Дру-жеството на пловдивските писатели. Автор на шест поетични книги. Последните три - „Очите на вятъра”, "Притча за ключа" и „Сакрално” - спонсорирани от ръководството на МУ - Пловдив. Носител на специална награда за любовно стихотворение от конкурса "Любовта е пиянство, пиянство от любов". Създател и председател на творческо сдружение "Квант и приятели", утвърждава развитието на квантовата поезия в гражданското общество. Занимава се с любителска фотография. Розалия Александрова Гугутка На доц. д-р Г. Паскалев Някой се докосна до пенливото вино на младежките мечти. Селото е сгушило усилия. Родовият паметник мълчи. Старите дувари се смаляват. Споменът за дълг тежи. Вярата единствена е права в опустелите гори. Тук си. И те няма. Под небето. Стреме от прабългарски съдби. Древен дух от канове напети всеки път над нас ще бди. Празничната магия. Думи дялат замъци. Драснато ще изтрият. Сваля баири душа. Къса залъци минало. Струни прескачат вятъра. Време е. У дома. Нощ на учените 2010 У дома Смъртта ще дойде. Но е рано да свири ангелският марш. Сърцето, дръзнало промяна, ще оцелее. В студ. И фалш. Сърцето. Времето на Бога. Откупва своя земен дял. И всеки миг се ражда огън. Часът на смисъла узря. Щом легне всяка нощ и уморено потъне тялото в съня. Духът се стрелва към вселени. Върви по своя път. А сутрин двамата едно сме. Пулсира в клетка мисълта. И чувстваш себе си. Безбройна. Сама. И не сама. Кафе "Монпарнас" На сестра ми Кръстът е загадка. Има ли небе. Ангел зад перваза маха със криле. В сумрак изповядват страсти и тъги. Някой сваля маска. Друг ще се роди. И след това Птиците, които тръгват нощем в белите безименни полета, Розалия Александрова
  • 72.
    143142 са небесни гости, спрели Космоса вделничния вик на битието. Мечът древнобългарски и свише воините на Духа събира. Който е създаден да обича, даже да си тръгне, не умира. Пред всеки връх срещаш ада. След всеки смисъл Сълза. Животът на водопада. Въздишка над пропастта. Полет Розалия Александрова В утробата на Вселената Розалия Александрова
  • 73.
    Автори А Анета Тошева............................................................15 - 16.- 16.. 16 АнтоанетаКараиванова-Павлова...........................36 - 37.- 37.. 37 Б Благой Маринов.......................................................17 - 19.- 19.. 19 В Валентин Турийски..................................................98 - 101.- 101.. 101 Василий Ишев..........................................................28 - 31.- 31.. 31 Васил Ташев.............................................................94 - 96.- 96.. 96 Г Галина Пенева.............................................................. 127 Георги Парапанов.....................................................52 - 53.- 53.. 53 Георги Томов............................................................82 - 84.- 84.. 84 Д Добринка Паскалева..............................................112 - 113.- 113.. 113 З Златимир Коларов........................................................ 102 Златка Щерева..........................................................74 - 75.- 75.. 75 Златослав Арабаджиев...........................................109 - 111.- 111.. 111 И Иван Иванов.............................................................44 - 47.- 47.. 47 Илиан Коев.............................................................114 - 116.- 116.. 116 Ина Стоицова...........................................................57 - 59.- 59.. 59 Й Йорданка Кичева......................................................48 - 50.- 50.. 50 К Калина Куцова..........................................................63 - 66.- 66.. 66 Л Лена Павлова............................................................54 - 56.- 56.. 56 Лиляна Райчева............................................................ 97 Лучия Миленкова......................................................... 51 М Марина Мирчева....................................................117 - 120.- 120.. 120 Мария Велева.........................................................121 - 123.- 123.. 123 Мария Николова.......................................................91 - 93.- 93.. 93 Мария Панчовска-Мочева.....................................138 -. -.139 Мария Чулова.........................................................128 - 130.- 130.. 130 Мая Урумова.............................................................67 - 70.- 70.. 70 Минко Танев.............................................................85 - 87.- 87.. 87 Н Надежда Маджирова................................................38 - 41.- 41.. 41 Никола Запрянов......................................................20 - 24.- 24.. 24 Николай Попов.......................................................103 - 105.- 105.. 105 Николай Сираков......................................................88 - 90.- 90.. 90 П Павел Балабанов......................................................25 - 27.- 27.. 27 Павел Нончев...........................................................32 - 35.- 35.. 35 Парашкева Чолакова-Бояджиева............................42 - 43.- 43.. 43 Петър Хрисчев........................................................131 - 134.- 134.. 134 Петя Къленикова....................................................106 - 108.- 108.. 108 Пламен Загорчев....................................................135 - 137.- 137.. 137 Р Розалия Александрова...........................................140 - 143.- 143.. 143 С Светла Пачева-Карабова..........................................60 - 62.- 62.. 62 Стефан Илчевски.....................................................71 - 73.- 73.. 73 Стефан Костянев......................................................13 - 14.- 14.. 14 Стойко Паунов..........................................................76 - 79.- 79.. 79 Стоян Байкушев.......................................................10 - 12.- 12.. 12 Т Тодорка Димитрова..................................................80 - 81.- 81.. 81 Х Христина Спасова..................................................124 - 126.- 126.. 126 Христо Христов..........................................................5 - 9.- 9.. 9 Седма рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013); Подпрограма Хора Нощ на учените в Пловдив 2010, алманах Seventh Framework Programme for Research and Technologicаl Development (2007-2013); Programme People Researchers’ Night 2010 © Доц. д-р Георги Паскалев, дм и колектив, автор Съставители: Проф. д-р Виктория Сарафян, дмн, Розалия Александрова, Медицински университет, Пловдив Редактори: Розалия Александрова, Минко Танев, Медицински университет, Пловдив Коректор: Доц. Светла Пачева-Карабова, дф, Медицински университет, Пловдив Фотографи: Лучия Миленкова, Ваня Василева, Медицински университет, Пловдив Предпечат и оформление: Нина Атанасова, Медицински университет, Пловдив Графичен дизайн: Милен Киряков, Авто Принт Печат: Авто Принт, Пловдив Запазен знак на проекта: ISBN: 978-954-8326-18-6
  • 74.
    Europe cares forits researchers …
  • 75.
    BELGIUM • BULGARIA•CROATIA • CYPRUS • CZECH REPUBLIC • ESTONIA • FINLAND • FRANCE • FORMER YUGOSLAVIAN REPULIC OF MACEDONIA • GERMANY • GREECE • HUNGARY • ICELAND • ISRAEL • ITALY • LATVIA • With the support of LITHUANIA • LUXEMBOURG• MALTA • MONTENEGRO • NORWAY • POLAND • PORTUGAL • ROMANIA • SERBIA • SLOVAKIA • SLOVENIA • SPAIN • SWEDEN • THE NETHERLANDS • TURKEY • UNITED KINGDOM 7th Framework Programme for Research and Development Marie Curie actions On 24th September 2010 In 32 countries and over 200 European cities, Researchers are the heroes of the night…