Презентация от Ема Тороманян, 4.в клас ОУ "Георги Бенковски" - гр. Бургас

1. 3-ти март
Ема Тороманян

2. Войната се възприема и е наречена Освободителна , тъй като довежда до освобождението на част
от нашите земи от османско иго и създаването на Третата българска държава. Лятото на 1875 г.
поставя началото на поредното изостряне на Източния въпрос. В Босна и Херцеговина започва
антиосманско въстание, предизвикано от общата криза на финансово съсипаната Османска
империя. Въпреки натиска на османската армия, въстанието продължава и след края на годината.
През 1876 г. се води Сръбско-турска война, а на 20 април започва Априлското въстание в
България.Събитията засилват имперските амбиции на Великите сили. Османското правителство
отхвърля Лондонския протокол с предложения за реформи в Османската империя Русия обявява
война. В началото на войната руската Дунавска флотилия унищожава османски кораби по
течението на река Дунав.В края на юни руски части осъществяват десант при Свищов. Руското
командване разделя частите, прехвърлени при Свищов на Западен ,Русчушки и Преден.

3. Чрез бързо придвижване на Предния отряд в Южна България и активни действия на Източния и
Западния отряд се цели да се провали османския военен план. Започва настъпателния период на
войната.
•

4. Епопеята на Шипка осуетява плана на османското командване за прехвърляне на Централната армия
в Северна България и съединяването ѝ със Западната армия. С особен героизъм в боевете за
Шипченския проход се отличава Шипченският отряд. Почти няма българин който да не знае за
тридневните бойни действия горе на Балкана, и за героичната защита на този така важен проход.
Българските опълченци показват изключително мъжество и силен дух, като до последно защитават
„заветният хълм“. Въпреки многочисленото превъзходство на османлиите и по-добрата подготовка с
която разполагат, в тези тридневни боеве се показва, че българинът не е един изстрадал мъченик,
който е готов да се примири със статуквото, а че е готов да умре, но да защити това в което е
израснал и обикнал-своята родина.

5. През периода юни-август са освободени Свищов, Бяла ,Плевен ,Шумен, Велико Търново,установен е
контрол над Шипченския и Хаинбоазкия проходи в Стара планина и Руските войски преминават в
южна България. Следва освобождение на Пловдив и Стара загора. Военните действия се насочват
към Одрин. В началото на 1878 година действуващата руска армия е на 20-на км от Цариград.
Победата е пълна. На 31 януари Русия сключва с Османската империя Одринското примирие, с
което се прекратяват бойните действия. През март Русия и Османската империя подписват
предварителния Санстефански договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна
независимост. България се създава като автономно трибунално княжество. Територии на Османската
империя се поделят между Великите сили.

6. • Българското опълчение е военна част от състава на Действащата Руска армия на
Балканския полуостров, в която българи-доброволци и руски военнослужещи се сражават
на страната на Русия срещу Османската империя в Руско-турската война (1877 – 1878) за
Освобождение на България.
• За началник на Българското опълчение е назначен генерал-майор Николай Столетов.
Жителите на руския гр. Самара подаряват на Българското опълчение бойно знаме,
наречено на града Самарско знаме. Със забележителното си участие във войната,
Българското опълчение се утвърждава като синоним на най-високите войнски
добродетели на българската възрожденска нация. На Българското опълчение поетът
Иван Вазов посвещава прочутата си ода „Опълченците на Шипка“.

7. Санстефанският договор дава началото на Княжество България. Датата трети март е формализирана от
парламента като дата за национален празник на България. След като на Берлинския конгрес през юни-юли
1878 г. Великите сили окончателно редуцират териториите на българската държава съгласно предварителните
тайни споразумения на Русия с Австро-Унгария и Великобритания, Санстефанска България се превръща в
символ на националното единение и основен национален идеал на българите за години напред. Опитите за
постигане на този идеал водят до обединяването на Княжество България с Източна Румелия, Балканските
войни през 1912 – 1913 г. и участието на България в Първата и Втората световна война.