1.
От Кристина Михайлова 6а клас
Приятно
гледане!

2.
 Обсадата на Плевен е най-тежката битка
в Руско-турската война. Западната османска армия
задържа почти пет месеца град Плевен,
обсаден от Западния руски отряд. Руската
победа на 10 декември 1877 г. има решително значение
за Освобождението на България.

3.
 На 15 юни 1877 г. руската армия извършва десант
през река Дунав. Тъй като не разполага с достатъчно
сили, турското командване заповядва на Осман паша
да се насочи към Никопол-Плевен-Ловеч. При марша
към Никопол към армията му се присъединяват
местни и корпусът нараства с 13 000 офицери и
войници.

4.
 На 4 юли Западният руски отряд превзема Никопол
и принуждава Осман паша да промени посоката си
на движение към Плевен-Ловеч. На 6 юли турските
войски нощуват в село Долна Митрополия, а на 7
юли вече са обградили Плевен. В същия ден, но само
часове по-късно, пристигат и първите руски части.

5.
 Веднага след падането на Никопол руското
командване нарежда да се завземе колкото се може
по-бързо Плевен. Те пристигат пред Плевен едва
на 7 юли и започват да обстрелват турците, без да
предприемат фронтална атака. Сутринта на 8 юли
атакуват с 3 пехотни отряда.

6.
 8600 руси - офицери и войници - са изправени пред
15 000 турски офицери и войници. Генерал-
лейтенант Юрий Шилдер успява да отблъсне
турските части от някои укрепления, но Осман паша
предприема поредица контраатаки и така си
възвръща изгубените позиции. Първата атака на
Плевен струва на русите убити и ранени – 75
офицери и 2326 войници. Турските загуби са около
2000 убити и ранени офицери и войници.

7.
Ето как са
протекли
руските
походи…

8.
 През следващите дни и двете страни получават
подкрепления. Руските части с нови 26 000
офицери и войници и 36 батальона, 32 ескадрона и
184 оръдия. Силите на Осман паша нарастват 22 000
офицери и войници, организирани в 33 табора, 7
ескадрона и 58 оръдия. Това се оказва
недостатъчно, понеже Осман паша вече е изградил
множество защитни съоръжения.

9.
 На 18 юли руското главно командване нарежда да се
атакува повторно Плевен. Водят се тежки боеве при
Сулуклийския дол, Гривишките редути и Зелените
хълмове. До края на деня турците отблъскват
всички руски атаки. Загубите на русите са
изчислени в убити и ранени на 168 офицери и 7167
войници. Турските загуби са едва 1200 убити и
ранени офицери и войници.

10.
 Третата атака на Плевен е проведена от руските
войски между 26 август и 1 септември 1877 г.
Участие вземат 75 500 офицери и войници с
командир генерал-лейтенант Павел Зотов. Третата
атаката е предшествана от превземането на Ловеч
на 22 август от Сборен Руски отряд с командир
генерал-майор Александър Имеретински.

11.
 Започват ожесточени боеве при Гривишките
редути. На 30 август генерал-лейтенант Михаил
Скобелев назначава за комендант на редута
капитан Фьодор Горталов. На 31 август при
отбраната на редута „Кованлък“ в 6-ата
контраатака на противника капитан Фьодор
Горталов загива в боя. На 1 септември атаките по
всички сектори са прекратени.

12.
 Решено е Плевен да бъде напълно блокиран. За да
бъде осъществено са мобилизирани и насочени
към Плевен Гренадирският и Гвардейският корпус.
Когато пристигат през октомври, руското
командване се насочва към прекъсване на
османските снабдителни линии, водещи до
Плевен. Генералът от инженерните войски Едуард
Тотлебен лично обхожда всички руски позиции и
издава заповеди за реорганизация на обсадата.

13.
 На 28 ноември се случва и битка при село Долна
Митрополия, където Осман паша преминава от
към река Вит, но скоро се предава и развява белия
флаг. В знак на капитулация Осман предава сабята
си на полковник Михаил Черкез и генерал-
лейтенант Иван Ганецки.

14.
Юрий
Шилдер
Едуард
Тотлебен
Николай
Кринденер
Михаил
Скобелев
Осман паша
През цялата епопея
турците имали само
1 командващ, докато
освободителните
войски имали 4.
Руски
генерали

15.
Загубите на освободителните войски
възлизали на над 30 000 души, а тези
на турските – над 50 000