1. LANGUA VILLOSA –
клинични аспекти и терапевтично поведение
д-р Венцислав Цветков, дм; д-р Лъчезар Войнов,
д-р Красимир Генов, д-р Николай Бановски
Военномедицинска академия, София
Резюме: Авторите правят преглед на Summary: The authors have made a survey of
проблема „космат език“. Проследяват се най- the problem of the „Lingua villosa“. The most
честите етиологични моменти и по-често common causes and the most applied methods
прилагани методи за лечение. of treatment have been reviewed.
Ключови думи: космат език, hairy tongue Key words: lingua villosa, hairy tongue
ВЪВЕДЕНИЕ
„Lingua villosa“ или „Космат език“ е рядко срещано заболяване, дължащо се на
нарушена десквамация на филиформените папили на гърба на езика. Най-често цветът на
езика е черен, но се наблюдава и кафяво, бяло, розово или зелено оцветяване, дължащо се
както на специфични причинители, така и на неспецифични такива като: таблетки за
смучене, лекарствени препарати за дезинфекция на устна кухина, пасти за зъби и други.
ЕТИОЛОГИЯ
Най-чести причини за поява на заболяването могат да бъдат: лоша хигиена на устна
кухина, неправилно приложение на широкоспектърни антибиотици, дълбока теле-гама
терапия при пациенти със злокачествени образувания на глава и шия(1). Честотата на
заболяването е 8,3% при деца, до 57% при възрастни, като е по голяма при хора,
консумиращи големи количества кафе, чай, подправки, никотино и наркотично зависими,
носители на вируса СПИН(5).
ПАТААНАТОМИЯ
Наблюдава се хипертрофия, придружена от удължаване на филиформените папили с
нормална или намалена десквамация. Нормалната големина на папилите е около 1mm, но
при пациенти с диагноза „космат език“ те достигат до големина – 15mm(3).
КЛИНИКА
Заболяването протича с незначителни симптоми като: дразнене и дискомфорт при
преглъщане. При случаи с наличие на „Candida albicans“. Може да се получи глосопироза
(„горящ език“). Задържането на хранителни остатъци между увеличените филиформени
папили може да доведе хеилитоза. Нарушение на вкусовото усещане е рядко срещано
усложнение.
В резултат на почти безсимптомно протичане на заболяването анамнестичните данни
са оскъдни. Повечето пациенти се оплакват само от драскане и дискомфорт в областта на
орофаринкса при преглъщане.
ЛОКАЛЕН СТАТУС
Обективно се установява увеличаване на филиформените папили по дорзалната
повърхност на езика (нормално папилите са слабо кератинизирани с розово-белезникав
цвят), в литературата тези изменения се описват, като „житна нива, разлюляна от силен
вятър“.
При микробиологично изследване на секрет, взет от повърхността на езика, най-често

2. се изолира „Candida albicans“. Параклиничните изследвания на кръв и урина при липса на
системно заболяване са нормални.
ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА
Като диференциална диагноза трябва да се имат предвид следните заболявания:
1.Candidosis oris;
2.Oral leicoplakia;
3.Lichen planus;
Диференциалната диагноза между „космат език“ и „орална левкоплакия“ е особено
важна при пациенти, суспектни за носителство на вируса СПИН. Диференциацията се
осъществява на базата на получен хистопатологичен резултат (взет биопсичен материал от
дорзалната повърхност на езика) и имунологично изследване за вируса на Epstain-Barr
(основен причинител на орална левкоплакия)(6).
Хистологично се установява увеличаване и хиперкератинизация на филиформените
папили с наличие на възпалителни клетки. Нерядко се установяват остатъци от храна и
гъбични псевдохифи.
ТЕРАПИЯ
Лечението на заболяването е консервативно и хирургично.
При определени пациенти механично „изтъркване“ на филиформените папили се
постига чрез прекратяване на прилаганата „течно-кашава“ диета, смяна на използваната
четка за зъби с такава, с по-твърд косъм.
Хирургичното лечение като електрокоагулация, третиране с СО2, лазер, механично
изрязване се счита за неефективно(2).
Консервативното лечение на заболяването включва приложение на локални
антимикотични препарати (при изолиране на Candida albicans), локална употреба на
ретиноиди(4) други локални дезинфектанти. Приложението на кератолитични препарати
върху засегнатите участъци на езика, може да доведе до изгаряния на подлежащата лигавица.
Рядко се наблюдават усложнения в хода на протичане на заболяването. Прогнозата е
добра при отсъствие на придружаващо, системно заболяване.
СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА
Пациентката Г.С.Г. на 24 години постъпва за лечение с диагноза „Lingua villosa“ в
отделение по Оториноларингология на Военно-Медицинска Академия, гр. София.
По анамнестични данни постъпва с оплаквания от дразнене и дискомфорт в устната
кухина, наситено черно оцветяване на гърба на езика, намален апетит, силно изразена
редукция на тегло (около 4-5 кг за един месец), субфебрилитет. Субактивните оплаквания са
с продължителност около тридесет дни. От статуса: пациентка на видима възраст,
отговаряща на действителната. Кожата – нормотрофична. Незначително изразена кахексия.
Видими лигавици – розови, без данни за анемия. От локалния статус: по дорзалната
повърхност на езика се наблюдават силно увеличени филиформени папили с наситеночерен
цвят, останалите органи в устната кухина са без видими патологични промени.
Изследвания на кръв: пълна кръвна картина, биохимия, тест на Васерман, тест за
СПИН, щитовидни хормони, имунология, урина, наличие на олово – бяха в границите на
нормата. При микологично изследване на секрет от гърба на езика се установи Candida
albicans. След проведените консултации със стоматолог, лицево-челюстен хирург,
гастроенеролог, дерматолог, ендокринолог, ревматолог, гинеколог, не бе установено наличие
на системно заболяване. Проведе се лечение с: орунгал пер ос, дактарин орал гел и ретинол-
А локално.

3. След завършване на курса на лечение: болната е афебрилна, апетит – нормален,
локалните изменения на езика са почти отзвучали.
При извършено контролно микробиологично изследване на секрет от гърба на езика
не се установява наличие на Candida albicans.
ОБСЪЖДАНЕ
Заболяването е рядко срещана нозологична единица, която се явява гранична между
няколко специалности: оториноларингология, дерматология и гастроентерология. За да бъде
приложено адекватно лечение от изключително важно значение е установяване на
етиологията на заболяването и изключване наличието на системно заболяване.
БИБЛИОГРАФИЯ
Heymann WR: Psychotropic agentinduced black hairy tongue. Cutis 2000 Jul; 66 (1): 25-6
Langtry JA, Carr MM, Steele MC: Topical tretinoin: a new treatment for black hairy
tongue (lingua villosa nigra). Clin Exp Dermatol 1992 May; 17(3): 163-4
Manabe M, Lim HW, Winzer M: Architectural organization of filiform papillae in normal
and black hairy tongue epithelium: dissection of differentiation pathways in a complex human
epithelium according to their patterns of keratin expression. Arch Dermatol 1999 Feb; 135(2):
177-81
McGregor JM, Hay RJ: Oral retinoids o treat black hairy tongue. Clin Exp Dermatol 1993
May; 18(3): 291
Sarti GM, Haddy RI, Schaffer D: Black hairy tongue. Am Fam Physician 1990 Jun;
41(6): 1751-5
Winzer M, Gilliar U, Ackerman AB: Hairy lesions of the oral cavity. Clinical and
histopathologic differentiation of hairy leukoplakia from hairy tongue. Am J Dermatopathol 1988
Apr; 10(2): 155-9
АДРЕС ЗА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ:
д-р Николай Бановски,
УНГ, ВМА – София
ул. „Г. Софийски“ №3
сл. тел.: 922 25801