1. Използване на медикамента „Орофар“ при
тонзилектомия
Д-р Бановски
УНГ клиника, ВМА-София
Хроничният тонзилит е често срещано заболяване, обикновенно при деца между 4 и
15 години. Приема се, че хроничният тонзилит е следствие от няколко прекарани епизода от
остър тонзилит, като след всеки изкаран остър тонзелит не се стига до пълно оздравяване, а
остават микроабцеси в тонзиалната тъкан. Тонзиалните крипти се запуяват с детритни
материи, остатъци от храна, които формират детритни тапи. Запуяването на тези крипти води
до формиране на гнойни колекции. Анамнестично за хроничен тонзелит се смята, когато
детето боледува поне три пъти от гнойна ангина, налагаща антибиотично лечение. Най –
често изолираната бактериална флора са бета–хемолитичните стрептококи. Нерядко се
доказва и смесена стрепто-стафилококова флора, която може да е комбинирана с различна
гъбична флора. Клиничните симптоми са нехарактерни, поради което заболяването често
остава дълго време недиагностицирано. Най-често се наблюдават леки болки и дразнене в
гърлото, непричтна миризма от устата, персистиращ шиен линфадент. При деца често се
комбинира с уголемена аденоидна вегетация, кочто води до затруднено носно дишане,
детето спи с отворена уста, хърка. Обективно се наблюдава твърде разнообразна картина:
тонзилите могат да бъдат силно хипертрофични или атрофични, често се установява
хиперемияна предната фарингеална дъга и при натиск от криптите излизат детритни
материи, които имат неприятна миризма. Според протичането хроничният тонзилит се
разделя на:
1.Компресиран – начален стадий, който протича латентно със запазени локални и общи
защитни сили на организма.
2.Субкомпенсиран – тонзилите са със силно намалена функция, изразена алергизация на
организма и чести епизоди на екзацербация.
3.Декомпенсиран – характеризира се с реактивни изменения втонзиларната тъкан,
персистиращ линфадент, субфебрилитет.
Най-честите усложнения при хроничния тонзилит са гломерулонефрит, ендокардит,
ревматизъм, персистирашлимфаденит, перитонзиларни абцеси. Лечението при хроничния
тонзилит обикновено е оперативно, като не трябва да се чака настъпването на усложнения.
Операцията се извършва под общаанестезия. Следоперативният период продължава около
5-7 дни, като през първите дни се наблюдава силно изразена болка, засилваща се при
преглъщане, което налага използването на течно-кашава храна. След около седем дни децата
се възстановяват напълно. Основната насока в следоперативния период е преодоляването на
болковия синдром. За целта се използват различни локални препарати под формата на
таблетки и спрейове. Спрейовете осигуряват разпрашаване на субстанцията и по доброто и
проникване във всичките отдели на устната кухина. Орофар е медикамент, съществуващ в
две форми – таблетки и спрей, който може да се използва при деца над 4 години. Съставът
му е: benzoxonium chloride и lidocaine hydrochloride. Benzoxonium chloride при тежава
бактерициден ефект спрямо StreptoccocusB – haemoliticus, Streptoccocus pneumoniae,
Haemophilus influenzae, Klebsiella pneumoniae, вируциде ефект спрямо herpes virus hominis
type 2, Orthomyxovirus influenza type B, Parainfluenza virus type 3 и фунгициден спрямо
Candida albicans, които са едни от най-често срещаните причинители на инфекции в устната
кухина. Локалният анестетик лидокаин облекчава болката, която съпътства възпалителните

2. процеси в устната кухина, както и болката след различни оперативни намеси в устната
кухина.
Представяне на случай от практиката
Отнася се за момиче на 12 години, често боледувало от ангини, които протичат тежко,
с висока температура, силни болки в гърлото, налагащи антибиотично лечение. Детето е със
затруднено носно дишане двустранно, спи с отворена уста, хърка. От прегледа се установиха
хипертрофични небни тонзилисъс силно изразена лакунарна структура, като при натиск от
криптите излизат детритни материи с миризма. Със задна риноскопия се намери голяма
назофарингеална тонзила, заемаща голяма част от епифаринкса. От параклиниката се
установиха нормална кръвна картина и диференциално броене и стойности на AST над 200.
Детето беше оперирано под обща анестезиа в ВМА – УНГ клиника, като се отстраниха
небните тонзили и назофарингеалната тонзила. Следоперативният период протече нормално,
като дишането през носа се възстанови напълно. За болковия синдром се започна Орофар
спрей 5 пъти по две впръсквания. На 3-4-ия ден се наблюдаваше значително намаление на
болката при преглъщане, която изчезна напълно на 7-ия ден. Първия ден след операцията
детето беше само на течности, на втория започна да се храни с течно-кашава храна, а на
седмия ден се хранешебез никакви ограничения. На първия ден пациентката беше фебрилна
– около 38 С, а на втория – афебрилна.
В заключение медикаментът „Орофар“ има своето място не само при лечението на
остри и хронични възпалителни процеси в устната кухина, но и при тонзилектомии поради
силно изразения си обезболяващ и пртивовъзпалителен ефект и добрата си поносимост от
деца и възрастни.
Библиография
1.Проф. Д. Димов и проф. Г. Георгиев. Учебник по УНГ болести.
2.Проф. И. Ценев. Клинико-морфологична риноларингология.
Тел. за контакти: GSM 0898237120
сл. тел. 922-54-65