2. • Наличие на минимум 3-4 жертви, с период на застой между
убийствата.
• Обикновено убиецът не познава жертвата. убийствата са
отражение на необходимостта от садистично доминиране над
жертвата.
• Мотивът е психологически, а не материален.
• Възможно е жертвите да имат символична стойност за
убиеца.
• Обект на убийците са често слабо защитените (проститутки,
избягали от домовете си, т.н.).
• Статистически погледнато, типичният сериен убиец е бял
3. • Много от тях са били жертви на физически и/или
психически тормоз от страна на своите родители.
• Като деца, бъдещите серийни убийци са предизвиквали
пожари, измъчвали са животни и са подмокряли леглата си
(това е популярната триада симптоми). Често срещани са и
мозъчните травми.
• Някои от серийните убийци са много интелигентни. Много,
включително Джон Гейси, Хилсайдските удушвачи и Тед
Бънди се маскират като служители на силови държавни
органи, за да си осигурят по-лесен и близък достъп до
набелязаните жертви.
4. • Серийните убийци избират за жертви по-слаби от тях самите.
Често техните жертви се вписват в определен стереотип.
• Бънди брутално убива момиче в колежанска възраст с дълга
кестенява коса. А може би всъщност е убивал отново и отново
финансистката от висшето общество, която решила да
прекрати годежа си с него.
• Джон Гейси жестоко души млади мъже, наричайки ги
безполезни малки откачалници и боклуци.
5. • Някои вярват, че гнева на Гейси е насочен срещу момчета,
които са му напомняли за неговата собствена безпомощност в
очите на властния му баща.
• С редки изкючения, серийните убийци унижават своите
жертви и ги възприемат като предмети.
• Серийните убийци са садистично настроени, търсят
извратено удоволствие в измъчването на жертвата; дори
когато тя е на прага на смъртта, са готови да я върнат към
живота, за да могат да продължат да я измъчват.
6. • В автобуса, на улицата ние избягваме умствено болните,
отдрътваме се от немърливите, небръснатите мъже.
• Ако все пак имате намерение да избегнете пътя на серийния
убиец, най-добрата стратегия е да се отдръпнете очарователния,
идеално облечен и добре възпитан човек.
• Те се сливат с околната среда, успокоени от чувството на
анонимност.
• Те знаят как да се доберат до жертвите си - като спечелят
тяхното доверие.
• Серийните убийци съзнателно прикриват своята истинска
същност зад умелата фасада на нормалността.
7. • Серийните убийци нямат възможността да изпитват жалост и
симпатия, нито дори да провеждат нормални междучовешки
отношения.
• Серийните убийци са актьори с вроден талант. Хенри Лий
Лукас сравнява усещането да бъдеш сериен убиец с
усещането да бъдеш като филмова звезда... просто играеш
роля.
• Най-експлоатираната от странстващите психопати роля е
тази на член на авторитетна общност.
8. • Мнозина постъпват в армията, но най-баналната и популярна
роля си остава тази на полицая.
• В момента, в който биват заловени обаче, серийните убийци
мигновено си поставят маската на лудостта, преструвайки се,
че са шизофреници или пък имат бели петна в паметта
всичко, което би могло да ги освободи от отговорност. Дори
в моментите, в които изглежда, че наистина разкриват своята
същност те отново играят роля.
9. • Обичайното обяснение включва тормоз в детството,
генетична обремененост, мозъчни контузии, преживени
травматизиращи събития и социални несправедливости.
• Стряскащото заключение е, че голям процент от населението
е било изложено на един или повече от тези фактори.
10. • Някои серийни убийци са обезумели рано в детските си
години - в резултат на садистична родителска жестокост.
• Много садистични убийци описват детството си като
безкраен низ от ужасяващ сексуален тормоз, мъчения и
безнаказаност.
• Изучавайки тормоза в детска възраст като възможен ключ към
държанието на серийните убийци, не бива да забравяме, че
много деца са жертва на злоупотребата с родителски права,
но не израстват като гневни и отмъстителни убийци.
11. • Тормозът в детска възраст изглежда няма пряка връзка с
криминалното бъдеще.
• Детският тормоз не може да бъде единствено обяснение на
явлението, но безспорно е предразполагащ фактор.
• Тормозът в детска възраст предизвиква не само агресивност,
но се отразява и на детското здавословно състояние,
вкючително мозъчни травми, лошо хранене и други
проблеми в развитието.
12. Жестоко отношение към животните
• Ако моделът на поведение - изтезаване на животни и
пиромания не получи адекватна реакция, която да доведе до
неговото преустановяване, с течение на времето вероятността
той да се развие до ниво престъпления срещу човека -
прогресивно се увеличава.
• Изтезаването на животни трябва да е сериозен сигнал за
родителите.
• Често животните са упражение за последващото убиване на
хора.
• Все пак не всички серийни убийци проявяват подобно
безмилостно отношение към животните.
13. Пиромания
• Често пироманията е действие, което стимулира
сексуално тези престъпници.
• Безвъзвратното унищожаване на собственост по някакъв
начин напомня перверзното удоволствие от
унищожаването на човешко същество.
• Тъй като серийните убийци не гледат на жертвите си
като на нещо повече от предмети, крачката от палежа
към убийството не е голяма.
14. Нощно напикаване
• Това е най-личният от триадата симптоми, за това и е по-
малко вероятно да бъде открит, анализиран и лекуван.
• Според някои проучвания, около 60% от серийните убийци
са имали подобен проблем и след юношеските си години.
15. • Ако убиецът привлече вниманието на медиите и предизвика
обществения интерес и страх, това ще повиши
самочувствието и самоувереността му.
• Лошата услуга, която медиите играят на обществото е, че
митологизират престъпника до такава степен, че той се
превръща в легенда в собственото си съзнание.
• В реалността той открива признание, което до този момент е
усещал единствено във фантазиите си и така убийството се
превръща в единствено средство за достигане до славата.
16. Филмите по действителен случай:
• Независимо дали са базирани върху живота на някой
реален сериен убиец или пък са изцяло плод на
въображението на сценариста, филмите за серийни
убийци са на изключителна почит в Холивуд. И това не
е само през последните 20 години.
• Първо ще се спрем на филмите, вдъхновени от реални
серийни убийци.
17. „Зодиака” (2007) – Джейк Гиленхал, Марк Руфало,
Робърт Дауни Джуниър; реж. Дейвид Финчър
• Режисьорът Дейвид Финчър
отново се потапя в света на
серийните убийци, като ни
разказва историята на
неуловимия Зодиак.
• Действал в края на 60-те
години в Северна Калифорния,
маниакът напада седем човека
и убива петима от тях.
18. • Това, което прави
престъпленията му
известни и му печели
слава, са четирите
писма с криптограми,
които убиецът изпраща
до вестниците в района
на Сан Франциско.
• Именно в тези
шифровани съобщения
маниакът посочва
подробности за себе си.
19. Евиленко (2004) – Малкълм Макдауъл; реж. Давид
Греко
• Макар и далеч от
кинокласиката,
„Евиленко” е сред най-
добрите екранизации на
живота на Андрей
Чикатило – най-
популярният съветски
сериен убиец.
• До голяма степен
достойнството на филма
е играта на Малкълм
Макдауъл, който
безупречно влиза в кожата
на учителя-изверг,
погубил над 50 човека
20. Чудовище (2003) – Чарлийз Терон, Кристина Ричи;
реж Пати Дженкинс
Филмът, който абсолютно
заслужено донесе наградата
„Оскар” на Чарлийз Терон,
разказва действителната
история на Айлийн Уорнъс –
проститутката сериен убиец
от Дайтона Бийч, която за 13
месеца (между 1989 г. и 1990
г.) обира и убива минимум
шестима свои клиенти.
21. Лятото на Сам (1999) – Джон Легуизамо, Ейдриън
Броуди, Мира Сорвино; реж. Спайк Лий
• Филмът на Спайк Лий
разказва за серийния убиец
Дейвид Берковиц (известен
с прякора си Сина на Сам),
който разстрелва жители
на Южен Бронкс в Ню Йорк
от юли 1976 г. със своя
пистолет 44 калибър.
• Бърковиц остава
незаловен повече от една
година, като
междувременно убива 6
човека и ранява още 7.
22. От Ада (2001) – Джони Деп, Хедър Греъм, Йън Холм;
реж. Албърт и Алън Хюз
• Надали в света има по-
експлоатиран образ на
сериен убиец от този на Джак
Изкормвача.
• Версията от 2001 г., макар
и спорна откъм фактология.
Тя предлага една нова теория
за това кой в действителност
е бил този загадъчен убиец,
спотайващ се в тъмните
викториански улички на
Лондон в края на XIX век и
отнел живота на поне пет
проститутки.
23. • Има още десетки, ако не и стотици филми, вдъхновени от
реални серийни убийци, но има и не по-малко, които са плод
изцяло на въображението на сценаристи и режисьори.
• Предлагаме ви някои истински шедьоври на седмото
изкуство, вдъхнали живот на зловещи герои.
24. • Авторът на книгата
„Психо” – Робърт Блок,
признава, че се е
вдъхновил за образа на
Норман Бейтс от живота
на серийния убиец Ед
Гейн.
• Образът на Бейтс,
изигран великолепно от
Антъни Пъркинс и
режисиран от гиганта
Хичкок, остава като
образец за сериен убиец,
създаден от
въображението на
писател и режисьор.
Психо (1960) – Антъни Пъркинс, Джанет Лий, Вера
Майлс; реж. Алфред Хичкок
25. Седем (1995) – Брад Пит, Морган Фрийман, Гуинет
Полтроу, Кевин Спейси; реж. Дейвид Финчър
• Класиката на Дейвид
Финчър „Седем” и образът
на убиеца Джон Доу,
остават завинаги в
историята на киното.
• Въображението на автора
на сценария – Андрю
Кевин Уолкър, изгражда
един уникален сериен
убиец, който няма
аналогия в човешката
история. Поне засега.
26. Американски психар (2000) – Крисчън Бейл, реж.
Мари Харън
• Още един великолепен
пример за екранизация на
роман.
• Чудесната книга на Брет
Истън Елис и
великолепното
изпълнение на Крисчън
Бейл се допълват до
такава степен, че
психарят Патрик Бейтман
бързо се превръща в един
от най-големите изверги
на киното.
27. Мълчанието на агнетата (1991) – Антъни
Хопкинс, Джоди Фостър, реж. Джонатан Дем
• Ако говорим за най-
популярния сериен убиец в
историята на киното, то
това безспорно е Ханибал
Лектър, изигран от великия
Антъни Хопкинс.
• За да създаде този
перфектен изверг,
писателят Томас Харис
категорично заявява, че
Ханибал Лектър е
съвкупност от няколко
известни серийни убийци.
28. Всички мюзикъли и филми за
Суини Тод
„Момичето с драконовата
татуировка” на Дейвид Финчър
„Парфюмът”
(по едноименния роман
на Патрик Зюскинд)
