2. Разположението
• Северняшката фолклорна
област е една от най-големите
по територия. Географски тя
включва две подобласти –
Дунавската хълмиста равнина
(без североизточната й част –
Добруджа) и
Старопланинската система.
Границите й се очартават така:
на север до Дунава, на изток
до Черно море, на запад до
Сърбия, на юг до Стара
планина. Най-неустановена е
североизточната й граница с
Добруджа.
3. Танците
• Северняшките танци се отличават с широки движения,
волно люлеене на ръцете и много подскоци. Скокливият
характер се обуславя от някогашната радост и възторг на
северняците от живота, което ги принуждава да не вървят
спокойно, а да тичат и подскачат, изразявайки така своите
чувства и щастливи емоции.
• Северняшките хора са предимно бързи и много бързи, а
съпроводът е най-вече инструментален. Застъпени народни
инструменти в областта са най-често кавал, гайда, гъдулка
и тъпан, но се срещат и много други.
4. Носиите и Забратката
Носиите
• Носията в Северняшката
област е различна спрямо това
дали населението е от
планината или от равнината.
Също така се променя през
зимния и летния сезон.
Забратката
• Женската забрадка в повечето
случаи е бяла кърпа. Най-често
косата се сплита на плитки.
Главата се украсява с монети,
цветя, мъниста, разноцветни
конци и др.
5. Хора от северняшка фолклорна област
• Дайчови хора
• Ганкино хоро
• Еленино хоро
