ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
Константин Величков е роден в Пазарджик през 1855 г.
в занaятчийско семейство. Образование получава в
Цариградския императорски лицей „Галата Сарай“.
ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
Като лицеист прави първите си творчески опити в
областта на литературата. Истински успех постига с
драмата „Невянка и Светослав“, представена в театър
„Османие“ в Цариград.
ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
След завършване на
лицея Константин
Величков се завръща в
родния си град и е
назначен за
преподавател в класното
училище. Като
председател на
читалище "Виделина"
работи за просветното
издигане и
политическото
пробуждане на
пазарджишката младеж,
съдейства енергично за
развитието на
театралното дело в
града.
ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
Смел оратор и неуморим организатор,
Величков е натоварен с апостолска мисия по
подготовката Априлското въстание. За
революционната си дейност е арестуван след
избухването на въстанието, окован във вериги
и откаран в Пловдив, а по –
късно в Одринския затвор.
Осъден на смърт, той е
освободен след намесата
на европейската комисия,
разследваща насилието
при потушаване на
въстанието.
ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
По време на Руско-турската война от 1877-1878 година
Константин Величков сътрудничи като преводач на
руските войски.
През първите три десетилетия след
Освобождението Константин Величков е една от най-
значителните личности в нашата обществена
действителност - многократно избиран за народен
представител, министър на народното просвещение в
Източна Румелия и по-късно в София. Обаянието му на
политически деец е свързано с делото му на просветен
и културен строител.
От 1884 година е действителен член на Българското
книжовно дружество, днес Българска академия на
науките.
Сам художник по душа и дарба, Величков е инициаторът за
откриване на Рисувалното училище в София през 1896 г.
(днес Художествена академия).
Даровит артист, той издига на подобаваща висота
театралното дело. По негово предложение се отпускат
стипендии за специализация в чужбина на талантливи
български младежи - Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов,
Гено Киров и др.
ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
Като министър на просвещението в
правителството на Константин Стоилов издава
правилници и разпоредби за усъвършенствуване
организацията и методиката на обучение във
всички степени на българското училище,
създава Висшия учебен съвет и сп. "Училищен
преглед ". Съзнавайки липсата от ръководство
при изучаването на български език в класните
училища и реалните гимназии,
Константин Величков и Иван
Вазов създават"Българска
христоматия" в два тома –
издание единствено за
времето си и със съществен
принос към учебното дело у нас.
ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
Константин Величков живее с високото съзнание да
служи на своя народ и като писател. В
следосвобожденската литература той е познат като
поет, балетрист, мемоарист, драматург, преводач,
литературен критик, публицист. Свое място в нашата
класика има лирическият му дневник "Цариградски
сонети", а "Писма от Рим" е самобитна по съдържание и
форма творба, разкриваща с изящна реч за първи път у
нас интереса към изобразителното изкуство.
Най - значителното
произведение на Величков са
мемоарите му "В темница",
исторически документ за
моралното величие на
българина през бунтовете дни
на април 1876 г.
ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
Константин Величков е автор и на редица преводи от
френски, италиански, руски, между които най-голяма
стойност има преводът му на Дантевия "Ад",
ненадминат и до днес в българската литература.
Константин Величков сътрудничи на редица периодични
издания - вестниците "Лъча" и "Прогрес" в Пазарджик,
"Народний глас" в Пловдив, на които е и главен редактор,
списанията "Наука", "Зора", "Мисъл", "Български преглед"
и много други. По негова инициатива и под негово
ръководство в София излизат списанията "Училищен
преглед", "Ученическа беседа" и "Летописи".
ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
Цариградски сонети Ад (превод)
Константин Величков до края остава верен на голямото
си влечение към рисуването. Автор е на живописни
творби и портретни скици. Негови картини са запазени в
художествените галерии на София, Пловдив, Пазарджик
и частни колекции.
ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
Личност с европейска ерудираност, Константин Величков
е по възрожденски неуморен ентусиаст в работата си за
издигане на културното равнище на българите.
Съхранил в себе си възрожденския идеализъм, огорчен от
обществено - политическия живот в България, Величков
напуска страната и заминава на лечение в Южна Франция.
Умира в Гренобъл на 3.11.1907г.
ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
"Живее се в поробена
страна. Не се живее в
опозорена страна,
особено кога си се
родил и си носил
вериги за нея.
България, обаче,
навсякъде ще я нося в
сърцето си и ней ще
бъдат всички мои
мисли и чувства".
в-к "Ден" (брой 1336 от
30. IX. 1907 год.)
ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА

Константин Величков

  • 1.
  • 2.
    Константин Величков ероден в Пазарджик през 1855 г. в занaятчийско семейство. Образование получава в Цариградския императорски лицей „Галата Сарай“. ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
  • 3.
    Като лицеист правипървите си творчески опити в областта на литературата. Истински успех постига с драмата „Невянка и Светослав“, представена в театър „Османие“ в Цариград. ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
  • 4.
    След завършване на лицеяКонстантин Величков се завръща в родния си град и е назначен за преподавател в класното училище. Като председател на читалище "Виделина" работи за просветното издигане и политическото пробуждане на пазарджишката младеж, съдейства енергично за развитието на театралното дело в града. ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
  • 5.
    Смел оратор инеуморим организатор, Величков е натоварен с апостолска мисия по подготовката Априлското въстание. За революционната си дейност е арестуван след избухването на въстанието, окован във вериги и откаран в Пловдив, а по – късно в Одринския затвор. Осъден на смърт, той е освободен след намесата на европейската комисия, разследваща насилието при потушаване на въстанието. ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
  • 6.
    По време наРуско-турската война от 1877-1878 година Константин Величков сътрудничи като преводач на руските войски. През първите три десетилетия след Освобождението Константин Величков е една от най- значителните личности в нашата обществена действителност - многократно избиран за народен представител, министър на народното просвещение в Източна Румелия и по-късно в София. Обаянието му на политически деец е свързано с делото му на просветен и културен строител. От 1884 година е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
  • 7.
    Сам художник подуша и дарба, Величков е инициаторът за откриване на Рисувалното училище в София през 1896 г. (днес Художествена академия). Даровит артист, той издига на подобаваща висота театралното дело. По негово предложение се отпускат стипендии за специализация в чужбина на талантливи български младежи - Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Гено Киров и др. ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
  • 8.
    Като министър напросвещението в правителството на Константин Стоилов издава правилници и разпоредби за усъвършенствуване организацията и методиката на обучение във всички степени на българското училище, създава Висшия учебен съвет и сп. "Училищен преглед ". Съзнавайки липсата от ръководство при изучаването на български език в класните училища и реалните гимназии, Константин Величков и Иван Вазов създават"Българска христоматия" в два тома – издание единствено за времето си и със съществен принос към учебното дело у нас. ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
  • 9.
    Константин Величков живеес високото съзнание да служи на своя народ и като писател. В следосвобожденската литература той е познат като поет, балетрист, мемоарист, драматург, преводач, литературен критик, публицист. Свое място в нашата класика има лирическият му дневник "Цариградски сонети", а "Писма от Рим" е самобитна по съдържание и форма творба, разкриваща с изящна реч за първи път у нас интереса към изобразителното изкуство. Най - значителното произведение на Величков са мемоарите му "В темница", исторически документ за моралното величие на българина през бунтовете дни на април 1876 г. ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
  • 10.
    Константин Величков еавтор и на редица преводи от френски, италиански, руски, между които най-голяма стойност има преводът му на Дантевия "Ад", ненадминат и до днес в българската литература. Константин Величков сътрудничи на редица периодични издания - вестниците "Лъча" и "Прогрес" в Пазарджик, "Народний глас" в Пловдив, на които е и главен редактор, списанията "Наука", "Зора", "Мисъл", "Български преглед" и много други. По негова инициатива и под негово ръководство в София излизат списанията "Училищен преглед", "Ученическа беседа" и "Летописи". ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА Цариградски сонети Ад (превод)
  • 11.
    Константин Величков докрая остава верен на голямото си влечение към рисуването. Автор е на живописни творби и портретни скици. Негови картини са запазени в художествените галерии на София, Пловдив, Пазарджик и частни колекции. ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
  • 12.
    Личност с европейскаерудираност, Константин Величков е по възрожденски неуморен ентусиаст в работата си за издигане на културното равнище на българите. Съхранил в себе си възрожденския идеализъм, огорчен от обществено - политическия живот в България, Величков напуска страната и заминава на лечение в Южна Франция. Умира в Гренобъл на 3.11.1907г. ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА
  • 13.
    "Живее се впоробена страна. Не се живее в опозорена страна, особено кога си се родил и си носил вериги за нея. България, обаче, навсякъде ще я нося в сърцето си и ней ще бъдат всички мои мисли и чувства". в-к "Ден" (брой 1336 от 30. IX. 1907 год.) ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА