Малката даскалоливница

 „Напред! Науката е слънце,
    което във душите грей!
Напред! Народността не пада
  там, дето знаньето живей!“
Малката даскалоливница

        Петдесет години след
        написването на „История
        словеноболгарская“, през
        1812 г. в будното
        подбалканско селище
        Златарица е създадено
        килийно училище. Негов
        пръв учител става даскал
        поп Калчо от село
        Кованлъка днес
        Пчелище, Великотърновс
        ка община.
Малката даскалоливница

За кратко време това
училище се превръща в
Малката даскалоливница
– аналог на еленското
училище. Тук получават
образование 26 видни
представители на
българската
възрожденска
интелигенция – учители,
духовници и
революционери.
Малката даскалоливница

         През 1860 г. в
         Златарица отваря
         врати класното
         училище. В него се
         прилагат модерни за
         времето си методи на
         обучение. Преподават
         се светски науки и
         чужди езици.
Възпитаници на Малката
                   даскалоливница:
Иван Пенчев Вакъвчиев /1856 – 1944/ -
    общественик;
Поп Венеамин /неизвестни години/ учител ;
Георги Г. Влаев /неизвестни години/ учител ;
Петко Геров /неизвестни години/ учител;
Иван Данчов /неизвестна година на раждане –
    1877/ учител и свещеник ;
Стефан Савов Добрев /Хаджидобрев/ учител;
Руси Друмев /1850 – 1935/ учител и свещеник ;
Иван Златарски /1847 – 1882/ свещеник, учител;
Константин Златарски /неизвестни години/
    учител ;
Никола Попвасилев Златарски /1823 – 1875/
    учител;
Нейко Коев /неизвестни години/ учител;
Костадин /неизвестни години/ учител, свещеник,
    спомоществовател на учебници ;
Нико Коцев /неизвестни години/ учител.
Възпитаници на малката
 даскалоливница:
 Никола Милков /неизвестни години/ учител
 Радко Писев /неизвестни години/ учител;
 Минко Маринов Радославов /около 1851 – след 1901/
      учител, революционер, строител на нова България;
 Радко Маринов Радославов /1841 – 1894/ учител,
      революционер, строител на нова България;
 Иван Славков /неизвестни години/ учител;
 Димо Манолов учител;
 Пею Стоянов /неизвестни години/ учител;
 Стефан Стоянов /неизвестни години/ учител;
 Стоян Стоянов /неизвестни години/ революционер;
 Димо Вълчев /Димитър/ /1846 – 1915/ главен учител;
 Д. Чолаков /неизвестни години/ учител;
 Даскал Никола от Златарица учител в Драгижево 1866г;
 Даскал Иван от Златарица учител в Драгижево
      1876/1877 г.

 /Виж енциклопедия „Българската възрожденска
     интелигенция”, С.: ДИ „Д-р П. Берон“, 1988./
На училищния праг
„…родителите са приготвяли
един хляб. Бащата е хващал
детето за ръка, като му давал
едно пошче с вързан в него един
грош и отивали при даскала,
комуто детето струва един
поклон и му целува ръка и дава
поша с гроша. С тази
церемония детето става ученик,
при думите на баща му:
„Хем ще слушаш даскала“…

Христо Тодоров – спомени, ръкопис
Никола Попвасилев Златарски
       / 1823 – 1875 /
      Виден възрожденец родом от Златарица:
      • Въвежда взаимноучителната метода в
        търновското училище;
      • „Музикословеснейшия“, през 1844 г. създава
        първия училищен хор в българските земи;
      • Инициатор за създаване на търновското
        читалище „Надежда“;
      • През 1871 година предлага създаване на
        „Централно дружество на читалищните
        общества“;
      • За него Найден Геров пише: „…това гудно
        писмо се дължи на даскал Никола, който бил
        голям калиграф…“;
      • Непримирим борец срещу гръцките владици;
      • Предлага да се създаде първата българска
        семинария;
      • Баща на професорите Васил и Георги
        Златарски и на генерал Александър
        Златарски.
Пенчо Стоянов Вакъвчиев
                /1830 – 1877/
    Възрожденецът е инициатор на няколко
    изключително важни събития не само за
    Златарица, но и за българското отечество:
•   Създава първата градинарска община
    /еснаф/ в българските земи през 1857 г.;
•   Привежда в ред църковните дела на
    Златаришката община;
•   Учредява църковно градинарско училищно
    настоятелство през 1858 година;
•   Създава уникален „Кодик церковний“ –
    днес той се съхранява в Държавен архив –
    Велико Търново;
•   Създава взаимно (1858) и класно (1860)
    училище в Златарица;
•   Осигурява училището в Златарица с
    учители, помагала, учебници;
•   Осигурява стипендии за ученолюбиви
    деца.
Радко Маринов Радославов
       /1841 – 1894/
      • Виден учител и революционер, роден в
        Златарица;
      • Учи в Златарица, Елена, Търново и Шумен;
      • Продължава образованието си на о-в
        Малта, в Париж и Прага. Владее гръцки,
        английски, френски, турски, чешки и руски
        език;
      • Написва книгите: „Следствия от
        Кримейската война 1854 – 1856…“,
        „Описание на търновската тъмница“;
      • „…Освобождението на Търново от ген.
        Гурко“;
      • Пръв учител в класното училище в
        Златарица;
      • Учител и председател на революционния
        комитет в Дряново по време на Априлското
        въстание;
      • Пръв кмет на Горна Оряховица след
        Освобождението.
Иван Иванов Златарски
     /1847 – 1882/
     • Роден в Златарица, учи при Радко
       Радославов;
     • Учител в село Дедебал – днес Дединци;
     • Учител в Златарица, 1871г. ;
     • Учител в Хасанларе, днес кв. на Разград,
       1872г. ;
     • Член на частния революционен комитет в
       Хасанларе;
     • От 1876г. учител в Златарица и член на
       местния комитет. Председател на
       училищното настоятелство;
     • Подпомага много българи да учат в Русия;
     • Негови са думите: „Человек ся учи дор го
       посече смъртта“ и „Сам ся учи и дерзай“;
     • От него е останала една програма за
       самоподготовка на учителите.
Иван Иванов Хаджиев
    /1848 – 1872/
        • Роден в семейството на
          градинар в Златарица. Получава
          високо образование;
        • Учител в Джулюница и Дединци;
        • Развива народополезна дейност,
          получава редица списания и
          вестници от Букурещ, Цариград,
          Белград и Нови Сад;
        • Съратник на Пенчо Вакъвчиев;
        • Притежава богата библиотека,
          която дарява на читалището в
          Златарица;
        • За него учителят Христо Тодоров
          казва: „Най-интелигентният и
          учен човек ” в Златарица“.
Минко Маринов Радославов
            / 1849 – 1935 /
• Минко е по-малък брат на Радко
  Радославов. Учи в Златарица;
• С помощта на д-р Васил Берон учи
  в Болградската гимназия;
• Завършва военно училище в
  Одеса заедно със Сидер
  Гранчаров от Г. Оряховица;
• Учителства в Златарица;
• Председател на революционния
  комитет в Златарица;
• По време на Априлското въстание
  води чета около Джулюница;
• Народен представител в Първото
  и Второто народно събрание. Два
  пъти градоначалник на София,
  окръжен управител в десет града в
  страната.
Просветното дело в Златарица
За силата на просветното дело в Златарица свидетелства
възрожденецът Йордан Ненов, който през 1874 г. издава
книга, озаглавена „Село Златарица“, с подзаглавие: „Полезна и
истинска приказка за добрите селски училища и разумните
селяне“. Книгата е преработена и издадена отново през 1898 г.




 Църковно-училищно градинарско настоятелство в Златарица
                        1874 год.
СОУ „Св. св. Кирил и Методий“
       гр.Златарица, обл.В.Търново,
       ул. „Димитър Пале“ №3-5, тел:0618/98659,
       GSM-0884190475, Email: souzlatarica@mail.bg




                   Автори:

Йоанна Маринова Бучекчиева – VІІІ клас
Анна Алдинова Кьойбашиева – VІІІ клас

  консултант – Петър Димов Влахов
  учител по история и цивилизация

Малката даскалоливница

  • 1.
    Малката даскалоливница „Напред!Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!“
  • 2.
    Малката даскалоливница Петдесет години след написването на „История словеноболгарская“, през 1812 г. в будното подбалканско селище Златарица е създадено килийно училище. Негов пръв учител става даскал поп Калчо от село Кованлъка днес Пчелище, Великотърновс ка община.
  • 3.
    Малката даскалоливница За кратковреме това училище се превръща в Малката даскалоливница – аналог на еленското училище. Тук получават образование 26 видни представители на българската възрожденска интелигенция – учители, духовници и революционери.
  • 4.
    Малката даскалоливница През 1860 г. в Златарица отваря врати класното училище. В него се прилагат модерни за времето си методи на обучение. Преподават се светски науки и чужди езици.
  • 5.
    Възпитаници на Малката даскалоливница: Иван Пенчев Вакъвчиев /1856 – 1944/ - общественик; Поп Венеамин /неизвестни години/ учител ; Георги Г. Влаев /неизвестни години/ учител ; Петко Геров /неизвестни години/ учител; Иван Данчов /неизвестна година на раждане – 1877/ учител и свещеник ; Стефан Савов Добрев /Хаджидобрев/ учител; Руси Друмев /1850 – 1935/ учител и свещеник ; Иван Златарски /1847 – 1882/ свещеник, учител; Константин Златарски /неизвестни години/ учител ; Никола Попвасилев Златарски /1823 – 1875/ учител; Нейко Коев /неизвестни години/ учител; Костадин /неизвестни години/ учител, свещеник, спомоществовател на учебници ; Нико Коцев /неизвестни години/ учител.
  • 6.
    Възпитаници на малката даскалоливница: Никола Милков /неизвестни години/ учител Радко Писев /неизвестни години/ учител; Минко Маринов Радославов /около 1851 – след 1901/ учител, революционер, строител на нова България; Радко Маринов Радославов /1841 – 1894/ учител, революционер, строител на нова България; Иван Славков /неизвестни години/ учител; Димо Манолов учител; Пею Стоянов /неизвестни години/ учител; Стефан Стоянов /неизвестни години/ учител; Стоян Стоянов /неизвестни години/ революционер; Димо Вълчев /Димитър/ /1846 – 1915/ главен учител; Д. Чолаков /неизвестни години/ учител; Даскал Никола от Златарица учител в Драгижево 1866г; Даскал Иван от Златарица учител в Драгижево 1876/1877 г. /Виж енциклопедия „Българската възрожденска интелигенция”, С.: ДИ „Д-р П. Берон“, 1988./
  • 7.
    На училищния праг „…родителитеса приготвяли един хляб. Бащата е хващал детето за ръка, като му давал едно пошче с вързан в него един грош и отивали при даскала, комуто детето струва един поклон и му целува ръка и дава поша с гроша. С тази церемония детето става ученик, при думите на баща му: „Хем ще слушаш даскала“… Христо Тодоров – спомени, ръкопис
  • 8.
    Никола Попвасилев Златарски / 1823 – 1875 / Виден възрожденец родом от Златарица: • Въвежда взаимноучителната метода в търновското училище; • „Музикословеснейшия“, през 1844 г. създава първия училищен хор в българските земи; • Инициатор за създаване на търновското читалище „Надежда“; • През 1871 година предлага създаване на „Централно дружество на читалищните общества“; • За него Найден Геров пише: „…това гудно писмо се дължи на даскал Никола, който бил голям калиграф…“; • Непримирим борец срещу гръцките владици; • Предлага да се създаде първата българска семинария; • Баща на професорите Васил и Георги Златарски и на генерал Александър Златарски.
  • 9.
    Пенчо Стоянов Вакъвчиев /1830 – 1877/ Възрожденецът е инициатор на няколко изключително важни събития не само за Златарица, но и за българското отечество: • Създава първата градинарска община /еснаф/ в българските земи през 1857 г.; • Привежда в ред църковните дела на Златаришката община; • Учредява църковно градинарско училищно настоятелство през 1858 година; • Създава уникален „Кодик церковний“ – днес той се съхранява в Държавен архив – Велико Търново; • Създава взаимно (1858) и класно (1860) училище в Златарица; • Осигурява училището в Златарица с учители, помагала, учебници; • Осигурява стипендии за ученолюбиви деца.
  • 10.
    Радко Маринов Радославов /1841 – 1894/ • Виден учител и революционер, роден в Златарица; • Учи в Златарица, Елена, Търново и Шумен; • Продължава образованието си на о-в Малта, в Париж и Прага. Владее гръцки, английски, френски, турски, чешки и руски език; • Написва книгите: „Следствия от Кримейската война 1854 – 1856…“, „Описание на търновската тъмница“; • „…Освобождението на Търново от ген. Гурко“; • Пръв учител в класното училище в Златарица; • Учител и председател на революционния комитет в Дряново по време на Априлското въстание; • Пръв кмет на Горна Оряховица след Освобождението.
  • 11.
    Иван Иванов Златарски /1847 – 1882/ • Роден в Златарица, учи при Радко Радославов; • Учител в село Дедебал – днес Дединци; • Учител в Златарица, 1871г. ; • Учител в Хасанларе, днес кв. на Разград, 1872г. ; • Член на частния революционен комитет в Хасанларе; • От 1876г. учител в Златарица и член на местния комитет. Председател на училищното настоятелство; • Подпомага много българи да учат в Русия; • Негови са думите: „Человек ся учи дор го посече смъртта“ и „Сам ся учи и дерзай“; • От него е останала една програма за самоподготовка на учителите.
  • 12.
    Иван Иванов Хаджиев /1848 – 1872/ • Роден в семейството на градинар в Златарица. Получава високо образование; • Учител в Джулюница и Дединци; • Развива народополезна дейност, получава редица списания и вестници от Букурещ, Цариград, Белград и Нови Сад; • Съратник на Пенчо Вакъвчиев; • Притежава богата библиотека, която дарява на читалището в Златарица; • За него учителят Христо Тодоров казва: „Най-интелигентният и учен човек ” в Златарица“.
  • 13.
    Минко Маринов Радославов / 1849 – 1935 / • Минко е по-малък брат на Радко Радославов. Учи в Златарица; • С помощта на д-р Васил Берон учи в Болградската гимназия; • Завършва военно училище в Одеса заедно със Сидер Гранчаров от Г. Оряховица; • Учителства в Златарица; • Председател на революционния комитет в Златарица; • По време на Априлското въстание води чета около Джулюница; • Народен представител в Първото и Второто народно събрание. Два пъти градоначалник на София, окръжен управител в десет града в страната.
  • 14.
    Просветното дело вЗлатарица За силата на просветното дело в Златарица свидетелства възрожденецът Йордан Ненов, който през 1874 г. издава книга, озаглавена „Село Златарица“, с подзаглавие: „Полезна и истинска приказка за добрите селски училища и разумните селяне“. Книгата е преработена и издадена отново през 1898 г. Църковно-училищно градинарско настоятелство в Златарица 1874 год.
  • 15.
    СОУ „Св. св.Кирил и Методий“ гр.Златарица, обл.В.Търново, ул. „Димитър Пале“ №3-5, тел:0618/98659, GSM-0884190475, Email: souzlatarica@mail.bg Автори: Йоанна Маринова Бучекчиева – VІІІ клас Анна Алдинова Кьойбашиева – VІІІ клас консултант – Петър Димов Влахов учител по история и цивилизация