3. • Есен
Глъхнат
вред
полята,
хълмове,
горички.
Няма ги да
пеят
веселите
птички.
Към предели
южни -
някъде
далече -
зад морето
бяло
отлетяха
вече.

4. Капят капчици отвън,
зън, зън, зън!
По стъклата, по вратите
и се леят по стените.
Капят капчици отвън,
зън, зън, зън! Всички
птички отлетяха, дори
сбогом не вземаха!

5. Плодородна е земята,
а стопаните – добри.
За труда им тя богато
с тежък плод ги надари.
Сяха, жънаха, ораха
ден и нощ в полето, там
и сега под всяка стряха
срещат тоя плод голям.

6. Капят и листата
от унили клони,
златошита есен
златни сълзи рони.

7. Бели весели снежинки
със кристали пелеринки
и коронки на главата
падат леко на земята.
Вий добри сте и красиви,
леки, палави и живи
и в прегръдките ви нежни
спят зрънца под преспи снежни.

8. Всеки ден редей гората,
рони сух листец.
Скоро ще покрий земята
пухкав бял снежец.
И пързалките тогава
ще намерим пак.
Весел вик ще се раздава
вън до тъмно чак...

9. АЗ СЪМ ДЕТЕ НА ДЕЦАТА -
РОЖБА НА ДЕТСКИ РЪЦЕ.
И СЪМ СЪРДЕЧЕН
ПРИЯТЕЛ -
НИЩО, ЧЕ НЯМАМ СЪРЦЕ.
КАЗВАТ, ЧЕ НЯМАМ, НО
ТИХО
НЕЩО ВЪВ МЕНЕ ТУПТИ.
ВЪТРЕ БУДИЛНИК ЛИ
СКРИХА?
"ТУП - ТУП - ТУП!" - ЧУЙ ГО И
ТИ!
ПАДА ОТ СВОДА
БЕЗБРЕЖЕН
ОЩЕ СНЯГ - И ПУХКАВ И
МЕК.
МИСЛЯ СИ: "ДАЖЕ И
СНЕЖЕН,
ВАЖНО Е ДА СИ ЧОВЕК!"

10. ТАЗИ НОЩ НЕУСЕТНО В ТЪМНИНАТА
НАВАЛЯЛ Е ХУБАВ ПЪРВИ СНЯГ.
МЕТНАЛ ТОПЛА ЧЕРГА НА ЗЕМЯТА,
НА КОМИНА СЛОЖИЛ БЯЛ КАЛПАК.

12. Пролет мила, животворна,
колко хубава си ти!
И засмяна, благотворна,
пълна с драгост, с красоти!

13. Излез и погледни
какви прекрасни дни!
Сред клони разцъфтели
са птиците запели. По градове, села
добре си ни дошла,
зелена, свежа, росна,
ти, пролет цветоносна!

14. Весело е на сърцето,
ето дойде пролетта.
Слънце грее на небето,
вредом лей се
светлостта.
Всичко мене на
душата
сладко шепне да се
смея,
като птичките в

16. И пак е лято, смях се носи
над паркове и над гори,
немирните крачета боси
започват танци и игри.