1. Забравените детски игри

3. Едно китно село в подножието на хълмове. В скута му
лъкатушила река Луда Яна. Хората, заселили се на
това място дошли от Черна гора и донесли със себе
си името на селото – Черногорово.
Селото се разделяло на четири махали:
Долна – (Базъняк), Горна Куковска или „Манастир
махала”, Гьол махала в средата на селото и
Будьовската махала – в източната му част.

4. По прашните улици на селото по цял ден
някогашните момичета и момчета гонели парцалени
топки, тупали боси в топлата пепел, криели се из
бъзака, зад старите брястове, пръскали се като
пилци из широките дворове, тичали след еркени
/хвърчила/ и се надбягвали с карачки. После цапали
в плиткото на реката и под върбалаците измисляли
какви ли не игри. Вечер заспивали под едрите
звезди, в нощите с дъх на сено, огласяни от щурци.
Тези някогашни момичета и момчета са нашите баби
и дядовци днес. Много време е изтекло с водите на
Луда Яна, но игрите не са забравени.

5.  „Чин, чин, пръстен”
 „Сека”
 „Прескочи кобила”
 „Нашата тиква родила”
 „ Хвърчи, хвърчи орел”
 „Чилик”
 „Кральо- портальо”
 „Сокол и квачка”
 „Ораторе- бораторе”
 „Дай, бабо, мляко”
 „Карачки”
 „Пускам , пускам
кърпа”
 „Народна топка”
 „Дама”
 „Продаваш ли си , бабо
гърнето?”

6. Децата, участници в проекта, играят
забравените детски игри

8. Играе се от момичета и момчета. Две от децата се
избират за сокол и квачка. Останалите се нарежат в
редица зад „квачката”. Срещу тях застава „соколът” и
пита: „Квачке, дай ми едно пиленце!”. Квачката
отговаря: „Няма да ти дам!”. Тогава „соколът” ядосано
казва: „Даваш не даваш, аз ще си взема!” и се спуска
да хване пиленце. Хванатите деца напускат играта ,
играта продължава докато квачката остане без
пиленца.

10. Играем на играта “Сокол и квачка”

12. Едно дете лежи, а друго пита над гърба му, като го
тупа :
- „Чин, чин пръстена у кой е?” и едновременно подава
пръстена на някое дете.
Лежащият става и трябва да познае у кого е пръстена.
Ако познае, лежи този у когото е бил пръстена.
Ако не познае лежи отново.

15. Кральо – портальо,
отвори порти,
че ще замине
кралят на война!
Отворете, затворете,
само един оставете!

16. Играе се от момичета и момчета. Две от децата,
предварително избрани, се хващат за ръце и правят
„порта”. През нея минават останалите, наредени в
редица като пеят: „Кральо- портальо, отвори порти
да мине царя, отворете затворете само мене
оставете”. Детето, което остава, трябва да избере една
от вълшебните думички. След като всички деца са
минали през портата, те са избрали една от двете
думички, двете новообразувани редици започват да
се теглят. Теглят се до 3 пъти. Победители са децата
от редицата, която повече пъти е изтеглила другата.

17. Любимата игра!

18. Играе се от момичета и
момчета. Нареждат се в
кръг по две- едно право,
друго клекнало. Едно от
децата остава само, то
хваща ръката на
правостоящото и пита:
„Продаваш ли си, бабо,
гърнето?”. Детето
отговаря: „Продавам го,
залагам го, на теб не го
давам!”.
Пускат си ръцете и в противоположни посоки обикалят,
тичайки, кръга. Това дете, което стигне по напред до
клекналото (гърнето) застава зад него. Другото дете
продължава да задава въпроса на следващия от кръга.

20. - Продаваш ли си,
бабо, гърнето?
- Продавам го,
залагам го, но на
тебе не го давам!

22. Играе се от момчета и моми-
чета. Децата се хващат две по
две. Едно дете минава и „сече”
ръцете им. Двете деца се
разбягват, трябва да се хванат
отново и да се наредят в
редицата. Ако този, който
сече, успее да си хване едно от
децата, останалото само
започва да „сече”. Ако не успее
да си хване дете, продължава
да сече.

24. Играят неограничен брой
момичета и момчета. Първо
се преброяват, като всеки
помни своя номер. Един от
играчите започва да реди:
„Нашата тиква родила,
родила… три тикви”. Този,
който е с номер три запитва:
„Защо да са три?”. Броящият
пита:” А ти колко искаш да
са?”.
Отговаря му с друга цифра, която посочва друг играч и така
докато някой от играчите не отговори. Този, който не
отговори излиза от играта, която продължава докато всички
излязат.

25. Тази игра може да се играе
от момичета и момчета.
Едното дете поляга напред,
а другите застават около
него. Един от играчите
върти ръка на гърба му и
пита: „Ораторе-бораторе,
какъв да стане тоз?”.
Легналият отговаря:
пастир, свирач, играч, орач
и т.н. докато всички деца са
посочени и назовани.
След това легналият става и си избира един от играчите като
казва, че иска да лежи например „свирача”. Местата се
разменят и играта продължава.

29. Някога момичетата
умеели да си правят и
дървени, и царевични, и
парцалени кукли, които
обичали точно толкова,
колкото съвременните
малки момичета обичат
своите красиви нови
кукли.

32. Облякохме куклата с
празнична премяна,
точно както изглеждала
една малка мома от село
Черногорово.