Конвенциите, както показва и името им, са класически многостранен международен договор, подлежащ на ратификация и имащ задължителна сила за държавите, които са се обвързали с него. Препоръките, както е видно от тяхното наименование, не са задължителни за държавите-членки, няма юридическа процедура за обвързване с тях.

1. Международна
организация на труда
Международни трудови норми

2. МОТ
• Kласическа международна организация със статут
на специализирана агенция на ООН
• Създадена през 1919 г. след края на Първата световна война
• Тристранна структура
• Основни органи - представители на държавата,
представители на работодателите и на работниците и
служителитe.
Тази структура на организацията позволява при
решаването и обсъждането на трудовите и социалните
проблеми да участват трите най-заинтересовани страни в
тази материя, като по този начин се постигат
общоприемливи или компромисни решения. По този начин
идеята за трипартизма намира своето отражение в работата
на организацията, като тя е въплътена във всички нейни
органи и дейности.

3. MOT
МОТ приема конвенции и препоръки чрез свой орган –
Международната конференция на труда, която се събира
ежегодно, обикновено в седалището на организацията – Женева.
Конвенциите, както показва и името им, са класически
многостранен международен договор, подлежащ на ратификация и
имащ задължителна сила за държавите, които са се обвързали с него.
Препоръките, както е видно от тяхното наименование, не са
задължителни за държавите-членки, няма юридическа процедура за
обвързване с тях. Изборът относно това дали даден въпрос да бъде
уреден с конвенция или препоръка се прави въз основа на това
доколко съществува воля за международноправното му уреждане и
поемане на съответните юридически задължения. Случва се по един и
същи въпрос да има конвенция, уреждаща минимални стандарти, а
като допълнение да е приета препоръка, даваща насоки за по-
нататъшно развитие на националните законодателство и практика в
съответната област.

4. МОТ
Уставът на МОТ установява някои общи задължения за
държавите - членове на МОТ, по приетите конвенции и
препоръки, независимо от това дали са присъствували на
Конференцията и дали са гласували за, против или са се
въздържали при приемането им. Тези задължения са:
1.Задължения на правителствата на държавите - членове на
Организацията, В едногодишен срок или в изключителни
случаи - 18 месеца след закриването на сесията на
Конференцията, на която са били приети съответните
Конвенции и препоръки, да ги представят на органите на власт,
Които са Компетентни да приемат закони за трансформирането
им във Вътрешното законодателство, или мерки от друг
подобен характер

5. MOT
2.Второто задължение е правителствата на
държавите - членове на МОТ, да представят в МБТ
доклади за изпълнението на това задължения (чл. 19,
ал. 5, б. „с" и ал. 6, б. „с" УМОТ).
3. Третото задължение е правителствата да
представят обзорни доклади по избрани от
Административния съвет конвенции и препоръки, в
които излагат състоянието на националното си
законодателство и практика по тях, както и
трудностите, които срещат при прилагането им

6. MOT
Специфични задължения са установени за
държавите по отношение на ратифицираните
конвенции.
1. Държавата е длъжна „да вземе такива мерки, които
са необходими, за да изпълни ефективно
разпоредбите на тази Конвенция" (чл. 19, ал. 5, б. „d"
УМОТ). Това означава, че тя трябва да съобрази
своето законодателство и практика, а според
изискванията на конвенцията - и да изгради
съответни административни а други органи и да
изпълнява на практика нейните разпоредби.

7. MOT
• 2. Правителството е длъжно да представи първоначален и
периодични доглади в МБТ „за взетите мерки от нея (от
държавата) за изпълнение на конвенциите, към които се е
присъединила". Тези доклади се подготвят по форма и
съдържание, утвърдени от Административния съвет (чл. 22
УМОТ). Те трябва да сдържат пълни, точни и верни данни както
за законодателството, така и за практическото изпълнение на
съответната Конвенция.
• 3. Правителството е длъжно да изпрати копия от тези доклади
на представителните (синдикални и работодателски)
организации (чл. 23, ал. 2 УМОТ). Смисълът на това
задължение е съответните организации да се запознаят с
информацията, Която правителството предоставя на МБТ, и
оценката, която то дава за изпълнението на ратифицираните
Конвенции, да направи свои бележки и коментари по тях, които
се изпращат пряко в МБТ.

8. Дейности на МОТ
• Нормотворческа дейност
• Техническо сътрудничество
Оказване на съдействие на държавите-членки в
области от компетентностите на МОТ (създаване и
усъвършенстване на трудовото и осигурителното
законодателство, професионално обучение и
квалификация)
• Изследователска и информационна дейност

9. Сътрудничество на България с МОТ
• Програма за достоен труд
 насочена към трудовата общност
 изградена върху разбирането, че трудът е източник на лично достойнство, семейна
стабилност, мир в общността и икономически растеж, който разширява възможностите
за продуктивна заетост и развитие на предприемачеството
 въз основа на Програмата се разработват Национални програми за достоен труд,
съдържащи:
- цели, стратегии и резултати, необходими за постигането на напредък в постигането на
достоен труд за всички;
- подкрепата на МОТ в тази връзка.
В България досега са реализирани 4 национални програми, съответно за периодите 2000-
2001 г., 2002-2003 г., 2004-2005 г. и 2006-2007 г.
• Глобален пакт за заетостта
 глобален политически документ, приет от Международната конференция на труда през
2009 г.
 съдържа препоръки и мерки за възстановяване на заетостта след световната финансова
и икономическа криза както в количествен, така и в качествен аспект.
През 2010 г. бяха проведени три експертни мисии на Международното бюро по труда
(МБТ) в България във връзка с Глобалния пакт по заетостта. По време на третата мисия
през месец октомври 2010 г. бе представен проект на Анализ на положението на България
от гледна точка на Глобалния пакт по заетостта.

10. Сътрудничество на България с МОТ
Между МТСП и Международния обучителен център на
МОТ успешно се развива сътрудничество от 2003 г. с
подписването на Споразумение между Министерството на
труда и социалната политика на Република България и
Международния обучителен център на Международната
организация на труда.
В резултат на това Споразумение от 2004 г. до този
момент се изпълнява съвместен проект „Изграждане на
институционален капацитет на Министерството на труда
и социалната политика“ между МОЦ на МОТ и МТСП с
национален координатор г-жа Анна Атанасова.

11. Международни трудови стандарти
Свобода на сдружаване, колективно договаряне и
индустриални отношения
Основни конвенции свързани със свободата на сдружаване и
колективното договаряне:
- Конвенция № 87 за синдикалната свобода и закрилата на
правото на синдикално организиране, 1948 г. /фундаменална
конвенция/
- Конвенция № 98 за правото на организиране и на
колективно договаряне, 1949 г. /фундаментална конвенция/

12. Конвенция № 87 за синдикалната свобода и закрилата на правото на
синдикално организиране, 1948 г. /фундаменална конвенция/
Основни моменти :
Трудещите се и работодателите, без каквато и да е разлика и без предварително
разрешение, имат правото да:
- образуват организации по свой избор, както и да се присъединяват към тези
организации по свой избор и за защита на собствените си интереси, при
единственото условие да се съобразяват с техните устави. Конвенцията
предвижда, че националното законодателство определя степента, в която
гаранциите, предвидени в нея, се прилагат за въоръжените сили и полицията.
Организациите на трудещите се и на работодателите имат право да образуват и
да се присъединяват към федерации и конфедерации и всяка организация,
федерация или конфедерация има право да се присъединява към международни
организации на трудещите се и на работодателите. Освен това на тях им се признават
и следните права:
• да изработват своите устави и правилници,
• да избират свободно своите представители,
• да организират управлението и дейностите си,
• да съставят свои програми за действие.

13. Конвенция № 87 за синдикалната свобода и закрилата на правото на
синдикално организиране, 1948 г. /фундаменална конвенция/
Задължението на публичните власти:
- да се въздържат от каквато и да е намеса, която може да ограничи тези права или да
попречи на тяхното законно упражняване;
- Условията за придобиване на качество на юридическо лице от организациите на
трудещите се и на работодателите, от техните федерации и конфедерации не може да
се подчинява на условия, които са от естество да ограничат прилагането на правото на
сдружаване;
- Предвидена е и забрана организациите на трудещите се и на работодателите да
бъдат разпускани или дейността им спирана по административен ред. От своя страна
при упражняването на правата, признати в тази конвенция, трудещите се,
работодателите и съответните техни организации са длъжни също, както останалите
лица и организирани общности, да спазват законите в съответната държава.

14. Конвенция № 98 за правото на организиране и на колективно договаряне,
1949 г. /фундаментална конвенция/
Основните моменти:
Трудещите се ползват от защита срещу всякакви дискриминационни
действия, насочени към накърняване на синдикалната свобода, и най-вече
срещу:
- да се подчини заетостта на трудещия се на изискването да не членува или да
престане да членува в синдикална организация;
- да уволни трудещия се или по всякакъв друг начин да му навреди заради
неговото членуване в синдикална организация или участие в синдикална
дейност в извънработно време или със съгласието на работодателя - в работно
време.
- организациите на трудещите се и на работодателите се ползват от надлежна
защита срещу всякакви действия на вмешателство на едни спрямо други,
осъществявани било пряко, било от техни дейци или членове при образуването,
в дейността на организациите и в тяхното управление.
( Под действия на вмешателство се приравняват и мерките, насочени към
създаване на организации на трудещите се, подчинени на работодателя или на
организация на работодатели, или към поддържане на организации на
трудещите се чрез финансови средства или по друг начин с намерение тези
организации да се поставят под контрола на работодателя или на организация
на работодателите.)

15. Конвенция № 98 за правото на организиране и на колективно договаряне,
1949 г. /фундаментална конвенция/
 Що се отнася до колективното преговаряне, следва да се вземат
подходящи мерки, съответстващи на националните условия, за да се
поощри и съдейства за най-пълното развитие и използване на
процедурите за доброволно провеждане на преговори за сключване на
колективни трудови договори между работодателите и организациите
на работодателите, от една страна, и организациите на трудещите се, от
друга, с цел да се уредят по този начин условията на труда.
 Отново, както и при К87, националното законодателство е това, което
определя в каква степен гаранциите, предвидени в конвенцията, ще се
прилагат към въоръжените сили или към полицията.
 Що се отнася до държавните служители, изрично е предвидено, че
конвенцията не урежда тяхното положението държавните служители и
не може по никакъв начин да се тълкува като накърняваща техните
права или положение.

16. ПРИНУДИТЕЛЕН ТРУД
Конвенция № 29 относно принудителния труд, 1930 г. /фундаментална
конвенция/
Конвенция № 105 относно премахването на принудителния труд
/фундаментална конвенция/
Конвенция № 29 относно принудителния труд, 1930 г. /фундаментална конвенция/
Конвенцията определя принудителния или задължителен труд, като всякаква
работа или дейност извършвана от лице под заплахата от наказание, която
работа или дейност това лице не извършва доброволно.
Всяка държава ратифицирала конвенцията се задължава да премахне използването на
принудителния труд във всичките му форми в най-кратък период. Незаконното
използване на принудителен труд следва да бъде наказвано като престъпление със
съответните адекватни наказания.
Някои видове трудови дейности са изключени от обсега на конвенцията:
- работа с чисто военен характер, която се извършва съобразно законите за
задължителната военна служба.
- работа, която съставлява част от нормалните граждански задължения на лицата.
- работа извършвана от осъдено от съд лице, при условие, че:тази работа се извършва
под контрола и надзора на публична власт, и засегнатото лице не е наето или
предоставено на разположение на физически лица, частни компании или дружества.
- работа извършвана в случай на крайна необходимост /война, природни бедствия и
тн/
- дребни комунални услуги /дейности извършвани от дадена общност в неин пряк
интерес, след консултации с представители на въпросната общност/

17. Конвенция № 105 относно премахването на принудителния труд
/фундаментална конвенция/
Тази Конвенция доразвива постановките от предишната, като предвижда, че всяка
държава-членка на Международната организация на труда, която я ратифицира,
поема задължението да не допуска и да не използва каквато и да било форма на
принудителен или задължителен труд:
а) като средство за политическа принуда, превъзпитание или наказание поради
поддържане или изразяване на политически възгледи или идеологически
становища, които противоречат на установената политическа, социална или
икономическа система;
б) като метод за мобилизиране и използване на труд за целите на икономическото
развитие;
в) като средство за трудова дисциплина;
г) като наказание за участие в стачки;
д) като средство за расова, социална, национална или религиозна дискриминация.
Предвидено е задължението държавите страни по конвенцията да премахнат
незабавно посочените по-горе форми на задължителен труд.

18. Ликвидиране на детския труд и закрила на децата и юношите
Детски труд:
Конвенция № 138 относно минималната възраст за приемане на работа, 1973 г.
/фундаментална конвенция/
Всяка държава-членка на организацията, за която тази конвенция е в сила, се
задължава да провежда национална политика, целяща да осигури реалното
премахване на детския труд и да повишава постепенно минималната възраст за
приемане на работа до равнище, което позволява на юношите да достигнат най-
пълно физическо и умствено развитие.
Общата минимална възраст за работа следва да бъде посочена с декларация към
ратификацията, като в последствие тя може да бъде увеличавана чрез нови
декларации.
След като вземе мнението на заинтересуваните организации на работодателите и на
трудещите се, компетентната власт може в отделни случаи да въведе изключения
в минималната възраст за наемане на работа независимо от забраната за
приемане на работа, за участие в дейности, като например артистични
представления.

19. Минимална възраст за работа
Обща възраст Леки работи Опасни
работи
Общо правило:
Не по рано от
възрастта за
завършване на
задължителното
образование, но в
никакъв случай не
по-рано от 15, 13
години или 18
години
(16 години в някои
случаи)
15 13 18 /16 при някои
условия/
В случай на
недобре развита
икономика и
образование: Не по
рано от: 14, 12, 18
години
(16 години в някои
случаи)
14 12 18 /16 при някои
условия/

20. Ликвидиране на детския труд и закрила на децата и юношите
Конвенция № 182 относно забраната и незабавни действия за
ликвидирането на най-тежките форми на детския труд
Съгласно конвенцията, за дете се считат всички лица, ненавършили 18
години. За целите на конвенцията, най-тежките форми на детски
труд са:
а) всички форми на робство или практики, подобни на робство, такива като
търговия и трафик на деца, крепостничество заради дългове и
крепостничество изобщо, както и насилствен или принудителен труд,
включително насилствено или принудително набиране на деца за
използването им във военни конфликти;
б) използването, доставянето или предлагането на деца за проституция, за
производство на порнография или порнографски изяви;
в) използването, доставянето или предлагането на деца за незаконни
дейности, в частност за производство и трафик на наркотици, определени в
съответните международни договори;
г) работа, която по своето естество или при обстоятелствата, при които се
упражнява, е възможно да увреди здравето, безопасността и морала на децата.

21. Конвенция № 182 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на
най-тежките форми на детския труд
Всяка държава, ратифицирала конвенцията поема следните задължения:
 да предприеме незабавни и ефективни мерки за осигуряване забраната и
ликвидирането на най-тежките форми на детския труд.
- да разработи и внедри програми за действие за приоритетно ликвидиране на най-
тежките форми на детския труд.
- да изгражда или определя съответни механизми за наблюдаване прилагането на
разпоредбите, осигуряващи ефекта на тази конвенция.
- да вземе всички необходими мерки, за да осигури ефективно внедряване и спазване на
разпоредбите на тази конвенция, включително и прилагане на наказателни санкции или
където е необходимо - други санкции.

22. Конвенция № 182 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на
най-тежките форми на детския труд
Държавата следва да предприеме и ефективни и срочни мерки за:
(а) предотвратяване ангажирането на деца в най-тежките форми на детския труд;
(b) предвиждане на необходимата и подходяща пряка помощ за отстраняване на
децата от най-тежките форми на детския труд и осигуряване на тяхната
рехабилитация и социална интеграция;
(c) осигуряване на безплатно основно образование и когато е възможно и подходящо
професионално обучение за всички деца, отстранени от най-тежките форми на детския
труд;
(d) установяване на децата, изложени на специален риск, и осъществяване на
директен контакт с тях;
(е) вземане под внимание на особеното положение на момичетата.
Държавите-членки трябва да предприемат подходящи мерки за взаимопомощ относно
ефективното привеждане в изпълнение на разпоредбите на тази конвенция чрез
подобряване на международното сътрудничество и/или съдействие, включително
подкрепа за социално и икономическо развитие, програми за изкореняване на бедността
и всеобщо образование.

23. Закрила на децата и юношите
Конвенции №77 и №78 относно медицинския преглед на юношите
Тези конвенции се прилагат за децата и юношите, които са заети или
работят в индустриалните предприятия-публични или частни, или
които са във връзка с тяхното функциониране, както и за работа в
неиндустриални дейности срещу работна заплата или пряко или косвено
получаване на доход.
Децата и юношите под 18 години не могат да бъдат допускани на работа
в такива предприятия, ако не са признати за годни за тази работа след
обстоен медицински преглед. Такъв преглед трябва да се извършва поне
ежегодно до навършване на 18 години, а ако дейността е свързана с
повишен риск – до 21 годишна възраст. Разходите за тези прегледи не бива
да бъдат за сметка на детето, на юношата или на неговите родители.
Медицинският преглед за годност се извършва от квалифициран лекар,
одобрен от компетентната власт, и се удостоверява чрез медицинско
свидетелство или удостоверение, приложено към разрешението за работа
или към трудовата книжка.

24. Закрила на децата и юношите
Конвенция № 124 за медицински преглед на младежите с оглед
допускането им за подземна работа в мините, 1965
За приемане на работа или за извършване на подземна работа
в мините на лица на възраст под 21 години се изисква щателен
медицински преглед, както и периодични прегледи поне веднъж в
годината с цел да се установи годността им за работа. Разрешава
се обаче приемането на други мерки относно медицинския
контрол на младежите между 18 и 21 години, когато
компетентният орган смята, след съответно медицинско
заключение, че тези мерки са еднакви или по-ефикасни от щателен
медицински преглед и след като е консултирал най-
представителните организации на работодателите и работниците и
е получил тяхното съгласие.
Всяка държава трябва да създаде специализиран контролен
орган за инспектиране спазването на разпоредбите на
конвенцията.

25. Тристранно сътрудничество
Конвенция №144 относно тристранните консултации за насърчаване прилагането
на международните трудови норми
Всяка държава-членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази
конвенция, се задължава да осъществява процедурите, гарантиращи ефективни
консултации между представителите на правителството, работодателите и
работниците по въпросите, отнасящи се до дейността на МОТ, упоменати в
конвенцията.
Целта на процедурите, предвидени в конвенцията, е провеждане на консултации
по отношение на:
а) отговорите на правителствата на въпросници, свързани с дневния ред на
Международната конференция на труда, и по коментарите по предлаганите текстове,
които ще се обсъждат от конференцията;
б) предложенията, направени пред компетентния орган или органи на държавата,
във връзка с представянето на конвенциите и препоръките, съгласно чл. 19 от
Устава на МОТ;
в) повторното разглеждане на съответни интервали на нератифицираните
конвенции и препоръки, за да се обсъди какви мерки могат да се предприемат за
насърчаване тяхното прилагане и, когато е възможно, ратифициране;
г) въпросите, възникващи във връзка с докладите, които следва да се представят
на Международното бюро на труда съгласно чл. 22 от Устава на МОТ;
д) предложенията за денонсиране на ратифицирани конвенции.

26. Тристранно сътрудничество
Конвенция №144 относно тристранните консултации за насърчаване
прилагането на международните трудови норми
Тези консултации следва да се провеждат на определени интервали, за които е
постигнато съгласие, но не по-малко от веднъж в годината.
Представителите на работодателите и работниците следва да бъдат избирани
свободно от своите представителни организации, където такива съществуват.
Компетентният орган издава годишен доклад за осъществяване на
процедурите, предвидени в тази конвенция, когато се счете за необходимо, и
след консултации с представителните организации.

27. Инспектиране и администриране на труда
Конвенция 81 относно инспекцията по труда, 1947 г.
Целта на тази конвенция е установяването на система на инспекция по труда,
отговорна за изпълнението и довеждането до знанието на компетентните власти на
възможни пропуски в правните разпоредби, отнасящи се до условията на труд и
защитата на работниците в индустриалните предприятия, от които могат да бъдат
изключени предприятията в минната промишленост и транспорта.
Ратификацията на тази конвенция води до нейното прилагане към търговските
предприятия, освен ако те не са изрично изключено от приложението й при
ратификацията.
На системата на инспекция по труда се възлага:
а) да осигури прилагането на законните разпоредби относно условията на
труда и защитата на трудещите се при упражняването на тяхната професия, като
например разпоредбите относно продължителността на работното време, работните
заплати, безопасността и хигиената на труда, благосъстоянието, приемането на работа
на деца или юноши и други подобни въпроси в зависимост от степента, в която
инспекторите по труда са натоварени с прилагането на тези разпоредби;
б) да дава сведения и технически съвети на работодателите и трудещите се
относно най-ефикасните методи за спазване на законните разпоредби;
в) да доведе до знанието на компетентната власт недостатъците или
злоупотребите, които не се обхващат специално от съществуващите законни
разпоредби.
Ако други задължения са възложени на инспекторите по труда, те не трябва да ги
възпрепятствуват при изпълнението на основните им задължения, нито по какъвто и да
е начин да вредят на необходимите за тях авторитет и безпристрастност във
взаимоотношенията им с работодателите и трудещите се.

28. Инспектиране и администриране на труда
Компетентната власт трябва да вземе подходящи мерки, за да
съдействува за:
а) ефективното сътрудничество между инспекционните служби, от
една страна, и другите правителствени служби, публични и частни
институции, изпълняващи подобни дейности, от друга;
б) сътрудничеството между служителите от инспекцията по труда и
работодателите и трудещите се или техните организации.
Установяването на система на инспекция по труда изисква
материални и човешки ресурси.
Компетентната власт взема необходимите мерки, за да осигури
на инспекторите по труда:
а) местни бюра, обзаведени по подходящ за нуждите начин и
достъпни за всички заинтересувани;
б) транспортни улеснения, необходими за изпълнение на техните
функции, когато не съществуват подходящи улеснения в
обществения транспорт.

29. Инспектиране и администриране на труда
Инспекторите по труда:
а) нямат право да имат какъвто и да е пряк или косвен интерес в предприятията,
които са под техен контрол;
б) са задължени под заплахата от наказателни или дисциплинарни санкции да
не разгласяват дори и след като са напуснали работа, производствените или
търговските тайни или данни относно производствените процеси, с които са
се запознали при упражняване на техните функции;
в) трябва да смятат за строго поверителен източника на всяка жалба, който им
сигнализира за неизправност в съоръженията или за нарушения на законните
разпоредби, и да се въздържат да разкриват на работодателя или на негов
представител, че проверката е предизвикана от жалба.
Централната инспекция публикува годишен доклад с общ характер относно
дейностите на инспекционните служби под неин контрол.
Копия от годишните доклади се изпращат на генералния директор на
Международното бюро по труда.

30. Инспектиране и администриране на труда
Инспекторите по труда са оправомощени:
а) да влизат свободно без предварително предупреждение по всяко време на деня и
на нощта във всяко предприятие, поставено под контрола на инспекцията;
б) да влизат през деня в помещения, за които имат достатъчно основание да
предполагат, че са поставени под контрола на инспекцията;
в) да пристъпват към изследвания, проверки и разследвания, смятани за
необходими, за да се убедят, че законните разпоредби действително се съблюдават,
като:
г) разпитват сами или в присъствието на свидетели на работодателя или на
персонала на предприятието за всички въпроси, свързани с прилагането на
законните разпоредби;
д) се запознават с всички книги, регистри и документи, чието поддържане е
предписано от законодателството относно условията на труда, с цел да проверят
съответствието им със законните разпоредби и да правят копия или извадки от тях;
е) изискват обявяването на съобщения, чието поставяне на видно място е предвидено
от законните разпоредби;
ж) вземат и отнасят, за да бъдат изследвани, мостри от използувани или обработени
материали или вещества при условие, че работодателят или негов представител са
предупредени, че материалите и веществата са взети и отнесени с тази цел.

31. Инспектиране и администриране на труда
Инспекторите имат правото, при съблюдаване на реда за съдебно или
административно обжалване, предвиден от националното законодателство, да
издават предписания или да изискват да бъдат издадени предписания за:
а) изменения в определен срок на съоръженията, необходими, за да се осигури
стриктното прилагане на законните разпоредби относно здравето и безопасността
на трудещите се;
б) вземането на мерки, които подлежат на незабавно изпълнение, в случаите, когато
има непосредствена опасност за здравето и безопасността на трудещите се.

32. Политиката на заетост и насърчаване на труда, професионалното
ориентиране и обучение и защита при уволнение
Employment promotion
Up-to-date instruments
• Employment Policy (Supplementary Provisions) Recommendation (No. 169), 1984
• Vocational Rehabilitation and Employment (Disabled Persons) Convention (No.
159) and Recommendation (No. 168), 1983
• Private Employment Agencies Convention (No. 181) and Recommendation (No.
188), 1997
• Vocational Rehabilitation (Disabled) Recommendation, 1955 (No. 99)
• Job Creation in Small and Medium-Sized Enterprises Recommendation, 1998 (No.
189)
• Promotion of Cooperatives Recommendation, 2002 (No. 193)
Професионално насочване и обучение
Up-to-date instruments
• Paid Educational Leave Convention, 1974 (No. 140)
• Human Resources Development Convention, 1975 (No. 142)
• Human Resources Development Recommendation, 2004 (No. 195)

33. Конвенция № 122 на Международната организация на труда
за политиката по заетостта, 1964 г.
С оглед на стимулирането на икономическия растеж и развитието, повишаване
жизненото равнище, изискванията към работната сила и преодоляването на
безработицата и непълната заетост на работната сила всяка страна членка трябва да
си постави като основна цел провеждането на политика, осигуряваща ползотворна и
свободно избираема заетост.
Тази политика трябва да се стреми към осигуряване на:
а) работа за всички, които търсят работа и са годни да работят;
б) тази работа е възможно най-продуктивна;
в) свобода на избора на заетост и възможно най-пълна възможност за всеки
работник да се квалифицираи използва уменията и таланта си в работа, за която той е
подходящ, независимо от своята раса, цвят, пол, религия, политически възгледи,
национален или социален произход.

34. Конвенция № 122 на Международната организация на труда
за политиката по заетостта, 1964 г.
Всяка страна членка трябва с методи и до степен, каквито позволяват
националните условия:
а) да взема решения по и да извършва преглед в рамките на координирана
икономическа и социална политика, мерките, които следва да бъдат предприети за
постигане на целите;
б) да предприеме необходимите стъпки, включително и когато това е
необходимо, за създаване на програми за прилагането на тези мерки.
При прилагането на тази конвенция представители на лицата, засегнати от
мерките, които трябва да бъдат взети, в частност представители на работодателите и
работниците и служителите, трябва да бъдат консултирани относно политиката по
заетостта с оглед на това да бъдат взети изцяло предвид техният опит и мнения и
осигуряване на пълното им съдействие при формулирането на такива политики.

35. Закрила на доходите
Конвенция №94 относно трудовите клаузи (административни
договори), 1949 г.
Целта на конвенцията е да осигури спазване на минимални трудови
стандарти при изпълнение на публичните (административните)
договори.
Публични договори:
Договори, по които поне една от страните е централна публична власт,
изпълнението на които включва изразходване на публични фондове и наемане
на работници от другата страна по договора и които са сключени за:
- строителство, преработка, поправка или разрушаване на публични
съоръжения;
- изработване, сглобяване, поддържане или пренасяне на материали или на
технически съоръжения;
- изпълнение или предоставяне на услуги;
Конвенцията се прилага също така за извършените дейности от
подизпълнителите или от лицата, на които е прехвърлено изпълнението на
договора; трябва да се вземат подходящи мерки от компетентната власт, за да
се осигури прилагането на конвенцията към тези дейности.
Конвенцията не се прилага към договорите, свързани с условията
на труд на държавните служители или правителствените служители.

36. Закрила на доходите
Договорите, за които тази конвенция се отнася, трябва да съдържат клаузи,
които гарантират на заинтересуваните трудещи се заплати, продължителност на
работното време и други условия на труд, които не трябва да са по-неблагоприятни
от тези за работа със същия характер в съответната търговска или промишлена
дейност в същата област, установени чрез: колективен трудов договор, арбитражно
решение или националното законодателство.
Клаузите, които трябва да се включат в договорите, и всички изменения в тях
се определят от компетентната власт по най-подходящ начин за националните
условия, след проведени консултации с организациите на заинтересуваните
работодатели и трудещите се.
Компетентната власт следва да вземе подходящи мерки за осигуряване на
справедливи и разумни условия на здраве, безопасност и благоденствие на тези
работници, когато подобни разпоредби не се прилагат по силата на националното
законодателство, колективни договори или арбитражни решения.
Конвенцията също предвижда мерки за изпълнение на своите разпоредби, като
например: публикуване на мерките, поддържане на система на инспекция,
прилагане на адекватни санкции за неспазване на трудовите клаузи в
договорите, сключени с публичната власт; мерки, които позволяват на
работниците и служителите да получават заплатата, на която имат право,
например чрез удържане на плащанията за сметка на работодателя по силата на
договора.

37. Закрила на доходите
Конвенция №95 относно закрилата на работната заплата
Целта на Конвенция 95 е да гарантира пълното и навременно плащане на
заплатите.
За целите на тази конвенция изразът "работна заплата" независимо от
наименованието и начина на изчисляването й означава възнаграждение или доходи,
които могат да бъдат оценявани в пари и определяни по споразумение или от
националното законодателство и се дължат по силата на писмен или устен
договор от работодателя на трудещия се за работата, която е изпълнена или
предстои да бъде изпълнена, или за услуги, които са извършени или предстои да
бъдат извършени.
Конвенцията се прилага за всички лица, на които се изплаща или се дължи
работна заплата.
Компетентната власт може, след консултации с организациите на
работодателите и на трудещите се, да изключи прилагането на всички или на някои
разпоредби на тази конвенция по отношение на някои категории лица, които работят
при такива обстоятелства и условия на труда, че прилагането на всички или на някои
от тези разпоредби не би било уместно, и които не са заети с ръчен труд или са заети в
домашното обслужване или в други аналогични дейности.

38. Закрила на доходите
Конвенция №95 относно закрилата на работната заплата
Работните заплати, плащани в пари, трябва да се изплащат само в пари,
които имат законен курс; плащанията във формата на полици, разписки или
купони или в каквато и да е друга форма, за която се смята, че представлява законно
платежно средство, са забранени.
Компетентната власт може да разреши или да предпише плащането на работната
заплата чрез банков или пощенски чек или пощенски запис в случаите, когато
плащането в този вид е обичайно или необходимо поради специални условия, когато
колективен трудов договор или арбитражно решение предвижда това или когато,
макар и да не е предвидено, заинтересуваният трудещ се е съгласен с това.
Националното законодателство, колективните трудови договори или
арбитражните решения могат да позволят частичното плащане на работната
заплата в натура в индустрии и професии, в които този начин на заплащане е
обичаен или желателен поради характера на съответната индустрия или
професия. В никакъв случай не се допуска плащането на работната заплата в
спиртни напитки или наркотици.

39. Закрила на доходите
В случаите, когато е разрешено частичното плащане на работните заплати в
натура, трябва да се вземат съответните мерки, за да се осигури:
а) престациите в натура да служат за лична употреба на трудещия се и на
неговото семейство и да бъдат съобразени с техния интерес;
b) стойността на такива престации да е справедлива и разумна.
Работната заплата се изплаща пряко на заинтересувания работник, освен
ако е предвидено друго в националното законодателство, в колективния трудов
договор или в решението на арбитража или когато заинтересуваният работник се е
съгласил за някакъв друг начин.
Забранява се на работодателя да ограничава по какъвто и да е начин свободата
на трудещия се да разполага по свое желание с работната си заплата.
Когато са създадени заводски магазини за продажба на стоки на трудещите се
или се поддържат услуги, свързани с дадено предприятие, трудещите се не могат да
бъдат принуждавани да използуват тези магазини или услуги.

40. Закрила на доходите
Удръжки от работните заплати са разрешени само при условията и в
размерите, предвидени в националното законодателство или определени в
колективния трудов договор или по решение на арбитража.
Върху работната заплата може да бъде налаган запор и тя да бъде
прехвърляна само при условия и в размери, определени от националното
законодателство и трябва да бъде закриляна срещу запор и прехвърляне в степента,
смятана за необходима за издръжката на трудещия се и на неговото семейство.
В случай на фалит или на съдебна ликвидация на дадено предприятие,
наетите в него трудещи се трябва да имат положението на привилегировани
кредитори било по отношение на заплатите, които им се полагат за извършената
работа през времето преди фалита или съдебната ликвидация, което трябва да бъде
предвидено в националното законодателство, било за заплатите, които не
надхвърлят определен размер, установен от националното законодателство.

41. Закрила на доходите
Работната заплата, която представлява привилегировано вземане,
трябва да бъде изцяло изплатена, преди обикновените кредитори да предявят
своите вземания.
Редът за предпочтително удовлетворяване на привилегированото вземане за
работна заплата спрямо останалите привилегировани вземания се определя от
националното законодателство.
Работната заплата се изплаща на редовни интервали. При липса на други
задоволителни споразумения, които осигуряват изплащането й на редовни
интервали, те се предвиждат в националното законодателство или определят в
колективния трудов договор или с решение на арбитража.
Ако е необходимо, трябва да се вземат ефикасни мерки, за да се информират
трудещите се по подходящ и разбираем начин:
а) за условията, които се прилагат по отношение на работната заплата, и то
преди да постъпят на работа, и за всички промени в тези условия;
б) по време на всяко изплащане на работната заплата - за елементите, от
които тя се състои за съответния период, доколкото тези елементи могат да търпят
промяна.
Законодателството, което прилага разпоредбите на тази конвенция, трябва:
а) да бъде доведено до знанието на заинтересуваните;
b) да определи лицата, на които е възложено да осигуряват неговото
изпълнение;
с) да предвиди съответни санкции в случай на нарушения;
d) да предвиди във всички случаи, когато е необходимо, поддържането на
ведомости съобразно подходящи за това форми и методи.

42. Закрила на доходите
Конвенция №173 относно защитата на вземанията на работниците в
случай на несъстоятелност на работодателя
По смисъла на конвенцията несъстоятелност е ситуация, в която, в
съответствие с националното законодателство и практика, е открита
процедура за установяване активите на работодателя, с оглед
колективните му разплащания с неговите кредитори. За целите на
конвенцията държавите могат да разширят обхвата на термина
“несъстоятелност” и към други случаи, при които вземанията на работниците
не могат да бъдат изплатени поради финансовото положение на работодателя,
например когато размерът на активите на работодателя е признат за
недостатъчен, за да оправдае откриването на процедура за обявяване в
несъстоятелност.
По принцип, конвенцията се прилага към всички работници и
всички отрасли на икономически дейности. Въпреки това компетентната
власт, след консултации с организациите на работниците и служителите и на
работодателите, може да изключи от приложението на конвенцията
определени категории работници и служители, в частност държавните
служители, с оглед на особеното естество на тяхното служебно
правоотношение или ако им е предоставена друг вид гаранции,
позволяваща защита равна на тази по силата на конвенцията.

43. Закрила на доходите
В случаи на несъстоятелност на работодателя, вземанията на работниците,
произтичащи от тяхната заетост, следва да бъдат защитени:
- или чрез привилегия, така че да бъдат изплатени от активите на
несъстоятелния работодател преди непривилегированите кредитори да могат
да искат изплащането на техните дялове (част втора от конвенцията);
- или чрез гарантираща институция.
Държава, която ратифицира конвенцията, следва да посочи дали приема
задълженията по част втора, част трета или двете части. Държава, която
първоначално е приела задължения само по една от тези части, може по всяко
време да приеме задължения и по другата част от конвенцията.

44. Закрила на доходите
Привилегията следва да се отнася най-малко до вземанията на
работниците от:
- работна заплата, отнасяща се до определен период преди
несъстоятелността или прекратяване на трудовото правоотношение;
- платени отпуски;
- суми, дължими при други отсъствия от работа, за които се полага
заплащане;
- обезщетение при напускане на работа, които се полагат на работниците
при прекратяване на трудовото правоотношение.
Националното законодателство може да ограничи защитата чрез
привилегия за вземанията на работниците до определен размер, който не следва
да бъде по-нисък от социално приемливото равнище и трябва при необходимост
да бъде осъвременяван, с цел да се поддържа неговата реална стойност.

45. Закрила на доходите
Националното законодателство следва да постави вземанията на
работниците в по-предна позиция спрямо другите привилегировани
вземания и по-специално спрямо вземанията на държавата и тези на
системата на социално осигуряване.
Когато вземанията на работниците са защитени от гарантираща
институция, нейната организация, управление, действие и финансиране
следва да бъдат определени от компетентната власт.
Конвенция 173 е ратифицирана от Р България със следната
декларация съгласно чл. 3, ал. 3 от Конвенцията:
“Част трета от конвенцията няма да се прилага по отношение на
работниците и служителите и работодателите, които към момента на
началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността,
посочена в съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност на работодателя:
• са съдружници в търговското дружество
• са членове на органите на управление и контрол на търговеца;
• са съпрузи и роднини по права линия на търговеца – физическо лице или
на лицата по т.1 и 2.”

46. Работно време, почивки и отпуски
Конвенция №14 за седмичната почивка (индустрия), 1921 г.
Според конвенцията работниците, заети във всяко индустриално предприятие,
публично или частно, или в неговите клонове, освен в предвидените изключения,
ползва за всеки 7-дневен период почивка от минимум 24 последователни часа.
Тази почивка се дава, доколкото е възможно, по едно и също време на целия
персонал в предприятието. Тя съвпада, доколкото е възможно, с почивните дни,
установени от традицията или от обичаите на страната или на областта.
Всяка държава - членка може да изключи от прилагането на разпоредбите на
конвенцията, заети в индустриалните предприятия, в които са заети само
членовете на семейството на работника.
Всяка държава - членка може да разрешава пълни или частични изключения
(включително спиране или намаляване на почивките), особено като има предвид
съответните икономически и хуманитарни съображения и след консултация с
определените сдружения на работодателите и на работниците.
Всяка държава – членка трябва, доколкото е възможно, да установява разпоредби,
които предвиждат почивки като компенсация за спиранията или намаленията, посочени
по-горе.
Работодателите са задължени да:
- уведомяват персонала за дните и часовете на седмична почивка чрез
поставени на видно място обявления или на други подходящи за това места;
- в случай, когато почивката не е обща за целия персонал, да запознаят с
помощта на регистър или с правилник, издаден от компетентната власт,
работниците и служителите, подчинени на особен режим на почивка.

47. Работно време, почивки и отпуски
Конвенция №106 за седмичната почивка
(търговия и канцеларски служби), 1957 г.
Тази конвенция се прилага за целия персонал, включително за чираците, в
посочените по-долу частни или публични организации, предприятия или
административни служби:
а) търговски предприятия;
б) предприятия, учреждения и административни служби, в които
персоналът е зает основно в канцеларска работа;
в) други подобни служби или предприятия, които имат едновременно
индустриален и търговски характер, доколкото не са обхванати от националната
уредба относно седмичната почивка в индустрията, мините, транспорта или
земеделието. търговските служби на всяка друга организация;
Компетентната власт или съответният орган за всяка страна може да изключи
от прилагането на тази конвенция:
а) предприятията, в които са наети само членове на семейството на
работодателя, доколкото те не са наемни работници или не се смятат за такива;
б) лицата, които заемат висока ръководна длъжност.
Всички лица, за които се прилага тази конвенция, имат право на седмична
почивка от минимум 24 последователни часа за всеки период от 7 дни.
Седмичната почивка се разрешава, доколкото е възможно, по едно и също време
на всички заинтересувани лица от едно и също предприятие, учреждение или
организация.
Седмичната почивка трябва да съвпада, доколкото е възможно, с признатия
почивен ден според традицията и обичаите на страната или на областта.

48. Работно време, почивки и отпуски
Когато естеството на работата, на извършваните услуги в предприятието или
организацията и броят на обслужваното население или на заетите лица не позволяват
прилагането на общото правило, компетентната власт може да прилага за
определени категории лица или предприятия, включени в приложното поле на
тази конвенция специални режими за седмична почивка, като се вземат предвид
съответните социални и икономически съображения. Лицата, за които се
прилагат специални режими, имат право за всеки период от 7 дни на
непрекъсната почивка с обща продължителност, най-малко 24 часа.
Всички мерки за прилагането на разпоредби за специални режими на почивка
трябва да се вземат след проведени консултации с представителните организации на
работодателите и на работниците.
Временни, общи или частични отклонения от горните разпоредбите,
включително и преустановяване или намаляване на почивката, могат да бъдат
разрешени от компетентната власт:
а) в случай на възникнала или неизбежна злополука, непреодолима сила или
спешна за изпълнение работа по съоръженията, но само в рамките на необходимото,
за да се избягнат сериозни затруднения в нормалното протичане на работата;
б) в случай на възникнало увеличаване на извънредна работа, произтичаща
от особени обстоятелства, доколкото не може да се очаква от работодателя да прибегне
до други мерки;
в) за да се предотврати погиването на нетрайни стоки.
Когато се прилагат временни отклонения, на заинтересуваните се разрешава
компенсационна почивка с обща продължителност, най-малко равна на 24
последователни часа, в продължение на всеки 7 дневен период.

49. Безопасност и здраве при работа
Up-to-date instruments
• Occupational Safety and Health Convention (No. 155) and Recommendation (No. 164), 1981
• Protocol of 2002 to the Occupational Safety and Health Convention, 1981 (No. 155)
• Occupational Health Services Convention (No. 161) and Recommendation (No. 171), 1985
• Protection of Workers’ Health Recommendation, 1953 (No. 97)
• Welfare Facilities Recommendation, 1956 (No. 102)
• List of Occupational Diseases Recommendation, 2002 (No. 194)
Protection against specific risks
Up-to-date instruments
• Radiation Protection Convention (No. 115) and Recommendation (No. 114), 1960
• Occupational Cancer Convention (No. 139) and Recommendation (No. 147), 1974
• Working Environment (Air Pollution, Noise and Vibration) Convention (No. 148) and
Recommendation (No. 156), 1977
• Asbestos Convention (No. 162) and Recommendation (No. 172), 1986
• Chemicals Convention (No. 170) and Recommendation (No. 177), 1990
• Prevention of Major Industrial Accidents Convention (No. 174) and Recommendation
(No. 181), 1993
• Hygiene (Commerce and Offices) Convention (No. 120) and Recommendation (No. 120),
1964
• Safety and Health in Construction Convention (No. 167) and Recommendation (No. 175),
1988
• Safety and Health in Mines Convention (No. 176) and Recommendation (No. 183), 1995
• Safety and Health in Agriculture Convention (No. 184) and Recommendation (No. 192), 2001

50. Закрила на майчинството
Обезщетения за майчинство
Конвенция № 183
относно закрилата на майчинството, 2000 г.
Препоръка №191
относно закрилата на майчинството, 2000 г.
Конвенция №102
относно минималните норми в социалното осигуряване,
част втора и осма
Случаите, в които се прилага закрилата, следва да обхващат:
- медицинските грижи, които се изискват поради
бременност, раждане и техните последици;
- произтичащата загуба на доходите.

51. Сравнение между
Конвенция 102 и Конвенция 183
Естество на обезщетението:
Конвенция 102
- медицинските грижи следва да включват поне грижите преди
раждането, раждането и след раждането от страна на практикуващи
лекари или квалифицирани акушерки и хоспитализация, ако е
необходимо.
- периодични плащания следва да са в размер на поне 45% от
заплатата за периода;
Конвенция 183
- медицинските грижи следва да включват грижите преди раждането,
раждането и след раждането от страна на практикуващи лекари или
квалифицирани акушерки и хоспитализация, ако е необходимо;
- паричното обезщетение трябва да позволява на жената да поддържа
себе си и детето в нормално здравословно състояние и подходящ
стандарт на живот.

52. Сравнение между
Конвенция 102 и Конвенция 183
Условия за получаване на обезщетението:
Конвенция 102
- възможност за поставяне на изискване за определен стаж;
- обезщетение се дължи и на съпругата на мъж, попадащ в
защитените категории, ако е изпълнил изискването за стаж.
Конвенция 183
- условията следва да са такива, че на тях да отговарят широк кръг
от жените, спрямо които се прилага конвенцията. Когато една жена
не отговаря на условията за плащане на обезщетението, тя следва да
има право на адекватни помощи от фондовете за социално
подпомагане, след като се направи необходимата за такава помощ
проверка на средствата.

53. Сравнение между
Конвенция 102 и Конвенция 183
Продължителност на обезщетението:
Конвенция 102
- обезщетения, плащани по време на осигурителния случай;
- възможност за ограничаване на периодичните плащания до 12 седмици,
освен ако националното законодателство изисква или позволява по-дълъг
период на отсъствие от работа.
Конвенция 183
- помощи, отпускани по време на осигурителния случай;
- 14 седмици или повече в случаи на заболяване или усложнения, свързани с
бременността или раждането.
Други мерки за закрила:
Конвенция 102 е посветена изключително на социалното осигуряване, докато
Конвенция 183 и Препоръка 191 се отнасят до закрилата на майчинството като
цяло и съдържат разпоредби, които надхвърлят обхвата на социалното
осигуряване.

54. Почивки за кърмене
- Всяка държава, която ратифицира Конвенция 183 следва да предостави
право на кърмещите майки на една или повече почивки на ден или на
намаляване на работните часове;
- тези почивки или намалявания следва да се считат за работно време и
съответно да се заплащат;
- Препоръка 191 постановява, че ако е приложимо, и със съгласието на
работодателя и жената е възможно да се обедини времето, определено за
почивки за кърмене през деня, за да се позволи намаляване на работното
време.
- Всяка държава, страна по Конвенция 183 следва да вземе мерки за това
бременните и кърмещите жени да не са задължени да изпълняват работа,
която е определена като вредяща на майката или детето.

55. Закрила на здравето
Препоръка 191 предвижда приемането на мерки за оценка на всички рискове на
работното място, свързани с безопасността и здравето на бременната и кърмещата
жена и детето й.
Когато се открие значителен риск, следва да бъдат взети мерки за осигуряването на
алтернатива под формата на:
- елиминиране на риска;
- адаптиране на условията на труд на засегнатата жена;
- прехвърляне на друга длъжност, без загуба на заплащането, ако такова адаптиране не
е изпълнимо;
- платен отпуск, когато подобно прехвърляне не е изпълнимо.
Препоръката изброява поредица от работи, по отношение на които следва да се вземат
подобни мерки: тежки работи; работи, включващи излагане на биологични,
химически или физически агенти; работи, включващи физически усилия.
Бременната или кърмещата жена не следва да бъде задължавана да извършва нощна
работа, ако е установено чрез медицинско свидетелство, че такава работа е
несъвместима с бременността или кърменето.

56. Закрила на здравето
Накрая, препоръката предвижда, че на жената следва да бъде позволено да напуска
работното си място, ако е необходимо, след уведомяване на работодателя, за целите на
належащи медицински изследвания, отнасящи се до нейната бременност.
Всяка държава член приема подходящи мерки, за да гарантира, че майчинството не
представлява повод за дискриминация в заетостта, включително достъпа до заетост.
Забранено е също така работодателят да прекратява трудовото правоотношение на
жена по време на нейната бременност или отсъствие по отпуск, или по време на
периода, следващ нейното завръщане на работа, освен на основания, несвързани с
бременността или раждането на детето и неговите последици,или с бременността.
Тежестта на доказване на факта, че причините за уволнението не са свързани с
бременността или раждането лежи върху работодателя.
Когато жената се завърне на работа, на нея следва да й бъде гарантирано правото да се
върне на същата или еквивалентна позиция със същото заплащане.

57. Последната група конвенции, обхваща
специалната закрила на някои категории
работници и служители - деца, жени,
лица с увреждания, възрастни лица,
мигранти и моряци.

58. Контролни механизми
Върху изпълнението на задълженията на държавите, които
произтичат от приетите конвенции на МОТ, се упражнява
международен контрол.
След ратифициране и влизане в сила на дадена конвенция
правителството на съответната държава е длъжно да представи
първоначален и периодични доклади „за взетите мерки за
изпълнение на конвенциите, към които държавата се е
присъединила”.
Тези доклади се подготвят по предварително определени
форма и съдържание и трябва да сдържат пълни, точни и верни
данни както за законодателството, така и за практическото
изпълнение на съответната Конвенция. При изготвяне на докладите,
правителството е длъжно да изпрати копия от тези тях на
представителните синдикални и работодателски организации.
Смисълът на това задължение е съответните организации да се
запознаят с информацията, която правителството предоставя и
оценката, която то дава за изпълнението на ратифицираните
Конвенции. Тези органицазии имат право да направят свои бележки
и коментари по тях, които се изпращат пряко в МОТ.

59. Контролни механизми
По отношение на нератифицираните конвенции и
препоръките Комисията изготвя отделен доклад - обзорни
проучвания, в които се прави преглед на
законодателствата и практиката на държавите.
Докладите на правителствата по представянето на
приетите конвенции и препоръки на компетентната власт
са предмет на самостоятелен анализ и преценка.
Тези доклади Експертната комисия обсъжда и приема
на своите ежегодни сесии.

60. Контролни механизми
Комисия по нормите
Тя се създава като орган на МКТ на всяка нейна
годишна сесия.
Има тристранен състав и включва представители на
правителствата, синдикатите и работодателите-делегати
и технически съветници на Конференцията в
съотношение 2:1:1.
Това е една от основните работни комисии на всяка
сесия на МКТ. Нейната основна задача е да разгледа
докладите на Експертната комисия и да представи по
тях свой доклад за утвърждаване от пленарния състав на
Конференцията.

61. Контролни механизми
Процедура за рекламациите (чл. 24 – 25 УМОТ)
Тя се открива при подадена В МБТ рекламация срещу държава,
ратифицирала дадена конвенция.
Рекламацията съдържа твърдения за неизпълнение на задълженията
на съответната държава по отношение на дадена ратифицирана от нея
конвенция. Такава рекламация или оплакване може да се подаде от
синдикалните или работодателските организации.
Рекламацията се изпраща на правителството, срещу което е подадена,
с покана да направи декларация по нея.
Ако то не направи декларация в разумен срок или ако получената от
него декларация се оценява като незадоволителна,
Административният съвет на МОТ, може да публикува както
рекламацията, така и евентуално получения отговор.
Ако е получен отговор и той е оценен от Административния съвет
като задоволителен, въпросът приключва. Смисълът на тази
процедура е да направи публично достояние неизпълнението на
международните задължения на съответната държава и да я подтикне
към нейното изпълнение. Тази процедура е сравнително често
прилагана.

62. Контролни механизми
Процедура въз основа на жалби (чл. 26 – 34 УМОТ)
Жалбите се подават от правителствата на държавите-членове на МОТ, ратифицирали
съответната Конвенция, срещу правителството на държава, ратифицирала същата
Конвенция, както и от делегати на МКТ, за неизпълнение на произтичащи от
съответната Конвенция задължения.
Жалбите се подават чрез Административния съвет. Той има на разположение две
възможности:
а) да съобщи на правителството на държавата, срещу което е подадена жалбата, и
да го покани да направи декларация по нея, ако такава декларация не бъде направена в
разумен срок или ако направената декларация се оцени като незадоволителна,
Административният съвет създава анкетна комисия за проучване на въпроса;
б) Административният съвет може направо да създаде анкетна комисия за
проучване на въпроса.
Анкетната комисия се състои от 3 независими експерти. Тя проучва Въпроса, прави
посещения „на място”, разпитва представители на заинтересуваните страни, свидетели
и др., след което подготвя и представя доклад до Административния съвет. Той се
обсъжда в Административния съвет в присъствието на представители на
правителството, срещу което е подадена жалбата, и се публикува.
При несъгласие с констатацията и изводите на анкетната комисия всяка от страните
може да отнесе въпроса до Международния съд или пред МКТ. Смисълът на тази
процедура е да застави съответното правителство да изпълнява международните си
задължения по ратифицираните Конвенции.
Тази процедура поради нейната сложност и поради обстоятелството, че създава
напрежение в междудържавните отношения (когато жалбата се подава от
правителството), е рядко прилагана.

63. Контролни механизми
Комитет за свобода на сдружаването
• създаден през 1951 г. за спазване на принципа за свободно синдикално сдружаване и на
конвенциите за синдикалната свобода;
• проучва жалбите от правителствата, синдикатите и работодателите (от техните
национални и международни организации) за нарушения на свободата на сдружаване.
Важно е да се подчертае, че по този ред жалби могат да се подават не само за
нарушаване на ратифицирани конвенции за синдикалната свобода, но и когато, без да
са ратифицирани тези конвенции, е нарушен принципът за синдикална свобода.
Неговото спазване произтича от членството на съответната държава в МОТ. Както
посочи още през 1953 г. първият председател на Комитета П. Рамадие, комитетът „е
извел принципа за синдикалната свобода като един Вид обичайно правило на
международното право независимо от конвенциите и даже от членуването в една или
друга международна организация".
Когато жалбите са срещу държави, които не са ратифицирали съответните
конвенции, Комитетът, ако я намери за основателна, представя препоръки на
Административния съвет, с които настоява пред съответната държава за отстраняване
на нарушенията, и иска периодична информация за предприетите мерки.
Когато жалбите са срещу държави, които са ратифицирали съответните
конвенции, Комитетът представя препоръки на Административния съвет за
отстраняване на нарушенията и сигнализира Експертната Комисия да следи за
отстраняването им.
От 1952 г. Комитетът е разгледал около 1600 жалби и е представил около 290
доклада на Административния съвет за отстраняване на нарушенията на синдикалната
свобода. (данни до 2000 г.)

64. Контролни механизми
Представените доклади се разглеждат от Експертна
комисия по прилагането на конвенциите и препоръките,
като в случай на констатирано несъответствие на
действуващото законодателство и националната практика
с изискванията на ратифицираните конвенции, тя
формулира бележки към правителствата, които се
публикуват, или отправя преки запитвания към тях, които
не се публикуват, а се изпращат директно на съответните
правителства.
На тези бележки и преки запитвания правителствата
са длъжни да отговарят в следващите си доклади. Това е
най-съществената част от контролната дейност на
Експертната комисия.