1. Кръвоснабдяване на лицево - челюстната област
Кръвоснабдяването на лицево – челюстната област се осъществява основно от външната сънна артерия (a.
carotis externa) и очничната артерия (a. ophtalmica). А. carotis externa след отделянето си от общата сънна артерия
се насочва нагоре и леко дорзално и така стига до соllum mandibulae, където се дели на крайните си клонове – а.
maxillaris и а. temporalis superficialis. Артерията отделя своите клонове на сравнително късо разстояние и бързо
намалява калибъра си. В началото се разполага вентромедиално от вътрешната сънна артерия, но след кратък
ход се извива встрани и заема по-повърхностно положение от нея и прекосявайки сънния триъгълник,
продължава нагоре до крайното си дележно място.
В сънния триъгьлник а. carotis ext. е покрита от кожата, m. platysma, laminae pretrachealis et superficialis на
шийната фасция и от v. ling. et v. facialis. В по-горните части върху артерията залягат m. stylohyoideus и venter
posterior m. digastrici, след което артерията навлиза в субстанцията на околоушната жлеза тилномедиално от
ramus mandibulae. В сегмента й, разположен над подезичната кост, но в близост с нея, по външната страна на
артерията минава дъгообразно n. hypoglossus. В крайната си част, разположена в околоушната жлеза, артерията
се кръстосва също от външната страна от n. facialis. На това място обикновено се сливат и v. temporalis
superticialis и v. maxillaris.
От вътрешната страна на а. carotis ext. се разполагат подезичната кост, стената на гълтача и горният гълтачен
нерв. Зад външната сънна артерия в близост с началото й се разполага n. laryngeus superior, а по-нагоре тя се
отделя от вътрешната сънна чрез m. styloglossus, m. stylopharyngeus, n. glossopharyngeus и част от околоушната
жлеза.
По протежението си външната сънна артерия отделя множество клонове. Горната щитовидна артерия се отделя
в началото, в близост с бифуркацията на общата сънна артерия. Понякога тя започва и по-високо и в общ ствол с
а. lingualis (tr. thyrolingualis) и още по-рядко в общ ствол и с трите предни артерии (tr. thyrolingofacialis). Най-често
отначалото горната щитовидна артерия се отправя леко нагоре или хоризонтално и медиално, образувайки дъга,
изпъкнала нагоре в различна степен, след което се спуска надолу и медиално към горния полюс на съответния
дял на щитовидната жлеза, като заляга по страничната стена на гълтача. В началото си тя е разположена
повърхностно и е покрита от кожата, m. platysma и повърхностния лист на шийната фасция, а по-надолу минава
под горното коремче на m. omohyoideus и вмъквайки се под m. sternohyoideus и m. sternothyroideus, се дели на
своите крайни клонове. Началната част на горната щитовидна артерия заляга обикновено под n. laryngeus sup.
Клоновете на a. thyroidea superor са няколко:
r. infrahyoideus се разполага под подезичната кост и отделя разклонения за съседно разположените
мускули
r. sternocleidomastoideus след отделянето си се насочва надолу и латерално и навлиза в m.
sternocleidomastoideus
а. laryngea superior е сравнително голям клон, който се насочва надолу и медиално и заедно с n. laryngeus
superior пробива membrana thyrohyoidea, навлиза в гръкляна и се дели на крайните си клонове
rr. glandulares (anterior, lateralis et posterior) са крайните няколко разклонения на горната щитовидна
артерия, които се отправят по задната и предната повърхност на съответния дял на щитовидната жлеза и
навлизат в нея.
A. pharyngea ascendens е сравнително дълъг, но с малък калибър клон на външната сънна артерия. Тя може да
се отдели и от а. carotis соmmunis, а. carotis interna, а. occipitalis. Артерията се изкачва нагоре, като стига до
основата на черепа и отделя разклонения за дълбоките шийни мускули и съседно разположените органи. Оттук тя
върви почти вертикално нагоре, залягайки по латералната страна на гълтача и разполагайки се отначало между
външната и вътрешната сънна артерия, а по-нагоре вентрално от а. carotis interna и гълтача и медиално от m.
styloglossus и m. stylopharyngeus. Така тя стига до и върху m. rectus capitis, където се дели на крайните си клонове.
Освен тях по пътя си а. pharyngea ascendens отделя още следните клонове:
rr. pharyngeales са 2 – 3 клончета, които се отправят към мускули на гълтача
а. meningea posterior се изкачва по страничната стена на вътрешната сънна артерия и навлиза в
черепната кухина през foramen jugulare или foramen caroticum externum, или foramen lacerum и
кръвоснабдява малка част от твърдата мозъчна обвивка
а. tympanica inferior минава заедно с n. tympanicus през canaliculus tympanicus и навлизайки в
тъпанчевата кухина, дава клончета за областта на promontorium.

2. А. lingualis се отделя от предната страна на външната сънна артерия, зад и на равнището на големия рог на
подезичната кост, над мястото на oтделяне на горната щитовидна артерия. Оттук тя се насочва косо нагоре и
медиално, разполагайки се по горния гълтачов стегач, покрита от m. platysma, m. digastricus, m. stylohyoideus.
След тоwа променя посоката си, като се насочва леко надолу и напред към върха на езика. В тази си част тя
минава между m. genioglossus, разполагащ се по вътрешната й страна, и m. longitudinalis inferior, който остава от
външната й страна. Залягайки по долната част на езика, крайната част на артерията се разполага повърхностно в
устната кухина – непосредствено под лигавицата. Отделят се следните клонове:
r. suprahyoideus се насочва медиално и залягайки по горния ръб на подезичната кост, се разклонява и
кръвоснабдява областта около костта, като клончетата от двете артерии анастомозират помежду си
rr. dorsales linguae обикновено са две. Те се отделят от а. lingualis в областта на m. hyoglossus, насочват се
към корена на езика, където се разклоняват, но отделят клончета и към лигавицата на вентралната
страна на епиглотиса и към небцовата сливица. Клоновете от двете страни осъществяват широки
анастомози
а. sublingualis се обособява от а. lingualis при предния ръб на m. hyoglossus, след което се отправя напред
между m. mylohyoideus, m. genioglossus и gl. sublingualis. Тя отделя клончета към подезичната жлеза,
съседно разположени мускули, лигавицата на пода на устната кухина и венците. А. sublingualis
анастомозира с а. submentalis чрез клончета, които минават през m. mylohyoideus
а. profunda linguae е непосредствено продължение на ствола на а. lingualis. Тя се простира по дължината
на езика, образувайки доста извивки по посока към върха и се разполага между m. longitudinalis inf. и m.
genioglossus. Артерията рядко анастомозира с разклонения на едноименната срещуположна артерия.
В редки случаи а. lingualis отделя а. submentalis и а. palatina ascendens, които обикновено са клонове на а. facialis.
А. facialis е трети по ред от предните клонове на външната сънна артерия. Тя започва от предната страна на а.
carotis externa, малко над нивото на отделяне на а. lingualis и по голяма част от протежението си образува
значителен брой извивки. Отначало артерията се насочва отдолу нагоре, а след това и напред по посока на
субмандибуларния триъгълник, откъдето се насочва към долния ръб на долната челюст непосредствено пред
предния ръб на m. masseter, завива под прав ъгъл и се оказва в областта на лицето. Тази първа част на артерията
може да се приема като шийна и тя се разполага дълбоко, като заляга медиално от m. stylohyoideus и venter post.
m. digastrici, а в областта на trig. submandibulare и медиално от gl. submandibularis, по която оставя дълбока
бразда. Втората й част е лицева и се простира от предния ръб на m. masseter, върви косо нагоре и медиално към
устния ъгъл, а по-нататък по посока на медиалния очен ъгъл, където завършва, анастомозирайки с разклонения
на а. ophthalmica. Лицевата част на артерията е по-силно нагъната и разположена повърхностно, катo е покрита
само от кожата, подкожната мастна тъкан, а в някои участъци – и от мимически мускули. По цялото си
протежение тя се прекръстосва oт клонове на n. facialis. V. facialis придружава артерията по цялото й протежение,
като се разполага пред нея. От шийната част на лицевата артерия се отделят следните клонове:
а. palatina ascendens се отделя от началото на а. facialis и се отправя нагоре почти вертикално. Тя се
разполага между m. stylopharyngeus, m. styloglossus и m. constrictor pharyngeus superior, стига до мекото
небце, като в горната си част заляга и по медиалната повърхност на m. tensor veli palatini. С
разклоненията си артерията кръвоснабдява мускулите и лигавицата на горната част на гълтача, на
мекото небце и небцовата сливица
r. tonsillaris е сравнително малко клонче и завършва в областта на небцовата сливица и небцовите дъги
а. submentalis се отделя в областта на trigonum submandibulare. Отначалото тя се отправя хоризонтално
напред и навътре по долната повърхност на m. mylohyoideus, близо до долния ръб на долната челюст и
медиално от подчелюстната жлеза, като завършва в областта на брадичката. Медиално от нея заляга n.
mylohyoideus. С разклоненията си артерията кръвоснабдява околните тъкани и анастомозира с а.
mentalis
rr. glandulares са няколко клончета (3 – 4), кoито се отделят от лицевата артерия при преминаването й до
gl. submandibularis и прoникват в нея и сьседно разположените лимфни възли.
От лицевата част на а. facialis се отделят следните клонове:
а. labialis inferior започва от а. facialis малко под устния ъгъл, откъдето се отправя почти хоризонтално
към срединната равнина, за да анастомозира със срещуполoжната едноименна артерия. Артерията
заляга в долната устна между m. orbicularis oris и жлезите на лигавицата, като дава разклонения за
последната, мускулите и кожата на долната устна. Освен с едноименната срещуположна артерия тя
анастомозира и с разклонения на а. submentalis и а. mentalis

3. а. labialis superior се отделя от а. facialis малко над устния ъгъл. Тя е по-голяма и с повече извивки от
предшестващата. Pазполага ce между m. orbicularis oris и жлезите на лигавицата на горната устна.
Нейните разклонения кръвоснабдяват кожата, мускулите и лигавицата на горната устна и
анастомозират с разклонения на срещуположната а. labialis sup. и на а. infraorbitalis, а. transversa faciei и
а. buсcalis от същата страна. А labialis sup. дава още r. septi nasi и r. lateralis nasi. Четирите аа. labiales,
анастомозирайки по описания начин, образуват около rima oris артериален пръстен, който е разположен
в близост до свободния ръб на устните. От него се отделят множество клончета за кожата, мускулите и
лигавицата на устните
а. angularis е крайната част на а. facialis. Тя се разполага по страничния ръб на носа, като заляга между
m. compressor nasi и m. levator labii sup. alequae nasi и към медиалния очен ъгъл анастомозира широко с а.
dorsalis nasi (клон на а. ophthalmica). По своя път а. angularis отделя клончета към кожата и мускулите на
носа.
А. occipitalis се отделя от задната страна на а. carotis externa на нивото на отделяне на а. facialis или на нивото на
а. lingualis в близост с долния ръб на m. digastricus. Отначалото артерията се отправя косо нагоре и латерално по
посока на напречния израстък на I шиен прешлен, като се разполага под задното коремче на m. digastricus и
кръстосва откъм латерално n. hypoglossus и v. jugularis interna. От нивото на I шиен прешлен тилната артерия се
насочва почти хоризонтално, прехвърля се над напречния израстък на атласа, заляга по m. rectus capitis, а по-
нагоре по sulcus а. occipitalis и преминавайки през мускулите по задната страна на шията, достига до подкожната
мастна тъкан на тилната област, където се дели на крайните си клончета в непосредствена близост с крайната
част на n. occipitalis major. Артерията отделя следните клонове:
rr. musculares – тънки клончета, които се отправят към съседно разположени мускули. Едно от тях – r.
descendens, се спуска надолу между m. splenius capitis и m. transversooccipitalis и ги кръвоснабдява
r. auricularis се отделя от началото на а. occipitalis, след което се отправя към тилния участък на
медиалната повърхност на ушната мида, завършвайки с разклонения в кожата
r. mastoideus навлиза през foramen mastoideum в черепната кухина и завършва в твърдата мозъчна
обвивка
r. meningeus е малко разклонение на едно от крайните клончета на тилната артерия, което преминава
през foramen parietale към твърдата мозъчна обвивка. Терминалните разклонения на тилната артерия
анастомозират с разклoнения на едноименната срещуположна артерия, както и с разклонения на а.
auricularis posterior и а. temporalis superficialis.
А. auricularis posterior е сравнително малък съд, който се отделя от тилната страна на външната сънна артерия
под мястото на отделяне на тилната, съответстващо на горния ръб на задното коремче на m. digastricus и на върха
на proc. styloideus. Не са редки случаите, при които а. auricularis posterior и a. occipitalis започват заедно в общ
ствол. Отначалото артерията се oтправя нагоре и навлиза в субстанцията на околоушната жлеза, кръстосвайки
задното коремче на m. digastricus. След като измине няколко сантиметра, а. auricularis posterior заляга по
предната страна на рrос. mastoideus и след това в браздата между последния и ушната мида и по задната й
повърхност се дели на крайните си клонове.
А. auricularis posterior отделя разклонения за съседно разположените мускули и за околоушната жлеза. A.
stylomastoidea се отправя нагоре и навлиза през foramen stylomastoideum в canalis facialis, напуска канала през
hiatus n. facialis на пирамидата на слепоочната кост, за да завърши в твърдата мозъчна обвивка. От а.
stylomastoidea се отделят а. tympanica posterior, коятo навлиза в тъпанчевата кухина през canaliculus chordae
tympani и дава разклонения за кухината и към сеllulае mastoideae. Ramus stapedialis е малко клонче към m.
stapedius, което се отделя или от а. tympanica posterior, или направо от а. stylomastoidea.
Крайните клонове на а. auricularis post. са ramus auricularis и ramus occipitalis. Първият от тях продължава
посоката на артерията и дава клончета към кожата. Вторият, r. occipitalis, се насочва тилно по крайната част на
m. splenius и venter occipitalis m. occipitofrontalis, и се разклонява в малък участък, разположен между областите на
кръвоснабдяване на а. occipitalis и а. temporalis superficialis, с разклоненията на които анастомозира.
А. sternocleidomastoidea е тънкo разклонение на външната сънна артерия и се отделя от последната на нивото
на отделяне на лицевата. След отделянето тя навлиза в m. sternocleidomastoideus. В случаите на липса на а.
sternocleidomastoidea тя се замества от разклонение на горната щитовидна артерия.
А. maxillaris е по-голямата от двата крайни клона на външната сънна артерия и се обособява от нея почти под
прав ъгъл при соllum mandibulae. Тя се насочва челно, като лъкатуши и в началото си е покрита от околоушната

4. жлеза, а след това от ramus mandibulae. След това се насочва малко медиално и краниално, образувайки извивки
и разполагайки се между m. temporalis и m. pterygoideus lateralis (или между двата криловидни мускула), достига
до fossa pterygopalatina, където се дели на крайните си клонове. В началото, след отделянето си от външната сънна
артерия а. maxillaris се намира медиално от glandula parotis и ramus mandibulae, минава между collum mandibulae
и lig. sphenomandibulare и кръстосвайки n. alveolaris inferior, се разполага малко под n. auriculotempоralis (pars
mandibularis). След това артерията преминава през fossa infratemporalis, разполагайки се между латералната
повърxност на m. pterygoideus lateralis и m. temporalis, или oтначало заляга медиално от латералния криловиден
мускул (pars pterygoidea). Крайната част на артерията достига до fossa pterygopalatina (pars pterygopalatina),
където се разделя на крайните си клонове. В криловидно – небцовата яма а. maxillaris се разполага медиално oт
ganglion pterygopalatinum.
Клоновете на а. maxillaris са следните:
а. auricularis profunda е малко клонче, отделящо се от началото на а. maxillaris. То дава разклонения за
долночелюстната става, външния слухов проход и кожния слой на тъпанчевата мембрана
а. tympanica anterior започва от началото на а. maxillaris, пред а. auricularis profunda. Тя се насочва тилно
и краниално от долночелюстната става и отделяйки разклонения за нея, навлиза в тъпанчевата кухина
през fissura petrotympanica, като завършва с разклонения за лигавицата на кухината
а. meningea media се отделя от а. maxillaris челно от а. tympanica anterior. Тя се насочва нагоре, като
минава медиално от соllum mandibulае, и промъквайки се между двете начални клончета на n.
auriculotemporalis, достига до foramen spinosum, през който навлиза в черепната кухина. Преди да
навлезе в черепната кухина, артерията дава r. meningeus accessorius, от който се отделят клончета за
криловидните мускули, за мекото небце и ganglion trigeminale. След навлизането си в черепната кухина а.
meningea media се извива навън и разполагайки се почти хоризонтално, се дели на два клона – ramus
frontalis и ramus parietalis. Разклоненията иа ramus frontalis и ramus parietalis анастомозират с
разклоненията на по-малки артерии, аа. meningeae, които също кръвоснабдяват твърдата мозъчна
обвивка. Няколко от тези крайни клончета проникват в черепни кости, като едно oт тях, ramus
anastomoticus сum а. lacrimalis, преминава в очницата и анастомозира с а. lacrimalis. В черепната кухина
а. meningea media oсвен клонове за твърдата мозъчна обвивка отделя още ramus petrosus и а. tympanica
superior. Ramus petrosus навлиза през hiatus canalis facialis в канала, анастомозира с а. stylomastoidea и
прониква в тъпанчевата кухина, където отделя клончета за m. tensor tympani, malleus и incus
а. alveolaris inferior се отделя от каудалната страна на а. maxillaris, челно от началото на а. meningea
media. Тя се разполага между ramus mandibulae и lig. sphenomandibulare и m. pterygoideus medialis и
спускайки се косо челно и каудално, навлиза през foramen mandibulae в canalis mandibulae заедно с n.
alveolaris inferior. А. alveolaris inferior отделя следните клонове, разклоняващи се около и в областта на
долната челюст: ramus mylohyoideus се отделя от ствола на а. alveolaris inferior малко краниално от
мястото на навлизането й в канала и по sulcus m. mylohyoidei се отправя към и завършва в m.
mylohyoideus; rami dentales н rami peridentales са тънки клончета, които се отправят и завършват в и
около корените на зъбите на долната челюст; ramus mentalis е по-дебело клонче, излиза от канала през
foramen mentale и се разклонява в кожата и мускулите на брадичката
а. masseterica е относително тънко клонче, отделящо се понякога в общ ствол с аа. temporales profundae.
След отделянето си артерията се насочва латерално, преминава през incisura mandibulae и завършва с
разклоненията си в m. masseter
аа. temporales profundae обикновено са две – а. temporalis profunda anterior и а. temporalis profunda
posterlor. Двете артерии се отправят нагоре и разполагайки се между m. temporalis и надкостницата на
съответните черепни кости, се делят на крайните си разклонения в слепоочния мускул
rami pterygoidei на брой са 3 – 4 и започват от ствола на а. maxillaris пooтделно, в общ ствол или се
отделят от аа. temporales profundае. Те се разклоняват в двата криловидни мускула и ги кръвоснабдяват
а. buccalis се отделя от долната страна на а. maxillaris близо до мястото на отделяне на аа. temporales
profundae. Тя се отправя надолу по външната страна на m. pterygoideus lateralis и m. buccinator и се
разклонява в мускула на бузата и съседни на него мимически мускули
а. alveolaris superior posterior започва от а. maxillaris непосредствено над tuber maxillae, понякога в общ
ствол с а. infraorbitalis. В някои случаи тя може да бъде заместена от 2 – 3 отделни клончета. Артерията се
отправя челно и каудално с криволичест ход, разполагайки се по facies infratemporalis maxillae. В този
участък артерията отделя няколко малки клончета за надкостницата на костта и след това се дели на 2 –
3 клончета, които навлизат през foramina alveolaria в canales alveolares. Те завършват в кътниците на
горната челюст (rami dentales et rami peridentales), във венците и в sinus maxillaris
а. infraorbitalis се отделя от а. maxillaris латерално от fossa pterygopalatina. Тя се отправя челно, минава
през fissura orbitalis inferior и навлиза в очницата. Тук а. infraorbitalis се разполага по долната стена
съответно в sulcus и canalis infraorbitalis и напускайки канала през foramen infraorbitale, се разделя на

5. крайните си клончета в лицевата област под мимическите мускули. А. infraorbitalis по пътя си отделя аа.
alveolares superiores anteriores, които навлизат в canales alveolares, а когато последните не са оформени
като канали, залягат в бразди по челнолатералната стена на sinus maxillaris и дават клончета за зъбите
(rami dentales et rami peridentales) и за горната челюст
а. canalis pterygoidei се отделя от а. maxillaris още от началото, навлиза в canalis pterygoideus и дава
клончета към гълтача (ramus pharyngeus), слуховата тръба и тъпанчевата кухина
а. palatina descendens се отделя от а. maxillaris във fossa pterygopalatina и е един от крайните й клонове. Тя
се спуска надолу, навлиза в canalis pterygopalatinus и отделя аа. palatinae minores, които навлизат в
canales palatini и напускайки каналите през foramina palatina minores, се разклоняват в мекото небце
а. palatina major е продължение на а. palatinа descendens. Тя напуска канала през foramen palatinus majus,
след което се насочва челно по бразда на твърдото небце, непосредствено върху надкостницата и отделя
разклонения към лигавицата на твърдото небце и венците
а. sphenopalatina е другият краен клон на а. maxillaris. Тя прониква през foramen sphenopalatinum в
тилнокраниалната част на носната кухина. В началото а. sphenopalatina отделя клончета към гълтача, а
в носната кухина – за страничната носна стена (аа. nasales posteriores laterales) и за носовата преграда
(rami septales pasteriores).
А. temporalis superficialis е единият от двата крайни клона на външната сънна артерия и нейно пряко
продължение. Тя се отделя от а. carotis externa обикновено зад соllum mandibulae, откъдето се отправя косо нагоре
и латерално. Прекосявайки околоушната жлеза, а. temporalis superficialis отначало заляга между caput mandibulae
и външния слухов проход и след това, продължавайки нагоре, се разполага върху началната част на ябълчния
израстък на слепоочната кост и навлиза в слепоочната област. Тук а. temporalis superficialis е повърхностно
разположена, непосредствено под кожата, пред ушната мида и върху fascia temporalis и galea aponeurotica. На
разстояние 2 – 3 см. над ябълчната дъга, около нивото на горния ръб на очницата а. temporalis superficialis се дели
на крайните си разклонения – ramus frontalis и ramus parietalis.
По своя път а. temporalis superficialis отделя следните клонове:
rr. parotidei – няколко малки клончета, които завършват в околоушната жлеза
а. transversa facialis се отделя от началото на а. temporalis superficialis на нивото на caput mandibulae и
разполагайки се сред субстанцията на околоушната жлеза, се отправя напред. Артерията се разполага
върху външната повърхност на m. masseter, между ductus parotideus и arcus zygomaticus, успоредно на
разклоненията на лицевия нерв. В това си положение а. transversa facialis достига външната повърхност
на m. buccinator, където завършва с разклонения за меките тъкани на съседно разположените лицеви
области. Нейните разклонения анастомозират широко с клонове на а. facialis, а. buccalis и а. infraorbitalis
rr. auriculares anteriores са 2 – 3 клончета, които се отделят от началото на а. temporalis superficialis. Те са
малки по калибър, къси и завършват в околните тъкани и капсулата на долночелюстната става
а. temporalis media се отделя от а. temporalis superficialis около нивото на ябълчната дъга. Тя се отправя
косо нагоре и медиално, пробива фасцията на m. temporalis и заляга в едноименната бразда (sulcus
arteriae temporalis mediae) на pars squamosa на слепоочната кост. В това положение а. temporalis media
достига до тилната част на слепоочния мускул, където дава крайните си разклонения, анастомозиращи с
разклонения на а. maxillaris
а. zygomaticoorbitalis се отделя от а. temporalis superficialis малко над нивото на arcus zygomaticus. Тя се
отправя почти хоризонтално напред и залягайки по fascia temporalis, стига до латералния очен ъгъл. Тук
артерията се разполага по външната повърхност на m. orbicularis осuli и отделя крайните си клонове,
анастомозиращи с разклонения на аа. palpebrales laterales от а. lacrimalis
r. frontalis е по-малокалибреният от двата крайни клона на а. temporalis superficialis. Той се отправя косо
нагоре и напред и разполагайки се по galea aponeurotica, образува ясно очертани извивки. В това
положение ramus frontalis стига до латералната част на regio frontoparietooccipitalis, където отделя
крайните си клонове. Последните анастомозират с разклонения на а. supraorbitalis и а. frontalis
r. parietalis се отправя тилно и нагоре и също образува извивки по своя ход. Той заляга последователно
по m. temporoparietalis, m. auricularis posterior и galea aponeurotica и достигайки теменната област, се
дели на крайните си клонове. Те анастомозират с разклонения на а. auricularis posterior, а. occipitalis и а.
temporalis superficialis от срещуположната страна.
Отношение към кръвоснабдяването на лицево – челюстната област има и а. ophthalmica. Със своите
разклонения тя кръвоснабдява окото и неговите помощни органи, както и някои области от горната част на
лицето. Тя се отделя от вътрешната сънна артерия медиално от prос. clinoideus anterior и веднага се насочва
напред и слабо в латерална посока, за да навлезе в очницата през canalis opticus. В канала артерията се разполага

6. под и латерално от n. opticus. При навлизането в очницата а. ophthalmica заляга в непосредствена близост до
външната стена на кухината, встрани от n. opticus и между n. abducens и m. rectus lateralis. Оттук артерията
променя посоката си и се насочва медиално и напред към медиалната стена на очницата, разполагайки се между
n. opticus и m. rectus superior. След като достигне медиалната очнична стена, артерията се насочва напред и се
разполага под m. obliquus superior и достигайки медиалния очен ъгъл, се разделя на крайните си клонове. По-
големи клонове на очничната артерия са:
а. lacrimalis се отделя от началната част на а. ophthalmica в близост с canalis opticus. По изключение тя
може да започва и от а. meningea media. Отначало а. lacrimalis се насочва напред и заедно с n. lacrimalis се
разполага по горния ръб на m. rectus lateralis. При това положение напред тя преминава през слъзната
жлеза, отделя клонове за нея и след това се разделя на крайните си клонове, аа. palpebrales laterales.
Последните завършват в латералните части на горния и долния клепач и свързвайки се с аналогични
клончета от медиалната страна, образуват артериалните дъги, разположени в горния и долния клепач,
arcus palpebralis superior et inferior. Всяка една от тези дъги се разполага в предната част на съответната
клепачна плочка, в близост до клепачния ръб. От аа. palpebrales laterales или направо от а. ophthalmica се
отделят клончета към конюнктивата, аа. conjunctivales anteriores et posteriores. Слъзната артерия отделя
клончета и за съседно разположените на нея мускули
rr. zygomatici преминават през каналите на ябълчната кост към слепоочната яма и кожата по
латералната повърхност на костта
ramus meningeus recurrens е сравнително малък клон, отделящ се от началната част на а. ophthalmica в
близост до с fissura orbitalis superior и разклоняващ се в съседно разположената на цепката част на
твърдата мозъчна обвивка
а. supraorbitalis се отделя от а. ophthalmica на мястото, където последната кръстосва n. opticus. Тя се
насочва нагоре и медиално и изкачвайки се над всички външни очни мускули, се разполага покрай
медиалните ръбове на m. rectus superior и m. levator palpebrae superioris. Достигайки горната стена на
очницата, а. supraorbitalis се насочва напред, като се разполага непосредствено под надкостницата на
орбитата и по горната повърхност на m. levator palpebrae superioris, придружена от n. supraorbitalis. По-
напред а. supraorbitalis напуска очницата през foramen s. incisura supraorbitalis и отделя крайните си
клонове, които завършват в меките тъкани на челото до sutura coronaria, анастомозирайки с клончета на
а. supratrochlearis и а. temporalis superficialis
а. ethmoidalis posterior се отделя от медиалната страна на а. ophthalmica, челно от а. supraorbitalis (в
някои случаи се отделя от последната) и запазвайки медианната си посока, минава над m. obliquus
superior, за да навлезе във foramen ethmoidale posterius. Тук или в черепната кухина (в последния случай
артерията навлиза в черепната кухина през някои от отворите на lamina cribrosa на решетъчната кост) а.
ethmoidalis posterior отделя възходящи клончета за dura mater и низходящи за лигавицата на горно –
задната стена на носната кухина, както и за задните клетки на решетъчния лабиринт
а. ethmoidalis anterior се отделя от по-челния участък на а. ophthalmica, промъква се между горния кос и
медиалния прав очен мускул и навлиза във foramen ethmoidale anterius. Оттук през отвори на
решетъчната пластинка тя навлиза в челната част на черепната кухина, разполагайки се по предната
част на lamina cribrosa на решетъчната кост. Тук а. ethmoidalis anterior отделя ramus meningeus anterior,
който кръвоснабдява съседно разположените части на dura mater. След това а. ethmoidalis anterior се
насочва надолу и през отвор на решетъчната пластинка отново преминава в носната кухина, където дава
крайните си разклонения за челногорния участък на носната кухина и предните клетки на решетъчния
лабиринт (rami septales anteriores и rami nasales anteriores laterales)
аа. palpebrales mediales (горна и долна) се отделят поотделно или в общ ствол от крайната част на а.
ophthalmica. Всяка една от тях навлиза в медиалната част на съответния клепач (горен и долен), като се
разполага в близост със свободния му ръб по предната повърхност на клепачната плочка и зад m.
orbicularis oculi. Горната артерия навлиза в клепача, като се разполага над lig. раlреbrаlе mediale, а
долната – под връзката
а. dorsalis nasi (а. nasalis externa) се спуска надолу, като минава над lig. раlреbrаlе mediale, пробива m.
orbicularis oculi и се спуска по страничната повърхност на горната част на носа. Тук артерията се дели на
крайните си клонове, анастомозиращи с разклонения на а. angularis от а. facialis
а. supratrochlearis се насочва напред, минава под fovea trochlearis и през incisura s. foramen frontale
напуска очницата, завива нагоре и в областта на челото се дели на крайните си клонове
а. centralis retinae се отделя от а. ophthalmica в непосредствена близост с началото на последната, най-
често самостоятелно и по-рядко в общ ствол с една от аа. ciliares posteriores longae. След отделянето си а.
centralis retinае се насочва напред и заляга по латералната страна на n. opticus и на разстояние около 1
см. от тилния полюс на очната ябълка прониква във вътрешността на очния нерв. Разполагайки се
между снопчетата на нерва, артерията достига до discus n. optici, където се дели на две (горно и долно)
клончета. В зародиша а. centralis retinae се продължава напред в а. hyaloidea и разполагайки се във

7. вътрешността на очната чашка, достига до зачатъка на лещата. В определен период от развитието на
плода а. hyaloidea закърнява
аа. ciliares posteriores breves са тънки клончета, две или три на брой и с криволичещ ход. След отделянето
си те залягат над n. opticus, а по-нататък, след като се разделят на още няколко допълнителни клончета,
се разполагат около нерва и така стигат до тилния полюс на очната ябълка. Около мястото на излизане
на n. opticus те пробиват склерата и се разклоняват в съсъдестата обвивка, която кръвоснабдяват
аа. ciliares posteriores longae са обикновено две – едната заляга откъм медиалната страна на n. opticus, а
другата – от неговата латерална страна. Както и късите цилиарни артерии те се насочват челно,
разполагайки се съответно по медиалната и латералната страна на зрителния нерв сред мастната тъкан
на очницата, и така достигат до тилния полюс на очната ябълка. Около зрителния нерв те пробиват
склерата и по-нататък се разполагат между нея и съсъдестата обвивка на очната ябълка.
Продължавайки напред в lamina suprachorioidea, те достигат до ресничестото тяло, но не отделят
клончета за него. След като достигнат до ръба на ириса, пред m. ciliaris те се делят на две клончета –
възходящо и низходящо, които участват във формирането на circulus arteriosus iridis major
аа. musculares са много вариабилни по произход, брой и положение. Те могат да започват направо от а.
ophthalmica или от нейни клонове, и то най-често от а. lacrimalis, аа. ethmoidales anteriores et posteriores и
обикновено са две – горна и долна. В челната си част аа. musculares отделят обикновено аа. ciliares
anteriores. Те са около осем на брой и продължавайки челно, минават по сухожилията на мускулите, като
отделят тънки разклонения (аа. conjunctivales) за conjunctiva bulbi. Освен към мускулите и конюнктивата
аа. musculares отделят клончета и за склерата, аа. episclerales.
Вените в лицево – челюстната област в общи линии следват хода на артериите. Единствено в някои случаи се
наблюдават различия. Вътрешната яремна вена, v. jugularis interna, се формира в основата на черепа, fossa
jugularis, като непосредствено продължение на сигмоидния синус на твърдата мозъчна обвивка. В този участък се
наблюдава разширение, наречено bulbus superior venae jugularis. След него вената се разполага в
парафарингеалното пространство латерално от вътрешната сънна артерия, респективно от общата сънна
артерия. Тя е тънкостенна и в средната си част е срастнала с трахеалния лист на шийната фасция и с междинното
сухожилие на m. omohyoideus, поради което нейният лумен се поддържа винаги отворен. В горната част на
парафарингеалното пространство, медиално от вената, се разполагат подезичният и допълнителният нерв;
последният може да преминава и латерално. Встрани от вената се намират дълбоки лимфни възли на шията. В
посока надолу тя се намира във важни топографоанатомични отношения с блуждаещия нерв и формиращата се
по предно латералната й повърхност нервна примка, ansa cervicalis. Достигайки областта на
стерноклавикуларната става, тя се обединява с подключичната вена, в резултат на което се образува
мишничноглавовата вена. В този най-долен участък вътрешната яремна вена образува второ разширение, bulbus
inferior v. jugularis, в което при повече от 90 % от случаите се разполага клапа. Минавайки по цялото протежение
на шията, вътрешната яремна вена се разполага последователно в парафарингеалното пространство, сънния
триъгълник и дълбокия слой на regio sternocleidomastoidea.
Притоците на вътрешната яремна вена се разделят в две основни групи – вътречерепни и извънчерепни вени.
Към вътречерепните се отнасят вените на главния мозък, на неговите обвивки и синусите на твърдата мозъчна
обвивка. Особено положение в тази дренажна област на вените заемат venae diploicae и venae emissariae, тъй като
те осъществяват връзка между интра- и екстракраниалните венозни съдове. Vv. diploicae представляват
изключително тънкостенни (практически безмускулни) вени, които не са снабдени с клапи. Разполагат се в
едноименните канали на спонгиозната част (diploe) на плоските черепни кости, образувайки многобройни
свързвания. Те отвеждат протичащата в тях кръв както в синусите на твърдата мозъчна обвивка, така и във
вените на меките тъкани на черепния покрив (скалп). Описват се общо четири диплоични вени. Едната от тях, v.
diploica frontalis, се разполага в челната област. Тя комуницира със sinus sagittalis superior на твърдата мозъчна
обвивка, както и с извънчерепните супраорбитални вени. Предната слепоочна диплоична вена, v. diploica
temporalis anterior, се разполага в париеталната кост на нивото на sutura squamosa. Тя е в контакт със
сфенопариеталния синус на твърдата мозъчна обвивка, както и с дълбоките слепоочни вени на едноименната
област. Задната слепоочна диплоична вена, v. diploica temporalis posterior, се разполага в страничната част на
теменната кост и комуницира със sinus transversus на твърдата мозъчна обвивка, както и с екстракраниалната v.
auricularis post. В люспата на тилната кост се разполага v. diploica occipitalis, от която кръвта може да бъде
насочвана както към sinus transversus на твърдата мозъчна обвивка, така и към извънчерепната v. occipitalis.
Подобна роля играят и т. нар. емисарни вени, малки безклапни съдове, които се разполагат екстракраниално,
но през отверстия на черепа комуницират със синуси на твърдата мозъчна обвивка и по този начин осъществяват
връзка между тях и екстракраниалните притоци на вътрешната яремна вена:

8. v. emissaria parietalis има напречен ход. Тя започва от системата на повърхностната слепоочна вена,
насочва се медиално и преминавайки през foramen parietale, комуницира с горния сагитален синус на
твърдата мозъчна обвивка
v. emissaria mastoidea се разполага по външната повърхност на тилната люспа и осъществява контакт
между притоците на тилната вена и сигмовидния синус; тя преминава през foramen mastoideum
v. emissaria occipitalis свързва вени от системата на v. occipitalis с confluens sinuum на твърдата мозъчна
обвивка, преминавайки през тилната люспа близо до срединната линия
v. emissaria condylaris се разполага в основата на черепа. Тя влиза в контакт с външния венозен сплит на
прешлените и преминавайки през canalis condylaris, се отваря в сигмовидния синус на твърдата мозъчна
обвивка. Емисарните вени са доста вариабилни.
Подобна на емисарните вени роля играят още plexus venosus foraminis ovalis, plexus venosus caroticus internus, vv.
meningeae., vv. tympaniсае, vv. stylomastoideae, plexus venosus canalis hypoglossi. Първото сплетение, когато е по-
силно изразено, може да компримира n. mandibularis с всички произтичащи от това невралгоподобни, сетивни и
други оплаквания.
Към вътречерепните притоци се отнасят още и вените на вътрешното ухо, на твърдата мозъчна обвивка и на
очната област. Вените на мозъчните обвивки са малки, безклапни кръвоносни съдове, които нямат съществено
практическо значение. Единствено v. meningea media, която следва хода на едноименната артерия, представлява
интерес, тъй като при травматични разкъсвания става често източник на епи- и субдурални хематоми. Тази вена
напуска черепа през foramen spinosum и се влива в plexus venosus pterygoideus.
Вените на орбитата са две: v. ophthalmica superior и v. ophthalmica inferior. И двете вени са безклапни. V.
ophthalmica superior е по-голяма и събира кръвта преди всичко от областите, кръвоснабдявани от очната артерия.
Тя се формира в горномедиалната част на очницата и събира кръвта от очната ябълка, от горната част на
очницата, горния клепач и решетъчните кухини. В медиалния очен ъгъл тя анастомозира с началната част на v.
facialis. Основни притоци на v. ophthalmica superior са малки вени от областта на челото, мускулите на очната
ябълка, слъзната жлеза, решетъчните кухини, клепачите, конюнктивата, обвивките на окото и централната вена
на ретината, v. centralis retinae. Притоци на горната очна вена са и четирите vv. vorticosae. V. ophthalmica superior
напуска очницата през fissura orbitalis superior и се влива в кавернозната кухина на твърдата мозъчна обвивка,
sinus саvernosus.
V. ophthalmica inferior се образува в долната част на очницата чрез сливане на малки венички, идващи от
клепачите, слъзната жлеза и носната кухина. Тя също анастомозира със системата на лицевата вена в областта на
долномедиалния ъгъл на очницата. Насочвайки се назад, тя върви между латералния и долния прав мускул на
очната ябълка, приема цилиарни вени и в задната част на очницата обикновено се влива в горната очна вена; в
някои случаи тя минава самостоятелно и се разделя на два клона: горен, който отива към кавернозния синус, и
долен, минаващ през fissura orbitalis inferior и свързващ се с plexus pterygoideus.
Извънчерепните вени представляват другата система от притоци на вътрешната яремна вена. Първият от тях,
v. facialis, следва плътно хода на едноименната артерия. По хода си тя приема v. supratrochlearis, v. supraorbitalis,
vv. palpebrales superiores et inferiores, v. nasales externae, v. labialis superior, vv. labiales inferiores, rami parotidei, v.
profunda faciei. В подчелюстния триъгълник в нея се влива v. submentalis, която събира кръв от мускулите на
пода на устната кухина, както и от съседни области, чрез които осъществява анастомози с други вени. Това са
преди всичко външната небцова вена, v. palatina externa, която е свързана съе сплетението около небцовите
сливици, гълтача и мекото небце, и дълбоката вена на лицето, v. profunda faciei, чрез която се осъществява връзка
със системата на ретромандибуларната вена, респ. криловидното венозно сплетение. Лицевата вена има единични
клапи в участъка, разположен върху основата на долната челюст. След като премине през подчелюстния
триъгълник, лицевата вена навлиза в сънния триъгълник. Тя може да се влее самостоятелно във вътрешната
яремна вена или след предварително обединяване напълно или отчасти с ретромандибуларната вена.
Ретромандибуларната вeна възниква в резултат на обединението на повърхностните слепоочни вени, средната
слепоочна вена и напречната вена на лицето, v. transversa faciei, обикновено на нивото на шийката на долната
челюст под околоушната жлеза. Впоследствие вената минава зад соllum mandibulae, латерално от външната сънна
артерия, пред външния слухов канал и във вътрешността на околоушната жлеза. Така тя достига нивото на
ъгъла на долната челюст, където обикновено се слива напълно или частично с лицевата вена; новообразуваният
къс венозен съд, v. facialis communis, се влива директно във вътрешната яремна вена. Често от
ретромандибуларната вена се отделя клон към външната яремна вена. По хода си v. retromandibularis приема и
горночелюстната вена (понякога множествена), която представлява къс основен дрениращ съд на криловидното
венозно сплетение, plexus pterygoidеus. Това сплетение се разполага между двата криловидни мускула и в него се

9. оттича кръвта от дъвкателните мускули, темпоралния и букалния мускул, тъпанчевата кухина, околоушната
жлеза, долната челюст (v. alveolaris inferior), носната кухина (v. sphenopalatina), както и от твърдата мозъчна
обвивка (vv. meningeae mediae). Освен това сплетението е в контакт с вените на орбитата, а чрез тях и с
кавернозния синус. От друга страна, описани са и контакти с перитонзиларните и парафарингеалните съдове.
Всички тези контакти представляват пътища за разположение на инфекции от една област в друга.
Друг приток на вътрешната яремна вена е v. lingualis. Този съд се формира в основата на езика в резултат на
сливането на няколко вени - vv. dorsаles linguae, v. profunda linguue и v. sublingualis. Те събират кръвта от
лигавицата, мускулите на езика, като и от неговия жлезен апарат, включително подезичната жлеза. След форми-
рането си вената преминава през дълбокия слой на подчелюстния триъгълник върху m. hyoglosus, навлиза в
сънния триъгълник и се влива във вътрешната яремна вена; в редица случаи преди това тя се обединява с
лицевата вена или с нея и горната щитовидна вена.
Горната щитовидна венa дренира венозното сплетение в горната част на щитовидната жлеза. В повечето
случаи в нея се вливат средните щитовидни вени (vv. thyroideae), v. laryngea superior и v. sternocleidomastoidea. В
горната част на шията във вътрешната яремна вена се вливат и няколко фарингеални вени. Те са вариабилни по
брой и съпровождат хода на а. pharyngea ascendens. Формират се като дренажни съдове на фарингеалнаго венозно
сплетение, което се разполага в субмукозната и адвентицията преди всичко на задната повърхност на трите
отдела на гълтача. Латерално сплетението се разрехавява и преминава във фарингеалните вени. Характерна
особеност на сплетението е че изграждащите го съдове са без клапи и то е свързано с вени на гръбначния сrьлб,
небцето, слуховата тръба, дълбоките шийни мускули и с криловидното венозно сплетение. Във фарингеалните
вени се оттичат и менингеалните вени и вената на птеригоидния канал.
Към системата на венозните съдове на главата и шията се отнасят и т. нар. кожни (повърхностни) вени – v.
jugularis еxterna и v. juguluris anterior. Формирането и ходът на тези съдове са много вариабилни. V. jugularis
externa се формира обикновено от сливането на vena auricularis posterior и клон, идващ от ретромандибуларната
вена (този клон се означава понякога като задна лицева вена). Вената се насочва надолу почти вертикално, при
което е покрита от влакна на мимическия мускул на шията. По хода си тя пресича m. sternocleidomastoideus,
достига супраклавикуларната ямка, пробива фасцията, след което се влива или във венозния ъгъл, или директно
в подключичната, или във вътрешната яремна вена. Тя приема притоци, от които по-съществено значение имат
тилната вена, v. occipitalis, която събира кръвта от тилната област, като и напречната вена на шията и
надлопатковата вена, v. suprascapularis; тези две вени съпровождат едноименните артерии и се вливат в
субфасциалната терминална част на външната яремна вена.
Предната яремна вена, v. jugularis anterior, е вариабилен венозен съд, обикновено несиметрично представен.
Той се формира в областта непосредствено под брадичката от подкожни вени и се насочва надолу обикновено
покрит от повърхностната шийна фасция. По хода на предната яремна вена се осъществяват редица анастомози
между нея и външната яремна вена, както и с по-дълбоки субфасциални вени на шията. В яремната ямка тя се
разполага в рехавата съединителна тъкан на супрастерналното интерапоневротично пространство. Тук
обикновено двете вени (лявата и дясната) анастомозират помежду си и образуват т. нар. arcus venosus jugularis,
след което всяка от тях се насочва в сляпото сакче на пространството, разположено зад стерналната част на m.
sternocleidomastoideus, пробива фасцията и се влива обикновено във външната яремна вена, но нерядко и в някои
от големите вени, образуващи венозния ъгъл.
Лимфната система се състои от междуклетъчни цепнатини, тъканни пространства, лимфни капиляри, по-
големи лимфни съдове и от лимфни възли. Най-малките лимфни съдове са лимфните капиляри. Те започват от
междутъканните пространства и образуват гъста капипярна мрежа. Стената на лимфните капиляри е построена
само от един пласт ендотелни клeтки. Това дава възможност при увеличаване на вътретъканното налягане
стените им дa се разтягат, вследствие на кoeтo по тях се образуват отвори, облекчаващи навлизането на
тъканната течност. Лимфните капиляри се сливат и образуват по-големите лимфни съдове, кoитo са изградени
подобно на малките вени от три слоя – tunica intima, tunica media (предимно от циркумферентни миоцити) и tunica
adventitia – от фиброзна тъкан. Лимфните съдове са по-богати на клапи от вените, като по този начин се
възпрепятства ретроградния ток на лимфата. Съдовете се вливат в лимфните възли – nodi lymphatici. Те се
намират най-често на групи в определени места в тялото, така че лимфата преди дa се влее в кръвта преминава
най-малко през един възел. Лимфата от дясната половина на главата се влива в ductus lymphaticus dexter и оттам
– в десния венозен ъгъл. Лимфата от лявата половина на главата се влива в ductus thoracicus и оттам – в левия
венозен ъгъл.
По своята големина лимфните възли са твърде различни – някои от тях са малки, eдвa забележими телца,
дoкaтo дpyги могат дa имат размер дo 2 см. За лицево – челюстната област и шията се смята, че лимфни възли с

10. размери над 1 см. са винаги патологични. По форма те са също различни – закръглени, неправилни, а най-често
продълговати и приплеснати, наподобяващи бобени зърна. По повърхността на лимфния възел се намира хилус –
вдлъбнато място, в кoeтo влизат и излизат кръвоносните съдове на възела и изходящите лимфни съдове. Лимфата
се внася в лимфния възел чрез аферентни съдове (vasa afferentia), кoитo завършват на различни места от
повърхността на възела. Изходящите еферентни съдове (vasa efferentia), са пo-малко на брой (обикновено 2 или 3)
и са с по-голям калибър. Отвън лимфният възел е заобиколен от дeбeла съединителнотъканна кaпcyлa, от която
навлизат във вътрешността съединителнотъканни повлекла (трабeкyли). Те разделят възела на малки делчета от
мрежеста съединителна тъкан, сред която има голям брой лимфоцити. Междy трабекулите и лимфната тъкан се
намират пространства, наречени лимфни синуси.
Субстанцията на лимфния възел е раделена на двe части – кортикална и медуларна. Кортикалната част е
непрекъсната зона от лимфоидна тъкан, която образува лимфни фоликули (В-зона, тъй като съдържа В –
лимфоцити). Медуларната се състои от лимфоидна тъкан, организирана в анастомозиращи повлекла, кoитo не
съдържат лимфни фоликули. Между двете зони се разполага паракортикалната зона (Т-зона, тъй като в нея зреят
Т – лимфоцитите). Лимфният възел е така устроен, че позволява осъществяване на филтрация. Cлeд вливането
си през аферентния лимфен съд лимфата преминава през субкапсуларните, интермедиерните и медуларните
синуси, за дa достигне дo еферентните лимфни съдове.
Съставът на лимфата е твърде близък дo този на интерстициалната течност и показва значителни колебания по
отношение на белтъчните и липидните съставки. Лимфата не съдържа еритроцити и тромбоцити, но съдържа
известно количество левкоцити. След като премине през лимфните възли тя се обогатява с лимфоцити и броят на
белите кръвни клeтки се увеличава.
Функциите на лимфните възли са общи (характерни за всички групи лимфни възли) и специализирани –
свързани с регионалните им особености. Мезентериалните възли например играят роля при резорбцията на
хранителните вещества. Най-важните и универсални функции независимо от топографското разположение на
възлите са хемостатична, имуностатична, заищитнофилтрационна и обменна (М.Р.Сапин и кол., 1978).
Лимфната тъкан на устната кухина се състои от небните, лингвалните, тубарните и фарингеалните тонзили, от
лимфната тъкан на гингивата и слюнчените жлези. Небцовите тонзили са двe лимфни образувания, разположени
между arcus palatoglossus et palatopharyngeus. По своята структура те приличат на обикновен лимфен възел с Т- и
В-зони. С подобна структура са и останалите тонзиларни образувания в устната кухина. Лингвалните тонзили са
слабоизпъкнали образувания от двете страни на езика, зад papillae сircumvalatae. Фарингеалните тонзили са
струпвания на лимфна тъкан под мукозата на границата между назофарингса, носа и гълтача. Около входа на
Евстахиевата тръба са разположени тубарните тонзили, а в plica salpyngopharyngea се откриват лимфоидни
струпвания, известни като латерални колони или странични епитело – лимфоидни струпвания. Освен това са
открити и необособени лимфни струпвания в субмукозата на мекото небце, предната повърхност на езика, бузите
и пода на устната кухина. Хистологично те приличат на тонзиларната тъкан. С характерното си разположение
всички тонзили образуват annulus lymphaticus Waldeyeri и имат защитна функция в устната кухина и на входа на
фаринкса.
Лимфни елементи се срещат и във всички слюнчени жлези. Откриват се като гроздовидни струпвания между
ацините не жлезите или около изходите им. От тях се отделят плазматични клетки за продукция главно на IgA-
антитела. Смята се че тези структури са главната причина за наличие на IgA в слюнката. В гингивалната тъкан
се срещат лимфоцити от различен произход – от регионални лимфен възел, от локално разположени лимфни
образувания и от циркулиращата кръв. Лимфоцитите продуцират IgG- и IgA-антитела в съотношение 4:1 до 7:1.
Само 1 % от антителата са IgM. Това отговаря не модела на вторичен имунен отговор и може да се обясни с
персистиращото и разнообразно антигенно дразнене, което идва от зъбната плака.
Извънустната лимфна тъкан има отношение към защитата на лицево – челюстната област от инфекции и е
представена от голям брой лимфни възли. Те са групирани в регионерен лимфен апарат, който за улеснение се
разделя на две взаимно кръстосващи се лимфни вериги – хоризонтална и вертикална. Хоризонталната започва от
брадата и завършва в областта на protuberantia occipitalis externa. Включва субменталните, субмандибуларните
(заедно с граничните букални), ретромандибуларните с граничните паротидни, ретроаурикуларните и
окципиталните лимфни възли. Тази верига понякога се означава като краниоцервикален хоризонтален лимфен
пръстен. Той се кръстосва с две двойки двустранно разположени вертикални лимфни вериги – повърхностна и
дълбока. Повърхностните са изградени от лимфните възли по хода на външните и предни яремни вени, а
дълбоките – по хода на каротидното влагалище, като една част лежат екстра- и перивагинално, а друга –
интравагинално.

11. Описани са следните групи възли:
nodi lymphatici submandibularеs – 6 – 8 възела, разположени в подчелюстния триъгълник и разделени в
три подгрупи – предни, средни и задни. Тези възли са едни от най-големите и са главният кoлeктop на
лимфата от областта. Лежат извън капсулата на подчелюстната жлеза. В жлезата също има лимфни
възли, които някои автори наричат парамандибуларни. В субмандибуларните лимфни възли се оттича
лимфата от нивото на кyчешкия зъб до третия молар и съответната част от тялото на долната челюст,
горната устна, страничните отдели на долните устни, пода на устната кухина, бузата, твърдото небце и
предните отдели на езика
nodi lymphatici submentales – 2 – 3 възела в субменталната област в близост до предното коремче на
m.digastricus. Събират лимфата от долната устна, брадата, долните резци и гингивата, върха на езика
nodi lymphatici mandibulares – 2 – 3 възела, разположени пред m.masseter при залавното му място за
мандибулата. Събират лимфата от долните премолари и молари
nodi lymphаtici buccales – 1 – 2 възела в близост дo мастното тяло на бузата. В тях се оттича лимфата от
горните премолари и молари, бузите и съседните им части
nodi lymphatici auriculares anteriores et posteriores – 3 – 5 възела. Събират лимфата от ушната мида и
страничните отдели на лицето, веждите, кожата на челото, ушната раковина, очната и теменната област
nodi lymphatici occipitales – те се разделят на повърхностна и дълбока група. Повърхностната включва 1 –
6 възела, разположени между задния ръб на m. sternocleidomastoideus, предния ръб на m. trapezius и
началото на m. occipitofrontalis. Дълбоките се намират под залавното място на m. splenius capitis. Двете
групи възли събират лимфата от задната част на скалпа и част от тъканите на врата
nodi lymphatici parotidei – 4 – 5 до 20 – 30 възела. Част от са тях извън капсулата на околоушната жлеза
(повърхностни), а останалите (дълбоки) се намират в жлезния паренхим. В тях се оттича лимфата от
жлезата, външната повърхност на ушната мида, стените на външния слухов проход, слепоочната област,
страничните части на челото, слъзните жлези и клепачите
nodi lymphatici zygomatici – силно вариабилни по брой и разположение
nodi lymphatici linguales – също силно вариабилни, разполагат се по външната повърхност на m.
hyoglossus и между двата mm. genioglossi
nodi lymphatici retropharyngei – разполагат се в превертебралната шийна мускулатура, делят се на
медиална и латерална група. Добре развити са през първите няколко години от живота, впоследствие
атрофират. Събират лимфата от небцето, околоносните кухини, назо- и орофаринкса
nodi lymphatici colli anteriores – лежат между хиоидната кост и fossa jugularis. Делят се на повърхностна и
дълбока група. Повърхностната се разполага по хода на v. jugularis anterior, включва и няколко
непостоянни супрастернални лимфни възела. Дълбоката включва инфрахиоидните възли, разположени
под лингвалната мускулатура и около епиглотиса, също преларингеалните, претрахеалните и
паратрахеалните лимфни възли. Преларингеалните са 2 – 4 на брой, разполагат се между
пръстеновидния и щитовидния хрущял в ямката между двата крикотироидни мускула. В тях се оттича
лимфата от предните отдели на ларинкса. Претрахеалните се разполагат пред трахеята под провлака на
щитовидната жлеза и truncus brachiocephalicus. Паратрахеалните се разполагат от двете страни на
трахеята и залягат плътно до шийната част на n. laryngeus recurrens
nodi lymphatici соlli laterales (superficiales et profundi). Повърхностните са разположени в пoдкoжнитe
слоеве на шията по хода на v. jugularis ехternа и пред m. sternocleidomаstoideus, кaкто и в долния дял на
паротидната жлеза. Дълбоките оформят три обособени лимфни вериги – около n. accessorius, oколо v.
jugularis externa и супраклавикуларни лимфни възли. По хода на n. accessorius се разполагат 6 – 10
възела, събиращи лимфата от корена на езика, кожата на шията и окципиталните лимфни възли.
Възлите по хода на вътрешната яремна вена се делят на горни и долни в зависимост от локализацията
им спрямо m. omohyoideus. Те са 10 – 25 на брой и са константни. Между тях с определено клинично
значение е nodus lymphaticus jugulodigastricus (разположен е върху вътрешната яремна вена на нивото на
подезичната кост и събира лимфата от задната половина на езика). Дълбоките югуларни лимфни възли
са 2 – 8 на брой. Nodus lymphaticus juguloomohyoideus е разположен върху вътрешната яремна вена на
нивото на междинното сухожилие на m. omohyoideus, събира лимфата от предната половина на езика. В
него и в югулодигастриковия лимфен възел става прекръстосване между хоризонталния
краниофациален пръстен и дълбоката вертикална шийна лимфна верига. Левият югулоомохиоиден
лимфен възел се нарича още жлеза на Virchow и реагира при тумори на стомаха и хранопровода. С
особено значение е Kютнеровият лимфен възел – той се разполага в бифуркацията на а. carotis соmmunis
и отдренира лимфата от контралатералната страна на езика. Супраклавикуларните лимфни възли са 6 –
12, лежат под средния лист на шийната фасция върху pl. brachialis. Събират лимфата от кожата на шията
и рамото и са свързани с аксиларните лимфни възли.

12. Повърхностните и дълбоките лимфни възли се свързват с еферентни лимфни съдове, които извеждат лимфата
от повърхностните към дълбоките възли. Долните дълбоки лимфни възли от една страна имат собствена зона на
дренаж, а от друга събират лимфата от целия перикраниоцервикален пръстен, както и от дълбоките
перивисцерални възли – ретрофарингеални, инфрахиоидни преларингеални, претрахеални и паратрахеални. Те
са терминални лимфни възли за цялата глава и шия. Еферентните съдове на лявата и дясна дълбока шийна
верига конвергират помежду си и образуват левия и десен югуларен лимфен проток, които се вливат в
магистралните лимфни съдове за целия организъм.