Презентацията е представена на упражнение по "Теория на международните отношения" при доц. Мария Нейкова. Автор Станислав Касчийски

1. ПАЛЕСТИНА
Или историята на един
неразрешим конфликт

2. ТЕРИТОРИЯТА НА
ПАЛЕСТИНА
И ДНЕШЕН ИЗРАЕЛ

3. ИСТОРИЯТА НАКРАТКО
 До 1918г. Територията е част от Османската империя
 През 1922-23г. Като последствие от Първата световна война Великобритания
получава мандат за административно управление на териториите на днешна
Палестина и части от днешен Ирак.
 По време на британския мандат, в Палестина започват да се заселват
значителен брой евреи. Те са част от т.нар. ционистко движение, чиято цел е
евреите да си върнат свещенните земи, и да имат собствена държава .
 Ционизмът е официално движение от 1897г. Негови последователи са и
някои неевреи като Уинстън Чърчил.
 През 20-те години на XX век еврейската имиграция в Палестина е
изключително активна. През този период там се заселват повече от 100 000
евреи срещу едва 6 000 неевреи. От 1939 година ционистите започват да
осъществяват плана за нелегална миграция на хиляди евреи в Палестина,
познат в историята като Алия Бет.

4. НАСЕЛЕНИЕТО НА ПАЛЕСТИНА ДО
СЪЗДАВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ

5. СЪЗДАВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ
И ПАЛЕСТИНА
 През май 1947 година се създава специална
комисия за Палестина на ООН, която разглежда
два варианта - единият се състои в
предложението за създаване на две независими
държави - палестинска и еврейска, като
град Йерусалим е поставен под международно
управление. Вторият предлага създаването на
федерална държава с две отделни
административни структури. Арабското
население и ръководството на палестинската
общност отхвърлят становището на световната
организация. Евреите обаче го приемат.
 След кракти военни действия през 1948г.
предвидените за Палестина територии остават
под окупацията на Израел.

6. ОПИТИ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТА
 Конференцията в Lausanne Швейцария през 1949г. Когато са водени
териториални преговори, но е постигнато единствено разрешение за
завръщането на част от прогонените палестенци. 200 000 от бежанците са
заселени в ивицата Газа с условието Египет да я преотстъпи на Израел.
 През Юни 1967 се състои 6-дневната на Израел с арабските страни
съседи, която завършва с превземането на останалите територии,
предоставани на Палестина при подялбата и останали под контрола на
Йордания и Египет.
 На 15 ноември 1988 г. националният съвет на Палестинската организация
за освобождение провъзгласява в Алжир независимостта на
Палестинската държава, въпреки че тя е все още под израелска окупация.
Тогава и България признава държавата Палестина.
 От 1987г до 1993г се състои Първата палестинска интифада, която
приключва с мирни преговори в Осло.

7. ПАЛЕСТНИНСКАТА АВТОНОМИЯ
 Палестинската автономия е
създадена през 1994г. и е едно
от постиженията на договорите
от Осло между Организацията
за освобождение на
Палестина и Израел.
Палестинската автономия има
контрол върху гражданските
проблеми и проблемите със
сигурността в палестинските
градски райони (наричани в
Договорите от Осло „зона A“
(червеното). Тя упражнява
контрол и върху палестинските
селски райони („зона B“
(жълтото).

8. УПРАВЛЕНИЕТО НА ПАЛЕСТИНА
 Първият председател на палестинската автономия е Ясер Арафат. След
смъртта му през 2004 г. го заменя Махмуд Абас.
 През 2006г. Хамас печели признати за легитимни избори. Появява се
обаче конфликт между тях и досегашните управляващи от Фатах. Така на
17 юни 2007 полага клетва временно палестинско правителство с
министър председател Салям Фаяд, досегашен министър на финансите,
като не включва представители на радикалното ислямистко движение
„Хамас“.
 Към момента Хамас управлява в ивицата Газа (вкл. води преговори с
межд. общност), докато Фатах е поела контр. над останалата част от
палестинската автономия.

9. КАРТА НА ПРОБЛЕМИТЕ КЪМ МОМЕНТА
 Червената линия е 750км
бетонна стена над 8м висока,
която разделя Израел и
Палестина.
 Черните точки са изкуствени
построявани израелски села,
чрез които се завзема от
територията на Палестина.
 Подобен проблем има и в
Йерусалим, който би трябвало
да е разделен между араби и
юдеисти, но е незаконно
присвояван от израел.

10. СТЕНАТА

11. СТЕНАТА

12. ЗАВЗЕМАНЕТО НА СЕЛИЩА
 За Израел Палестина продължава да е окупирана територия.
Палестинците нямат право да преминават границата към Израел.
 От друга страна израелците строят села отвъд стената, изгонвайки
със сила палестинците, населват ги изкуствено и преместват
стената, завземайки територия.
 Това е особен проблем и в Йерусалим, който винаги е бил обект на
ожесточени спорове между двете общности и според
международните договорки трябва да е разделен между тях.
 Въпреки теоретичното наличие на автономия на Палестина, тя е
сравнително спорна. Например Махмуд Абас трябва да съгласува
дневния си маршрут с Тел Авив.

13. ВОЕНИЗИРАНЕТО НА ИЗРАЕЛ И “PRICE TAG”
 В резултат на постоянната военна заплаха, продлжаващо години
израелското общество е силно милитаризирано.
 Имат дълга задължителна военна служба и за мъже и за жени.
Дори има израелска младежка организация, която активно се
противопоставя на това.
 Притежанието на лично оръжие е широко разпространено.
 Като резултат от скоро се говори и за т.нар. “price tag”. Акт на
насилие от страна най-вече на израелците в новите села, които
все по-често убиват палестинци. Официално израелските власти
осъждат това, но не могат и да го спрат.

14. ТЕРОРИЗЪМ И ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ В
ПАЛЕСТИНА
 Според Хамаз и Фатах терористичните актове са прекратени то
2003г. насам.
 В Ивицата Газа Хамас е неотрализирала терористичните
групировки. Фатах все още не е успяла да се справи напълно с
проблема.
 Съществуват обаче кратки военни конфликти, най-вече между
Израел и Хамаз, при които двете странни взаимно се атакуват с
хеликоптери, изстрелват се ракети или се използват други военни
средства.

15. 4-ТЕ ПРАВНИ КРИТЕРИЯ ЗА НАЛИЧИЕ НА
ДЪРЖАВА
1.Да има териториална база, географски определени граници.
- Палестина е ясно начертана на картата
2.В тези граници трябва да живее постоянно население.
- Палестинците не смеят да напускат родината си или да сменят
гражданството си.
3.Трябва да има власт, на която населението дължи вярност, към
която е лоялно.
- Макар Хамас да е легално избрана, Фатах също могат да се
нарекът легитимно управление.
4.Трябва да бъде призната дипломатически от другите държави.

16. 4.ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРИЗНАТА
ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТ ДРУГИТЕ ДЪРЖАВИ.
 В края на октомври 2011 г. Палестина става член на ЮНЕСКО след
гласуване в което 107 страни-членки гласуват „за“, 14 гласуват „против“ и
52 се въздържат от гласуване. Сред гласувалите против са Австралия,
Канада, Германия, Израел, Швеция, САЩ и др., сред въздържалите се са
България, Великобритания, Япония, Румъния и др. Сред гласувалите в
подкрепа са Бразилия, Индия, Китай, Гърция, Франия, Русия, Сърбия,
Испания, Турция и др. Закон на САЩ, приет през 1990 г. с цел да се
избегне такава ситуация, забраняват на страната да финансира
организация на ООН която приеме не-държава като пълноправен член, в
следствие на което САЩ не може да прави членските си вноски, които
дават 22% от бюджета на организацията.Отговорът на Израел е решение
за строителство на 2000 нови домове за израелски преселници в
палестинските територии, временно блокиране на средствата които
събира за палестинското правителство и забрана на мисии на ЮНЕСКО в
Израел.

17. ПРИЗНАНИЕ ОТ ООН?
 От 1974г. Палестина, с представител Ясер Арарафат, е със статут на
постоянен наблюдател в ООН. Земите и започват да се назовават
„окупирана арабска територия“, а по-късно и „окупирана палестинска
земя“.
 След създаването на Палестинската автономия политическият ѝ статут
е предмет на остри спорове. В различни точки на света терминът
„Палестина“ се тълкува по различен начин.
 ООН, заедно със САЩ, Русия и ЕС формират Квартета за Близкия Изток,
основан 2002г. в Мадрид със задачата да разреши конфликта.
 През 2011, въпреки насрещен натиск от страна на САЩ и Израел,
Палестинското правителство подава в Съвета за
сигурност на ООН молба за членство в организацията.
 Смята се, че ходът е по-скоро за да насочи внимание към проблема, но
желание за разрешаване на проблема има в народа и на двете страни.

18. Съставил
СТАНИСЛАВ КАСЧИЙСКИ
II КУРС, ЖУРНАЛИСТИКА, 17660