1. Княз Борис І Цар Борис І Борѝс I Михаѝл е български княз и цар, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и за кратко в 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон.

2. Съдържание Име и титли Покръстването Славянската писменост в България Българската църква Име и титли След официалния акт на покръстването си Борис приема християнското име Михаил. В исторически изследвания понякога е наричан и Борис-Михаил.

3. Единствените свидетелства за титлата, използвана от Борис, са негови печати и надписът, намерен край село Балши, Албания. В тях той се нарича с гръцката титла “ архонт на България ” , превеждана обикновено като “ владетел ” . Княз Борис І Име и титли

4. Преди покръстването той използва титлата хан или кан, а след това - княз или цар. Княз Борис І Име и титли

5. В днешно време прабългарското му име, отъждествявано неправилно със славянското Борислав, се среща в почти всички страни. Княз Борис І Име и титли

6. Покръстването През 864 г. Хан Борис покръства себе си и приема името Михаил. Покръства семейството си и своите придворни. На следващата година налага християнството в страната.

7. Приобщаване към християнската цивилизация носи значителна изгода в международните отношения на България. Княз Борис І Покръстването

8. Покръстването ускорява процеса на асимилация на прабългарите и траките от славянското мнозинство - процес, в който кристализира българската народност: славянска по своето самосъзнание, език, обичаи. Княз Борис І Покръстването

9. През 886 г. по покана на княз Борис- Михаил в България пристигат прогонените от Великоморавия ученици на славянските първоучители Кирил и Методий. Княз Борис І Славянската писменост

10. Те са посрещнати с големи почести. С благословията на княз Борис I в столицата Плиска, както и в другия център на страната- Охрид, възникват две духовни средища с епохално значение за славянската култура. Княз Борис І Славянската писменост

11. През 893 година князът свиква църковен събор в Плиска. На него вместо "езическа Плиска" за столица на страната е обявен Велики Преслав. Прогонени са византииските свещеници, защото страната вече разполага с достатъчно добре подготвени собствени служители на Църквата. Княз Борис І Българската Църква

12. И най-важното - българският славянски език е обявен за официален - админстративен и църковен. Този език е разбираем за всички. Той ляга в основата на една културна традиция, която за броени десетилетия прелива далеч зад държавните граници на България. Княз Борис І Българската Църква

13. Княз Борис І Извършил делото на своя живот, Борис, все още силен, се оттегля в манастир. Неговото управление дава културно отражение върху развитието на всички славяни и цяла Източна Европа. Той умира през 907 г.

14. Княз Борис І Преди да намери вечен покой му е било съдено отново да доказва своята вярност към Християнството- през 893 година, напуска за кратко манастира, детронира и ослепява първородния си син княз Владимир, защото съзаклятничи за възстановяване на езичеството.

15. След смъртта си, Княз Борис I Михаил е обявен за първия светец на създадената от него българска църква. Княз Борис І

16. Княз Борис І БЛАГОДАРИМ ЗА ВНИМАНИЕТО! Изготвили: 6- а клас на СУ “Васил Левски” Гр. Пловдив