SAPARD

Програма САПАРД
Благой Георгиев Петков
УРБ 10047

08/01/13 Програма САПАРД 2
Въведение
 Европейска Селскостопанска Конвенция
 Бъдещето на селските райони на разширена
Европа
 Европейската Селскостопанска Конвенция (ЕСК) е
платформа на гражданското общество предлагаща
решения за европейското земеделие и перспективите за
развитие на селските райони в разширена Европа, която
позволява политиците и министрите, заедно с
организациите на гражданското общество
(неправителствени организации, съюзи на фермерите,
организации на потребителите, експерти в земеделието и
развитието на селските райони и индивидуални
граждани) да се съберат на форум и да дискутират
нашето общо бъдеще. Ние целим да осигурим препоръки
за Конвенцията за бъдещето на Европа и до
Европейската Комисия относно Средносрочният Преглед
на Общата Селскостопанска Политика.

 Този креативен и иновативен подход, включва принос чрез интернет
приноси от регионалните работни групи и индивидуални лица от цяла
Европа, включително новите страни членки. На 6 и 7 юни 2002 г., се
състоя публична кръгла маса на преговори в Европейският Парламент, с
участието на гражданското общество, Г-н Валери Жискар д’Естен и
министри на земеделието от Европа.
 Европейската Селскостопанска Конвенция е под патронажа на
Председателят и Вице-председателят на Комисията по земеделие и
развитие на селските райони на Европейският Парламент, Г-н Джозеф
Даул и Вилхем-Фредерих Графе Барингдорф, и имаше възторжената
подкрепа на Председателят на Европейската Конвенция за бъдещето на
Европа, Г-н Жискар д’Естен.
 Този документ осигурява препоръки за Конвенцията за бъдещето на
Европа. Той не трябва да бъде разглеждан като затворен документ. Той
предлага една провокативна първа серия на препоръки за широк и
дългосрочен замисъл, издигайки се над непосредствената политика на
деня и все пак прямо разглеждайки някои от главните дилеми на
разширяваща се и променяща се Европа. Документа е структуриран да
отрази този широк замисъл. Той стартира с излагане на визията за
бъдещето на Европа и за ролята, която селските райони и земеделието
могат да играят в бъдеща Европа.

 Последващият документ е разделен на пет главни
подхода:
 А. ДОГОВОР ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
 В. ИНТЕГРИРАН И ТЕРИТОРИАЛЕН ПОДХОД
КЪМ РАЗВИТИЕТО НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
 С. БЪДЕЩАТА ОБЩА СЕЛСКОСТОПАНСКА И ЗА
РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ПОЛИТИКА
 D. ПРОЦЕСЪТ НА РАЗШИРЯВАНЕ
 Е. ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ

А) ДОГОВОР ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
 Визия: Европейската Конвенция за бъдещето на Европа (от тук
нататък наричана “Конвенцията”) може и трябва да се заеме с
дългосрочния преглед на бъдещето на Европа и на Европейският
Съюз. Тя трябва изрази това какво Европа трябва да бъде след 20
годишен период, когато Съюзът обхване голяма част от географският
континент. Нейните препоръки за институциите инструментите на
бъдещият Европейски Съюз трябва да бъдат силно водени от тази
визия, и не главно от непосредствените занимания/грижи пред които
се изправя Съюза днес.
 Многофункционална роля: Европейският Договор трябва да бъде
преразгледан за да се вземе предвид променящата се роля на
Европейското земеделие и гори за да се включи целта за устойчиво
развитие на селските райони. Съществуващият фокус върху
нарастване на земеделската продукция трябва да бъде заменен от
система, която дава възможност на земеделските производители да
генерират достатъчни доходи от постоянни добиви, докато
продължават да подобряват качеството на храната и на другите
продукти и услуги. Европейският Съюз на бъдещето трябва да
защитава публичните стоки и услуги, които земеделието осигурява в
допълнение към производството на храни.

 Нови права: Европейската Харта за основните права на човека трябва да включва
правото на всички граждани до достъп на здравословна храна, до прозрачна
информация относно нейното производство и сигурност и правото да се
произвежда и консумира храна свободна от генетично модифицирани организми.
Нещо повече, тя трябва да включва правото на здравословна околна среда и чиста
вода, и правото на този който доставя и поддържа тези публични стоки на
подходящо възнаграждение.
 Сила за мир, справедливост и стабилност: ЕС трябва да бъде авторитет за мир,
равнопоставеност, сигурност и справедливост по целия свят. Той трябва да бъде
Европа базирана на солидарността и кохезията, способна да разреши
неравенствата между различните хора и региони, които ще съществуват в
разширяващият се Съюз. Той също така трябва да прилага тези принципи в
неговите връзки с останалия свят, целейки прогресивното намаляване на
неравенствата между континентите и страните, с практическо внимание към
бедните в развиващите се страни. До сега, Европейският Съюз трябва да предложи
Договор за Устойчиво Развитие, в който да заложи неговите глобални отговорности
за гражданите в един разширен Съюз и за неговите партньори в много-полюсен
свят. Той трябва да заложи измерими, прозрачни, смислени и ефективни
индикатори, които да посрещнат основните изисквания за дългосрочно екологично,
социално-културно и икономическо развитие. ЕС трябва да осигури, че
икономическите разходи за отговаряне на тези амбиции са посрещнати.

 Имиграция: ЕС ще продължи да бъде дестинация за имигранти, много от които ще работят в
земеделският сектор. ЕС трябва да признае своята отговорност да подкрепи развиващите се
страни по произход да засилят демокрацията, да създадат честни търговски връзки и да
предотвратят или поправят екологичната деградация.
 Роля на много-функционалното земеделие: Земеделието трябва да бъде възприемано като
ключов сектор за благосъстоянието на селските хора и общности, за веригите на добавена
стойност нагоре и надолу на земеделието. Договорът за Устойчиво Развитие трябва специално
да акцентира на важността на европейските селски райони и новата роля на много-
функционалното земеделие в осигуряването на наличност, безопасност и качество на всички
храни произведени в Европа.
 Овластяване на гражданите: Отдавна създадените традиции на демокрация в Европа,
придружени с гордостта на индивидуалните нации и етнически групи, сочи към Европа в която
инициативата е свързана силно с гражданите, отколкото главно с правителствата или с между-
правителствените институции. Предизвикателството е да се реализира предприемачеството и
енергията на хората на местно ниво да поемат контрол над техните собствени съдби. Затова,
Европейската Харта за основните права на човека трябва да включва правото само-определяне
на общностите, териториите и нациите в Европейската рамка на солидарност и кохезия.
Правителствата и Европейският Съюз трябва да предприемат активни мерки да овластят хората;
да насърчат демократичното участие; и да подкрепят възникването и дейността на
неправителствените организации в селските райони из цяла Европа, особено в бъдещите страни
членки. Трябва да бъдат представени инструменти за по-добри комуникации между гражданите
и правителствата за да се избегне прекомерното влияние на специфичните лобита.

В) ИНТЕГРИРАН И ТЕРИТОРИАЛЕН ПОДХОД КЪМ
РАЗВИТИЕТО НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
 1. Контекст: Повече от четири пети от територията на Европа и близо половината
от нейното население попада в селските райони. Те осигуряват жизнено
пространство и поминък за стотици милиони хора, голяма част от храната и други
основни ресурси, и пространство за отдих, които трябва да бъдат разглеждани като
право за всички европейски граждани. Нещо повече, европейските селски райони
осигуряват привлекателност за посетителите.
 2. Разнообразни решения за разнообразните райони: Европейските селски райони
са много разнообразни с многобройни функции, изискващи решения специфични за
всеки район. Развитието на селските райони е интегрирана част от регионалното
развитие, вземайки предвид специфичностите на селските райони сравнени с тези
на градовете и градските агломерати. Затова има нужда от интегриран и
териториален подход към планирането и управлението на тези райони.
 3. Териториален подход: Териториалното управление означава политическото
признаване на определени територии, в които местните идентичности се превръщат
в сили за местното развитие в глобализираната световна икономика.
Териториалното управление трябва произведе нова генерация на интегрирани
териториални планове и програми на селска Европа, извличайки опита от
последните години и използвайки съответните институционални, законови и
финансови инструменти. Общата Политика за Развитие на селските райони, по-
широка от ОСП, но обхващаща ОСП, трябва да бъде интегрирана част на логична
много-степенна рамка на “териториално управление”, оформена от принципа на
субсидиарността и солидарността. Конвенцията трябва да разгледа дали отделна,
но изчерпателна политика за селските райони е нужна, не само като част от ОСП,
но като нова област на политика.

 4. Хоризонтално и вертикално партньорство: Плановете и програмите трябва да
поставят силен акцент върху хоризонталното и вертикалното партньорство между
националните и провинциални правителства и местните власти; и върху местното
партньорство между публичният, частният и доброволният сектори, опирайки се на
опита на инициативата Лидер. На териториалното партньорство трябва да бъде
дадена необходимата легитимност, признание и средства да планира, прилага и
управлява устойчивото развитие на селските райони. Регионалното разпределение
на финансови средства трябва да бъде радикално преразгледано на базата на нова
типология на селските райони и пропорционална система на съ-финансиране
според гъстотата на населението, социално-икономическата ситуация и
специфичните особености или нужди, включително ниските нива на население.
 5. Иновативни мрежи изграждащи човешкият и социален капитал: Плановете и
програмите трябва да улесняват иновативните решения подкрепени от подходящи
проучвателни дейности и компетентна мрежа в и между селските райони.
Инициативите “отдолу-нагоре” участието във вземането на решения трябва да бъде
насърчено и подкрепено чрез съответните “отгоре-надолу” структури и дейности.
Трябва да бъде признато новото партньорство като средство на постигане
обновяване на институциите, както и подкрепа и включване на гражданите.
Специално внимание трябва да бъде дадено на засилване на местните публични
инфраструктури; да се развие предприемачеството и обмен на най-добрите
практики; и да се даде възможност на младите хора да комбинират техните
собствени бъдещи перспективи с тези на района в който те са отрасли.

 6.Засилване на селско-градските връзки: Селските
райони трябва да бъдат разглеждани като “райони на
познание”, чиито актьори са систематично подкрепяни
да увеличават човешкият капитал на познание и опит.
Бъдещата селска Европа трябва да бъде Европа на
мрежа и сътрудничество. Програмите за развитие на
селските райони трябва да помогнат да се засилят
връзките между селските райони във и извън ЕС; да се
засили стратегическата роля на селските градове; да се
създадат съзидателни връзки с градските центрове и
метрополисните райони; и да се засилят връзките между
градските райони и заобикалящите ги селски райони.
Трябва да бъде насърчено междурегионалното
сътрудничество между образователните институции (и
между местните или регионални органи). Нови
информационни и комуникационни технологии трябва да
бъдат използвани за да улеснят такива “мрежи на
изграждане на капацитет”.

С) БЪДЕЩАТА ОБЩА СЕЛСКОСТОПАНСКА И ЗА
РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ПОЛИТИКА
(ОСРСРП)
 Променящият се ландшафт: Земеделието и горите са били и ще продължат да
бъдат фундаментални за оформянето на разнообразните идентичности, култури и
традиции на Европа. Но земеделието и горите претърпяха радикална промяна в
отговор на евтината енергия на твърди горива, модерните технологии, глобалната
търговия, и напоследък публичното безпокойство относно качеството на храните,
човешкото здраве, хуманно отношение към животните, културното и природно
наследство и възстановителната стойност на селските ландшафти. Европа се
нуждае от земеделие и гори в двойната роля като съхрани миналото и като
лаборатория за бъдещето: те трябва да бъдат разглеждани като – буквално –
“първичният” сектор който води по пътя към устойчиво развитие в Европа.
 Икономическа, социална и екологична стабилност: Бъдещата Обща
Селскостопанска и за Развитие на Селските Райони Политика (ОСРСРП) трябва да
бъде изцяло ориентирана към принципите на устойчиво развитие. Тя трябва да
осигурява жизнеспособност на земеделското производство и заетост в Европа, и
бъдещите перспективи на младите земеделски производители; защита на
екологичните ресурси като почва, вода и биоразнообразието; осигуряване на
здравословна храна; осигуряване на хуманно отношение към животните. Трябва да
бъде прилаган принципа на “замърсителят плаща”; насърчаване на местните
икономики и малки инфраструктури; засилване на стойностните вериги и
регионални дистрибуционни канали; защита на просперитета на селските общности
и градове; уважение на културните идентичности и цялост на хората и обслужване
на техните икономически, социални, културни и екологични нужди.

 Условия и публични услуги: Условията на публичната помощ за земеделието
трябва да бъдат използвани за да се осигури, че земеделските практики чрез
самите тях произвеждат позитивни външни екологични, социални и културни
ефекти, като спестяват публични разходи. В хоризонталните наредби,
равностойната модулация и съответните инструменти трябва да бъдат опростени и
подсилени, за да се засили устойчивото земеделие в първият стълб. Където
земеделските производители произвеждат допълнителни публични стоки, те
трябва да бъдат възнаграждавани. Създаването и поддържането на работни места
трябва да бъде взето предвид като главен критерий за подпомагане
 Преглед на инструментите за развитие: Налице е силна причина за радикален
преглед на всички главни инструменти сега използвани за да се насърчи
социалното и икономическо развитие – ОСП и ФЕОГА, и Структурните фондове,
ЕСФ (Европейски Социален Фонд) и Социалният и Регионален Фонд за Развитие.
Може би е правилно да се направи ясно разграничение между елементите на
земеделието и развитието на селските райони, сега свързани в ОСП; да се
преодолее разделението между наредбите за развитие на селските райони и
Фондовете за Социално и Регионално Развитие; и да се създадат инструменти,
които по-директно отразяват съществената нужда за териториалност и
интеграция от гледна точка на прехвърляне, докато се посрещнат пре-
разпределените цели на кохезията. Съгласно принципът на кохезията, нова
типология на селските райони трябва да бъде внедрена с различни степени на съ-
финансиране от общността в зависимост от населението, нивата на доходи и
икономическото развитие на териториите, игнорирайки настоящата класификация
на регионите в или извън цел 1. Политиките за развитие на земеделието и
селските райони трябва да бъдат тясно свързани с екологичните политики.

 Качествени критерии: Инструментите на ОСРСРП трябва да осигуряват
подходящо и отговорно ниво на качествена продукция на храна, и продължаващо
подобряване на качеството и на хигиената. Тези качествени критерии трябва да са
в хармония с редицата структури на европейските земеделски стопанства и
предприятия, вместо да се прехвърлят общи стандарти от големите предприятия
към фамилните ферми и бизнеси. Системата за регулиране не трябва да спира
продължаването на традиционните местни занаяти, използването на
разнообразието на културни растения и домашни животни. Патентната система не
трябва да взема връх над правата на местните хора и асоциации да отглеждат, да
репродуцират и да търгуват тези – в повечето случаи застрашени – разновидности
и сортове.
 Честни връзки с развиващите се страни: Клаузите в ОСРСРП трябва да бъдат в
съответствие европейските задължения към развиващите се страни. ЕС трябва да
спре субсидирането на експорта на европейка храна – често под вътрешните
изисквания за качество – за развиващите се страни. Той трябва да спре да изнася
пестициди и други токсични материали, които не отговарят на стандартите на
Съюза; и той трябва да задължи разположените в Европа корпорации да спазват
европейските стандарти навсякъде където оперират. Той трябва да признае
нуждата на фермерите в развиващите се страни да намерят пазари за техните
продукти и да печелят от справедливи цени, и трябва да работи в Световната
Търговска Организация за да убеди другите развити нации да приемат същата
гледна точка.

 “Реални” цени, които покриват всички производствени разходи
могат да бъдат въведени заедно с управление на предлагането
за да се избегне свръхпроизводството и недостигът, и бариери
на вноса с важното изключение на слаборазвити страни
нуждаещи се от преференциален достъп до наши пазари, за да
се избегне внос под цени на нашите собствени производствени
разходи.
 Биологически и социални изследвания: Европейските
изследвания в биотехнологиите и генетиката трябва да вървят
в крачка с тези на другите нации, но трябва да прилага новите
прозрения и познания съгласно високо етичните стандарти и
принципи на устойчивото развитие. Това не означава чисто
отбранителна позиция: те трябва да станат предвестник в
отговорното управление на световният интелект. Нужни са
също така ефективни изследвания в развитието на селските
райони и променящата се роля на земеделските производители.

 Съвместно вземане на решения: Европейският Парламент Трябва да
има правото на съвместно вземане на решения и задължение за
одобряване на бюджетирането. Националните и регионални Парламенти
трябва да бъдат включени в изработването и правенето на ОСРСРП
оперативна на ОСРСРП в страните членки. Всички актьори на един
разширен ЕС имат правото да участват процеса на вземане на решения
за бъдещата ОСРСРП.
 Икономическа справедливост и разнообразие: За земеделието за
да продължи да поддържа околната среда, местните културни и селски
общности, то трябва да бъде икономически устойчиво. Прекомерната
консолидация в секторите на предлагането и купуването на храни
(свързана със “стратегически съюзи” и правата върху интелектуалната
собственост) подкопава икономическата жизненост на стопанствата.
Политиката на търговия и конкуренция на ЕС трябва да развие
разнообразна мрежа за предлагащите и купуващите за
селскостопанският сектор, в противен случай хората ще продължават
да бъдат измествани от земята. Страните извън ЕС с по-ниски
регулативни тежести във връзка с околната среда, състоянието на
животните и социалното благосъстояние, представляват нелоялна
конкуренция. Извън нивото, което се отпуска в областта, нараства
нуждата за публична субсидия за поддържане на селските общности.

D) ПРОЦЕСЪТ НА РАЗШИРЯВАНЕ
 Неотложността на разширяването и готовността за промяна:
Разширяването на ЕС е важен и неотложен въпрос за ЕС и новите страни членки.
Новите страни значително ще обогатят биоразнообразието на ЕС, и ще донесе
уникални пейзажи и културни стойности. Те ще донесат динамичен човешки
капитал с огромна предприемчивост. Това ще подпомогне засилването на
икономическият потенциал и устойчивият растеж, и създаването на работни места
в целият ЕС. Поради тяхната неотдавнашна история през последните 10-12
години те проведоха радикални институционални реформи, които отнеха много
десетилетия да бъдат изпълнени на запад. Тези нации ще донесат нова култура
на промяна, която ще улесни необходимите реформи в ЕС. Пълното членство в ЕС
за тези страни ще подкрепи продължаването на неотдавна проведените реформи
и осигуряването на стабилност и просперитет в целият регион.
 Нов Европейски Съюз: Предстоящото приемане на нови страни членки е важен
етап в големият политически проект на достигане на цял континент обединен в
мир. Европа на бъдещето ще бъде разнообразна и много-културна. Тя трябва да
взема предвид редицата стремежи и нужди на хората, общностите и нациите, а
също така и техните справедливи права за достъп до елементарни ресурси, да
осигури тяхното индивидуално ниво на осъществяване, да изразяват свободно
техните културни стойности и да участват в демократичните институции и в
процеса на вземане на решения. Нарасналата мобилност в Европа, и между
Европа и останалият свят, продължава да трансформира демографските структури
и да предизвиква институционалните и политически капацитети на страните
членки да интегрират етническите, културни и религиозни малцинства. Налице е
голяма отговорност в подпомагането на европейските хора да се научат да станат
познати с непознатите.

 Равнопоставеност и партньорство: Връзките между настоящите страни членки
на Съюзът и страните кандидатки трябва да бъдат на основата на равнопоставеност
и партньорство като в едно голямо предприятие. Те трябва да получават еднакво
отношение с това към съществуващите страни членки, свързано с процеса на
вземане на решения и с осигуряването на политики и системи за финансова
подкрепа, от момента на влизане или на формална поетапна база в рамките на
много малко години от присъединяването.
 Нови предизвикателства: Новите страни членки носят не само човешки и
природен капитал, който е необходим за поддържане на развитието в ЕС, но също
така и някои традиционни проблеми на страните в преход от централизирано
планиране към пазарна икономика. Тези проблеми, такива като бедността,
недостатъчната инфраструктура, трудният достъп до финансов капитал, неясни
права на собствеността върху земята, недостиг на модерни управленски умения,
неразвита политическа култура и неправителствен сектор, са особено очевидни в
селските райони. За да се разрешат тези проблеми, има неотложна нужда да се
развият иновативни и интегрирани подходи и приспособяването им към местните
обстоятелства. Подходът “отдолу-нагоре” при процеса на вземане на решения
трябва да бъде специфично засилен чрез съответните иновативни “отгоре-надолу”
политики. Това е голямо предизвикателство за ЕС и новите страни членки, но също
така и шанс да се развият модели на политики, които могат да бъдат приложими
извън ЕС, особено в развиващите се страни.

 Уникална възможност да се развият нови системи: Европейският Съюз трябва
осъзнае уникалната възможност, представена от разширяването, да посрещне
надеждите и амбициите на милиони европейци и да се изпробват нови системи за
подкрепа. Тези системи трябва да интегрират разбиранията на земеделският сектор,
развитието на селските райони, защитата на околната среда и опазването на
ландшафта. Новите страни членки се нуждаят от прозрачна, надеждна и гъвкава
система на подкрепа, вместо наследяване на планиращи, програмиращи и
финансиращи структури, които дори настоящите страни членки желаят да
модифицират поради техните несъвместимости и прекомерна сложност.
 Много-функционалност: Новите страни членки се нуждаят от Обща
Селскостопанска и за Развитие на Селските Райони Политика базирана на
многофункционалността отколкото на интензивното земеделие. Те се нуждаят от
добре планирано обучение за земеделските производители и хората в селските
райони, подобряване на инфраструктурата и развиване на ефективни финансови
услуги, включително микро-кредитиране за малките ферми и бизнеси.
Законодателството на общността (acquis communautarire) не трябва да бъде
разглеждано като препятствие, а по-скоро като индикативен набор от стандарти,
които те могат прогресивно да достигат или адаптират преди и след
присъединяването към Съюза. Трябва да им бъде оказана активна подкрепа не само
да достигнат законодателството на общността, но също така да се подготвят за
влизане в постоянните програми на ЕС. Особено, трябва да им бъде предложена
подкрепа за програми паралелни на Наредбите за развитие на селските райони, и на
Лидер-тип Инициативите.
 Действие, прозрачност и ефективност: Конвенцията трябва да отговори как да
се смени акцента върху действието, бързото извършване на бизнеса, прозрачност и
ефективност. Главната грижа на Европейската Комисия е финансовото отчитане и
строгият одит, което причинява незадоволително отлагане в изпълнението на
програмите, и колебание да се поеме инициатива и да се позволи инициатива на
други.

Е) ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ
 ЕС трябва да прави по-малко, но по-добре: Отличното управление най-лесно се разпростира
когато стартира на високо ниво. Конвенцията, когато разглежда бъдещата институционална
форма на Съюза, трябва да взема предвид, че той съществува в полза на гражданите на Европа и
трябва да бъде леснодостъпен и кохерентен за тях. Дълбокото преструктуриране водещо до по-
добра хоризонтална интеграция на главните дирекции ще бъде стъпка към прилагането на
принципите формулирани в Бялата Книга на Европейската Комисия по европейско управление. То
ще доведе до по-ефективно осигуряване на политики, и до по-кохерентен имидж за останалият
свят.
 Политика на координация и кохерентност: ЕС трябва да бъде на преден план на ефективната
интеграция на секторните политики в своята собствена администрация. ОСП трябва да бъде
интегрирана хоризонтално с другите европейски политики, които засягат селскостопанският
сектор (регионална, заетост, околна среда, енергия, транспорт, конкуренция, защита на
потребителите и развитие). Акцента в ЕС трябва да се смени към настояване за прозрачност в
декларирането от производителите на естеството на техните продукти, така че потребителите да
могат сами да преценят какво да купят.
 Подобряване на управлението на ОСП: Общата организация на пазара се разви в комплексна
система на механизми и наредби за контрол на пазара. Налице е сериозна причина за преглед на
секторният подход за организация на пазара и ролята на ЕС в областта на наредбите свързани с,
например с хигиенните и други стандарти в земеделието и хранително-преработвателната
промишленост. Съществуващото законодателство в земеделието трябва да бъде прегледано и за
да се отстранят излишните и остарели правила. FEDER модел на годишно управление на
счетоводството за програмите за развитие на селските райони трябва да бъде заменено от друга
много-годишна система на управление.

 Прозрачност и отчетност: Един разширен Европейски Съюз от 27 или повече страни
се нуждае от ясни и прозрачни структури за вземане на решения и процеси на
управление. Решенията, които се вземат по ОСП трябва да вземат предвид всички
различни заинтересовани страни. Конвенцията трябва да даде ясна визия за това кой
вид задачи трябва да бъдат извършвани на европейско ниво, и какво (от
перспективата на гражданите или на предприемачеството) може по-добре да бъде
достигнато на национално, регионално или местно ниво. С изпълнението на
децентрализирано управление, повече Европейски институции и агенции трябва да
бъдат разположени в различните части на Съюза. Новите страни членки трябва да
станат домакини на институциите на ЕС колкото се може по-скоро след формалното
приемане.
 Нужда за споделени правила: В дългосрочен план, осигуряването на политически
рамки за териториалното програмиране на ниво ЕС ще доведе единствено до успешни
резултати в регионите, ако целият ред на териториални (Европейско, национално,
регионално, местно) нива са взаимно свързани и координирани от подобни, прости,
прозрачни, но гъвкави правила. Формирането на тези рамки трябва да въплъти духът
на европейският проект за интеграция, тъй като той представлява повече от
административни процедури. Естеството на процеса на развитие е комплексно и
институциите за развитие на селските райони е нужно да бъдат осигурени с
достатъчна гъвкавост за да го подпомогнат.
 Мрежи и партньорства: Европейският Съюз трябва да се стреми да насърчи
възникването и жизнеността на множество мрежи на солидарността, на културният
обмен и споделянето на компетентност. Повече компетенции трябва да бъдат
поверени на местните и регионални публично-частни партньорства за преговаряне и
разрешаване на проблемите в и между териториите. На тези партньорства трябва да
бъдат давани ресурси да участват активно в транс-регионални и транснационални
мрежи, вдъхновени от обща цел за научаване от и един с друг. Неправителствените
организации трябва да играят съществена роля в тези партньорства и мрежи.

 Принципите на сътрудничество: териториалното
сътрудничество в широка Европа и в други части на света
трябва да бъде базирано на принципите на солидарността,
партньорството и честната конкуренция. Това сътрудничество
трябва да става по по-директен, децентрализиран начин,
внимателно насърчен и подкрепен от европейските
институции.
 Международни задължения: Европа трябва да се стреми да
достигне широко споделяни подходи и гледни точки по
отношение на международните преговори и световните
споразумения засягащи глобални въпроси като екология,
разпределение на богатствата, равнопоставеност и
възможности на половете, нови модели за развитие и ролята
на глобалните, многостранни институции. ЕС трябва, в
посоката на преговорите на СТО, да се застъпва за интегриран
подход към развитието на селските райони като световна
необходимост, и да се застъпва за равни социални права за
гражданите в развиващите се страни.

Министерство на земеделието и горите 2002
 Продължаване на иновативният диалог: Широкото участие и
живата дискусия преди и след Селскостопанската Конвенция
трябва да вдъхнови европейските власти да подкрепят, чрез
Интернет и периодични срещи, продължение на форума на
диалога по стратегическите въпроси на Общата Селскостопанска
и за Развитие на Селските Райони Политика. Трябва да бъде
намерен баланс между разбиранията на отделни интереси и
участието на представители на широката общност на фермери,
хора от селските райони и европейски граждани и потребители.
Европейските институции трябва да улеснят потока от съответна
информация в посоки, от горе надолу и странично, по този начин
създавайки нова култура на диалога.
 Съвместно вземане на решения: На Европейският Парламент
трябва да бъде дадена власт за съвместно вземане на решения по
въпроси свързани с формулирането и бюджетирането на Общата
Селскостопанска и за Развитие на Селските Райони Политика в
разширена Европа.

 Програма САПАРДСАПАРД е “Специална програма за присъединяване
в областта на земеделието и селските райони”, която е един от
инструментите, подготвящи страните-кандидатки за бъдещото им
членство в Европейския съюз.
 Програмата ще действа в периода 2000-2006год. като заделената за нея
от ЕС сума от 520 млн. ЕВРО за десетте държави в преход - България,
Унгария, Полша, Чешката република, Словакия, Словения, Естония,
Литва, Латвия, и Румъния е разпределена по обективни критерии
(население, БВП, заетост в селското стопанство, земеделски площи,
специфични териториални особености и др.) и ще бъде усвоена като
субсидии.
 За България това означава годишна безвъзмездна помощ в размер на
52,124 млн. ЕВРО за 7 годишния период
 Основните условия за стартиране на програмата са: одобрен от
Европейската Комисия - Национален план за развитие на земеделието и
селските райони, наличие на акредитирана агенция по прилагане и
разплащане (Агенция по САПАРД), която е в процес на структуриране в
рамките на ДФ “Земеделие” и подготвена надеждна система за
прилагане, мониторинг и контрол на програмата.

 В тази връзка през 1999 год. в Министерството на земеделието
и горите бе разработен Национален план за развитие на
земеделието и селските райони, който на базата на подробен
социален и икономически секторен и програмен анализ,
определи стратегията и приоритетите на земеделието в
периода 2000-2006 год. в съответствие с двата основни
правителствени документа: Партньорство за присъединяване и
Национална програма за възприемане на законодателството на
ЕС.
 След широко обсъждане и провеждане на поредица срещи и
семинари с участието на регионалните и местни власти, с
организации на земеделски производители и преработватели, с
регионални агенции за развитие, неправителствени
организации, профсъюзи и други партньори както и в
съответствие с Регламента за САПАРД на ЕС бяха определени
стратегическите цели и приоритети на Националния план за
развитие на земеделието и селските райони.

Двете основни цели са:
1. Развитие на ефективно земеделско производство и
конкурентен хранително преработвателен сектор,
чрез подобряване на пазарната и технологична
инфраструктура и стратегическа инвестиционна
политика, насочени към достигане на европейските
стандарти.
2. Устойчиво развитие на селските райони, в
съответствие с най-добрите екологични практики,
чрез създаване на алтернативна заетост,
диверсификация на икономическите дейности и
създаване на необходимата инфраструктура, което
ще доведе до подобряване на условията за живот,
ще увеличи възможностите за получаване на
доходи и възможностите за работа за хората,
живеещи в селските общности.

Първата стратегическа
цел за седемгодишния период е насочена към повишаване
ефективността и качеството на земеделското производства и
изграждане на конкурентноспособни структури в областта на
преработката и маркетинга на селскостопански продукти.Условията на
живот и труд в България в бъдеще все повече ще зависят от развитието
на конкурентно селско и горско стопанство. Инвестирането в
земеделски стопанства е една от приоритетните сфери у нас, която се
нуждае от големи усилия за подпомагане на фермерите в процеса на
адаптиране на земеделското производство към европейските стандарти.
Подобряване на пазарните структури е решаваща предпоставка за
успешното развитие на селското ни стопанство. Изграждането на
конкурентноспособни структури и предприятия в преработвателния
сектор както и в сферата на маркетинга и реализацията определят
пазарните позиции на бранша. За модернизиране на наличните
производствени мощности са необходими значителни инвестиции с цел
адаптиране към качествените, здравни и маркетингови стандарти на ЕС
в периода на присъединяване. В тази връзка използване на помощите
по програма САПАРД ще ускори процеса на обновяване.

Втората стратегическа цел
е свързана с подобряване условията на
живот и труд на хората живеещи в
селските райони. Тези условия зависят
до голяма степен и от съхранението и
укрепването на културното наследство,
от развитието на възможностите за
отдих, спорт и т.н.. Цел на развитието на
селските райони е комплексността в
развитието им, т.е. провеждането на
политика за общо укрепване на
икономиката, обществото,
инфраструктурата, природата и
културата на селските територии.

Двете стратегически цели обосноваха определянето на следните
четири приоритетни области за българското земеделие:
1. Подобряване на условията за производство, преработка и
маркетинг на земеделска продукция, горски и рибни продукти,
съгласно Европейските стандарти; развитие на екологосъобразно
селско стопанство, както и подобряване на дейностите по
опазване на околната среда в земеделието и горите;
2. Интегрирано развитие на селските райони с цел съхраняване и
укрепване на техните икономики и общности и съдействие за
ограничаване процеса на обезлюдяване на тези райони;
3. Инвестиции в човешките ресурси - квалификация и обучение на
заетите в производство и преработка на селскостопанска, горска
и рибна продукция.
4. Техническа помощ.
Посочените по-горе приоритети обуславят мерките, за
изпълнението на които, чрез инвестиционни проекти, ще бъде
концентрирана помощта на ЕС по линия на Програма САПАРД.

Към приоритетна
област 1,
насочена към подобряване конкурентно-способността на
фермите и на преработвателните предприятия, прилагане на
устойчиви екологосъобразни земеделски практики, защита на
ценния микроклимат, еко-системи и национални гори,
подобряване управлението на водните ресурси се предвижда
финансиране на проекти по следните мерки:

Мярка 1.1. Инвестиции в
земеделски стопанства.
Тази мярка включва подкрепа на частни инвестиции,
насочени към подобряване качеството и технологиите на
производство на селскостопански продукти в сектори
млекопроизводство и месопроизводство чрез:
подобряване на породния състав, строителство и
модернизация на помещенията за отглеждане на
животни и технологичното им оборудване с оглед
подобряване хигиенните условия и повишаване
качеството на произвежданата продукция както и за
трайни насаждения (възстановяване на лозови масиви с
висококачествени сортове грозде, засаждане и
презасаждане на овощни дървета и ягодоплодни от
подбрани сортове), за зеленчуци, етерично-маслени
култури, цветя и др., за закупуване на малогабаритно
оборудване и механизация за стопанствата; за
подобряване на водозахранването на фермите, за
пречиствателни съоръжения, оборудване за напояване и
т.н.

Мярка 1.2. Подобряване преработката и
маркетинга на селскостопански и рибни
продукти.
Мярката включва схеми за подпомагане на частни инвестиции в
секторите: вино, плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо,
риби и рибни продукти. Ще се подкрепят инвестиции за изграждане или
реконструиране на преработвателни предприятия чрез прилагане на
технологии за внедряване на нови продукти, пакетиране, охлаждане и
замразяване с оглед подобряване на хигиената и качеството на
продукцията, подобряване условията за съхранение на готовата
продукция, елиминиране или обработване на отпадъците, защита на
околната среда, подобряване на маркетинговите канали със специално
внимание към международните пазари, изграждане на система за
управление на качеството съобразно изискванията на ИСО 9000 и др.
Допустимите инвестиции могат да включват изграждане и придобиване
на недвижима собственост (с изключение покупката на земя), нови
машини и оборудване, включително компютърен софтуер и програми,
общи разходи (такси за архитекти, инженери, консултанти,
предпроектни проучвания) не повече от 12% от общата инвестиция. Не
се допускат инвестиции за търговия на дребно, за покупка на
употребявани машини и оборудване, за преработка и маркетинг на
продукти произведени извън България, ЕС и страните, в които се
прилага програма САПАРД.

Мярка 1.2.1. Изграждане на
пазари на едро.
Чрез тази мярка ще се осигурят
инвестиции за модернизация на
съществуващата пазарна структура за
плодове и зеленчуци в няколко избрани
от МЗГ общини - основни производствени
и потребителски центрове на страната, с
цел приравняване към качествените,
санитарни и маркетингови стандарти на
ЕС и изграждане на ефективна пазарна
организация на базата на пазарно
ориентирано производство.

Мярка 1.3. Развитие на селскостопански
дейности, целящи опазването на околната среда.
Целта на мярката е да се стимулират фермерите
към използване на методи и практики на
производство, опазващи околната среда.
Предвиждат се директни плащания за пилотни
проекти за агро-екологично земеделие, включващи
агро-екологични дейности като провеждане на
органично растениевъдство и животновъдство,
екстензивно използване на пасищата, съхранение
на застрашени местни породи и растителни
култури, опазване на ландшафта, управление на
изоставени земеделски земи и гори в защитените
територии.

Мярка 1.4. Лесовъдство, залесяване на земеделски
земи, инвестиции в горски стопанства, преработка и
маркетинг на горски продукти.
Мярката ще подпомага инвестиции в рамките на
съществуващия горски фонд и на изоставените
земеделски и планински райони с цел подобряване
условията за устойчиво икономическо и екологично
стопанисване на горите, особено при общините и
частния сектор. Мярката ще включва също така
преработването и маркетинга на горски продукти,
които са важни за интегрирането на дохода в
селскостопанската и земеделска общност.
Приоритетно ще се финансират проекти в общини,
с горски фонд над 50% от общата територия и в
изостанали райони.

Мярка 1.5. Създаване на групи
производители.
Подпомагане създаването на групи
производители е важно за развитието на
пазарната сила на производителите и за
постигане на по-реални и честни цени за
тяхната продукция. Общата цел на
мярката е насърчаване създаването на
групи производители и поемане на
оперативните им разходи за първите пет
години, считано от датата на
признаването им.

Мярка 1.6. Управление на
водните ресурси.
Финансирането на публични проекти по тази мярка ще
допринесе главно за адаптиране управлението и използването
на водите и площите за напояване към провежданата реформа
в земеделието както и за осигуряване на икономически
достъпна вода за напояване за водоползвателите и за
устойчива експлоатация на природните ресурси в съответствие
с изискванията за опазване на околната среда. Инвестициите
ще се отнасят до: реконструкция, модернизация и ремонти на
канална и тръбопроводна напоителни мрежи; отводняване,
корекции на реки, изграждане и ремонт на предпазни диги,
залесяване със защитна цел; завършване строителството и
въвеждане в експлоатация на язовири и прилежащите им
хидромелиоративни мрежи. При избора на районите и обектите
за инвестиране ще се има предвид интегрираното въздействие
за развитие на областта и общия положителен ефект върху
социалното и икономическо развитие .

Приоритетна област 2
ще допълва дейностите, предвидени в приоритет
1 за подобряване конкурентноспособността на
фермите и преработвателните предприятия, чрез
засилване на други аспекти на от селската
икономика като се предвижда финансиране на
проекти по следните мерки:

Мярка 2.1. Развитие и диверсификация на
икономическите дейности, създаване на възможности
за многостранни дейности и алтернативни доходи.
Мярката включва подкрепа на частни инвестиции,
програми за развитие и икономически дейности,
допълващи или свързани със земеделието като - местно
занаятчийство, селски туризъм, производство и директна
продажба на типични местни продукти, дейности в
областта на грижите и защитата на местната флора и
фауна, малки предприятия в областта на аквакултурите
(сладководни рибовъдни стопанства, развъдници за
раци, ферми за миди и др.)и дървообработването и др. с
оглед осигуряване на допълнителни доходи за местното
население, подобряване условията на труд и качеството
на живота и намаляване миграцията от селските райони.
Приоритетно ще се финансират проекти в изостанали
селски райони, райони с туристически потенциал и
общини с преобладаващи горски поземлени ресурси.

Мярка 2.2. Обновяване и развитие на селата,
опазване и съхраняване на селското наследство
и културни традиции.
Целта на мярката е да се укрепят селските общности
като уникален социален и културен актив чрез
предоставяне на субсидии и техническа помощ на
общинските власти и други местни организации за
изготвяне и прилагане на планове за подобряване на
основната техническа инфраструктура и
възстановяване на сгради с архитектурно и
историческо значение в населени места от
изостаналите селски райони с цел подобряване на
селската среда и качеството на живот в тези райони,
предоставяне на условия за културни дейности на
местните жители, поставяне на основи за развиване
на нови икономически дейности като селски туризъм
и др.

Мярка 2.3. Развитие и подобряване на
междуселищната инфраструктура.
Целта на мярката е да се окаже финансова подкрепа за
общински и областни проекти насочени към: подобряване на
съществуващите селскостопански пътища и пътищата от
четвъртокласната селскостопанска мрежа, свързващи две или
няколко селища в рамките на една община или от две съседни
общини; подобряване на пътищата водещи към природни,
културни или исторически паметници, ако те са разположени в
близост до границите на селището; завършване на
недоизградени селскостопански пътища и пътища от
четвъртокласната пътна мрежа, започнати в миналото;
разчистване и ремонт на селскостопанските пътища и пътища
от четвъртокласната пътна мрежа оказали се обект на
природни бедствия (урагани, наводнения, земетресения);
подобряване на съществуващата телефонна мрежа, свързваща
две или повече селища от една или две съседни общини;
подобряване и разширяване на съществуващата междуселищна
водоснабдителна инфраструктура; подобряване на
съществуващата електропреносна мрежа (с изключение на
проекти за ново строителство на трасета).

е насочена към подпомагане развитието на
човешките ресурси, способни да развиват
българското селско стопанство и селските райони
така, че те да станат привлекателни за живот и
работа на местното население. Финансовата
подкрепа в тази област ще се отнася до:

Мярка 3.1. Подобряване на
професионалното обучение.
Тази мярка е пряко свързана с останалите мерки от
Плана и ще се осъществява съвместно с
Министерството на труда и социалните грижи. Тя
ще е насочена към квалификацията или
преквалификацията на работната сила в секторите
земеделие, отглеждане на животни, горско дело,
рибарство и аквакултури, селски туризъм, занаяти,
малък и среден бизнес и др. с цел подпомагане
развитието на селските райони, укрепване на
техните икономики и общности, подобряване
условията на живот и задържане на населението.

чрез своите мерки за Техническа помощ,
включваща проучвания, информационни и
рекламни кампании, има за основни цели да
осигури: ефективна информация по прилагането на
програмата и предвидените инвестиции,
навременен мониторинг и оценка на програмата с
оглед подобряване на резултатите от различните
етапи; задълбочени изследвания и оценки за
оптимизиране на инвестициите; обучение на
програмните мениджъри и бенефициенти според
изискванията на една толкова сложна програма с
нововъведения, каквато е САПАРД.

ДОПУСТИМИ ИНВЕСТИЦИИ
ПО АКРЕДИТИРАНИТЕ
МЕРКИ ОТ НПРЗСР
Допустими инвестиции по Мярка
01 “Инвестиции в земеделски
стопанства”

SO1: Сектор “Мляко и
млекопроизводство”
 SO1 – I1 Първоначално закупуване на чистопородни женски животни
от млечни породи, които са включени в родословната книга и
представляват до 1/3 от първоначалния брой на животните - говеда,
овце и кози, но само веднъж за целия период на програмата;
 SO1 – I2 Машини за:
 почистване на тор – механични, автоматични линии и съоръжения,
отделни агрегати, инструменти и машини;
 за доене - доилни инсталации (стационарни и подвижни),оборудване за
охлаждане на продукцията на ниво ферма;
 оборудване за производство на фураж – машини, съоръжения, линии,
инструменти
 SO1 – I3 Построяване и модернизация на помещения за отглеждане
на животни – сгради и прилежащите им площи, включително всички
необходими машини, съоръжения и оборудване за осигуряване
функционирането им;
 Построяване и модернизация на помещения за съхранение и
производство на фураж и готови продукти - сгради и прилежащите им
площи, включително всички необходими машини, съоръжения и
оборудване за осигуряване функционирането им;
 SO1 – I4 Оборудване и машини за товарене и разтоварване и
транспортни линии за суровини, материали, готова продукция и
животни;

 SO1 – I5 Изграждане на торосъбирателни и септични ями с
прилежащите им съоръжения и оборудване;
 SO1 – I6 Оборудване с филтри и създаване на пунктове за
дезинфекция, осеменяване и за събиране на мляко – построяване и
реконструкция на сгради, закупуване на машини и съоръжения,
апаратура и екипировка;
 SO1 – I7 Охладителни вани, вани за пастьоризация на млякото и
оборудване за производство на млечни продукти на равнище стопанство
с капацитет, който не превишава собствената продукция, включително
и закупените чистопородни женски животни по точка 1;
 SO1 – I8 Въвеждане на електрически пастири;
 SO1 – I9 Подобряване на водозахранването на ниво стопанство –
построяване или реконструкция на водоснабдителната система или
съоръжения;
 SO1 – I10 Механизация за стопанството (закупуване на
специализирани машини и транспортни средства – трактори, комбайни,
прикачен инвентар), специализирано оборудване, включително софтуер
и хардуер;

SO2: Сектор “Месо и
месопроизводство”
 SO2 – I1Първоначално закупуване на чистопородни женски говеда, включени в
родословната книга, които съставляват до 1/3 от общия брой на говедата, както и
на чистопородни свине майки, включени в родословната книга от породите:
Пиертен, Ландрас, Дунавска бяла, Дюрок, Голяма бяла до 20 животни, но само
веднъж за 7-годишния период на програмата. Специализирани нуклеосови и
репродуктивни стопанства могат да закупуват елитни мъжки прасета от породите
Пиетрен, Ландрас, Дунавска бяла, Дюрок и Голяма бяла до 10 броя;
 SO2 – I2 Построяване и модернизация на помещения за отглеждане на животни
и птици за угояване, както и за производството на млади животни и птици
предназначени за отглеждане в собственото стопанство - сгради и прилежащите им
площи, включително всички необходими машини, съоръжения и оборудване за
осигуряване функционирането им;
 SO2 – I3 Технологично оборудване на помещенията за животни и птици,
отглеждани за месо - всички необходими машини, съоръжения и оборудване за
осигуряване функционирането на сградите;
 SO2 – I4 Построяване или реконструкция на малки цехове (фуражни кухни) за
смески и комбиниран фураж - всички необходими машини, съоръжения и
оборудване за осигуряване функционирането им – както и закупуване на
специализирано оборудване, вкл. софтуер;
 SO2 – I5 Пречиствателни съоръжения за свинеферми и птицеферми;
 SO2 – I6 Машинен парк за стопанствата - закупуване на специализирани
машини и транспортни средства – трактори, комбайни, прикачен инвентар,
специализирано оборудване, включително софтуер и хардуер;

SO3: Сектор “Трайни насаждения” - овощни градини,
лозя, ягодоплодни
 SO3 – I1 Създаване, презасаждане и възстановяване на овощни градини и
ягодоплодни, включени в Официалната сортова листа на Република България –
всички агро-технически мероприятия от подготовка на почвата до засаждане,
подготовка за първото зимуване - подпомагат се разходи за торене, посадъчен
материал, материал за обвиване, колчета, подпорни конструкции и други
технологично необходими материали;
 SO3 – I2 Изкореняване и възстановяване на съществуващи лозови масиви с
препоръчани и разрешени сортове грозде (без хибриди) – всички агро-техночески
мероприятия от подготовка на почвата до засаждане, подготовка за първото
зимуване - подпомагат се разходи за торене, посадъчен материал, материал за
обвиване, колчета, подпорни конструкции и други материали технологично
необходими;
 SO3 – I3 Закупуване на машини и оборудване за земеделско производство –
всички необходими видове машини, оборудване, прикачен инвентар, инструменти и
системи, включително софтуер;
 SO3 – I4 Оборудване за напояване във фермите – машини, съоръжения,
агрегати (с изключение на винени лозя за качествени вина от определен район) -
без сондажните кладенци;
 SO3 – I5 Оборудване за обработка и опаковане на продукцията от стопанството,
друго специализирано оборудване свързано с дейността на стопанството, вкл.
софтуер;
 SO3 – I6 Изграждане и оборудване на разсадници за производство на
сертифицирани трайни насаждения: лозя, овощни градини и ягодоплодни – сгради,
машини и прикачен инвентар, съоръжения и оборудване, огради, както и
първичната подготовката на терена за дейността.

SO4:Сектор “Зеленчуци, цветя, многогодишни
етерично-маслени, зърнени, маслодайни култури,
многогодишни лечебни растения, тютюн –
висококачествени сортове и памук”
 SO4 – I1 Засаждане или подмяна на трайни насаждения,
етерично-маслени и/или многогодишни лечебни растения,
включени в Официалната сортова листа на Република България
– всички агро-технически мероприятия от подготовка на
почвата за засаждане, подготовка за първото зимуване -
подпомагат се разходи за торене, посадъчен материал,
материал за обвиване, колчета, подпорни конструкции и други
технологично необходими материали;
 SO4 – I2 Покупка на различни видове специализирана
земеделска техника и оборудване, машини, съоръжения,
прикачен инвентар, вкл. софтуер;
 SO4 – I3 Оборудване за напояване във фермите – машини,
съоръжения, агрегати - без сондажните кладенци;
 SO4 – I4 Оборудване за обработка и опаковане -оборудване
за първична обработка на продукцията от стопанството, в т.ч.
машини, агрегати, линии за почистване, сортиране, сушене,
пресоване, опаковане, сушилни;

 SO4 – I5 Закупуване на оборудване за създаване на
микроклимат в оранжериите -системи за поддържане на
влажността, системи за поддържане на въглеродния двуокис,
вентилационни системи, екран за регулиране на осветеността,
отоплителни системи, напоителни системи съоръжения и
оборудване за впръскване на течен тор, както и другите
технологично необходими системи, съоръжения и машини;
 SO4 – I6 Изграждане и модернизация на оранжерии -
конструкции и прилежащите им площи, включително всички
необходими машини, съоръжения и оборудване за осигуряване
функционирането им;
 SO4 – I7 Изграждане на складови помещения в съответствие
с размера на стопанството - построяване и модернизация на
помещения за съхранение - сгради и прилежащите им площи,
включително всички необходими машини, съоръжения и
оборудване за осигуряване функционирането им;
 SO4 – I8 Сушилни и оборудване за сушене, както и
необходимите им помощни съоръжения и системи.

Допустими инвестиции по Мярка 02 “Подобряване на
преработката и маркетинга на селскостопански рибни
продукти”
S01: Винопроизводство
 S01 – I1 Изграждане или реконструиране на преработвателни
предприятия – строителни, довършителни или дейности по
реконструкция и модернизация на предприятията – сгради, прилежаща
инфраструктура необходими за осъществяване на дейността;
 S01 – I2 Oборудване – апарати, машини, съоръжения, хардуер и
софтуер за подобряване хигиената и качеството на продуктите
 S01 – I3 Машини, оборудване, съоръжения, апарати, агрегати,
хардуер и софтуер за преработка на субпродуктите и производствените
отпадъци и елиминиране или обработване на отпадъците:
 S01 – I4 Машини, оборудване, съоръжения, апарати, агрегати,
хардуер и софтуер за производство на нови продукти и съвременно
пакетиране;
 S01 – I5 Машини, оборудване, съоръжения, апарати, агрегати ,
хардуер и софтуер за лаборатории, за подобряване и контрол на
качеството на продуктите (НАССР)
 S01 – I6 изграждане на система за управление на качеството
съобразно изискванията на ИСО 9000, което включва разходи за
консултанти за разработване на система за управление на качеството,
закупуване на необходими дълготрайни активи за функциониране на
системата и разходи по сертифициране от международно признат
сертифициращ орган;

SAPARD

Recommended

Recommended

More Related Content

More from Blagoy Petkov

More from Blagoy Petkov (20)

SAPARD