Североизточен
район
Иван Русев Денислав Динев Диана Кръстева
Местоположение и
геоморфология на терена
01
Граници и местоположение
Регионът включва
източните части на
Дунавската равнина,
както и Лудогорско и
Добруджанско плато,
части от Предбалкана.
На север достига до
река Дунав
На изток излазът е на
Черно море
На юг граничи със
Източна Стара планина
и област Сливен и
Бургас. Река Камчия
загражда региона на юг,
както и прохода на
Републиката.
На запад- с области
Велико Търново и
Габрово, заградена от
река Янтра.
Геоложки строеж
● Релеф и полезни изкопаеми
● Релефът е хълмисто-равнинен с много заравнени плата, което благоприятства развитието на
земеделието и транспорта. Макар и в големи количества черните въглища (Добруджански
басейн), поради трудната експлоатация, не са с решаващо значение за икономиката на
региона. Мангановата руда се добива край с. Оброчище (Добричко) и с. Игнатиево
(Варненско). От нерудните изкопаеми с важно значение са каолинът (Каолиново), каменна сол
(Провадия), варовиците, глините, кварцовият пясък (Белослав) – суровини за порцеланово-
фаянсовата, стъкларската и циментовата промишленост.
Геоложки строеж и полезни изкопаеми
2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Различните видове скали, поради различията в своята здравина,
водопропускливост и форма на изветряне оказват силно влияние върху
формите на релефа. Най-слабо разпространени на земната повърхност в
Дунавската равнина са магмените скали. Те са представени само от
базалта в могилите между Сухиндол и Свищов.
Широко разпространение имат седиментните скали с различна възраст.
Това са предимно карбонатни скали, представени от обикновени
варовици, песъкливи варовици, черупчести варовици. Песъкливите
варовици са разпространени в Провадийското, Роякското и Моминото
плато. Широкото разпространение на варовиците е предпоставка и за
големите площи заети от повърхностни и подземни карстови форми на
релефа. Варовиковите пластове бронират равнищата на платата,
образуват каньоновидни речни долини, скални откоси, корнизи и скални
ниши.
Геоложки състав на региона
Мергелите са разположени твърде често под варовиците и льоса. Те и глините често пъти
образуват водонепропускливи пластове. Мергелите обикновено се намират под равнището на
варовитите пластове. Тяхното разпространение е причина за наличието на свлачищни процеси и
форми на релефа. На земната повърхност те формират плоски и заоблени форми на релефа и
влияят на повърхностния отток и движението на подпочвените води.
Льос в България има единствено в Дунавската равнина. Той заема една продълговата тясна
ивица южно от Дунав. Тя започва на запад от долината на река Скомля, а на изток достига до
Черно море. На запад тя е широка 10-15 км, а на изток достига до 40-50 км. Той е разположен на
самата земна повърхност. Льосовата покривка заема около 19 000 км2. Средната дебелина на
льосовите наслаги е около 30-60 м. Край река Дунав мощността (дебелината) на льосовата
покривка е до около 100 м, а край границата с Предбалкана изтънява и достига само до 3-4 м. В
нея са формирани специфичните льосови форми на земната повърхност.
Алувиалните наслаги са характерни за крайду­
навските низини, долинните дъна и отчасти за
ниските речни тераси. Те се състоят от валуни, пясъци и глини, не са споени и са богати на
грунтови води. Дебелината им в низините е около 20 метра
Геоложки строеж
Този геоложки строеж е формиран през
палеозойската ера, когато земите на днешната
Дунавска равнина са било дъно на воден басейн и в
него са се утаявали различни видове наслаги. По-
късно повърхността е издигната над морското
равнище и постепенно под действието на външните
земни сили е заравнена (пенепленизирана). През
мезозойската и неозойската ери Мизийската плоча
не е била подлагана на нагъване. През неогена на
територията на днешната Дунавска равнина имало
водни басейни (малки езера), в които се утаявали
наслаги. След последвалото издигане настъпили
нови промени – образувала се льосовата покривка.
Полезни изкопаеми
Полезните изкопаеми са
предимно горивни и нерудни. От
горивните полезни изкопаеми
има находища на черни въглища
в Добруджа, а на лигнитни
въглища в Ломско. Тези
въглищни басейни не се
експлоатират поради трудните
геоложки условия - голяма
дълбочина (Добруджа) и
оводненост на лигнитните
въглища
Речни легла и реки
В Дунавската равнина ерозионно-акулативните форми
на релефа са представени предимно с речните
тераси. Те са характерни за дунавския бряг, където са
съхранени само в места, в които няма свлачища и
срутища. Те добре са съхранени в участъците между
Русе и Силистра, край Видин и край Козлодуй и на др.
места. Край повечето по-значими реки, вливащи се в
Дунав са съхранени обикновено останки от 4 речни
тераси. Те се намират на различна височина над
речното легло. По-високите долинни тераси са
покрити с льос. В низината Побрежие дължината им
достига до 54.4 км, а в Чернополската низина
ширината им е до около 10 км. В Чернополската и
Арчаро-Орсойската низина дълбочината на наслагите
в заливните тераси достига до 32 м.
Шабленска сеизмична зона Епицентрите на земетресенията са разположени по
продължение на морския бряг. Най-силното земетресение за последните 100 години е
било М=7.2 и интензивност в епицентъра от X степен. Епицентърът е бил в Черно море,
на около 10 km източно от нос Калиакра. Дълбочината му не е коректно определена и
варира от 15 km до 30 km. Този факт се обяснява с блоковата структура на горната част
на земната кора близко до брега. Въздействието на земетресението е било по-значимо
само за района на най-източните територии на страната, а за Южна България
въздействието е било от IV-Vстепен (МШК-64). 4. Провадийска сеизмична зона
Характеризира се с висока честота на слаби земетресения, чийто магнитуд рядко
надминава 4.5. Тази концентрация на земетресения се дължи на солния щок, който се е
внедрил в отслабената зона при пресичането на няколко разлома. Естествено около
солното тяло да възникват напрежения от движението му към земната повърхност и
натрупаната енергия се освобождава чрез слаби земетресения. Допълнителен фактор за
нарастване на броя на земетресенията през последните 20-25 години е интензивната
експлоатация на солта чрез излужване и формирането на огромни камери под земята
пълни с разсол. Това ускорява тектонските процеси около солния щок, защото той става
по-лек в горната си част. За сега няма тенденции да се спре експлоатацията на солта. За
по-доброто изследване на развиващите се процеси е създадена локална сеизмична
мрежа в района около гр. Провадия.
Инженерно геоложка
характеристика на скалите и
строителните почви
● Почви
● От почвените ресурси с най-значителен
дял са плодородните черноземни. В по-
високите части са развити сивите горски
почви, а край реките алувиално-ливадните.
Около 60% от земята е обработваема.
● Скали
● Глинести типове- льос и льосовидни
седименти- области Добрич, Силистра, Русе
● Карстови райони- Варна, Провадия,
Източната част на Добруджа, Русенска
област
Анализ на строителните
почви
Класификация на строителните почви - делят
се на скални, несвързани, свързани и особени.
При изграждане на земни насипни
съоръжения, от голямо значение е те да бъдат
добре уплътнени.
Важни фактори са: водно съдържание,
пластичност и консистенция на почвите,
порестост.
● Област Варна- разкриват се мергели,
пясъчници, варовици, глини, пясъци и
техни разновидности, предимно от
палеогенска и неогенска възраст.
● Глинестия льос заема максимална ширина
при Добруджа и Лудогорието.
Устойчивост на строителните почви
● Уплътняването води до
увеличаване на налягането на
водата в порите и намаляване на
тяхната якост.
● алувиални, колувиални и еолични
отложения, при водонасищане, е
твърде вероятно да бъдат
податливи на втечняване.
● най-често се наблюдава в плитки,
неуплътнени, водонаситени
отложения от несвързани почви.
Инженерно геоложки и хидрогеоложки
условия за строителство в района
● Зоната от р. Искър до Силистра, е
неблагоприятна за строителство-
Там се съчетават 2 негативни
фактора - неустойчив льосов
терен и висока сеизмична
опасност. Най-опасни са
свлачищата, пропадането на
льоса, повърхностната ерозия,
подземните карстови кухини,
които се срещат в Североизточна
България.
Хидрогеоложки условия
Типове подземни води-
карстови, порови и
пукнатинни
Дълбочина на нивото на
подземните води
Агресивност на подземните
води към бетона и металните
конструкции
Карстови води
Карстови води в Добруджанското плато
– представен е от теригенни и
карбонатни отложения, които залягат
върху отложенията от мергели и
варовици на долна креда –
Добруджанското плато се намира над
нивото на местната хидрографска
мрежа, като изгражда вододелните
плата между реките. Във варовиците и
пясъците. Тя се е формирала
поровокарстова вода, ненапорна.
Подхранването е единствено чрез
инфилтрация на валежна вода, а
дренирането – по склоновете на
речните долини чрез голям брой извори
с малък дебит
Дълбочина на нивото на подземните води в североизточна българия
Според доклад на ИАОС( Изпълнителна агенция по
околна среда) за 2022 година, през изминалата
година беше установено голямо пространствено
разнообразие и добре изразена отрицателна
тенденция в изменението на водните ресурси в
подземните води на Североизточна България.
Тенденцията беше регистрирана при 68 наблюдателни
пункта или в около 70% от случаите, представящи
различни басейни с подземни води, Средномесечните
стойности на дебита бяха под съответните месечни
норми с отклонения от 9 до 83%.
Агресивност на подземните води към бетона и металните конструкции
Подземните води могат да бъдат агресивни
към бетона и металните конструкции, когато
съдържат високи нива на минерали и
химикали. Сулфатните води са сред най-
агресивните към бетона . В друг източник
се посочва, че подземните води са
природни разтвори, чиито състав се
формира чрез взаимодействието им със
скалите и минералите . В доклад по
география се споменава, че поради
високата минерализация на водите в
района те са силно агресивни към бетон и
метални конструкции и заради това те не
бива да се допускат да са в контакт със
строителни конструкции, за да се избегне
опастността от корозия

Североизточен район от територията на България.pptx

  • 1.
  • 2.
  • 3.
    Граници и местоположение Регионътвключва източните части на Дунавската равнина, както и Лудогорско и Добруджанско плато, части от Предбалкана. На север достига до река Дунав На изток излазът е на Черно море На юг граничи със Източна Стара планина и област Сливен и Бургас. Река Камчия загражда региона на юг, както и прохода на Републиката. На запад- с области Велико Търново и Габрово, заградена от река Янтра.
  • 4.
    Геоложки строеж ● Релефи полезни изкопаеми ● Релефът е хълмисто-равнинен с много заравнени плата, което благоприятства развитието на земеделието и транспорта. Макар и в големи количества черните въглища (Добруджански басейн), поради трудната експлоатация, не са с решаващо значение за икономиката на региона. Мангановата руда се добива край с. Оброчище (Добричко) и с. Игнатиево (Варненско). От нерудните изкопаеми с важно значение са каолинът (Каолиново), каменна сол (Провадия), варовиците, глините, кварцовият пясък (Белослав) – суровини за порцеланово- фаянсовата, стъкларската и циментовата промишленост.
  • 5.
    Геоложки строеж иполезни изкопаеми 2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми Различните видове скали, поради различията в своята здравина, водопропускливост и форма на изветряне оказват силно влияние върху формите на релефа. Най-слабо разпространени на земната повърхност в Дунавската равнина са магмените скали. Те са представени само от базалта в могилите между Сухиндол и Свищов. Широко разпространение имат седиментните скали с различна възраст. Това са предимно карбонатни скали, представени от обикновени варовици, песъкливи варовици, черупчести варовици. Песъкливите варовици са разпространени в Провадийското, Роякското и Моминото плато. Широкото разпространение на варовиците е предпоставка и за големите площи заети от повърхностни и подземни карстови форми на релефа. Варовиковите пластове бронират равнищата на платата, образуват каньоновидни речни долини, скални откоси, корнизи и скални ниши.
  • 6.
    Геоложки състав нарегиона Мергелите са разположени твърде често под варовиците и льоса. Те и глините често пъти образуват водонепропускливи пластове. Мергелите обикновено се намират под равнището на варовитите пластове. Тяхното разпространение е причина за наличието на свлачищни процеси и форми на релефа. На земната повърхност те формират плоски и заоблени форми на релефа и влияят на повърхностния отток и движението на подпочвените води. Льос в България има единствено в Дунавската равнина. Той заема една продълговата тясна ивица южно от Дунав. Тя започва на запад от долината на река Скомля, а на изток достига до Черно море. На запад тя е широка 10-15 км, а на изток достига до 40-50 км. Той е разположен на самата земна повърхност. Льосовата покривка заема около 19 000 км2. Средната дебелина на льосовите наслаги е около 30-60 м. Край река Дунав мощността (дебелината) на льосовата покривка е до около 100 м, а край границата с Предбалкана изтънява и достига само до 3-4 м. В нея са формирани специфичните льосови форми на земната повърхност. Алувиалните наслаги са характерни за крайду­ навските низини, долинните дъна и отчасти за ниските речни тераси. Те се състоят от валуни, пясъци и глини, не са споени и са богати на грунтови води. Дебелината им в низините е около 20 метра
  • 7.
    Геоложки строеж Този геоложкистроеж е формиран през палеозойската ера, когато земите на днешната Дунавска равнина са било дъно на воден басейн и в него са се утаявали различни видове наслаги. По- късно повърхността е издигната над морското равнище и постепенно под действието на външните земни сили е заравнена (пенепленизирана). През мезозойската и неозойската ери Мизийската плоча не е била подлагана на нагъване. През неогена на територията на днешната Дунавска равнина имало водни басейни (малки езера), в които се утаявали наслаги. След последвалото издигане настъпили нови промени – образувала се льосовата покривка.
  • 8.
    Полезни изкопаеми Полезните изкопаемиса предимно горивни и нерудни. От горивните полезни изкопаеми има находища на черни въглища в Добруджа, а на лигнитни въглища в Ломско. Тези въглищни басейни не се експлоатират поради трудните геоложки условия - голяма дълбочина (Добруджа) и оводненост на лигнитните въглища
  • 9.
    Речни легла иреки В Дунавската равнина ерозионно-акулативните форми на релефа са представени предимно с речните тераси. Те са характерни за дунавския бряг, където са съхранени само в места, в които няма свлачища и срутища. Те добре са съхранени в участъците между Русе и Силистра, край Видин и край Козлодуй и на др. места. Край повечето по-значими реки, вливащи се в Дунав са съхранени обикновено останки от 4 речни тераси. Те се намират на различна височина над речното легло. По-високите долинни тераси са покрити с льос. В низината Побрежие дължината им достига до 54.4 км, а в Чернополската низина ширината им е до около 10 км. В Чернополската и Арчаро-Орсойската низина дълбочината на наслагите в заливните тераси достига до 32 м.
  • 10.
    Шабленска сеизмична зонаЕпицентрите на земетресенията са разположени по продължение на морския бряг. Най-силното земетресение за последните 100 години е било М=7.2 и интензивност в епицентъра от X степен. Епицентърът е бил в Черно море, на около 10 km източно от нос Калиакра. Дълбочината му не е коректно определена и варира от 15 km до 30 km. Този факт се обяснява с блоковата структура на горната част на земната кора близко до брега. Въздействието на земетресението е било по-значимо само за района на най-източните територии на страната, а за Южна България въздействието е било от IV-Vстепен (МШК-64). 4. Провадийска сеизмична зона Характеризира се с висока честота на слаби земетресения, чийто магнитуд рядко надминава 4.5. Тази концентрация на земетресения се дължи на солния щок, който се е внедрил в отслабената зона при пресичането на няколко разлома. Естествено около солното тяло да възникват напрежения от движението му към земната повърхност и натрупаната енергия се освобождава чрез слаби земетресения. Допълнителен фактор за нарастване на броя на земетресенията през последните 20-25 години е интензивната експлоатация на солта чрез излужване и формирането на огромни камери под земята пълни с разсол. Това ускорява тектонските процеси около солния щок, защото той става по-лек в горната си част. За сега няма тенденции да се спре експлоатацията на солта. За по-доброто изследване на развиващите се процеси е създадена локална сеизмична мрежа в района около гр. Провадия.
  • 11.
    Инженерно геоложка характеристика наскалите и строителните почви ● Почви ● От почвените ресурси с най-значителен дял са плодородните черноземни. В по- високите части са развити сивите горски почви, а край реките алувиално-ливадните. Около 60% от земята е обработваема. ● Скали ● Глинести типове- льос и льосовидни седименти- области Добрич, Силистра, Русе ● Карстови райони- Варна, Провадия, Източната част на Добруджа, Русенска област
  • 12.
    Анализ на строителните почви Класификацияна строителните почви - делят се на скални, несвързани, свързани и особени. При изграждане на земни насипни съоръжения, от голямо значение е те да бъдат добре уплътнени. Важни фактори са: водно съдържание, пластичност и консистенция на почвите, порестост. ● Област Варна- разкриват се мергели, пясъчници, варовици, глини, пясъци и техни разновидности, предимно от палеогенска и неогенска възраст. ● Глинестия льос заема максимална ширина при Добруджа и Лудогорието.
  • 13.
    Устойчивост на строителнитепочви ● Уплътняването води до увеличаване на налягането на водата в порите и намаляване на тяхната якост. ● алувиални, колувиални и еолични отложения, при водонасищане, е твърде вероятно да бъдат податливи на втечняване. ● най-често се наблюдава в плитки, неуплътнени, водонаситени отложения от несвързани почви.
  • 14.
    Инженерно геоложки ихидрогеоложки условия за строителство в района ● Зоната от р. Искър до Силистра, е неблагоприятна за строителство- Там се съчетават 2 негативни фактора - неустойчив льосов терен и висока сеизмична опасност. Най-опасни са свлачищата, пропадането на льоса, повърхностната ерозия, подземните карстови кухини, които се срещат в Североизточна България.
  • 15.
    Хидрогеоложки условия Типове подземниводи- карстови, порови и пукнатинни Дълбочина на нивото на подземните води Агресивност на подземните води към бетона и металните конструкции
  • 16.
    Карстови води Карстови водив Добруджанското плато – представен е от теригенни и карбонатни отложения, които залягат върху отложенията от мергели и варовици на долна креда – Добруджанското плато се намира над нивото на местната хидрографска мрежа, като изгражда вододелните плата между реките. Във варовиците и пясъците. Тя се е формирала поровокарстова вода, ненапорна. Подхранването е единствено чрез инфилтрация на валежна вода, а дренирането – по склоновете на речните долини чрез голям брой извори с малък дебит
  • 17.
    Дълбочина на нивотона подземните води в североизточна българия Според доклад на ИАОС( Изпълнителна агенция по околна среда) за 2022 година, през изминалата година беше установено голямо пространствено разнообразие и добре изразена отрицателна тенденция в изменението на водните ресурси в подземните води на Североизточна България. Тенденцията беше регистрирана при 68 наблюдателни пункта или в около 70% от случаите, представящи различни басейни с подземни води, Средномесечните стойности на дебита бяха под съответните месечни норми с отклонения от 9 до 83%.
  • 18.
    Агресивност на подземнитеводи към бетона и металните конструкции Подземните води могат да бъдат агресивни към бетона и металните конструкции, когато съдържат високи нива на минерали и химикали. Сулфатните води са сред най- агресивните към бетона . В друг източник се посочва, че подземните води са природни разтвори, чиито състав се формира чрез взаимодействието им със скалите и минералите . В доклад по география се споменава, че поради високата минерализация на водите в района те са силно агресивни към бетон и метални конструкции и заради това те не бива да се допускат да са в контакт със строителни конструкции, за да се избегне опастността от корозия